Пътуване извън тялото робърт Монро



страница1/17
Дата23.07.2016
Размер3.22 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
ПЪТУВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО

Робърт Монро

ПРЕДГОВОР

В нашето твърде бурно развиващо се общество спящият човек всъщност ефективно бездейства. Дока-то лежи шест до осем часа, той не работи, не мисли продуктивно и не прави нищо забележително. На всички ни е известно, че хората сънуват, но възпитаваме децата си така, че да приемат сънищата и другите преживявания, ставащи по време на съня, като нещо маловажно, тъй като не са така реални, както всички събития, случващи се през деня. Ето защо повечето хо-ра имат навика да забравят сънищата си, а в случаите, когато все пак си ги спомнят, те обикновено гледат на тях като на истински чудатости.

Вярно е, че психолозите и психиатрите приемат сънищата на пациентите си като полезни указания за диагностициране на заболяванията им. Но дори и в тези случаи сънищата и другите нощни преживявания по пра-вило не се разглеждат като реалност в какъвто и да е смисъл на думата, а само като някакъв вид вътрешна обработка на данни в човешкия компютър.

Има все пак някои важни изключения в това всеобщо пренебрежение към сънищата, но за огромното мнозинство в съвременното ни общество сънищата не са проблем, с който сериозните хора се занимават.

Как трябва да се отнасяме към човек, който е изключение от това общо правило и твърди, че е имал преживявания по време на сън или други форми на „несъзнание", които не просто са го впечатлили, но са почувствани като действителни?


Представете си, този човек твърди, че предишна-та нощ е преживял летене по въздуха над голям град, който съвсем скоро разпознал като Ню Йорк. По-нататък човекът ни разказва, че този „сън" е бил не само изключително ясен, но че той е знаел в момента, че това не е сън и че той наистина е бил във въздуха над Ню Йорк. Това убеждение го съпровожда през останалата част от живота му, въпреки нашето напомняне, че спящият човек не е способен наистина да лети самостоя-телно във въздуха над Ню Йорк.

Възможно е да пренебрегнем човек, който прави та-кова изявление, или учтиво (а и не така учтиво) ще му кажем, че не е добре с мозъка или направо полудява, и ще му предложим да се прегледа при психотерапевт. Ако той продължава да настоява, че преживяването му е би-ло истинско и особено, ако той има и други странни изживявания, ние с най-добри намерения ще се погрижим той да бъде хоспитализиран в психиатрия.

От друга страна, нашият „екскурзиант" , ако е достатъчно умен, твърде бързо ще се научи да не споделя преживяванията си. Единственият проблем в това отношение, както успях да се убедя от разговорите ми с много такива хора, е, че той може да започне да се без-покои дали не полудява.

В интерес на аргументите нека си представим, че нашият „екскурзиант" се държи още по-обезпокоител-но. Допуснете, че в своите описания той продължава да настоява, че след летенето над Ню Йорк е кацнал за малко във вашия апартамент. Там е видял вас заедно с още двама непознати за него мъже, с които сте разговаряли. Описанието на тези двама души е много подробно. Опоменава и темата на разговора, състоял се в минутата на престоя му у вас.

Да предположим, че всичко отговаря на истината. По времето на неговото преживяване вие сте водили разговор по темата, спомената от него, с двама души,

отговарящи на описанието на нашия „екскурзиант". Как ще постъпим сега?

Обикновената реакция в хипотетична ситуация от този вид е, че всичко е твърде интересно, но тъй като знаем, че всъщност това не може да се случи, ние не се напрягаме сериозно да помислим върху значението на всичко това. Или ще се самоуспокоим с термина „съв-падение". Чудесна дума е „съвпадение" за облекчаване на умствената тревога.

За нещастие на умствения ни мир, съществуват хи-ляди примери, споделени от нормални хора, точно за та-кива случаи. Ние не предлагаме чисто хипотетична ситуация.

Такива събития са наречени пътешестващо ясно-видство, астрално проектиране или съвсем научно

„ОПИТНОСТ ИЗВЪН ТЯЛОТО" (ОИТ, както ще ги нари-

чаме за краткост). Формално ОИТ е случай, при който преживяващият изглежда възприема определена доза от някаква околна среда, която не би могла да бъде усете-на от мястото, където се намира „физическото" му тя-ло в същия момент; в този момент той знае, че не сънува или фантазира. В мига на събитието изглежда, че преживяващият е в нормално съзнание и дори си да-ва сметка, че преживяното не може да се случва. Той усеща присъствието на всички свои критически способ-ности и по този начин знае, че не сънува. По-нататък, след като се събуди, той няма да реши, че това е било сън. Как тогава да тълкуваме този странен феномен? Ако разгледаме научните източници на информация за ОИТ, практически няма да открием нищо. По начало учените просто не са обърнали внимание на този фено-мен. Твърде подобно е положението и с научната лите-ратура по отношение на свръхчувствителното възприятие (СЧВ - накратко). Феномени като телепа-тията, ясновидството, предварителното познание и психокинезата са „невъзможни" в условията на съвременното физическо познание за света. Щом като те не могат да се случат, повечето учени дори не си правят труда да изследват фактите за това, че тези събития действително са станали. Следователно, без да са раз-тълкували фактите. тяхната увереност в невъзмож-ността на феномени от този род се засилва. Такова кръгово разсъждение за подкрепа на нечия удобна мис­ловна система не е уникално за учени от всякакъв вид, но в резултат е направено твърде малко за научното изследване на свръхчувствителното възприятие или на преживяванията извън тялото.

Въпреки липсата на „твърди" научни данни, има дос­татъчно количество определени заключения, които все-ки изследовател на наличните материали би могъл да направи сам за себе си.

Първо: ОИТ са универсални човешки преживявания, не в смисъл, че се случват на твърде много хора. но по­ради това, че са ставали през цялото време на регист­рираната история. Отбелязани са много сходни неща в преживяванията на хора. които всъщност са се разви­вали в различни условия на културната среда. Могат да се намерят описания на ОИТ в Канзас, които са твърде подобни на тези, открити 8 старинни египетски или ориенталски източници.

Второ: ОИТ се преживява обикновено само веднъж в живота и изглежда „инцидентна". Понякога това се случва по време на болест, особено ако тази болест е почти фатална. Друга причина е тежък емоционален стрес. В много случаи ОИТ става просто по време на сън, без да имаме някаква представа за причината на по­явата й. В много редки случаи тя сякаш е осъществена от преднамерен опит.

Трето: ОИТ обикновено е едно от най-дълбоките преживявания в човешкия Живот и променя радикално човешкото познание. Най-често това се изразява с ду­мите: „Повече не вярвам в прераждането или в безсмъртието на душата. Убеден съм, че ще преживея смърт-та." Човекът вярва, че е участвал директно в събитие­то, бидейки в пълно съзнание и без присъствието на физическото му тяло. По този начин той знае, че притежава някакъв вид душа, която ще надживее телесна­та смърт. Но това заключение не е логично, тъй като въпреки че ОИТ е нещо повече от интересен сън или ха­люцинация, тя все пак се осъществява, докато физичес­кото тяло е живо и функциониращо, и по тази причина може да зависи от физическото тяло. Тези аргументи обаче не впечатляват хората, които наистина са има­ли ОИТ. Така, независимо каква позиция човек иска да за­еме относно „реалността" на ОИТ, ясно е, че преживяването заслужава основно психологическо изс­ледване. Сигурен съм. че нашите идеи, отнасящи се до съществуването на душите, са резултат от по-ранни преживявания на хора, имали ОИТ. Знаейки голямото значение на идеята за съществуването на душата за по­вечето от нашите религии и влиянието на религиите за човешкия живот, изглежда невероятно, че науката би могла да зарови в пепелта този проблем твърде лесно. Четвърто: ОИТ като цяло е твърде приятна за тези. които я изживели. Ще си позволя да изразя едно не съвсем прецизно заключение: между 90 и 95 на сто от хората, имали такова преживяване, са много довол­ни, че им се е случило и го намират забавно. Пет про­цента обаче са много изплашени от него. защото единственото. което са могли да си помислят. докато то е траело, е. че умират. По-късните реакции на чове-ка, така както той се опитва да разгадае своята ОИТ, биха могли да бъдат все пак доста негативни. Почти всеки път. когато изнасям лекции по този въпрос, някой идва при мен и ми благодари, че съм говорил за не­го. Те са имали преживяването преди време, но не са знаели как да го обяснят и са се притеснявали, че полу­дяват.

Пето: В отделни примери на ОИТ описанието на случилото се на отдалечено място е съвсем правилно и по-точно, отколкото бихме очаквали при съвпадение. За да обясним тези случаи, трябва да допуснем едновре­менно, че „халюцинационното" преживяване при ОИТ е комбинирано с действието на свръхчувствителното възприятие (СЧВ) или че в известен смисъл човекът на­истина е бил „там". Тогава наистина ОИТ става съвсем действителна.

фактът, че голяма част от познанието ни за ОИТ идва от описанието на преживяванията, станали еднократно през живота, ни поставя пред две сериозни неу­добства. Първото е, че повечето хора не могат да предизвикат ОИТ по желание, така че се изключва възможността да бъдат изследвани в прецизни лаборатор­ни условия. Второто неудобство е, че когато човек изведнъж се отклони за кратък период от време в една съвсем нова и необикновена обкръжаваща го среда, възможно е да не е достатъчно наблюдателен. Той е твър­де възбуден и много зает, опитвайки се да се справи с неизвестността. Ето защо нашите описания от хора, преживели събитието веднъж в живота, са много не­точни. Би било голямо преимущество за изследването на ОИТ, ако имахме добре обучени „екскурзианти", кои­то могат да възпроизвеждат преживяното по свое же­лание и едновременно притежават качествата на добрия разказвач.

Книгата, която ще прочетете, е твърде рядка. Тя е съставена от стотици описания от първоизточника на ОИТ от човек, за когото вярвам, че е добър репортер. От много години нищо подобно не е публикувано.

Робърт А. Монро е преуспяващ бизнесмен, който не-очаквано преди десет години започва да преживява ОИТ. Произхождащ от академично семейство и бидейки по­вече от средно интелигентен, той си е дал сметка за необикновеното в тези преживявания и още от начало то започнал да си води систематични бележки. Няма да прибавя по същество нищо повече към неговите изжи-вявания. Описанията му в останалата част от книгата са достатъчно интересни и ясни, за да имат нужда от друго въведение. Вместо това аз ще отбележа качест­вата, притежавани от него, които го правят добър ре­портер и ми дават голяма вяра в точността на разказите му.

когато повечето хора имат дълбоко преживяване, особено ако то е с религиозно значение, внимателният разпит обикновено разкрива, че тяхното първоначално описание на случилото се не съдържа толкова подроб­ности от явлението, колкото техните собствени мис­ли за значението му. Например, нека си представим, че това, което наистина се случва някому. е усещането му, че плува във въздуха над тялото си, и то посред нощ. Докато все още е учуден от необикновения факт, той долавя една сянка, неясна фигура в другия край на стая­та. Плаващ син кръг светлина преминава през фигура­та отляво надясно. В този момент нашият човек загубва съзнание и се събужда, за да намери себе си в собственото си тяло. Добрият репортер ще опише точно тази случка. Повечето от хората съвсем добро­съвестно ще кажат нещо такова: „Безсмъртната ми ду­ша бе издигната от гроба на тялото ми миналата нощ с благоволението на Бога. И се появи ангел. като сим­вол на Божията милост ангелът ми показа символа на триединството."

Често съм срещал описания с такива големи откло-нения, когато съм имал възможност да разпитвам чо-век за това какво точно му се е случило. За съжаление повечето от публикуваните описания на ОИТ не са би­ли предмет на такова разпитване. Твърденията, че ОИТ са дело на Божията воля, че неясната фигура се превръ­ща в ангел и синьото сияние е символ на триединство-

то, са неща, които са част от човешкото тълкуване, а не от самото преживяване. Повечето хора не могат да доловят степента, до която тяхното съзнание авто­матично тълкува нещата. Те си мислят, че усещат не­щата такива, каквито са.

Робърт Монро е уникален сред тази малка група хо­ра, които са писали за повтарящи се ОИТ. Той различа­ва степента, до която съзнанието му се опитва да тълкува преживяното. за да го постави във вече позна­ти шаблони. Ето защо неговите разкази са особено стойностни. Той работи много упорито, за да ни пре­даде случая „такъв, какъвто е".

Друго от много редките качества на г-н Монро е неговото желание да даде възможност преживяното от него да бъде внимателно изследвано и от други. Особе­но важен е големият му стремеж да работи съвместно с учени за изучаване на способностите му. Със съжале-ние трябва да кажа, че неговият стремеж е бил предим­но едностранен. Аз бях единственият учен, който отдели повече време за работа с него. Ще опиша начал­ните опити, които имахме възможност да проведем за­едно. Опитахме се едновременно да научим нещо и за психологичните и парапсихологичните аспекти на него­вите извънтелесни опитности. Тези опити са само скромно начало, но все пак добавят полезна информа­ция.

Първоначалните серии на лабораторните изследва­ния. които успяхме да проведем, се състояха в период от няколко месеца между септември 1965 г. и август 1966 г. Тогава можах да използвам апаратурата за изс­ледване на електроенцефалографичната лаборатория на медицинския факултет в Университета на щата Вир-джиния.

В осем случая г-н Монро бе помолен да се опита да възпроизведе ОИТ, докато бе свързан за различни уре­ди, измерващи физиологичните функции. Той бе помо­лен също да опита да насочи движенията си по време на ОИТ към съседната стая. С това целяхме той едновре­менно да наблюдава действията на техника. контроли­ращ записващото оборудване, и да се опита да разчете петцифрено произволно избрано число, което бе поста­вено на лавица на 6 фута (1,83 м) над земята. Бяха нап­равени измервания на мозъчните вълни, движението на очите и сърдечната дейност на г-н Монро.

За съжаление лабораторията не предлагаше удобс­тва за лежане през продължителен период от време. Бяхме донесли походно легло в стаята за запис. Една от електрическите връзки за записване на мозъчните въл­ни беше свързана с щипка и причини дразнене на ухото, а това затрудняваше релаксацията.

През първите седем нощи г-н Монро не постигна успех 8 опитите си да възпроизведе ОИТ. Той получи две много кратки преживявания през осмата нощ. Първото кратко преживяване включваше разпознаване на съвсем непознати хора, разговарящи на неизвестно за него мяс­то. Нямаше начин да се провери дали това бе „фанта­зия" или реално възприятие на събития, случили се на разстояние. По време на втората ОИТ г-н Монро док-ладва, че не може добре да контролира движенията си и даде сведения за числото в съседната стая. Той съвсем правилно описа лабораторната специалистка. която бе извън стаята и разговаряше с един човек в коридора. По-късно бе изяснено, че това е бил нейният съпруг. ка­то парапсихолог аз не мога да твърдя, че това „доказ-ва", че г-н Монро наистина е знаел какво се случва на разстояние. Трудно е да се прецени доколко такова съ­битие е възможно да се случи на практика. Независимо от всичко аз приех резултата за доста обнадеждаващ. като един от началните опити да се изследва лабора­торно такъв необикновен феномен.

Моделът на мозъчните вълни, получен при изслед­ването на тези две краткотрайни ОИТ, е класифициран като ЕТАП 1. Обикновено такъв образец на мозъчни въл ни се получава по време на сънуване. В допълнение има­ше и много резки движения на очите, характерни по вре­ме на сън. Изглежда, че това е следене на образите, получени при сънуване, т.е. очите продължават да раз-глеждат картина, съществуваща 6 мозъка само по вре­ме на сън. Сърдечната дейност в момента на ОИТ бе съвсем нормална - около 60-70 удара в минута. Ето за­що на пръв поглед изглежда, че преживяванията на г-н Монро са станали при същото състояние на мозъка, обикновено свързвано със сънуването - ЕТАП 1. Глав­ното противоречие е в това, че г-н Монро настояваше, че всяко ОИТ продължава около 30 секунди, докато всъщност всеки период на ЕТАП 1 от сънуването про-дължи около 3 минути.

Следващата ми възможност да работя с г-н Мон­ро 8 лаборатория бе през лятото на 1968 година, кога­то той ме посети в калифорния. Можахме да осъществим един лабораторен сеанс от изследвания при много по-големи удобства. Разполагахме с нормал­но легло, много по-подходящо от походното. Използвах­ме също различен тип електроди за измерване на мозъчните вълни, които не бяха физически неудобни. При тези условия г-н Монро успя да възпроизведе две кратки ОИТ.

След края на първото преживяване той се събуди почти веднага и прецени, че е продължило 8 секунди. Мо­зъчната вълна, записана точно преди събуждането, по-казваше модела на ЕТАП 1 с възможно единично рязко движение на очите, станало по това време. Кръвното му налягане показа внезапен спад, стабилно ниско ниво в продължение на 8 секунди и внезапно повишаване към нормалното положение.

При условията на преживяването на г-н Монро той докладва. че се е „изтърколил навън" от тялото си. На­мерил е себе си в помещението, разделящо неговата стая от стаята за запис, за няколко секунди. После по чувствал нужда да се върне обратно в тялото си пора­ди затруднения в дишането. Асистентката Джоан Кро-уфорд и аз го бяхме проследили върху телевизионни монитори през цялото време, и го видяхме да придвиж-ва ръката си леко встрани от гърлото точно преди да се събуди и докладва.

Г-н Монро отново се опита да възпроизведе друга ОИТ, която да ни даде доказателства относно СЧВ -да дойде при нас, да види стаята за запис и да прочете определеното за целта число на лавицата в тази стая. Характерът на мозъчната вълна показа леко заспиване, така че след 45 минути аз го повиках по вътрешния те­лефон, за да му напомня, че бихме искали той да опита да възпроизведе ОИТ. Не след дълго той докладва, че е възпроизвел ОИТ. Поради несигурност в собствената си ориентация той последвал кабел, за който мислел, че води към стаята за запис. Вместо това намерил себе си навън в странна обстановка. която никога преди то­ва не бил виждал. Решил, че е безнадеждно дезориенти­ран и се върнал в тялото си. Описанието на обстановката съответстваше на вътрешния двор на сградата,където, разбира се, г-н Монро би намерил се­бе си по време на ОИТ, ако по невнимание бе тръгнал точно в противоположната посока на тази. която трябваше. Не е абсолютно сигурно, че той никога не е виждал този вътрешен двор, посещавайки кабинета ми по-рано същия ден, затова преживяването не е добро доказателство за паранормален компонент на ОИТ.

В условията на физиологически промени той отно­во показа характеристиката на сънуването от ЕТАП 1. Имаше само две резки движения на очите през целия пе­риод и не добре очертано спадане на кръвното налягане в този случай.

Резултатите в лабораторията досега са записали състоянието на мозъка и тялото на г-н Монро по вре­ме на четири кратки ОИТ. Общият извод е. че те са ста нали при състояние на мозъчната вълна, обикновено свързвано с нощно сънуване, и понякога има понижава не на кръвното налягане, но не се наблюдава общо изме­нение на сърдечната дейност. Аз със сигурност не видях „смъртния транс", задължителен за ОИТ според част от старата окултна литература. Все пак такъв транс може би е по-характерен за продължителен ОИТ. Би могло да се каже, че при г-н Монро ОИТ-дейността из глежда настъпва, когато други хора обикновено съну­ват. Ще бъде опростено обаче. ако заключим. че неговите ОИТ са сънища, по няколко причини. Първо: г-н Монро остро разграничава своите преживявания по време на сънуване от тези при ОИТ. Второ: той рядко помни преживяванията си по време на сънуване. откак то са започнали неговите ОИТ. Трето: ако обсъждаме физиологическите прояви при обикновено състояние на сънуване, аз бих преценил, че бихме имали много повече резки движения на очите, отколкото аз наблюдавах, т.е ако допуснем, че преживяванията на г-н Монро са спе­циален вид сънища, няма нормалната зависимост меж-ду движенията на очите и образите по време на сън. Четвърто: г-н Монро разказа, че голяма част от него­вите ОИТ са настъпвали почти веднага, след като ве­чер си е лягал. Изключително рядко е сънуването по време на ЕТАП 1 да се случи, преди човек да е спал осем­десет до деветдесет минути без сънища. Дейността на ОИТ тук може да е заменила обикновеното сънуване, въпреки че физиологичното състояние е същото или почти същото.

Цялата лабораторна дейност с г-н Монро до този

момент бе много праволинейна като замисъл. Бях го по-

молил да възпроизведе ОИТ. докато правех измервания

на това, което ставаше в тялото му. Надявах се. че бих

могъл не само да го разбера, но знаейки какво е нормал-

ното състояние на тялото, бих бил в състояние да въз-

произведа преживявания извън тялото и у други хора.

Във връзка с парапсихологията го бях помолил да раз­познае целевото число, намиращо се в другата стая. ка­то пряко доказателство, че в известен смисъл възможностите му да усеща са повече „там", отколко-то в неговото физическо тяло. Той каза, че все още не е в състояние да контролира достатъчно добре движе­нията си, за да изпълни втората задача, но очаква рано или късно да бъде способен и на това при лабораторни условия. Всъщност една млада дама, която бях изслед­вал, бе в състояние да направи това. Докато четете уб-лекателната книга на г-н Монро, ще разберете, че „доказателството" не е толкова просто.

Преживяванията на г-н Монро, тези на много забе-лежителни мистици през вековете и всички данни от СЧВ показват, че съвременните познания за света от гледна точка на физиката са твърде ограничени. Разме­рите на действителността са много по-широки от на­шите съвременни знания. Моите опити, както и тези на други изследователи, да направим тези преживява-ния приемливи, може би няма да успеят така, както би ни се искало. Позволете ми да предложа два примера за „изследвания" с г-н Монро. които лично за мен бяха впе­чатляващи, но които са доста трудни за оценка от глед­на точка на обикновените научни критерии.

Много скоро след завършване на първите серии от лабораторни опити се преместих от Източния бряг в калифорния. Няколко месеца по-късно съпругата ми и аз решихме да проведем опит. Една вечер щяхме да се кон­центрираме интензивно за половин час, опитвайки се да помогнем на г-н Монро да изживее ОИТ и да дойде в нашия дом. Ако след това той би бил в състояние да опише обстановката у нас, това би дало достатъчно добри данни за парапсихологическия аспект на ОИТ. Те­лефонирах на г-н Монро същия следобед и само го уве­домих, че от другия край на САЩ ще се опитаме да го насочим към дома ни през нощта, без да уточнявам вре мето и без да му давам други подробности.

Тази вечер аз произволно избрах часа, надявайки се, че г-н Монро доста преди това ще е заспал. Случайният ми избор бе 23 часа калифорнийско време, или 2 часа след полунощ на Източния бряг. Точно в 23 часа съпругата ми и аз започнахме да се концентрираме. Пет минути по-късно телефонът иззвъня, прекъсвайки сеанса. Не вдигнахме слушалката и се опитахме да продължим кон­центрирането до 23.30 часа. На следващата сутрин те­лефонирах на г-н Монро и му съобщих, че резултатът е бил окуражаващ. Помолих го да напише независим раз -каз за преживяното за по-късно сравнение с нашите соб­ствени описания.

Вечерта на опита г-н Монро е имал следното пре-живяване, което предлагам от бележките, изпратени от него.

Вечерта мина, без да се случи нищо, и аз си легнах към 1 ч. 40 мин. след полунощ, все още съвсем буден (по-ложението на тялото ми бе север — юг). Котката ле-жеше с мен В леглото. След дълъг период на успокояване на съзнанието ми бях обхванат от чувство за разлива­ща се по тялото ми топлина. Без да съм имал предва­рителен сън, продължавах да бъда в пълно съзнание. Почти веднага почувствах нещо (или някой) да ме лю­лее от едната на другата страна. После започна да дър­па краката ми! (Чух котката силно да мяучи.) Веднага разбрах, че това има нещо общо с опита на Чарли. До­верих се напълно, без да чувствам обикновената пред­пазливост (към непознати). Дърпането на краката продължи. Накрая успях да отделя една от ръцете на Второто тяло. Вдигнах я и започнах да опипвам наоко­ло в тъмното. След малко дърпането спря и една ръка ме хвана за китката. Отначало нежно, а после много, много решително ме извади от физическото ми тяло, и то много лесно. Все още изпълнен с доверие и малко въз­буден, изразих желание да отида у Чарли, ако това бе



мястото, където той (или то) желаеше да ме заведе. Отговорът бе утвърдителен (въпреки че не усещах пер­сонално присъствие, съвсем делово). Ръката доста не­поколебимо държеше китката ми и аз успях да я почувствам (леко окосмена, мускулеста ръка на мъж). Но не можах да „видя" чия е ръката. Чух също веднъж да се назовава името ми.

После започнахме да се движим. Усещах познатото чувство на бързо движение на въздух около тялото ми. След кратко пътуване (стори ми се. че продължи около 5 секунди) спряхме и ръката освободи китката ми. Бе­ше съвсем тъмно и тихо. Приземих се в нещо, което из-глежда, че беше стая..."

В този момент спирам да цитирам разказа на г-н Монро. Ще добавя само, че след завършване на кратко-то му пътуване той е станал от леглото и ми е теле­фонирал. Това е станало в 2,05 часа негово време. По този начин съвпадението във времето, набелязано за начало на концентрирането от мен и жена ми. бе изк-лючително подходящо: той е започнал да усеща дърпа­нето от тялото в продължение само на минута-две, след като сме започнали да се концентрираме. От дру­га страна, продължителното му описание за това как изглежда нашият дом и какво сме правили по време на посещението му жена ми и аз не бе точно, все пак. Той е „почувствал" твърде много хора в стаята. „Почувст­вал" е, че правя неща. които всъщност аз не съм правил. Описанието му на стаята е твърде неясно и объркано.

Какво заключение правя от този случай? Това е ед­на от тези объркващи случки, с които парапсихолозите се сблъскват, работейки с неуправляеми феномени. Не би могло да се каже със сигурност, че без съмнение то­ва е паранормален ефект, но и трудно би могло да се ка­же все пак, че нищо не се е случило. Много е удобно да си въобразяваме, че физическият свят е такъв, какъв-то изглежда на пръв поглед, оценявайки го с ограниче ните си знания, и че човек (или сетивата му) или е пос-тавен на необходимото място и е в състояние да го възприема, или не е. Някои ОИТ, описани 8 литература­та, изглежда съвпадат с тази гледна точка. Други оба­че притежават смущаваща смесица от правилни възприятия за физическата обстановка и „усещания" на неща, които не са били или не биха могли да се случат (за нас, обикновените наблюдатели). Г-н Монро описва множество такива смесени преживявания в тази книга, особено когато му се струва, че „се свързва" с хора, до-като има ОИТ. Те обаче никога не си спомнят за това.

Вторият объркващ „опит" стана през есента на 1970 година, когато имах кратко посещение при г-н Монро във Вирджиния, на път за конференция във Ва­шингтон. Престоят ми бе една нощ и аз го помолих, ако изживява ОИТ тази нощ, да дойде в спалнята ми и да ме извади от тялото ми. така че и аз да я преживея. Да­дох си сметка, че бях много раздвоен, когато направих това предложение. Имах голямо желание той да успее, но, от друга страна, не исках това да стане. Повече по този въпрос - по-късно.

Малко след зазоряване онази сутрин (спах неспокой-но и светлината от време на време ме будеше) сънувах, когато започнах смътно да си спомням, че г-н Монро би трябвало да се опита да ме извади от тялото ми. От­части дойдох в съзнание, докато оставах в света на съ­нищата и добих чувството за „вибрация" навсякъде около мен. „Вибрация", в която имаше неопределено ко­личество заплаха. Въпреки страха, който тя предизви-ка, си помислих, че би трябвало да се опитам да изживея ОИТ, но в този момент загубих нишката на съзнание­то си. Помня само, че след като станах малко по-къс­но, чувствах, че експериментът се е провалил.

Седмица по-късно получих писмо от колега в Ню Йорк известния парапсихолог д-р Стенли крипнър, което ме накара да се замисля дали всъщност опитът

бе „провал". Той ми пишеше за преживяване. което не­говата заварена дъщеря кери, която аз много харесвам, е имала сутринта на моя опит (моя „сън"). Съвсем спон­танно Кери споделила с баща си, че ме е видяла в един ресторант в Ню Йорк на път за училище онази сутрин, горе-долу по същото време. когато аз съм имал този сън. Нито тя, нито баща й знаеха, че се намирам на Из­точния бряг.

Какво е моето заключение по този въпрос? За пръв път от години съзнателно се опитвах да получа ОИТ (никога, доколкото знам, не съм успявал), и безсъзна­телно да помня това, приятел ми съобщава, че ме е ви­дял в един ресторант в Ню Йорк. Още по-объркващо е, че аз никога не съм имал желание да посетя ресторант в Ню Йорк - град, който ненавиждам, въпреки че посе­щението при Кери и нейното семейство би било вина­ги удоволствие за мен. Съвпадение? Ето пак нещо, което никога не бих представил като научно доказателство за каквото и да е, но все пак и не мога да кажа, че е без зна­чение.

Тази последна случка илюстрира едно отношение против ОИТ, което установих у себе си. независимо че не искам да си го призная, и то е, че аз донякъде се стра­хувам от опитностите извън тялото. От научна глед­на точка част от мен е много заинтересувана от тях. Друга част е възбудена от перспективата аз сам да участвам в такова преживяване. Трета част от мен знае, че ОИТ е нещо като умиране или отваряне на част от моя ум към непознато царство, и точно тази тре­та част не гори от нетърпение да участва в това. Ако ОИТ са „истински", ако нещата, които г-н Монро опис­ва, не могат да бъдат отхвърлени като интересен вид фантазиране или сън, нашето познание за света ще се промени радикално. И доста неудобно.

Нещо, в което психолозите имат причини да бъдат сигурни по отношение на човешката природа, е, че тя

се съпротивлява на промените. Обичаме светът да из-глежда такъв, какъвто ние мислим, че е, дори да си мис­лим, че е непривлекателен. Най-малкото, можем да предвиждаме какво би се случило. Промяната и несигур­ността съдържат обезпокоителни възможности да се случат неприятни неща, особено когато промяната не държи сметка за нашите желания, воля и его.

Представяйки тази книга, аз се опитах да говоря са­мо за праволинейни научни изследвания на ОИТ, но ето че стигнахме и до това. което може би е най-важният аспект на разказа. Преживяванията на г-н Монро са страшни. Той говори за умиране, а смъртта не е прият­на тема за разговор в нашето общество. Оставяме на свещеници и пастори да говорят успокояващи думи. По-някога дори се шегуваме с нея и имаме голямо количес­тво агресивни представи за това как други хора умират, но в действителност избягваме да мислим за нея. Тази книга ще ви принуди да мислите за смъртта. Много от нещата. които тя ще ви каже, няма да ви харесат.

Много съблазнително ще бъде да обявим Робърт Монро за луд. Съветвам ви да не го правите. Нито пък ще ви посъветвам да приемете всичко, казано от него, за абсолютна истина. Той е отличен репортер, човек, когото твърде много уважавам. Но той е човешко съ­щество, поставено в определена културна среда в оп­ределен момент и по тази причина той притежава ограничена възможност за наблюдение. Ако имате то­ва предвид, но проследите внимателно описаните от него преживявания, спокойствието ви. може би, ще бъ­де нарушено, но все пак ще научите някои изключител-но важни неща. Въпреки че ще бъдете изплашени.

Ако вие самите сте преживели ОИТ, тази книга мо­же да ви помогне да не се страхувате толкова, или да усъвършенствате потенциалните си възможности за този вид преживявания до един стойностен талант.

Ако сте много, ама много любопитни да изживеете

ОИТ, г-н Монро предлага техниката, която му е послу-жила, в глави 16 и 17. Не зная доколко тя е успешна за всички хора изобщо, просто защото практически никой сериозно не е опитвал тази техника. Под „сериозно" разбирам не да се опитате десет минути, а ежедневна работа с тази техника. Ако работите упорито и полу­чите частичен или цялостен успех, бих искал да ме уве­домите за това. Пишете ми за вашата ОИТ на адрес: П.К. 5366, Ню Йорк 10017. Не ви обещавам бърз отго­вор, но ако много хора ми разкажат за резултатите от използването на техниката на г-н Монро, ще научим много.

Прочетете внимателно книгата и проследете ва­шите собствени реакции. Ако наистина имате желание да експериментирате сами, желая ви успех!
Чарлз Т. Тарт

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница