Пътешественикът от този свят до Небесната страна

През всичкото това време Милосърдна стоеше отвън, треперейки и плачейки от страх да не би да я отхвърлят. Но Християна, след като беше влязла вътре заедно с децата си, започна да се моли и за нея: "Господарю мой -- каза тя, -- аз съм поканена от Царя там, където живее моят мъж. Обаче имам една приятелка, която стои вън, и е дошла тук по същата работа както и аз. Но понеже е тръгнала, без да има покана, е душевно много смутена..."

На Милосърдна всяка минута отвън й се струваше час. Не можеше повече да чака Християна да посредничи. Реши сама да започне да хлопа на вратата, и толкова силно захлопа, че даже стресна Християна.

-- Кой хлопа? -- извика вратарят.

-- Това е моята приятелка -- отговори Християна.

Той отвори вратата и видя, че Милосърдна беше паднала в безсъзнание, страхувайки се, че няма да й отворят.

Тогава вратарят я улови за ръката и извика: "Момиче, заповядвам ти да станеш!"

-- О, Господине -- отговори тя, -- слаба съм, не остана вече живот в мене.

-- Едно време някой си е казал -- заговори вратарят, -- "когато чезнеше в мене душата ми, извиках към Господа" (Иоан 2:7). Не се бой! Изправи се и кажи за какво си дошла.

Милосърдна. Аз дойдох, въпреки че не съм поканена, както е поканена моята приятелка Християна. Тя има покана направо от Царя, а аз -- от нея, затова се смущавам да не би да съм много дръзка.

Вратарят. Тя ли ти каза да дойдеш дотук?

Милосърдна. Тя, и както виждаш, аз дойдох. Ако има благодат и прощение на грехове, моля, направете и мене, бедната робиня, съучастничка в тях!

Тогава той я хвана за ръката и я поведе полека вътре, като каза:

-- Аз се моля за всички, които вярват в Мене. Не е важно дали са с покана или без покана. Тогава се обърна към тези, които стояха до Него и им заповяда: "Донесете смирна и я дайте на Милосърдна да помирише, за да се съвземе". Те веднага донесоха една връзка смирна и тя, като помириса, след малко се съживи.

Така Християна, синовете й и Милосърдна бяха приети благосклонно от Господа.

-- Ние скърбим за греховете си -- казаха те -- и просим прощение от Господа. Кажи ни сега, какво да правим?

-- Прощавам -- отговори Той -- с думи и на дело: С думи -- в обещанието за прощение и на дело -- по начина, по който го издействахте. Приемете първото от устните Ми с целувка и другото, както ще ви се открие<$FПесен на Песните 2:2, Йоан 20:20>.

Видях в съня си, че Той им каза още много неща, с които ги зарадва. Изведе ги на върха на вратата и им показа по какъв начин бяха спасени, като прибави, че по-късно по пътя те пак ще видят същото и то ще ги утеши.

След това ги остави сами в една прохладна стая, където те започнаха да разговарят:

Християна. Колко се радвам, че стигнахме дотука!

Милосърдна. Ти наистина имаш право да се радваш, аз обаче повече от всички други имам причина дори да скачам от радост.

Християна. Като хлопах и никой не отваряше, си помислих, че целият ни труд е напразен. Особено когато чух грозното лаене на онова голямо куче.

Милосърдна. Питаш ли мене, колко се уплаших, като видях, че ви приеха благосклонно, а аз останах вън. Ето на -- казах си -- как се изпълнява писаното: "Две жени като мелят в мелницата, едната се взима, а другата се оставя"<$FМатей 24:41>. Едва се сдържах да не извикам "Изгубена съм"!

Страхувах се да хлопам повече, но когато погледнах надписа над вратата, много се ободрих. Помислих си, че или трябва пак да похлопам, или да умра. Реших да хлопам, но не мога да ти кажа как го направих, защото духът ми беше в борба на живот и смърт.

Християна. Хлопането ти беше толкова силно, че се стреснах. Kазвам ти, никога в живота си не бях чувала такова хлопане. Дори помислих, че ще се опиташ насила да влезеш в Царството<$FМатей 11:12>.

Милосърдна. Уви! Кой не би направил същото, ако беше на мое място? Ти видя, че вратата се затвори и аз останах вън. Ами лошото куче, което лаеше наблизо? Кой слаб човек като мене не би хлопал с всички сили, като вижда, че го грози опасност? Но, моля ти се, кажи ми каза ли нещо Господарят за моята грубост? Не се ли разгневи против мене?

Християна. Когато чу силното хлопане, Той се засмя. На лицето Му грейна прекрасна, невинна усмивка, която даваше да се разбере, че твоята постъпка Му е приятна. Сигурна съм, че не показа никакъв знак на неодобрение. Аз пък се чудя след всичко, което видях у Него, защо държи такова лошо куче? Ако знаех по-рано за него, едва ли щях да тръгна. Сега обаче сме в пътя и аз се радвам от все сърце.

Милосърдна. Аз ще Го попитам, когато слезе, защо държи такова грозно куче в двора Си. Надявам се, че няма да се обиди от въпроса ми.

-- Попитай Го -- казаха децата -- и Го помоли да го върже, защото ни е страх да не ни ухапе, когато си тръгваме.

Едва изрекоха тези думи и ето че Той слезе при тях. Като Го видя, Милосърдна падна на лицето си пред Него и покланяйки Му се, каза:

-- Нека моят Господар приеме благодарствената жертва, която Му отдавам сега.

-- Мир на тебе! -- й отговори Той. -- Изправи се на краката си!

Тя обаче продължи да лежи на земята и каза:

-- Господи, Ти Си праведен, когато се съдя с Тебе. Но желая да разговарям с Тебе за съдбите Ти<$FЕремия 12:1>. Защо държиш това грозно куче в двора Си? Kогато го видят хора като нас, могат да се върнат назад!

-- Това куче има друг господар -- отговори Той. И понеже стои наблизо тука, в едно чуждо място, моите пътешественици чуват лая му. То обаче принадлежи на крепостта, която виждате хей там недалеч. Плаши много честни пътешественици, а господарят му нарочно го държи, за да всява страх у пътниците. Той иска те да не идват до вратата и да хлопат. Понякога се отвръзва и мъчи тези, които обичам, но Аз понасям всичко с търпение. Давам на пътниците Си навременна помощ и те не го оставят да прави с тях това на което кучешкото му естество го подбужда. Ако ти, изкупена пътнице, знаеше това предварително, нямаше да се плашиш от едно куче. Просяците, които ходят от врата на врата, предпочитат да стоят срещу лошото, дори и хапещото ти куче, отколкото да изгубят очакваната милостиня. Ще попречи ли на пътниците, които знаят, че като дойдат при Мене, ще се възползуват от Моето изкупление, лая на едно животно? Аз избавям любимите си от лъвовете и от кучето.

Милосърдна. Признавам, че съм невежа. Говорих за нещо, което не разбирам. Сега виждам -- всичко, което правиш е добро.

Тогава Християна започна да Го разпитва за пътя и за много неща, свързани с пътешествието.

След това Той ги нахрани, изми нозете им и ги упъти, така както беше направил по-рано и с мъжа й. И видях в съня си, че те продължиха пътя, съпътствани с хубаво време.

Глава втора

От другата страна на оградата, ограждаща пътя, по който Християна и другарката й вървяха, имаше градина. Тя принадлежеше на господаря на кучето, за което стана дума по-горе. Много от овощните дървета, които растяха в градината, бяха надвесили клоните си над оградата и понеже плодът им беше сладък, хората, които го забелязваха, беряха от него и ядеха, без да знаят, че е вреден за тях. Kакто всички деца и момчетата на Християна харесаха плодовете. Те късаха и ядяха. Майка им се караше и ги спираше, но те продължаваха да берат.

-- Е добре -- каза им накрая, -- вие правите грях, защото този плод не е наш (тя не знаеше, че принадлежи на неприятеля. Уверявям ви, ако знаеше това, би умряла от страх). Това ги вразуми и те продължиха пътя. Не след дълго видяха, че насреща им идват двама грозни мъже. Християна и Милосърдна се покриха с булата си, а децата, уплашени, не смееха да спрат и когато приближиха, грозните мъже се нахвърлиха върху жените, като че искаха да ги прегърнат.

-- Назад! -- извика Християна. -- Вървете си мирно по пътя. Те обаче се направиха на глухи и искаха да сложат ръка върху тях.

Християна, отчаяна, яростно ги ритна с крака си. Същото направи и Милосърдна.

-- Назад! Вървете си по пътя -- отново извикаха жените. Не виждате ли, че сме пътници, които живеем от милостинята на приятелите си. Ние нямаме пари.

Грозните. Та кой ви напада за пари? Ние сме дошли да ви кажем, че ако ни послушате, ще ви направим да сте жени завинаги.

Християна. Не желая да ви слушам, за нищо на света няма да ви позволя да правите това, което искате. Ние бързаме и не можем да се бавим с вас. Работата ни е за живот и смърт.

След тези думи тя и другарката й се опитаха да се освободат още веднъж от тях, но те не ги оставяха.

Грозните. Няма да повредим живота ви. Ние искаме друго нещо.

Християна. Да, да, зная, вие искате тялото и душата ни. Предпочитаме тук да умрем, отколкото да се оставим на такива беди, които ще сложат в опасност цялото ни бъдеще.

-- Убийство! Убийство! -- изкрещяха те, за да се поставят под закрилата на законите на жената<Второзаконие 22:25-27>.

Грозните мъже не помръднаха от мястото си. Те все още се надяваха да ги победят.

Но жените продължаваха:

-- Убийство! Убийство!

Мястото, където срещнаха мъжете, не беше много далече от вратата, през която бяха влезли. Виковете им достигнаха дотам. В къщата познаха, че това е гласът на Християна и веднага излезнаха да им помогнат. Този, който идваше на помощ, още от далече видя, че жените бяха много изплашени и децата плачеха отчаяно.

-- Какво искате от тези жени? -- извика той. Навярно се мъчите да ги въведете в грях?

Спусна се да ги улови, но те избягаха през оградата в градината на господаря на грозното куче. То самото ги пазеше.

Избавителят се приближи до жените и ги попита:

-- Как сте?

-- Благодарим на твоят Цар? Сега сме добре. Малко се уплашихме, но благодарение на твоята помощ не успяха да ни надвият!

Избавителят. Чудя се защо когато ви приеха горе при вратата, не измолихте от Господаря да ви даде водач. Ако имахте такъв пазач, лесно щяхте да се отървете.

Християна. Уви! Ние се зарадвахме толкова много на настоящото ни положение, че съвсем не мислихме за бъдещите опасности. Освен това, на кой можеше да му мине през ума, че толкова близо до царския палат се намират такива лоши хора? Наистина добре щеше да бъде, ако бяхме изпросили един от Господаря си. Всъщност Той е знаел, че това ще е полезно. Чудно, защо сам не ни го предложи.

Избавителят. Не винаги е добре да се дават неща, които не са изпросени, защото по този начин те няма да бъдат ценени. Когато се разбере нуждата от нещо, тогава то се цени. И се употребява както трябва. Ако Господарят ви беше дал водач, вие нямаше да съжалявате за вашата небрежност, че не сте си поискали. Сега обаче скърбите. Ето че всичко съдействува за добро и спомага да ви направи по внимателни.

Християна. Да се върнем ли пак при Господаря, за да Му изповядаме безумието си и да поискаме водач?

Избавителят. Изповедта за безумието ви аз сам ще Му предам. Не е нужно да се връщате, защото сега където и да отидете, няма да сте лишени от нищо. Навсякъде Господарят е приготвил за пътниците изобилие от средства против всяко покушение<$FЕзекил 36:37>.

След тези думи той се върна, а групата продължи пътя си.

Милосърдна. Колко съм слисана! Мислех си, че сме преминали всяка опасност и никога вече не ще има причина за скърби и страх.

Християна. Твоята невинност, сестро, те извинява, но моята грешка е по-голяма. Аз виждах опасността още преди да тръгна на път и пак не взех нужните мерки за защита. Това можеше да се предвиди. Съзнавам, че съм виновна.

Милосърдна. Как си знаела това, преди да излезеш от дома си?

Християна. Ще ти кажа. Преди да тръгна, една нощ сънувах, че виждам двама мъже, които приличаха на тези. Те стояха при леглото ми и се наговаряха как да попречат на спасението ми.

(Точно тогава бях много смутена душевно.). Чуй какво казваха те:

-- Какво да правим с тази жена? И когато е будна и когато спи, непрекъснато вика за прощение. Ако я оставим да продължава както е започнала, ще я изгубим, както изгубихме и нейния мъж.

Ето този сън, сестро, можеше и трябваше да ме направи по-внимателна и да ме накара да взема необходимите предпазни мерки.

Милосърдна. Добре, но не мислиш ли, че тази твоя небрежност беше начин да видим недостатъците си и нашият Господар е използвал да изяви богатството на Своята благодат? Ние виждаме, Той ни е следвал с неизпросена благост и ни избави по Своето благоволение от ръцете на тези, които бяха по-силни от нас.

Междувременно те стигнаха до къщата на Тълковника край пътя. Kакто вече споменахме в първата част на тази книга, тя беше построена за улеснение на пътниците. Като я приближиха, чуха, че вътре се говори високо. Вслушвайки се по-добре, им се стори, че там се споменава името на Християна. За нейното пътуване се беше разпръснал слух още преди да тръгне. Радостта на тези, които чуваха за нея, се увеличаваше още повече, като разбраха, че тя е жената на Християн. Всички знаеха, че е била голяма противница на подобно пътешествие, и преди не искала и да слуша за него.

Двете жени и и децата стояха отпред и слушаха как добрите хора вътре се радват, без дори да подозират, че тази, за която говорят, стои до вратата им.

Накрая Християна, неможейки повече да се въздържа, похлопа. Младо момиче отвори и като видя, че пред вратата стоят две жени и четири момчета, попита:

-- С кого искате да говорите в тази къща?

Християна. Предполагаме, че това място е предназначено за пътешественици като нас.

-- Как се казвате, моля, за да кажа на господаря си? -- отново запита момичето.

Християна. Името ми е Християна, аз съм жена на онзи пътник, който мина по този път преди няколко години. Това са четирите му деца, а тази девица е моя приятелка и пътува заедно с нас.

Тогава Невинна (така се казваше момичето) изтича вътре и каза:

-- Можете ли да си представите кой е пред вратата! Там стои Християна с децата си и една нейна приятелка. Чакат да ги приемем.

Зарадвани, всички отидоха да кажат на господаря.

Той от радост сам дойде до вратата и като ги видя, попита:

-- Ти ли си Християна, която добрият Християн остави в Погибелово, тръгвайки за Небесния град?

Християна. Аз съм, същата. Тогава бях много жестока и презрях трудностите на мъжа си. Оставих го сам да носи товара си през дългия път. Това са неговите деца. Сега както виждаш и аз съм тръгнала, защото се уверих, че единствено този е спасителният път.

Тълковник. Значи изпълни се писаното за човека, който казва на сина си:

-- Иди днес и работи на лозето.

А синът му отговори:

-- Няма да отида!

Но след това се разкая и отиде<$FМатей 21:29>.

Християна. Амин. Бог да помогне това да излезе вярно за мене. Нека се намеря най-после в мир, неопетнена и безукорна.

Тълковник. Но защо стоиш така на вратата? Влез, дъще на Авраам. Преди малко ние говорихме за тебе. Току-що получихме известието, че си станала пътешественица. Влезте деца, влезте! Влез и ти девойко, влез!

Вътре им дадоха столове да си починат, а тези, които развеждат пътниците из къщата, дойдоха да ги видят. Всички бяха изпълнени с радост, виждайщи, че Християна е станала пътешественица. Погалиха момчетата по главите в знак, че ги приемат благосклонно и се отнесоха много любезно с Милосърдна.

Докато се приготвяше вечерята, Тълковникът ги заведе в стаите, където им показа всичко, което Християн беше видял преди няколко години. Тук те видяха човека в железния кафез, човека който сънува, човека, който си проби път през враговете си и много други неща, които бяха полезни за тях.

След като поразмислиха върху всичко видяно, Християна и другарката й бяха заведени от Тълковника в една друга стая. Там стоеше човек, който гледаше само надолу. Той държеше в ръцете си гребло. Над главата му стоеше човешка фигура с Небесен венец в ръка, която му предлагаше да замени греблото с венеца, но човекът не се обръщаше дори да го погледне, а гребеше към себе си сламките, клечиците и прахът по земята.

-- Мисля, че разбирам значението на това -- каза Християна. Не е ли образа на светския човек, добри господине?

Тълковникът. Да, така е. Греблото изразява неговото плътско мислене. Това, че се е навел да събира сламки и клечици в праха на земята, когато онзи му говори за Небесния венец, показва, че небето е басня за много хора и че само земните неща се считат за съществени; а това, че гледа постоянно надолу, означава, че когато земните неща господствуват над ума на човека, напълно отстраняват сърцето му от Бога.

Християна. О, избави ме от това гребло<$FПритчи 30:8.>!

Тълковникът. Тази молитва е съвсем изоставена. Те са я забравили. "Не ми давай богатство" е молитвата, която произнася един на десет хиляди. Повечето гледат сламките, клечиците и праха.

-- Уви! Това е цялата истина -- казаха разплакани Християна и Милосърдна.

Тогава Тълковникът ги заведе в най-интересната стая на къщата. Там им заповяда да се огледат наоколо и да се опитат да намерят нещо полезно за себе си. Стаята беше абсолютно празна и освен един паяк на стената те не видяха нищо друго.

Милосърдна. Господине, нищо не виждам!

Християна мълчеше.

Тълковникът. Гледай по-внимателно.

-- Нищо не виждам, господине, освен онзи грозен паяк на стената -- повтори тя.

-- Само този паяк ли виждаш в толкова голяма стая?

-- Ей, господарю -- проговори Християна, -- има повече от един, на които отровата е много по-разрушителна, отколкото тази, която е в него.

-- Ти каза истината -- отговори й засмяно Тълковникът.

Милосърдна се засрами и изчерви, а момчетата закриха лицата си, защото всички разбраха тайната.

-- Паякът се държи с крачетата си -- прибави Тълковникът -- и както виждате той се намира даже и в царските палати<$FПритчи 30:28>. Това означава, че колкото и да сте изпълнени с греха, пак можете чрез ръката на вярата да се държите и да живеете в най-добрата стая на Царския палат.

Християна. Подобно нещо мислех и аз, но не всичко ми беше ясно. Размишлявах, че всички сме като паяци, грозни твари, независимо че се намираме в хубава стая. Но че от този паяк, това отровно и грозно животно, можем да се научим как да вярваме, изобщо не ми идваше наум. Паякът се държи с крачетата си и живее в най-хубавата стая на къщата. Бог не е създал нищо напразно.

Всички, плачейки от радост, се спогледаха един-друг и се поклониха на Тълковника.

Той ги въведе в друга стая, където имаше кокошка с пиленца и им каза добре да я разгледат. Точно тогава едно от пиленцата отиде до коритото да пие вода и на всяко глътване издигаше очите си към небето.

-- Виждате ли -- каза Тълковникът -- какво прави това пиленце. Научете се от него да виждате откъде идват милостите над вас и ги приемайте, като гледате нагоре. А сега внимателно наблюдавайте кокошката. Ще забележите, че тя се отнася към пиленцата си по четири начина:

1. Обикновено крякане, и то непрекъснато -- по цял ден.

2. Особено крякане -- понякога.

3. Любвеобвилно крякане.

4. Тревожно крякане.

Опитайте се да сравните тази кокошка и вашия Цар, съпоставете пилетата й и послушните Му чада. Също като нея и Той има свои начини в отношенията си към своите чада. С обикновения си зов Той не дава нищо. С особения си зов винаги подарява нещо. Kъм тези, които са под закрилата Му, всякога е любвеобвилен и накрая, със силния си глас вдига тревога, когато вижда, че наближава неприятелят. Сметнах, че е добре, мили мои, да ви доведа в тази стая, защото вътре има неща, които вие лесно можете да разберете като жени.

Християна. Господине, моля те покажи ни и други неща.

Тогава той ги въведе в касапницата.

Там един касапин колеше овца. Тя тихо и мирно се предаваше на смъртта.

-- Трябва да се научите от овцата на търпение и понасяне обиди без роптание и оплакване -- каза Тълковникът. -- Вижте как тихо се предава на смъртта и без да се бунтува, се оставя да й отрежат главата. Царят ви нарича овце.

След това отидоха в градината, където имаше много различни цветя.

-- Виждате ли всичките тези цветя? Всяко едно се различава по ръст, качество, цвят, миризма и сила. Kъдето са насадени от градинаря, там стоят. Никога не се карат помежду си!

Следващото място беше нивата. Тя беше насадена с пшеница и царевица. Всички забелязаха, че върховете на класовете бяха отрязани и само сламата стърчеше.

-- Тази нива е била торена -- каза Тълковникът, -- орана и посята, но какво да правим с жетвата?

-- Една част изгорете, а останалото изхвърлете като смет -- отговори Християна.

-- Това, което очакваме да получим от една нива, е плодът, и понеже няма плод, вие я осъждате на изгаряне и потъпкване от хората. Внимавайте да не би с това да осъждате себе си! -- отвърна той.

На излизане от нивата те видяха едно малко червеношийче с голям паяк в човката си.

-- Вижте добре това птиче -- каза Тълковникът.

-- Аз си мислех, че този вид птиче се храни с хляб, листенца, треви и други чисти неща -- каза учудено Християна. Винаги съм си представяла, че то е повече от другите птички, защото дружи с хората, а сега го виждам да яде този отвратителен паяк. Право да ви кажа, не мога да го обичам сега така, както го обичах по-рано.

-- Това червеношийче -- продума мъдрият Тълковникът -- е много точен образ на мнозина, които се наричат християни. На изглед те са като него, с хубава външност, глас и обноски. Привидно показват, че обичат братята си. Високо говорят, че повече от всичко обичат да се събират, да са в общение с тях и да се хранят с трохите на тези добри хора. С такава цел, казват те, посещаваме къщите на благочестивите. Но когато са сами, те ловят и се хранят с паяци както червеношийчето. Могат да променят ястието си, да пият нечестие и да гълтат греха като вода.

Когато се върнаха в къщата и разбраха, че вечерята още не е готова, Християна помоли Тълковникът да им разкаже още нещо, което е полезно.

-- Колкото по-тлъста е свинята, толкова повече желае тинята -- започна той. -- Колкото по-охранен е волът, толкова по-весело отива на заколение. Колкото по-здрав и весел е човек, толкова по-склонен е към злото. В жените има добро желание да се обличат чисто и хубаво, но много по-добро нещо е да се украсяват с това, което пред Бога е скъпоценно. По-лесно е човек да стои бодър една нощ, отколкото да бди цяла година. Също така по-лесно е човек да започне да живее по християнски, отколкото да устои както трябва докрай. Всеки капитан на кораб в бурно време е готов да хвърли в морето това, което е най-евтино, но кой е този, който ще хвърли първо най-скъпоценното? Никой! Освен може би онзи, който не се страхува от Бога. Една малка дупка може да потопи голям кораб и само един малък грях е в състояние да съсипе и най-силния човек. Който забравя приятеля си, е непризнателен, но който забравя Спасителя си, е безмилостен към себе си.

Който живее в грях и очаква бъдещото блаженство, прилича на човек, който сее къклица, а очаква да напълни житницата си с жито или ечемик. Ако човек иска да живее добре, трябва да посвети живота си на Христа и да Го направи свой всекидневен приятел. Kлюкарството и колебанието на мислите показват, че в света има грях. След като човек цени този свят, колко повече той трябва да цени небето, което Бог му препоръчва! Ако животът, който живеем, макар и придружен с много скръб, все пак ни е толкова мил, че не искаме да го напуснем, какво да кажем за горният живот сравнен с него. Всеки хвали човешката доброта, но има ли някой, който може да премери Божията благодат? Рядко ставаме от трапезата, без да сме се нахранили, но колко по-голяма е пълнотата и съвършенството у Христа, от Когото се нуждае целия свят.

След тези думи Тълковникът ги изведе отново в градината си, и им показа едно дърво, чиято вътрешност беше гнила, но все пак растеше и имаше листа.

-- Какво означава това? -- попита Милосърдна.

-- Дървото отвън е много хубаво, но отвътре е изгнило. Така е и с хората. Колко много от тях само говорят за Бога, но на дело нищо не вършат за Него. Прекрасни листа, но развалено сърце, което не става за нищо друго освен за прахан в огнивото на Дявола.

Вечерята вече беше сервирана и те, след като се помолиха, започнаха да се хранят. Докато вечеряха, мъж с чудесен глас изпя песен, чието съдържание зарадва и развесели всички: