Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница7/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Християн. Такъв е за онези, които не го познават отблизо, защото външно умее да се показва добър, но когато е у дома си, той е ужасен. Ти го наричаш скромен и това ми напомня за работата на един живописец. Гледайки рисуваните от него образи отдалече, ти изглеждат много хубави, но погледнеш ли ги съвсем отблизо, веднага забелязваш грозота им.

Верен. Ти се шегуваш, нали? Виждам, че се усмихваш.

Християн. Боже, опази! Макар че се усмихвам, уверявам те най-искрено, че не се шегувам, нито пък искам да обвинявам някого без причина. Искам да ти кажа още някои неща, за да го опознаеш по-добре какъв е. Този човек е готов да се присламчи към която и да е група и да влезе във всевъзможни разговори. Както приказва с тебе, така ще приказва и в кръчмата и колкото повече ракия сложи в стомоха си, толкова повече ще има от тези неща в устата си. Няма място за благочестието в сърцето и къщата му, а да не говорим за поведението му. Всичко каквото има, е на езика му, а благочестието му се състои просто в дрънкане.

Верен. Ако е така, тогава аз съм се излъгал в този човек.

Християн. Излъгал си се, брате, бъди уверен в това. Припомни си пословицата:

-- Говорят, но не вършат. Царството Божие не се състои в думи, но в сила<$FМатей 23:3, I Коринтяни 4:20>. Наистина той приказва за молитва, за покаяние, за вяра и за новорождение, но само знае да приказва за тях, а всъщност нищо не е познал. Аз съм го наблюдавал и у дома му и навън, и зная, че това което казвам за него е истина. Неговата къща от гледна точка на благочестието е блудкава, както белтъкът на яйцето. Там няма нито молитва, нито друго нещо, което да показва, че е станало истинско покаяние за грях. Животното според естеството си слугува на Бога много по-добре от него. Той е станал за укор и присмех пред всички, които го познават<$FРимляни 2:23,24>. Всички казват за него така:

-- Навън е светец, а у дома -- дявол.

Дори и нещастното му семейство мисли същото за него. Той е такъв скъперник, толкова много мъмри слугите си и така жестоко и несмислено се отнася с тях, че те се чудят как да му угодят и как да му говорят. Тези, които имат взаимоотношения с него казват:

-- По-добре е човек да има вземане-даване с езичник, отколкото с него, защото от езичника ще получиш това, което ти се полага. Този Говорян, стига да може, винаги ще ги излъже, измами и изиграе. Освен това той така възпитава и синовете си. Ако например види в тях "глупава страхливост" (както обича да нарича чувствителната съвест), им казва, че са будали и дебелоглави. Не иска да им повери никаква работа, нито пък да ги похвали пред други. Ако ме питаш, той с нечестният си живот е бил причина за мнозина да се препънат и да паднат. Ако Бог не му забрани, ще стане причина да погинат още много души.

Верен. Добре, брате, принуден съм да вярвам не само за това, защото го познаваш, но и защото разсъждаваш за другите така, както трябва един богобоязлив човек да разсъждава. Виждам, че говориш не от зломислие против него, но защото това, което казваш, е истина.

Християн. Ако не го познавах, може би и аз щях да мисля за него така, както мислеше ти. Ако пък бях чул за него само от онези, които са противници на благочестието, бих го счел за клевета (каквато често се чува от устата на лукавите, против имената и вярата на добрите хора), но всичките тези неща и многото други, които не съм ти казал, мога да ги докажа от моето лично познанство с него. Добрите хора винаги са се срамували от него. Никой от тях не може да го нарече брат или приятел. Достатъчно е само да изговориш името му пред тях, за да се изчервят от срам.

Верен. Виждам, че едно нещо е да се говори, а съвсем друго нещо е да се върши. За в бъдеще ще гледам по-добре да разграничавам тези две неща.

Християн. Наистина различни са и разликата помежду им е толкова голяма, колкото душата се различава от тялото. И както тялото без душата е мъртва мърша, така и говоренето без живеене не е нищо друго освен мърша. Душата на благочестието е практическата част, защото: "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да преглежда човек сирачетата и вдовиците в утеснението им и да пази себе си неосквернен от света"<$FЯков 1:27>. Говорян не знае това. Той заблуждава душата си като мисли, че само със слушане и говорене човек става добър християнин. Слушането е само сеенето на семето, а говоренето не е достатъчно да покаже, че наистина има плод в сърцето и живота ни. Бъди уверен, че в съдния ден хората ще се съдят само по плодовете им<$FМатей 13:23>. Тогава няма да ни питат:

-- Вярвал ли си?

Но ще ни питат:

-- Вършил ли си това, което си слушал и говорил?

Ще бъдем съдени и според това. Нали си чел, че краят на този свят се уподобява на жетва<$FМатей 13:30> и естествено е хората с нетърпение да очакват плода. Далеч съм от мисълта да омаловажа вярата, но говоря така, за да ти посоча колко нищожно ще е в Онзи ден Говоряновото изповядване.

Верен. Това ми напомня Мойсеевото описание за чистото животно. Това, което има раздвоено копито и преживя, а не онова, което има само раздвоено копито или само преживя. Заекът преживя, но понеже няма раздвоено копито, е нечист. Точно това е Говорян. Той само преживя, т.е. търси наука, дъвче Словото, но не си раздвоява копитото, т.е. не отделя пътя си от този на грешниците, и както заека има крак на куче или на мечка, затова е нечист.

Християн. Според мене ти изказа истинското Евангелие. Ще добавя още нещо: някои, които са изкусни и способни говорители, Павел ги нарича "Мед що звънти и кимвал що дрънка"<$FI Коринтяни 13:1,3>. Или както на друго място ги обяснява, бездушни вещи, които издават глас, но са без истинската, евангелска вяра и благодат, които се изявяват в благочестив живот. Бездушни вещи, които никога няма да бъдат приети в Небесното царство. Те никога няма да влезнат между тези, които са чада на живота, макар гласът им (на ония, които само говорят, а не практикуват) да е ангелски глас.

Верен. Слушай, досега не ми беше приятно неговото другарство, но отсега нататък съвсем се отвращавам от него. Какво да направим сега, за да се освободим от присъствието му?

Християн. Послушай съвета ми. Направи това, което ще ти кажа, и твоето другарство много скоро ще стане неприятно за него, освен ако Бог подбуди сърцето му и го обърне.

Верен. Какво трябва да направя?

Християн. Иди при него и започни разговор върху вътрешната сила на благочестието. След като приеме да разговаряте за това, а аз съм сигурен, че ще се съгласи, попитай го дали това нещо е осъществено в сърцата му, в поведението му и в дома му.

Тогава Верен се приближи при Говорян и го попита:

-- Ей, приятелю, как пътуваш? Как си сега?

Говорян. Благодаря на Бога, много съм добре. Аз очаквах досега да имаме дълъг разговор.

Верен. Добре, щом искаш, нека започнем сега и понеже ми даваш възможност аз да предложа предмета на разговора ни, предлагам да бъде следния:

-- Чрез какво се изявява спасителната Божия благодат, след като тя влезе в сърцето на човека?

Говорян. От това заключавам, че разговорът ни ще бъде за силата на нещата. Много добре! Това е добър предмет и съм готов да разискваме по него. Ще ти дам накратко моя отговор. Първо, когато Божията благодат влезе в сърцето, тя извиква силно против греха. Второ, ...

Верен. Не, не, почакай малко? Едно по едно ще ги разглеждаме. Аз бих казал, че благодатта се изявява, като принуждава душата да се погнуси от греха.

Говорян. Е, че каква разлика има между извикване и погнуса от греха?

Верен. О, разликата е голяма. Човек например може да вика против греха само за интерес, но да се погнуси от сърдце и душа против него, това не може да стане по друг начин освен чрез благочестиво отвръщане от него. Слушал съм много да викат против греха, като са на амвона, но те го търпят в дома, в поведението си и в сърцето си. Йосифовата господарка на висок глас викаше против греха, показвайки, че е много свята, но всичко това беше само за да прикрие нечистотата си<$FБитие 39:15>. Много викат против греха, както майката навиква детето, което държи в скута си с лоши имена, но пак го прегръща и целува.

Говорян. Виждам, че искаш да се хванеш за думите ми.

Верен. Аз ли? Съвсем не. Само искам да сложа ред. Но какво е второто нещо, чрез което ще докажеш благодатното действие в сърдцето?

Говорян. Това е разбирането на Евангелските тайни.

Верен. Този признак трябваше да се постави на първо място. Но дали е на първо или на последно място, това е без значение, защото е възможно някой да има правилно разбиране за евангелските тайни и пак в душата си да няма никакво благодатно действие. Човек може много да разбира и пак да не е чадо Божие<$FI Коринтяни 13:2>. Когато Христос каза:

-- Знаете ли всички тези неща?

Учениците му отговориха:

-- Знаем ги.

А Той прибави:

-- Блажени сте, ако ги правите.

Забележи, Той не каза блажени сте, като знаете тези неща, но каза, "блажени сте, като ги вършите".

Човек може да знае като ангел цялата истина и пак да не е християнин. Следователно твоят знак не е истински. Знанието може да задоволи говоряновци и самохвалковци, но само живеенето -- делата, задоволяват Бога. Не че сърцето може да е добро без знание, но съгласи се, че има два вида понятия -- едното е сухо, което остава само в ума, а другото се придружава с вяра и любов и то подбужда човека да върши от сърце Божията воля. От тези две понятия първото е достатъчно за говоряновците, но истинският християнин без второто не е доволен. "Вразуми ме и ще пазя законът Ти; ей ще го пазя с все сърце"<$FПсалом 119:34>.

Говорян. Ти пак се хващаш за думите ми. Това не е за назидание!

Верен. Добре тогава, кажи ми някой друг знак, чрез който се открива благодатното дело.

Говорян. Не искам. Аз виждам, че каквото и да кажа ние няма да достигнем до съгласие.

Верен. Добре, позволи ми тогава аз да го кажа.

Говорян. Както искаш, свободен си.

Верен. Работата на Божията благодат в сърцето на човека се изразява и у онзи, в когото работи, и у другите, с които той общува.

Първото нещо, което ще му се открие, е убеждението, че той е грешник, и преди всичко осквернението на естеството му и неверието, за които грехове той непременно ще бъде осъден, освен ако получи милост от Бога чрез вяра в Исуса Христа. Това пък ще предизвика срам от греха и необходимостта от Спасител. Ще се породи особен глад и жажда за духовните неща. Според силата или слабостта на вярата му в Спасителя ще бъде и любовта му към святостта; такива ще бъдат и радостта и спокойствието му. Ще се усили желанието му да познава Исуса по-добре и да Му слугува, докато е на земята. Но дори и да казва, че благодатното действие се открива така, пак много рядко, човек може да заключи, че това е от благодатта, тъй като сегашните му влечения и злоупотреби с разума го довеждат до съвсем криво схващане на тази работа. Поради това в онзи, в когото се извършва тази работа, е необходим много здрав и бистър разум, преди да може с доверие да заключи, че благодатта работи<$FПсалом 38:18, Еремия 31:19, Иоан 16:8, Римляни 7:24, Марк 16:16, Галатяни 2:16, Откровение 1:6>.

На другите тази работа се изявява така:

Първо, чрез едно искрено изповядване на вяра в Исуса Христа.

Второ, чрез живот, който съответствува на вярата и изповядвянето, т.е. живот на святост -- святост в сърцето, в поведението, в дома -- такава святост, която ще го накара да се гнуси от греха и от себе си като грешник. Също да проповядва святост пред света не само с устни, но чрез действително покоряване на Божието Слово във вяра и служение на другите<$FЙов 42:5,6, Псалом 50:23, Езекил 20:43, Матей 5:8, Иоан 14:15, Римляни 10:10, Езекил 36:25, Филипяни 1:27>.

А сега господине, ако имаш нещо да кажеш против това кратко описание на благодатното действие, кажи го, ако нямаш, тогава позволи ми да ти предложа втори въпрос.

Говорян. Не искам да споря сега, а само ще слушам. Какъв е вторият въпрос?

Верен. Въпросът ми е: ти усещаш ли в себе си това, което ти казах, че е първа част на тази благодатна работа? Твоят живот и поведение свидетелствуват ли това? Твоето благочестие само в думи ли е, само на език ли е, или е и на дело? Моля те, ако искаш да ми отговориш не казвай нищо повече от това, за което знаеш, че Всевишният Бог би казал "Амин" и това, което съвестта ти ще оправдае. Защото не е достоен онзи, който хвали сам себе си, но онзи, когото Бог хвали. Освен това, ако кажа за себе си, че съм такъв и такъв, а поведението ми и съседите ми кажат, че лъжа, правя голям грях.

Тогава Говорян се поизчерви, но след малко се осмели и отговори:

-- Ти говориш за вътрешно изпитване, за съвест, за Бога и как трябва човек да се обръща към Бога за прощение, когато е говорил грешно. Аз съвсем не очаквах, че ще започнеш такъв разговор, нито пък съм разположен да отговарям на подобни въпроси. Също мисля, че не съм длъжен да ти отговарям, освен ако се наемаш да ми станеш учител и изповедник, макар че дори и да приемеш това, аз няма да се съглася. Моля те, кажи ми, защо задаваш такива въпроси?

Верен. Защото видях, че много обичаш да говориш и не знаех дали имаш нещо повече, отколкото сухо понятие по религиозните въпроси. Право да ти кажа, чух за тебе, че си човек, чието благочестие се състои само в приказване, а поведението ти показва, че устното ти изповядване е чиста лъжа. Хората казват за тебе, че си за укор между християните, и че религията страда от твоето безбожно поведение. Дори казват, че някои са се препънали поради твоето беззаконно ходене и има опасност още много да погинат. Ти искаш на едно и също място да съхраняваш благочестие, користолюбие, нечистота, лъжа, кълнене, празнословие, пиянство и т.н. и т.н. За тебе с пълно право може да се приспособи пословицата, която се приписва на блудница: "тя е за срам на всичките жени" -- така и ти си за срам на всички, които изповядват християнската вяра.

Говорян. След като си готов да вярваш на слухове и така пристрастно съдиш, трябва да заключа, че ти си сърдитко или меланхолик и не си достоен да водиш разговор с когото и да е, така че сбогом!

Тогава Християн се приближи до Верен и му каза:

-- Казах ли ти, че ще стане така? Видя ли, че твоите думи и неговите желания не се съгласуват? Той е съгласен да напусне другарството ти, но не и да поправи живота си. Както ти предсказах, той си отиде. Нека си върви. От това обаче губи само той. Вместо ние да го пъдим той ни улесни, като сам си отиде. Ако продължаваше да върви с нас, такъв какъвто е, щеше да е голям порок на дружината ни. Апостолът ни казва ясно:

-- От такива се отдалечавай.

Верен. Все пак радвам се, че имах случая да поговоря с него, защото той все някога ще поразмисли върху тези думи. Всеки случай аз се отнесох добре с него, с голяма откровеност, и сега ако погине, ще бъда чист от кръвта му.

Християн. Добре направи, че му говори така откровено. Такава откровеност се среща много рядко днес, затова и нещата са достигнали дотам, че религията вече вони в носа на множеството. Тези говоряновци, чието благочестие се състои само в приказване, а поведението им е съвсем зацапано, влизайки в благочестиви общества, учудват света, опозоряват християнството и наскърбяват искрените. Желал бих всички хора да се отнасят с такива така, както ти сега се отнесе. Ако всички правят така, те или ще се съобразяват с благочестието, или няма да имат достъп в средите на светиите.

И така, двамата продължаваха да вървят, разговаряйки за нещата, които бяха видяли по пътя. Унесени в разговора си, те изминаха лесно доста път, въпреки че минаваха през пустиня.

Глава шеста

Бяха преминали почти цялата пустиня, когато Верен ненадейно се обърна назад и виждайки че след тях върви човек, тутакси го позна.

-- О! -- извика Верен на брата си. -- Виж кой идва след нас.

-- Това е моят добър приятел Благовест.

-- Той е и мой приятел -- отговори Верен. -- Нали ти казах, че той ме упъти към тясната врата.

Настигайки ги, Благовест поздрави:

-- Мир вам, мои възлюбени.

Християн. Добре дошъл! Добре дошъл, добри ми Благовесте! Като те гледам, си спомням за твоето благодеяние към мене и твоя непрестанен труд за моето вечно добро.

Верен. Хиляди пъти добре дошъл! Твоето другарство, о сладкодумний Благовесте, е много желано за нас, бедните пътници.

Благовест. Как сте, мои приятели? Какво преживяхте и какво срещнахте по пътя, откакто се разделихме? Как се обхождате помежду си?

Християн и Верен му разказаха всичко, което им се бе случило по пътя, и през колко мъки и трудности бяха достигнали до това място.

Благовест. Много се радвам, че сте излезли победители над изкушенията и трудностите, които сте срещнали по пътя. Макар че сте имали много слабости и сте правили грешки, радвам се, че продължавате да вървите по пътя до днес. Казвам ви, че се радвам, и то не само заради вас, но и заради себе си. Защото аз съм посял, а вие сте пожънали и идва денят, когато и този, който е посял, и тези, които са пожънали, ще се веселят заедно<$FИоан 4:36>. Защото, който изтърпи докрай и не се уморява, навреме ще пожъне<$FГалатяни 6:9>. Ще ви се даде венец, и то нетленен. Така тичайте, че да го получите<$FI Коринтяни 9:24,27>. Има някои, които са тръгнали за този венец, и са извървяли доста, но ето че някой друг застава пред тях и го отнема. Дръжте това, което имате, да не би някой друг да вземе вашия венец<$FОткровение 3:11>. Вие не сте извървяли толкова далеч, та стрелите на Дявола да не могат да ви настигнат. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си с греха<$FЕвреи 12:4>. Имайте винаги Царството пред себе си, и пазете непоколебима вярата си за невидимите неща. Не взимайте със себе си нищо от това, което е в този свят. Най-вече пазете сърцата си и отбягвайте похотите, защото те са най-прелъстителните от всички неща в този свят и са много лукави. Окуражете сърцата си и се утешете, защото цялата Небесна сила е с вас.

Християн побърза да му благодари за насърчителните думи и каза, че би желал да им поговори още за всичко, което ще им бъде от полза през останалата част от пътуването им. Двамата настояваха много да не ги напуска, защото го считаха за пророк, който може да им предскаже какво ще срещнат, по какъв начин да противоустоят и как да победят всички пречки и мъчнотии по пътя. Благовест продължаваше да им говори:

-- Драги ми синове, вие сте чули истинските думи на Евангелието, че трябва през много скърби и мъчнотии да влезете в Царството небесно. Във всеки град ви очакват окови и скърби и не трябва да се надявате, че пътуването ви за в бъдеще ще бъде лесно. Вие сте изпитали върху себе си какво значи човек да стои за истината и без съмнение ще срещнете не малко изпитания. Както виждате, малко път ви остава и ще влезете в един град. Там ще ви нападнат силни врагове, които упорито ще се стремят да ви убият. Един от вас (или и двамата) трябва с кръвта си да засвидетелствува вярата, която изповядвате. Но ако останете верни до смърт, Царят ще ви даде венеца на живота. Който умира с насилствена смърт и в големи мъки, той ще получи много повече отколкото други. Не само ще стигне по-бързо до Небесния град, но ще се освободи от много беди, които други ще срещнат по останалия път. Когато стигнете в града и видите, че думите ми се сбъдват, спомнете си за мене, вашия приятел, като се държите мъжествено и предайте душите си на Бога като на верен Създател.

Видях в съня си, че двамата съпътници, излизайки от пустинята, видяха града. Името му беше Суета, а в него през цялата година имаше голям панаир, наречен Суетен панаир. Наричаха го Суетен панаир, защото градът, в който става, "е по-лек от самата суета"<$FПсалом 62:9>, и защото всичко, което идва, и всичко, което се продава там, е суетно, както казва мъдрецът: "Всичко, което идва, е суета"<$FЕклис. 11:8, 1:2,14; Исаия 40:17>.

Този панаир не се устройва отскоро, а е установен от стари времена. Ще ви разкажа историята му.

Преди близо пет хиляди години няколко пътници пътуваха за Небесния град, както вие сега пътувате. Веелзевул, Аполон, Легион и другарите им виждайки, че пътят на пътешествениците минава през град Суета, решиха да уредят панаир, на който през цялата година да се продава всякакъв вид суета. Там започнаха да се продават къщи, ниви, художествени произведения, чиновнически кариери, почести, светски степени за заслуги, титли, царства, удоволствия, развратници и от двата пола, деца, господари, слуги, живот, тела, кръв, сребро, бисери, скъпоценни камъни и др.

На панаира постоянно се срещат фокусници, хитреци, маймуни, лукавци, уличници, развратници, измамници, комарджии и пр.

Тук човек може да види всичко (и то без пари) -- кражби, убииства, блудства, комарджилък и др.

И както на другите по-малки панаири има особени улици и площади, наименувани според вида на стоката, която се продава там, така и в този има особени места, улици и площади, където определени видове стоки се намират по-лесно. Там например има британски, френски, италиански, испански и немски пазари. На тях се продава всякакъв вид суета. И тук, както на останалите панаири, има стоки, които се търсят и купуват най-много. Римската стока се харчи най-бързо, нейната търговия е най-успешна и само английският и някои други народи не налитат на нея.

Както вече казах, пътят за Небесния град минава през града, в който става този сладострастен панаир, и всеки, който пътува за Небесния град и не иска да мине през това място, трябва съвсем да излезе от света. Когато сам Князът на князете е минал през този град, пътувайки за отечеството Си в деня на най-големия панаир, Веелзевул, главният господар на панаира, го поканил да купи от неговите суети. Обещавал Му даже да го постави господар над целия панаир, ако му се поклони. Освен това, понеже Той бил счетен за почетно лице, Веелзевул сам го развел от улица в улица и за кратко време Му показал всичките царства на света, само и само да може да Го прелъсти да си купи от неговите суети. Но Царят не пожелал стоката му и напуснал града, без да се докосне до нищо.

Нашите двама пътници се отправиха към града и навлязоха предпазливо в панаира. Когато ги забелязаха, стана нещо необикновено. Всички хора се смутиха и в целия град настана ужасно объркване. За това имеше не малко причини:

Първо, новодошлите бяха облечени съвсем различно от другите, които търгуваха на панаира. Всички учудено ги наблюдаваха, като едни ги взеха за обезумели, други мислеха, че са полудели, а трети ги считаха за чужденци.

Второ, панаирджиите се чудеха не само на облеклото им, но и на езика, защото разбираха много малко от говора им. Двамата, естествено, говореха на ханаански език, а хората, които бяха на панаира, бяха от този свят и тъй като говореха с езика на света, бяха съвсем чужди за пътешествениците<$FI Коринтяни 2:7,8>.

Но третото, на което най-много се чудеха, беше, че пътешествениците съвсем не оцениха стоките им. Те дори не ги и погледнаха. Когато продавачите викаха, подканяйки ги да си купят нещо, те запушваха ушите си с пръсти и казваха: "Отвърни очите ми да не гледат суета"<$FПсалом 119:37> и гледаха нагоре, с което посочваха, че тяхната работа и търговия е на небето<$FФилипяни 3:20,21>.

Един човек пък, като виждаше обходата и обноските им, се подсмиваше и питаше:

-- Е, какво ще си купите?

Но те го изгледаха строго и отговориха:

-- Ние купуваме истината<$FПритчи 23:25>.

Тези думи станаха причина за по-голямо презрение. Започнаха да ги подиграват, ругаят и укоряват, а някои дори казваха да ги набият. Тогава се вдигна голям шум, стана ужасна бъркотия, и целият панаир се смути. Веднага известиха за това на господаря на панаира, който, като се яви на мястото, заповяда на най-доверените си приятели да уловят и разпитат хората, станали причина да се размири панаира.

И така пътешествениците бяха изправени да отговарят за постъпките си. Тези, които бяха поставени за съдии, ги попитаха:

-- Откъде идвате? Къде отивате? И защо сте облечени в такова необикновено облекло?

-- Ние сме пътници -- отговориха им те -- чужденци сме на този свят. Тръгнали сме за своето си отечество -- небесния Ерусалим<$FЕвреи 11:13-16>, и не сме дали никаква причина, нито на гражданите, нито на търговците, да ни хулят, злословят и да ни пречат в пътуването. Освен ако това е причина, че като ни попитаха "какво ще си купите", ние отговорихме "купуваме истината".

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница