Психологически особености на зрително затруднените с множество увреждания

Зрително затруднените с множество увреждания са уникална група деца и ученици, които трудно могат да се впишат в рамките на стандартите за психологически особености и характеристики, в нормите на човешко поведение и пр. Това е група, която не би могла да се разглежда под общ знаменател. Причината е, че на практика всяко дете с множество увреждания е уникално само по себе си и различно от останалите деца, попадащи в същата група. Затова е трудно и дори невъзможно да се говори общо за психологическите особености на зрително затруднените деца и ученици с множество увреждания. Все пак ще се опитаме да изведем на преден план някои техни типични характеристики и особености, които са често срещани при мнозинството деца от тази група.

За разлика от нестандартността в развитието на зрително затруднените с нормален интелект, зрително затруднените с множество увреждания се отличават с подстандартност в развитието. Разглеждайки в частност групата на сляпоглухите лица, които са една от подгрупите зрително затруднени с множество увреждания, американската авторка Алсоп (2002) посочва, че те се отличават със следните типични характеристики:

1. 
   Различна представа за света поради различната информация, получавана за него.
   
2. 
   Трудности в общуването или неспособност за общуване по значим начин.
   
3. 
   Сериозно затруднения в установяване и поддържане на междуличностни взаимоотношения.
   
4. 
   Изострена тактилна чувствителност и дори тактилен страх.
   
5. 
   Самостимулиращи поведения и проблеми в следване на дисциплина и правила, причиняващи на свой ред сензорна депривация, изолация, фрустрация, объркване и страх.
   
6. 
   Сериозни здравословни проблеми.
   
7. 
   Изоставане в моторното развитие.
   
8. 
   Неефективно използване на запазените сетива, трудности в сензорната интеграция.
   
9. 
   Трудности в обобщаване на информацията.
   
10. 
    Затрудения в храненето, проблеми със съня и т.н.
    

1. 
   Изолираност от света на обектите и от света на хората.
   
2. 
   Ранимост и силна уязвимост.
   
3. 
   Трудности в разбиране на събития, дейности, хора, които се случват и намират около тях.
   
4. 
   Силна зависимост от околните в редица отношения и дейности.
   
5. 
   Склонност към депресивни състояния, изпадане в тъга, плач, фрустрация.
   

1. 
   Не съществува един общ, сборен профил или облик на лицата с множество увреждания.
   
2. 
   Учениците с множество увреждания общуват по различни начини.
   
3. 
   Учениците с множество увреждания могат да участват в почти всяка дейност или занимание.
   
4. 
   Голям брой ученици с множество увреждания могат да се придвижват самостоятелно или с минимална помощ.
   
5. 
   Учениците с множество увреждания могат да бъдат настанени в различни учебни заведения и да учат както в специална, така и в масова учебна среда.
   
6. 
   Образователните екипи са от съществена важност при планиране на индивидуалния учебен план и програма на учениците с множество увреждания.
   
7. 
   Семействата на учениците с множество увреждания са ключови участници в образователния екип.
   

Общуването при зрително затруднените ученици с множество увреждания може да се окаже изключително сложна област от обучението, поради факта, че голяма част от ученицте имат различни по форма и степен интелектуални, физически или езиково-говорни нарушения, които не им позволяват да общуват по стандартния и общоприет начин. Сляпоглухите на свой ред ще срещат още повече и по-сериозни затруднения.

Общуването е от първостепенна важност при осъществяване на връзка и контакт между хората. То е неизменна част от обучението. Затова и научаването на всеки ученик с множество увреждания на някаква форма на предаване и на получаване на съобщения, е от първостепенна важност. На свой ред неумението на ученик да предаде на околните съобщение за своите желания, намерения или чувства, го прави неспокоен и може да доведе до проблемно поведение. Неумението на учителите да „обяснят“ на ученика си дейност, задача или действие от всекидневието или от учебния процес, е източник на фрустрация и за двамата. Поради тази причина една от основните области, застъпени в индивидуалния план на всеки ученик с множество увреждания, е именно формиране на умения за общуване. В постигането на тази цел се включват както учителят, така и логопедът, психологът, ерготерапевтът и др. специалисти.

В зависимост от това дали се използва устна реч в процеса на общуване, то може да се раздели на вербално и невербално. Фигура 1 отразява тези два вида общуване и конкретните форми или средства, спадащи към тях (по Крук, 2000). В тази класификация Крук включва жесто-мимичната реч към вербалните форми за общуване като указание за това, че тя е една стояща по-високо в йерархията цялостна система за общуване и с уговорката, че по право тя се причислява към невербалните форми.

По-долу ще разгледаме накратко отделните форми на общуване.

Снимките на свой ред могат да се разглеждат като разновидност на картинките. Нерядко ученици с множество увреждания извличат повече полза, ако наблюдават снимка на конкретния обект, който ползват в ежедневието, например на чашата, от която пият, или на играчката, с която играят, а не на стилизирано изображение на чаша или играчка.

Като междинен вариант на жесто-мимичната реч можем да посочим английската система Макатон (Makaton). Тя е създадена през 1972 от Маргарет Уокър с цел да посрещне специфичните потребности на възрастни лица с дълбоки нарушения, които нямат слухов проблем. Прилага се експериментално с голям успех през 1976 г. и впоследствие започва да се разпространява широко във Великобритания и в още 42 страни по света. Системата Макатон обикновено се използва в комбинация от показване на картинка (графичен знак) заедно с изпълнение на жеста, придружено с устно изговаряне (по Цокова, 1997). Тя е създадена въз основа на английската жесто-мимична реч, без да я следва напълно, и се преподава в осем нива в определена последователност.

1. Нискотехнологични системи.

2. Среднотехнологични системи.

3. Високотехнологични системи.