Психологическите типове



Дата02.02.2018
Размер84.6 Kb.
#53897
1.Увод

Карл Густав Юнг е роден в Швейцария през 1875г. Учи медицина и специализира психиатрия и психология. През 1921 година Юнг издава своето знаменито произведение Психологическите типове В него той се базира на собствени наблюдения и на описаните индивидуалности в историята, философията, етиката и литературата.Типът според Юнг представлява общ модел на дадена типична нагласа, която се проявява в множество индивидуални форми. Като основни нагласи той изтъква, тези които са свързани с четирите основни психологически функции – мислене, чувство, интуиция и усещане. В последствие Юнг разделя тези психологически типове на два отделни класа – рационален и ирационален. Интуитивният и сетивният тип принадлежат към ирационалния клас, а останалите към рационалния. Това разделяне се обосновава от движението на либидото – интраверсията и екстраверсията. Основните типове могат да принадлежат към единия или другия клас в зависимост от доминирането на интраверсията или екстраверсията в основната нагласа.

Екстравертността и интровертността са понятия, които се срещат за пръв път в концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека, но по-късно те са популяризирани от Карл Густав Юнг.

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това предполага висока комуникативност, стремеж за поддържане на много и интензивни социални контакти. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.

Интровертността е точно противоположната тенденцията т.е. човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си, и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критичниа ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки. Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

2.Изложение

Човешката индивидуалност представлява съвкупност от психически особености, която я разграничава от другите.

Разглеждайки човешката индивидуалност посредством системно организирана типология, Юнг създава класическа парадигма в психологията. Идеята за психологичните типове пронизва цялото му творчество. Неговата основа теза е, че човешкото поведение може да бъде предвидено и по този начин се поддава на класифициране.Теорията на Юнг се базира на това, че различията в човешкото поведение са в резултат на различието в общата ориентация на интереса ­, либидото. В този термин той влага друг смисъл,за разлика от Фроид, при Юнг “либидото” представя не сексуалната енергия на индивидаа е синоним на психична енергия. Тази енергия оказва влияние върху възприемането и оценяването на околния свят. По този начин се разграничават две различни и дори противоположни нагласи - екстравертна и интровертна. Ориентацията към една или другата според автора става още в много ранна възраст. Различието в начина, по който се използват възприятията и преценките, влияе върху човешкото поведение, а оттам води до различие в интереси, реакции, ценности, мотиви и умения.

Екстравертираната нагласа насочва вниманието към обекта и обективните факти, което е толкова доминиращо, че всички важни решения и действия се определят не от субективни ценности, а от обективни отношения. Ако тя е трайна и устойчива имаме екстравертиран тип. При този тип най- важният и решаващ фактор идва отвън.Обективните събития и особено тези от най-близкото обкръжение определят интересите и вниманието. Действията на екстравертирания тип са в зависимост от обективната ситуация. Той умее с лекота да се приспособява към съществуващите външни условия.Екстравертното състояние предполага зависимост от обекта. ­ Човек мисли, чувства и действа във връзка с обекта.

Интровертираният тип за разлика от екстравертирания е ориентиран не към обектите и данните, които се получават от тях, а към субекта. При интровертираната нагласа човек мисли, чувства и действа, показвайки че главният фактор на мотивацията е субектът, а обектът има второстепенно значение.

В своята теория Юнг отбелязва че няма чисти нтипове, т. е личности само екстраверти или само интроверти. Тези гранични състояния съществуват единствено теоретично. У всеки индивид е налице екстраверсия и интроверсия и само доминирането на едната или другата тенденция го определя към един от двата типа. Друг важен момент е, че във всяка група съществува разнообразие, което произтича от различията в когнитивните ориентации и Юнг прави класификация на основата на психичните функции: мислене, чувство,, усещане и интуиция. По този начин както екстравертът така и интровертът могат да бъдат от мисловен, емоционален, сетивен или интуитивен тип.

При екстравертирната нагласа мисленето черпи идеите си от външни фактори като им придава нагледност. Екстравертното мислене е емпирично. Екстравертираното чувство (преживяване) се ръководи от общоприетите ценности и норми, валидни за обективната реалност. Мисленето и чувстването са рационални функции. Усещането, като сетивно възприятие е обусловено и зависимо от обекта, като неговата субективна страна е потисната. Интуицията на ниво съзнание се възприема като определено очакване, изпреварващо виждане, което моделира, доизгражда обекта (ситуацията) посредством бъдещите възможности. Когато интуицията в екстравертирания тип играе важна роля, тя определя действията му докато паралелно с това останалите психични функции мислене, чувстване и особено усещането са потиснати.

Когато някоя от рационалните функции мислене и чувство вземе връх, то усещането като ирационална преминава на заден план. Индивидите с екстраверсна нагласа, при които доминира някоя от психичните функции усещане или интуиция Юнг нарича ирационални. Хората с ориентация към ирационалните психични функции взимат решения не толкова на базата на разумна преценка, а на основата на възприятията.

При индивидът с интровертирана нагласа (атитюд) външните условия, се пречупват през призмата на субективните детерминанти. Мислене при този тип се ориентира от субективния материал. То се дистаннцира от фактите като такива, за него те нямат самостойно значение. Творческата му сила се проявява в оформянето на идеи, които са абстрактен израз на външните факти. Интровертното мислене е мистично мислене. Интровертираното чувство (преживяване) се определя от субективни фактори, отнасяйки се избирателно към конкретните обекти. Индивидите, у които доминира такава нагласа са мълчаливи и трудно осъществяват контакт с околните. За интравертираните рационални типове е характерно субективното оцветяване на разумната оценъчна дейност. Интровертираното усещане като нагласа на индивида акцентира на субективната част на възприятието, предизвикано от обективния дразнител.

Според Юнг не е възможно да бъдат развити едновременно и в еднаква степен всички психични функции у индивида. Винаги една от функциите е по развита и има доминираща. Той я нарича първична.С нея индивидът се идентифицира. Паралелно с нея съществува и втора, спомагателна функция която играе ролята на балансьор на доминиращата. Спомагателната функция съдържа несъзнателен потенциал, устремен към развитие. Първичната функция играе доминираща роля в т.нар. първа половина от жизнения път на човека. В годините на зрелостта и по-нататък спомагателната психична функция успява да минимизира натрупания дисбаланс.


Функцията, за която няма достатъчно благоприятни условия за развитие и която изостава, бива наречена “непълноценна”. У нея също има заложен стремеж за растеж.

Психичните функции имат взаимна поносимост и непоносимост (противоположност). На тази база се оформят двете дихотомни скали мислене-чувстване и усещане-интуиция. Типовете с предпочитание към един от двата конструкта в дихотомията мислене-чувстване са рационални или оценъчни.

Другата психологична опозиция от перцептивните функции усещане -интуиция е предпочитана от личностни типове, наречени ирационални, възприемащи. Усещането и интуицията са два различни, взаимно изключващи се пътя, по които индивидът би могъл да възприеме и опознае явленията от вътрешния и външния свят. Юнг различава ектраверсен сетивен или интуитивен тип както и интроверсен сетивен или интуитивен тип.

Мисленето и чувстването от своя страна показват пътя, по който получените данни от действителността се преработват и се стига до определено заключение. Тази модалност дава информация за начина на вземане на решения върху основата на възприетите факти и събития. Оценяващите функции също имат за основа една от базовите нагласи (атитюди) и оформят ектравертиран мисловен или емоционален тип, така както при други индивиди имаме интровертен мисловен или емоционален психологичен тип. Доминирането в един личностен тип на една от психичните функции от дадена модалност се съчетава със спомагатела роля на психична функция от другата модалност.

По този начин от взаимното комбиниране на елементите от трите дихотомни скали екстраверсия-интроверсия, мислене-чувстване и усещане-интуиция в теорията за психологичния тип на Юнг първоначално се дефинират 8 психологични типа:

интровертен мислителен,
екстравертен мислителен,
интровертен емоционален,
екстравертен емоционален,
интровертен сетивен,
екстравертен сетивен,
интровертен интуитивен,
екстравертен интуитивен.

Юнг изследва личността като интегрирано цяло, с динамично променяща се вътрешна структура и сложни взаимоотношения с външната среда.

Съществуват редица изследвания, които се опитват да разкрият отношенията между личностните характеристики и преживяването на стрес

. Екстравертите преживяват желание да действат и да се доказват. Те развиват всички характеристики, които са типични за хората с такъв атитюд - използване на средата за стимулация, ориентация към действието, лесна комуникативност, социабилност. Очертаните особености определят и значението за този психологически тип на външната среда и страха от продължително усамотение като стресов фактор. Противоположен на описания атитюд е интроверзията. Основният интерес при човек, който притежава такъв тип нагласа, е насочен към вътрешния свят на понятията и идеите. Вниманието на интровертите е ориентирано към продължително разработване на идеи, а не към бързо преходните външни събития. Тези хора се характеризират със затваряне в процеса на проучване, отдавайки се на уединение. Екстравертът насочва вниманието си даже до степен на идентификация към обекта на неговия интерес, докато интровертът търси смисъла чрез вътрешното обработване и асимилиране на информацията. Цялата теория на Юнг е свързана с тенденцията за достигане на индивидуализация (индивидуация). Той смята, че потенциалът към растеж е заложен във всяка човешка психика и че докато първата половина от жизнения път е посветена на заучаване и адаптиране към изискванията на живота съобразно с дадените първични нагласи, то втората половина е свързана с асимилацията на несъзнавания дотогава потенциал. Достигането на личностния растеж или на индивидуалността представлява по своята същност баланс на всички противоположни тенденции, съществуващи в конфликт.


.

3.Заключение



Всеки човек може да бъде едновременно екстраверт и интроверт, въпреки че това са противоположни характеристики. С достигането на зрелостта, един от атитюдите започва да доминира. Така той започва да определя личността. Това не значи, че противоположният атитюд преустановява своето влияние. Тогава той преминава в несъзнаваното, като започва да се проявява чрез изненадващо поведение, несъответстващо на обичайното за даден човек. Например, личност, при която интроверзията доминира, се характеризира основно с мечтателност, умозрителност, с интерес към собствения вътрешен свят, но в същото време изживява силно желание да разчупи собствените си разбирания и да се хвърли в света на действието. Интровертът може силно да бъде привлечен от външно ярко изразен екстраверт, въпреки че двамата изглеждат много различни.
Всеки тип от своя страна се разграничава и според доминиращата функция в рационалната двойка (мислене или преживяване) или съответно в ирационалната комбинация (усещане или интуиция). Описаните съчетания формират общо осем основни личностни типа. Всеки един от тях притежава силни черти, които са доминиращи и осъзнати и слабо изразени особености, които не доминират и са подтиснати. Нито един от тези типове не може да бъде разглеждан като идеален или даже като относително по-добър. Идеалът според Юнг е развиването на целия капацитет, който се съдържа в личностния тип на даден човек. Този процес включва разрастване на собствения личностeн тип такъв, какъвто е той, така че всяка заложена способност да бъде изявена, а не неосъзната и подтисната.




Каталог: 2009
2009 -> Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 Г. Обн. Дв бр. 109 от 23 Декември 2008г
2009 -> Операционни системи Unix въведение
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> Програма 10 11 февруари 2009 г. Гр. София, Конферентна зала на хотел „Диана-3 Лектори
2009 -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
2009 -> Общински съвет гр. Тервел п р е д л о ж е н и е от
2009 -> Предлага изработване на абитуриентски албуми


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница