Психологически проблеми на възрастта, промени в юношествово- привързаност към различни групи
Изтегляне 80.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ 2011
- Категориите на възрастовата психология са неопределени парвични понятия
- Психическо развитие през началната училищна възраст.
- Средна училищна възраст.Пубертет.Кризата на 13-та година.
- Стилове на мислене по отношение на психическото развитие.
- Накратко казано механистичните психологии схващат развитието като прибавяне и натрупване, а органичните като диференциация и йерархизация на едно първично цяло.
- Обща характеристика на средното детство. През средното детство водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си.
- Психически особености на юношеската личност.Рискови фактори.
- Социализацията условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен индивид.
- Преоценката на ценностите води и до преоценка на риска. Голяма част от юношите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себеизява и демонстрация на независимост.
- Депресията в юношеската възраст се проявява едновременно с други разтройсва в отговор на вътрешното и външно напрежение.
- Обобщеното представяне на причините за употреба на дрога от хора между 14 и 25 фодини включва: да прилича на приятелите си; да забравя проблемите;
- Бунт против контрола от страна на възрастните/ потребност от указания, подпомагане, насоки: правилните решения идват с опита породен от неправилни решения.
- Желание за близост/ страх от интимността: юношите желаят да имат близки отношения с другите, но са подозрителни.
- Сексуално съзряване/ психологическа неподготвеност за сексуален опит: юношите активно се интересуват от всичко свързано със сексуалната сфера.
- Главното средство чрез което юношата се стреми да получи висок статус в групата от връстници е като изгражда в себе си такива качества и поведение, които се одобряват от другите юноши.
- Фази” Б.Лийвехуд Използвана литература: 1.Психология на човешкото развитие- Борис Минчев
- 5. Материали взети от www.psiholog-bg.com
| КУРСОВА РАБОТА
ПО
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ВЪЗРАСТТА, ПРОМЕНИ В ЮНОШЕСТВОВО- ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ РАЗЛИЧНИ ГРУПИ. Изготвил: Проверил: Веселина Бориславова Иванова Д- р Ивайло Алексиев Фак.№ 2488 СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ 2011 Предметът на общата психология е развитието на психиката, а проблемът на възрастовата психология са закономерностите в развитието на психиката през цялата онтогенеза. Най- важните понятия тук са: психика, отражение на заобикалящата действителност, мозъчни структури на човека. Задачите, пред които се изправя общата и възрастова психология са да анализира познавателното развитие и възможността за стимулиране и структуриране на интелекта. Възрастовата психология изучава разнообразието от процеси с влияние на условията за тяхното развитие. Общата и възрастова психология изучава основните потребности(общуване,движение и др.) и пътищата за удовлетворяването им както и генезиса на развитие като дава методи за оценка. Общата и бъзрастова психология има за цел да проследи деиностите(игра, учение, труд) и бъзможностите на тяхното развитие.Има и няколко основни подхода при изучаване на психическото развитие, а именно: биосоциален( Зигмонд Фроид), социално- психичен, личностно- познаватвлен( Вигптски), изразно- познавателен( Уотсън, Палмън), дейностно- креативен( Леонтиев), екологичен( Бронтер Бремер). Категориите на възрастовата психология са неопределени парвични понятия, които не подлежат на строга логическа дефиниция, те са: развитие, движещи сили на развитието, образ на човека( детството), жизнен цикъл, социалната ситуация на развитието, биологичната ситуация на развитието, новообразувания( придобивки), сензитивен период, водеща дейност, психологическа възраст, криза на развитието, задачи на развитието, предизвикателства, индивидуалност. Индивидуалността се разбира по два корено различни начина- като предпоставка и като резултат от развитие. Ако я приемем като предпоставка тя най- общо е съвкупност от индивидуални различия, проявени и/ или потенциални за даден индивид. Съществува обща тенденция биологичната еволюция да произвежда индивиди с все по- богати индивидуалности. Предполага се, че човешкият индивид е надарен с най- сложната и противоречива индивидуалност от всички носители на психика. В индивидуалността на човека се сливат вродено и придобито в ранна онтогенеза. Европеиците, а и не само те, разделят живота на три големи възрасти- детство,зряла възраст и старост. Детството обхваща първите 20 години, но през него стават най- много промени с развиващ ефект. В детството се случват повече важни събития, влияещи върху телесното, социалното и психо- душевното битие на индивида, отколкото в зряла възраст и старост взети заедно. През детството жизнените сили на индивида са във възход, те нарастват и се деференцират. От трите възрасти на човешкия живот детството е най- добре проучено. Ние хората на ХХ-ти век сме склонни да мислим, че живеем в един развиващ се свят. На първо място схващането ни за развитие предполага серия от промени. Като развитие обаче се интерпретират такива промени, които увеличават възможностите на развиващата се реалност, правят я по- ефективна и устойчива. Предполага се, че развитието е универсално състояние на човешката психика през детството. Феноменът психично развитие в многообразието от аспекти и проблеми, които го съставляват, образува предмета на психологията на развитието. Най- важна е връзката на психологията на развитието с общата психология, защото психологията на развитието черпи обяснителни модели от общо психологическите теории и се опитва да реши един от главните общо психологически проблеми, а имено има ли психично развитие и какви са критериите и сферите на неговите прояви. Психическо развитие през началната училищна възраст. Училищната дейност се явява регулатор на натрупания сетивен и абстрактно психически опит у детето, който се ориентира към системна работа за придобиване на знания и умения. Чрез училищната дейност се дават конкретни знания за заобикалящия свят и бавно детето разширява своя индивидуален и комуникативен метод, от което следва, че емоционално и личностно удовлетворява потребностите на неговото развитие. В началната училищна възраст психичното самообразование е свързано с вътрешен план на действие и самоконтрол. Основна потребност в развитието са възрастноте. Водеща дейност е ученето в развитието на волево усилие от посока на индивидуални, личностни мотиви към организиране и разбиране на социалното изискване. Средна училищна възраст.Пубертет.Кризата на 13-та година. Акселерацията е основната причина за сътресенията в психичното развитие на тази възраст. Тя се изразява в интензивни промени във физическия ръст и половото съзряване.Физическото развитие е резултат от барзата промяна на всички органи и системи в организма, но сърдечно- съдовата система изодтава, следователно намалява уросяването на мозъка, следователно се получава неравновесие в психичното състояние. Акселерацията идва в сферата на успокоението след 13-та година, защото сърдечно- съдовата система наваксва. Чувството на възрастност се стабилизира въз основа на проявената активност в определена ситуация. Следват процеси на социализация, които не винаги протичат гладко. С осъзнаването на подрастващия с общуването с противополпжния пол, които се свързва с развитието на ценностната система, може да се дистанцира, отдалечи или преближи бързо към отделни лица и групи, за това младежа гледа настоящето през призмата на бъдещето. Основната потребност в тази възраст е чувството за възрастност. В тази възраст се проявяват демонстративни реакции, първите конфликти. Проявяват се и първите ясни интереси към училищни дисциплини. Абстрактно- логическото мислене се синхронизира с речта и ученика се ориентира в начина на изразяване и стила. Обособяват се основни характеристики на общуването, които представляват профила на личностното развитие. Кризата на юношеството може да бъде овладяна, когато е овладяно общуването в неговите разновидности. В тази възраст юношата се стреми към самоидентификация, в която да покаже своята неповторимост. Стабилизират се определени интереси, които създават основа за продължаване на ценностното формиране на личността. Оформя се и светогледът. В този период основна потребност е желанието за самостоятелност. Психическият център е свързан с професионалната ориентация. До края на възрастта се оформя идеалът на юношата, който вече е по стабилен, в избора на партньор,дейност и т.н., мотивацията е изключително важна в тази възраст. В социализацията на психическото развитие се появяват социални отклонения, които се изразяват като девиации. Девиантното поведение е отклонение от сематичното и културно развитие. Има различни прояви: неприемливи- когато се разминават с разбиранията за приемливо поведение на определени лица; аморални и престъпни прояви- когато е нарушена нравствената и законовата ориентация на обществото. Стилове на мислене по отношение на психическото развитие. Според Вердер съществуват два глобални стила на психологическо мислене относно развитието. Единия той нарича механистичен, при който развитието се представя като сума от действието на много фактори. В това направление попадат бихейвиористки, когнитивистки, културно- исторически и дейностни теории. Колкото и да се различават по изходните си предполпжения, за всички тях развитието е нещо като вектор, върху който се сумира едно множество от фактори. Втория стил на психологическото мислене Вернер нарича органичен. Според неговите привърженици психологическото развитие е разновидност на биологичното развитие и всички закони на фило- и онтогенезата на биологичните видове важат и за психическото развитие. Накратко казано механистичните психологии схващат развитието като прибавяне и натрупване, а органичните като диференциация и йерархизация на едно първично цяло. Според Фроид психиката на човека претърпява няколко стадия на психосексуално развитие. Стадиите на това развитие, в които се намират юношите са латентен и генитален. Латентният стадии е от 7г. – пубертета и през този период децата потискат сексуалните си влечения и чувства, правейки сексуалността си латентна. Детето загубва интерес към еротичното и сексуалното, и засилва идентификацията си с родителя от същия пол, заниманичта със собственото тяло намаляват. В този период децата предпочитат да игратя и общуват с деца от своя пол. Постепено децата се откъсват от семействоото и се ориентират към света на връстниците. Следва гениталният стадии, който започва от пубертета го към ранна младост, и се характеризира с това, че хормуналният натиск през пубертета води до събуждане на еротиката и сексуалността. В този период сексуалното съвкупление става най- интензивния источник на удовлетворяващи преживявания. В този период бележим и появата на стремеж кям възпроизводство и потомство. Фроид смята, че в стадиален аспект развитието се изчерпва в края на детството. Въпреки теорията си той допуска в практическата психоанализа, че психическото развитие продължава в една морално- цивилизационна плоскост на супер егото. Обща характеристика на средното детство. През средното детство водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. През средното детство обикновено детето е хармонично отнесено към своите три жизнени свята: семейството, училището и връстниците. По правило след средното детство(7- 11г.) тази хармония се нарушава и детета започват да са ценностно ангажирани предимно в света на връстниците и другите два свята остават като фон. В юношеството стремежът да си като възрастните, във всяко едно отношение, става натрапчиво желание. Тук ще отбележим, че бързането да пораснеш е не само част от нормалната мотивация на порастването, но и необходимост, за да вървиш ритмично по пътя на съзряването. В края на средното детство се наблюдава подбор на приятелите по отношение на душевното сродство. Тогава децата започват да схващат тази близост като траен ангажимент. У 11- 12-годишното дете се извършва бърза преориентация на доминиращите за тях отношения от света на възрастните към този на връстниците. Тогава за детето става по- важно да се хареса на връстноците си отколкото на възрастните. Психологическите промени са свързани с:
Психическо развитие през тинейджърството. Първи са обърнали внимание на спецификата на юношеството Русо и Гьоте. Русо твърди, че тогава се извършва „ второто раждане на човека”, а Гьоте открива феномена „ мирова скръб” чрез своя герой- юноша в „ Страданията на младия Вертер”. Тинейджърството е може би най- сложният и противоречив период от човешкия живот. Особено добре проучено е късното тинейджърство- юношеството. Тинейджърството е название което замества предишните периоди „пубертет” и „юношество”, като ги обединява в нововъзникнал период с една характеристика- тинейджърство(12- 20г.). Основно този период от жизнения път на човека се разпада на два полупериода, ранен и късен, поради известни различия, но общото в тях преобладава над различията. Съществената разлика, между юношите преди и тинейджарите седа, е чепреди са се готвели преднамерено за зрелостта и са „бързали” да станат възрастни, а сегашните тинейджари обикновено нямат такива амбиции. Задачите на развитието пред които трябва да се изправят тинейджарите са:
Ранното тинейджърство се характеризира с бурни процеси на физическо израстане. В този период се наблюдава спад на учебната мотивация както и войнствено отстояване на претенциите, че са вече големи. Още тук се развива особена субкултура със специфични идоли, модни облекла и маниери на поведение. Има една особена невротичност често проявявана в поведението и преживяванията. Тя се дължи на особения дискомфорт създаван от бързото израстване на тялото. На тинейджарите им е трудно да бъдат съсредоточени и работоспособни и самоконтролът им отслабва по обективни причини. Късното тинейджърство( юношеството) обикновенно укротява емоциите по отношение на предизвикателствата от живота. Реакциите и преживяванията са подобни, но вече се проявяват бенези на нарастваща емоционална и социална зрялост. В късното тинейджърство човек започва да живее с ценностите и самосъзнанието на своето поколение и често ги носи в себе си безкритично цял живот. Едно поколение споделя близки убеждения за смисъла на живота, за вкусове, отношение към секса, работата, забавленията и други. Тук можем да повторим фразата на Юнг, че заедно със своя живот индивидът безсъзнателно живее живота и на своето поколение. А критичният период за кристализация на облика на едно поколение е тъкмо юношеството. През късното тинейджърство индивидът започва да си прави план на живота. Може да се види, че за юношеството е писано много, знае се много и все пак около него витае някаква мистика. Общо взето тогава човек създава най- много неприятности за себе си и за своите близки. Затова нещата, които са изучени за този особен неврологичен период не са достатъчни за справяне с проблемите, които юношеството пречинява. Психически особености на юношеската личност.Рискови фактори. Един от най- динамичните периоди в живота на човека, юношеството се определя като преход от детството към ранна зрялост. Началото на юношеството се свърава с побвртетното съзряване на индивида, а краят се покрива със статута на ранната възрастност. Социализацията условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен индивид. На всеки възрастово- психологически етап от развитието социализацията протича под различни форми с общи характеристики и се открояват в процесите на подражание, идентификация, усвояване на социални роли, стремеж към социално утвърждаване. В етапите на своето психо- социално развитие личността гради умения за социален контакт с обществото. В тази възраст индивида най- активно ъсвоява социален опит и формира нравствените диспозиции на личността си, стреми се кям изграждане на аденкватно социално поведение,постигане на саморегулацията на действията и постъпките си към социалната група, обществото, ценностната система, традициите и културата. Трудностите в процеса на социализация най- често са свързани с влиянието на социалната среда и нейното негативно отражение. Семейството е смятано за решаващия социален фактор за реализация на подрастващите. Стилът на родителското поведение също влияе върху изграждането на отговорно поведение и висока степен на самоконтрол и независимост. В периода на юношеството голямо значение оказва и процеса на социално сравнение: процес на оценяване на личностовите способности, стил на поведение, външност, реакции и общо усещане за Аз- а при съпоставка с околните. Преоценката на ценностите води и до преоценка на риска. Голяма част от юношите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себеизява и демонстрация на независимост. Депресията в юношеската възраст се проявява едновременно с други разтройсва в отговор на вътрешното и външно напрежение. Най- честите прояви на рисково поведение са употреба на тютюн, алкохол, наркотици и други. Дисфункциите в социалния контрол, които водят до тези нарушения са семейните неблагополучия, недостатъците в семейното възпитание, неблагоприятните условия на живот и други. Особеностите на моделите на поведение в процеса на социализация на юношите са обусловени преди всичко от потребността на младите хора да се научат да заемат позицията на зрял човек, да се научат да се самоопределят в заобикалящия свят, да опознаят себе си, своите възможности и своята „мисия” в живота. Този период е критичен за юношата поради факта, че се извършват бурни психо-физични и социални промени. В сложността на обществените изисквания и очакванията на семействоро се получава едно натоварване у юношата, което води до поява на симптоми на дицтрес, който пък от своя страна кара младия човек да реагира на тревогата по мн различни начина, някои от които не чак толкова добри, като употреба на алкохол, наркотици и други. Обобщеното представяне на причините за употреба на дрога от хора между 14 и 25 фодини включва:
Основните задачи пред които се изправя юношата са:
Сложността и противоречието на задачите свързани с развитието на личността на юношите пораждат амбивалентни поведенчески прояви. Тук е мястото да изложим и петте най- популярни гледни точки за амбивалентността на юношата.
Привързаността е специфична част от афективните отношения. За формирането на провързаност важно влияние имат всички компоненти на човешката личност- ум,тяло,емоции,отношения, ценности. Човекът притежава инстинкта да се привързва. Привързаността е физиологичен, емоционален, когнитивен и социален феномен. През периода на полово съзряване психиката и поведението на младия човек се насочват към усвояване и възпроизвеждане между себе си на правилата на поведение между възрастните хора. С началото на половото съзряване се появява силен стремеж към изграждане на големи групи с други деца. През втория подпериод на юношеката възраст по- силният е към заемане на място в социалната структура на възрастните. Големината на юношеската група намалява(около 5- 7 души), но се овеличава силно нейната вътрешно- социална организация с ясно изградена структура от отношения между отделните участници. Младежите започват да се съревновават помежду си за заемане на по привлекателня роля в социалната група. През първата половина от юношеската възраст зависимостта на юношата от връстниците е по- силна, а през втората- в психиката и поведението се изграждат механизми за противодействие на натиска на групата. Главното средство чрез което юношата се стреми да получи висок статус в групата от връстници е като изгражда в себе си такива качества и поведение, които се одобряват от другите юноши. Природният стремеж за участие в група е толкова силен, че първоначално юношеските групи се формират стихиино, „стадно”. В гъсто населените региони се появяват множество юношески групи на една и съща градска територия. Тези групи придобиват различен статус и след 14- 15-годишна възраст юношите започват силен стремеж не просто да заемат привлекателна роля в своята група, а да се включат в привлекателна група, която има висок статус в стуктурата на юношеските групи в региона. Съвкупността от много юношески групи с различен статус започва да произважда в преобразуван вид цялостната съвкупност от групите на възрастните хора, тоест цялостна социална структура. По този начин се появява така наречената „юношеска субкултура”. Появява се „ юношеска мода” , различна от тази на възрастните хора. Поради тази причина възрастните са склонни да обвинят юношите в бунтарство, тоест нежелание за придържане към групата на възрастните, отхвърляне на тяхните ценности и други. „Като обобщение можем да се каже, че централният проблем през фазата на младостта е: Кой съм аз? Какво искам? Какво мога? Ако тогава човак не си зададе тези въпроси- дори само да осъзнае, че страда от незнанието на отговорите, той не е положил основите за пробуждане на психологическото си същество, и рискува ... да си остане в плен ... , един вечен юноша, който в оценката на ценностите ще зависи от мнението на света за него, или който поради собствената си несигурност ще продължи да рита срещу света.” „Фази” Б.Лийвехуд Използвана литература: 1.Психология на човешкото развитие- Борис Минчев 2. Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори- Аглика Александрова 3.Детко- юношеска психология- Маджаров 4. „Фази”- Б.Лийвехуд 5. Материали взети от www.psiholog-bg.com Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 80.5 Kb. Сподели с приятели:
|