Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Тогава погледнах нагоре и видях един човек с крила да лети надолу. Той дойде право при мен и ме попита:

-- Милосърдна, какво ти е?

А когато чу оплакването ми, каза:

-- Мир на тебе!

Тогава обърса сълзите от очите ми и ме облече в дрехи от злато<$FЕзекил 16:8-11>. Сложи и гердан на шията ми, обици на ушите ми и прекрасен венец на главата ми. Накрая ме хвана за ръката и каза:

-- Милосърдна, ела след мен.

Вървях след него, докато стигнахме до една златна врата. Той почука на нея и след като отвориха, влезнахме вътре. Стигнахме до един престол, на който седеше един Мъж. Той ми каза:

-- Добре дошла дъще!

Мястото беше много светло. Блестеше като звездите... не! Kато слънцето! Стори ми се, че там видях и твоя съпруг. Бях много щастлива. Тогава се събудих.

Християна. Сега разбирам защо се смееше, след като си се видяла в такова положение. Сънят ти е на хубаво.

Както виждаш първата му част се сбъдва. Ще видиш, че и последната ще се изпълни.
Защото сигурно Бог говори
веднъж и дваж,
Само че човекът не внимава.
В сън, в нощно видение,
Когато дълбок сън напада
човеците,
Когато сънуват на леглата си<$FЙов 33:14,15.>.
Когато сме в леглата си, не е нужно да бъдем будни, за да говорим с Бога. Той може да ни посети, когато спим и да ни направи способни да чуем Неговия глас. Нашето сърце често пъти е будно, когато спим и тогава Бог може да му говори. Той го прави, било със знаци, било с гатанки или символи, толкова ясно и разбираемо, колкото и когато човек е буден.

Милосърдна. Приятно ми е, че сънувах такъв хубав сън. Надявам се след време да го видя изпълнен.

Християна. Хайде да ставаме и да видим какво ще правим.

Милосърдна. Ако ни поканят да останем малко тук, нека се съгласим.

Иска ми се да постоя тук, за да се запозная с момичетата. Лицата на Благоразумност, Набожност и Умилителност са толкова симпатични и сериозни.

Християна. Ще видим.

След тези думи те станаха, облякоха се и слезнаха при другите. Долу ги посрещнаха с въпроса как са спали.

Милосърдна. Много спокойно! Никога досега не съм спала толкова спокойно.

Благоразумност и Набожност им казаха: Ако се съгласите да останете тук за известно време, ще имате на разположение всичко, което се намира в тази къща.

Умилителност. Да. Kаним ви най-сърдечно.

Те се съгласиха и престояха там цял месец в общение една с друга.

Веднъж Благоразумност пожела да види как Християна е възпитала децата си. След като последната й позволи, тя започна да им задава въпроси:

Благоразумност. Яков, можеш ли да ми кажеш, кой те е създал?

Яков. Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.

Благоразумност. Браво! А можеш ли да ми кажеш, кой те спасява?

Яков. Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.

Благоразумност. Много умно момче си! Kак те спасява Бог Отец?

Яков. Чрез Своята благодат.

Благоразумност. А Бог Син?

Яков. Чрез праведността, живота Си, кръвта и смъртта.

Благоразумност. Как те спасява Бог Святи Дух?

Яков. Чрез посещението Си, обновяването и опазването ми от зло.

Благоразумност каза на Християна:

-- Поздравявам те, че така си възпитала децата си. Щом най-малкото отговори толкова добре, няма нужда да задавам тези въпроси и на другите.

Нека сега попитам по-голямото.

Благоразумност. Йосиф, ела при мене. Искаш ли да те изпитам?

Йосиф. От все сърце.

Благоразумност. Какво е човекът?

Йосиф. Разумно създание, създадено от Бога така, както ти каза брат ми Яков.

Благоразумност. Какво се разбира под думата спасен?

Йосиф. Човек е изпаднал чрез греха си в положение на робство и безпомощност.

Благоразумност. Какво се подразбира от това, че той е спасен от Святата Троица?

Йосиф. Грехът е толкова голям и силен тиранин, че никой друг не може да ни изтръгне от ръката му освен Бог. Бог е добър и обича толкова много човека, че е готов винаги да го избави от това положение, стига той сам да пожелае избавлението си.

Благоразумност. Каква е целта на Бога, когато спасява грешните човеци?

Йосиф. От една страна, прославянето на името, благодатта и правдата Му, от друга -- вечното им блаженство.

Благоразумност. Кои са спасяваните?

Йосиф. Всички, които пожелаят да се спасят.

Благоразумност. Умно момче си, Йосиф. Майка ти те е учила добре и прилежно, но и ти си слушал внимателно думите й.

Благоразумност. Самуиле, искаш ли да те изпитам?

Самуил. Искам.

Благоразумност. Какво е Небе?

Самуил. Небето е мястото на най-блажено състояние, защото там живее Бог.

Благоразумност. А какво е ад?

Самуил. Място на най-мъчителното и окаяно състояние, защото там живее Дяволът, грехът и смъртта.

Благоразумност. Къде искаш да отидеш ти и защо?

Самуил. Аз искам да отида на Небето, за да бъда постоянно при Бога и да Му служа. Искам да отида при Христа, за да Го обичам, както ме обича Той и да имам онази пълнота на Святия Дух в себе си, каквато тук никой не може да придобие.

Благоразумност. Ти си много умно момче и добре си се учил.

След това Благоразумност се обърна към най-големия син на Християн, който се казваше Матей, и му каза:

-- Матей, да те изпитам ли?

Матей. Истински желая.

Благоразумност. Кажи ми имало ли е някога и някъде друго същество преди Бога?

Матей. Не. Само Бог няма начало и край, защото е вечен. Всичко, което съществува, съществува от първия ден. Бог създаде в шест дни Небето и земята и всичко, което е в тях.

Благоразумност. Каква книга е Библията?

Матей. Тя е Святото Божие Слово.

Благоразумност. Разбираш ли всичко, което е написано в нея?

Матей. В нея намирам много неща, които не разбирам.

Благоразумност. Какво правиш, когато срещаш неща, които не разбираш?

Матей. Признавам, че Божията мъдрост е несравнено по-голяма от моята и Му се моля да благоволи да ми открие всичко, което може да ме ползва душевно.

Благоразумност. Вярваш ли във възкресението на мъртвите?

Матей. Вярвам, че всички умрели ще възкръснат със своите тела, но станали вече нетленни. Две причини ме карат да съм сигурен в това: първо, защото Бог е обещал да го направи, и, второ, защото Той наистина може да го направи.

Благоразумност. Вие трябва и занапред да слушате майка си, за да научите от нея още много нужни за вас неща. Запаметявайте внимателно полезните думи и на другите хора, защото те ви желаят доброто. Също наблюдавайте с внимание това, което ви учи небето, защото и то е една книга, която могат да четат всички човеци -- и учени и прости. Особено често четете и размишлявайте върху поученията на Kнигата, която накара баща ви да отиде при Бога, а и майка ви да ви поведе натам.

Аз от своя страна ще ви науча каквото мога, докато сте тук. Ще ми е приятно да ме питате за всяко нещо, което може да развие ума ви и да облагороди сърцето ви.

Беше минала още една седмица от престоя им, когато при Милосърдна дойде гост. Той показваше особено разположение към нея. Името му беше Пъргав. Имаше добро светско възпитание и се пишеше набожен, но много се придържаше към светските обноски и световните неща. Той идва няколко пъти при Милосърдна. Каза й, че я обича, като я покани да го обикне и тя.

Милосърдна беше хубава и привлекателна.

Времето й не се изразходваше в безсмислени неща. Умът й винаги мислеше за полезни работи. Когато нямаше своя работа, тя скрояваше и шиеше дрехи за сиромасите. Г-н Пъргав я хвалеше за това, че не стои с празни ръце, а все работи. Добра домакиня ще бъде, мислеше си той.

Милосърдна разказа на момичетата от къщата, това което възнамеряваше г-н Пъргав и ги попита какъв човек е той, понеже те го познаваха добре.

Те й казаха, че е много пъргав момък. Изглежда доста набожен, но се боят, че няма сила да върши доброто.

Тогава Милосърдна си каза: Не искам да го зная и не ми трябва. Той ще е пречка за душата ми по пътя за спасението й.

Благоразумност обаче й каза, че не трябва изведнъж да се отвръща от него, за да не го обезсърчи. Да си продължава пак работата за сиромасите, а той като разбере, сам ще охладнее към нея.

И така, когато на другия ден той дойде, я завари да работи за сиромасите. Попитя я защо постоянно работи.

-- Така съм свикнала -- отговори му, -- да работя кога за себе си и за децата кога за другите.

-- А колко заработваш на ден? -- запита той.

-- Аз не получавам заплата за тази работа. Стремя се да се обогатявам с добри дела, да събирам съкровище за Небесата и да постигна вечния живот<$FI Тимотей 6:17-19>.

-- Не те разбирам добре! Kажи ми, какво правиш с тези дрехи?

-- Обличам голите -- отговори тя.

Изведнъж лицето му посърна, той си тръгна и вече не стъпи при нея.

Когато приятелите му го запитали за причините за тази постъпка, той казал, че Милосърдна била добро момиче, но се занимавала с празни работи.

Когато Пъргав престана да посещава Милосърдна, Благоразумност й каза:

-- Нали ти казах, че той скоро ще охладнее към тебе. Даже може да разнесе лош слух, защото макар наглед да се вижда, че е набожен и те обича, характерът му е досущ противоположен на твоя, та едва ли бихте могли да се разбирате помежду си.

Милосърдна. Досега можех да се задомя. Не съм говорила с никой за това, но всички, които ми са се представяли като кандидати за съпрузи, са имали съвсем различни убеждения от моите. Никой не се съгласяваше с мен, макар че външно им се харесвах.

Благоразумност. Днес милосърдието се почита само по име, а на практика почти го няма. Много малко могат да търпят поведение, съгласно със здравите убеждения на човека.

Милосърдна. Добре. Ако никой не иска да се ожени за мене, мога да остана и неомъжена, но от убежденията си няма да се откажа! Те са основани на камъкът Христос.

Може ли да има щастлив и мирен съпружески живот при различни или противоположни убеждения на съпрузите? Аз имах сестра на име Блага, която се омъжи за богат скъперник. Те въобще не можеха да заживеят сговорно. Сестра ми не искаше да промени поведението си според неговото, а пък той не одобряваше нейното и заради това често я мъмреше, караше й се, дакато най-после я изгони от къщата си.

Благоразумност. Но той се правеше на благочестив, нали?

Милосърдна. Да, светът е пълен с такива като него, но аз няма да се полъжа от тяхната външност.

Докато бяха в къщата, Матей, най-големият син на Християна, се разболя. Имаше силни болки. За негово щастие там, наблизо, живееше опитен стар лекар на име Изкусен. Християна пожела да го извикат и той дойде. Като влезе в стаята и се вгледа в болния, той веднага разбра, че болката му е в стомаха.

-- Християна -- попита докторът, -- какво е ял напоследък Матей?

Тя не се сещаше за нещо друго освен за всекидневната здрава храна, която ядат всички. Лекарят обаче каза, че момчето е яло нещо несмилаемо за стомаха му и много трудно ще му се помогне, ако това, което е вътре, не излезе.

Самуил, едно от по-малките деца, тихичко каза:

-- Мамо! Аз видях батко да яде нещо. Той го откъсна, като излезнахме от вратата, откъдето започва този път. Нали от лявата страна на пътя имаше овощна градина и клоните на някои от овощните дървета висяха над оградата и бате си набра от плодовете и яде.

Християна. Наистина, Самуиле, сега си спомням, че и ти откъсна от тези плодове и яде. Аз ти се скарах, но ти не ги хвърли, а ги изяде.

Изкусен. Казах ли ви, че той е ял нещо вредно за стомаха? Този плод е отровен. Овощната градина е на Велзевул. Чудно ми е как не ви предпази някой от нея. Мнозина от пътниците, яли от плодовете й, впоследствие умряха.

Християна започна да плаче:

-- О, мили мой синко! О горка и злочеста майко! Така ли трябваше да се грижиш за сина си? Ами сега, какво да правя?

Изкусен. Надявам се да му помогна с това лекарство.

Лекарят му даде да пие течност, съставена от кръвта на коза, пепел на изцяло изгорена млада крава и малко сок от исоп (Евреи 9:13,19; 10:1-4). Тази течност обаче се оказа слаба и не можа да му помогне. Тогава Изкусен му даде друго лекарство. То се състоеше от<$FИоан 6:54-57, Евреи 9:14> плътта и кръвта на Христа. То представляваше хапчета с едно-две обещания и малко сол<$FМарк 9:49>. Болният трябваше да взима по три хапчета наведнъж преди ядене в една чаша, пълна със сълзи на покаяние<$FЗахарий 12:10>. Дадоха лекарството на момчето, но то не искаше да го изпие, макар че болеста го мъчеше много.

-- Трябва да го изпиеш -- каза му лекарят.

-- Много горчи -- каза момчето.

-- Аз съм длъжна да те принудя да го изпиеш -- заяви майка му.

-- Ще го повърна -- гласеше отчаяният отговор на болния.

Християна се обърна към лекаря и го попита:

-- Kажете ми господине, какъв е вкусът на това лекарство?

-- Не е горчив -- отговори й той, -- ако искаш можеш да опиташ и ти.

Тя близна с език едно от хапчетата и каза на болното си момче:

-- Матей, това лекарство е по-сладко от мед. Ако обичаш майка си, братята си и Милосърдна, ако ти е мил живота, моля ти се, изпий го!

След много увещания и след молитва към Бога за благословение Матей изпи лекарството и то му подейства веднага. Болният се успокои и заспа спокойно. Лекарството го стопли. Той се изпоти и болките му престанаха. След като се събуди, стана и се поразходи из стаите на домът, като се подпираше на една тояга. Поговори с Благоразумност, Набожност и Умилителност за това колко много го е измъчвала болестта и колко бързо е оздравял.

Когато Матей оздравя, Християна попита Изкусен, колко трябва да му заплати за труда и лекарствата, които даде на детето й. Той й отговори:

-- Лично на мене нищо не ми дължиш, но ще платиш на управителя на лекарската школа<$FЕвреи 13:11-15> според тарифата за заплащане.

Християна. Моля ви, господине, кажете ми за какво още може да се употребява това лекарство?

Изкусен. То се взема против всички болести, на които са изложени пътуващите към небесното жилище. Когато е добре приготвено, трайността му е вечна и то не губи никога силата си.

Християна. Моля ти се, господине, направи ми от тези хапчета още 12 пакетчета, за да нямаме нужда от други лекарства, когато се разболее някой от нас.

Изкусен. Тези хапчета не само изцеряват, но и предпазват от болести. Дори мога да кажа със сигурност, че ако човек употребява това лекарство така както трябва, то го прави да живее вечно<$FЙоан 6:58>. Християна, ти трябва да даваш тези хапчета така, както ти поръчах, за да принасят полза.

Изкусен й даде от лекарството колкото трябваше за нея, за децата й и за Милосърдна, предупреди Матей за в бъдеще да внимава и да не яде нищо зелено, целуна го и си отиде.

Децата имаха въпроси и Благоразумност се отзова да им отговори. Тя изпитваше голяма радост в сърцето си да ги учи на полезни неща.

Матей. Защо лекарството е горчиво?

Благоразумност. Защото болестта изменя вкусът на болния. На него му се струва, че горчивите неща са сладки, а сладките -- горчиви. Така Божието Слово и неговите плодове са горчиви за плътското сърце и за болната душа.

Матей. Защо Царят почиства стомаха на човека, като го кара да изхвърли това, което е вътре?

Благоразумност. За да покаже, че когато Божието Слово действа, то пречиства изцяло сърцето и умът. Това, което едно лекарство прави за тялото, друго лекарство прави за душата.

Матей. Каква е поуката, която можем да извлечем, забелязвайки, че пламъкът отива нагоре, а пък лъчите и топлината на слънцето проникват надолу към нас?

Благоразумност. Пламъкът ни учи да се издигаме нагоре към Бога с топли и искрени молитви, а пък Слънцето, неговите лъчи и влияние, слизащи надолу, ни учат, че нашият Спасител -- Слънцето на правдата, макар че е несравнимо по-горен от нас, пак се снишава със Своята благодат и любов, за да ни спаси.

Матей. Откъде облаците взимат дъждовните капки?

Благоразумност. От морето.

Матей. На какво ни учи това?

Благоразумност. Свещенослужителите, които проповядват на хората, трябва да вземат учението си от Бога.

Матей. Защо слънцето образува дъгата?

Благоразумност. За да разберем, че Божията благодат се потвърждава от Христа.

Матей. Защо изворите текат от морето през земята?

Благоразумност. Те изявяват, че Божията благодат идва чрез Христовото тяло.

Матей. Защо някои от изворите се намират по върховете на планините, а други в долините?

Благоразумност. Искат да ни научат, че Духът на благодатта извира както във велики и силни хора, така също и в унижени сиромаси.

Матей. Защо пламъкът на свеща се поддържа от фитилът й?

Благоразумност. За да покаже, че ако благодатта не разпаля сърцето, не ще има у нас истинска светлина на живота.

Матей. А защо фитилът и парафинът се унищожават, за да гори свеща?

Благоразумност. За да покажат, че и тялото и душата трябва да бъдат на Божие разположение. Те трябва да се изразходват, за да се поддържа в нас Божията благодат в добро състояние.

Матей. Защо пеликанът пробива гърдите си с клюна си, когато няма с какво да нахрани малките си?

Благоразумност. За да ги храни с кръвта си и чрез това, да ни покаже, че и Христос толкова много обича своите чада, че ги спасява от смъртта чрез кръвта Си.

Матей. Какво можем да научим от песента на петела?

Благоразумност. Тя ни напомня първото ни отричане от Христа и разкаянието ни след това. Песента му също ни показва, че идването на зората е близо. Понякога то ни напомня наближаването на последния и страшен ден на всеобщия съд.

-- Мамо, добре ще е да не забравим да помолим Тълковникът да ни изпрати пак Великосърдечен, за да ни ръководи и през останалата част на пътя ни.

-- Браво, моето момче -- каза майка му. -- Добре, че ме подсети, аз бях забравила.

Християна написа писмо и помоли г-н Бодрю да го изпрати по някой сигурен човек до добрия неин приятел Тълковника.

Когато последният получи писмото и го прочете, каза на донеслия го да съобщи на пътниците, че ще им изпрати Великосърдечен.

Стопаните, като видяха, че Християна се приготвя да тръгне отново, събраха всички домашни, за да благодарят на Царя, че им беше изпратил такива добри гости. След молитвата казаха на Християна и Милосърдна:

-- Няма да ви пуснем да излезете оттук, преди да ви покажем, според обичая на този дом, нещо, върху което да мислите и по време на пътуването. Тогава Християна, децата и Милосърдна бяха заведени в една стая. Там им показаха плода, от който бяха яли Адам и Ева.

Показвайки им по този начин причината за изгонването на последните двама от Рая, попитаха Християна:

-- Как мислиш, какво е това?

Тя отговори: Може би е нещо за ядене или пък е отровно? Не зная!

Разказаха й какво е и тя издигна ръцете си<$FБитие 3:6, Римляни 7:24>.

След това я заведоха на друго място, показаха й и стълбата, която Яков бе сънувал<$FБитие 28:12>. Загледана в нея, тя видя нещо, което другите не видяха -- няколко ангела слизаха и се качваха по стълбата. Наблюдавайки прекрасните неща в този дом, малкият Яков каза на майка си:

-- Мамо, това място е много хубаво! Моля те, кажи им да ни позволят още малко да останем. И те стояха, докато очите им се наситиха на тази приятна гледка.

След това бяха отведени на мястото, където висеше златната котва. Казаха на Християна да я свали и да я вземе със себе си: "Необходимо е да се държиш за нея<$FЕвреи 6:19> и в случай, че срещнеш буря да останеш твърда<$FЙоил 3:16>! Всички ликуваха от радост.

Отидоха и на планината, на която Авраам щеше да принесе сина си Исаак в жертва на Бога. Показаха им запазените и до днес: олтар, дърва, огън и нож<$FБитие 32:9>.

При вида на всичко това те издигнаха ръцете и казаха: О, каква любов и какво себеотрицание показа Авраам към Господаря си -- Бога!

Накрая Благоразумност ги заведе в трапезарията. Там имаше китара и тя им посвири. Изпя и прекрасна песен, с която им представи това, което бяха видяли:
Видяхте забранений плод на Ева,
Пазете се от него!
Видяхте стълбата на Яков
И слизащите ангели по нея,
Един якор*<$F Специално, ритуално хлебче, кравай, който булката носи при венчавката в черквата> приехте, но това не стига --
Най-добрата жертва принесете с Авраама!

Докато Благоразумност пееше, някой почука на вратата. Вратарят отвори и на прага застана г-н Великосърдечен. Ах, каква радост обхвана всички, когато той влезе! Та съвсем скоро той бе убил кръвника Жесток и ги бе избавил от лъвовете.

Великосърдечен каза на Християна и Милосърдна:

-- Моят Господар ви изпращаи по една бутилка вино, по една печена царевица и два нара, а за момчетата малко смокини и грозде за из път.

Да! Наистина беше време да продължат пътя си. Благоразумност и Набожност ги изпратиха. Като дойдоха до вратата, Християна попита вратаря:

-- Минавал ли е наскоро някой?

-- Да, неотдавна мина един пътник -- отговори той. -- Kаза ми, че по Царския път, по който и вие пътувате е било извършено голямо нападение, но разбойниците са хванати и в най-скоро време ще бъдат съдени за злосторничеството им. Християна и Милосърдна потръпнаха уплашени от това известие, но в този момент се чу гласа на Матей:

-- Мамо! Не се бой! Нали г-н Великосърдечен е с нас и ще ни води!

Християна се обърна към вратаря:

-- Господине, много съм благодарна за голямата добрина, която показахте към нас. Не можем да ви се отплатим с нищо, но в знак на уважение приемете този малък подарък -- и му даде една жълтица.

Той й се поклони, като каза:

-- Нека твоите дрехи бъдат винаги бели и главата ти да бъде винаги помазана с миро<$FЕклесиаст 9:8>.

Бог да дава живот на Милосърдна и Бог да я запази от смъртта. Добрините й нека да бъдат много<$FВторозаконие 33:6>.

Съветът му към момчетата беше: Отбягвайте младежките страсти. Подражавайте живота и благочестието на праведните и мъдри хора<$FII Тимотей 2:22>. Това ще бъде радост за сърцето на майка ви и ще ви донесе похвала от всички здравомислещи човеци.

Като благодариха на вратаря, пътниците поеха пътя си.

Глава пета

Видях в съня си, че точно когато групата стигна до полите на един хълм, Набожност спря и извика:

--Уви! Забравих подаръка, който смятах да подаря на Християна и на другарите й. Ще се върна, за да го донеса! -- при тези думи тя се обърна и затича обратно.

Християна още наблюдаваше отдалечаващата се Набожност, когато чу, че в градината, недалеч от мястото, където бяха спрели, някой пееше прекрасна песен:
През целия ми живот Твойта благост
Към мен щедро се показва,
И Твоят дом всякога
Моето жилище ще бъде.
Заслушана, тя долови и друг глас, който отговаряше:
Наистина, благ е нашият Господ
И милостта Му е от век във век;
Истината Му стои непоклатима
И ще пребъдва до веки веков.
Гласовете бяха чудесни. Християна попита Благоразумност кой пее толкова сладко<$FПесен на Песните 2:11,12>.

-- Нашите полски птички -- гласеше отговорът. Те пеят тези песни много рядко, само през пролетта, когато слънцето започне да топли по-силно и цветята се разпукват. Те са опитомени и са свикнали да живеят вкъщи. Когато сме печални, те ни разведряват. Песните им развеселяват горите, градините и пустите места.

В това време Набожност се върна и показа това, което беше донесла на Християна:
-- Виж, донесох ти скицирани всичките неща, които видя у дома. Когато пожелаеш да си ги припомниш за свое насърчение и утеха, разглеждай картините и им се любувай.

Като прехвърлиха хълма, започнаха да се спускат в Долината на смирението. Скатът беше стръмен, а пътят хлъзгав. Те обаче бяха доста внимателни и слезнаха благополучно.

Когато стигнаха в долината, Набожност каза на Християна:

-- Това е мястото, където твоят съпруг се срещна с омразния бяс Аполлон. Навярно си чула за това. Бъди смела! Не се страхувай! Докато Великосърдечен е ваш водач, ние сме уверени, че ще бъдете добре запазени.