Психологически характеристики на извършителите на грабежи увод

В научните изследвания, проведени през втората половина на ХХ век, предпоставките за отклоненията в поведението, довели до извършване на престъпления, се свързват с различни деформации на психични и личностни качества, възникнали в индивидуалния живот на личността и повлияни от конкретно сложили се жизнени ситуации. В края на двадесетото столетие психологията разполага с достатъчно надеждни методи за разкриване на тези отклонения и за доказване на тяхното влияние върху поведението на личността в критични и криминогенни ситуации, например извършването на грабеж. Отхвърляйки наследствената предопределеност на престъпността и престъпното поведение, психолозите не изключват възможността различни наследствени аномалии на психиката да повлияят при извършване на конкретното престъпление. Това може да се случи както под влияние на емоционални модалности, така и под влияние на акцентуации на характера и темперамента на извършителя на грабеж.

Грабежите са тежко ядро на насилствената престъпност, тъй като са насочени срещу собствеността на гражданите. Това обуславя необходимостта от задълбочено изследване на психологическите характеристики на извършителите на грабежи.
Обект на дипломната работа са личността на извършителя на грабежи с нейния реален психически живот и психически облик, както и дейността и взаимодействието ѝ с обществения колектив.

Целите на дипломната работа са:

1. 
   Да бъдат изследвани и представени психологическите характеристики и мотивацията на лицата, които извършват грабежи.
   
2. 
   Да се разясни същността на психологическите процеси, протичащи в личността на извършителя на грабежи.
   

1. 
   Разкриване на психологическото съдържание на личността, която извършва грабеж и да се направи психологически анализ на мотивите за извършване на престъплението.
   
2. 
   Обясняване на причините за престъпното поведение и изследване на мотивите за извършване на грабежи.
   
3. 
   Установяване на психологическите основи и закономерности при формиране на личността, извършваща грабеж в процеса на общуването и взаимодействието ѝ със социалната среда.
   

Психичните механизми и факторите, обуславящи ангажирането на личността с престъпна дейност и извършването на конкретни престъпления, винаги са вълнували учените. Някои търсят дълбоките корени на злото, свързано с възникване на увлечение или със склонност към непремерени изяви. Други се интересуват от стабилността, а с това и за по-успешното разкриване на всяко конкретно престъпление. Лансирани са много идеи и мнения за приобщаването на личността към престъпния начин на живот и за нейната активност при усвояването и използването на престъпен опит, но все още много трудно се достига до единни научни критерии при изясняване на психичните механизми на тези процеси. Многофакторната обусловеност на престъпното поведение е сериозна пречка да се стигне до единомислие, а следователно и до задоволително научно обяснение на този проблем.

Освен от деформации в основните личностни качества, трайното приобщаване към престъпния начин на живот се обуславя и от усвояването на престъпен опит. Неговата стимулираща роля е особено силна при задоволяване на потребностите от самореализация и самоутвърждаване. Съдебно-психологическите изследвания на извършителите на грабежи са дали възможност да се изясни и особената стимулираща роля на криминализираната социална среда за приобщаването на личността към извършването на престъпления. За психолозите изследователи и практици отдавна е отпаднало разбирането, че престъплението е чиста случайност в живота на личността или че приобщаването към престъпния начина на живот е предопределено от съдбата, т.е. че е биологично обусловено явление. Много автори в своите публикации все по-често се спират на феномена “предвиктимно поведение”. Този феномен те все по-определено свързват с “подготовката”на личността за извършване на престъпления. Установено е по-безспорен начин, че в предкриминалния период личността постепенно губи своята жизнена перспектива и това, че може да успее в живота, без да нарушава социалните норми. Разбира също така, че за нея престъплението е някакъв шанс да преуспее в живота.

Научните изследвания на престъпно поведение и престъпните действия на личността неминуемо са стимулирали изследователите и към изясняване на по-дълбоките вътрешни (интровертни) причини за този обрат в живота ѝ, който я противопоставя на социалната общност. От проведени до сега изследвания на генезиса на престъпното поведение е установено, че към извършване на грабежи се насочват главно лица, които не са успели да се реализират пълноценно и които нямат ясна жизнена перспектива. Тези смущения най-често са свързани с разстройства в насочеността на личността и нейната диспозиционна система. Установено е също така, че перспективността и отчуждението са основни предпоставки за откъсване на личността от здравата социална среда и насочването и към маргинализирана общност, които се занимават и с извършване на неправомерна дейност, каквато е грабежът. Това пренасочване на ангажиментите е предпоставка и за формиране на индиферентно отношение към социалните норми.

Промените в позициите на личността и в нейното отношение към социалните норми не се наблюдават непосредствено. За тях се съди главно по нейната самооценка и по промените в поведението. Тези проблеми винаги са се изяснявали в психологията с известна доза условност. Самите негативни промени в мисленето и в начина на живот на личността могат да настъпят преди, а и след нейното престъпно ангажиране. Всички тези особености показват, че изясняването на механизмите на престъпно поведение като извършването на грабеж трудно може да се постигне, ако се върви от единичното към общото и се изследват малки съвкупности от лица.

Изследователската практика показва, че психологическите закономерности, обуславящи човешкото поведение, включително и негативните проблеми в него, могат да се изяснят успешно само чрез представителни научни изследвания. Така се постига по-голяма прецизност при изследване на влиянието на различните подструктури на личността – биогенетично и социално обусловени. Социално-психологическите особености на личността се формират в конкретна социална среда, т.е. при общуването с нея. Те играят важна роля за социализацията на личността: социално познание, общуване, усвояване на навици и привички за практическа дейност, усвояване на роли и функции, формиране на деантичното отношение към действителността.

Анализът на социално-психологическите особености на личността, играещи ролята на специфични психични механизми, при нейното ориентиране към извършване на грабеж показва, че са възможни и реални два типа престъпни действия:

1) обусловени от трайните разстройства и деформации в насочеността и в диспозиционната система на личността;

2) повлияни от временни смущения в живота и дейността на личността, свързани с конфликти, с емоционално напрежение, с упражнен натиск и др.

Самото дестабилизиране на поведение и приобщаването на личността към престъпния начин на живот не настъпва изведнъж. То се подготвя и обуславя от негативни промени в социално значимите качества на личността. Те водят до постепенно дестабилизиране на поведението, свързано и с приобщаването на личността към социално нездраво социална среда. Само тогава престъплението може да се утвърди като основна жизнена цел за личността.
1.2. Социални фактори.

Проведените сравнителни психологични изследвания показват по недвусмислен начин, че биогенетично обусловените личностни качества не влияят директно върху трайното пробуждане на личността към извършването на престъпление като грабежа. Това най-често се реализира по косвен път, т.е. чрез смущения в социализацията на личността. Руският генетик Н. Дубинин изтъква, че не биологическото унаследяване, а социалното играе решаваща роля за формиране насочеността на човешкото поведение, включително и за усвояването или за неусвояването на престъпен опит. Самото социално унаследяване се реализира в процеса на социализация, чрез общуването на личността с конкретната социална среда. Разстройството в психиката и в нервната система също не влияят директно (пряко) върху решението на личността да извършва или да не извършва грабеж. Те се отразяват неблагоприятно върху общуването със социалната среда. Под тяхно влияние могат да настъпят смущения и в социалното унаследяване.

Същото се отнася и за влиянието на характера и темперамента. Няма престъпно насочени характери и темпераменти. Влиянието им в този случай е индиректно, т.е. чрез общуването със социалната среда и възникването на разстройства в процеса на социализацията на личността. Насочеността на поведението се определя не от характера и темперамента, а от усвоения социален опит и социални позиции, от възприетите критерии за оценка на доброто и злото в обществото и във взаимоотношенията между хората. Праволинейното поведение се осигурява не от това, че хората познават детайлно изискванията на всички социални норми, а затова, че са усвоили и приели като значими позициите и отношенията на социалната среда към социалната общност, към другите хора и към собствеността.

В процеса на общуването със социалната среда всеки човек формира и своите критерии за оценка на една или друга дейност, както и за подбора на средствата за нейното реализиране. Човек много трудно се освобождава от погрешни възгледи и оценки, свързани с деформиран социален опит. Много трудно преодолява и влиянието на социалната среда, с която трайно е свързан.

Освен отношението към социалната общност, към другите хора и към собствената личност силно влияние върху поведението на извършителя на грабеж оказват и интересите, и то най-вече онези от тях, които са свързани, т.е. които са ориентирани към социалната среда. Много трудно човек може да се ангажира трайно с противозаконна дейност, ако приема и оценява позитивно социалната общност, в която живее, и ако приема обществените интереси като жизнено значими и за себе си. Преоткриването на личния и оценъчния интерес винаги води до стабилизиране на поведението. Човешкият егоизъм винаги е свързан с противопоставяне на личните и обществените интереси. Егоизмът тласка личността към отхвърляне и незачитане на обществените интереси. Той може и да я подтикне към извършване на аморални и противозаконни действия.

Стабилизиращото влияние на социално ориентираните интереси винаги трябва да се разглежда като неразделна част от общата социална ориентация на личността. В случая става дума за нейното отношение към проблемите на обществото и реалните възможности за тяхното решаване. Това влияние трябва да се разглежда и в тясна връзка с ориентирането на ценностната система на личността. Ценностите на личността могат да допринесат за нейното приобщаване към обществените проблеми, но могат да стимулират и нейното дистанциране и противопоставяне. Всички случай на неприемане и отхвърляне на обществените ценности могат да бъдат предпоставка и за нарушения на социалните норми.

Трябва да се отбележи ролята и значението и на още един компонент (съставка) от насочеността на личността, която играе съществена роля за свързването ѝ със социалната среда. Това са потребностите. Те се формират в процеса на социализация и играят важна роля за нейното приобщаване или за нейното отдалечаване от обществените проблеми. Изяснявайки смисъла и значението на своите потребности, личността може да се доближи плътно до обществените проблеми и да ги приеме не само като значими, но и като подчертано лични и себични потребности и интереси. Откъсвайки се от обществените проблеми, пренебрегвайки ги, тя лесно може да наруши и определени социални норми.

Задълбочава се тенденцията семейството у нас като социална институция да не изпълнява в достатъчна степен своите функции. Семейството и училището не винаги успяват да изпълняват своята социализираща функция по отношение на подрастващите, нито да координират своите усилия. Като резултат значителна част от възможностите за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни остават неизползвани.

Липсата на поминък и неясната социална преспектива на населението, затварянето на предприятията, кризата в селското стопанство, усилените естествени миграционни процеси към големите градове са фактори, които повлияват положително за увеличаване на престъпления като грабежите. Грабителите намират добра почва за деянието си в отчуждението между хората, безразличието към чуждата среда и на анонимността “осигурена” от големите градове или по-оживените места.

Повечето изследвания показват, че ефектът от икономическата и финансовата криза върху нивото на престъпността се усеща с известно забавяне, което варира между година и година и половина. Едно изследване показва, че бедността играе роля в прогнозиране на насилието, както и останалите фактори на социална дезорганизация в селата¹. Изследване на американския анализатор на престъпността и преподавател в Pepperdine University Джеймс Уилсън показва, че нивото на грабежите се покачва с два процента за всеки един процент увеличение на безработицата. Така например, ако има покачване на безработицата от 6 на 8%, грабежите би трябвало да скочат с 4%. Тази зависимост до някаква степен се наблюдава и в България - ето защо нивото на този род престъпления пряко зависи от това, как държавата се справя с безработицата.

Маргинализирането на големи групи от населението на страната, обособени на етнически признак, съзнателно самоизключени от обществените системи за образование, възпитание и трудова заетост, също са сред рисковите кримоногенни фактори.

Данните индикират, че грабежи се извършват както в градовете, така и в селата. Интензивната миграция към големите градове засилва влиянието на такива криминогенни фактори като урбанизацията и отчуждението. Част от мигриращите не успяват да се адаптират към градските условия на живот и се превръщат в маргинализирани обществени групи. Последните са особено податливи на криминализация и виктимизиране. Допълнителен неблагоприятен принос се отдава и на анонимността, която характеризира големия град, както и възможностите за изразходване на пари в хазартни, увеселителни и др. обществени заведения. В селата проблеми възникват предимно във връзка със застаряването на населението и недостатъчно развитата инфраструктура, а обект на грабежите са предимно самотно живеещи възрастни хора.

Делът на противозаконните посегателства върху обекти на чужда собственост се обуславя предимно от неблагоприятната икономическа конюнктура в страната, негативното въздействие на икономическата криза върху заетостта, високият дял на ниско образованите граждани, тяхната материалната нужда и др. Икономическата криза и свързаните с нея бедност и безработицата остават важни и определящи криминогенни фактори. Почти 20% от извършителите на грабежи са безработни.

Липсата и ниското образование продължават да бъдат важен криминогенен фактор. Сред извършителите на грабежи преобладават неграмотните и лица с ниско образование, като делът на неграмотните устойчиво нараства. Това се дължи основно на факта, че в условията на безработица лицата с ниско образование понасят неблагоприятните последици от условия на трудовата заетост при търсене на работа, поради което и са изложени на особено висок криминогенен риск.

Нивото на престъпления като грабежите се влияе от много фактори - икономически и финансови, демографски и др. Високата безработица, особено сред младежите, създава усещания за непълноценност на работоспособни граждани. Допълнена от негативните демографски тенденции и икономическата емиграция на висококвалифицирани български граждани, безработицата е сред факторите, които генерират нестабилност, несигурност и престъпност. Обедняването на населението на страната след началото на икономическата рецесия през 2008 г. и все още ниското заплащане остават съществен криминогенен фактор, стимулиращ извършването на грабежи.

Два основни компонента играят решаваща роля за социално-психологическата характеристика на личността: насочеността на личността (възгледи, познания, интереси, потребности и др.) и диспозиционната (ценностната) система. Чрез тях се трасира по-близката и по-далечната перспектива на нейният живот, пътят (добър или лош) на нейната социална идентификация. Характеристиката е пълна, ако към тези два компонента се прибавят социалната среда и мотивите. Те са стимулът и двигателят на нейната ежедневни действия. Насочеността и диспозиционната система играят много важна роля за развитието и утвърждаването на нейната мотивационна система. В основни линии тя се развива в синхрон с насоките на социална самореализация и идентификацията на личността. Възможни са и ситуативни смущения, породени от случайно стекли се обстоятелства, от различни психични състояния, които стимулират личността към приемане на мотиви, които не съответстват на нейните жизнени цели и задачи, които влизат в противоречие с нейния социално-психологичен облик.

Основна отличителна особеност на човешките действия е техният съзнателен характер. Всеки човек предварително осъзнава и осмисля, че трябва да извърши определени действия и чрез тях да получи определен резултат. Всъщност при всяко волево действие става дума за осъзнаване и осмисляне на една специфична човешка потребност да се извърши нещо, за да се постигне определен резултат. Именно тези чисто човешка потребност играе ролята на мотив за извършване на едно или друго действие.

Осъзнаването и осмислянето на тази специфична потребност, т.е.мотивирането на едно или друго действие, не винаги се реализира лесно и бързо. Възможно е човек да отложи нейното задоволяване или да пристъпи към нейното задоволяване, въпреки грозящата го опасност или забраните, произтичащи от различни социални норми – морални, религиозни, правни и др. Колкото по-добре е осъзната и осмислена тази потребност, толкова по-прецизно личността може да планира и реализира дадено действие, т.е. е да се подготви за неговото извършване.

От психологична гледна точка насилието се изразява в „съхраняването и утвърждаването на своето „Аз“ чрез деструктуриране „Аз-а“ на другия“². При убийствата и телесните повреди основното е съхраняването на „Аз-а“, докато при грабежа и изнасилването се касае за неадекватна самореализация чрез прилагането на физическо насилие.³

В реалната практика невинаги и не във всички случаи ясно се откроява стимулът, който актуализира потребността за действия при извършване на грабеж. Понякога този стимул може да бъде някакъв ценен предмет, нежелателно движение или действие, а понякога и дълбока вътрешна амбиция да се демонстрира сила и превъзходство. При възникването емоционално напрежение се създава така нареченото “безапелативно психично поле”. Това е случай, при който се активизира една единствена потребност, потребността за действие, мотивът за“изпреварващия удар”. Подобна психична ситуация се създава и под влияние на физиологичния афект. И в този случай психичното поле е безалтернативно. Стимулира се една-единствена потребност за действие, т.е. мотивира се извършването на действия, които по своя характер са престъпления против личността. Това пречи да се актуализират и други алтернативни потребности за действие. Личността, изпаднала в такова състояние на емоционалното напрежение, не осмисля и не обсъжда, а действа, най-често стихийно. Реален самоанализ и реална самооценка са възможни едва след приключване на определение действия, т.е. след излизането на личността от психичното поле, в което се е намирала.

В психологията мотивът винаги се свързва с потребността от извършване на неправомерно действие. В повечето случаи лицата, които извършват грабежи, осъзнават тяхната вредоносна роля и въпреки това трудно се въздържат, трудно се отказват от тяхното извършване. При повечето от грабежите извършителите знаят предварително, че носят наказателно отговорност за извършеното и затова полагат целенасочени усилия да не оставят следи на местопроизшествието, които биха помогнали да бъдат разкрити. Те предварително си създават и алиби за периода на извършване на престъплението, за да отклонят вниманието на оперативните органи на полицията от себе си.

Мотивите за ангажирането на личността в извършването на грабеж могат да имат по-продължително влияние и да са обусловени от трайни деформации в насочеността на личността и нейната ценностна система. Те могат да имат и временен характер и да са обусловени от временни и ситуативно възникнали интереси. В такива случаи те могат да бъдат силно повлияни и от различни психични състояния.

Многостранното проучване на мотивите за извършването на грабеж е особено необходимо при разследване на конкретни престъпления. Повтарянето на мотивите в престъпната дейност на правонарушителите е дало основание на криминалните психолози да ги определят като една от трайните характеристики на престъпното поведение и на личността, извършващи престъпления. В психологията има много сполучливи опити за разработване психологически профили на извършителите на грабежи на базата на мотивите. Авторите, работили върху тези профили, са категорични, че в мотивите се отразяват особеностите на основните структури на личността – биогенетично или социално обусловени. Отразява се насочеността на личността, характеровите и темпераментовите особености, акцентуациите на характера и темперемента, емоционалните мозалности, диспозиционната система.

В последните години се появява един нов тип извършители на грабежи - такива, които са принудени да извършват тези престъпления заради задлъжняване. Икономическата криза в страната води до това, значителна част от населението да натрупва дългове към физически лица и търговски банки, което е главна причина да зачести извършването на престъпления като грабежите. Появява се трайна тенденция за извършване на грабежи в банкови клонове в страната.

Грабителите отнемат пари, скъпи чанти, луксозни часовници, мобилни телефони. Особено привлекателни за тях са златни накити, скъпи палта и други вещи, които са лесно преносими, лесно укриваеми и по-бързо продаваеми. Все по-чести са случаите, когато се извършват обири на магазини „не заради парите, а просто за бутилка алкохол и стек цигари”. Интерес представлява и един от най-често срещаните мотиви за грабежите - оказва се, че сумата е необходима на извършителя, за да бъде внесена по дело за възстановяване на щети, по което същият извършител е подсъдим.

В мотивите за извършване на грабеж намират отражение и различни патологични промени в психиката. Извършването на всяко конкретно престъпление, свързано с нарушаването (неспазването) на едни или други правни норми, е причинно обусловено явление. За неговото извършване влияят като външни (екзогенни), така и вътрешни (ендогенни) фактори. Извършителите на грабежи са специален обект на изследване от психологията. Психолозите обръщат особено внимание на негативното влияние на обществените отношения и обществената практика върху личността и най-вече върху нейната ценностна система и социални позиции. От друга страна се обръща внимание и на позитивното или негативното влияние на ангажиментите на личността, свързани с изпълнението на определена роля. Двата подхода дават възможност да се направи диференциран анализ на обществената практика и на реалните социални връзки за приобщаването на гражданите към престъпния начин на живот и за ангажирането им в извършването на грабежи.

Неподготвеността на личността за пълноценен социален живот е съществена причина и за извършването на грабежи. Това най-често се свързва със смущения в диспозицонната (ценностната) система наличността и в деонтичното ѝ отношение към действителността. Извършителите на грабежи не са подготвени или не са в състояние да направят реални оценка на ситуацията и на своите задължения, както и да се съобразят с изискванията на нравствените и правните норми. Такива правонарушения могат да се извършат и от лица с ограничени психични възможности за оценка на ситуацията, а следователно и на стимулите за извършване на едно или друго действие. Това най-често е причинено от биогенетично обусловени деформации в психиката, които могат да бъдат свързани с психо-соматични разстройства, възникнали под влияние на токсични вещества и лекарства. В отделни случай престъпното действие може да бъде стимулирано или провокирано и от социалната роля, която изпълнява личността през определен период от време. В тези случаи въздържанието от извършване на неправомерни действия зависи както от трезвата оценка на ситуацията, така и от очакваните санкции и неотвратимостта на наказателното преследване.

Провокираща роля на ролевия ангажимент е особено характерна за извършителите на грабежи. Негативната провокираща роля на социалните ангажименти е особено силна при лица с нестабилни социални позиции и при лица, приобщили се към маргинални общности.

Извършителите на грабежи са почти изключително мъже, като делът на жените е съвсем малък. Те са изключително в ролята на примамка за жертвата. В почти всички случаи престъплението е извършено след употреба на алкохол, т.е. извършителите придобиват мотивация за агресивният си акт след употреба на алкохол. В повечето случаи грабителите са от групата население в активна трудова възраст и често са безработни. Лицата, установени, като най-чести извършители на престъпления от този род, са без образование, с основно или средно такова.

Най-висока активност в извършването на грабежи проявяват непълнолетните между 16 и 18 години – около 190 на 100 хиляди души от тази възрастова група. Следват младежите между 18 и 30 години, но с индекс на криминална активност с около 50 пункта по-нисък. Във времеви план се наблюдава спад в активността само на възрастовата група между 18 и 30 години. Непълнолетните трайно поддържат изключително висок коефициент.

Във връзка с характеристиките на престъплението може да се очертаят следните модели на грабежи:

• 
  Грабежи, на които жертва са хора (в това число и чуждестранни граждани), чийто външен вид показва добро материално положение или по предварителна информация се очаква, че от тях може да се отнемат значителни суми пари или ценности. Извършителите на тези грабежи са хора с опит, с умения за преценка. В мотивацията им може да се включат и чувства като злоба, завист. Понякога жертвите парадират с материалните си възможности, проявяват високомерие в поведението и общуването с околните. Грабежът може да се осъществи след продължително наблюдение и подготовка, а може и да е в случайно възникнала ситуация.
  
• 
  Грабежи, насочени срещу самотни, най-често възрастни хора, в домовете им. Водеща при предприемането им е преценката, че те са обект, който не може да окаже ефективна съпротива, и действието се предприема без оглед на величината на очакваната придобивка.
  
• 
  Грабежи, извършвани от наркотично зависими с цел набавяне на средства за покупка на дрога. В мотивацията доминиращ е стремежът на всяка цена да се задоволи наркотичния глад и той елиминира всякакви рационални преценки и задръжки.
  

Въпреки че проблемът с т.нар. „ромска престъпност” е деликатен и никога не е бил обект на детайлен анализ, може да се направи извод, че престъпления като уличните грабежи преобладват именно в районните, където има ромски гета, особено в големите градове в страната. Според наблюденията най-често извършителите им са хора, които нямат опит в престъпната дейност.

Грабежите са потенциална заплаха за всекиго, но най-често жертви на такова престъпление стават жени, възрастни хора и непълнолетни. Те стават прицелна точка по ред фактори. Съществуват фактори от биологичната сфера, които спомагат извършването на грабежа, а те са особеностите на женския пол. Жените имат по-слаба съпротива, по-често са пасивни, безпомощни или физически слаби. Характеристиката на възрастовата група включваща малолетните и непълнолетните също спомага за реализация на тези престъпления. Тийнейджърите често са поставени в невъзможност да противодействат на грубата сила, която отнема от тях пари, дрехи или вещи.

Извършителят на грабежи е емоционално нестабилен, авантюристично ориентиран към силни преживявания и действия. Рисковите ситуации, които са обект на целенасочено търсене, за него не са задържащ, а по-скоро стимулиращ фактор. Специфичното при извършителите на грабежи е едновременното нарушаване на ценностната и емоционалната сфера. При тях е значително повишена нивото на тревожност, увеличава се количеството на ситуациите, които се преживяват като фрустриращи за личността⁴.

Извършителите на грабеж се характеризират с малоценностна личностна структура, ниско равнище на интелигентност, тревожност, егоцентричност. Те не са способни реалистично да възприемат другите и техните действия и са фиксирани върху проблемите на общуването. Те търсят външна ефективност и демонстрират „мъжко поведение” чрез грабежа. Склонни са към конфликти, саморазправа, побой. Могат да заемат ролята на силови лидери.

Резултатите от множество психологически анализи показват, че извършителите на грабежи израстват в обстановка на неприетост и емоционална отхвърленост. По-голямата част от тях са неприобщени пълноценно към социалната среда. Животът им в семейството, в училището и в производствените звена е свързан с конфликти. Повечето от тях злоупотребяват с алкохол. В повечето случаи това са “маргинално личности” (лица без стабилна социална спойка), които живият при постоянно социално напрежение, поради което са податливи и на конфликти. Това са лица, които трудно поддържат нормални отношения с близките. Своето безсилие при опитите да се наложат, компенсират с агресия.

В тези условия извършителите на грабежи формират мотиви за личностно самоутвърждаване чрез директно прилагане на физическа агресия към жертвата. При тях познавателните компоненти на мотивацията са слабо развити и трудно блокират бързо възникващите афекти. Поради това те бързо пристъпват към директна агресия, която не се предшества от каквито и да било вербални опити за нейното изразяване. Афектите определят първосигналността в поведението на извършителите на грабеж. Те се отличават с примитивна користна мотивация. Реализацията им поражда усещане за самоутвърждаване чрез придобиване на материални стойности. По такъв начин неадекватно се компенсират потребностите от признание, самоутвърждаване, зачитане и поддържане на неадекватна самооценка. Присъщата им първичност и примитивизъм намаляват възможността за самоконтрол.

При изясняване на личностните особености на извършителите на грабежи се установява, че при тях е хипертрофирана потребност­та от самоутвърждаване. Характерът на техните действия показва компенсаторност, целяща да прикрие несформиран инцидент, пораждащ напреже­ние и тревога. Хорни счита, че човек обладава някои вродени сили, заложени в дет­ската беззащитност, изразяваща се в чувство на първично безпокойство и вроден страх. Първичният страх продължава съществуването си и в перс­пектива, влияейки на мотивацията на поведението. Това довежда до зависи­мост на поведението на човека не от действителната опасност, а от тази, която е резултат на неговата субективна представа за опасността. Мотива­цията на поведението при извършителите на грабежи се определя и от първичното безпокойство, предизви­кано от детската беззащитност, пораждащо чувство на враждебност към обкръжаващите и потребност от безопасност, предизвикваща вътрешна нагласа към самооценка и получаване на оценка от другите.

При грабежите едновременно се реализират материални интереси и вътрешни агресивни импулси. Извършването на грабеж е свързано с нападение на друг човек или хора. Това значително се отличава от престъпленията на крадците, които нямат съприкосновение с жертвите. Извършителите на грабежи, освен чисто користната мотивация, имат и необходимост да задоволят определени свои потребности от агресивен характер. Причината за това може да се крие във факта, че съответното престъпление ги удовлетворява материално или емоционално, създава усещане за стойност, за контрол над собствения живот и др. Затова, при положение че извършителят е развил за себе си модел на поведение, от който получава удовлетворение, усещане за сила и за успех, то той го повтаря.

Насилствените извършители на грабеж се описват от психолозите като личностно незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки. В поведенчески план те се представят като ситуативни, агресивни и развиват поведение, повлияно от афекти. Интелектуалното ниво на извършителите на грабежи се определя като ниско. Като цяло те са по-слабо образовани и имат ограничени интереси. Ценностната ориентация на извършителите на грабежи е егоцентрична и в нея преобладават първичните потребности и интереси, стремежът за удовлетворяване на инстинктите и получаване на удоволствие. Извършителите на грабежи са склонни да не се съобразяват с интересите, с достойнството и с правата на другите хора, особено когато под една или друга форма те им демонстрират незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане. В много от случаите поведението на извършителите на грабежи е неадекватна форма на реакция по отношение на ситуативно възникнал конфликт. Насилствения правонарушител възприема престъплението си като форма на защита от агресията на другите, на които той приписва враждебност по отношение на собствената си личност.

Спецификата на женската престъпност по отношение на грабежите се откроява по-ясно, като се анализират особеностите на криминалната мотивация. При жените доминират користните мотиви. В съответствие с видовете престъпления и с характеристиките на извършителите, користно обусловената криминална мотивация може да бъде разделена на следните основни видове. На първо място са користните мотиви, свързани с борбата за оцеляване. Това са мотиви, свързани с осигуряване на препитанието, за издръжка на семейството, респективно децата. Също така има користна мотивация, свързана с борба за оцеляване чрез интегриране и самоутвърждаване в малцинствена криминално проявена среда. Такива мотиви са характерни за ромите. Грабежите, извършвани от тях, обикновено са част от традиционното разпределение на ролите в семейството. По-различни са користните мотиви, които не са пряко свързани с борбата за препитание, а с егоистичен стремеж към собствено облагодетелстване за чужда сметка.

В последните години според наблюденията на психолозите се появяват нови характеристики в типологията на извършители на грабежи. „Новите” престъпници са на далеч по-високо интелектуално ниво, отколкото познатите досега. Сред тях се срещат дори студенти. Самото зачестяване на грабежите на обменни бюра в България през последните няколко години показва, че престъпниците се ориентират в социалната среда, търсейки „лесните пари”. Въоръжените грабежи на банкови клонове и обменни бюра са много по-лесни за изпълнение. Безконтролното местене на големи пари в брой в кашони и пликове по улиците също ги прави лесна плячка. Обикновено грабежът се извършва след приключване на работното време, когато служителите прибират целия финансов оборот, или рано сутрин, когато няма много хора. Анализите на грабежите на обменни бюра показват, че престъпниците притежават отлична информация за движението на техните служител. Вероятно те наблюдават предварително набелязания обект и търсят пропуските в охраната при движението на финансовите средства. Следят служителите, засичат контакти, избират най-удобния момент, измислят схеми и резервни варианти. Заради липсата на информация „отвътре”, често грабежите са последвани от убийство. Така обаче престъпните групи се предпазват от това да попаднат в кръга на заподозрените близки.

При атаката извършителите изпипват до най-малката подробност всеки детайл. Ако все пак се получи някаква грешка в предварителния план, престъпниците не се колебаят да убиват. Подобни грабежи обаче невинаги завършват с убийство. След успешно извършения грабеж извършителите не демонстрират материално благополучие. Много рядко приятелите им знаят с какво се занимават, ако имат приятели, защото обикновено те битуват в затворени самостоятелни общества. Структурата на техния социален живот е така устроена, че веригата до тях да се прекъсне на определено ниво. Този вид извършители на грабежи са най-опасните. Престъпленията им са най-трудни за разкриване, защото жертвите са избрани от външни хора и не са в кръга на познатите им. Самите извършители рядко имат криминални досиета и не са попадали в полезрението на полицията.

Битува една интересна теза за извършителите на въоръжени грабежи. В най-общи линии тя се свежда до това, че в силовите структури съществува конкуренция. Когато един човек се загради с власт и натрупа богатство, той започва да пренебрегва подчинените си. Тогава някои от тях напускат “системата” и започват да действат самостоятелно. Много рядко групировките запазват контрола над подобни групи. Точно обратното - новият вид бандити не са особено съгласни да бъдат командвани от мутанти, отнасят се надменно към тях и ги смятат за доста елементарни. Един психологически портрет на хората, които извършват въоръжени грабежи, показва, че те са хладнокръвни, безскрупулни, жестоки и сравнително интелигентни младежи. Обикновено бандитите използват късо оръжие, защото по-лесно се прикрива.

Много често една замислена като обикновена кражба прераства в грабеж. Извършителите на грабежи могат да действат индивидуално, в съучастие или групово. Практиката показва, че привилегия на мъжете е да извършват грабежи, при жените процентът е много нисък. Грабежите са най-разпространените насилствени престъпления. Те показват доста голяма динамика както по отношение на количествените параметри, така и в качествените си характеристики. Важно за тези престъпления е, че те все повече се извършват в съучастие и от организирани групи. Нараства и несъразмерната употреба на сила и жестокостта спрямо жертвите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Грабежите са едни от най-тежките престъпления в наказателноправната система на всяка страна. Описаните личностни и поведенчески особености представят извършителя на грабеж като личност без образование или с ниска образователна степен и незадоволителен социален статус, противоречива и маргинализирана личност, която не може да си осигури нормалното приемане и функциониране в обществените отношения. В преобладаващата част от случаите извършителите на грабежи са мотивирани от психични състояния като озлобление, неудовлетвореност, враждебност, самотност, страх, недоверие. При неясна жизнена перспектива те сравнително лесно възприемат отрицателното въздействие на социалната среда.

Нагласата на извършителя на грабеж е насочена към утвърждаване на собствения социален статус чрез отнемането на неговата собственост. В повечето случаи престъплението е целенасочено планирано, без значение поведението на жертвата. В технологичен план се увеличава груповото извършителство, наблюдава се старателна предварителна подготовка и планиране, а личността на извършителя на грабеж се характеризира с бруталност, жестокост, дързост и цинизъм.

1. 
   Гълъбов, А. Девиантната норма, В: Социологически проблеми, 1, 1997
   
2. 
   Златанова, В. Модели на девиантно поведение, В: Социологически преглед, Юбилеен брой. 1998
   
3. 
   Златанова, В. Нелегитимното насилие. С. 2004
   
4. 
   Зографова, Й. Агресивността на българина в условията на преход. С. 2001
   
5. 
   Липчев, А., Маджаров, Е., Куртев, С. Типологични особености на извършителите на насилствени престъпления: основа на диференцирания подход в индивидуално-възпитателната работа. В: Затворно дело, № 2/ 1988
   
6. 
   Мантарова, А. Престъпност и социална трансформация (социологически анализи). Институт по социология, БАН. С. 2000
   
7. 
   Проблеми на виктимизацията в страните на Балканския регион. Междурегионален институт на ООН за изследване на престъпността и правосъдието и Съвет за криминологически изследвания към главна прокуратура. С. 1998
   
8. 
   Проданов, В. Насилието в модерната епоха. С. 2003
   
9. 
   Стоилова, Р. 2001. Неравенства и общностна интеграция. С. 1986
   
10. 
    Станков, Б., Личност и престъпно поведение. С. 1990
    
11. 
    Станков, Б. Психология на престъпността. С. 2007
    
12. 
    Маджаров, Е. Психологическото портретиране на правонарушители. С. 2011
    
13. 
    Минчев, Б. Обща психология. С. 2009