Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница16/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20
Вратарят се приближи до него и го попита:

-- Какво искаш, Треперко?

-- Вместо да отговори, Боязливко падна на земята. Вратарят се чудеше, като го гледаше да мълчи и да трепери.

После го насърчи:

-- Мир на тебе! Стани! Вратата е отворена. Влез. Ти си благословен.

След тези ободрителни думи Боязливко стана и влезе, треперейки като лист. Вътре обаче закри с ръка лицето си и от срам не смееше да погледне намиращите се около него. Постоя известно време така и след като му показаха накъде да върви, продължи пътя си. Така стигна до нашия дом. Но което се случи при първата врата, се повтори и при вратата на Господаря ми Тълковник. Въпреки че Боязливко стоя там и дълго време мръзна преди да посмее да почука, той не искаше да се върне назад. Носеше в себе си препоръчително писмо до Господаря, в което се казваше да му бъде оказано нужното гостоприемство и да му се даде добър водач, понеже е много страхлив. И при все че това писмо беше в джоба му, пак се страхуваше да почука на вратата. Стоейки така часове, той премаля от глад и краката му отказваха да го държат. Точно тогава аз погледнах през прозореца и като го видях, излезох при него. Попитах го кой е. Вместо да чуя отговор от устата му, забелязах, че очите му се пълнят със сълзи и тутакси разбрах какво иска. Влезнах вътре и казах на Господаря си. Той ме изпрати да го повикам, но докато го склоня да влезе, доста зор видях. Накрая все пак успях. Господарят ми го прие с радост и се отнесе към него много любезно. За обяд приготвиха най-хубавото ястие. Боязливко подаде на Господаря писмото и Той каза, че ще задоволи желанието му. След като престоя известно време вкъщи, той се посъвзе и поотпусна. Господарят ми, както знаете, е много милостив и снизходителен към всички, които се страхуват и този Треперко получи особено насърчение от Него.


След като разгледа дома, Боязливко се приготви да продължи пътуването си към Града. Господарят ми му даде, както по-рано даде и на Християн, шише вино и няколко вкусни неща за ядене. И така, тръгнахме. Аз вървях напред, а Боязливко, който говореше много малко, силно въздишаше зад мен.

Стигайки до едно място, където висяха обесени трима души, го чух да си говори: Съмнявам се да не би и моя да бъде същия. Но когато по-натам видя кръста и гроба, много се зарадва и пожела да остане малко, за да погледа. Kато продължихме пътя си, изглеждаше по-весел. Не се уплаши от хълма Мъчнотия, нито го беше страх от лъвовете. Трябва да знаете, че проблемите му не произлизаха от трудностите и пречките по пътя, а от страха дали ще бъде приет.

С голяма мъка го въведох в дома, наречен Красен. Запознах го с девойките, но той се срамуваше да дружи с тях. Предпочиташе да бъде сам, но много обичаше да слуша полезни разговори и често пъти се криеше зад завесата, за да ги следи. Особено интересни му бяха разказите за древността и той дълго в ума си размишляваше за нея. Когато си тръгнахме от това място, той призна, че му е било много приятно да бъде в последните два дома.

Когато се спускахме от Kрасния дом надолу по хълма в Долината на смирението, Боязливко слезе много лесно. Стори ми се, че той чувствуваше като личен приятел тази долина. Толкова весел и доволен не го бях виждал до този момент. Играеше си като дете, прегръщаше земята и целуваше цветята<$FПлач Еремиев 3:27-29>. Ставаше рано в зори и се разхождаше с наслада в Долината на смирението.

Kогато обаче стигнахме до Долината на Смъртната сянка, се уплаших да не го загубя. Щеше да умре от страх. Викаше: "О, вампирите ще ме грабнат! О, зверовете ще ме разкъсат!" и аз с голяма мъка успявах да го успокоя. Плачеше и викаше толкова много, че ако вампирите наистина го бяха чули, нямаше да закъснеят да го нападнат.

Едно нещо обаче ми направи силно впичатление: тази долина беше неимоверно тиха, когато минавахме през нея. Никога друг път не е била такава, нито преди това, нито след това. Струва ми се, че обитателите й нарочно бяха възпряни от нашия Господ и им беше заповядано да не правят нищо, докато не премине Боязливко.

Ако ви разкажа всичко подробно, сигурно ще ви отегча, затова ще ви разкажа само още няколко неща. Когато стигнаме при Суетния панаир, Боязливко беше готов да се бие с всички, които бяха там. Много се страхувах някой да не го удари по главата и да го убие. Така ги ядосваше с разобличаването на тяхното безумие! В Омайната земя беше много внимателен. Kогато обаче стигна до моста на реката, пак много се уплаши. "Сега! Сега -- каза той -- ще се удавя и ще загина завинаги. Никога няма да видя с радост Лицето, заради което пропътувах толкова дълъг път."

И тук видях едно доста забележително нещо -- водата на онази река беше много по-плитка, отколкото когато и да било преди. Той я премина без дори да си намокри краката. Когато отиваше към вратата, аз се сбогувах с него, пожелавайки му добро приемане горе. Той ми отговори: Да, да!, след което се разделихме и оттогава не съм го виждал повече.

Честен. Предполагам, че най-после е бил увенчан с успех, нали?

Великосърдечен. Да! Никога не съм се съмнявал в това. Той беше човек с изряден дух, но почти винаги се страхуваше от нещо. Това правеше живота му отегчителен не само за него, но и за другите<$FПсалом 83>. От всички останали той чувствуваше греха най-силно. Изпитваше панически страх да не би да направи някакво зло на някого. Много пъти се отказваше от принадлежащи му неща, от страх да не съблазни някого с нещо<$FРимляни 14:21, I Коринтяни 8:13>.

Честен. Kаква беше причината за неговото вечно лошо настроение и страх?

Великосърдечен. Причините бяха две. Първата -- такава е волята на премъдрия Бог -- едни да свирят и да се веселят, а други да тъгуват и да плачат. Г-н Боязливко свиреше на бассо гусла. Неговите приятели също свиреха на гуслите си<$FОткровение 5:8, 14:2,3>. Гласът на тези музикални инструменти е по-тъжен, отколкото на останалите. Някои обаче твърдят, че бассото е основата на музиката. Първата струна, която музикантът докосва, искайки да настрои инструментите, е струната на бассото. Когато Бог иска да доведе човешката душа в съгласие със Себе Си, Той докосва първо тази струна. Единственият недостатък на г-н Боязливко беше, че той никога, дори и в напреднала възраст, не беше свирил на други музикални инструменти.



<$F (бел.авт.) Позволявам си да говоря в преносен смисъл, за да събудя умовете на младите читатели. Също в книгата Откровение спасените са сравнени с група музиканти, които свирят с тръбите и китарите си и пеят песни пред престола<$FОткровение 14:2,3>.>

Честен. От това, което ми разказа за него, може да се заключи, че той е бил много ревностен човек. Не се е страхувал от трудностите, лъвовете и от Суетния панаир. Грехът и Пъкълът са карали косите му да настръхват от ужас, защото се е съмнявал, че ще има честта да влезе в Небесната земя.

Великосърдечен. Да, прав си. Тези неща -- относно практичната страна на живота на пътниците -- го смущаваха и както ти спомена, те произлизаха от слабостта на неговия ум, а не от слабостта на духа му.

За него е вярна пословицата, която казва, че той с гола ръка може да извади горяща главня от огъня, ако се наложи. Но онова, от което той се притесняваше най-много, бе, че никой досега не е могъл да се отърве лесно от себе си.

Християна. Разказът за Г-н Боязливко е много поучителен. Аз си мислех, че няма друг като мене, но сега виждам, че си приличаме с този добър човек. Всъщност само две са нещата, в които се различаваме. Неговите страхове са били толкова големи, че никога не е могъл да ги скрие от хорските очи, докато аз успявам да прикрия моите в себе си. Неговите смущения са го притеснявали и измъчвали, спирали са го дори да търси подслон в гостоприемните домове, докато, напротив, моето смущение ме е окуражавало да хлопам по-силно на вратите, за да намеря прием.

Милосърдна. Вълнувах се при този разказ. Трябва да призная, че нещо боязливо е имало и в мен.

Винаги съм се страхувала повече от езерото -- да не изгубя мястото си в рая -- отколкото загубата на каквото и да е друго нещо. Мислех си: колко щастлива бих била, ако имах жилище там! Готова съм да бъда лишена от всичко в този свят, стига да спечеля това.

Матей. Страхът ме караше да мисля, че все още нямам в себе си това качество, което съпътствува спасението. Човек като Боязливко го е имал, защо и аз да не бъда променен?

Яков. Без да имаш страх от Бога, не можеш да получиш благодат от Него. Също можеш и много да се страхуваш от пъкъла и пак да не получиш благодат.

Великосърдечен. Отлично, Яков! Точно така е! "Начало на мъдростта е страх от Господа!" Kойто няма началото, не може да има нито средата, нито края. Нека оставим спомена за г-н Боязливко, като изпеем една песен за него:


Добре, че от Бога се боеше,
О, драги ни Боязливко,
И страх те беше да направиш,
Kаквото вредно бе за теб.
Но дали се бе уплашил
От езерото и от ровът?
Да! -- де вси да се бояха!
Сами себе си погубват,
Нямащите твоят ум.
И видях, че те продължиха разговора си. След като Великосърдечен завърши разказа за Боязливко, Честен започна да им разказва за друг човек, наречен Вироглав. Той казвал, че е пътник, но Честен и досега продължаваше да твърди, че последният никога не е минавал през вратата, от която започва сигурният, прав път.

Великосърдечен. Разговарял ли си някога с него за това?

Честен. Да, разговарял съм, и то неведнъж и два пъти. Той винаги си оставаше такъв, какъвто е, независимо че се преструваше. Не го беше грижа нито за хората, нито за доброто. Правеше само това, което му идваше наум. Никой не можеше да го накара да направи нещо друго, дори да е по-добро.

Великосърдечен. А към какви принципи се придържаше? Надявам се, че ще можеш да ми отговориш.

Честен. Той твърдеше, че човек може да подражава както добродетелите, така и пороците на пътниците. По този начин той ще придобие опитност и ще бъде спасен и избавен от злото.

Великосърдечен. Той щеше да има право, ако беше казал, че и най-добрите хора могат да бъдат повлияни от пороците. Всъщност всички сме уязвими, към който и да е порок, освен ако винаги сме нащрек и постоянстваме в борбата с него. Струва ми се обаче, че Вироглав не се е стремял към това. Да не би да искаш да кажеш, че е твърдял, че както и да постъпва човек, винаги е прав?

Честен. Да, точно така! Той вярваше в това и постъпваше съобразно разбиранията си.

Великосърдечен. Но на какво е основавал своето твърдение?

Честен. Kазваше, че се обляга на Свещеното Писание. То го подкрепяло.

Великосърдечен. Г-н Честен, би ли ни разказал по-подробно за това.

Честен. С удоволствие. Г-н Вироглав казваше, че тъй като възлюбеният от Бога цар Давид е прелюбодействал с Вирсавее, същото можел да прави и той. Мъдрият Соломон, Давидовият син, имал много жени, значи и той може да има повече от една жена. Разказваше за Сарра и набожните баби от Египет, които лъжели, същото вършела и спасената Раав, ерихонската блудница, защо да не може да лъже и той?! Твърдеше, че учениците на Исус Христос отишли и взели по Негова заповед чуждо осле, същото можел да прави и той. Яков придобил благословението на баща си с измама, откъде накъде тя ще е забранена за него.

Великосърдечен. Страшна логика! А ти сигурен ли си, че е твърдял това сериозно? Да не би да се е шегувал?

Честен. Аз лично съм го чувал да защитава това убеждение. Дори го подкрепяше със стихове от Писанието. Излагаше и много други доводи.

Великосърдечен. Но такова твърдение изобщо не заслужава внимание! Не трябва да бъде търпяно!

Честен. Искам да ме разберете добре. Той не казваше, че всеки човек може да постъпва така. Само тези, които имат добродетелите, принадлежащи на хората, които вършат тези неща, могат да им подражават и в пороците.

Великосърдечен. Възможно ли е да има по-неправилно заключение от това? Излиза, че след като добрите хора са грешали от слабост, то и ние можем да грешим без страх от наказание, стига да имаме добродетели. Колко е опасно човек да се заслепи дотолкова от похотта, че да търси доводи, за да я оправдава! Но Писанието е вярно: "За тези, които се противят на Бога, Христос е камъкът. Отхвърлен от зидарите, камък за препъване и съблазън, в Който да се спъват, противейки се на Словото. Те са определени за това"<$FI Петрово 2:7-8>. А да мислиш, че такива хора могат да притежават добродетелите на благочестивите, е също толкова голяма измама, колкото е и другата. Да "яде някой греховете на Божиите хора"<$FОсия 4:8>, е както кучето, което ближе мръсотиите на хората. Не вярвам някой да приеме това като доказателство, че то притежава техните добродетели. Смятам, че мислещият като г-н Вироглав няма вяра и любов към Бога. Предполагам, че ти си му възразил по подобаващ начин. Можа ли той да каже нещо в свое оправдание?

Честен. Kаза, че е правилно човек да постъпва така, както мисли, а не да лицемерства, като престъпва убежденията си.

Великосърдечен. Kолко погрешен отговор! Наистина лошо е, когато се противопоставяме на разюздването на нашите похоти, макар и мнението ни да е против това? Но сто пъти по-лошо е, когато грешиш и искаш хората да търпят твоя грях. Едното е съблазън за наблюдаващите, а другото ги увлича в примката.

Честен. Мнозина мислят така, макар че не го признават. Именно поради тази причина малко хора тръгват по пътя към Небето.

Великосърдечен. Да, за съжаление това е истина. Този обаче, който се страхува от Царя на Рая, ще се отдели от тях.

Християна. Има много странни мнения по света. Познавах един, който казваше, че смъртния ни час е твърде далеч и ще има достатъчно време да се покаем за греховете си.

Великосърдечен. Тези хора нямат ум. Няма ли да е глупав един човек, ако трябва да пътува 8 часа през цялата седмица, да отложи пътуването за последния й час?

Честен. Въпреки това повечето от тези, наричащи себе си пътници, постъпват така. Аз съм стар човек. Пътувам дълго време по този път и съм научил много неща. Виждал съм хора, които в началото, когато тръгваха,щяха като че ли да преобърнат целия свят пред себе си, но за няколко дни умираха, както онези в пустинята, и никога не видяха обещаната земя. Имаше обаче и такива, които тръгваха на път, без да обещават нищо. Kато ги гледаше човек отстрани, си мислеше, че те ще живеят ден до пладне, но те се оказваха много здрави и издръжливи пътници. Срещал съм и такива, които тичаха много бързо напред и изведнъж се връщаха назад със същата бързина както и при тръгването. Виждал съм други, които много се хвалеха с живота на пътниците, но не след дълго време започваха да говорят против него. Чувах и за някои, които тръгвайки на път към Рая, казваха уверено, че има такова място -- рай. Стигнали обаче почти дотам, те се връщаха назад и казваха, че такова място няма. Други пък се хвалеха, че биха направили чудеса, ако някой им се възпротиви, но които без особени причини се изплашваха и оставяха вярата, пътя и всичко.

Групата продължаваше да се движи. Интересният разговор изведнъж бе прекъснат от един човек, който тичаше срещу тях. Приближавайки на достатъчно разстояние, за да бъде чут, той извика:

-- Господа, и вие, които сте по-слаби, ако ви е мил живота, пазете се! Пред вас има разбойници.

Великосърдечен си каза: Това сигурно са тримата, които нападнаха Маловер. Добре! Ние сме готови да се разправим с тях! Продължавайки пътя си, те се оглеждаха на всеки завой, за да видят дали злосторниците не ги причакват някъде. Последните обаче не се показаха изобщо. Може би бяха чули думите на Великосърдечен "Готови сме да се разправим с тях", или пък имаха друг план за нападение върху него и другарите му.

Християна. Колко хубаво би било наблизо да има гостоприемница, за да си починем! Аз и децата сме много уморени от пътуването.

Честен. Такова място има и не е далеч оттук. Един Христов ученик на име Гай живее там<$FРимляни 16:23>.

Предложението да отидат в домът на Гай бе одобрено от всички, още повече че и старецът препоръча това място. Когато стигнаха къщата, те влезнаха, без да почукат, защото на вратата на страноприемница не се хлопаше. Вътре повикаха господаря на къщата и той дойде при тях. Те попитаха дали има място за пренощуване в дома.

Гай. Тук винаги има място за добри хора, моят дом е за такива.

Християна, Милосърдна и момчетата се зарадваха много. Господарят им даде две стаи. Едната за двете жени и момчетата, а другата за Великосърдечен и Честен.

Великосърдечен. Скъпи Гай, какво имаш за вечеря? Тези пътници са уморени и гладни. Днес изминаха много път.

Гай. Нямам нищо приготвено, а вече е късно за закупуване на продукти. Ще ви нагостя с каквото Бог е дал.

Великосърдечен. Ние ще сме благодарни, каквото и да ни дадете. Зная, че при тебе винаги ще се намери полезна храна.

Гай поръча на готвача си Добровкусен да сготви набързо каквото може и се върна при пътниците. Поздрави ги с "добре дошли, мили гости" и изказа радостта си, че може да им даде подслон. Тогава им предложи да поговорят за нещо полезно, докато се приготви вечерята. Те се съгласиха и той попита:

Гай. Коя е тази възрастна госпожа и чие е това момиче?

Великосърдечен. Възрастната дама е съпруга на пътника Християн. Това са четиримата му сина, а момичето е нейна позната, която пътува с нея към Небесния град. Всички момчета следват примера на баща си и желаят да вървят по неговите стъпки. С особена радост откриват местата, където старият пътник е минал, и когато някакъв знак им покаже какво е преживял там, те искат да направят на това място същото, което е правил техния баща.

Гай. Това са жената и децата на Християн? Аз познавах бащата на твоя мъж. Познавах също и неговия дядо. Мнозина от този род бяха добри хора. Техните прадеди в началото са живяли в Антиохия<$FДеяния 14:16>. Християновите прадядовци (предполагам, че си чувала от мъжът ти да говори за тях), бяха достойни хора. Много добродетелни, с голяма дързост за Господарят на пътниците, за пътищата Му и за онези, които Го обичат, те бяха повече от всички, които познавам. Слушал съм за онези от неговите роднини, които са устояли храбро срещу всички изпитания и изкушения заради истината. Стефан, един от първите в този род, беше убит с камъни<$FДеяния 7:59-60>. Яков, друг роднина, беше убит с меч<$FДеяния 12:2>. Няма да говоря за Павел и Петър в старо време, членове на същото семейство. Също Игнатий, който бе хвърлен на лъвовете и разкъсан от тях за удоволствие на тълпата. Роман, чиято плът бе свлечена от костите и бе нарязана на късове. Имаше един, когото провесиха гол в една кошница на слънцето, за да го жилят осите. Друг пък увиха във вретище и го хвърлиха в морето да се удави.

Не могат да се изброят всички от това семейство, които са претърпяли мъки и смърт заради любовта си към Небесния Цар.

Душата ми се радва, като виждам тези четири кротки и смирени момчета, които Християн ти е оставил да отгледаш и възпиташ в доброто. Надявам се, че няма да посрамят името на баща си, вървейки по неговите стъпки, ще стигнат при него в блажения рай.

Великосърдечен. Да, господине, те са добри момчета и доброволно са тръгнали по пътя на баща си.

Гай. Точно затова е сигурно, че Християновото семейство ще се разпространи по цялата земя и ще бъде многочислено и щастливо. Нека Християна да намери добри момичета за синовете си, те да им бъдат предани и верни и родът на баща им няма да се забравя никога в света.

Честен. Жалко ще бъде неговият род да изчезне

Гай. Той не може да изчезне, но е възможно да намалее. Ако Християна обаче последва моите съвети, семейството й ще нараства и укрепва.

-- Всъщност, Християна -- обърна се към нея Гай, -- нека да ти дам един съвет. Много се радвам, че тук заедно с вас е и твоята приятелка Милосърдна. Тя, струва ми се, обича най-голямото ти момче Матей. Защо не ги ожениш? От една страна, и двамата ще са доволни, от друга, ще се възпроизведе благочестиво потомство на земята.

Милосърдна и Матей наистина се обичаха и отдавна желаеха да се оженят, така че Християна прие съвета на Гай. Годежа им направиха веднага, а скоро отпразнуваха и сватбата. Но за това ще ви разкажа по-нататък.

Във връзка с новата брачна двойка Гай реши да изясни нещо.

Гай. Иска ми се да ви кажа някои принципни неща за жените. Те вечно са онеправдани и търпят укори отвсякъде. Това не е правилно, макар че смъртта и проклятието дойдоха чрез жената<$FБитие 3 гл.>, чрез нея дойдоха и животът и избавлението -- Бог изпрати Сина Си, за да ни спаси, и Той се роди от жена<$FГалатяни 4:4>. Раждането на деца е благословение за дома, а не проклятие. То заздравява връзката между мъжа и жената и увеличава взаимната им любов. Нямат ум тези, които се гнусят от делото на майката и порицават женитбата. Когато Спасителят дойде, първите, които се зарадваха за него, бяха жени<$FЛука 1:42-46>. Жени жертвуваха за Него от имота си, следваха Го с изумителна преданост и Му прислужваха<$FЛука 8:2,3>. Жена изми със сълзите си краката Му и Го помаза с миро за погребението Му<$FЛука 7:37-50, Иоан 11:2, 12:3>. Жени плачеха, когато бе отведен на Голгота, за да бъде разпнат<$FЛука 23:27>. Жени присъстваха на полагането на тялото Му в гроба<$FМатей 27:55,56, Лука 23:55>. Първи жените отидоха, носейки аромати, да го помажат в онзи първи ден на седмицата<$FМатей 27:62, Лука 24:1>. Те първи чуха и зарадвани съобщиха на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите<$FЛука 24:22,23>.

Следователно жените имат място заедно с нас мъжете в благодатния живот и тук на земята, и там на небето.

Готвачът съобщи, че вечерята е готова. Гай нареди да сервират масата.

Наблюдвайки изпълнението на това нареждане, Матей каза:

-- Приготовленията за вечерята разпалват апетита ми. Гладен съм, както никога досега.

Гай. Дано всички праведни ученици, които ще срещнеш в живота си, да породят в тебе още по-голямо желание да седнеш на трапезата на Великия Цар, за да вечеряш с Него в Царството Му. Всяка проповед на Божието Слово тук на земята, сравнена с угощението, коетоГоспод ще ни даде в дома Си, не е нищо повече от чинията и солта на масата.

Вечерята бе поднесена.

Най-напред сервираха печен бут и гърди. С това ястие Гай целеше да покаже, че храненето трябва да започне с молитва и хваление на Бога. Принасяйки бедна, Давид възвишаваше сърцето си към Бога, а на гърдите си, там където беше сърцето му, облягаше китарата си, когато пееше хваления<$FЛевит 7:32-34, 10:14,15, Псалом 25:1, Евреи 13:15>. Ястията бяха много вкусни и всички се хранеха с удоволствие.

След това донесоха вино, червено като кръв<$FВторозаконие 32:14, Съдии 9:13, Иоан 15:5>. Гай каза:

-- Пийте спокойно! Това е Истинският Сок на Лозата. Той удовлетворява сърцето на Бога и на човеците.

Виното развесели всички.

Скоро поднесоха чиния с мляко, Гай каза:

--Дайте го на момчетата, за да растат чрез него<$FI Петрово 2:1,2>.

Тогава едно след друго донесоха няколко чинии, пълни с масло и мед. Гай поясни:

-- Яжте от това! То е добро за разумното ви мислене. Това бе храната на нашия Господ, докато беше дете. "Масло и мед ще яде, докато научи да отхвърля лошото и да избира доброто<$FИсаия 7:15>."

Поставиха на трапезата ябълки и други вкусни плодове.

Матей. Може ли да ядем от тях? Приличат на онези, чрез които змията прелъсти нашата прабаба Ева?

Гай. Чрез плод бяхме прелъстени. Грехът обаче, а не плодът, оскверни душата ни. Ако ядем от забранения плод, кръвта ни се покварява, но когато ни е позволено да ядем от него, той е полезен.

Матей. Подвоумих се, защото преди известно време бях болен от ядене на плодове.

Гай. Забраненият плод разболява, но не и оня, който нашият Господ ни е позволил да ядем.

Докато още говореха за плодовете, им поднесоха и друго ядене, направено от орехи. Някои от присъстващите на вечерята казаха, че орехите развалят зъбите, особено на децата. Като чу това, Гай каза:

-- Трудните текстове в Писанието са орехи, чиито черупки крият ядка. Орехите ви се поднасят, за да ги чупите и да ядете ядките им.

Честен. Господарю, докато чупим орехите, отгатни ни тази гатанка:

Имало един човек, когото смятали за луд. Колкото повече имот разпръсквал, толкова повече имал.

Всички замълчаха, за да чуят какво ще каже Гай. Той помълча известно време и после каза:

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница