Психология на тийнейджърската възраст Някой беше се изразил така: „Слава Богу, пубертетът е болест, която отминава с времето”

Някой беше се изразил така: „Слава Богу, пубертетът е болест, която отминава с времето”.

Възпитанието на детето през годините на юношеството е сложно приключение, при което повечето родители, възпитатели и педагози срещат много трудности. От година на година животът на юношите се влошава в почти всяко отношение. Статистиката крещи за растящия брой наркомани и непълнолетни  престъпници, за разпространението на ранната бременност и половите болести и чувството на отчаяние и депресия. Какво не е наред? Причината често е, че повечето възрастни хора имат твърде неясна представа за юношеството и не знаят какво да очакват от тези младежи.

Повечето юношески проблеми могат да бъдат намалени или изкоренени, ако премахнем напрежението между родителите и тийнейджъра. Съществуват обаче такива проблеми, които са предизвикани от физиологичните промени в организма. Преди да преминем към психологическите проблеми в пубертетната и юношеската възраст бих искал да разгледаме физиологическите особености на пубертетната възраст.

Пубертетът протича в две фази:

1. 
   Фаза на съзряване /пубесценс/, завършваща при момичета с първата менструация /менархе между 11-и 13-тата годишна възраст/ и у момчетата с първата еякулация /между 12и 15-тата годишна възраст/;
   
2. 
   Фаза на юношество /адолесценс/ с продължителност от 13- до 18-годишана възраст при девойките и от 15- до 20-годишна възраст при юношите. (В нашата беседа ще бъдат разгледани две възрастови групи: 12-15г. и 16-18г.) Определя се като пубертетна възраст поради интензивното полово развитие на личността. Нарича се още преходна възраст, тъй като се извършва преминаване от детството към качествено нов период на развитие – юношество и зрялост. „Вече не е дете, но още не е и възрастен”- така можем да наречем подрастващите в пубертетния период.  Пубертетът е период на бързо настъпващи промени в телесно, психично и сексуално отношение под влияние на рязко повишена секреция на полови хормони. Телесните промени засягат както общата конструкция на тялото /ръст, телосложение, характерно окосмяване/, така и оформянето на функционалната полова система.
   

  Бърз физически ръст. Средното увеличаване на ръста у момчетата за година е от 4 до 7 см. и стига до 8 – 10 см. към 15 г. У момичетата израстването е най – интензивно към 13 г. За две години при тях ръстът може да се увеличи с 20 см. Изразено е израстването на крайниците. Изостава това на гърдите и на таза. В резултат се нарушава хармоничността на тялото, което особено безпокои момичетата. Дисхармонията се допълва и от по-бавното развитие на мускулите.  При небалансираните съотношения на пропорциите на тялото движенията на подрастващите са резки и несъгласувани (некоординирани). При ходене размахват ръцете, позата им не е устойчива и лесно могат да се блъснат в др. хора.

1. 
   В организма им се случват много вътрешни промени. Неблагоприятна е връзката между развитието на сърцето, масата на тялото и състоянието на кръвоносните съдове. Обемът на сърцето се увеличава два пъти, тялото нараства – един и половина, а диаметърът на артериите остава стеснен. Оттук настъпват и противоречия с неблагоприятни отражения. Повишената работоспособност на сърцето т.е. възможностите му да изтласква повече кръв за единица време, среща понижено, ограничено възприемане, съществуване на съпротивление, противодействие. То води до повишаване на кръвното налягане, до напрежение на кръвононосно- съдовата система. Намалява притокът на кръв към клетките. Това е причина за обща бледост на подрастващите, за отпадналост, която несправедливо се приема от някои за проява на ленивост. Нерядко се затруднява снабдяването с кръв на мозъка, което обуславя той по-бързо да се уморява, да е ограничена работоспособността му, да се получават замайвания на главата. И това е във време, когато младият човек иска да се изявява ярко в спорта и в труда, да впечатлява другарите си, да не отстъпва на възрастните. Интензивното изразходване на енергия, пренапрягането крие опасности от увреждания на сърцето ( поява на шум и др). Ето защо отговорна задача на възрастните е да предпазват подрастващите от непосилни натоварвания.
   
2. 
   Половото съзряване като особеност на физическото развитие. То е основание периодът да се определя като пубертетна възраст. То е ускорено и влияе върху дейността на всички органи и системи. Не правят изключение мозъкът и сърцето. Появяват се така наречените вторични полови белези - у двата пола окосмявания под мишниците и около половите органи, изменение тембъра на гласа у момчетата, развитие на млечните жлези и начало на мензис у момичетата ((менархе) и първата еякулация при момчетата. Половото съзряване обаче не настъпва едновременно у всички подрастващи. При едни процесът е по-ускорен, а при други – по-забавен. Това влияе както върху самосъзнанието и поведението им, така също и върху отношенията на околните към тях. Неогласяваните, но преживявани проблеми свързани с половото съзряване на подрастващите, задължават възрастните да им разясняват, че в своето развитие по-рано или по-късно всички те ще стигнат до оптималното свое полово развитие, че то не ще ги отмине и поради това нямат никакви основания за тревоги. Умелите разговори и консултации в тази насока са от съществено значение за психическото здраве на децата, особено на момчетата.
   

1. 
   Изострена памет. Научава се да отделя важното от маловажното, да обобщава и систематизира това, което запомня, да търси връзки и зависимости. Волевото заучаване не само преобладава, но се отличава с важни качества като по- голяма настойчивост, с умение да се избират подходящи подходи за преодоляване на срещаните трудности, последователно да се контролира и проверява усвояваното и др. Възпроизвеждането по-често се придружава от разсъждения, доказателства. По-нататък се разширява обемът на паметта и се подобрява нейната услужливост ( по-лесно и по-пълно се спомня потребното). В периода паметта се превръща в организиран, планомерен, управляван процес.
   
2. 
   Интерес към открития и приключения – „възраст на търсещия ум, на жадния стремеж за познания”. Типичен е повишеният интерес на подрастващите към всичко, което попада в полето на техните сетива, особено към новото и необичайното. Многопосочни са познавателните им интереси.
   
3. 
   Способни са истински да мислят. Постигат се по-добри съчетания на нагледно-образни и понятийни компоненти на мисленето. Мисленето се отличава със своята активност, нарастваща самостоятелност и творческа насоченост.
   
4. 
   Вниманието на свой ред се развива и подобрява, но е принудено по силата на обективни обстоятелства да се раздвоява - да се насочва от една страна към сложните проблеми на прехода, които силно вълнуват подрастващата личност почти изцяло по времето на нейното бодърствуване и от друга, да се отправя към преподаваното съдържание в урока. Тази задача се оказва трудна и в някаква степен непосилна. В резултат вниманието на учениците в учебните часове е незадоволително. За да се пренасочва и съсредоточава колкото е възможно по-пълно вниманието към преподаваното е препоръчително съдържанието да има по-голям жизнен смисъл за учениците, емоционално да ги заангажира, да е достъпно, разбираемо, добре онагледено.
   
5. 
   Правят прибързани умозаключения.
   
6. 
   Проявяват активно въображение (мечтателство). Три обстоятелства допринасят за развитието на въображението: а) усилващата се ориентация към бъдещето, б) стремежът за осъществяване в различни социални роли (на изследователи, откриватели, писатели, композитори и др.) и в) потребността за отвличане от тревожно преживяваните проблеми на преходната възраст. Всички тези посоки на нагледно-образни, мисловни и емоционални ориентации правят живота на подрастващите изпълнен с мечти. Те отключват и дават простор на въображението. Позволяват на младия човек да си чертае желани перспективи ( за бъдещи научни общувания, за участия в международни дейности и инициативи, за интересни пътешествия и пр.), да се вижда в значими социални позиции (на изявен състезател, на известен учен, на смел мореплавател и др.), да се увлича в пълни с романтика и изненади приключения. Всички тези мечти носят в себе си реални възможности за постигане и са мощен заряд за генериране на душевна енергия, за психо- физическо извисяване и усъвършенстване на личността. Няма нищо сътворено в този свят, което в началото да не е било съдържание на мечтите, на въображението. Ето защо на полета на мечтите и на въображението на подрастващите не трябва да се гледа с иронична снизходителност или с насмешка, а той да се окриля и насърчава. Всички сигурно няма да стигнат до върховете към които са се отправили, но ще развият у себе си способности и качества, които ще ги утвърдят като изявени и ценени специалисти в страната ни.
   

1. 
   Искат да бъдат възрастни.
   
2. 
   Силен стремеж за самостоятелност и независимост от родителите и възрастните
   
3. 
   Искат да принадлежат към „групата”, сравняват себе си с други референтни (авторитетни) за тях личности и особено се влияят от приятелите. Имат силно изразен стремеж да се самоутвърждават сред различни социални общности, и, естествено, на първо място сред другарите.
   
4. 
    Техните въздействия са по-силни от тези на учителя.
   
5. 
   Имат силно чувство за преданост. 
   
6. 
   Техните социални проблеми отразяват тяхното сексуално развитие.
   
7. 
   Търсят пример на герой, върху убежденията им влияят авторитетни за подрастващите личности, герои от литературни произведения, филми, телевизионни предавания.
   
8. 
   Предпочитат дейности с изразена социална насоченост (състезателни игри между отделни групи, класове).
   
9. 
   Подрастващите горят от желание за съзидателна активност, за полезни социални проявления. Неразбирането, подценяването и пренебрегването на тази тяхна готовност, изолирането им от социални дела и от участие в социалния живот ги кара да се чувстват излишни в този свят.
   

1. 
   Държат на честността, принципността, справедливостта (възмущават се при закъсняване и неизпълняване на дадената дума, при непознаване и неразбиране проблемите на техни съученици).
   
2. 
   Чувстват се неразбрани от страна на значимите възрастни и връстници.
   
3. 
   Емоциите им често се колебаят от крайната степен на радост до дълбока тъга. Изследванията показват, че около 40% от подрастващите изпитват тъга, песимизъм, чувство, че на никого не са потребни и тези чувства са по-кратки или продължителни. Приблизително 8–10 % мислят за самоубийство. Преди няколко години две момичета от Дупница, заловени за ръце, се хвърлят от една от високите сгради в града и загиват като оставят предсмъртно писмо, в което споделят, че в този свят, където никой не ги разбира (учители са се оплаквали на родители, че са ги виждали да ходят с момчета, взаимно да се поглеждат и усмихват в учебните часове и родителите са предприемали груби мерки), където царят фалш и лицемерие, не виждат смисъл да живеят. Не бива да се забравя, че точно през пубертетната възраст са най-много случаите на самоубийства. Това задължава родители, учители, възпитатели – всички възрастни да се отнасят много внимателно към младите хора през този период.
   
4. 
   Не им достига самоконтрол над своите чувства и емоции. Изпитват потребност от положителни емоции и нейното удоволетворение се търси и намира на първо място в социлни изявявания. Когато училището или църквата не осигурява подобна активност на учениците, те се самоорганизират и предприемат инициативи, които от неопитност или под чужди влияния, могат да са с тъкмо противоположна насоченост ( например да участват в грабежи под благовидното им внушаване, че отмъщават на тези, които незаконно забогатяват и др.).
   
5. 
   Техните емоции за изострени (свръхчувствителност, лесна ранимост). Повишената емоционалност съпътства неизменно жизнения път на подрастващите, присъства във всяко тяхно начинание. Няма активност, която да не е обагрена от силни чувства, които те бурно изразяват.
   
6. 
   Криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета, несъразмерните части на тялото и т.н.
   

1. 
   Те изискват практическа вяра: тук и сега.
   
2. 
   Представят си собственото служение- искат сами да служат.
   
3. 
   Склонни са да се съмняват по основните въпроси на християнската вяра.
   
4. 
   Търсят идеал (в мислите и постъпките на хората).
   

II.   Юношество

 

Възрастта обхваща периода от 16 до 18 г. и е известна като ранно юношество. Отличителни черти са развитието на светогледа, на самосъзнанието, характера и жизненото самоопределение на личността, увеличаване на потребността от творчество и обособяване като все по-доминиращо и ярко на чувството за любов.

1. 
   Несъразмерният подрастващ се превръща в хармонично развит юноша или девойка. Постепенно се забавя темпа на израстването. По-умерено е увеличаването на теглото. Нараства обемът на гърдите и на главата. Удължава се лицето и загубва детската си закръгленост. Придобива специфични индивидуални черти и мимики. Увеличава се и се уплътнява мускулната тъкан. Пораства силата на мускулите. Намалява темпът в растежа на костите. В резултат тялото се закръгля. Повишава се физическата работоспособност и издържливост.
   
2. 
   Имат привлекателна, по-зряла външност.  
   
3. 
   Загрижени са за своята сексуална природа.
   

1. 
   Разширяват и задълбочават общата си култура, овладяват професионални знания и умения, развиват своите способности.
   
2. 
   Мисленето. В юношеската възраст мисленето придобива ново качество. Усвоените обобщени понятия и активното им използване правят мисленето теоретично. То се основава на богатство от връзки и зависимости, на логически аргументации и доказателства, на хипотези и предвиждания, на оценъчно и критично отношение към действителността. Всичко това прави мисленето организирано, последователно и задълбочено. Учениците придобиват умение много по-разгърнато, пълно, оригинално да изразяват своите мисли и убедително да ги отстояват.
   
3. 
   Обичат дискусиите и споровете.
   
4. 
   Творчески настроени и идеалистични. 
   
5. 
   Въображението им обикновено се намира по контрола на разума.
   
6. 
   Субективни са в своите разсъждения.
   
7. 
   Качествата на вниманието достигат високо развитие. Волевото внимание е определящо, доминиращо. То е съсредоточено и устойчиво. Притежава широк обхват ( обем ), способности за разпределение и гъвкаво превключване. Ориентирано е към близки и далечни цели и се отличава с изразена избирателност.
   

1. 
   Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на учениците да бъдат като възрастните, то в ранното юношество – да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност.
   
2. 
   Повишена афилиация. Те се придържат към компании или към определени социални групи.
   
3. 
   Привлекателни са за противоположния пол.
   
4. 
   Много се интересуват от собствените особености и от собствения външен вид.
   
5. 
   Търсят начини за социално самоутвърждаване.
   
6. 
   Опитват се да намерят своето място в обществото
   
7. 
   Расте желанието да помагат на другите.
   

1. 
   Чувствата (познавателни, нравствени и естетически) са многообразни и силни, осънати и по-обобщени, по- устойчиви и по-овладени (без винаги да са съпроводени от външно изявяване). Сега вече са по-способни да контролират чувствата си. Юношите и девойките притежават емоционална отзивчивост и откритост. Внимателни са към чувствата на другите. По-трудно се подават на емоционални внушения и ако в някаква степен се повлияват, умеят бързо да се освобождават от тях.
   
2. 
   Едно от силните чувства през периода е любовта. Тя има многопосочен характер. След пубертета се възвръща любовта към родителите. През годините на обучението любими стават някои учители. Присъща и силна е любовта към родното място, към родината. Не на последно място умът и сърцето на мнозина попадат в плен на любовта към избран или избрана. Тя е сложна, съчетава в себе си много радости и не малко тревоги. Способна е да вдъхновява, да е източник на непознати по сила положителни преживявания, на мощна физическа и душевна енергия, на готовност да се лети всеотдайно и безкрайно на нейните криле. Може обаче в определени моменти това магическо, необяснимо чувство да се проява и с отрицателен заряд (омраза).
   
3. 
   Бърза и честа смяна на настроението.
   
4. 
   Често не са в настроение, тъжни.
   
5. 
   Обичат забавления и развлечения.
   

1. 
   Тяхната вяра става лична.
   
2. 
   Тяхната вяра е емоционална.
   
3. 
   Расте съмнението във вярата в Бог.
   
4. 
   По-уязвими са към различни изкушения.
   

Възпитателната работа с тийнейджърите трябва да се основава на педагогическо взаимодействие, взаиморазбиране, заинтересованост на възрастните от детето. Тийнейджърите не търпят авторитарно  възпитание, моралничене и натрапчиво нравоучение. Само след като сме спечелили доверието и уважението на тийнейджъра, можем наистина да му помогнем в трудните ситуации, да го научим да се справя със своите проблеми, да укрепим вярата му в себе си и в Бог. За тийнейджъра е много важно да придобие адекватен светоглед и разбиране за света, уважение към общочовешката култура и към обкръжаващите го хора. Задачата на възпитанието е да възпитаме  в тийнейджъра нонконформизъм (да не съгласява безкритично със всичко, което му се предлага), съпротива на негативните влияния, умения да отстоява своите принципи, да защитава слабите и да му обясним, че позитивното поведение ще доведе до позитивни последствия.

Д-р Рос Кемпбел в една от книгите си „Как да обичаме своя тийнейджър” дава следният пример за това. Мъжът, който е заминал в командировка може лесно да зарадва своята съпруга, просто ако й се обади и й каже: „Скъпа, обичам те”. Тя ще бъде на седмото небе от щастие. Обаче, ако той ще повика 14-годишния си син на телефона и му каже: „Аз искам само да ти кажа, че те обичам”, - той най-вероятно ще свие рамене и ще отговори: „Добре, но все пак,  защо се обаждаш?” Виждате ли разликата? Тийнейджърът оценява постъпката, възрастният – думите. Да обичаш тийнейджърите  и да имаш сърце за тях е прекрасно. Но това е недостатъчно. Да говориш на тийнейджъра за своята любов е чудесно, и това трябва да го правим. Но и това е малко за тийнейджъра да знае и почувства, че е обичан. Ние трябва да изразяваме своята любов още и чрез постъпките си, т.к. той ще се ориентира преди всичко по тях.  Само тогава  тийнейджърът ще види вашата към него любов в това, което говорите и в това, което правите, но действията имат за него първостепенно значение. Той обръща внимание на постъпките.

 2.  Внимание. На тийнейджърите задължително трябва да им се показва, че те са специални. Това много рядко се прави, но само ако знаехте, как се променя един тийнейджър, когато се почувства специален! Това повишава неговата самооценка и подобрява взаимоотношенията му с другите хора. За да му помогне да се почувства такъв може само нашето внимание. Лошото поведение на тийнейджърите, безнравствените постъпки и чувството за малоценност – всичко това е резултат от отсъствието на най-ценното и важното за тях – пълното и цялостното внимание към тях от страна на родителите или значими възрастни.

Възможно на вас ви се струва прекалено сложно това. Да, наистина е сложно. Но вие нали искате да влезете в техния свят, в техния кръг на доверие. Скъпи мои, това става не толкова бързо, щрак - и готово! Това изисква посветено време с пълно внимание към тях.

 3.  Общуване.

4. Зрителният контакт е особено важен в работата с тийнейджъри. Сърдечният и настойчив  зрителен контакт е важен не само за подобряване на вашето общуване, но и за задоволяването на емоционалните нужди да тези млади възрастни. Помнете, че колкото по-добре успявате да изразите любовта си и уважението с поглед, толкова повече вашите тийнейджъри ще се чувстват емоционално сити. Тийнейджърите трудно могат да подържат зрителен контакт. В един момент те отчаяно търсят погледа ви,  минута по-късно  буквално се стремят да го избегнат. Това непостоянство е резултат главно от начина, по който членовете на семейството му контактуват зрително помежду си. Тийнейджърът запомня това, което вижда.

В края, бих искал да разгледаме една изповед на един тийнейджър, взета от книгата на известен семеен психотерапевт Върджиния Сатир „Новото човекотворчество”:

„Колкото и глупаво да изглеждам, повече от всичко на света искам да чувствам, че ме обичат и ме ценят. Имам нужда от човек, който да вярва в мен, защото невинаги вярвам в себе си. Честно казано, много често имам усещането, че за нищо не ме бива. Чувствам, че не съм достатъчно силен, нито умен, красив или приятен, затова никой н би ме харесал. Друг път ми се струва, че знам всичко и мога да се изправя срещу целия свят. Всичко ме разтърсва.

Имам нужда от човек, който да ме изслушва, без да прави забележки. Когато претърпя неуспех, загубя приятели или бъда победен в някое състезание, имам усещането, че е дошъл краят на света. Затова ми е необходима ласкава ръка, която да ме утеши. Нужно ми е място, където  мога да плача, без някой да ми се присмее. При това не искам да съм сам – напротив, тогава имам нужда от някой, който поне да бъде редом с мен. Имам нужда и от човек, който ясно да ми каже „стига”. Само не ми изнасяйте лекции и не ми напомняйте за предишните несполуки. Бездруго си ги знам и изпитвам чувство на вина.