Психология на развитието
Когнитивни промени в напреднала и старческа възраст
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Когнитивни промени в напреднала и старческа възраст. [89, 109, 176 и др.] Промяната в психичните функции (внимание, памет, мислене) в късна зряла възраст се изразява в намаляване на тяхната сила, обем и активност. Една от основните промени е понижаване на скоростта на физическите и умствените операции. Това се изразява в забавяне на мисловните процеси, в намаляване на скоростта за обработка на информацията, в повишаване на времето за реакция. В процеса на стареене много функции на зрителната система се нарушават: зрителната острота намалява, зрителният праг на чувствителност се увеличава, адаптацията към тъмнината се влошава, способността за възстановяване след излагане на ярка светлината намалява, цветовото възприятие се променя (червено, оранжево и жълто се разпознават по-добре, т.е. старите хора виждат света в жълт оттенък, което обикновено се наблюдава след 80-годишна възраст), зрителното поле намалява, по- възрастните хора обработват зрителните изображения по-бавно и им трябва повече време, за да ги разпознаят правилно. Изследванията на сложни форми на зрителното възприятие показват, че при неограничено време за гледане адекватността на възприемането на зрителни стимули не се променя с възрастта. Въпреки това, в условията на краткосрочна експозиция, промени в осветлението и други смущения, се появяват такива разлики. Старият човек се нуждае от повече време за да оцени стимула и да обработи сензорната информация. Увеличаването на времето за реакция на зрителни сигнали с различна степен на сложност е най-често срещания и универсален признак на стареене. Наблюдава се понижаване на зрително-кинестетичната координация при старите хора, в резултат на което те имат нужда от постоянен визуален контрол дори при най-прости движения. В ежедневието възможността за 253 продължително разглеждане на обекта и изкуственото осветление компенсират спада на зрителната перцептивна функция. [132] Проблемите на слуховото възприятие са свързани с влошаване на различаването на височината и локализацията на звука и възприемането на сложни речеви сигнали. Най-често срещаната форма на слухово увреждане в напреднала възраст е пропорционално по-голямото понижение на възприемането на високи звуци спрямо ниски, което прави света на звуците „заглушен“. Тъй като речевите звуци са комбинация от високи и ниски честоти, в процеса на разбиране на речта могат да възникнат трудности. Освен това, колкото по-сложен е речевият сигнал, толкова повече нарушения в неговото възприятие има при възрастните хора. Като цяло възприятието в напреднала възраст става по-малко ясно и възрастният човек е принуден да прибягва до въображението си, за да дешифрира мъгливите образи на възприятието. Всичко това може да доведе до изкривено и неадекватно възприятие, до „измама на сетивата“. Способността за изпълнение на задачи за поддържане на вниманието (способността за концентрация върху предложената задача) е добре запазена в напреднала възраст: известно влошаване съществува, но е незначително. Понижаването на функцията на вниманието се изразява в стесняване на неговия обем, затруднено концентриране в случай на отвличащи стимули, разпределеност (когато е необходимо да се обърне внимание на няколко източника на информация и да се обработват едновременно) и превключваемост на вниманието, както и в появата на разсеяност. Проблемът с паметта и измененията в нея в късна възраст е свързан със значително намаляване на запаметяването на последователността на думите, което се наблюдава още в началния етап на стареенето във възрастовата група от 50 до 65 години. Общата тенденция е влошаване на паметта в напреднала възраст, въпреки факта, че някои от нейните компоненти остават непроменени. Повечето изследователи не намират значителни разлики в сензорната и краткосрочната памет на млади и стари хора, но по-възрастните нямат достатъчно психически ресурси, имат по-слаби механизми за кодиране и / или декодиране, т.е. ако материалът не може да се съхранява в оперативната памет, той или изобщо не се запазва, или е се запазва неточно. По отношение на дългосрочната памет различията между младите и старите хора са значителни. Причина за тези различия е липсата на подходяща мотивация и практика при подобни задачи. По-възрастните хора по-лошо запомнят безсмислен материал, но са склонни успешно да запомнят това, което е важно за тях или може да 254 им е полезно в живота, те са склонни да бъдат по-избирателни за това какво да съхраняват в паметта си. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|