Пътуване извън тялото робърт Монро

Д-р Бредшоу въобще не си спомни да ми е казвал нещо. Най-важното от всичко бе, че очаквах да го заваря в леглото, но това не стана.

Твърде много бяха съвпаденията. Не бе от значение да доказвам това на когото и да е. Само на себе си. Този случай ми доказваше, наистина за първи път, че има нещо много повече от това, което официалната наука – и психиология, и психиатрия позволява. Беше повече от умопомрачение, тавма или халюцинация. А аз се нуждаех повече от всеки друг от някаква форма на доказателство, сигурен съм. Това беше проста и обикновена, но незабравима случка.

При това посещение при д-р Бредшоу и съпругата му времето на визитата съвпада с физическото събитие. Факторът на халюцинацията и самовнушението е негативен. Очаквах да видя д-р Бредшоу в леглото у тя, но не успях, и бях объркан от несъвпадението. Ето идентичните описания с условията на действителните събития:

1. 
   Местонахождението на д-р Бредшоу и съпругата му.
   
2. 
   Относителното положение на двамата един спрямо друг.
   
3. 
   Действията им.
   
4. 
   Облеклото им.
   

Възможност за несъзнателно предварително познание, поради по-предшно наблюдение на горните обстоятелства:

1. 
   Отрицателно – нямах информация за промяна в плановете им, нито пък за навиците им да посещават пощенската станция и по кое време става това.
   
2. 
   Неопределени, най-малкото не съм забелязал кой върви пръв, когато съм бил в съзнание.
   
3. 
   Отрицателни, предварително не съм знаел ходенето им до гаража по такъ начин.
   
4. 
   Неопределени. Може би съм ги виждал в подобни дрехи, но очаквах да видя само единия от тях(д-р Бредшоу) с пижама.
   

3 май 1959 г. Сутрин

При това сутрешно посещение у г-н Бансън и семейството му времето на визитата съвпада с действителните събития. Халюцинациите, причиниени от самовнушение, не биха могли да се случат. Не съм имал съзнателно намерение да посетя семейство Бансън, макар че подсъзнателни причини са възможни.

Идентични описания с услович на действителните събититя:

1. 
   Синът, вървящ по улицата, подхвърляйки си топка във въздуха.
   
2. 
   Г-н Бансън при колата.
   
3. 
   Действията на г-н Бансън до колата.
   
4. 
   Устройството, което той има при колата.
   
5. 
   Действията на г-жа Бансън на масатае, раздаването на “картите”.
   
6. 
   Размер на картите и белият им цвят.
   
7. 
   Съдовете на масата.
   

Възможности за несъзнателно предварително познание чрез по-предишни наблюдения за горното:

1. 
   Отрицателно, не съм знаел за интереса на сина му към баскетбола, както и не съм имал съзнанеие за основните му интереси.
   
2. 
   Отрицателни, не съм знаел предварителноза сутрешната дейност на г-н Бансън при колата, а описаните действия не са част от обикновените му дейности.
   

4. 
   Неопределени, възможно е да съм виждал и по—рано
   устройството, но не и на отбелязаното място.
   
5. 
   Отрицателни, не са част от предварително видяно, ко-
   ето съм си спомнил, тъй като г-жа Бансън не е имала нави-
   ка да действа по този начин. Разпределянето на сутрешната
   поща върху масата за хранене е необикновено събитие.
   
6. 
   Отрицателни, според току-що споменатите причини.
   Към липсата на такъв навик да се сортира пощата на масата
   за хранене може да се прибави и липсата на каквото и да е
   тълкуване на действието само по себе си.
   
7. 
   Неопределени, предварително наблюдение би могло
   да се прибави в този случай по отношение на семейство Бан-
   сън, тъй като писателят е закусвал там няколко пъти.
   

Трябва да разкажа случая съвсем подробно, защото ре-зултатите бяха противоположни на очакванията ми. В опи­тите си да получим отговори където и да е, успяхме да се свържем с г-жа М., която в най-общ смисъл притежаваше си л ата на медиум. Имах и все още продължавам да имам най-добро мнение за нея като личност — много мила и об-щителна. Независимо от това, след двете „бдения", в които взехме участие, аз си тръгвах с определеното убеждение, че г-жа М., макар и много искрена, разиграваше някаква фор-ма на раздвоение на личността, когато изпадаше в транс. „Си-лите", които обсебваха тялото й и говореха чрез нейните глас-ни струни, за мен бяха ни повече, ни по-малко проява на то-ва. Не мислех, разбира се, че г-жа М. умишлено създава та-зи илюзия, но то ставаше като резултат от самовъзбуденото ипнотично състояние и тя наистина нямаше понятие за случ-ващото се. Сигурен бях, че г-жа М. по никакъв начин не се опитва да „симулира". Тя не бе и не е такъв тип човек.

У мен остана съмнение, защото, когато зададох на ней­ните „водачи" (силите, които я направляваха — починалия й съпруг и един американски индианец) определени въпроси и те заговориха чрез нея, получих уклончиви отговори. Най-. доброто, до което се добрах, бе: „Ще разкриете интересува­щото ви чрез вашите собствени източници." За мен стана яс­но, че така ме лишават от отговор, който може да бъде по­лучен по друг начин. Важно е да споделя, че изразих крайния си скептицизъм по отношение на г-жа М. и нейните водачи. Р.Г. — приятел на г-жа М., предложи да се опитам да „посетя" един сеанс на г-жа М., който щеше да се проведе в един нюйоркски апартамент в петък през нощта (миналата нощ). Съгласих се отчасти, защото наистина не бях сигурен, че бе възможно. Честно казано, в петък през нощта срещата се изплъзна от съзнанието ми (най-малкото, доста е любо­питно).

И ето какво се случи. След една нормална вечер вкъщи съпругата ми и аз си легнахме около единайсет и половина. Жена ми заспа почти веднага или поне аз останах с такова впечатление от нейното равно и дълбоко дишане. Както си лежах, очевидно съвсем отпуснат и може би полузаспал, из­веднъж почувствах студенина и космите по врата ми настръх­наха. Огледах се в полутъмната стая, изплашен, макар и край­но очарован. Не знаех какво очаквам, но до вратата, водеща към хола, стоеше бяла фигура, приличаща на дух. Наистина приличаше на традиционната фигура на дух — около 1,83 м висока, както си стоеше там, облечена с широка, свободно падаща материя, като хартия, драпирана от главата до пода. Едната ръка опипваше дръжката на страничната каса на вра­тата.

Бях крайно изплашен и не можех да свържа фигурата с нищо, което бях направил. В момента, в който тя започна да се движи към мен, аз се свих и в същото време почувствах, че трябва да видя какво ще стане. Почти веднага две ръце зат­вориха очите ми, така че не можех да видя нищо. Независи­мо от страха си, дърпах ръцете, докато накрая фигурата, при личаща на дух, се настани до леглото ми, на около тридесет сантиметра от мен. След това някой подхвана горната част на ръцете ми съвсем внимателно и аз започнах да се изхлуз­вам от леглото. Успокоих се, защото очевидно каквото и да бе това, то бе приятелски настроено. Престанах да се боря и съпротивявам.

Веднага почувствах, че се движа и ние (вече разбрах, че бяха двама, по един от всяка страна) изведнъж се оказахме над малка стая и като че ли я наблюдавахме от тавана. До­лу в стаята имаше четири жени. Погледнах съществата от две­те ми страни. Едното бе рус мъж, другото — тъмнокос, поч­ти ориенталски тип. И двамата изглеждаха съвсем млади, в началото на двадесетте си години. Те ми се усмихваха.

Казах им, че трябва да извинят поведението ми, тъй ка­то не бях сигурен какво правя. След това литнах към единс­твеното празно място и седнах на стола. Висока, огромна же­на с тъмен костюм седеше срещу мен. Жена в нещо като бя­ла роба до глезените заемаше мястото до мен. Другите две бяха неясни. Женски глас попита дали ще си спомня, че съм бил там, и аз я уверих, че със сигурност ще го направя. Дру­га жена каза нещо за рак, но това бе всичко, което успях да доловя.

После една от жените (тази в тъмния костюм) се приб­лижи и се настани върху страничната облегалка на стола ми . и се отпусна точно върху мен! Не почувствах теглото й, но по някаква причина тя стана изведнъж. Избухна смях, но мозъ­кът ми бе зает с други неща. Очевидно контактът с жената, която седна върху мен, промени нещата. Точно в този мо­мент чух мъжки глас да казва: „Мисля, че той бе навън дос­татъчно дълго, по-добре да го върнем."

Раздвоих се от желанието да си отида и да остана, но не спорих. Почти внезапно си легнах обратно в леглото и това бе всичко. Жена ми е била будна през цялото време. Тя твър­деше, че последователно съм пъшкал, скимтял и стенел, и ся­каш почти не съм дишал. Друго освен това тя нито бе видя­ла, нито пък чула. Само дето нашата котка, заспала в стая та, се събудила и била разтревожена. Убеден съм, че и аз бих се тревожил, ако трябваше да преживея всичко това.

„Срещата" очевидно изискваше проверка и за това теле­фонирах на Р. Г. Така открих няколко неща. Първо — има­ло е четири жени на сеанса. По мое настояване те отново се събраха в същия апартамент (много малка стая), носейки съ­щото облекло. Жената с тъмния костюм бе с идентична кон­струкция на видяното от мен и тя непредпазливо „седна" на стола, запазен за мен. Това се бе случило късно вечерта, след единадесет и половина, когато вече сеансът отдавна е бил свършил и четирите са седели около масата и са разговаря­ли. Високата жена скочи от „моя" стол, когато останалите извикаха „Не сядай върху Боб!" Разсмяха се на шегата. Една от другите жени бе носила дълга домашна бяла дреха. Думи­те, отнасящи се до това дали ще си спомня случая, не бяха произнесени на глас (отново тази свръхмисловна комуника­ция?). Но една от жените твърдеше, че работи в „Кенсър Ме-мориал Хоспитал" (Болница за ракови заболявания) и на дру­гия ден. Бях срещал другите две жени и преди ,— г-жа М. и Р. Г., но двете, описани тук, ми бяха непознати тогава. Чети­рите жени, облеклото на двете, конструкцията на едната, ся­дането на стол, сядането върху мен и скачането от стола, сме­хът, малката стая, споменаването на думата „рак" - това бя­ха твърде много съвпадения дори за мен и извън способност­та ми да халюцинирам толкова вярно. Убеден съм.

Но двамата мъже... Дали наистина г-жа М. се свързва с починалия си съпруг и някакъв индианец? Не зная нищо по­вече, освен че е бил рус! Трябва да съм по-малко скептичен и с по-широки възгледи по отношение на г-жа М.

При посещението в апартамента времето съвпада с фи­зическото събитие. Сам о внушителната халюцинация, неопре­делена като идея за пътуване, може да е била запомнена не­съзнателно, въпреки че съзнателно такъв опит не е бил пра­вен. Идентични описания с условията на действителните съ­бития:

1. Размер на стаята.

2. 
   Брой на присъстващите жени — четири.
   
3. 
   Празен стол.
   
4. 
   Облекло на двете жени.
   
5. 
   Споменаването на „рак".
   
6. 
   Хрумване на жената, седяща в стола.
   
7. 
   Смях от страна на групата.
   

1. 
   Отрицателна. Не съм посещавал апартамента преди,
   нито съм притежавал предварително описание.
   
2. 
   Неопределени. Р. Г. можеше да разкрие, че са покане­
   ни да присъстват много хора.
   
3. 
   Отрицателна. Идеята за празния стол е хрумнала на
   групата едва същата вечер.
   
4. 
   Отрицателна. Никога не съм срещал жените, нито пък
   съм разглеждал облеклото им.
   
5. 
   Отрицателна. По гореспоменатите причини. Не бих
   могъл да зная нещо за непознати жени, още по-малко за ра­
   ботата на едната в ракова болница.
   
6. 
   Отрицателна. Действието не бе планирано:
   
7. 
   Отрицателна. Реакцията на другите бе спонтанна.
   

— О, да, зная, че си тук — отговори тя (наум, или по ме­

— Да, определено ще си спомня — каза Р. У., участвай­

— О, няма нужда да го правиш, ще си спомня — каза Р.

Отбелязаната с получерен шрифт терминология е обяснена в Краткия речник накрая. (Бел. пр.)

да я ощипя. Доволен, че все пак успях да направя някакво впечатление, обърнах се и напуснах. Помислих си за матери­алното и се върнах почти мигновено. Станах (физически!) и отидох при пишещата машина, където съм и сега. Р. У. няма да се върне преди понеделник и тогава ще определя дали съм осъществил контакт или е бил друг неопределим пропуск. Време на завръщане — три и тридесет и пет.

Важна последица: Беше вторник, след съботата на опита. Р. У. се върна вчера на работа. Попитах я какво е правила в събота следобед между три и четири часа. Знаейки причина­та за моя въпрос, тя каза, че трябва да си помисли за това и ще ме уведоми във вторник (днес). И ето какво ми разказа днес:

В събота между три и четири часа е бил единственият промеждутък от време, когато не е имало тълпи от хора в крайморския й котедж, където е прекарала отпуска си. За пръв път е била сама с племенницата си (тъмнокоса, около осем­надесетгодишна) и приятелка на племенницата (горе-долу на същата възраст, блондинка). Намирали са се в кухненската част на котеджа от около три и петнадесет до четири часа -тя е пийвала нещо леко, а момичетата - кока-кола. Не са правили нищо друго, освен да седят и си приказват.

Попитах Р. У. дали не си спомня и нещо друго, и отго­ворът й бе „Не". Разпитах я по-настойчиво, но тя не си спом­ни нищо друго. Накрая, загубил търпение, я попитах дали не си спомня за ощипване. По лицето й премина голямо удив­ление.

• 
  Ти ли беше това? — Погледна ме втренчено за момент,
  после отиде в по-уединената чест на офиса ми, обърна се и
  леко повдигна крайчето на пуловера си, там, където се съе­
  диняваше с блузата й, от лявата страна на тялото й. Имаше
  два кафявосини белега точно на мястото, където я бях ощи-
  пал.
  

Извиних се, че съм я ощипал толкова силно, и тя изтръг­на от мен обещание, че ако отново правя такова нещо, ще опитам друго, вместо да я щипя толкова силно.

В този епизод времето съвпада с истинското събитие. Ха­люцинация под въздействие на самовнушение — неопределе­на, докато стремеж по мое желание би могъл да се предпо­ложи. Също и предварително познание на мястото, където се намира Р. У. изобщо по това време. Идентични описания за­едно с условията на действителните събития:

1. 
   Местоположение (по-скоро вътре, отколкото вън).
   
2. 
   Брой на присъстващите хора.
   
3. 
   Описание на момичетата.
   
4. 
   Действия на присъстващите хора.
   
5. 
   Признание за ощипването.
   
6. 
   Материални белези от ощипването.
   

1. 
   Отрицателна. Предварителното познание предполага
   дейност навън от къщи, на брега на морето, а не вкъщи.
   
2. 
   Отрицателна. Предварителното познание би допусна­
   ло възрастни хора на групи, тъй като Р. У. бе посетена от сес-
   гра си и зет си.
   
3. 
   Отрицателно-неопределена. Възможно е да имам от
   Р. У. предварително познание за племенницата и цвета на ко-
   сата й. Невъзможно е обаче предварително познание на при­
   ятелката на племенницата, както и на цвета на косата и въз­
   растта й.
   
4. 
   Отрицателна. Не бих могъл да имам предварително
   познание за несъществуващ обичай точно за този момент от
   деня.
   

6. Отрицателна. Няма начин Р. У. да узнае къде ще се по­явят белезите от ощипването, за да съвпаднат с указаното от мен място.

Има и допълнителни доказателствени описания, някои от които бяха включени в други глави на книгата, където би­ха могли да помогнат за илюстриране на определени- сфери от „теорията и практиката". Един или два са опитани и при лабораторни условия.

Случаите може и да бяха прости и маловажни от само себе си, но като дребни парченца от мозайка те бяха същест­вени. Пораждащата се следа към проблясъците на цялото бя­ха станали действителни и приемливи за мен само чрез включ­ването на стотици такива откъси от доказателства. Вероятно и за вас ще бъде така.

Един от най-обичайните въпроси, задавани по време на всяко обсъждане на Второто тяло и Второто състояние, е: „Къде отиваш?" При оценката на всички опити се появиха, както изглежда, три обстановки за Второто състояние. Пър­вата бе определена като Място I, по липсата на по-добро на­именование. По-подходящо би могло да се нарече „Тук Се­га".

Място I е най-правдоподобно. Състои се от хора и мес­та, които наистина съществуват в материалния свят, добре известен във всеки момент от опита. Това е светът, който ни се представя посредством нашите физически сетива, за които повечето от нас са напълно убедени, че съществуват. Посеще­нията в Място I, извършвани с Второто тяло, няма да съдър жат странни същества, случки или места. Не съвсем близки, може би, но не и странни и непознати. В противен случай въз­приятието е изопачено.

Дотук това е единственият убедителен резултат, доказуем с помощта на стандартните методи на потвърждение на слу­чилото се, докато се разхождам наоколо посредством Второ­то тяло в Място I. Всички експерименти от Глава 3 са напра­вени в Място I. Въпреки че и те, и други от тази категория са, за съжаление, твърде малко в сравнение с всички записа­ни опити. На пръв поглед изглежда съвсем просто. Излизаш от материалното, вмъкваш се във Второто и после отиваш на посещение при Джордж. Установяваш контакт с него и пак се връщаш в материалното си тяло, като описваш случилото се. Нищо работа.

Де да беше толкова просто! Въпреки че съществуващите фактори, които го правят трудно, са познаваеми. Опознава­нето на проблема предполага евентуално решение по един или друг начин. Вероятно така и ще стане в тази област.

Нека първо разгледаме факторите по посока на иденти­фицирането. Представете си например, че сте в пълно съзна­ние и в материалното си тяло. В състояние сте да се реете из въздуха, вместо да ходите по земята или да се возите в лека кола. Откривате тази си способност и решавате да прелетите до дома на Джордж, за да покажете как действа. Домът или лабораторията ви са извън пределите на огромен град. Джордж живее в предградие на другия край на града.

Един слънчев следобед решавате да започнете. Естестве­но, издигате се високо във въздуха, така че да се предпазите от сблъсък с дърветата и сградите. Може би все пак няма да се издигнете твърде високо. Иска ви се да можете да разпоз­навате забележителностите под вас, които вероятно ще бъде трудно да видите от хиляда и петстотин метра височина. По тази причина летите ниско — 30 метра над земята. Сега в коя посока да тръгнете? Търсите познати места. Точно в този мо­мент си давате сметка, че имате проблем. Не можете да сз ориентирате за посоката, в която се намира къщата на Джордж. Нямате компас. Безстрашно решавате да пресечете през града, като използвате за ориентир познати сгради и улици. Минавали сте по маршрута много пъти и би трябва­ло да намерите пътя твърде лесно.

Започвате да летите над къщи и улици, и почти веднага се обърквате. Познатото изведнъж е станало непознато. Пог­леждате назад и трудно намирате собствената си къща, дори и от близко разстояние. Минава малко време, докато си да­дете сметка защо е така. Били сте свързани със земята и ця­лостната позиция, от която сте гледали наоколо, е била от равнище, по-малко от метър и осемдесет. През по-голяма част от времето ние по навик гледаме или право напред, или надолу. Само понякога поглеждаме нагоре, когато нещо привлече вниманието ни. Дори и при такова поглеждане на­горе ъгълът на погледа няма нищо общо с гледането надолу от тридесет метра. Колко време ще ви бъде необходимо, за да познаете собствената си къща, ако ви бъде показана сним­ка, направена точно над главата? Същото се отнася и за всич­ки „познати" неща, които ни заобикалят, улици, сгради, гра­дове и хора.

Вие може и да отидете в дома на Джордж, но това ще ви отнеме много време. Може и да не познаете къщата от разс­тояние петнайсет метра, защото знаете само как изглежда фа­садата, а пристигате откъм задната й страна. Това не е недос­татък, характерен само за вас. Дори пилотите на самолети, ако си отклонят вниманието само за момент, се загубват на разстояние три километра от летището, когато летят ниско в съвсем ясен ден. За миг всичко долу е напълно непознато. Са­мо навигационните устройства могат да помогнат за бързо­то ориентиране.

Не е трудно да се види как проблемът може да се реши, когато приятелят ви Джордж живее в друг, отдалечен град, който вие никога не сте посещавали, нито пък сте виждали снимки на къщата. Разбира се, ако той изрисува едно голямо флуоресциращо „Х" на покрива, което свети с мощност де­сет милиона свещи, с подобни знаци по улиците и магистра лите, по които ще минете, вие ще се справите успешно.

Сега нека направим същото пътешествие, но с Второто тяло, и да го изучим, като го сравняваме. Отново сте се из­дигнали на 30 метра и се реете във въздуха, този път без фи­зическо тяло. Денят е светъл и слънчев, но „видимостта" е ня­как нарушена. Все още не сте напълно свикнал с техниката за това „как" виждате. В резултат зрението ви е изкривено по един или друг начин. Намирате пътя от дома си до къщата на Джордж много по-бавно, отколкото ако бяхте в матери­алното си тяло. Би бил същият бавен процес, но при по-ло­ши зрителни условия.

Има и по-добър и бърз начин. За щастие, изглежда, че е изграден в сетивата, показващи посоката, ако е необходимо усъвършенстване на употребата им. Уловката е в „ако". Как­то бе отбелязано някъде, вие „мислите" за личността в края на местоназначението. Никога за мястото, но за човек,а и из­ползвате установения метод. Само за няколко минути сте там. Можете да разглеждате земната повърхност под вас, ако по­желаете. Смущаващо е донякъде, че когато се втурнете с гла­вата напред срещу сграда или дърво, успявате да преминете през тях. С цел да се предпазите от такива травми, забравете за зрението по време на пътуването. Никога не можете изця­ло да преодолеете регулирането на материалното тяло — усе­щането, че тези неща са твърди. Най-малкото - аз не мо­жах. Все още, когато излизам, имам склонност да се движа по посока на вратата, само за да установя, че ръката на Вто­рото тяло преминава през ключалката. Раздразнен от себе си, след това се гмуркам през стената с по-голямо желание, от­колкото през вратата, за да подсиля чувството за способнос­тите на Второто тяло.

Във връзка с този удобен носталгичен инстинкт, който не се влияе от разстоянието, вие ще се сблъскате със следващ проблем — автоматичната навигационна система е съвсем прецизна. Тя си действа, независимо за кого или за какво си мислите. Нека една слаба, разсейваща мисъл се появи доми­нантно само за микросекунда и вашият курс ще бъде разст роен. Ако прибавите и факта, че съзнателното ви решение мо­же да е в конфликт с надсъзнателното, например за посока­та, ще разберете защо толкова много опити за възпроизвеж­дането на Място I са завършили с неуспех. Това понякога ка­ра човек да се замисли как все пак са се получили такива ре­зултати, след като трудностите са отчетени.

Само като експеримент, опитайте се да се концентрира­те за минута върху едно обикновено действие или случка, или нещо, което емоционално и интелектуално ви „отблъсква" (надсъзнанието, изразяващо желанието си), без да се натрап­ва каквато и да е мисъл, нямаща връзка с горното. Както ще откриете, необходимо е нещо повече от тренировка.

Ето няколко примера, взети от записките ми, за непра­вилно адресиране, причинено от прекъсващи мисли: