14
избор на метода на наблюдение, осигуряващ събирането на необходимата информация;
избор на методи за регистриране на данни;
изграждане на план за наблюдение;
обработка и интерпретация на получената информация.
Методът на наблюдението е в едновременно най-ценния и най-трудния от методите за изследване. По-често се среща при работа с кърмачета и малки деца, въпреки че може да се използва за изследване на развитието на хора на всяка възраст.
Той има две разновидности:
естествено наблюдение - наблюдение на поведението в естествени условия и
структурирано наблюдение - наблюдение на поведението в лабораторни условия, които са еднакви за всички участници в изследването. [21, с. 12]
Експерименталното изследване включва активната намеса на изследователя в
дейността на изследвания, за да се създадат условия, при които се разкрива психологическият факт, който трябва да се изследва. То се провежда за да се провери хипотезата за причинно-следствена връзка между въздействието (независима променлива) и промените в състоянието на обекта (зависима променлива) при контролиране на страничните и допълнителните променливи. Изследователите обикновено провеждат експерименти в лабораторни условия, за да контролират всякакви променливи, които биха могли да повлияят на резултата от изследването.
Недостатъкът на
лабораторния експеримент е, че поведението не се изучава в естествени условия, поради което е изключително трудно да се пренесат резултатите в реалните условия на живот.
Идеята за
естествен експеримент е изложена от А. Ф. Лазурски. Според него за да се организира естествен експеримент е необходимо да се реши проблемът с избора на такива видове дейности, при които особено характерно се разграничават типичните или индивидуалните характеристики на изследваните лица. След това се създава модел на дейността, който е
много близък до тези дейности, които са обичайни (естествени) за участниците. Например естественият експеримент в детската градина често се структурира като дидактическа игра. [148, с. 26]
В наши дни психолозите все повече се опитват да комбинират прецизността на лабораторния експеримент с изследванията, проведени в естествени условия, за да гарантират екологичната валидност на изследванията.
Експерименталните изследвания могат да бъдат констатиращи и формиращи.
Констатиращият експеримент е насочен към идентифициране на настоящото
15 равнище на определено
поведение или качество, към откриване и регистриране на определени структури и връзки, които се развиват в процеса на индивидуалното развитие.
Формиращият експеримент е свързан с името на Л. С. Виготски. Идеята на формиращото (или експериментално-генетично, генетично-моделиращо, обучаващо) изследване е в изкуственото пресъздаване (моделиране) на процеса на психическо развитие. Целта е да се изследват условията и закономерностите на произхода на определено психично новообразувание. [21, 148]
В допълнение към основните изследователски методи във възрастовата психология се използват и
редица спомагателни, отразени в арсенал от специфични методики и техники. Това са методите беседа, анкетиране, самоотчет, анализ на продуктите от дейността, тестиране и др., всеки от които трябва да бъде адаптиран към възрастовите характеристики на субектите [20; 116].
Сред
диагностичните инструменти, използвани предимно в детската психология, на първо място са
рисувателните методики. За диагностичното използване на рисунките е много важно те да отразяват не съзнателни нагласи, а несъзнателни импулси и преживявания. Рисувателните
методики са много информативни, те позволяват да се оцени умственото развитие и да се идентифицират личностните черти на човека. Допълнително предимство е тяхната естественост, близост до обичайните видове човешка дейност. Рисувателните методики могат да се прилагат многократно и толкова често, колкото желае изследователя, без да губят своята диагностична значимост. Те са приложими за хора от всички възрасти - от предучилищна възраст до възрастни включително. Това им позволява да се използват за наблюдение на хода на психическото развитие в продължение на дълъг период. Основният им недостатък е относително ниската надеждност на получените резултати, свързана със субективността на интерпретацията. [36]
Сподели с приятели: