Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Приемането на смъртта, особено при смъртоносно заболяване, преминава през 5 стадия: 1-ви стадий: Отрицание. Първата реакция е шокова. Тя съвпада с узнаването за предстоящия фатален изход. След първоначална обърканост, следва реакция на отхвърляне на диагнозата по защитния механизъм на отричането /dеnile/, както и отхвърляне на възможността за настъпване на смъртта. Замества се с убеждението, че има някаква грешка. Някои болни започват да търсят други лекари, които да подкрепят позицията им на отричане. Тази защита може да им е в помощ известно време, стига да не се прекъсне назначеното лечение. Важна е връзката и подкрепата на близките. 2-ри стадий: Гняв и протест. Ако предишната реакция би могла да бъде вербализирана като “Това не е възможно!“, сега за болния възниква въпроса „Защо точно аз?“. Събужда се чувството на фрустрация, раздразнение, протест към всичко и всички – медицински персонал, съдбата, Бог. Това е също защитна реакция на изместване на емоцията върху обекти извън себе си и проблема. 3-ти стадий: „Пазарене“. Това е стадият не се описва от всички автори и очевидно не присъства толкова често, в сравнение с останалите. Пациентът започва да търси връзки и приятели, които да ходатайстват за по-добро лечение, убеден е, че ако 262 медицината у нас не е в състояние да се справи, то в чужбина това ще е възможно. Готов е дори да се “пазари” с Бога като дава различни обещания и обети. Други започват да търсят нетрадиционни методи на лечение, мисленето им става магическо и мистично. 4-ти стадий: Депресия. Постепенно с влошаване на състоянието, настъпва период на изчерпване и потъване в депресия. Тя може да се изрази с типичната триада – потиснатост на настроението, двигателна потиснатост и негативни мисли. Сънят е нарушен, мисълта за суицид може да ангажира съзнанието и има опасност от превключване към суицидно действие. Бдителността на грижещите се в този период трябва да е повишена. 5-ти стадий: Приемане. То настъпва, когато човекът е приел неизбежността на наближаващата смърт. Наблюдава се дори известно успокоение. След като за него няма вече бъдеще, човек изпитва необходимост да си направи равносметка на миналото – връща се към спомените, разговаря за тях с близките си, с които е изживял добри и лоши моменти. Вече по-спокойно може да разговаря за смъртта. Религиозните намират опора във вярата за задгробен живот. Тези, които до края запазват своя личностен интегритет, намират сили да мислят за доуреждане на социални и материални проблеми, могат да декларират свои желания, които да се изпълнят след смъртта им. [110, с. 85-88] За основни психологически новообразувания в напреднала и старческа възраст могат да се считат интеграцията на Егото, приемането на миналия живот, самоопределението във връзка с настоящия живот, намирането на смисъла за себе си, изграждането на нова житейска стратегия, феномена на мъдростта. [21, с. 310] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|