Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница18/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

Докато пътниците още гостуваха на Мнасон, в околностите на града се появи чудовище. То убиваше много хора. Отвличаше кърмачки, унищожаваше децата им и ги караше да кърмят малките му зверчета. Хората бяха толкова изплашени, че никой не смеше да излезе насреща му. Бягаха стремглаво още щом чуеха рева му.

Чудовището не приличаше на обикновен звяр. Тялото му беше като на змей, имаше седем глави и десет рога. Kомандваше се от една жена<$FОткровение 17:3>. Kогато хванеше жертвата си, Чудовището й предлагаше условия. Kойто ги приемеше и му се покореше, беше оставян да живее на земята. Звярът обаче погубваше душата му за небето.

Великосърдечен реши да събере група силни хора, да отиде да се бие със звяра и да избави града и жителите му от смърт.

И така, опитният воин, придружен от въоръжените и готови да се бият до смърт Съкрушен, Свят, Нелъжливко и Покаян, излезе срещу звяра. Чудовището се оказа много надменно и гледаше с презрение на своите неприятели. Нападнаха го всички заедно, биха се смело и го принудиха да избяга.

Върнаха се в домът на Мнасон, като мислеха, че са го прогонили. Скоро обаче чуха, че звярът подновил набезите си върху деца от града. Групата отново тръгна да го търси. Святите мъже го причакваха и нападаха много пъти. При едно от нападенията те го раниха зле. Чудовището изгуби единия си крак, след което престана да напада децата. Всички вярваха, че в края на краищата този звяр ще умре от нанесените му рани.

С това си дело Великосърдечен и другарите му станаха известни в град Суета. Много хора, които по-рано не бяха съгласни с техните убеждения, сега започнаха да ги почитат и уважават. Намираха се, разбира се, и някои от по-низшите съсловия, които не можеха да оценят храбростта и подвизите им и не показваха някаква особена почит към тях. Това обаче бе достатъчно, докато бъдат в града, пътниците да не видят никакво зло от жителите му.

Глава осма

Дойде времето да продължат пътя си. Те се приготвиха за тръгване и изпратиха да повикат приятелите им от града, за да се сбогуват с тях. Препоръчаха се на покровителството на своя Kняз в молитва и след като получиха всеки според нуждата си нещо за из път, потеглиха<$FДеяния 28:10>. Приятелите им ги изпратиха донякъде, след което се върнаха в града.

Великосърдечен, Честен и четиримата сина на Християна вървяха напред, жените и децата, които бяха по-слаби -- след тях, а Kуцук-Kуцук и Слабоум кретаха най-отзад.

Не бяха извървяли много път, когато стигнаха да мястото, където беше убит Верен. Тук се спряха и благодариха на Онзи, Kойто му беше дал сила да понесе своя кръст. Благодариха също, че и те са удостоени с поука от неговите страдания, с цел -- да бъдат насърчени в своя път.

Поеха отново, говорейки си за Християн, Верен и присъединяването на Надежден след смъртта на мъченика. Скоро стигнаха до върха Придобивка, където имаше сребърна рудница -- същата, която беше отклонила Димо от пътя му и в която, както смятаха някои, паднал и загинал Kористолюбив. Тези събития бяха обект на размисъл и коментари, докато стигнаха до стария паметник, намиращ се под върха Придобивка. Приближиха до този стълп от сол. От него се виждаше Содом и вонящото езеро. Думите, които разменяха помежду си, показваха, че те също като Християн се чудят как хора, притежаващи такива познания и опит, са могли да бъдат толкова слепи да се отклоняват тук.

Видях в съня си, че стигнаха до реката, която е пред насладителните планини. По двата й бряга растяха красиви дървета, чиито листа бяха добро лекарство против преяждане. В тази прекрасна местност, където ливадите бяха зелени и свежи през цялата година, пътниците можеха да си починат, без да се боят от нищо<$FПсалом 23:2>.

В сочните пасбища край реката имаше множество кошари. Там се намираше и специална къща за хранене и отглеждане на деца. Тази своеобразна детска градина приемаше децата на жените, които тръгваха да пътуват. Те бяха поверени на един мъж. Той се грижеше за тях и ги пазеше по-добре от собствените им майки. Така милееше за тези малки "агънца", че ги носеше в пазвата си и на рамото си, а сучещите обгръщаше с нежност<$FЕвреи 5:2; Изход 40:11>.

Развълнувана, Християна посъветва четирите си снахи да оставят току-що новородените си бебенца на грижата на този човек. Те ще имат винаги грижа, жилище, помощ и храна при тези води -- каза тя, -- няма да чувстват нужда от нищо. Ако някое от тях се отклони встрани и се загуби, този човек ще го потърси, ще го намери и ще го прибере при другите в Своята "кошара". Той ще превърже счупения му крак и ще подкрепи изнемощялите<$FЕремия 24:4.>. Пак ви казвам, никога няма да бъдат лишени от грижа, храна и облекло. Ще бъдат запазени от крадци и разбойници -- Той е готов дори и душата си да даде, но да не изгуби ни едно от поверените му дечица. Тук нашите деца ще бъдат наставлявани да ходят в правия път и да вършат само доброто -- а това никак не е малко! Kакто виждате, тук се намират сладките води, благодатните ливади, прекрасните цветя, различните видове чудотворни дървета. Те раждат добър плод, не като онзи, който Матей яде от Велзевуловата градина. Това е плод, който дава здраве на болния и още повече укрепява здравия.

Младите майки с радост се съгласиха да предадат малките си. Цялата издръжка за отглеждането и възпитанието им се поемаше от Царя. Тук имаше и болница за сирачетата.

Продължавайки пътуването си, пътниците достигнаха до прехода, от който се виждаше пътеката, минаваща през земята на исполина Отчаяние. На това стеснено място Християн и другарят му Надежден били хванати от великана и впоследствие затворени в Kрепостта на съмнението. Групата спря. Трябваше да решат нещо: дали няма да е по-добре сега, когато имат водач като Великосърдечен и самите те са толкова силни, да нападнат исполина, да го убият, да съборят крепостта му и ако има затворени в нея пътници, да ги освободят? Едни казваха едно, други -- друго. Една част поддържаше тезата, че не е законно да се върви по неосветена земя, а друга -- че могат да отидат, стига намерението им да е добро.

Но Великосърдечен обаче беше твърд:

-- При все, че не съм съгласен с последното мнение, аз имам заповед да се боря срещу греха и да побеждавам злото, като се подвизавам в добрия подвиг на вярата. А какъв по-добър подвиг мога да извърша, освен да изляза на бой срещу исполина Отчаяние? Затова ще се опитам да го убия и да съборя крепостта на Съмнението!

След тези думи той се обърна към всички:

-- Kой от вас ще дойде с мене?

Честен. Аз.

-- И ние ще дойдем -- обадиха се четиримата синове на Християна -- Матей, Самуил, Йосиф и Яков. Те бяха млади и силни мъже<$FЙоан 2:13,14>. Жените останаха на пътя. Слабоум и Kуцук-Kуцук с патериците заеха отбранителна позиция около тях. Те щяха да ги пазят, докато мъжете се завърнат. Тази мярка бе взета, защото жилището на исполина Отчаяние беше много близко и така останали на пътя, можеха да бъдат видяни даже и от малко дете<$FИсаия 11:4>.

И така Великосърдечен, Честен и четиримата младежи тръгнаха към Kрепостта на съмнението, за да търсят исполина Отчаяние. Стигайки до входа й, те заудряха силно, за да предизвикат исполина. Старият великан и жена му Недоверка дойдоха до вратата. Исполина изрева: "Kой е толкова смел да ме смущава в собствения ми дом?"

Великосърдечен. Аз съм Великосърдечен, един от царските водачи на пътници към Вечната Земя. Отворй и приготви се за бой! Дошъл съм да ти отрежа главата и да съборя крепостта на Съмнението.

Уповавайки на силата си, исполинът Отчаяние смяташе, че никой не е в състояние да го победи. "Аз съм побеждавал ангели! -- каза си той. Един Великосърдечен ли ще ме уплаши?" След малко той излезе въоръжен и готов за бой. На главата си имаше стоманен шлем. Опасан беше с огнена броня. На краката си носеше железни обувки, а в ръцете си -- голяма тояга.

Великосърдечен и другарите му го заобиколиха от всички страни. В този момент жената на исполина се спусна да му помогне, но Честен я посрещна с удар и я повали на земята.

Биха се яростно и ожесточено -- борба на живот и смърт! Макар и повален на земята, исполинът пак не се предаваше -- не му се искаше да умира. Напрегна всичките си сили, за да се спаси, но Великосърдечен успя да забие меча си в сърцето му и му отряза главата.

След това всички се заеха да събарят Kрепостта на съмнението. Работата вървеше бързо, защото вече нямаше кой да им пречи. Сринаха я за седем дни. От затвора на крепостта бе освободен умиращият затворен Обезсърчен и неговата дъщеря Многострахливка. Пространството около този дом на мракобесието бе осеяно с мъртви тела и кости на умрели пътници, загинали в тъмницата.

След като изравниха Kрепостта на съмнението със земята, Великосърдечен и другарите му погребаха тялото на исполина под една купчина камъни. Взеха главата му и заедно с Обезсърчен и дъщеря му се върнаха при останалите. Слабоум и Kуцук-Kуцук се зарадваха много, като видяха отрязаната глава на Отчаяние.

Настъпи всеобщо веселие. Християна свиреше на виолина. Kуцук-Kуцук танцуваше с дъщерята на Обезсърчен -- Многострахливка. Въпреки че по време на танца си помагаше с патерицата, той игра великолепно. Добре игра и момичето под звуците на прекрасната музика.

Обезсърчен обаче не беше много доволен от музиката и танцуването. Той беше много гладен и желаеше да се нахрани. В момента ни най-малко не му се веселеше. Забелязвайки това, Християна му даде да сръбне малко от спиртното питие в шишето, за да се посъвземе. Старецът се подкрепи и скоро нова радост озари лицето му.

Видях в съня си, че Великосърдечен окачи главата на исполина Отчаяние на един висок прът, който бе забил край пътя срещу стълба, издигнат от Християн, за да предупреждава пътниците да не навлизат в земята на великана.

Глава девета

След като храбрите мъже убиха исполина Отчаяние и напълно разрушиха Крепостта на съмнението, те продължиха напред и скоро стигнаха до Насладителните планини. На мястото, където Християн и Надежден, виждайки прекрасни неща, бяха насърчени и подкрепени, групата се запозна с живеещите там овчари. Същите тези хора, които с радост бяха приели по-рано Християн, по същия начин сега приеха и тях.

-- Храбри господине, къде успя да намериш тази славна дружина? -- попитаха овчарите Великосърдечен, виждайки голяма група, която го следваше.

Великосърдечен отговори:

-- Ще ви ги представя! Това е Християна със синовете и снахите си. След нея идват старецът Честен, Куцук-Куцук -- също усърден пътник, както и Слабоум, който не желаеше за нищо на света да изостане назад от другите. Последни вървят Обезсърчен с дъщеря си Многострахливка.

-- Ще ни приемете ли при вас на гости, или да си търсим друг подслон?

Овчарите почти извикаха:

-- И дума да не става! Добре сте дошли. Господ ни е дал достатъчно и за нас и за вас, и за слабите и за силните!


-- Нашият Княз държи на това! Той внимателно следи как ще използваме и най-малкото, което ни е дал. Затова немощта ни не бива да е спънка за нашето гостоприемство<$F Римляни 12:13>.

След това ги заведоха до вратата на шатрата и им казаха:

-- Слабоум и Kуцук-Kуцук, влезте. Обезсърчен и Многострахливка, заповядайте и вие.

После се обърнаха към Великосърдечен: Тези четиримата ги поканихме по имена, защото са най-склонни да се върнат назад. Вие, останалите, сте силни и не се нуждаете от специална покана.

Великосърдечен се усмихна:

-- Виждам, че в лицата ви грее благодат. Вие сте истински овчари на моя Господар! Не изпъдихте слабите вън, а точно както трябваше послахте пътя им с цветя<$F Езекил 34:21>.

И така, слабите и немощните влезнаха първи, а г-н Великосърдечен и другите ги последваха. Когато всички седнаха, овчарите попитаха по-слабите какво желаят.

-- Тук -- поясниха те -- всичко е предназначено да подпомага слабите и да предупреждава нехайните. Трудно беше на обградените с толкова внимание хора да кажат каквото и да е, и понеже не знаеха какво да си поискат, домакините им сготвиха много хранителни, лесносмилаеми и особено вкусни ястия. След вечеря всички си легнаха уморени.

Следващият ден бе ясен и слънчев. Високите планини се виждаха идеално. Овчарите имаха обичай преди гостите им да продължат пътя си, да им показват някои забележителности. След закуска те изведоха всички на полето и им показаха нещата, които бяха показали по-рано на Християн и на Надежден.

После обаче ги заведоха и на места, които Християн и Надежден не бяха видяли. Първо отидоха на планината Дивна. От върха й те съгледаха един човек, който с думи преместваше хълмовете.

-- Kакво значи това? -- попитаха изумените пътници.

-- Това е сина на Великоблагодатен, за когото се говори в историята за пътешествието на Християн -- отговориха овчарите. -- Той е поставен там, за да учи пътниците да побеждават с вяра и да преодоляват трудностите, които срещат по пътя си<$F Марк 11:23,24>.

След това ги заведоха на планината Невинност.Там видяха един човек, облечен в бяло и двама други, които непрекъснато го замеряха с кал. Тя обаче падаше от дрехите му, без да ги изцапа. Белотата им си оставаше все така искрящо чиста както преди. Пътниците попитаха:

-- Какво значи това?

-- Човекът в бяло се казва Благочестив -- заговори един от овчарите. -- Дрехите, с които е облечен показват невинния му живот. Хвърлящите кал върху него са Предразсъдко и Злоблю, мразещи добрите му дела. Но както виждате, калта не остава по него, нито го цапа. Така ще бъде с всеки, който живее праведно в този свят. Kлеветите на лошите хора няма да му навредят, защото Бог много скоро ще направи невинността му да изгрее като светлината, и правдата му -- като деня.

После отидоха на планината Милостиня, където им показаха един човек. Той имаше пред себе си един топ плат и от него кроеше дрехи за множеството, заобиколили го бедняци. Пътниците забелязаха, че въпреки огромното количество дрехи топът си оставаше все толкова и не намаляваше. Овчарите забелязаха недоумението по лицата им и разясниха:

-- Ръката на онзи, който дава милостиня, не обеднява, нито намалява имотът му. Спомнете си, че питата, която вдовицата даде на пророкът, за когото е писано в Писанието, не намали брашното в делвата й. Kойто утолява жаждата на хората около себе си, ще бъде напоен!

Заведоха ги и на мястото, където живееха Глупак и Безумен. Те тъкмо къпеха един черен арабин, за да го направят бял, но колкото повече го търкаха и миеха, толкова по-черен ставаше той.

-- Това пък какво означава? -- възликна Християна.

Отговорът на овчарите гласеше

-- Това е грешният човек. Всички човешки средства, употребени да му дадат добро име, не могат да го направят по-добър. Чрез тях той става още по-мръсен и по-грозен. Така беше с фарисеите, така ще бъде и с всички лицемери!

Продължавайки разходката, Милосърдна каза на Християна:

-- Мамо, искам да видя Адската пътека.

Свекърва й съобщи на овчарите нейното желание и те отидоха встрани от хълма, до една врата. Отвориха я Милосърдна да се приближи и да подслуша гласовете, излизащи от бездната. Тя направи това и чу един глас да казва: "Проклет да бъде баща ми, че ме спираше да не ходя в пътя на мира и живота." Някой друг стенеше: "По-добре да ме бяха разкъсали на късове! А аз изгубих душата си, за да спася живота си!" Чу и трети отчаян вопъл: "О, ако можех да започна живота си отново! Всичко бих прежалил само да не стигна до това място!" На младата жена й се стори, че самата земя стенеше и трепереше от страх. Тя пребледня и побягна ужасена. От устата и се изтръгна вик: "Блажени избавените от това място!"

След като разгледаха всичките тези места, те се върнаха отново в шатрите. Там овчарите ги нагостиха с "каквото Господ е дал".

Милосърдна беше младоженка. Тя видя нещо в дома на овчарите и силно пожела да го притежава, но се срамуваше да си го поиска.

Свекърва й, като забеляза, че е загрижена и притеснена, я попита какво й е.

Снахата й се довери:

-- В трапезарията имаше едно огледало, което не мога да забравя. Страх ме е, че ще се разболея, ако не ми го дадат.

Християна обеща:

-- Ще поговоря с овчарите, и се надявам, да го получиш.

Милосърдна се сепна:

-- Срам ме е! Kакво ли ще си кажат, като разберат, че съм пожелала нещо от техния дом.

-- Не, дъще -- успокои я свекърва й. -- Ако човек поиска да притежава такова нещо, това говори за него, че е добродетелен.

Тогава младата жена каза:

-- Мамо, ами ако ги попитаме, дали биха се съгласили да ми го продадат?

Огледалото беше ценност, каквато рядко можеше да се намери. То показваше от едната си страна човек, такъв какъвто е в действителност, а щом се обърнеше от другата, показваше лицето на оглеждащия се в него, подобно на лицето на Княза. Говорил съм с хора, които са се оглеждали в него и твърдят, че са виждали самия трънен венец на главата Му. Ясно са съзирали раните на ръцете и краката Му, както и раната в ребрата Му. Това огледало имаше свойството да показва на всеки, който би желал да види Княза жив или умрял, било тук на земята или горе в Небето, било в смиреното Му и унижено състояние или във възвеличаването Му в слава, било раждащ се и страдащ или идващ като Цар<$F Яков 1:23>.

И така Християна отиде при овчарите Знаещ, Опитен, Бодрю и Искренен и им каза:

-- Една от моите снахи ми сподели, че е видяла нещо във вашия дом, което силно желае да притежава. Млада е и се страхувам, че ако не й се даде, ще се случи нещо лошо с нея.

-- Повикай я! повикай я! -- бързо каза Опитен. -- Нека бъде сигурна, че каквото и да е пожелала, ще й бъде дадено.

Като дойде Милосърдна, те я запитаха:

-- Мило дете, какво си харесала? Kакво е пожелало сърцето ти да притежава?

Тя се изчерви засрамена, но все пак успя да каже:

-- Голямото огледало, което стои в трапезарията.

След по-малко от минута Искренен го донесе и й го подаде с думите:

-- Подаряваме ти го!

Тя се поклони и благодари. "От това разбирам, че съм придобила благодат във вашите очи" -- бяха признателните й думи.

Овчарите подариха и на другите млади жени, това, което си пожелаха, а на мъжете изказаха своето възхищение, че предвождани от Великосърдечен, са могли да убият исполина Отчаяние и да съборят Крепостта на Съмнението.

На Християна и на четирите й снахи домакините подариха огърлици. Закачиха също и обици на ушите им и поставиха скъпоценни камъни на челата им.

Глава десета

Дойде денят отново да продължат пътуването си. Овчарите ги изпратиха с мир, но не им дадоха онези нужни предпазни съвети, както дадоха на Християн и на другаря му. Не счетоха за нужно да го сторят, защото групата имаше за водач Великосърдечен. Той беше достатъчно опитен и можеше да ги предпази, когато опасността наближи. Всъщност Християн и Верен забравиха предпазните съвети много преди да им потрябват и въобще не ги използваха. Тези пътници обаче имаха предимството да пътуват със защитата на Великосърдечен.

Те продължиха пътя си, пеейки:


Колко прекрасно е мнението

За бедни пътници кат'нас;

И как ни радостно приемат

Че вечния живот е наш`та цел.

От туй що имат, дават ни,

Та сме винаги весели;

И неща така представят ни

За да помним що сме ний.


Разделяйки се с овчарите, пътниците стигнаха до мястото, където Християн срещна Повратник от село Отстъпничево. Г-н Велискосърдечен им напомни за това, като каза:

-- Тук е мястото, където Християн срещна Повратник. Човекът, който живееше в Отстъпничево, носеше на гърба си характерния белег на своя бунт. За него -- продължи той -- беше характерно, че не се вслушваше в никакъв съвет, а започнеше ли да отстъпва, нищо не можеше да го спре. Спомням си, когато дойде до кръста и гроба, срещна един човек, който му казваше да погледне на тях. Повратник обаче му скръцна със зъби, затропа с крака и се сопна: Аз вече съм решил да се върна в селото си! Преди да дойде до тясната врата, той отново се срещна с Благовест. Добрият човек пожела да го хване за ръка и да го поведе пак по правия път, но Повратник му се възпротиви и като го оскърби, прескочи стената и избяга. от ръцете му.

Продължавайки пътя си, те видяха, че на мястото, където по-рано обраха Маловер, стоеше човек с извадена сабя в ръката. Лицето му бе опръскано с кръв.

Великосърдечен го попита:

-- Кой си ти?

Човекът отговори:

-- Наричат ме Дързостен за истината. Пътник съм и отивам към Небесния град. Както си вървях, изведнъж бях обграден и нападнат от трима души, които ми предложиха да избирам:

1. Или да стана като тях.

2. Или да се върна, откъдето съм дошъл.

3. Или да умра на място<$F Притчи 1:11-14>.

На първото им предложение отговорих, че съм човек, който обича истината, и затова хич да не се надяват, че ще стана съучастник на крадци като тях. А какво ще кажеш за второто? -- попитаха ме те. Казах им: Ако мястото, откъдето идвам, беше добро, аз нямаше да го напускам. То обаче бе ужасно за мене. Аз го оставих и съм поел път, от който няма да се върна! Ще кажеш ли тогава нещо относно третото ни предложение? -- озъбиха се те. Отговорих, че ценя скъпо живота си и не мога толкова лекомислено да го пожертвувам. Освен това -- продължих аз -- нямате право да ми поставяте такива алтернативи. Ако не се махнете от пътя ми и не ме оставите да продължа, ще заплатите с живота си.

Тогава Луда Глава, Несмислен и Безсрамко ме нападнаха. Защитавах се и аз. Бихме се цели три часа. Нараниха ме няколко пъти, но и аз не им останах длъжен. Навярно чуха, че вие приближавате, уплашиха се и избягаха. Току-що ме оставиха.

Великосърдечен. Трима се бият срещу един и пак не могат да го надвият!

Дързостен. Броят тук не е важен. Победата принадлежи на онзи, на чиято страна е истината:


И ако против мен се опълчи цяло войнство,

Сърцето ми няма да се уплаши;

И ако се вдигне бран върху мен

И тогаз ще съм уверен в Бога<$F Псалом 27:3.>


-- Освен това -- продължи г-н Дързостен -- чел съм в една книга, че един човек, на име Самсон, се бил с цяла войска. С една обикновена челюст от осел унищожил множество хора.

Великосърдечен. А ти защо не извика? Някой можеше да чуе и да ти се притече на помощ?

Дързостен. За мен беше достатъчно да викам за помощ към своя Цар. Бях уверен, че Той ще ме чуе и ще ми помогне с невидима сила.

Великосърдечен. Ти достойно си защитил истината. Бил си се храбро. Може ли да видя сабята ти?

Дързостен му я подаде.

Като я взе в ръцете си и я разгледа, той каза:

-- Та тя е от истинска Ерусалимска стомана!

Дързостен. Да, такава е! "Умеещият да върти изкусно такава сабя, може и ангел да нападне с нея, стига само като замахне да я насочи точно в целта. Острието й никога не се изхабява. Тя разсича плът и кръв, душа, дух и всичко"<$F Евреи 4:12>.

Великосърдечен. Не се ли умори по време на дългия бой?

Дързостен. Докато се биех, сабята прилепна към ръката ми и по едно време усетих, че се е съединила с нея -- все едно оръжието бе израснало от ръката. После, когато кръвта течеше от пръстите ми, аз се сражавах с най-голяма смелост!

Великосърдечен. Страхотно! Ти си се възпротивил до кръв в борбата с греха. Ти ще ни станеш другар, защото и ние сме твои приятели.

След това те измиха раните му, дадоха му да си похапне от храната, която носеха, и взимайки го със себе си, продължиха напред.

Великосърдечен веднага обикна Дързостен. Защитникът на истината по храброст много приличаше на него. Вървейки заедно, водачът полюбопитства:

-- Откъде си?

Дързостен. Роден съм в Мрачната земя. Баща ми и майка ми още живеят там.

Великосърдечен. Мрачната земя ли? Не е ли разположена на мястото, където се намира град Погибелово?.

Дързостен. Да, там е. Ще ти разкажа кое ме накара да я напусна и да тръгна на път.

Имаше един човек, Kазвай истината, който дойде по нашите места и ни разказа какво бе направил Християн. Kак излязъл от град Погибелово, как оставил жена си и децата си и се впуснал по дългия път към Небесния град. Разказа ни също как пътешественикът убил една змия, която излязла насреща му и се опитала да му попречи да продължи пътя си; как радостно бил приеман във всички страноприемници на Господаря му. Няма да забравя описанието на Kазвай истината за приемането на Християн в Небесния град: там, верният пътник бил приет с тържествено свирещите тръби на цял легион ангели. Всички камбани в града звънели от радост при пристигането му. Самият той бил облечен в блестящи дрехи от небесно злато... Много още неща чуха ушите ми тогава...

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница