Пътешественикът от този свят до Небесната страна

-- Аз ще вървя със силата на Господ Бог!

Чувайки тези думи, чудовищата веднага се дръпнаха назад и вече не доближиха до него.

Едно нещо не мога да не кажа. Видях, че Християн беше много смутен. Дори не познаваше собствения си глас! Като стигна до устието на огнената пропаст, едно от лукавите чудовища изскочи, изправи се зад него и без той да го забележи, започна да шепти на ухото му гнусни и хулни думи. Горкият Християн! Мислеше, че тези хули излизат от неговата уста. Дотолкова не разпознаваше гласа си! И това, разбира се, беше най-голямото страдание за него. Такова нещо не беше преживявал досега. Колко много се измъчваше, като си помисли, че хули Онзи, Когото по-рано обичаше с цялото си сърце! Не се сещаше да си запуши ушите, нито пък можеше да разбере откъде идват тези страшни хули.

Докато ходеше в това окаяно състояние, Християн дочу глас на човек, който като че ли вървеше далеч пред него и казваше:

-- Даже и в Долината на Смъртната Сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене<$FПсалом 23:4>.

Тези думи предизвикаха силна радост у Християн поради три неща:

Първо, той разбра, че освен него в Долината има и други пътници, които се боят от Бога.

Второ, той позна, че там с тях беше Бог, макар и те като него да се намираха в същото мрачно и ужасно състояние. "Защо да не бъде и с мене -- каза си той -- при все, че аз не можах да Го видя по-рано поради многото препятствия на мястото"<$FЙов 9:11>.

И трето, Християн се надяваше да стане другар на човека пред него, ако го настигне. Затова, като ускори крачките си, започна да вика. Този, който беше пред него, изглежда не знаеше как да му отговори, защото досега самият той мислеше, че е сам.

Скоро след това започна да се развиделява. При вида на новия ден Християн въздъхна и си каза:

-- Той обърна Сянката на смъртта в светла зора<$FАмос 5:8>.

Когато се разсъмна съвсем, той се обърна назад не от желание да се върне, но за да погледне какви беди беше преминал в тъмнината. Сега много ясно можа да види онази грозна яма, която беше от дясната страна на пътя, блатото, което беше от лявата страна и колко тясна беше пътеката помежду им. Видя и змеьовете и ламите в бездната, но вече отдалеч, защото, откакто се зазори, те не смееха да приближат. Тогава си спомни думите, писани в свитъка:

-- Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело Мрачната сянка<$FЙов 12:22>.

Избавлението от всичките беди по този страшен път, стопли сърцето на Християн и той можа спокойно да огледа опасностите, от които толкова много се страхуваше в тъмнината. Изгряването на слънцето беше Божия милост към него, защото, ако първата част на Долината на Смъртната Сянка беше страшна, то втората част, през която му предстоеше да мине, беше още по-опасна. От мястото, където стоеше, до края на Долината, целият път беше осеян с примки. Толкова много ями имаше по него, че ако сега беше тъмно, както беше, когато мина първата част на пътя, и хиляда живота да притежаваше, всички щеше да изгуби. За щастие слънцето беше вече изгряло и Християн възкликна:

-- Светилникът ми свети над главата и с неговата виделина ходя през тъмнината<$FЙов 9:3>.

С тази светлина той стигна до края на долината.

Видях в съня си, че точно там бяха разпиляни костите и смазаните трупове на хора, минали по-рано през това място. Като размишлявах, питайки се каква е причината за гибелта им, забелязах пред себе си една пещера, където в старо време седели два исполина -- Папа и Поган, под властта и тиранството на които тези човеци (чиято кръв, кости и пепелта от труповете им покриваха земята) били жестоко убити. Християн обаче мина покрай пещерата без никакви затруднения и пречки -- обстоятелство, което в началото ме учуди много, но след това разбрах, че единият исполин, Поган, отдавна бил умрял, а другият, Папа, макар и жив, от ударите, които получил на младини, бил станал съвсем немощен, с вдървени крака и ръце, и всичко което можел да прави, било да седи пред пещерата и да наблюдава минаващите пътници, хапейки костите си от яд, че вече не е в състоявие да ги настигне и убие.

Видях, че Християн, като вървеше по пътя, забеляза стареца, който седеше пред пещерата, но не знаеше какво да мисли за него. А исполинът, като не можеше да го доближи, само викаше:

-- Вие няма да тръгнете в правия път, докато не изгорят още няколко от вас.

Християн не му отговори. Дори не го погледна. Вървеше по пътя си невредим.

Глава пета

Като измина известно разстояние, Християн стигна до една могила, направена нарочно за улеснение на пътниците -- да могат от там да виждат какво има напред по пътя. Той се изкачи на нея, погледна напред и забеляза, че на не голямо разстояние върви Верен.

-- Хей! Хей! Чакай да ти стана другар! -- извика Християн.

-- Не мога! Бягам да спася живота си! Отмъстителя на кръвта ми ме гони! -- отговори Верен.

Това малко разгневи Християн. Той ускори крачките си, настигна бързо Верен и го подмина, така че "последният стана пръв". Тогава Християн се усмихна горделиво, защото беше изпреварил брата си и като не внимаваше къде стъпва, ненадейно се спъна и падна така лошо, че не бе в състояние да мръдне от мястото си, докато не го настигна Верен и му помогна да стане.

Видях в съня си, че те тръгнаха заедно с искрена любов, разговаряйки за всичките неща, които бяха видяли по пътя.

Християн. Почтени и любезни мой братко Верене! Много се радвам, че те настигнах и че Бог е приспособил духовете ни един за друг, така че да можем заедно, като другари да преминем този приятен път.

Верен. Аз се надявах, мили ми приятелю, да те имам за другар още от града ни, но ти ме изпревари и затова бях принуден да вървя дотука сам.

Християн. Колко време след мене стоя в Погибелово?

Християн. Нима нашите съседи приказваха това?

Верен. Да, да, то беше в устата на всички!

Християн. И въпреки това освен тебе, никой не се помръдна от мястото си? Как си обясняваш факта, че пред лицето на опасността побягна само ти?

Верен. Те само приказваха, но никой не искаше да вярва. Често пъти в разпалени спорове чувах да споменават твоето име с подигравателен тон, и колко глупав си бил, че си предприел толкова дълго пътешествие. Но тъй като аз вярвах и продължавам да вярвам, че нашият град ще бъде опожарен с огън и жупел отгоре, избягах.

Християн. А чу ли да се приказва нещо за съседа ми Уводен?

Верен. Чух, че бил заедно с тебе до Тинята на Отчаянието, където паднал и затънал. Беше се доста изпоцапал и не искаше никой да знае за това.

Християн. Какво му казваха съседите?

Верен. Какво да му казват? Всички му се смеят! Откакто се върна, стана за подигравка между хората. Едни му се присмиват, други го презират и никой не му дава работа. Сега е седем пъти по-зле, отколкото беше преди да тръгне с тебе от града.

Християн. Но защо му се присмиват толкова, когато самите те презират пътя, от който се върна той?

Верен. Защото не устоя на думата си. "У-у-у! -- викат след него. -- Да ти се не види и пътя, и ти самия -- изменник!" Изглежда, че и Сам Бог е допуснал противниците да му се присмиват и да го имат за поговорка, защото се върна от пътя<$FЕремия 29:18,19>.

Християн. Ти не се ли срещна с него да поприказваш за тези работи, преди да тръгнеш?

Верен. Веднъж само го срещнах на улицата, но той премина на отсрещния тротоар и се престори, че не ме вижда. Явно беше, че е гузен и се срамува за извършеното.

Християн. Аз имах голяма надежда за него, но сега се опасявам, че ще остане в града и ще загине както всички други. Колко вярно е това:

-- Кучето се върна на бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се въргаля в тинята<$FII Петрово 2:22>.

Верен. И аз се страхувам, че той ще погине. Кой обаче може да попречи на това, което има да стане?

Християн. Нека да го оставим и да си поговорим за неща, които засягат нас. Разкажи ми, моля, какво ти се случи по пътя? Сигурно си преживял такива неща, които при други обстоятелства биха се разказвали като някакво чудо?

Верен. Аз избягнах Тинята на Отчаянието, където ти затъна и без никакви препятствия успях да стигна до тясната врата. Но по пътя срещнах някаква жена на име Похотка, която за малко щеше да ме хвърли в голяма беда.

Християн. Радвам се, че си се измъкнал от нейните примки. Тя е изкушавала Йосиф много преди тебе, но и той като тебе е успял да избяга. За малко да изгуби живота си заради нея<$FБитие 39:11,13>. И какво ти направи?

Верен. Ти знаеш ли какъв ласкателен език има тя? Много настояваше да отида с нея, като ми обещаваше всевъзможни удоволствия.

Християн. Всевъзможни удоволствия? Не вярвам! Тя не е в състояние да ти обещае такова удоволствие, каквото ти дава спокойната съвест.

Верен. Ти ме разбираш какво искам да кажа. Тук става дума за плътско и похотливо удоволствие.

Християн. Слава Богу, че си успял да се освободиш от нея. "Оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нейната яма<$FПритчи 22:14>."

Верен. Не зная дали съм се освободил напълно от нея.

Християн. Как? Аз не искам да вярвам, че си готов да се поддадеш на ласките й.

Верен. Не, не съм се осквернил с нея, защото винаги, когато ме ласкаеше, аз си спомнях думите на една стара книга:

-- Стъпките й достигат до ада<$FПритчи 5:5>.

Тези думи ми помогнаха да затварям очи и да избягвам омайния й поглед<$FЙов 31:1>. От това, разбира се, тя се ядосваше много и ме хулеше, а аз продължавах да вървя напред.

Християн. Някакво друго нападение не преживя ли по пътя?

Верен. Да! Когато стигнах до ръта, наречен Мъчнотия, срещнах един стар човек, който ме попита:

-- Кой си ти? Къде отиваш?

Аз му отговорих, че съм пътешественик и отивам в небесния Град. Тогава старецът ми каза:

-- Виждам, че си честен човек. Ще бъдеш ли благодарен от заплатата, която ще ти дам?

Тогава го попитах как се казва и къде живее. Той ми отговори, че се казва Адам първи и живее в град Прелъстител<$FЕфесяни 4:22>. Попитах го каква е работата, която ми предлага и каква заплата ще ми даде. Той ми каза, че работата е много задоволителна, а колкото за заплатата, щял да ме направи наследник на имота си. Попитах го още каква е къщата му и има ли други слуги. Той ми отговори, че в неговата къща има от всичките сладости, които може да предостави светът. Слугите му били негови деца. След това поисках да разбера колко деца има. Отговори ми, че има три дъщери:

"Похотта на плътта, Пожеланието на очите и Гордостта на живота<$FИоан 2:16>."

Даже ми предложи да ме ожени за една от тях, ако разбира се поискам. Попитах го докога ще трябва да живея при него и той ми каза, докато съм жив.

Християн. И какво решихте със стареца?

Верен. В началото бях готов да отида с него, защото ми приказваше сладко, но докато го наблюдавах, забелязах, че на челото му има надпис:

-- Да съблечете стария човек с делата му!

Християн. И какво от това?

Верен. Тогава разбрах, че думите му са само ласки и че ако вляза в къщата му, той ще ме направи роб. Затова му казах да не хитрува повече, тъй като никога няма да приближа вратата на неговата къща. Тогава той се разсърди много и се закани, че ще изпрати след мене някой, който да направи пътя ми труден. Тръгвайки си, усетих, че ме улови и дръпна назад с огромна сила, и като помислих, че откъсна част от тялото ми, неволно извиках:

-- Ах! Колко окаян съм аз<$FРимляни 7:24>!

И започнах да се изкачвам по хълма.

Когато стигнах до средата на пътя, се обърнах назад, за да видя дали някой не ме следи. Тогава забелязах, че един непознат човек бързаше след мене. Той ме настигна до едно място, където имаше беседка.

Християн. Знам, знам това място. Там седнах да си почина и така дълбоко заспах, че изгубих свитъка, който криех в пазвата си.

Верен. Мили братко, чуй какво ще ти кажа. Като ме настигна, непознатият с един удар ме свали като мъртъв на земята. Когато се съвзех, го попитах:

-- Защо ме удари така?

Той отговори:

-- Защото тайно си се съгласил да служиш на Адам първи. -- И ме ритна толкова силно в гърдите, че аз си помислих: този път ще ме довърши. Тогава започнах да го моля:

-- Имай милост към мене!

-- Милост?! Аз не познавам такова нещо! -- отговори той и със следващия удар ме повали отново на земята.

Вече не се съмнявах, че беше решил да ме убие, когато благодарение на един човек, който мина по това време, аз бях освободен от него.

Християн. Кой беше този човек?

Верен. В първия момент не Го познах, но като си тръгваше, забелязах, че имаше белези от рани върху ръцете и ребрата, и от това заключих, че е Нашият Господ. След това продължих да се изкачвам по хълма.

Християн. Човекът, който те е настигнал и е искал да те убие е Мойсей. Той не жали никого и няма милост към онзи, който е престъпил неговия закон.

Верен. Това зная много добре, защото не се срещам за първи път с него. Най-напред той ме посети, когато си седях спокойно у дома, и каза, че ще изгори къщата ми, ако продължавам да седя там.

Християн. Ти забеляза ли къщата, намираща се на хълма, където си срещнал Мойсей?

Верен. Разбира се, видях я много добре. Видях и лъвовете, преди да стигна до нея, но те май бяха заспали по това време, защото беше около обяд. Преди да се свечери, минах покрай вратаря и прехвърлих хълма.

Християн. Да! да! Той ми каза, че те е видял, когато си минал. Много съжалявам, че не си влязъл в оная къща, защото там щеше да видиш много интересни неща, които до деня на смъртта си нямаше да забравиш. Но кажи ми, моля те, не срещна ли някого в Долината на смирението?

Верен. Да, срещнах Неблагодарен, който се опита да ме разубеди, да се върна с него. Той се връщал, защото тази долина била съвсем безчестна. Каза ми, че ако не се върна ще пропъдя всичките си приятели: Горд, Високоумен, Славолюбив, Миролюбив и много други като тях. Уверяваше ме, че всички те ще се съблазнят в мене, ако бъда толкова глупав да мина през тази Долина.

Християн. А ти какво му отговори?

Верен. Казах му, че тези лица, които спомена, макар че са мои роднини, съвсем се отказаха от мене, откакто станах пътешественик. Това ме принуди и аз да се откажа от тях и вече ги считам, като че никога не са били от нашия род. Казах му още, че колкото за тази долина, той не мисли добре, защото поговорката казва: "Преди въздигане има смирение, а преди падане -- горделив дух." Затова му казах, че ми е добре, и че ще мина през тази долина, за да стигна до мястото, където най-мъдрите са стигнали, и не искам да избера това, което той счита най-достойно за почит.

Християн. Някой друг срещна ли в долината?

Верен. Да! Срещнах и Срамко. Но от всички хора, които срещнах по пътя си, той имаше като че ли най-неправилно име. На другите можеш да оспориш твърденията им с малко доказателства, и казвайки им "не", да ги отпратиш. Но този безочлив Срамко, като започнеше да приказва, не можеше да бъде спрян.

Християн. Та, какво ти каза?

Верен. Говори ми против вярата. Каза, че е съвсем срамно, низко и безчестно човек да мисли за духовните неща и да се възхищава от тях. Това било малодушие и човек, ако внимава върху делата и думите си, ще ограничи своята свобода, която е велика придобивка на храбрите духове в днешно време, а така ще стане за присмех на света. Каза също, че големците, богатите и мъдрите не са на моето мнение и ако някой се съгласял да го приеме, това ставало, след като изгубвал ума си или по принуждение<$FI Коринтяни 1:26, 3:18>. Освен това той укоряваше неблагородното състояние на повечето от онези, които пътуват по Небесния път, като изтъкваше тяхното невежство и липсата им на всякакво разбиране за естествените науки. Така той продължаваше да критикува много неща, и то много по-изразно, отколкото бих могъл да го представя аз. Например той твърдеше, че било срамно за човека да се разплаква и натъжава от проповедта на когото и да било и да се върща възхитен от църква у дома си. Срамно било също да се иска прошка от съседа, когато си го обидил, или пък да върнеш онова, което си взел неправедно. Благочестието, от една страна, отчуждавало човека от големците поради някои грехове (които той наричаше с умалителни имена), а, от друга страна, го карало да се сприятели с нищожните само заради това, защото са от същото вероизповядващо братство.

-- Всичко това не е ли срамно? -- питаше той.

Християн. А ти какво му отговори?

Верен. Какво ли? Истината е, че отначало не знаех какво да му отговоря. Дотолкова ми дотегна с приказките си, че почувствувах кръвта ми да нахлува в главата и за малко щях да се откажа от пътешествието. Тогава започнах да мисля върху думите: "Онова, което е високо в човеците, то е мерзост пред Бога"<$FЛука 16:15>.

Той ми каза всичко за хората -- какви са, какво са правили, но нищо не спомена за Бога и Неговото Слово. Продължавах да разисквам в себе си, че в Съдния ден няма да ни съдят за живот или смърт по думите на досадниците от този свят, но ще ни съдят по мъдростта и закона на Всевишния. Следователно, мислех си аз, каквото Бог казва, че е добро, е добро, макар и всички хора да са против това. Бог обича благочестието и се радва, когато вижда чувствителна съвест. Тези, които стават безумни за Царството небесно, са най-мъдрите, и бедният, който обича Христос, е по-богат от най-големия богаташ в света, който мрази Христа. Като знам всички тези неща, казвам ти Срамко, махни се от мене! Ти си враг на моето спасение. Да се сприятеля ли с теб против върховния си Владетел и Господар? Тогава как ще мога да Го гледам в очите, когато дойде? Ако сега се срамувам от пътищата Му и слугите Му, тогава как мога да очаквам благословение от Него?

Наистина този Срамко е много дързък злодей. Едвам се освободих от него. Беше се прилепил до мен и постоянно ми шепнеше за някои слабости и недостатъци на религията. Аз трябваше да го спирам и уверявам, че напразно се мъчи да ме разубеждава, защото онези неща, които той презираше, за мене бяха славни. Така успях да се измъкна от този ужасно досаден човек.

Християн. Брате, много се радвам, че си устоял против този злонамерен човек. Всичко, каквото каза за него, е и мое лично мнение, а особено това, че от всички други той носи най-неправилно име. Виждаш ли колко смело е тръгнал по този път, за да ни убеждава да се срамуваме от всичко, което е най-добро и да станем за присмех на хората. И колко е дързостен! Но ние трябва да му се противопоставяме докрай. Защото с цялото си самохвалство той издига само безумния и никой друг. Соломон казва: "Мъдрите ще наследят слава, а издигането на безумните ще е безчестие"<$FПритчи 3:35>.

Верен. Аз мисля, че за да можем да устоим против Срамко, трябва да повикаме на помощ Този, който желае да сме "храбри да защищаваме истината, докато сме на света".

Християн. Да това е вярно. Друг срещна ли в онази долина?

Верен. Никого не срещнах повече, а по пътя до долината на Смъртната сянка времето беше чудесно -- грееше силно слънце.

Християн. Това е било благодат за тебе. Защото с мене беше съвсем обратното. Когато влязох в онази долина, водих ужасна битка с омразния бяс Аполон. Той се нахвърли свирепо върху мене и аз си помислих, че ще ме убие, особено когато ме събори на земята, притискайки ме с краката си, за да ме смаже. В този момент изпуснах меча от ръката си и не бях в състояние да се защитя. Тогава викнах към Бога и Той чу молбата ми и ме избави от всички беди. Отново ободрен и обнадежден, аз влезнах в Долината на Смъртната сянка и почти половината път изминах в тъмнина. Мислех си, че там ще ме убият, но в нощта пътя ми бе осветлен и останалата част от него изминах много лесно и спокойно.

В съня си видях, че Верен се обърна настрани и видя един човек, вървящ наблизо до тях. Той беше доста висок и отдалеч изглеждаше приятен на външен вид. Казваше се Говорян. Верен го поздрави:

-- На добър час, приятелю! Къде отиваш? Навярно за Небесната земя?

Говорян. Да, да. Там отивам.

Верен. Там е идеално място и понеже и ние сме тръгнали затам, надявам се, че ще бъдем добри другари по пътя!

Говорян. На драго сърце, готов съм да ви бъда другар!

Верен. Хайде, ела да вървим заедно и да прекараме времето си в разговори за някои полезни неща.

Говорян. Много ми е приятно да говоря за добри неща. Радвам се, че срещнах хора, които са готови за такъв разговор. Защото искам да ви кажа, че много малко са тези, на които им е приятно да прекарват времето си, разговаряйки така, когато са на път. Повечето обичат да говорят за излишни и безполезни неща, а това винаги ми е причинявало много скръб.

Верен. Наистина това е много скръбно. Хората мислят, че има по-достойни неща за човешкия език, отколкото да говорят за Божиите работи?

Говорян. Много те харесвам, Верене, защото думите ти са пълни с доказателства. Има ли нещо по-сладко и по-полезно от това да говорим за Божиите неща? Кои неща биха били по-сладки от тях? Например ако човек се наслаждава да говори за историята, за тайнствеността на нещата или ако обича да говори за чудотворения, чудеса и знамения, къде ще ги намери така усладително изложени и сладко написани, както са в Свещеното Писание?

Верен. Това е вярно. Моето желание е да се възползуваме от разговор именно за тези неща.

Говорян. Та това е същото, което казах преди малко. Много е полезно да говорим за тях, защото по този начин можем да придобием ясни разбирания за много неща. Като разговаряме, ще разберем суетността на световното и ползата от небесното. Така можем да научим за нуждата си от новорождение, за недостатъчността на нашите дела, за нуждата ни от Христовата правда и т.н. и т.н. Освен това можем да научим какво значи да се покае човек, да вярва, да се моли, да страда и още много други. Човек така научава за своето спокойствие, какви големи обещания и утешения дава Евангелието. Това дава сила на човека, да може да устоява на лъжливи мнения, да защищава истината и да наставлява и поучава неуките.

Верен. Всичко това е истина и аз се радвам да чуя от тебе тези неща.

Говорян. Липсата на това е причина за мнозина да не виждат своята нужда от вяра и благодатно действие в душата им за придобиване на вечен живот. Повечето в живота си са съвсем невежи относно изпълнението на Закона, а така, разбира се, никой не може да получи Царството небесно.

Верен. Позволи ми да те прекъсна. Небесното разбиране за тези неща е дар от Бога. Никой човек не може да го постигне чрез собствени усилия или чрез говорене за тях.

Говорян. Разбирам това много добре, защото човек не може нищо да приеме, освен ако не му се даде от небето. Всичко е дар на Божията благодат, а не от нашите дела. Аз мога да ти приведа стотици доказателства от Свещеното Писание в потвърждение на това.

Верен. Добре, сега нека определим само едно нещо, върху което да разговаряме.

Говорян. Както искаш! За мене е все едно. Аз мога да разисквам върху всякакви неща, небесни или земни, нравоучителни или евангелски, свещени или светски, минали или бъдещи, чужди или наши, нужни или случайни, стига това да е за полза.

Това озадачи Верен. Той се приближи до Християн, който вървеше малко по-настрани от началото на разговора с Говорян и му каза шепнешком:

-- Какъв чудесен другар си намерихме! Наистина, той е добър пътешественик!

Християн се усмихна и каза:

-- Този човек, когото ти толкова харесваш, би могъл да прелъсти двадесет, които не го познават.

Верен. Ти познаваш ли го?

Християн. О, да! Дори го познавам по-добре, отколкото сам той се познава!

Верен. Е, добре! Кажи ми кой е?

Християн. Той живееше в нашия град. Чудно ми е как не го познаваш? Всъщност градът ни е голям -- може и да не го познаваш.

Верен. Чий син е? В коя махала е живял?

Християн. Той е син на Сладкодумко и живееше в Бращолевската махала. Всички го знаят като Говорян от Бращолевската махала. Независимо, че езикът му е толкова приятен, той си остава за мене голям съблазнител.

Верен. Ти мислиш така, но мен ми се струва, че е много смирен човек.