Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница11/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20
Глава първа

Преди известно време с удоволствие ви разказах съня си. Беше полезно да чуете за Християн и опасното му пътешествие към Небесната страна. Kазах ви и това, че видях как неговата жена и децата му не пожелаха да отидат с него. Той бе принуден да тръгне сам, защото не искаше да се изложи на опасността, която щеше да го сполети, ако останеше с тях в град Погибелово.

Досега не можех да ви разкажа какво се случи с неговите близки, тъй като бях много зает и нямах време да пътувам по онези страни. Но когато тези дни ми се случи да тръгна натам, замръкнах в една гора на около половин час път от града и когато легнах да спя, пак започнах да сънувам.

В съня си видях старец, който се приближи до мене. Тъй като той пътуваше по същия път, аз станах и тръгнах с него. Както обикновено става с пътниците ние се заприказвахме. Разговаряхме за Християн и неговото пътешествие.

-- Господине, кой е този град отляво на пътя? -- попитах аз.

-- Това е Погибелово -- отговори г-н Остроум (така се казваше стареца) -- многолюден град. В него има много лоши и подли хора.

-- И на мен ми се стори, че е Погибелово -- казах аз. Минавал съм оттук и зная, че това, което казваш, е истина.

Остроум. Бих желал да кажа нещо по-добро за хората, които живеят в него, но това е реалността.

-- Господине, виждам, че сте доброжелател, обичате да слушате и да говорите само добри неща. Знаете ли какво стана с Християн, който тръгна на път към Небето?

Остроум. Да, да! Чух не само за него, но и за многото препятствия, трудности, борби, пленничества, стенания и страх, които е преживял по пътя. Трябва да знаеш, че всички приказват за него. Много малко са домовете, в които, като са чули за него и приключенията му, не са потърсили и намерили описанието за това пътешествие. Доколкото аз знам, мнозина одобряват рискованото му пътуване. Когато беше тук, почти всеки го наричаше глупак, но откакто е заминал, всички го хвалят. Kазват, че сега той живее честито там, където се намира. Даже такива, които бяха решили никога да не се излагат на опасностите, през които той премина, сега не могат да се нарадват на това, което направи.

-- Хубаво е, че мислят така -- казах аз, -- защото той сега живее при първоизточника на живота, където няма горчивина и скръб. Но чул ли си какво говорят хората за него?

Остроум. Много чудни работи се разправят. Някои казват, че той сега ходи с бели дрехи<$FОткровение 3:4>. Че има златна огърлица на врата си. На главата носел златен венец, украсен с бисери. Други пък приказват, че светлите ангели, които го срещали по време на пътуването, сега му били постоянни другари и той се познавал с тях така добре, както ние познаваме съседите, с които живеем. Чух още да казват, че Царят на онова място, подарявайки великолепно жилище в двора Си, разговарял, ядял и пиел с него<$FЗахарий 3:7, Лука 14:14,15>. Срещат се дори хора, които очакват, че неговият Цар, Господарят на онази страна, щял да дойде след време по тези места, за да разбере причините, поради които съседите му са го мразили, и защо са го презирали и са му се присмивали, когато са узнали, че той е решил да предприеме това дълго и опасно пътешествие<$FЮда 14,15>. Неговият Цар толкова много го обича, че е сложил на сърцето Си всичките обиди нанесени на Християн, и гледа на тях, като че са нанесени срещу Самия Него<$FЛука 10:16>. Това никак не е чудно, защото Християн се изложи на присмех и беди само заради любовта, която изпитваше към Царя си.

-- Много ми е приятно да чуя всичко -- казах аз. -- Радвам се, че сега Християн жъне блажения плод на своите горчиви сълзи. Блазе му! Той е на мястото, където неговите неприятели и всички, които го мразеха, не могат да му навредят<$FОткровение 13, Псалом 126:5,6>. Чудесно е, че всичко това се е разказвало по тези места. Не се съмнявам, че то ще повлияе за добро върху семейството му. Всъщност чули ли сте нещо за неговата жена и деца? Горките! Какво ли правят сега?

Остроум. Кои? Християна ли? Много близо е до ума, че те направиха същото каквото направи и той. Независимо че в началото се правеха на глупави и не искаха да разберат нито сълзите, нито умоляването от страна на Християн, след като размислиха и видяха че са сбъркали, събраха всичко и тръгнаха на път след него.

-- Прекрасно! -- извиках аз. -- Това е най-хубавото, което са могли да направят. Всички ли тръгнаха -- и жената и децата?

Остроум. Да, разбира се, всички. Така се случи, че тогва бях там, видях всичко, което стана, и мога да ти разкажа с подробности.

-- Значи ти знаеш самата истина.

Остроум. Да, това, което ти казвам, е цялата истина. И жена му и четиримата му сина -- всички тръгнаха. Kакто виждам, ще пътуваме дълго време заедно, затова ще ти разкажа всичко подред.

-- Г-жа Християна, (с това име жената на Християн се наричаше от деня, в който тръгна с децата си) след като мъжът й беше преминал реката, се предаде на размисъл за него. Мисълта, че го е изгубила, я смущаваше много. Естеството на човека не може да даде по-хубаво нещо от това, да занимава живите с мъчителни мисли, като им напомня за загубата на мили и скъпи. Дълбока скръб я налегна и тя ронеше горчиви сълзи по мъжа си, но с това не можеше да поправи нищо. Питаше се дали нейната обхода към мъжа й, не бе една от причините, поради които тя не го видя повече. Дали заради това не й бе отнет той. В ума й започнаха да се възпроизвеждат всички случаи, когато се бе държала лошо с него. Съвестта й я терзаеше и тя се чувствуваше виновна. Освен това много я измъчваше спомена за непрестанните въздишки и горчивите сълзи на мъжа й, когато тя ожесточи сърцето си против всичките му молби и любезни покани към нея и синовете й, да тръгнат с него. Като на кинолента умът й не пропусна нищо от това, което Християн й беше казал или направил през времето, когато товарът тежеше на гърба му. Сърцето й плачеше, когато чуваше в ушите си неговия някогашен печален вик:

-- Какво да правя, за да се спася?

Накрая тя каза на децата си:

-- Мили деца! Ние всички сме изгубени. Аз съгреших против баща ви и той си отиде от нас. Искаше да ни заведе със себе си, но аз сама не пожелах да тръгна с него. И вас задържах тука, лишавайки ви от живот и излагайки ви на гибел.

Всички момчета започнаха да плачат.

-- Мамо -- извикаха те, -- ние ще отидем след татко.

-- О -- каза Християна, -- ако бяхме тръгнали тогава, щеше да ни бъде добре. Аз гледах глупаво на неговото решение, мислейки че се е побъркал. Сега разбирам, че плана и съвета на баща ви произхождаха от нещо друго, а именно -- беше му дадена виделина. С нейна помощ той беше познал смисъла на живота<$FЯков 1:23-25, Иоан 8:12> и избегна от примките на смъртта<$FПритчи 14:27>.

Тогава те заплакаха още по-силно и започнаха да викат:

-- О, горко ни! Горко на денят, в който сме се родили!

На другата вечер Християна сънуваше сън: голяма книга се отвори пред нея, в която бяха описани всичките й пътища и престъпления. Те й се видяха много черни. Изплашена в съня си, тя извика с висок глас: "Господи, бъди милостив към мене, грешницата<$FЛука 18:13>!" Децата й я чуха как вика.

След това й се стори, че вижда двама грозни човеци да стоят до леглото й и да казват:

-- Какво да правим с тази жена? И когато е будна и когато спи, непрекъснато вика за милост. Ако я оставим да продължава така, ще я изгубим, както изгубихме и мъжа й. Трябва на всяка цена да избием от умът й всяка мисъл за бъдещия живот, иначе целият свят не е в състояние да я спре да стане пътешественица.

Тя се събуди изпотена и много разтревожена, но след малко пак заспа. Тогава сънува мъжа си в едно блажено място, между много безсмъртни, с китара в ръце, че стои и свири пред Онзи, Който седеше на престола със сияние около главата Си. Видя още, че Християн, навеждайки глава до прекрасно посланият под при нозете на Господаря си, казва:

-- Благодаря от сърце на моя Господар и Цар, задето ме е довел на това място.

Kато стана сутринта, тя се помоли на Бога и тъкмо започна да разказва на децата си съня, когато някой похлопа на вратата.

-- Ако идваш в Божието име, влез -- каза тя.

-- Амин -- отговори човекът и влезе в стаята. След като поздрави с "Мир да бъде в този дом", той каза:

-- Християна, знаеш ли защо съм дошъл?

Тя се изчерви и разтрепера. Сърцето й загоря от желание да узнае защо, откъде е дошъл и какво има да й каже този човек.

-- Името ми е Таен -- започна той. -- Живея с тези, които са горе. Разбрах, че си имала желание да дойдеш там, както и че си осъзнала злото, което направи на мъжа си при тръгването му оттука, когато се ожесточи против него и държа децата си толкова време в незнание за онова място. Християна, Милостивият ме изпрати да ти кажа, че се радва, когато грешният търси прощение от Него. Той те кани да отидеш там, за да седиш на Неговата трапеза.

-- Там е мъжът ти, Християн, който с хиляди негови другари завинаги гледа лицето, Което дава живот. Те ще се зарадват много, когато чуят, че краката ти прекрачат прага на твоя Отец.

Християна се смути много и наведе главата си до земята.

-- Ето -- продължи посетителят, -- има и писмо за тебе от Господаря на мъжа ти.

Християна взе писмото и бързо го отвори; какво чудно благоухание издаваше то<$FПесен на Песните 1:3>. При това бе написано със златни букви!

В него се казваше, че Царят иска и тя да постъпи така, както е постъпил мъжът й Християн. Това е пътят, пишеше вътре, по който се стига на небето, за да живееш вечно при Мене.

Добрата жена изпадна в умиление и извика:

-- Господине, ще благоволиш ли да ме заведеш заедно с децата ми, да отидем и ние да се поклоним на Царя?

-- Християна -- каза посетителят, -- първо горчивото, а после сладкото. Ти трябва да преминеш през скърби, както беше и с този, който влезе преди тебе в Небесния град. Моят съвет е да направиш така, както направи мъжът ти Християн. Иди до малката врата оттатък полето и от там тръгни. Пожелавам ти добър път. Скрий писмото в пазвата си и по пътя го четете ти и децата ти, докато го научите наизуст, защото това писмо е песен, която трабва да пеете, докато сте в Долината на странствуването<$FПсалом 119:54>. Накрая ще трябва да го покажеш и на човека, който стои при другата врата.

И в съня си видях, че старецът, който ми разказваше тази история, сам беше трогнат. Макар и уморен, той продължи разказа си:

Християна повика синовете си и започна да им говори:

-- Мили деца, сигурно забелязвате, че мисълта за смъртта на баща ви не ме напуска. Не че се съмнявам, че живота му оттатък реката е блажен, напротив, дълбоко съм уверена, че той е много добре там, но моята грижа е за нас. Виждам, че положението ни е окаяно. Поведението, което имах към баща ви, когато беше утеснен, тежи като воденичен камък върху съвестта ми. Аз ожесточих и себе си и вас против него и отказах да тръгна. Спомена за това би ме довършил, ако не бях сънувала през нощта сън и ако този странник не бе ме насърчил тази сутрин.

-- Деца, нека се приготвим и да тръгнем. Нека стигнем до вратата, която води към Небесната страна, за да видим баща ви и да живеем с него и другарите му в мир според законите на онази страна.

Те се просълзиха от радост, когато чуха желанието и планът на майка си, и сбогувайки се с посетителя, започнаха да се приготвят за път.

Но точно когато щяха да тръгнат, две съседки похлопаха на вратата.

-- Ако сте дошли в Божието име, влезте -- каза майката.

Чувайки тези думи, съседките се смаяха. Досега не бяха чували подобен израз от устата на Християна. Но въпреки това влезнаха и видяха, че съседката им се готви да напусне своя дом и да тръгне на далечен път.

-- Съседке, какво мислиш да правиш? -- попитаха те.

-- Готвя се за път -- каза Християна на Страхливка, по-старата госпожа.

Тази Страхливка беше дъщеря на оня, който срещна Християн на пътя Мъчнотия и го съветваше да се върне, защото лъвовете щели да го разкъсат.

Страхливка. Какъв път? Къде ще вървиш?

-- Ще отида след добрия си мъж -- каза Християна и заплака.

Надявам се, че няма да направиш тази глупост -- възкликна Страхливка. -- Моля ти се, добра ми съседке, недей да се хвърляш така необмислено в опасности. Ами децата? Мисли ли за тях?

Християна. И децата ми ще дойдат с мене, нито едно не иска да остане тука.

Страхливка. Това е изумително! Kак можа да ти дойде наум подобно нещо?

Християна. О, съседке! Ако знаеш това, което аз знам, сигурна съм, че и ти ще тръгнеш веднага с мен.

Страхливка. Kакво пък чак толкова си научила, че да те раздели от приятелките ти и да те накара да тръгнеш по неизвестен път?

Християна. Нека ти изповядам, че откакто мъжът ми премина реката, аз преживях много печални часове. Но това, което най-много ме измъчва, е, че аз се държах отвратително към него, когато той агонизираше под тежкия товар. Сега обаче и аз съм в положението, в което беше той, преди да замине, и нищо не е в състояние да ми помогне, освен да отпътувам. Снощи го видях в съня си. О, да можеше душата ми да е при него! Той живее при Царя на онази страна. Седи заедно с Него и се храни на трапезата Му. Станал е приятел на безсмъртните. Получил е къща в двора на Царя и най-добрия палат на земята сравнен с нея, ще ти се види като бунище<$FII Коринтяни 5:1-4>. Господарят на онова място желае и аз да отида там. Дойде Неговият пратеник и ми донесе писмото, с което ме кани. Ето (тя извади писмото), прочети го сама и кажи какво друго да направя.

Страхливка. Kаква е тази лудост, която те е обхванала, сама да си навличаш проблемите! Нали знаеш какво се случи с мъжът ти още на първата крачка. Питай Упорен, който тръгна с него, но се върна! Уводен също знае това. Тези умни хора, като видяха опасностите по пътя, отказвайки да вървят понатам, се върнаха. Ние чухме колко страшна е била срещата му с лъвовете и Аполон. Ами страданията в Долината на Смъртната сянка и още колко други ужасни неща? Ще забравиш ли неговото премеждие в Суетния панаир? Ако с мъж се отнасят така, как ще постъпят с тебе -- слаба жена? Мисли накрая и за децата си -- тези четири мили дечица, които са твоя плът и кост -- как се осмеляваш да ги изложиш на тази опасност? Явно си толкова глупава, че не те е грижа, че ще загинеш ти, но заради тях те умолявам, стой си у дома.

-- Не ме изкушавай моя съседке -- отговори Християна. -- В ръцете ми дадоха скъпоценно нещо и аз ще съм най-глупавата твар на земята, ако не се възползувам от това благовремие. Колкото за трудностите, които твърдиш, че ще срещна по пътя, това е най-малкото, което ще ме обезсърчи. От това трябва да ти стане ясно, че наистина мисля право. Горчивото трябва да дойде преди сладкото. Ти не влезе в домът ми в Божието име. Моля те върви си и не ме смущавай повече.

Тогава Страхливка я нагруби и се обърна към приятелката си:

-- Милосърдна, хайде да си вървим. Да я оставим да прави каквото иска; щом презира съветите и приятелството ни.

Но Милосърдна мълчеше. Две основни причини й пречеха веднага да се съгласи със страхливата си съседка:

1. Сърцето й милееше за Християна.

2. Тя мислеше за душата си. Това, което Християна беше казала, й направи силно впечатление.

Тя си каза: съседката ми, ако иска, може да си отиде. Аз обаче ще остана малко с Християна. Хем да й помогна, хем да си поприказваме и ако намеря истина и живот в това, което ще ми каже, на драго сърце ще тръгна с нея.

Милосърдна. Страхливке, аз дойдох с теб да посетим Християна, но както виждаш, тя се сбогува с тази страна. Затова аз мисля да повървя малко с нея и да й помогна в пътя.

Страхливка. Добре, виждам, че и ти искаш да си блъскаш главата. Отваряй си очите и бъди разумна. Докато сме вън от опасността -- свободни сме, попаднем ли обаче веднъж в нея -- трудно ще можем да се освободим.

И така Християна, придружена от Милосърдна, тръгна на път. А г-жа Страхливка си отиде сама вкъщи. Тя изпрати да извикат съседките й, г-жа Прилепоочна, г-жа Несмислена, г-жа Лекоумна и г-жа Невежка, и когато последните дойдоха, тя им разказа всичко за Християна и нейното пътешествие. Ето и самият разговор:

Страхливка. Съседки, тази сутрин бях свободна и отидох да видя Християна. Kогато обаче, както му е редът, почуках на вратата й, какво мислите ми се отговори отвътре: "Ако си дошла в името Божие, влез!" Почудих се на тази странна покана, но въпреки това влязох. И какво да видя, нашата добра съседка се приготвя да напусне града заедно с децата си. Попитах я къде е намислила да върви. Тя ми разказа накратко за решението си да тръгне по пътя, по който отиде мъжът й. Спомена, че е сънувала сън: Царят на онази страна, където е той й изпратил писмо -- покана да отиде и тя там.

Невежка. Как! Мислиш ли, че ще отиде?

Страхливка. Разбира се, каквото и да стане. Убедена съм в това. Kогато й представих най-силния си довод против нейното заминаване, тя ми отговори, че именно това я насърчава повече да предприеме пътуването. Kаза ми много ясно: "Горчивото идва преди сладкото", а това означава, че сладкото става още по-сладко.

Г-жа Прилепоочна. О, тази сляпа и безумна жена! Няма ли да се вразуми от скръбта на мъжа си? Аз съм уверена, че той щеше да е много благодарен, ако се върнеше тук, и никога нямаше да се изложи повторно на такива опасности.

Г-жа Несмислена. Оставете я да върви. По-добре да махат от града ни такива глупави жени! Ако остане тук с ума, който има сега, кой ще може да живее в мир с нея? Тя или ще е сърдита и недружелюбна, или ще приказва неща, които никой няма да може да търпи. Няма и миг да скърбя за раздялата си с нея. Да си върви. Ще дойде някоя по-добра на нейното място. Този свят никога не е бил добре, откакто такива глупави и своенравни хора заживяха в него.

Г-жа Лекоумна. Моля ви, зарежете този разговор. Има по-интересни неща. Вчера например бях у г-жа Развратна, където прекарахме много весело. Бяхме аз, г-жа Любоплътска, г-жа Невъздържка, г-жа Мръсница и още три-четири жени и мъже. Имаше музика, танци и други неща. Прекарахме чудесно. Думата ми е... че и моята господарка, г-жа Любоплътска, е много добра и възпитана жена и г-н Невъздръжко... е добър човек.

По това време Християна пътуваше придружена от Милосърдна.

Християна. Милосърдно, твоето тръгване, макар и донякъде неочаквано, е добро за нас.

Милосърдна. Ако съм сигурна, че ще е безопасно, ще дойда с вас докрая и никога вече няма да се върна в града.

Християна. Хвърли жребието си с мене. Аз зная много добре какъв ще бъде края на нашето пътуване. Мъжът ми, дори да биха му дали цялото злато на испанските рудници, никога не би напуснал онова място. Уверявам те, че няма да те изпъдят, макар че идваш само по моя покана. Царят, Който е изпратил поканата за мене и децата ми, е много милостив. Ако пък искаш, за по-сигурно, да се спазарим и ще ни придружиш като наша слугиня. Всичко ще бъде общо, стига само да дойдеш.

Милосърдна. Но как да съм сигурна, че ще бъда приета? Ако можеше някой да ми каже това с положителност, нито миг не бих се двоумила. Ако дойда обаче, ще дойда само с помощта на Този, Който не само може, но е и готов да помага, колкото и да е труден пътя.

Християна. Добре, любезна Милосърдно, аз ще ти кажа какво ще направиш. Ела с нас до малката врата и там ще попитаме за твоето приемане. Ако не те приемат, тогава съм съгласна да се върнеш и аз ще ти заплатя за пътя, който си изминала с нас.

Милосърдна. Нямам нищо напротив. Ще дойда заедно с вас до казаното място. Готова съм да понеса всичко, каквото и да се случи. Дано Бог помогне жребието ми да падне, както иска Небесният Цар.

Християна се зарадва много на това решение. Не само защото щеше да си има другарка по пътя, но защото успя да убеди тази бедна мома да се заинтересува за собственото си спасение. Като вървяха заедно, Милосърдна заплака.

Християна. Защо плачеш, сестро?

Милосърдна. Уви! Кой може да не скърби, като поразмисли добре в какво състояние се намират горките ни роднини, които оставихме в нашия грешен град. И това, което ме наскърбява най-много, е, че нямат наставници да им кажат какво ще се случи с тях.

Християна. Съчувствието е главната черта на пътешествениците. Ти чувствуваш за роднините си това, което моят добър съпруг чувствуваше за мене, когато ни остави. Той скърбеше, защото не го слушах, но неговият и наш Господар събра сълзите му и ги сложи в своето стъкло, та сега аз, ти и милите ми деца да събираме плода им. Надявам се Милосърдна, че твоите сълзи няма да са напразно. Казано е, че "тези, които сеят със сълзи, с радост ще жънат". И "който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си"<$FПсалом 126:5,6>.

Тук старият ми приятел спря и след малка пауза продължи да разказва историята:

Като наближиха Тинята на отчаянието, Християна стана неспокойна. Спомнила си беше, че това е мястото, където любезният й мъж за малко щеше да се задуши от калта. Тя с учудване забеляза, че това място е станало по-лошо, отколкото преди, въпреки че Царят беше заповядал да се поправи.

-- Истина ли е това? -- възкликнах аз.

-- Истина е -- каза старецът. -- Защото мнозина, които се наричат царски работници и претендират, че поправят царските пътища, всъщност носят смет и нечистотии вместо камъни и по този начин развалят вместо да поправят каквото и да било.

Християна и момчетата й се спряха до брега на тинята.

-- Да се опитаме да я преминем, но нека бъдем прадпазливи -- каза Милосърдна.

Всички се съгласиха и тръгнаха, като добре внимаваха къде стъпват и въпреки че Християна веднъж-два пъти щеше да потъне скоро стигнаха оттатък. След като бяха преминали Тинята на отчаянието, им се стори, че чуват глас, който казваше:

-- Блажена, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа<$FЛука 1:45>.

Тогава те продължиха радостно пътя си.

Милосърдна. Ако имах такава силна надежда, че ще ме приемат с радост при малката врата, каквато имаш ти, сигурна съм, че никаква Тиня на отчаянието не би ме обезсърчила.

Християна. Сестро, само ти знаеш своята вътрешна болка и само аз знам каква е мойта. Във всеки случай ние и двете ще имаме достатъчно злини да преживеем, докато стигнем края на пътешествието си. Можем ли дори да помислим, че желаещите да придобият такава превъзходна слава, както ние желаем, и тези, на които толкова много се завижда за блаженството, както завиждат на нас, няма да срещнат страх и примки, беди и скръб?

Тук старецът, г-н Остроум, прекъсна разказа си и ме остави сам в съня ми. Продължавайки да спя, видях, че Християна, Милосърдна и четирите деца вървяха към Малката врата. Стигайки при нея, те започнаха да се питат ще хлопат ли на вратата и какво ще кажат на този, който им отвори. Християна започна да чука, но вместо отвътре да се обади някой човек на тях им се стори, че лае куче. Жените и децата много се уплашиха и не смееха да хлопат повече, да не би кучето да се спусне върху тях. В това състояние те не знаеха какво да правят. Да похлопат втори път, не смееха заради кучето. Да се върнат назад, страхуваха се да не ги види вратарят и да им се разсърди. Най-накрая се осмелиха пак да похлопат, но този път по-силно, за да бъдат чути.

-- Кой хлопа? -- попита вратарят.

В този момент кучето престана да лае и вратата се отвори.

-- Нека нашият Господар да не се гневи на робините си, че похлопаха на Царската врата -- каза Християна, покланяйки му се.

-- Откъде сте и какво искате? -- попита вратарят.

-- Ние идваме оттам, откъдето дойде Християн -- отговори му Християна, -- и то по същата работа. Желаем, ако благоволите, да бъдем милостиво допуснати да минем през тази врата в пътя, който води към Небесния град. Господарю мой, аз съм Християна, жена на Християн, който сега се намира горе.

-- Как! -- учудено попита вратарят. -- Ти, която по-рано се гнусеше от този живот, сега си станала пътешественица?

-- Да -- отговори Християна, -- навеждайки главата си. -- И тези мои мили дечица ме придружават.

Тогава вратарят хвана ръката й, поведе я напред и като каза "Оставете децата да дойдат при Мене", затвори вратата. След това повика тръбача, който стоеше над вратата, за да приеме Християна с радост и глас на тръба. Тръбачът изпълни заповедта и въздухът се изпълни със сладки звуци.

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница