Психологията го разглежда като влияние върху умствените процеси

В образователната система в България сме свидетели на все по-ясно очертаваща се тенденция, общообразователните училища и класове в тях да бъдат мултикултурни, т.е. да включват съвкупност от деца, които са носители на етнически, религиозни и езикови различия. Учителят, работещ в мултикултурна среда, трябва да знае, че децата от различните етноси имат различен респект към образованието .

Основно средство, чрез което се осъществяват взаимоотношенията между хората, е комуникацията. Много често децата от различни етноси постъпват в училище с ограничен лексикален запас от български език и това поражда редица трудности при езиковото им обучение.

Понятието билингвизъм в научните изследвания се разглежда по различен начин. В лингвистичен план билингвизмът се свързва със съотношението на структурите и структурните компоненти на първия и на втория език.

• 
  Психологията го разглежда като влияние върху умствените процеси.
  
• 
  Социологията го третира като елемент на културен конфликт.
  
• 
  Педагогиката се интересува от него във връзка с организацията на учебния процес при работа с ученици–билингви.
  

Следващата задача е специфично дидактическа и е свързана с модифициране на учебното съдържание, според особеностите на обучаваната група деца. Начинът на преподаване трябва да е образен, нагледен и да е свързан с техния познавателен житейски опит. Това се налага поради различното равнище на владеене на официалния книжовен български език, когато повечето от децата не притежават в речеви план необходимия лексикален и синтактичен минимум. И това налага диференциация и индивидуализация на процеса на обучение, съобразно индивидуалните потребности на децата от етнически малцинства, които са пряко свързани с възпитание и учене. Един от ефективните подходи за работа в мултикултурна образователна среда е да се преструктурира стандартната училищна обстановка, като се отчита разнообразието и да се насочат учениците и техните родители към участие в извънкласни дейности и групови проекти.

Чрез добра стратегическа проектна работа с децата, може да се превърне училището в образователен център, където заедно с родителите да се създаде среда на устойчиво позитивно поведение, на непримиримост към агресията, недопускане на неуважение и нетолерантност.

Практиката показа, че почти всички ученици могат да достигнат високо ниво на изпълнение на образователните стандарти, но в различно време и по различен път. Това може да се постигне, чрез адаптиране на учебното съдържание по посока улесняване на възприемането на базата на опростена лексика и готовността на учителя да изчаква развитието на мисловния процес, при получаване на отговорите, тъй като за децата билингви е характерен т.нар. двупосочен мисловен процес.

Друга добра възможност е внасянето на допълнителни интерпретации, според ситуацията. Често се налага при работа в часовете по български език учителят да прави промени, допълнения или размествания. Например, в първи клас, в периода на ограмотяване е необходимо да се отделя повече внимание на звуковете и буквите, които нямат съответствие в турския език или в ромският, не се артикулират правилно.

Във втори клас, би могло при определяне на род и число на съществително нарицателно име също да се дават допълнителни пояснения и да се прави специфична корекция, тъй като се наблюдават различия между езиците при словообразуването и на морфологично равнище. Това налага, първо, да има речникова работа, защото ако децата не знаят значението на думата, няма как да я определят като част на речта. Част от системната работа на учителя на билингви е подготовката и поставянето на индивидуални задачи за самостоятелна подготовка след задължителното учебно време, с цел компенсиране на затрудненията при овладяване на учебния материал.

Веднага възниква въпросът, кой ще съдейства за изпълнение на тези допълнителни задачи. Отговорът е - включване на семейството в групова домашна работа при изготвяне на проекти, съвместно с децата им.

Друг важен момент е познаването на основните типологични различия между езиците на фонетично, морфологично и синтактично равнище, езиковите системи и лингвометодическата информация, за да се поставят основите на успешната речева комуникация на официалния език на обучение – българският.

За да заговорят на втори език, учащите се трябва да достигнат до обобщение на чуждоезиковите явления, да владеят правилата на речевите действия за създаване на нови конструкции.

Показателите за установяване на комуникативно-речевата компетентност на децата са:

• 
  способност за разбиране на това, което се говори;
  
• 
  способност за назоваване на имена на предмети.
  

1. В условията на общуване.

2. Чрез моделиране и минимизиране на речта.

3. Овладяване на езика като комплексно цяло.

4. Създаване на емоционален и речев комфорт за всяка

реч.

В своята работа учителят използва:

• 
  всички естествени речеви ситуации;
  
• 
  реални и въображаеми речеви ситуации за овладяването на българския език като комплексно цяло.
  

Интересни изследвания с деца-роми са се провеждали и в Италия, в продължение на много години и са постигнали добри резултати, както при адаптацията на децата към училище, така и в усвояването на италианския език от тях.

Оригинален метод на обучение имат и във Финландия . С децата-роми се провеждат летни школи, където те освен официалния език учат и ромски, ромска история, а това предизвиква интереса им към училище и към цялостния учебно-възпитателен процес.

Влиянието на родния език се наблюдава при усвояването, както на фонетическия и граматическия строеж, така и при лексикално-фразеологичните единици във втория език, същото е както при слушането и четенето, така и при говоренето, и писането. Степента на влияние на родния върху изучавания език може да се намали, но да се отстрани напълно е трудно.

В училище езикът встъпва в две основни качества:

• 
  Като средство за добиване на знания и развитие на мисловните способности;
  
• 
  Като предмет или цел за изучаване.
  

• 
  Начален - характеризиращ се със съотнасяне на двете различни езикови системи, предизвикани от различията в тях.
  
• 
  Преходен, през който по пътя на преоформяне на мисълта на родния език се подготвят условията за самостоятелно изпълнение - функциите на общуването. Изучаваният език е все още под влияние на родния.
  
• 
  Заключителен етап, при който в зависимост от ситуациите, оформянето на мисълта протича самостоятелно и вторият език функционира, почти независимо от родния.
  

Майчиният език е :

• 
  език, на който се мисли;
  
• 
  език, на който се говори;
  
• 
  език, на който се сънува.
  

В случаите на двуезичие се наблюдават два етапа в развитието на речта.

Първият е етапът на смесената реч, при която детето използува безредно елементи от двата езика, без да държи сметка за принадлежността им.

Вторият е етапът, при който речта се разграничава в две отделни лингвистични системи, като детето използува и двата езика в съответствие с езиковата ситуация.

От така направения обзор по проблема за развитието на речта при децата – билингви, можем да отбележим, че:

• 
  Децата-билингви повтарят до 3-4-годишната си възраст общото езиково развитие на децата-монолонгви при овладяване на майчиния си език.
  
• 
  На определена възраст (след 3-4 години) при децата турчета и роми се появява билингвизъм, който в началото е еднословен, а по-късно двусловен и свързана реч.
  

Има обективни трудности, които децата – билингви срещат при обучението по български език. Ще се опитаме да направим съпоставка между съвременния български книжовен език и турския, и ромския , на фонетично ниво.

Известно е, че вокалите се изговарят при свободно и безпрепятствено преминаване на издишната струя през устната кухина.

В българския език вокалите са 6 на брой, а в турския - 8.

Български - е , и, а, ъ, о, у

Турски - e, i, a, а, o u о й

Учленяването на повечето от вокалите и в двата езика е еднакво, но съществуват и различия.

Еднаквости :

Еднакво се учленяват и произнасят и в двата езика вокалите:

а, и, о, у.

Различия:

Турският вокал ъ е по-тесен и по-кратък от българския вокал ъ. Липсата на широко ъ в турския език е причина за заменянето му със звук а или с по-тесния и.

Например: вм. съд - [сид]

вм. ъгъл - [агил ]

Като се има предвид фактът, че още в ПГ и в I клас подготвяме децата за ограмотяване на български език, би трябвало да разработим фонематични упражнения, които подпомагат правилния изговор на този вокал, като в упражненията вокалът ъ е в различна позиция.

ъгъл дъга път

ъглен въ' лна рът

ъглов вълна'

В българския език съществува консонант ц, който липсва в книжовния турски език. Учениците, говорещи турски, често в потока на речта го заменят с консонанта с.

За да осъзнаят разликата между звуковете ц и с, на учениците се дават за изговаряне двойки думи, в които звуковете ц и с са единствените смислоразличителни елементи:

цвят - свят маца - маса

каца - каса раци - раси

цена - сена ципа - сипа

цол - сол цял - сял

При работа с учениците, които говорят турски език, особено внимание трябва да се отдели на правилното произношение и ударение.

В българския език ударението е експираторно (силово), свободно, подвижно.

В турския език ударението е на последната сричка в турските думи.

При пренасянето на тези навици от учениците и в българската реч се променя значението на думата (кален, роден, залив).

За да привикнат учениците да произнасят всички думи и звукове правилно и да поставят ударението на необходимото място, когато говорят на български, е нужно учителят да им дава образец, да ги упражнява в правилно произношение на думите, да ги поправя, когато грешат, и да изисква да повтарят думата, докато я произнесат правилно.

Правилният изговор на звуковете дава възможност и за по-пълно изразяване на мислите на учениците в процеса на речевата комуникация.

Основни критерии за комуникативно-речева компетентност са уменията за:

• 
  Вербална комуникация, без която изучаваният език не би бил възможен без познаването на речниковите елементи и владеенето на граматико-структурните правила на този език.
  
• 
  Комуникативен акт- аспект на лингвистичната компетентност. При този процес се отчита уместността на един или друг израз или форма.
  
• 
  Мотивация – фактор за пораждане и овладяване на речта.
  
• 
  Мотив – това е началния момент на генериране на речта. Той определя характера на дадено езиково действие. Мотивът се слива с комуникативното намерение. Комуникативното намерение определя ролята на говорещия като участник в комуникацията и маркира конкретната цел на неговото изказване.
  

Обучението по български език е от изключително значение при децата - билнгви още от ПГ и I клас. Основава се на теорията на дидактиката по отношение на конкретните цели, задачи, методи и форми на работа. Във всеки отделен клас се проявяват конкретно. Това означава, че учебните задачи трябва да се степенуват в зависимост от подготовката на учениците, за да се развива познавателната активност и умението им да изразяват мислите си правилно на втория език. По този начин се постига съзнателност в обучението.

Следователно, целта на обучението трябва да бъде активният билингвизъм, т. е. основен език за общуване да е този, на който ще се усвоява, както и писмената, така и устната реч (четене, писане, говорене).

Най-много спорове в методиката на езиковото обучение възникват около начините за запознаване с новите думи, т. е. първичната семантизация. Как е по-добре да се усвои новата дума - чрез пряко или естествено усвояване, както е в родния език?

На тази основа е класификацията на методите на обучение във втори (български) език.

• 
  Пряк (натурален) метод - обучението се извършва без помощта на майчиния език. Показва се предмета, произнася се новата дума и тя се повтаря от учениците. Непознатите думи се усвояват в контекста на речта, чрез синоними или чрез догадки.Четенето и писането са средство за затвърдяване на наученото.Вниманието на ученика не се раздвоява.Изискват се максимална нагледност и разнообразни методически похвати.
  
• 
  Преводен (срaвнителен) метод - новите думи се усвояват по пътя на превода на майчиния език. Това е предимно книжен метод. Използуват се речници, разговорници, преводи на текстове.
  
• 
  Комбиниран (смесен) метод - прилагат се похвати и от първите два метода, в зависимост от условията в даденото училище или клас.
  

При ограмотяването на деца, за които българският език не е роден, са необходими:

• 
  други методически похвати, различни от тези при ограмотяването на майчин език;
  
• 
  друга система на работа;
  
• 
  друг темп на ограмотяване;
  
• 
  съобразяване със спецификата на майчиния им език във фонетично, граматично и стилистично отношение.
  

Неотменим принцип за учителя по български език трябва да бъде осъществяването на връзката между знанията по морфология и синтаксис. Най-голямата трудност за учениците с друг майчин език е наличието на род в българския. Тя не може да бъде преодоляна, ако частите на речта се изучават и затвърдяват сами за себе си, изолирано една от друга.

Едно от важните условия за успешно обучение е широкото използуване на лексикалната работа при всички уроци, независимо от техния вид, с цел обогатяване и активизиране на речника на децата, чрез което се материализират граматичните закони.

Друго такова е формирането на понятия, с цел обогатяване, затвърдяване и активизиране на българския речник на учениците.

И психолози, и методици са единодушни, че речевата практика и усвояването на граматическата теория са тясно свързани помежду си, като водещото място принадлежи на практиката.

Това се изразява в:

• 
  Ситуативни упражнения, които допринасят за затвърдяване на материала по фонетика, словообразуване и граматика.
  
• 
  Онагледяване - във всичките му аспекти, тъй като зрителните и слуховите нагледни средства улесняват речниковата работа, формирането на понятията и развитието на речта.
  

Пример:

[идин ден лисисата казва // штастие ила да те пугустим

/ и тя ... идвала / стойала]

Устен текст на български език от деца - турчета

[казал лисисата на штъркел а / ила идин ден на гости /

Както се вижда от текстовете, устните изказвания на децата имат някои общи белези: неправилно произношение на звуковезвукосъчетания, неточна артикулация, детско словотворчество, объркан словоред.

Най-чести грешки са фонетичните - звуковите замени от рода на:

плава вм. правя, вчела вм. вчера.

лицица вм. лисица,

лисиса вм. лисица, дисата вм. децата, света вм. цветя, слънсе вм. слънце.

От анализирането и обясняването на причините за пораждането на някои грешки при децата-билингви можем да направим заключението, че доброто познаване на отделните видове и типове грешки и факторите, които ги пораждат, е условие за по-добро и бързо усвояване на българския език , като език-цел.

В заключение:

• 
  Овладяването на речта става под влияние на определена речева среда, в процеса на общуването. То е специфичен вид дейност и като двустранен процес отрежда на детето активна речева позиция: да слуша и разбира това, което му говорят от една страна, а от друга да отговаря и реагира с реч. Това означава, че учебно- възпитателната работа в училище трябва да поставя детето/ ученика в ситуация на общуване на книжовен български език.
  
• 
  Езикът (и майчиният, и българският) се овладява в речева дейност, която е свързана с разнообразни видове дейности и конкретен съдържателен и езиков материал. Така се овладяват думи и изразни средства от различни равнища на езиковата система - фонетични, морфологични, лексикални, синтактични.
  
• 
  Елементите на езика се изучават с успех само при свързаната реч, защото в потока на речта едновременно функционират звукове, морфеми, думи, които са свързани в изречения и текст. Те са подчинени на речевата дейност на говорещия.
  
• 
  Вярна представа на учителя за речевите умения на всяко дете / ученик, които ще се обучават при него и с които ще работи през годината. По този начин се спазва принципа за индивидуално и диференцирано обучение.
  

• 
  Децата - билингви умеят да участват в разговори (да разказват за себе си, за семейството си) на майчиния си език и на български. Имат лингвистична готовност за обучението на български език. Болшинството от тях умеят да отговарят на въпросите, макар и с грешки.
  
• 
  На текстово равнище учениците разбират смисъла на текста на български и ромски език и имат умения за предаване на същественото в текста. Допускат грешки или правят "заемки" на думи и изрази от майчиния си език, но въпреки това се справят с тази задача, което говори за изградени модели в тяхната реч.