Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА VII

Когато човек развива своите чувства, мисли и настроения, така, както се описва в главите за Подготовката, Просветлението и Посвещението, той предизвиква в своята душа същите промени, каквито природата е направила в неговото физическо тяло. Дотогава неговото астрално и ментално тяло са били неорганизирани маси, които ясновидецът възприема като взаимно проникващи се, спиралия мъгляви вихри, оцветени в по-голямата си част с червени и червено-керемидени, а също и с жълто-червени, слабо светещи отсенки. В зависимост от развитието, те започват да светят с жълто-зелени и зеленикаво-гълъбови тонове и да показват по-правилен строеж. Този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, човек може да достигне само тогава, когато постави своите мисли, чувства и настроения в такъв ред, какъвто природата е създала в неговата телесна организация, благодарение на което той може да вижда, да слуша, да смила храната, да диша, да говори и т.н. Така и ученикът се учи постепенно да диша, да вижда и т.н. с душата, и да слуша, да говори и да се проявява с духа.

Тук ще се посочат някои практически упътвания относно вътрешната работа, и които всеки стремящ се към духовност може да следва с успех даже и без лично ръководство.

Преди всичко, необходим е стремеж за развиване на силно търпение. Всяко избухване на нетърпение парализира и даже убива спящите в човека висши способности. Не трябва да се иска незабавно да се открият пред нас неизмеримите хоризонти за висшите преживявания, ако. не се победи нетърпението, те обикновено не се разкриват. Задоволяването даже и от малък успех, съединено със спокойствие и хладнокръвие, трябва все повече да завладяват душата. Напълно естествено е, че ученикът може с нетърпение да очаква резултати, но все пак той трябва да знае, че няма да достигне нищо, докато не победи своето нетърпение. Болезнено е да се бори с това чувство по обикновен път, защото в този случай, то само се усилва и ученикът ще се утешава с мисълта, че го е премахнал, докато то само се е спуснало в дълбините на неговата душа. Само тогава може да достигнеш някакъв успех, когато се отдадеш на известно определено настроение и напълно се проникнеш от него. Ето това настроение: "аз трябва да направя всичко за моето душевно и духовно развитие, но аз съвършено спокойно ще чакам, докато висшите сили ме намерят достоен за просветле­ние"...Ако тази мисъл стане дотолкова могъща, че легне в основата на човешкия характер, тогава той е на прав път. Тогава това основно настроение ще се отрази даже и на външността на човека. Неговият поглед ще стане спокоен, движенията уверени, решенията определени, и всичко, което се нарича нервност, завинаги ще го напусне.

Макар и наглед незначителни, тези правила могат да имат голямо значение. Например някой ни нанася обида. Преди да сме тръгнали по окултния път, ние сме насочвали нашите чувства срещу този, който ни обижда. Раздразнението е избухвало вътре в нас. Но ученикът при тези обстоятелства е завладян от следната мисъл: "нанесената ми обида не изменя моята стойност", и с пълно спокойствие и хладнокръвие той предприема онова, което намери за нужно, като не допуска чувството на раздразнение. Въпросът не е да се снеме безотговорно всяка обида, а на обидата да се отговори също тъй спокойно, както ако тя е била нанесена на друго лице, за което имаш право да се застъпиш.

Трябва винаги да се има предвид, че окултното ученичество се състои не във външните явления, а в онези тънки, невидими превръщения в мислите и чувствата, които се извършват вътре в човека.

Търпението привлича съкровищата на висшето знание, нетърпението - отблъсква. С бързане и тревога не може да се достигне нищо във висшите области на живота. Преди всичко трябва да млъкнат желанията и въжделенията. Тези качества на душата отблъскват висшето познание. Колкото и да е скъпоценно всяко висше познание, не трябва да се иска то да се яви по нашето желание. Който се стреми към него само за себе си, той никога няма да го достигне. Това довежда до необходимостта ученикът даже и в самата дълбочина на душата си да бъде винаги правдив относно самия себе си. Не трябва в нищо да лъже себе си, трябва да вижда себе си в истинска светлина и да гледа в лицето своите собствени грешки, слабости и недостатъци с вътрешна правда. В момента, когато ученикът се оправдава за някоя своя слабост, той поставя за себе си камък на пътя. Такива камъни могат да се отстранят само чрез себеразкриване. Има един единствен начин да се освободиш от своите грешки и слабости и този начин е вярно да ги познаеш.

В човешката душа спят много неща, които могат да бъдат пробудени. Човек може да усъвършенства даже и своя разсъдък и разум, ако спокойно и безпристрастно си обясни защо е слаб в това или друго отношение. Такова самопознаиие е наистина твърде трудно, защото изкушението от самоизмамата е неизмеримо голямо. Който се научи справедливо да се отнася към самия себе си той открива за себе си вратата за висшето познание.

Всяко любопитство трябва да изчезне от ученика. Той трябва да отвикне, доколкото това е възможно, от въпросите за нещата, които би искал да узнае само за удовлетворение на своята любознателност. Той трябва да пита само за онова, което може да послужи за неговото усъвършенстване. Но при това не трябва по никакъв начин да пострада неговата любов към знанието. Той трябва буквално да се вслушва с благоговение във всичко, което го води към тази цел.

За ученика е особено необходимо да обработва областта на желанията. По никакъв начин той не трябва да убива желанията в себе си, понеже всичко, което ние искаме да достигнем, трябва и да го желаем. И желанието винаги ще се изпълни, когато-зад него стои известна сила, която излиза от вярното съзнание. "Не трябва да се желае нищо от областта, за която още не се е достигнало вярно разбиране" - ето едно от златните правила за ученика. Мъдрият се учи отначало да познава законите на света, а след това неговите желания се преобръщат в сили, които се осъществяват.

Да вземем пример. Вероятно мнозина биха желали чрез собствена интуиция да узнаят нещо за своя живот преди раждането. Такова желание е съвършено безцелно, докато не се усвои познанието на законите, които управляват природата. Вечното и при това най-деликатното и скрито познание. Но когато действително се придобие такова познание, тогава ученикът може да отиде и по-далеч, и тогава неговото облагородено и просветлено желание ще му се яви на помощ.

Никакъв личен мотив не трябва да стои пред ученика, само като развива в себе си чистата радост от познанието, ученикът се научава да желае така, че изпълнението да стане естествено последствие на неговото желание.

Когато аз изпадам в състояние на гняв или на раздразнение, аз създавам в моята душа, пред себе си, стена, която не допуска да се приближат към мене силите, способни да развият моето душевно зрение. Например ако някой ме раздразни, аз не ще бъда в състояние правилно да разбера неговите душевни (астрални) прояви дотогава, докато още съм способен да се раздразвам. Раздразнението ми скрива от мене целия негов душевен живот. Обаче не трябва да се смята, че веднага след премахване на способността да се раздразвам, пред мене ще почнат да се появяват и астралните явления. За това е необходимо предварително да се развие органът на вътрешното зрение. Основата за такъв орган на зрение има във всеки,обаче той остава бездеен, докато човек е способен да се гневи, и не се пробужда изведнъж, щом се преодолее гневът. Трябва да се продължава търпеливо да се работи за пълното изкореняване на това чувство и тогава идва ден, когато човек забелязва, че неговото душевно зрение се развива. Но затова не е достатъчно да се победи само една гневливост. Мнозина губят търпение "и започват да се съмняват само затова, защото в продължение на много години са преодолявали някои свои душевни качества и все още не са станали ясновидци. Това значи, че те като са развили в себе си едни качества са заглушили други. Ясновидският дар се появява само тогава, когато бъдат заглушени всички качества, които не позволяват да се проявят спящите душевни способности. Не ще съмнение, че зародишите на ядновидството се явяват и по-рано, но това са такива нежни израстъци, които много лесно могат да повяхнат, ако не се продължава грижливо да се работи над тях.

Към свойствата, които трябва да се преодолеят заедно с гневът и раздразнителността, спадат: страхът, суеверието, наклонност към предразсъдъци, тщестлавие, честолюбие, любопитство и излишна при-казливост, различаване на хората по тяхното обществено положение, пол, националност и т.н. Днес трудно се разбира, че преодоляването на такива качества може да има нещо общо с развитието на висшите способности. Но всеки езотерик знае, че с това се достига много повече, отколкото от развитието на интелекта или от изкуствените упражнения. Но и тук е необходимо да се спазва истинската мярка и не трябва да се мисли, че е необходима безумна смелост, тогава, когато е нужно спокойно безстрашие, или че съвсем не трябва да се забелязват различията между хората, защото се изисква да се победят предразсъдъците относно обществените, националните и другите особености. Даже и в обикновеното разбиране не е трудно да се убедим, че страхът пред някое явление може само да попречи да се разбере добре това явление, и че националните или социални предразсъдъци закриват за нас чуждата човешка душа. Тези обикновени качества ученикът трябва да доведе в себе си до най-голяма деликатност и тънкост.

Камък на пътя на окултното възпитание се явява всичко, което човек говори, без да си разясни основно истинския смисъл на своите думи. При това трябва да се обърне внимание на нещо, което може да се обясни само с пример: когато някой ми говори нещо и аз се приготвям за възразяваме, аз трябва да се стремя много повече да се съобразя с мнението, чувството и даже с предразсъдъка на събеседника, отколкото със своите собствени мисли за обсъжданата тема. Благодарение на това започва да се развива такт, необходим за ученика. Той трябва преди разговора да знае доколко за другия може да има значение, ако той противопостави на неговото мнение своето собствено мнение. Но това не значи, че той трябва да се въздържи да изкаже собственото си мнение, трябва само колкото е възможно по-точно да се вслушва в своя събеседник и съобразно неговите мисли да формулира своето възражение. Винаги при такъв случай в ученика трябва да се появи определена мисъл и тази мисъл трябва да живее и да се усилва в него така, че да стане постоянна черта на неговия характер. Ето тази мисъл: въпросът не е в това, че аз мисля различно от другия, а в това, другият да достигне до правилно заключение със собствени сили, ако аз му помогна в това със своето мнение. Подобни мисли изпълват характера и постъпките на ученика с мекота, която е главното средство за всяко окултно развитие. Твърдостта пропъжда от ученика онова, което събужда вътрешното зрение, мекотата, обратно, отстранява всички препятствия и открива вътрешното зрение.

Наскоро след мекотата се развива и друго качество - спокойно внимание към всички тънкости на душевния живот на околните хора при пълно вътрешно мълчание. Ако ученикът достигне това, душевният живот на околните започва да му действа така, че неговата душа расте и се разклонява подобно развитието на растението под влиянието на слънчевите лъчи. Мекотата и мълчанието на личното "аз" при истинско търпение откриват на душата астралния свят, а на духа - духовната област. "Прекарвай в тишина и съсредоточение, затвори чувствата си за всичко, което те са ти носили преди твоето встъпване в ученичеството, направи да замлъкнат всичките твои мисли, които по-рано подобно на прилива и отлива постоянно са се сменяли в теб, бъди тих и мълчалив вътре в себе си и чакай с търпение, и тогава висшите светове ще започват да развиват твоето вътрешно зрение и твоя духовен слух". Не трябва да се очаква, че веднага ще може да се вижда и слуша във висшите светове, това ще се постигне само след като се завърши развитието на вътрешните органи на чувствата. Като се грижиш с настойчивост за вътрешната тишина и равновесие, не започвай всекидневната си работа преди да се проникнеш дълбоко от съзнанието: "това, което трябва да стане, наистина ще стане,когато аз достатъчно узрея за него." И не искай да достигнеш чрез личното своеволие каквото и да било от висшите сили. Това са указания, които всеки ученик получава от своя учител в началото на пътя. Ако ги следва, той се усъвършенства, ако не ги следва, то цялата му работа ще бъде напразно. Те са тежки само за този, който няма търпение и постоянство. Няма други препятствия по пътя, освен тези, които всеки може да отстрани, ако действително поиска. Това е необходимо да се помни, защото мнозина си създават съвършено неправилна представа за трудностите на окултния път. Всъщност, да се преминат първите стъпала от този път е много по-лесно, отколкото човек да се справя без подкрепата на окултното знание със сложните затруднения на всекидневия живот.

Трябва още да се има предвид, че тук се съобщават само неща, които не се придружават от някакви опасности нито за телесното, нито за душевното здраве. Има и други пътища, които по-бързо водят към целта, но за тях не трябва да се говори открито, защото те могат да причинят такива влияния, които искат намесата на опитен езотерик и във всеки случай трябва да се прилагат при постоянен контрол. Но тъй като малкото, което се отнася до тези пътища, все пак е разгласено, то трябва сериозна предпазливост, за да не тръгне никой по тях без лично ръководство. По причини, ясни само за посветения, тези пътища никога не могат да се разкрият в техния истински смисъл. Откъслеците, които са се появили тук-там, не могат да донесат нищо добро, а само съсипване на здравето, щастието и душевния мир. Който не желае да стане играчка на тъмните сили, за истинската същност и произход на които нищо не може да знае, нека да избягва да се занимава с такива неща.

Може да се каже нещо и за средата, в която да стават упражненията на ученика, защото и това има известно значение, макар не еднакво за всички. Който извършва тези упражнения в атмосфера, изпълнена с егоистични интереси като съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че тези интереси ще окажат своето влияние върху развитието на неговите душевни органи, макар че вътрешните закони, по които се образуват тези органи, са толкова силни, че това влияние не може да бъде значително. Но както лилията, растяща при неподходяща обстановка, не може да се превърне в бодил, така и развиващите се вътрешни очи не могат да се превърнат в нещо друго, макар обкръжаващата среда да е пълна с егоистичните интереси на съвременните градове. Не ще и съмнение, че упражненията на ученика ще бъдат по-успешни, ако той се заобиколи с тихото спокойствие и здравата прелест на природата.

В особено благоприятни условия се намира този, който извършва своето окултно обучение сред зеления растителен свят или в осветените от слънцето планини, сред свежата простота на природата. Такава среда развива вътрешните органи тъй хармонично, както това не е достижимо в съвременния град. Малко по-добре, отколкото от истинския гражданин, се постига задачата от този, който макар и в детинство, е имал случай да диша боровия въздух и да наблюдава нравите на горските животни и насекоми. Но онзи, който е принуден да живее постоянно в градовете, не трябва да забравя да храни своите намиращи се в развитие вътрешни органи с възвишените учения на великите учители на човечеството. Този, чието око не може всяка пролет, ден след ден, да наблюдава как се раззеленява гората, е длъжен вместо това да даде на своето сърце възвишените учения на Евангелието от Йоана или Тома Кемпийски, или Бхагават-Гита. Много пътища водят към върховете на знанието, но е необходим правилен избор.

Окултистът може да каже много за тези пътища, което на непосветения да се стори чудно. Например може много да се напредне в окултния път, може да се достигне близо до разкриване на вътрешните органи, но трябва само подтик - все едно, че ученикът се намира в кораб, пред него се разтваря голямата далечина на океана, ту спокойна, ту вълнуваща се и ето, под влиянието на силните преживявания завесата внезапно пада, и той веднага става ясновидец. За друг, също толкова подготвен, завесата пада благодарение на силен удар от съдбата. За човек, който не е стъпил на пътя, подобен удар би оказал парализиращо влияние, което заглушава всяка енергия; за ученика - това ще бъде начало на просветление. Трети очаква с търпение много години, без никакъв резултат, и изведнъж по време на тихото уединение в стаята светлината се запалва около него, стените изчезват, стават прозрачни, и нов свят се простира пред неговото разкрито зрение и почва да звучи за неговия разкрит духовен слух.