Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница17/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

Който раздава имота си на бедните, ще получава десеторно пъти повече.

Йосиф. Аз си мислех, господарю, че гатанката ще те затрудни.

Гай. Млади момко, тази гатанка е действителност в моя живот. Нищо друго не ни учи така добре, както личната ни опитност. Научил съм от моя Господ да бъда благ и зная, че съм спечелил много от това. Един постоянно дава, но печели повече и повече, а друг непрекъснато се стиска и вечно е в недоимък. Някой се смята за богат, но няма нищо, а друг се счита, но има всичко<$FПритчи 11:24, 13:7>.

Самуил се наведе към майка си и й прошепна:

-- Мамо, този дом принадлежи на прекрасен човек. Нека тук да направим сватбата на бате Матей с кака Милосърдна и чак след това да си заминем.

Дочул това, Гай каза:

-- Съгласен съм на драго сърце, приятели.

След вечерята уморените от път момчета пожелаха да си легнат. Гай нареди да ги отведат в стаята им.

Другите останаха цялата нощ заедно. Не искаха да се разделят. Бяха се сближили много. След дълъг разговор за Господаря, за тях самите и за пътешествието, Честен започна да клюма. Великосърдечен се засмя:

-- Да не би да ти се дреме? Хайде разсъни се! Чуй една гатанка.

Честен. Казвай -- ококори се старецът.

Великосърдечен. "Който желае да побеждава, трябва първо да бъде победен. Който иска да живее в чужбина, трябва да забрави своя дом."

-- Ха! -- възкликна Честен. -- Не е толкова лесно за отгатване! Трудно се тълкува. Господарю -- предложи той на Гай, -- кажи ти значението й.

Гай. Не! Тя беше зададена на тебе и ти трябва да я обясниш.

Честен се замисли: "Който желае Божията благодат да го ръководи, трябва първо да умъртви греха в себе си; който иска да докаже, че е новороден, трябва първо да умре за себе си."

-- Отговорът е точен -- каза Гай. -- Здравото учение учи и опитността го потвърждава, че докато благодатта със своята слава и мощ не дойде и не победи душата, човек не може да се съпротивлява резултатно на греха. Та грехът е въжето за примки на Сатана. Той връзва с него душата. Kак може тя да се съпротивлява и да се развърже сама? Никой нормален човек няма да повярва, че някой може да бъде жив паметник на благодатта, докато е роб на разтлението. Искам да ви разкажа една случка във връзка с това.

Двама души тръгнали на път. Единият тръгнал още когато бил млад, а другият -- чак когато остарял. Младият трябвало да се бори с многобройни и жестоки изкушения, докато изпитанията на стария били по-слаби, той бил телесно по-слаб. И двамата обаче извървяли пътя си еднакво, и двамата пътували радостни и доволни. Кой от тях според вас е блестял по-ярко със своите победи?

Честен. Без съмнение по-младият. Този, който преодолее по-голямо съпротивление, доказва, че е по-силен от онзи, който се сблъсква и надвива по-малки трудности, както в случая стария човек. Забелязал съм също, че старите хора считат отслабването на телесните им сили за благодатна победа над греха. Това, разбира се, не е вярно. Истина е, че благочестивите старци са по-компетентни, щото имат богат опит, те дават съвети на младите как да се предпазват от злото и как да се борят с него. Но когато стар и млад човек тръгнат заедно по пътя, младият има предимството да открива най-резултатната работа на благодатта вътре в себе си. Изкушенията на стария естествено са по слаби.

Когато станаха от масата, Християна помоли Яков да прочете една глава от пророк Исаия. Яков прочете 53 глава. Когато свърши, Честен запита:

-- Защо е пророкувано, че Спасителят трябва да произлезе от суха земя? И още: Той няма изглед, нито великолепие?

Великосърдечен. На първия ти въпрос отговарът е, че Юдейската църква (народ), от която произлезе Исус Христос, по това време почти беше изгубила смисъла си и религиозния дух. Относно втория въпрос бих казал следното: Тези думи се отнасят за невярващите, у които липсват очи, способни да виждат сърцето на нашия Княз. Те съдят за Него по скромната Му външност. Приличат на хора, които не знаят, че скъпоценните камъни почти винаги са покрити с почва, и когато намерят такъв камък мислят, че е обикновен и го захвърлят.

Гай. Много се радвам, че сте в дома ми и понеже зная, че г-н Великосърдечен е изкусен в боравенето си с оръжие, искам да ви предложа нещо. Нека след закуска да излезем на полето и да опитаме да извършим едно добро дело. На половин час път оттук живее исполинът Доброубиец. Той върши множество престъпления по Царския път. Аз зная скривалището му. Главатар е на няколко крадци-разбойници. Добре ще е, ако можем с Божията помощ да го премахнем и да освободим тези места от злините му.

Предложението се прие единодушно и след закуска групата тръгна.

Великосърдечен -- както бе въоръжен със сабя, щит и шлем, а другите -- с копия и тояги.

Скоро стигнаха до пещерата, където се намираше исполина. Хайката тощу-що бе хванала един човек на име Слабоум. Исполинът го беше ограбил и понеже беше и човекоядец, тъкмо се канеше да го изяде.

Като съгледа Великосърдечен и приятелите му с оръжия в ръце, той извика разярен:

-- Kакво искате?

Великосърдечен му отговори:

-- Тебе търсим. Дошли сме да ти отмъстим за пролятата кръв на толкова пътници, за всички, които си отвлякъл от Царския път, ограбил и изял. Излез от пещерата. Ще отговаряш за всичко това!

Доброубиец взе оръжието си и излезе. Започнаха да се бият. Докато се сражаваха, исполинът процеди през зъби:

Доброубиец. Защо сте дошли в земята ми?

Великосърдечен. Да отмъстим за кръвта на невинните пътници.

Боят продължи повече от час. По едно време исполинът надделя над Великосърдечен. Воинът обаче се съвзе бързо и внезапно удари с такава сила Доброубиец по главата, че последният изпусна оръжието си от ръце. Използвайки този момент, Великосърдечен го порази и го уби. Отряза главата му и я взе. Взеха също и Слабоум със себе си и се върнаха в страноприемницата. Показаха на всички главата на исполина, а после я окачиха на високо, както бяха правили по-рано с главите на други разбойници, за назидание на всеки, който би пожелал да последва тяхното злосторничество.

След това разпитаха Слабоум как е попаднал в ръцете на исполина.

Слабоум. Както виждате -- слаб човек съм -- и по ум и по физика. И тъй като смъртта чукаше всеки ден на вратата ми, аз си помислих, че ако остана вкъщи, няма да живея много дълго. Затова реших да пътувам. Така стигнах до град Неизвестен, откъдето е родът ми. Kакто вече ви споменах, аз съм човек, умствено и телесно слаб, но въпреки това ми се искаше да прекарам живота си в пътуване. И понеже не бях в състояние нормално да вървя, затътрих се пълзешком. Когато стигнах до вратата, откъдето започва пътя, Господарят на онова място ме прие много добре, независимо, че бях ненормален. За из път ми даде някои най-необходими неща, като ме посъветва да не се отчайвам, но всеки ден да се надявам на Божията помощ. Придвижих се след това до къщата на Тълковника. Там също се отнесоха към мене с голяма благост. Виждайки, че хълма Мъчнотия ще бъде много голямо препятствие за мене, един от неговите слуги ме заведе до върха. Истината е, че много пътници са ми помагали, но никой не желаеше да пътува така бавно и ненормално, както пътувах аз. Затова ме задминаваха и ме оставяха да вървя сам. На раздяла всички ме съветваха да не губя надежда, като ме уверяваха, че волята на техния Господар е да даде утеха и подкрепа на малодушните<$FI Солунци 5:14>. Така бавно и мудно стигнах до Нападни улица. Там ме срещна този исполин. Уви! Нали бях слабодушен, имах голяма нужда от подсилващо лекарство, за да се браня, но кой да ми даде! Той се нахвърли върху мен и ме сграбчи. Предположих, че ще ме убие. Но когато ме заведе в пещерата си с добро, си помислих, че ще изляза жив оттам. Чувал бях, че според законите на провидението нито един, насила поробен пътник, не умира от ръката на врага си, стига да остане верен на Господаря си. Очаквах да бъда само ограбен и наистина той ме обра. А както виждате, по волята на моя Цар и с вашата помощ останах жив. Очаквам да ме сполетят и други насилия, но съм решил каквото и да става с мене, да тичам, когато мога; да вървя, когато се уморя от тичане, и да пълзя, когато не мога повече да вървя. За всичко благодаря на Бога, Който ме е възлюбил. Решението ми е окончателно: ще пътувам напред. Независимо че съм слабоумен, умът ми е оттатък реката, на която няма мост.

Честен. Познаваш ли един пътник на име Боязливко?

Слабоум. Познавах го. Той беше от град Глупецово, намиращ се на север от Погибелово. Всъщност познавам го по-добре от много други, защото ми беше чичо. Приличахме си много, само че той беше по-нисък от мене.

Честен. Приличаш много на него. Личи си, че сте били сродници. Очите ти са също като неговите, а и говорът ви е еднакъв.

Слабоум. Всеки, който е познавал и двама ни, казва същото. Ние и по характер си приличахме доста.

Гай. Дерзай, приятелю -- каза добрият Гай, -- много съм радостен, че мога да те приема в дома си. Всичко, от което се нуждаеш, можеш свободно да получиш. И каквото пожелаеш слугите ми да направят за тебе, ще го сторят с готовност.

Слабоум. Това е неочаквана, голяма любов към мене. Все едно слънцето изгрява зад тъмен облак. Може би Доброубиец е знаел, че тук ще намеря толкова добрини. Сигурно затова не ме пускаше да продължа пътя си? Да, мислеше си, че щом съм в ръцете му, няма да мога да стигна до гостоприемния Гай. Но Бог промисли да стигна.

Докато г-н Слабоум мислеше на глас, дойде един човек и каза, че недалеч оттук намерил един пътник на име Kрив. горкият човек бил убит на място от мълния, както си седял.

Слабоум. Така ли? Убит? Той ме настигна, няколко дни преди да дойда тук, и пожела да ми бъде спътник. Беше с мене, когато Доброубиец ме зароби, но благодарение на това, че можеше да тича, успя да избяга! Интересно, тогава се измъкна, за да бъде убит сега, а пък аз бях пленен, за да остана жив.

Дълго стояха гостите в този благословен дом. Повече от месец. Матей и Милосърдна се венчаха. Стана и още една сватба. Гай даде дъщеря си Фива за съпруга на по-малкия син на Християна, Яков. Милосърдна, както и преди, кроеше и шиеше дрехи за бедните. Трудът й стана известен на всички и навсякъде се говореше добро за пътниците.

Глава шеста

Преди да си тръгнат, Гай устрои прощална вечеря. На другия ден, когато станаха рано, за да потеглят отново, г-н Великосърдечен пожела да заплати за направените от тях разходи, но Гай му каза, че не взима никакви пари от пътниците, независимо колко дълго са стояли при него. "Аз ги посрещам и храня всяка година -- продължи той -- и очаквам разноските по тяхното посрещане да ми заплати Милостивия Самарянин. Той обеща, когато се върне, да възстанови всичко, което съм изхарчил за тях"<$FЛука 10:34,35.>.

Великосърдечен му каза:

-- Скъпи Гай, всичко, което правиш за братята и за пътниците, е прекрасно. За милостивите ти дела се свидетелствува пред църквата. Бог да те благослови все така да продължаваш да помагаш на пътниците<$FIII Йоан 6>.

Гостоприемният домакин си взе довиждане с всички, а на Слабоум даде нещо за пиене по пътя.

На последният хич не му се щеше да напуска домът на Гай, но Великосърдечен, като забеляза това, му каза:

-- Хайде г-н Слабоум, тръгвай с нас! Аз ще бъда и твой водач.

Слабоум. Аз трябва да си намеря спътник, който да ми подхожда. Вие всички сте здрави и силни, а пък аз, както виждате, съм слаб. Затова предпочитам да вървя отзад, да не би с немощта си да се превърна в товар за вас.

Познавам слабия си ум и се страхувам, че ще се притеснявам от онова, което другите лесно понасят. Не обичам смеха, нито хубавото облекло. Не харесвам и излишните въпроси. Слабостта ми ще ме кара да се съблазнявам от неща, които другите са свободни да правят. Прост и невеж християнин съм. Не зная цялата истина. Става ми мъчно, когато чуя, че някой се радва в Господа, защото не мога и аз да се радвам като него. Аз съм един болен човек между здравите. Един изоставен светилник. Сам не зная какво правя. "Този, на когото краката са пред подхлъзване, е като презрян светилник в ума на благополучния"<$FЙов 12:5>.

Великосърдечен. Братко, мое задължение е да утешавам слабодушните и да подкрепям немощните. Ти трябва да дойдеш с нас. Ще те изчакваме, ще ти помагаме, ще вървим заедно дори и да е нужно заради тебе да се отказваме от някои позволени и практични за нас неща. За тебе ще станем всичко! Няма да те оставим сам.

Този разговор се водеше пред дома на Гай и докато Великосърдечен още уверяваше Слабоум да тръгне с тях, един човек, подпиращ се на две патерици, се зададе в далечината. Той също беше пътник и се казваше Kуцук-Kуцук.

Kогато пътника с патериците стигна до тях, Слабоум му каза:

-- Току-що се оплаквах, че нямам подходящ спътник. Ти си точно за мене. Добре дошъл! Добре дошъл, Куцук-Куцук! Надявам се, че нямаш нищо против да вървим заедно и да си помагаме един на друг в пътуването.

Куцук-Куцук. Много ми е приятно, че желаеш да пътуваме заедно. Готов съм да ти отстъпя едната патерица, скъпи Слабоум. Така ще се движим еднакво.

Слабоум. Благодаря ти много! Не бих желал да закуцам, преди да съм си наранил крака, но ще я взема, защото смятам, че тя е отлично предпазно средство срещу някое зло куче.

Куцук-Куцук. Аз и моите патерици сме на твое разположение, стига да ти бъдем полезни.

И така групата потегли.

Г-н Великосърдечен и г-н Честен вървяха напред, Християна и децата й след тях, а Слабоум и Куцук-Куцук с патериците накрая.

Повървяха малко и Честен каза на Великосърдечен:

-- За да не ни дотегне пътя, разкажи ми нещо за хората, които са пътували преди нас.

Великосърдечен. На драго сърце. Смятам, че си чувал как Християн се срещнал с Аполон в Долината на смирението и колко трудно преминал Долината на Смъртната сянка. Знаеш също как Верен последователно бил изкушаван от г-жа Похотка, от първия Адам, от Неблагодарна и от Срамко -- четирима лукави злодейци.

Честен. Да, мисля, че чух за всичко това. Всъщност Верен бил изкушаван най-силно от Срамко, но се е оказал непоклатим.

Великосърдечен. Да. Kакто верният пътник сам казваше: "Струва ми се, че от всичките хора, които съм срещал по пътя, Срамко е с най-неправилно име."

Честен. А на кое място Християн и Верен срещнали Говорян. Той е бил забележителен човек, нали?

Великосърдечен. Той е бил самодоволен глупак, но за съжаление мнозина са го следвали.

Честен. За малко щял да прелъсти и Верен!

Великосърдечен. Да, но Християн му помогнал да разбере какъв е Говорян.

Те вървяха и разговаряха, докато стигнаха мястото, където Благовест срещна Християн и Верен и им предсказа какво щеше да се случи в Суетния панаир.

Великосърдечен се спря:

-- Именно тук Християн и Верен срещнали Благовест.

Честен. Така ли? Урока, който Благовест им предал тогава, сигурно е бил доста труден и за двамата.

Великосърдечен. Отчайващо труден, но учителят им ги насърчил. Kакво мога да ви кажа за тях? Те били смели като лъвове. Застанали твърдо като кремъци, когато ги изправили пред съда. Всички помнят безстрашието им.

Честен. Верен геройски загинал...

Великосърдечен. А от мъките му се родили много други пътници. Както казват, именно страданията и смъртта му обърнали Надежден към Бога.

Честен. Продължавай, моля те! Ти прекрасно знаеш тази история.

Великосърдечен. От всичките хора, които Християн срещнал, след като преминал през Суетния панаир, най-лошият бил Користолюб.

Честен. Користолюб ли? Що за човек е бил той?

Великосърдечен. Много зъл. Истински лицемер! Накъдето и да се завъртеше светът, той винаги се нагаждаше, като се правеше на благочестив. Беше страшно хитър и си отваряше очите на четири, да не би нещо да пострада. За всеки нов разговор той имаше нов, изгоден за самия него начин на вяра. Жена му не падаше по-долу от него. Преминаваше от мнение на мнение, както свраката подскача от клон на клон и винаги намираше с какво да се защити или оправдае. Доколкото знам, в последствие той загина от лицемерието си. Не съм чул децата му да са били на почит между истински боящите се от Бога.

През това време пътниците стигнаха до едно място, откъдето се виждаше целия град Суета. Kакто помните, там ставаше Суетния панаир. Като видяха, че бяха толкова близо до града, те спряха да решат как по-лесно и по-бързо да преминат през него. Едни казваха едно, други -- друго. Най-после Великосърдечен каза:

-- Аз съм превеждал често пътници през този град. Там имам един приятел, казва се Мнасон-Kипрянина<$FДеяния 21:16>, отдавнашен ученик. При него можем да се подслоним. Kакво бихте казали да отидем в дома му.

След малък размисъл пръв се съгласи Честен, после Християна, а след като и Слабоум даде своето съгласие, всички се отправиха към града. Докато навлезат в него, нощта падна. Г-н Великосърдечен обаче знаеше много добре пътя до къщата на Мнасон и скоро те стояха пред нея. Водачът извика името на домакина. Последният позна гласа му, отвори им и всички влезнаха в къщата.

Мнасон ги попита:

-- Много път ли изминахте днес? Сигурно идвате от дома на Гай?

Получавайки утвърдителен отговор, той констатира:

-- Разстоянието, което сте извървяли никак не е малко! Сигурно сте много уморени? Седнете да си починете!

Всички приеха поканата.

Великосърдечен. Е, приятели! Как сте сега? Сигурен съм, че сте доволни от посрещането на моя стар приятел.

Мнасон. Вие сте добре дошли! Кажете ми от какво се нуждаете, ще се погрижа да го имате.

Честен. Най-голямата ни нужда е от подслон и добро приятелство. Сега имаме и двете! Kакво повече можем да желаем!

Мнасон. Вие виждате какъв е домът ми, а колкото до приятелството, ще го усетите, ако поживеете малко тук.

Великосърдечен. Благодариме ти, Мнасон. Моля те, покажи на пътниците стаите, където ще спят.

Мнасон. С удоволствие.

След като пътниците разбраха къде ще спят, домакинът им показа и трапезарията.

-- В нея ще можете да вечеряте и да си поприказвате, докато стане време за спане -- поясни той.

Скоро всички се бяха нахранили. Г-н Честен, след като явно се беше освежил след трудния преход през деня, попита Мнасон:

-- Има ли и добри хора в града?

Мнасон. В сравнение с лошите -- изключително малко.

Честен. А ще можем ли да се видим с някои от тях? За пътуващите, да срещнат добри хора в град Суета, е както за моряците да изгрее луната и звездите, когато са в морето.

Мнасон повика дъщеря си Благодат и й каза:

-- Иди и съобщи на приятелите ми г-н Съкрушен, г-н Святолюб, г-н Нелъжливко и г-н Покаян, че имаме гости, които желаят да се видят с тях.

Момичето изпълни нареждането на баща си и те дойдоха. След като се поздравиха и седнаха заедно на масата, Мнасон със сияещи очи заговори:

-- Мили съседи, тези хора са мои гости, идват отдалече и пътуват за Сионската гора. Посочвайки Християна, той им каза:

-- Коя мислите е тази госпожа? Това е Християна, жената на онзи верен пътник, Християн. Спомняте си, че към него и към неговия брат Верен, съгражданите ни се отнесоха грубо и непочтено.

Разбирайки кой стои пред тях, те се смаяха:

-- Kогато Благодат ни повика, и през ум не ни мина, че именно Християна ще видим при теб. Това е голяма чест и особено щастие за нас. Надяваме се, мила госпожо, че се чувствате отлично като пътешественица! -- обърнаха се към самата нея те. --Момчетата ваши синове ли са?

Получавайки утвърдителен отговор, те казаха:

-- Нека Царят, Когото обичате и на Kогото служите, да ви направи достойни като баща ви и да ви заведе при него с мир.

Честен попита Съкрушен какво е настроението в града им.

Съкрушен. Трябва да знаете, че ние сме притеснени дори и в благоприятно време. Да не говорим, когато сме в трудна ситуация -- едва поддържаме сърцата и духът си в добро състояние. Всеки, който живее в град като нашия и има работа между такива хора, каквито са нашите съграждани, непрекъснато, всеки миг трябва да се пази като от огън!

Честен. Ами в момента кротки ли са съседите ви?

Съкрушен. Сега са много по-умерени. Вие знаете как постъпиха преди време с Верен и Християн. Напоследък обаче са по-внимателни в обноските си. Струва ми се, че кръвта на Верен, която те проляха, тежи като воденичен камък на душите им. Сега дори и не мислят да изгарят други хора като него. Тогава се страхувахме да се мяркаме по улиците на града, а сега можем да ходим свободно. В онези опасни дни името на изповядващите Христа беше най-омразното в града. В момента обаче, особено в някои части на Суета (а той, както виждате, е доста голям), вярата започна да си пробива път и е на почит.

-- А как върви вашето пътуване? -- попита на свой ред Съкрушен.

-- Как се отнасяха с вас хората дотук?

Честен. Нашите преживявания са идентични с преживяванията на всички пътници. Понякога пътят е чист, понякога кален и мръсен. Случва се да е равен, но по-често е стръмен, рядко сме на сигурно място. Вятърът невинаги духа в гърба. Не всеки, който срещахме, ни беше приятел. Преминахме много трудности. Kакво още ни очаква, не знаем, но струва ми се, че казаното в древността: "Добрият човек трябва да очаква повече беди и страдания", е съвсем вярно.

Съкрушен. А през какви трудности сте преминали?

Честен. Мисля, че г-н Великосърдечен, нашият водач, ще отговори по-добре на този въпрос.

Великосърдечен. Нападани бяхме няколко пъти. Първият път двама злодейци нападнаха Християна и децата й, като ги заплашиха, че ще ги убият. След това последователно трябваше да се сражаваме с гиганта-убиец Кръвник, с великата Чуклю и с исполина Доброубиец. Последният впрочем нападнахме ние, ще ви разкажа за тази битка. След като бяхме престояли няколко дни в дома на Гай, решихме да вземем оръжията си и да прочистим малко този район от лошите хора, които напоследък бяха зачестили нападенията си върху наши приятели, пътуващи за Гората Сион. Знаехме със сигурност, че наблизо живее един от тях. Гай знаеше скривалището му и ни заведе дотам. Това беше една пещера. След като открихме входа й, ние се приближихме. Заварихме го точно, когато се готвеше да убие Слабоум, когото бе ограбил и отвлякъл. Като ни видя, той си помисли: "Плячката сама му се набутва в ръцете." Остави Слабоум и излезе при нас. Започнахме да се бием с него, свалихме го на земята и му отрязахме главата. Впоследствие я окачихме на висок прът край пътя, за да всява страх у всички, които биха пожелали да вършат злини като него. Всичко, което ви разказах, може да бъде потвърдено от човека, когото изтръгнахме като агне от устата на лъв, и сега е между нас.

Слабоум. Тогава преживях две особени неща: Смъртта -- на косъм от мен и едно велико насърчение за живота ми. Заплахата му, че ще ме изяде в следващия момент, бе недвусмислена. Зачаках да видя края си, но вместо него видях Великосърдечен и приятелите му, дошли въоръжени, за да ме избавят от ръцете на исполина. Бог не ме беше оставил!

Свят. Две са нещата, които трябва да притежават предприемащите такова пътуване: смелост и непорочен живот. Нямаш ли смелост и дързост, не можеш да бъдеш постоянен в пътуването си, а ако животът ти е разпуснат, името пътник ще се хули чрез тебе.

Святолюб. Наистина има, много от пътуващите по този път с делата си показват, че не са "странни и пришълци" на земята, а "чужди" за пътуването.

Нелъжливко. Това е абсолютно вярно. Те не притежават облеклото, нито дързостта на пътниците. Не вървят здраво напред, а криволичат. Едната им обувка сочи надясно, а другата наляво. Дори и чорапите им, за срам на техния Господар, са скъсани.

Покаян. Грижата за тези неща е първостепенна. Докато пътят не се пречисти от петна и пороци, пътниците няма да имат върху себе си благодатта, която желаят, нито благословение в пътуването.

Дълго време приятният и полезен разговор не стихна. Накрая обаче умората си каза думата и гостите се оттеглиха на почивка.

Глава седма

В домът на Мнасон пътниците престояха дълго. Градът беше много по-спокоен, отколкото по времето на минаването на Верен и Християн. Докато му гостуваха, Мнасон даде дъщеря си Благодат за съпруга на Самуил, а дъщеря си Марта -- на Йосиф. Християна бе щастлива.

Пътниците се запознаха с много хора в Суета. В лицето на някои от тях те намериха добри приятели. Kакто навсякъде преди това, и тук Милосърдна шиеше дрехи за бедните. Те й благодаряха от все сърце и я благославяха. Тя бе истинско украшение на името си. Не по-малко плодотворни обаче бяха младоженките Благодат, Фива и Марта. Христовото име се прославяше в града и по целия свят чрез тях.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница