ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” - Видин
Психологически школи и концепции
Психиката може да се разглежда като съвкупност от три групи явления:
1. Съзнателни – мисли, усещания, желания и др.;
2. Несъзнателни – сънища, навици, предразсъдъци и др.;
3. Поведение – взаимоотношения, жестове, мимики и т.н.
На тази база могат да се обособят слените основни школи и концепции:
I. Школи и концепции, изследващи съзнанието:
1. Интроспекционизъм – това е първата цялостна школа в историята на психологията. Нейни представители са В. Вунт, Е. Титчънър и др. Основният метода, който се използва в изследванията се нарича „интроспекция” – от лат. Introspesio – „гледане навътре” или „самонаблюдение”. Чрез интроспекцията човек съзнава или наблюдава своите мисли и емоции директно единствено от този, който ги преживява. По този начин изследваното лице е в състояние да обясни резултата от всички въздействия и преживявания. В интроспективната (и в съвременната психология) се различават три вида психични процеси: познавателни, емоционални и волеви. Освен тях съществува и Съзнателния Аз, който ги преживява и обединява.
2. Гещалтпсихология (от нем. gestalt - форма структура). Според това направление възприятието на света е съставено от елементи, но психическите структури не са прост сбор от тях. (Например, движението в киното е илюзия съставена от много на брой неподвижни изображения, но движещи се с определена скорост.) Човешкото съзнание е съставено също от гещалти, но организирани по специфични “гещалтни закони”, аналогични на природните. Целта на психологията е да схване тези закони
3. Хуманистичната психология (Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс ). Тя отхвърля психоаналитичния принцип и практика да се смята човека за невротично, пълно с комплекси и слабости същество. Приема, че всеки човек има свои силни страни и че задачата на психолозите е да му помогнат да ги открие и развие така, че да се превърне в успяваща личност. Днес хуманистичния подход е най-широко признатия метод в психологията, а психотерапев-тичната система разработена от хуманистичната психология е една от най-популярните в света. Тя е основана на принципа, че всеки човек притежава умения да се самоактуализира и развива, стига да получи свободата и възможността да направи това.
4. Когнитивна психология (У. Найсер, Дж. Брунър, А. Елис и др.) За основоположник се приема Ж. Пиаже. Вниманието се насочва към изследване на познавателните, творческите , емоционално-волевите и поведенчески възможности на човека. Понастоящем тази школа играе водеща роля в рамките на т. нар. когнитивна наука, която изследва цялостно човешката психика.
II. Школи изследващи несъзнаваното.
Психоанализата на Зигмунд Фройд
Възниква като метод за лечение на неврози. Поставя в основата на психиката подсъзнателното (инстинкти, влечения, наречени Id - то) определяно най-вече от сексуалното влечение - libido.
Създава първата структурна теория за личността основана на трите основни “инстанции”: Id (то), EGO (Аз - инстанция, опосредстваща връзката с външния свят) и SUPER-EGO (свръх Аз, социалните забрани, норми и закони). Човек е изначално невротична личност, защото неговото EGO е под постоянен натиск:
Тази несъвместимост предизвиква “защитните механизми” на Аз-а, които лежат в основата на човешкото поведение. Най-важните от тях са:
изтласкване – произволно отстраняване от съзнанието на нежелани мисли , чувства и подбуди;
регресия – връщане към по-ранни (по-примитивни) нива на мислене и поведение за да се избегнат проблемите в настоящата ситуация, например, инфантилност – бягство в детството и др.;
сублимация – механизъм посредством които сексуалната енергия се превръща в нещо приемливо от обществото (художествено творчество, религиозен фанатизъм и др);
рационализация – прикриване на истинските мотиви за собствените действия;
проекция – приписване на собствената нни вина на други хора.
Схема на теорията за личността на Фрод
Недостатък на теорията на Фройд е абсолютизацията на инстинктите и по-специално в сферата на сексуалността. В неговите разбирания човека е биологично и сексуално същество, което се намира в постоянна тайна война с обществото, заставящо го да подтиска сексуалните си влечения. Последователите на Фройд и по-късните психоаналитични концепции (наречени неофройдиски), разглеждат в много по-широк диапазон проявите на подсъзнателното, но запазват класическата концепция за човешката личност.
III. Школи изследващи поведението:
Бихевиоризъм (от англ. behaviour - поведение). Неин основател е американският психолог Едуарт Торндайк. Той и първите му последователи свеждат поведението до комплекс от реакции на външни дразнители по формулата:
 (стимул-реакция).
Изучавайки само обективното, наблюдавано поведение, бихевиоризмът отхвърля съществуването на съзнание.
IV. Други важни направления в съвременната психология:
1. Функционализъм. Функционалистите измерват всички психически прояви от гледна точка на това, доколко спомагат за адаптивността и приспособяемостта към средата (т.е. доколко са функционални). Негов създател е американецът Уйлям Джеймс.
2. Системният подход. (Пол Вацлавек) Възникнал през 50-те години като реакция на класическата психоанализа. Приема, че всеки човек е включен в система от различни отношения - семейни, професионални, на неформалния кръг и пр. Системниците смятат, че промяната на човека е най-ефективна с промяната на системата, в която той е включен.
Психология и логика за 9 клас
Сподели с приятели: |
