Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница4/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
#46066
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Християн. Но защо си се уплашил толкова от този сън?

Човекът. Защото мислех, че е настанал Съдния ден, а аз не съм приготвен за него. Но най-много се уплаших от това, че ангелите прибраха мнозина, а мене оставиха и адската бездна отвори устата си точно на мястото, където стоях. Гризеше ме съвестта и си мислех: "Съдията гледа само мен и целия Му гняв ще се изсипе върху ми!"

След това Тълковникът каза на Християн:

-- Разбираш ли тези неща?

Християн. Напълно ги разбирам и те ме поставят между надеждата и страха!

Тълковник. Добре! Помни ги всичките! Нека ти бъдат като остен, да те бодят в ребрата, за да вървиш напред в пътя, по който ще ходиш!

Тогава Християн започна да се стяга и приготвя за пътуването си.

Тълковник. Дано Утешителят да бъде всякога с тебе, скъпи Християне, и да те води в пътя, който извежда до Града!

И така Християн тръгна в пътуването си, пеейки:


Тук видях аз много неща,
велики и страшни за мен чудеса,
които ще могат да ме укрепят
да следвам аз вярно избрания път.
Дано да размислям всегда аз за тях
и веч да не бъда, какъв до днес бях.
Дано и признателен бъда всегда
на тебе, Тълковник, за таз добрина.

Глава трета

Видях в съня си, че пътят, по който трябваше да мине Християн, беше заграден от двете страни със стена, която се наричаше Спасение<$FИсаия 26:1>. По него тичаше натовареният Християн, но с голям труд и мъки поради тежкия товар.

Тичайки така, той стигна до едно много стръмно място, на върха на което се виждаше да стърчи кръст. Малко по-надолу, точно до подножието на стръмнината, се намираше един гроб.

Видях в съня си, че когато Християн стигна до кръста, изведнъж тежкият му товар се отвърза от раменете му, падна от гърба му и започна да се търкаля надолу, стигайки до гроба. Там падна вътре и повече не се видя.

Тогава Християн, облекчен и весел, изговори от дълбините на сърцето си:

-- Чрез скръбта Си Той ми даде успокоение и чрез смъртта Си -- живот!

Той се спря за малко там. Гледаше наоколо и се удивляваше. Видя му се много чудно как така само с гледане към кръста той можа да се освободи от тежкия товар.

Докато продължаваше да гледа всичко около кръста и гроба, ронейки сълзи от радост<$FЗахарий 12:10>, пред него се явиха три пресветли сили, които го поздравиха:

-- Мир на тебе!

Първата сила му каза:

-- Твоите грехове са простени!

Втората сила му съблече дрипите и го облече в чисто облекло. Третата сила сложи на челото му белег, даде в ръката му свитък от пергамент с печат и му заповяда да гледа в него, докато върви по пътя, а когато стигне до Небесната врата, да го предаде. След това трите сили си отидоха<$FМарк 2:5, Захарий 3:4, Ефесяни 1:13>.

Тогава Християн подскочи три пъти от радост и тръгна по пътя си, като пееше с глас:


Дотук дойдох от грях отегчен,
загубен, отвсякъде утеснен, огорчен!
Но чудо голямо стана! Намерих тук мир,
спокойствие и радост, излезнах на шир.
Душата ми тука прие свобода.
Товарът ми вече съвсем се отне!
О, свят е този гроб и тоз кръст ми е свят!
Пресвят е Този, Който на него е разпнат!
И видях пак в съня си, че той вървеше по пътя, докато прехвърли хълма. Там, под хълма, малко настрани от пътя, видя легнали и дълбоко заспали трима души с железни окови на краката.

Името на единия беше Простьо, на другия Лентьо, а на третия Смелчо.

Когато Християн видя, че лежат в такова състояние, се приближи до тях, за да ги събуди, като им каза:

-- Вие сте като човеци, спящи на върха на мачтата на кораб, който плува в мъртво море, без дъно. Станете и бягайте оттука! Ако желаете, аз ще се опитам да ви помогна да се освободите от оковите си, ако е възможно!

Тогава прибави:

-- Ако онзи, който обикаля и реве като лъв, мине оттука, вие ще станете жертва на острите му зъби!

Тези думи ги накараха да отворят очите си и като гледаха Християн, проговориха:

Простьо каза:

-- Аз не виждам да има нещо за страх!

Лентьо прибави:

-- Нека още малко да поспим!

А Смелчо, уверен в себе си, добави:

-- Не се грижи за мене! Всеки да мисли за себе си и всеки себе си да гледа!

Тогава те се изтегнаха наново да спят, а Християн продължи пътя си. Много му беше мъчно, като мислеше за тези трима, които се намираха в толкова опасно състояние. Болеше го, че не искаха да оценят благодеянието, което доброволно им предложи той, като ги събуди и посъветва как да се освободят от оковите си. Докато мислеше и се смущаваше за тях, той видя други двама, които прескочиха стената от лявата страна на тесния път и приближиха до него.

Името на единия беше Обрядолюбов, а на другия Лицемеров. Като се приближиха до него, той започна следния разговор с тях:

Християн. На добър час, господа! Откъде идете и накъде пътувате?

Обрядов и Лицемеров. Родени сме в земята на Суетната Слава, а отиваме за хълма Сион, за да придобием слава и похвала!

Християн. А защо не минахте през вратата, която е там, в началото на пътя? Не знаете ли, че е писано:

-- Който<$FИоан 10:1> не влиза през вратата, а прескача от друго място, е крадец и разбойник?

Обрядов и Лицемеров. На всички наши съотечественици се вижда трудна работа да се ходи до онази врата, за да се влезе оттам в пътя. През нея много се заобикаля и затова, обикновено за по-лесно и по-бързо, прескачат през стената така, както направихме и ние!

Християн. Но това няма ли да се счете като престъпление против Господаря на града, в който отивате. Вие правите това, което е против Неговата изявена воля?

Обрядов и Лицемеров. Колкото за това не се тревожи. За да оправдаем постъпката си, ние посочваме обичая! Ако стане нужда, можем да доведем много свидетели, които ще засвидетелствуват, че това си е обичай от хиляда години, даже и повече!

Християн. Ще може ли обаче обичаят ви да устои пред строгото изпитване на Съда?

Обрядов и Лицемеров. Един обичай, който е съществувал повече от хиляда години, несъмнено трябва да се приеме като закон, ако съдията е безпристрастен! Освен това, ако успеем да влезем в пътя, има ли значение как и откъде сме влезли? Важното е да сме вътре! Ти, който си влязъл (както се вижда) през вратата, на пътя ли си? Ами ние, които се прехвърлихме през стената, не сме ли в пътя? Ти да не си в по-добро състояние, отколкото ние?

Християн. Аз ходя според нареждането на Господаря си, а вие ходите по своите капризи. Господарят на земята ще ви гледа като крадци и разбойници. В края на пътя няма надежда, че ще ви оправдае. Сами сте влезли без Неговото наставление и сами ще излезете без Неговата милост!

На тези думи те не отговориха.

Видях ги, че вървяха по пътя разделени един от друг, без да разговарят за нищо. Само веднъж казаха на Християн, че колкото за Закона и обрядите, те не се съмняват, че ще могат да ги изпълнят и упазят, така добре, както и той, а относно дрехата му прибавиха:

-- Ние не виждаме никаква разлика между тебе и нас освен по дрехата, която е на гърба ти, но и тя като че ти е дадена от съседите ти, за да покриеш голотата си!

Християн. Чрез закони и обряди няма да се спасите, тъй като не влязохте през вратата. Колкото за дрехата, която нося на гърба си, тя ми е дадена от Самия Господар на мястото, на което отивам, и то, както казвате, за да покрия голотата си. Приех я в знак на Неговата благосклонност към мене, защото преди носех само парцали. Сега аз се утешавам с тази дреха. Когато дойда до портите на Града, Господарят ще ме счете между добрите, понеже имам на гърба си Неговата дреха, която Сам Той ми даде в деня, когато ми съблече парцалите.

Освен това може още да не сте забелязали, но аз имам и белег на челото си. Той ми е даден от най-близкия съдружник на Господаря ми в деня когато тежкият товар падна от моя гръб. Тогава ми дадоха един свитък с печат, за да го чета по пътя и да се утешавам. Казаха ми, щом стигна до Небесната врата да го покажа, за да приемат и мене заедно с него. Страхувам се, че вие сте лишени от всички тези неща, защото не минахте през вратата.

На тези думи господин Обрядов и Лицемеров не отговориха нищо, само се спогледаха и се засмяха. След това видях, че всички продължиха пътя си. Християн вървеше сам напред, без да разговаря с никого. От време на време въздишаше дълбоко, а понякога лицето му изразяваше особена радост. При това често отваряше свитъка и прочиташе от него за насърчение.

Така вървяха всички, докато стигнаха до хълма Мъчнотия. Под него имаше извор. На същото място се събираха и други два пътя освен този, който идваше от тясната врата. Единият се отбиваше наляво, другият надясно под хълма, а тесният път продължаваше направо по хълма, нагоре. Тази стръмна пътека, която се изкачваше по хълма, се наричаше Мъчната Пътека.

Християн приближи до извора<$FИсаия 42:10>, пи от бистрата вода и като се разхлади и ободри, започна да се изкачва нагоре, казвайки на себе си:
Не ме е страх от стръмния път,
към Вечен живот ме завежда той;
И нека е мъчно, но да победя.
А не с леснина да падна в беда!
Видях, че и другите двама дойдоха до това място, но като видяха колко стръмен и тежък е този път по хълма, предпочетоха да тръгнат по другите странични пътеки, мислейки, че те се съединяват от другата страна. Името на едната пътека бе Премеждник, а на другата Гибелник. Единият тръгна по Премеждник и стигна до една гора, а другият, като тръгна по Гибелник, стигна до едно просторно място пълно с канари и пропасти. Там той се препъна, падна ужасно и вече не стана.

Наблюдавах как Християн се изкачваше по хълма. Той вече не тичаше. Вървеше доста бавно, а най-после започна да пълзи на колене, тъй като пътеката беше много стръмна. Точно в средата на пътя имаше красив Павилион, построен от Самия Господар на хълма, който служеше за почивка на изморените пътници. Като стигна до него, Християн седна за малко да си почине. Той извади свитъка от пазвата си и започна да чете за утеха. След време спря да чете и заразглежда дрехата, дадена му в началото на пътя при кръста. Наслаждавайки се на хубавото си облекло, той задряма и след малко дълбоко заспа. Така унесен, той спа до късно следобед и не усети как свитъкът падна от ръцете му. Малко след това до него се приближи човек, който го побутна и виждайки, че се събужда, му каза:

-- Иди при мравката, о, ленивецо! Прегледай пътищата й, и стани мъдър<$FПритчи 6:6>!

Това стресна Християн. Той се събуди напълно. Скочи на краката си, тръгна да върви бързо и много скоро стигна на върха на хълма.

Когато стигна до върха, видя че срещу него тичаха двама непознати. Името на единия беше Страхливко, а на другия Съмненко. Като стигнаха при него, Християн ги попита:

-- Какво се е случило? Защо бягате назад?

-- Бяхме тръгнали за Сион! „ отговори Страхливко. След като минахме онова мъчно място, колкото по-нататък отивахме, толкова повече страхове и премеждия срещахме. Накрая решихме да се върнем!

-- Не само това -- каза Съмненко, -- тука, много наблизо, право пред нас, са легнали два големи лъва. Спят ли, или са будни, не зная, но не посмяхме да минем покрай тях, да не би изведнъж да скочат и да ни разкъсат на парчета.

-- Вие ме плашите -- каза Християн. -- Къде да отида, за да избегна опасността? Ако се върна в отечеството си, ще загина, защото знам, че то ще бъде изгорено с огън и жупел. Ако мога обаче да стигна до Небесния град, зная, че там ще бъда спасен. Ще се опитам да отида в Него! Назад ме чака само смърт! Ще продължа да вървя напред!

И така, Страхливко и Съмненко се затичаха надолу по хълма, а Християн продължи да върви по пътя си. Но след малко, припомняйки си думите на двамата, той потрепера от страх. За да се успокои, реши да извади свитъка и да прочете нещо от него за утешение. Бръкна в пазвата си, но, уви! Свитъкът не беше там. Това още повече ужаси Християн. Свитъкът му служеше за утеха и паспорт, с който щеше да мине през Небесната Порта. Той изпадна в голямо отчаяние и не знаеше какво да прави. Най-после се сети, че беше заспал в Павилиона и сигурно там е загубил свитъка си. Веднага падна на колене и започна да се моли на Бога, да му прости това невнимание. Като свърши молитвата си, той се върна назад да търси свитъка. Никой не може да опише скръбта на Християновото сърце по времето, докато се връщаше? Той плачеше, охкаше и се самообвиняваше за невниманието си така дълбоко да заспи на онова място. Та то беше само за малка почивка след голямата умора!

Връщайки се назад, Християн се озърташе на всички страни и гледаше много внимателно за свитъка, с който толкова пъти се беше утешавал. Като стигна до едно място, откъдето можеше да се види Павилиона, скръбта му се поднови. Съвестта му отново започна да го измъчва за сторената грешка, когато фатално изпадна в дълбокия сън<$FОткровение 2:4, I Солунци 5:6-8>. Той ускори крачки и заплака с глас:

-- О, колко съм нещастен! Каква страшна фаталност! Да заспя посред бял ден! Да заспя във време, когато има да се върши толкова много! Заради плътта си съвсем неправилно използувах онова място, което Господарят е предназначил само за малка почивка, но не и за заспиване. Колко път изминах напразно! Не стана ли същото и с Евреите, когато заради греховете си трябваше да извървят дълъг път през Червеното море и пустинята? Така и аз сега съм заставен със скръб и плач да се връщам по този път, който минах с радост и песен. Досега можех да извървя много километри! Вместо веднъж аз три пъти минавам по него. Уви! Може и нощта да ме завари тука. Денят вече преминава! Ох! Да не бях заспивал!

Най-после Християн стигна до Павилиона. Седна да си отпочине, но не можеше да спре сълзите си. Той жално плачеше за станалото. Като бършеше лицето си и се озърташе насам-натам, видя свитъка. Очите му светнаха. Разтреперан се наведе и бързо го грабна. Скри го в пазвата си. Радостта му бе неописуема. За него свитъкът беше гаранция за живот и паспорт за приемането му в желаното пристанище. Това го накара да го скрие в пазвата си. Той благодари на Бога, че отправи погледа му точно към онова място, където беше паднал свитъкът. С просълзени от радост очи Християн пак тръгна по пътя си.

Колко бързо и леко измина сега останалата част до върха на хълма! Когато достигна до върха на хълма, вече се беше мръкнало. Нощта още веднъж му припомни глупавото заспиване там, където не трябваше и той отново започна да плаче:

-- О, фатален сън! Заради него сега ще замръкна на пътя! Как ще вървя в тъмнината, и то тук, където лежат онези страшни зверове!

Спомни си думите на Страхливко и Съмненко. Колко много се бяха наплашили те, след като видяли лъвовете!

"Аз зная, каза си Християн, че лъвовете ходят нощем, за да търсят храна, и ако случайно ме срещнат в тъмнината, нищо не може да ме спаси. Как бих могъл да избягна да не ме разкъсат на парчета!"

Говорейки си така и оплаквайки тежкото си престъпление, той продължаваше да върви. Малко по-натам, нещо го накара да повдигне очи. Право пред него, отдясно на пътя, се издигаше великолепен палат, който се наричаше Прекрасен.

Видях в съня си, че Християн забърза към него, като мислеше да влезе и да пренощува там, ако е възможно. Не беше изминал голямо разстояние, когато пътеката се стесни. Оставаха около двеста крачки до портата, където стоеше вратаря. Там забеляза два лъва, легнали от двете страни на пътеката. "Ето, помисли си той, опасността, която накара Страхливко и Съмненко да се върнат." (Лъвовете бяха вързани, но той не можеше да види веригите им.) Тази гледка го накара да замръзне на мястото си. Страх обзе цялото му същество. Като не виждаше пред себе си нищо друго освен смърт, той намисли да се върне. Но вратарят, чието име беше Бодрю, стоейки на портата, забеляза, че Християн се спря. Стори му се, че иска да тръгне обратно, и извика силно:

-- Толкова ли е малка силата ти<$FМарк 4:10>? Не се страхувай от лъвовете. Те са вързани и са поставени тука за изпит на ония, които влизат в този палат -- да се види кой има вяра и кой няма. Върви по средата на пътеката и те няма да те засегнат.

Тогава видях, че Християн продължи да върви по средата на пътеката, треперейки от страх като гледаше лъвовете. Внимателно и страхливо следваше съвета на вратаря, чувайки силния рев на зверовете. Те обаче не му сториха нищо.

Като премина, плесна с ръце от радост и забърза да стигне до вратата, където го чакаше вратаря.

-- Господине, каква е тази сграда? - попита Християн. Мога ли да пренощувам тука?

-- Тази сграда е построена от Господарят на хълма. Той я направи за почивка и закрила на пътниците. А ти откъде си и накъде отиваш?

Християн. Идвам от град Погибелово и пътувам за хълма Сион. Тъй като вече се стъмни, искам, ако е възможно, да пренощувам тук тази вечер.

Вратар. Как се казваш?

Християн. Сега се казвам Християн, а преди името ми беше Безблагодатен. От Яфетовото племе съм, от онези които Бог покани да седят под шатрите на Сим<$FБитие 9:27>.

Вратар. А защо толкова си закъснял? Слънцето отдавна залезе!

Християн. Можех да стигна по-рано, но окаят аз, позадрямах малко в Павилиона, който е по средата на пътя. Така се унесох в дълбок сън, че без да усетя, изгубих свидетелството си. После изминах доста път, докато разбера, че свидетелството не е у мене, и с болка в сърцето се върнах да го търся на мястото, където бях спал. Намерих го в Павилиона, но много закъснях.

Вратар. Добре, добре! Аз ще извикам едно от момичетата, които живеят в палата. Ако тя одобри твоите думи, може да те пусне да влезеш между другите от семейството, според законите на този дом.

Вратарят дръпна звънеца и веднага от дома излезе едно хубаво, смирено момиче на име Разсъдителност. То попита защо го вика.

-- Този човек идва от град Погибелово и пътува за хълма Сион. Понеже е зъмръкнал точно тука и се чувствува много уморен, попита дали не може да пренощува тази нощ при нас? Аз му казах, че ще те повикам, за да поговориш с него, и ако сметнеш за добре, според закона на този дом, да го приемеш.

Тогава Разсъдителност попита Християн:

-- Откъде идваш и накъде отиваш? Какво видя и кого срещна по пътя?

Християн й разказа цялата история, както я беше разказал и на вратаря.

-- Как се казваш? -- попита Разсъдителност.

-- Името ми е Християн. Моля те, разреши ми да пренощувам тази нощ тука, защото виждам, че Господарят на хълма е направил този дом за успокоение и защита на пътниците.

Момичето се поусмихна, но в очите й се виждаха сълзи:

-- Ще повикам да те видят още две-три от нашите сестри.

Тя изтича до вратата и извика сестрите си: Разумност, Набожност и Умилителност. Те, като дойдоха и поприказваха малко с Християн, го поканиха вътре. Представиха го на цялото семейство. При влизането му всички го поздравиха с хубавите думи:

-- Влезни, ти, благословени от Господа. Този дом е съграден от Господаря на хълма, специално за пътници като тебе.

А той с наведена глава вървеше след сестрите. Въведоха го в една от стаите, подадоха му стол да седне и му предложиха нещо да пийне, докато се приготви вечерята. Набожност, Разумност и Умилителност решиха да седнат при него и да прекарат времето в разговор.

Набожност. Сега, скъпи Християн, като направихме това добро да те приемем в къщата си тази нощ, бъди и ти така добър от своя страна да ни разкажеш всичко, което ти се е случило по пътя. Нека да можем и ние с нещо да се ползуваме от теб.

Християн. С най-голямо удоволствие. Много ми е приятно, че имате желание да ме слушате.

Набожност. Разкажи ни първо, какво те подбуди да предприемеш това житейско пътешествие?

Християн. Седейки у дома си, до ушите ми достигна страшен глас, че неизбежна гибел ще постигне онова място. Като разбрах това, аз реших да бягам оттам, за да спася живота си.

Набожност. Но как стана така, че като излезе от града, избра именно този път, а не друг?

Християн. Така е искал Бог! Когато се уплаших, че живота ми е в опасност и не знаех накъде да бягам, при мене дойде един човек на име Благовест. Той ме упъти да тръгна към Тясната Врата. Сам никога нямаше да я намеря. Благовест (когото, сигурно Бог изпрати при мене) ме упъти в този път, който ме доведе право във вашия дом.

Набожност. А мина ли покрай къщата на Тълковника?

Християн. Да, да, минах покрай нея и бързам да ви кажа, че там видях много хубави неща, които ще помня докато съм жив. Особено тези трите:

Как Христос запазва благодатното дело в сърцето, даже и тогава, когато Сатана се опитва с всички сили да го унищожи.

Как един човек постоянствуваше в греховете си, докато съвсем изгуби надеждата си за Божията милост.

И сънят на друг, който бе сънувал, че е настанал Съдния ден.

Набожност. Наистина, чудни неща! А той разказа ли ти съня си?

Християн. Да! Точно това беше много страшно за мене. Когато ми разказваше, сърцето ми се сви и аз го съжалих. Радостен съм, обаче, че чух неговия сън.

Набожност. Това ли е всичко, което видя в къщата на Тълковника?

Християн. Не, има и други неща. Той ми показа великолепен палат, където видях хора, облечени в златни дрехи. Видях и един дръзновен господин, как отиде с гола сабя и си проби път през въоръжените слуги, стоящи на вратата, и непускащи никого вътре. Когато стигна с бой до входа, отгоре го извикаха да влезе, за да придобие вечна слава.

Всичко, което видях в къщата на Тълковника така ме смая, че година и повече бих стоял там, ако не ме чакаше толкова дълъг път.

Набожност. Какво друго видя по пътя?

Християн. Какво видях ли? Като вървях по пътя, забелязах Един, Който беше разпънат на дърво, облян в кръв. Като гледах към Него, товарът падна от гърба ми. Нека ви кажа, че този товар носех още от къщи и много ми тежеше. Едвам го мъкнех и постоянно пъшках. Само един поглед обаче към Онзи човек и. . . тежестта падна от гърба ми. Разбира се, това бе голямо чудо за мене, защото дотогава не бях виждал и не знаех, че може да стане така. Като продължавах да гледам към разпнатия на дървото човек (защото не можех да не Го гледам), внезапно пред мене се явиха три светли сили. Едната ме увери, че всички мои грехове са простени. Другата ми съблече дрипите и ме облече с тази хубава дреха, която виждате, а третата сложи белега на челото ми и ми връчи този свитък с печат. (Извади свитъка и им го показа.)

Набожност. Нищо друго ли не видя по пътя?

Християн. Тези неща, които ви разказах, са най-хубавите. Разбира се, има още много други. Например, малко настрана от пътя, по който вървях, видях трима души Простю, Лентю и Смелчо, които се бяха обтегнали на земята. Те бяха заспали дълбоко, а краката им бяха завързани с железни вериги. Мислите, че можах да ги събудя ли? Съвсем не.

Видях също Обрядов и Лицемеров точно в момента, когато се прехвърляха през стената на Спасението, за да отидат уж, според думите им, до хълма Сион. Те скоро се изгубиха, както и ги бях предупредил, че ще стане.

Много се измъчих, докато се изкачвах по хълма и със страх и трепет минах покрай лъвовете, които са на пътеката до вашия палат. Наистина ако не беше вратарят, онзи добър човек, стоящ до вратата ви, не зная какво би станало с мене. Може би щях да се върна или пък лъвовете щяха да ме разкъсат. Сега благодаря на Бога, че съм тук. Благодаря и на вас, че ме приехте.

Тогава Разумност му зададе няколко въпроса:

Разумност. Не ти ли домъчнява понякога, когато си спомниш за отечеството, което си напуснал?

Християн. Много често мисля за него, но винаги с голям срам и отвращение. Право да ви кажа, бих се върнал, ако ми беше мило това, което оставих. Аз търся и желая по-добро отечество -- Небесното, и за там съм тръгнал.

Разумност. Не носиш ли със себе си някои от нещата, които си имал там и които си употребявал постоянно?

Християн. Нося някои, но против волята си. Особено,, вътрешните ми плътски помисли, в които моите съотечественици и аз се удоволствувахме. Сега всички те ме наскърбяват. И ако можех да избирам за себе си, каквото аз искам, никога не бих помислил повече за тях, но. . . когато искам да правя добро, злото се изпречва пред мене<$FРимляни 7:15-21>.

Разумност. Не усещаш ли понякога, че тези неща, които друг път са те смущавали и поставяли в недоумение, сега са победени?




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница