Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА VI

Посвещението е най-висшата степен в тайните школи, за която може да се дават сведения в печата. За всичко, което стои след Посвещението, няма публикувани съобщения. Но и към това може да намери пътя всеки, който премине през степените на Подготовката, Просветлението и Посвещението.

Знанието и способностите, които получава човек чрез пътя на Посвещението, иначе биха могли да се получат само в много далечно бъдеще - след много прераждалия - по съвсем друг път и в друга форма.

Човек може да знае за тайните на живота само според степента на своята зрялост. Само в недостатъчната зрялост се крият препятствията за достигане висшите степени на знанието и на способностите. Човек не трябва да употребява огнестрелно оръжие преди да придобие достатъчна опитност, за да си служи с него, безвредно за другите. Ако всички желаещи се допускаха без затруднение към посвещение, то с това те биха се лишили от необходимия опит, който ще трябва да придобият в бъдещите въплъщения, когато тайните на живота биха се разкрили постепенно пред тях в нормалния ход на еволюцията. Затова в замяна на естествения опит, в предверието на Посвещението е нужно да се даде нещо друго. Първите преживявания на стремящия се към посвещение се състоят вследствие на казаната причина от тъй наречените изпитания, които му се дават като съкратен опит. За тези изпитания се говори открито и в печата, но естествено е, че за истинската им същност, подобни общо достъпни тълкувания дават съвършено лъжлива представа, защото, който не е преминал Подготовката и Просветлението, той не може да участва и в тези изпитания, следователно не може и вярно да ги опише.

Пред посветяваната личност се представят някои неща и факти, които принадлежат към висшите светове. Но той може да ги види и чуе само тогава, когато вече е способен да възприема образите, багрите, звуковете и т.н., за които се говори в главите Подготовка и Просветление.

Първото изпитание се състои в това, че ученикът получава по-истинска представа за телесните свойства на неодушевените предмети, после за растенията, животните и човека, отколкото тази, която има човек със средно ниво. Но под това не трябва да се подразбира онова знание, което днес се нарича естествено научно знание. Тук въпросът не е в знанията, а в живото съзерцание. Обикновено това става така, че Посветеният показва на посветявания, по какъв начин се откриват за духовния слух и зрение явленията в природата и живите същества. Пред погледа на съзерцателя те се явяват до известна степен разкрити, оголени. За физическите очи и уши остават скрити, като че облечени в покривало, онези свойства, които се разкриват пред посветявания. За да може да падне това покривало, необходимо е събитие, което се означава като духовен процес - изгаряне. Затова това първо изпитание се нарича изпитание с огън.

За някои хора самият живот се явява вече до известна степен безсъзнателен процес на посвещение чрез изпитание с огън. Това са онези хора, които успешно са преминали през много и трудни опити, които по естествен начин са създали в тях пълно доверие в себе си, мъжество и настойчивост и са ги научили да понасят скърбите, разочарованията и неуспехите в живота с душевно величие, вътрешно спокойствие и несъкрушима сила. Който прекара изпитания от такъв род, той сам и без да съзнава това, вече принадлежи към Посветените и на него му трябва малко, за да се разкрие неговото духовно зрение и слух, и да стане ясновидец. Добре трябва да се помни, че при истинското изпитание с огън работата съвсем не е в това да се удовлетвори любопитството на търсещия. Наистина, той узнава необикновени факти, за които другите хора нямат никаква представа, но това познание не е цел, а само средство, което води към целта. Целта се състои в това, чрез познанието на висшите светове, търсещият да може да придобие истинско доверие в себе си, висше мъжество и съвършено различно душевно величие и издръжливост от тези, които се достигат при обикновения живот във физическия свят.

След изпитанието с огън всеки кандидат може все още да се върне назад. Той може да продължава своя предишен живот, като в същото време се чувства укрепен във физическо и в духовно отношение и в следващото раждане може да продължи започнатото посвещение. А в сегашния живот той става по-полезен член на човешкото общество, отколкото е бил по-рано. В каквото и положение да се е намирал преди, неговата твърдост, неговата внимателност, неговата решителност, неговото благотворно влияние върху близките му стават по-значителни, отколкото са били преди изпитанието.

Ако пък ученикът иска да продължи окултното обучение и след изпитанието с огън, той трябва преди всичко да изучи известна система знаци, каквато се употребява в окултните школи. Посредством такива знаци се излагат оригиналните окултни учения, понеже това, което в нещата е действително скрито (окултно), не може да бъде непосредствено изказано с думите на обикновения език или изложено с обикновената система за писане. Онези, които са научили от Посветените висшето знание, превеждат неговите учения на обикновен език, доколкото това е възможно.

Знаците на тайното писмо не са измислени произволно, те съответстват на силите, които действат в света. С помощта на тези знаци се узнава езикът на нещата. Скоро за посветявания започва да става ясно, че знаците, които той узнава, съответстват на фигурите, цветовете, звуците и т.н., които той се е научил да възприема по времена Подготовката и, Просветлението. На него му става ясно, че всичко, което по-рано е изучено, е било само азбука за образуване на срички. Сега той започва да чете във висшите светове. Във велико, свързано единство му се показва всичко, което по-рано е било само разхвърляни образи, звуци и багри. Сега той придобива действителна увереност в своите наблюдения над висшите светове. Преди той никога не би могъл с увереност да знае вярно ли вижда наблюдаваните явления. И сега може да се установи между търсещия и Посветения правилно разбиране в областта на висшето знание, защото каквито и да бъдат в обикновения живот отношенията между тях. Посветеният може да предаде по непосредствен начин своите знания само с помощта на споменатите знаци.

С помощта на този език ученикът се запознава с определени окултни правила за живота. Той узнава цял ред задължения, за които по-рано той нищо не е знаел. След като усвои тези правила, той може да извършва това, което за непосветения е недостъпно. Той действа по внушение от висшите светове. Указания за такива действия могат да се дадат само с помощта на горепосочената система знаци.

Но трябва да прибавим, че има хора, които са способни да извършват бъзсъзнателно такива действия, макар и да не са се намирали в окултна школа. Такива "помощници на света и на човечеството" шестват в живота като изпълняват благодеятелна мисия. Те са надарени по причини, които тук е неуместно да се обясняват с дарби, които са свръхестествени. Те се отличават от ученика на окултната школа с това, че последният действа съзнателно и с пълно разбиране на връзката между явленията. Той достига с помощта на окултната подготовка същото, което те получават, като дар от Провидението, за спасението на света. Надарените от Провидението са достойни за искрена почит, но от това не следва, че работата на школата е излишна.

Когато ученикът овладее споменатите писмени знаци, за него настъпва по-нататъшното изпитание. Това изпитание трябва да покаже способен ли е да се чувства свободен и уверен във висшия свят. В обикновения живот човек се подбужда към деятелност отвън. Той работи по един или друг начин, защото външните условия му налагат едни или други задължения. Излишно е даже да се споменава, че ученикът не трябва да пренебрегва нито едно от своите всекидневни задължения вследствие на това, че той живее във висшите светове. Никаква длъжност, която се отнася до висшите светове, не го освобождава от изпълнението и на най-малката задача във физическия свят. Бащата на семейството остава също такъв добър баща, майката - също такава добра майка, служещият, войникът и т.н. - никой не трябва да пренебрегва изпълнението на своите задължения, когато стане ученик на окултната школа. Напротив, всички качества, които правят човека жизнеспособен, се усилват в ученика в такава степен, за която непосветеният няма никакво понятие. И ако на непосветения това не винаги му се струва така, то е, защото той не може правилно да оценява действията на Посветения. Постъпките на последния не винаги са ясни за другите.

За този, който достигне посочената степен на посвещение, съществуват задължения, за които няма външни мотиви. Към тяхното изпълнение го подбуждат не външните обстоятелства, а онези правила, които са му били съобщени на тайния език. С второто изпитание трябва да се докаже, че като се ръководи само от тези правила, той е способен да действа също така уверено и ясно, както действа например служащият при изпълнение на своите служебни задължения. За тази цел учителят дава на ученика определена задача. Последният трябва да я извърши с прилагане на онези знания, които е получил на степените Подготовка и Просветление. А това, което той трябва да изпълзи, ще узнае посредством усвоените от него писмени знаци. Ако разбере своята задача и постъпи правилно, тогава той е издържал изпитанието. Успехът се познава по промените, които стават в образите, цветовете и звуците, които се въз­приемат с духовния слух и зрение. Учителят много подробно обяснява каква трябва да бъде тази промяна, а ученикът трябва да узнае по какъв начин да я предизвика. Това изпитание се нарича "изпитание с вода", защото, когато човек започне да действа в тези висши области, за него външната опора е толкова недостатъчна, колкото и за плувеца - река с дълбоко дъно. Това упражнение трябва да се повтаря дотогава, докато ученикът придобие пълна увереност.

И чрез това изпитание посветяваният придобива известно качество. Посредством спечеления опит във висшия свят, човек за кратко време развива това качество в такава висока степен, в каквато при обикновения ход на еволюцията би могъл да достигне само след много пре-раждания. Качеството се състои в това - при изпълнение на зададената му от учителя работа, посветяваният да може да действа само въз основа на придобитите висши познания. И ако ученикът, макар и за миг, не се придържа към висшите закони, които е признал за верни, а към своето лично мнение или вътрешно влечение, ще се получи съвсем друг резултат. Незабавно той ще загуби правилния път и в него ще се появи объркване. Ето защо в това изпитание на човек се дава възможност да развие в себе си във висока степен самообладанието. Това изпитание може много лесно да се премине от онези, които вече са преминали през известни трудности и са развили самообладанието. Който вече има способност да следва висшите правила и идеали и умее да потушава своите прищевки и произволни влечения, който умее да изпълнява своите задължения, даже и там, където неговите наклонности и симпатии го отвличат от тяхното изпълнение, той вече в обикновения живот е получил бъзсъзнателно посвещение. В такъв случай достатъчно е малко усилие, за да премине споменатото изпитание. Даже трябва да се прибави, че за да се премине второто изпитание, е съвършено необходимо такова безсъзнателно посвещение, защото, както хората, които в младостта си не са се научили да пишат правилно, много трудно могат да направят това в зряла възраст, така трудно може да се развие необходимото самообладание във висшия свят, ако то по-рано, в обикновения живот не е било придобито до известна степен. Нещата във физическия свят не се изменят от нашите желания, нужди и наклонности, но във висшите светове нашите желания и влечения влияят на нещата. Затова ако искаме да им въздействаме в определена посока, сме длъжни съвършено да владеем себе си, трябва точно да се придържаме към възприетите правила и в никакъв случай да не се оставяме на произвола.

Качеството, което при тази степен на посвещение има особено важно значение, е способността за правилно и точно разсъждение. Върху това трябва да се обръща внимание през всички предшествуващи степени, но през тази степен трябва да стане явно владее ли това качество ученикът дотолкова, че да се счита годен за висшия път на познанието. Той може да отиде по далеч само, когато бъде в състояние да различава илюзиите и привидните фантазии,суеверието и всякакъв род заблуждения от истинската действителност. Толкава повече, че във висшите степени на живота това е несравнимо по-трудно, отколкото в нисшите. Там не трябва да се примесва никакъв предразсъдък, никакво превзето мнение към разглежданите предмети и само една истина трябва да служи за ръководна нишка. Той трябва да бъде винаги готов незабавно да се откаже от своето мнение, възглед или наклонност, ако го изисква логичното мислене.

Истинско наблюдение във висшите светове се достига само тогава, когато човек се отнася критично към своето собствено мнение.

Хората, които са склонни към фантазиите и суеверието, не могат да постигнат успехи в окултния път. Ученикът трябва да се домогне до скъпоценното благо - всяко съмнение в съществуването на висшите светове да бъде премахнато завинаги от него, и тези светове със своите закони да се разкрият пред неговия вътрешен поглед. Но той не може да достигне това благо, докато се залъгва от призраците и илюзиите. Мечтателите и фантазьорите са също така негодни за окултния път, както и суеверните хора. На това обстоятелство трябва да се обърне най-сериозно внимание, защото в мечтателността, фантазирането и суеверието се крият най-опасните врагове в пътя за познанието на висшите светове. Обаче не трябва да се мисли, че за ученика е изгубена поезията на живота и способността за вдъхновение поради това, че над вратата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите "трябва да се освободиш от всички предразсъдъци", а над входната врата за първата степен: "без здрав разсъдък всички твои крачки са напразни".

Когато посветяваният е достатъчно подготвен, настъпва третото изпитание. Тук пред него не се поставя никаква определена цел. Всичко е в собствените му ръце. От нищо неподбуждан към действие, той трябва сам да намери своя път. Нищо и никой не го тласка към дейност, никой не може да му даде силата, от която той има нужда. Ако той не намери тази сила в себе си, то много скоро ще се намери пак на това място, където е бил по-рано. Но трябва да се прибави, че само малцина от издържалите първите две изпитания не ще намерят тази сила в себе си. Или по-рано ще отстъпят, или ще издържат и тук. Необходимо е само бързо да се решава и във всичко да се следват упътванията на духа. Тук няма време за размишление, съмнение и др. Всяка секунда на колебание би доказала само незрелостта на човека. Всичко, което пречи да се следват внушенията на духа, е необходимо смело да се преодолее и да се прояви пълно присъствие на духа. Това е най-необходимото душевно качество при тази степен. Всички обикновени привички в действията и мисленето тук се прекратяват, но за да не остане човек бездеен трябва да не хаби себе си, защото само в самия себе си той може да намери онази единствена сигурна опорна точка, на която може да се държи. Ако премине това изпитание, за него се открива най-висшето блаженство.

И тук, както и при другите случаи, обикновеният живот за мнозина се явява като подготвителна окултна школа. Който, като се намира лице с лице срещу внезапно появилите се трудности в живота, е способен на бързо решение, за него самият живота вече е послужил за такава школа. Който пред грозящото нещастие веднага се решава да действа, когато след няколко секунди колебание нещастието ще бъде вече непреодолимо, и в който такава способност на бързи решения е станала постоянно качество, той вече безсъзнателно е узрял за третото изпитание, защото за това изпитание по-важно от всичко е безусловното присъствие на духа.

В окултните школи това се нарича "изпитание с въздух", защото посветяваният не може да се опре нито на твърдата почва, нито на външните мотиви, нито на знанието за формите, звуците и цветовете, придобито от него по време на Подготовката и Просветлението, а единствено на самия себе си.

Ако ученикът премине и това изпитание, тогава той може да встъпи в Храма на Висшите Познания. За това, което следва по-надолу, могат да се дадат само най-общи указания. Онова, което сега ученикът трябва да направи, се изказва често така: ученикът трябва да даде "клетва" нищо да не "открива" от учението, което му се дава. Но изразът "клетва" и "открива" съвсем не определят същността на въпроса и могат да доведат до заблуждение. Не става въпрос за "клетва" в обикновен смисъл. По-скоро при тази нова степен тук се придобива опит. Ученикът се учи по какъв начин може да приложи тайното учение, как да го употреби в служба на човечеството. Тук за първи път той се учи правилно да схваща света. Не в мълчание за висшите истини е въпросът тук, а по-скоро за правилното им прилагане и за спазване на нужния такт. Необходимо е да се овладеят тези превъзходни качества по отношение на много неща, особено по отношение и на самия начин за предаване на тайното учение. Това, което се отнася за мълчанието, е нещо съвсем друго.

Лош Посветен би бил онзи, който не предложи в услуга на света узнатите тайни, доколкото това е възможно. Няма други препятствия за съобщение на окултните знания, освен неразбирането от страна на онзи, на когото те се съобщават, но напълно естествено е, че висшите тайни не могат да служат за тема на обикновени разговори. Обаче на никой, достигнал описаната степен на развитие, не се забранява да говори това, което той намира за добре да каже. Никой не може да го застави да обещае да мълчи. Всичко се предоставя на неговата лична отговорност. Той трябва самостоятелно да измерва своите постъпки при всяко ново положение. И обещание не означава само, че му се признава способността да носи върху себе си такава отговорност.

Ако на посветявания се признае такава способност, то той получава това, което символично се нарича питие за забравяне. Той се посвещава в тайната, как да може да действа така, че нисшето съзнание да не му пречи. То му е необходимо, защото той трябва да запази пълното доверие към това, което се извършва непосредствено. Той трябва да умее да разкъса покривалото от спомени, които се разстилат около човека във всеки момент от неговия живот. Ако аз съдя за това, което ми се случва днес въз основа на вчерашния опит, то аз се подлагам на много грешки.

От това разбира се, не следва, че трябва да се отрича спечеленият в личния живот опит, обратно, този опит трябва винаги да се има предвид. Но Посветеният трябва да бъде способен за всяко ново събитие в живота да съди изключително от себе си, без да дава възможност на миналото да влияе върху неговото съждение. Той трябва всякога да бъде готов всеки предмет, всяко същество да може да му донесе съвършено ново откровение. Ако той съди за новото по стария опит, винаги ще попада в заблуждение. Но споменът за старите опити е полезен именно затова, защото спомага да се види по-правилно новото. Ако хората нямаха известен опит от миналото, свойствата на предметите или на съществата, с които те се срещат в настоящето, не биха могли да достигнат до тяхното съзнание. Опитът трябва да послужи да се възприеме новото, но не и да се правят заключения за новото по старото. В това отношение Посветеният достига особени способности, с помощта на които за него се разкрива много от това, което за непосветения остава скрито.

Второто питие, което се дава на Посветявания се нарича питие за памет. С негова помощ се достига способността винаги да се запазват в душата висшите истини. Обикновената памет не е достатъчна за това. За ученика е необходимо да се съедини с висшите истини. Те трябва не само да се знаят, но и да станат естествени и неизбежни, както е за обикновения човек яденето и пиенето. Те трябва да станат навик, наклонност. За тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл, а сами да се проявят в човека, да преминават през него, както жизнените сили преминават през неговия организъм. По този начин сам Посветеният създава своя духовен свят, също така, както природата е създала неговия физически организъм.