Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Съдиите ги счетоха за полудели и за смутители на панаира, и затова, след като ги биха и изпоцапаха с кал, ги затвориха в кафез, за да ги гледат всички панаирджии. С това искаха да ги опозорят. В кафеза престояха доста време и бяха предмет за присмех, злоба и отмъщение, а големецът се смееше, възхищавайки се на онова, което им сториха. Но пътешествениците понасяха търпеливо всичко и на никого не казаха лоша дума, а, напротив, само благославяха с добри и благи думи. По-разумните панаирджии започнаха да се карат със злосторниците, забранявайки им да закачат пътешествениците, но лошите човеци се спуснаха върху тях и считайки ги на страната на затворниците, искаха и тях да сложат в кафеза. Последните обаче се стараеха да ги убедят, че доколкото могат да видят, пътешествениците са смирени и трезвени хора и на никого не са сторили зло. Те твърдяха, че на панаира има други хора, чието място е в кафеза, а не на тези двамата. И двете страни си казаха много разгорещени думи, които в крайна сметка ги доведоха до сбиване. Тогава пак изведоха пътешествениците пред съдиите, като ги наклеветиха, че те били причина за побоя и смущението сред панаира. Съдиите заповядаха пак да ги бият, да им сложат железни вериги на вратовете и да ги разведат из града, за да видят хората какво ще постигне всеки, който посмее да се събира и разговаря с тях.

Християн и Верен постъпваха много мъдро, като с кротост и търпение понасяха всички хули и присмехи. С това си държание те спечелиха, макар и малко, но добри приятели. Това разсърди още повече противниците им и те намислиха да ги убият. Върнаха ги отново в кафеза със стиснати в клада крака, да чакат нова заповед.

Докато бяха там, спомняйки си думите на техния верен приятел Благовест, Християн и Верен, се насърчаваха един друг. Утешаваха се с мисълта, че онзи, който страда за истината, ще получи по-добро. Чувствуваха се щастливи, че бяха удостоени да страдат. Предали себе си на грижата на всемъдрото разположение на Онзи, който владее всичко, те предпочитаха да стоят в това положение.

След известно време пак ги изведоха, за да бъдат съдени. Разбира се, обвиненията идваха само от техните неприятели. Името на съдията беше Мразидобро. Обвинителният акт беше един, общ и за двамата, с малка разлика в някои думи. Между другото там пишеше и това:

"Тези са противници и смутители на търговията ни. Те разбъркаха града ни. Направиха раздори и привлякоха към себе си цяла партия, за да защитят пъклените си планове. С това те презряха закона и името на нашия Княз.

Тогава Верен започна да се оправдава:

-- Аз се противях само на онова, което е против Този, който е по-висок от най-високите. Аз съм мирен човек. Съвсем не съм способен да смущавам. Тези, които застанаха на наша страна, направиха това, след като видяха нашата невинност и истина. Колкото за царя, за когото говорите, аз се отричам от него и от всичките му ангели.

Дадоха думата и на свидетелите, да дадат своите показания против виновния.

Изправиха се трима свидетели: Завистников, Суеверков и Лакейников. Попитаха ги дали познават задържания и какво имат да кажат по това, в което се обвинява.

Завистников. Господарю, аз от дълго време познавам този човек и под клетва ще кажа пред съда, че той е един ...

Съдията. Чакай! Първо ще положиш клетва.

След като се закле според законния ред, Завистников продължи:

-- Господарю! Този човек, независимо че носи хубаво име, е един от най-нищожните хора на нашата земя. Той не почита нито царя, нито народа, нито законите, нито обичаите ни. Прави всичко, каквото си иска, и омайва хората със своите бунтовнически идеи, които нарича "начала на вярата и благочестието". Веднъж дори го чух да твърди, че християнството било противно на обичаите на нашия град Суета и че нямало и не може да има съгласие между двете. С това си твърдение той осъжда не само всички наши похвални дела, но и самите нас, които ги правим.

Съдията. Имаш ли още нещо да кажеш?

Завистников. Бих могъл да кажа още много неща, но не искам да отегчавам съда. Ако е нужно, след като другите свидетели се изкажат, мога да продължа.

-- Бъди на разположение на съда -- каза съдията.

Тогава повикаха Суеверков.

Съдията. Какво знаеш за този човек?

След полагане на традиционната клетва свидетелят каза:

Суеверков. Господарю, не познавам отблизо този човек, нито пък искам да го познавам, но едно знам, че е голям развратник. Това разбрах от кратките разговори, които имах с него през дните, откакто е в нашия град. Като разговаряхме, той ми каза, че нашата вяра не е нищо и че с нея човек не можел да угоди на Бога. А от това негово изказване, ваше превъзходителство, много добре знаете какво следва: ние напразно следваме нашата религия, още сме в греховете си и най-после ще бъдем осъдени. Това е, което имах да кажа.

Влезе Лакейников. След като се закле, каза:

Лакейников. Господарю и всички вие, които сте тука, аз познавам този човек от дълго време и съм слушал за него много неща, които не са за казване. Той е злословил негово високо благородие, нашият княз Веелзевул, и с презрение е говорил против неговите приятели, негово господство Стария човек, н.г.Плътоугодников, н.г.Разкошников, н.г.Любословов и почтения господин Лакомов, заедно с всички други наши благородни лица. Той ми каза в разговора, който имах с него, че ако му се даде възможност, не би оставил нито един от тях жив. Нещо повече, не се уплаши даже да похули тебе, господарю, който сега си поставен да му бъдеш съдия. Той те нарече "безбожен злодеец" и изрече много други унизителни имена и хули по твой адрес.

Когато Лакейников свърши, съдията се обърна към подсъдимия и каза:

-- Ти, предателю, еретико и подлецо, чу ли какво свидетелствуваха тези почтени граждани против тебе?

Верен. Позволете ми да кажа няколко думи за свое оправдание?

Съдията. Я го виж, безсрамника! Ти не си достоен да живееш повече, а имаш нахалството да искаш позволение, за да се оправдаваш! Веднага трябва да те убият. Но, за да видят всички колко сме милостиви, давам ти думата, да видим какво има да кажеш за свое оправдание.

Верен. В отговор на клеветите на г-н Завистников, ще кажа само това: аз му казах, когато разговаряхме, че правило, закон, обичаи или народ, които са противни на Божието Слово, са противоположни на християнството. Ако с това съм казал нещо нередно, покажете грешката ми. Колкото за втория свидетел, г-н Суеверников и за неговото свидетелствуване против мене, ще спомена само, че в богомолството е нужна една чиста, искрена и силна вяра, която е невъзможна без Божествено откровение за Божията воля. Затова всичко в богомолството, което не е съгласно с Божественото откровение, е човешка измислица, която никого няма да ползува за вечен живот. По отношение на третия свидетел, г-н Лакейников, искам да знаете, че князът на града, заедно с всичките си приятели и привърженици, чиито имена той спомена, са по-достойни за пъкъла, отколкото за този град. Това е, което имах да кажа за мое оправдание и сега нека Господ бъде милостив към мене.

Тогава съдията се обърна към членовете на гражданския съвет (които зеседаваха) и каза:

-- Господа съветници! Вие виждате този престъпник, който е смутил целия град. Чухте свидетелството на трима достойни граждани против него. Чухте също неговия гузен отговор и неговата изповед. Сега върху вас лежи отговорността да го обесите или да го освободите. Аз обаче считам за мой дълг, като председател на съда, да ви кажа какво постановяват нашите закони в случаи като този.

В дните на Фараон Велики, който, както знаете, беше слуга на нашия цар, се създаде един закон, който гласи: "За да не може тези, които са от друга вяра, да се размножават, да станат силни и да завладеят царството, трябва мъжките им деца да се хвърлят в реката, за да се удавят." В дните пък на Навуходоносор Велики, за когото също знаете, че беше друг слуга на царя ни, се издаде закон за поклонение на неговия образ и всички, провинили се спрямо този закон, трябваше да се хвърлят в огнена пещ. В дните на Дария се издаде закон за призоваване единствено на неговото име като бог, а всички които признават друг бог, трябва да бъдат умъртвени чрез хвърлянето им в рова на лъвовете.

Този престъпник е нарушил всички тези закони и с думи, и с дела. Господа, тука имаме доказано злодеяние. Вие чухте какво казаха свидетелите, а и самото му изказване пред вас относно вярата ни го изобличава и обвинява като предател. Следователно според нашите закони той трябва да се накаже със смърт.

Тогава членовете на гражданския съвет се оттеглиха на съвещание в следния състав: Слепецов, Недобров, Зломисленов, Похотников, Разпусников, Надутоглавов, Високоумов, Враждебников, Лъжецов, Немилосърдов, Виделомразов и Непримирников. Всеки един от тях даде своето честно мнение по делото. Разбира се, всички бяха против Верен и единодушно решиха да представят вината му пред съдията:

Слепецов. Г-н Председателю! Аз ясно виждам, че този човек е еретик.

Недобров. Такъв човек не бива да съществува на света!

Зломисленов. Дори не мога да го гледам.

Похотников. Аз никога не съм могъл да го търпя.

Разпусников. Той постоянно е осъждал живота ми, аз не искам да го срещам.

Надутоглавов. Да го обесим! Да го обесим!

Високоумников. Какъв низък мазник е той!

Враждебников. Сърцето ми се повдига против него.

Лъжецов. Злодеец е!

Немилосърдов. Обесването му е малко наказание!

Виделомразов. Да го махнем, за да не се вижда вече.

Непримирников. Целия свят да ми дават, аз не бих могъл да се примиря с него, затова незабавно да го осъдим на смърт.
Резолюция: Осъжда се да се върне отново в кафеза и там най-жестоко да бъде умъртвен.
Според присъдата той беше бит, удряха го с камъни, рязаха го с ножове, после го промушиха със сабите си и като го вързаха на един кол, го запалиха. Скоро той изгоря и от него остана само пепел.

Така свърши живота си Верен.

Видях, че зад многото хора, събрани да го гледат, стоеше една колесница с впрегнати коне. Тя чакаше за Верен, когото щом умъртвиха, бе качен в колесницата и отнесен нагоре в облаците с тръбен глас -- по най-правия път към Небесната врата.

А Християн отново бе вкаран в затвора и там остана известно време. Онзи обаче Който владееше над всичко и имаше в ръката си силата на тяхната ярост, така преобърна нещата, че Християн бе освободен от затвора и продължи пътя си.

Като вървеше, той пееше:
Ти, Верене, наистина вярно стоя.
До смърт Господаря си изповяда.
За Него умря ти. Сега вече Той
Прие те при Себе Си във вечния покой.
Тук, в този безверен и суетен град,
Твоите мъчители викат от яд.
Но пей ти там, Верене, сега радостен!
Те убиха тебе, но ти си вечно жив.

Глава седма

Забелязах в съня си, че Християн не вървя дълго сам. Настигна го един от жителите на града и го помоли да му стане другар. Той се казваше Надежден. Думите и поведението на Верен и Християн, когато страдаха в панаира на суетата, бяха повлияли върху него и той бе пожелал да стане като тях. Един умря в свидетелството за истината, а друг излезе от пепелта му, ставайки другар на Християн. Думите му бяха, че имало още много от панаирджиите, които искали да тръгнат с тях.

Много скоро след излизането им от панаира видях, че настигнаха един човек, вървящ пред тях. Той носеше името Користолюбив.

-- Откъде си и накъде отиваш, господине? -- попитаха те.

-- Идвам от град Благоговор и пътувам за Небесния град, отговори той.

Християн. От Благоговор ли си? Че в този град има ли добри хора<$FПритчи 26:25>?

Користолюбив. Мисля, че има.

Християн. Моля те, кажи ми как да те наричам?

Користолюбив. Не се познаваме, но ако вървиш по този път, ще се радвам на другарството ти.

Християн. Чувал съм, че този град Благоговор е богато място.

Користолюбив. Това е вярно. Аз имам много богати роднини там.

Християн. Кои са твоите роднини?

Користолюбив. Почти всички в града са ми роднини, но най-близките са Времеслужник и Благоговор (от неговите прародители градът носи името си), Гладилко и Двоелик. Свещеникът на нашата махала, поп Двоеуст, ми е вуйчо. Право да ти кажа, аз съм от добра фамилия. Дядо ми беше каикчия и беше много интересен; когато гледаше наляво, караше вдясно и обратно. По-голямата част от имота си аз спечелих с този занаят.

Християн. Женен ли си?

Користолюбив. Да, женен съм. Жена ми е много добродетелна. Дъщеря е на г-жа Преструвница и като знаеш това, можеш да си представиш колко почтена е нашата фамилия. Жена ми разбира всичко и знае как да се държи с всеки -- от царя до говедаря. Вярно е, че ние се различаваме малко по вярата си от ония, които са строги в живота си, но разликата е много малка и се състои предимно в две неща. Първо, никога не вървим срещу вятъра и, второ, ние сме най-ревностни тогава, когато благочестието ходи със сребърни обувки. Обичаме да вървим заедно с него, когато грее слънцето и хората го хвалят.

Тогава Християн отстъпи малко настрана към другаря си Надежден и му каза:

-- Струва ми се, че този е Користолюбив от град Благоговор и ако наистина излезе, че е той, ще си имаме за другар най-големия лукавец, който може да се срещне по света.

Надежден му отговори:

-- Попитай го пак за името му. Няма защо да се срамува от него.

Християн се приближи при Користолюбив и му каза:

-- Господине, ти говориш, като че знаеш повече от целия свят и ако не бъркам, струва ми се, че познах твоето име. Не се ли казваш Користолюбив от град Благоговор.

Користолюбив. Не! Това е само прякорът ми. С него ме наричат някои хора, които ме ненавиждат. Аз обаче го търпя, както много добри хора преди мене са търпяли и са го носили.

Християн. Сигурен ли си, че не си давал никога причина да те наричат с това име?

Користолюбив. Никога! Никога! Най-голямото зло, което някога съм извършвал, и за което биха могли да ме нарекат с това име е, че винаги съм бил съгласен с общото мнение и от това винаги съм печелел.

Християн. Действително ти си точно онзи човек, за когото бях чул и право да ти кажа, страхувам се, че това име ти прилича повече, отколкото което и да е друго име.

Користолюбив. Ти си свободен да мислиш каквото си искаш. Аз не мога да ти забраня, но у мене ще намериш един способен съдружник, ако ме приемеш за другар.

Християн. Слушай, ако тръгнеш с нас, трябва да вървиш против вятъра, а както разбирам, това е съвсем противно на твоето мнение. Освен това трябва да познаваш благочестието, когато ходи в дрипави дрехи, а не да си с него само когато е в лачени обувки. Трябва да стоиш при него и когато е оковано в железа, и когато пее свободно из улиците.

Користолюбив. Няма да те оставя ти да ми заповядваш нито да господаруваш над вярата ми. Остави ме да си бъда свободен и пак да другарувам с тебе.

Християн. Не! Ако не искаш да ходиш, както ходим ние, нито една крачка повече няма да направиш с нас.

Користолюбив. Аз никога не отстъпвам от старите си правила на живот, защото те не са вредни, а, напротив, много полезни. Ако не ходя заедно с вас, трябва да правя това, което правих, преди да ви настигна -- да вървя самичък, докато ме настигне някой, който ще се радва на моето приятелство.

В съня си видях, че Християн и Надежден го оставиха самичък и вървяха на разстояние от него. След време, като се обърнаха назад, видяха трима души да вървят след Користолюбив и когато го настигнаха, той им се поклони до земята. Те също го поздравиха. Имената на тримата бяха Държисвят, Сребролюбов и Печелников. Те всички познаваха Користолюбив от по-рано, тъй като в младостта си заедно бяха учили при учителя Стисников от град Спечелево. Този учител проповядваше изкуството да се печели било със сила, с хитрост, с лакомство, лъжа, с преструване или преобличане в благочестие. Тези господа бяха изучили толкова добре уроците на своя учител, че всеки един от тях бе способен сам да бъде учител.

След като се поздравиха, г-н Сребролюбов каза на Користолюбив:

-- Кои са онези там по пътя, пред нас?

Користолюбив. Това са двама чужденци от далечна страна, които са тръгнали по свой начин за Небесния град.

Сребролюбов. Ах! Защо не ни почакаха, да им станем другари? Предполагам, че те, ние и ти, господине -- всички пътуваме за същото място.

Користолюбив. Да, така е, но тези хора, които вървят пред нас, са толкова строги, така обичат своите си мнения и толкова много подценяват мнението на другите, че колкото и да е благочестив човек, пак не може да постигне съгласие с тях по всички въпроси и те ще го изключат от другарството си.

Печелников. Това не е добро. Ние сме чели за някои "прекалени светци", чиято строгост ги кара да осъждат всички други освен себе си. Моля те, кажи ни в какво именно не бяхте съгласни?

Користолюбив. Според своето упорито убеждение, те вярват, че са длъжни винаги да продължават пътешествието си, а аз чакам вятъра. Заради Бога те излагат всичко на опасност, а аз се старая по всякакъв начин да запазя живота си и пътя си. Те постоянно поддържат своето си мнение независимо, че другите са против тях, а аз защищавам благочестието дотолкова, доколкото обстоятелствата са благоприятни за моя интерес. Те изповядват благочестието, независимо дали е облечено в дрипи или укор, а аз го изповядвам само тогава, когато то ходи в лачени обувки и е похвалявано от хората.

Държисвят. Добре, добре. Ти дръж това мнение, добри ми Користолюбив, защото аз считам от своя страна за безумен всеки, който, имайки свободата да държи своето си, става толкова глупав, че го изгубва. Нека да бъдем "разумни като змиите". По-добре е "да съберем сеното си, докато грее слънцето". Погледни пчелата, през зимата не работи, а се труди само тогава, когато вижда, че може да има хем полза, хем удоволствие. Бог праща понякога дъжд, после хубаво и ясно време. Те, ако са толкова глупави да ходят на дъжда, много им здраве, ние нека сме благодарни, че можем да ходим в хубаво време. Колкото за мене, аз обичам повече онова благочестие, което върви заедно с Божиите добри благословения за нас, защото кой човек, управляван от разума си, може да си въобрази, че Бог, като ни е дал добрите неща в този свят, желае да ги държим за Него? Авраам и Соломон се обогатиха с благочестието си. Йов казва, че добрият човек "ще събира злато като прах", затова, ако тези, които вървят пред нас са такива, каквито ги описа, ние не бива да сме като тях.

Печелников. Мисля, че всички сме съгласни с това и не е необходимо повече да приказваме.

Сребролюбов. Да! Коментарът е излишен! Който не вярва нито в разума, нито в Писанието (а виждате, че и двете са на наша страна), той нито знае интересите си, нито пази живота си.

Користолюбив. Братя мои! Ние всички, както виждате, вървим по един и същи път, водещ до едно и също място, и за да можем да освободим умовете си от лоши неща, позволете ми да ви предложа един въпрос:

-- Представете си, свещеник, търговец или който и да е, който има пред себе си една работа, от която може да спечели добрини за този свят. Но той не може да получи тези добрини, ако не стане привидно ревностен привърженик на вярата, нещо което по-рано не е бил. Въпросът ми е, не му ли е простено, ако употреби това средство, за да постигне целта си, и все пак не остава ли той добър и почтен човек?

Сребролюбов. Аз вникнах много добре във въпроса ти и с благоволението на тези господа ще се опитам да ти отговоря. Първо, нека човека, за когото говорим, да бъде свещеник. Да кажем, че е достоен човек, който има малък доход от енорията си. Той обаче е хвърлил око върху друга енория, която е по-голяма и по-богата. Вижда и средство, чрез което може да я получи -- да работи повече, да проповядва по-ревностно и по-често, и да видоизмени учението си според нравите на ония хора. Според мен няма никаква причина човек да не може да постъпи така, ако го поканят. Та той дори може да направи много повече от това и пак да е честен човек. И вижте защо:

1. Желанието му да притежава по-голям доход е законно. Две мнения по този въпрос няма. Самият Божий промисъл му предлага това. Така че той може спокойно да го получи, без да огорчава съвестта си<$FI Коринтяни 10:27).

2. Освен това желанието му да придобие онзи доход го прави да е по-загрижен и по-ревностен проповедник. Следователно това го принуждава да бъде по-добър човек и по-рационално да разработи таланта си. Няма съмнение, че това е по Божията воля.

3. А колкото за компромиса, който е готов да направи по отношение на учението си, като го приспособи към нравите на онези хора, това е силно доказателство, че той има доброто желание да угоди на хората и това го прави да е още по-способен за свещеническия му сан.

4. Следователно заключавам, че свещеникът, когато размени своя малък доход с по-голям, не трябва да се осъжда като сребролюбец, а, напротив, трябва да се счита за прогресиращ. И понеже той умножава дарбите си и труда си, на него трябва да се гледа като на човек, който честно следва призванието си.

Нека сега разгледаме случая, ако човекът е търговец.

Да предположим, че неговата търговия е малка и има случай да я увеличи като стане благочестив. Той може да се ожени за богата жена или пък да привлече повече и по-добри клиенти. Отново не виждам причина, защо да не може законно да направи това. Така че:

1. Добро нещо е човек да стане благочестив и не е важно с какви средства ще постигне това.

2. Да се ожени за богата жена и да привлече повече и по-богати клиенти -- това съвсем не е против законите.

3. Онзи който става благочестив и придобива всички тези неща, придобива добро и сам той става добър; богата жена, добри клиенти, добра печалба -- всички тези придобивки го правят благочестив -- какво по-добро може да има от това? Следователно да стане човек благочестив, за да придобие всички по-горе изброени неща, е много добро и полезно нещо.

Всички одобриха думите на г-н Сребролюбов, похвалиха го за мъдрото му разсъждение и мислейки, че никой не ще се съпротиви на такъв отговор, решиха да настигнат Християн и Надежден, които се бяха противопоставили на Kористолюбив преди малко и не бяха отишли много далеч, та да им представят тези неща. Извикаха им да спрат и да почакат, като се разбраха не Користолюбив, а г-н Държисветов да предложи въпроса за разискване, предполагайки, че към него ще погледнат с друго око и няма да му отговорят с оня огън, който бе запален вече между тях и Користолюбов.

Като ги настигнаха и поздравиха, г-н Държисветов предложи въпроса на Християн и другаря му, молейки ги да отговорят, ако могат.

Тогава Християн им каза:

-- Един благочестив младенец може много лесно да отговори на десет хиляди подобни въпроси. Ако е незаконно някой да следва Христа за хляб<$FИоан 6:26>, колко по-гнусно е да направите Него и Неговото благочестие стъпало за придобиване на светски блага. С такова мнение могат да се съгласят само езичниците, лицемерите, магьосниците и дяволите.

Вижте езичниците -- същото разсъждение! Kогато Емор и Сихем хвърлиха око върху дъщерите и говедата на Яков, и видяха, че няма друг начин да ги придобият, освен чрез обрязването си, казаха: "Ако всеки мъж от нас се обреже, както те настояват, ние ще успеем да вземем говедата им, имотът им и дъщерите им. Не е ли това, което търсим?" И така благочестието им стана стъпало, за да постигнат целта си. Прочетете цялата тази история в Битие 34 глава.

Лицемерните фарисеи имаха подобно благочестие. С дълги молитви и религиозни преструвки те ограбваха домовете на вдовиците и сираците. Разбира се, те ще приемат и по-голямо осъждение от Бога<$FЛука 20:46,47>.

И Дяволът -- Юда имаше подобно благочестие. Той беше религиозен поради кесията, за да може да вземе всичко, каквото имаше в нея, но беше отхвърлен и стана син на погибелта.

Така и Симон магьосникът се гордееше със същото благочестие. Той искаше да приеме Святия Дух, за да печели повече пари, и си получи наказанието точно както Петър му каза<$FДеяния 8:19-22>.

Следователно можем да заключим, че който е благочестив заради този свят, той ще е готов в определени моменти заради света да отхвърли благочестието. Вижте Юда -- стана благочестив, за да спечели света, и тогава, заради света продаде благочестието заедно с Господаря си. Така че, ако отговоря на вашия въпрос одобрително, както предполагам че вие сте отговорили, то подобен отговор ще бъде езически, лицемерен и дяволски. Вашата награда ще бъде според делата ви.