Пътуване извън тялото робърт Монро

Как стана всичко това? Дали има начин да се разбере? Най-добрият отговор изглежда можеха да предложат анали­зите на данните. Това изключваше възможната употреба на ъндърграунда, единствената област, която обръщаше внима­ние или поне разбираше моя „проблем" като нещо извън ха­люцинацията, макар че голяма част от данните там по принцип бяха смътни обобщения. Аз исках по-специфични обяснения.

Прецених, че сигурно има някакъв начин да съпоставя противоречивите данни, които бях събрал. Ето защо започ­нах да екстраполирам разумните възможности и вероятнос­ти с това, което знаех. Методът, който възприех, бе да се задържам на светлината и твърдата почва, докато пристъп­вам предпазливо в мрака и върху хлъзгавата повърхност.

Известните данни бяха последователна поредица от съ­бития, симптоми и резултати. Сборът от моите преживява­ния и експерименти намери точното си място в четири хронологични етапа.

Той обхваща всички събития и дейности, случили се пре­ди симптома от спазъма на слънчевия сплит, описан в нача­лото. Образци от най-ранния ми жизнен път разкриха два примера на необясними парадокси, които изглежда имаха от­ношение с това изследване.

Първият случай стана, когато бях осемгодишен. Съоб­щих на родителите си, че съм сънувал интересен сън. Седях в стая, чиито стени бяха облицовани в червеникаво-кафяво дърво. В единия ъгъл имаше кабинет, от който се чуваха му­зика и гласове. В предната част на кабинета имаше прозорец, през който се виждаха движещи се картини. Гласовете от ка­бинета показваха онова, което хората на прозореца си казва­ха. Приличаше много на филма, който ни бяха прожектирали в училище, освен това, че думите на хората по-скоро се чува­ха отнякъде, отколкото да ги произнасят самите хора. Също така филмът в кабинета бе оцветен. Цветовете напълно отго­варяха на действителността. (Трийсет години по-късно аз са­мият седях в махагонов кабинет и гледах цветна телевизия за първи път.) Доколкото си спомням, по това време никога не бях виждал цветен филм.

Второто необикновено събитие се случи, когато вече бях петнайсетгодишен ученик в гимназията. През нощта на един точно определен петък аз очаквах с нетърпение сбирката, оп­ределена за следващия ден. Прецених, че ще ми бъдат необ­ходими приблизително два долара, за да отида на сбирката.

Проблемът беше да си намеря източник за тези два долара преди съботната нощ.

Не успях да намеря подходяща работа през седмицата, за да припечеля нещо. По някаква причина и родителите ми не бяха в състояние да ми предоставят тази сума. Не виждах никаква перспектива за работа преди съботната нощ. Легнах си доста притеснен от този проблем в петък вечерта.

Щом се събудих в събота сутринта, имах моментно ви­дение, че двата долара лежат под една стара талпа навън, близо до къщата. Знаех за съществуването на тази талпа, за­щото тя бе там от известно време. Въпреки това отхвърлих идеята като напразна мечта и слязох на закуска.

След като се нахраних и все още замислен върху крещя­щия финансов проблем, отново се сетих за дъската и двата долара, пъхнати под нея. Неохотно, с цел да прогоня идеята, излязох навън и обиколих къщата до мястото, където леже­ше талпата. Тя изглеждаше недокосната, полупокрита с мръ­сотии и листа. Невъзможно бе някой незабелязано да е загубил пари или пък да си ги е скрил под дървото. Но след като и без това вече бях отишъл, нищо нямаше да ми стане, ако погледна, за да се отърва от натрапчивата мисъл.

Преместих талпата и я вдигнах нагоре. Имаше стотици мравки и буболечки върху влажната и мръсна повърхност под нея. Те в ужас се разбягаха във всички посоки. Също върху влажната земя, в средата на пространството, където бе лежа­ла дъската, имаше две еднодоларови банкноти, смачкани и мокри.

Не можех да спра да се чудя как двата долара се бяха озовали под талпата. Тогава освен на един приятел не спо­менах никому за случката. Бях твърде смутен, че някой може да си поиска парите. Проблемът за вечерта бе разрешен. Бях напълно забравил за този случай, докато не започнах да си припомням живота си във връзка с изследването ми.

Нищо повече не ми се бе случвало в детството и юношес­твото. Никакви огромни травми, а най-обикновено американ­ско издигане в кариерата на едно момче, произлизащо от схоластично семейство. От гледна точка на факта това бе „ум ствен" проблем. Изглежда отговорът бе от страна на психи­атрията. При все това не можеха да бъдат открити никакви явни доказателства за силно потискане, насилие, тревоги и/или фобии, които нормално се проявяват при психически­те заболявания.

Внимателни проучвания на случаите, които водят до пър­вия симптом за излизане от тялото (яростни спазми), показ­ват няколко фактора, заслужаващи внимание. В годината, която непосредствено предхождаше първия случай, имаше са­мо една сравнително необикновена психологическа промяна.

През тази година имах седем развалени зъба, които бя­ха пломбирани през един доста продължителен период от време. Това бе изследвано много подробно във връзка с по-късния симптом на приспособяването към условията на Вто­рото състояние чрез движения на челюстта. Възможно е парчетата сплав, включващи част от пломбата, да са въздейс­твали по електрически или друг начин върху мозъка. Това все още е една неизследвана възможност. Физиците, психолози­те и специалистите по електроника нямат теория, отнасяща се до това. Едно лравилно проучване би могло да докаже или отхвърли хипотезата. Има стотици хиляди хора наоколо, ко­ито носят парчета метал в зъбите си, и други подобни случаи са били съобщавани. Една анкета би била доста интересна.

Никакви други достатъчно забележителни психологичес­ки изменения, за да бъдат припомняни, не се появиха. Един­ственият свръхнормален хранителен фактор бе консумацията на витамини. Откакто жена ми твърдо вярва в хранителния режим, дневните дози на витамините А, В-комплекс, Е, ми­нерални таблетки станаха норма за дълги години. Отново ку-мулиращият ефект би могъл да е причина, но никакви съобщения или проучвания не сочат факти, близки до Второ­то състояние. Още нещо - правилото бе - нормален режим на хранене, без основни промени, поне за пет години.

В психологическите и физическите нива на дейност няма какво да се отбележи. Много е възможно причините за това явление да са именно тук. Анестезиологичният епизод, който имах някъде около шест месеца по-рано, може да бъде първото предположение. Началото бе, когато забелязах един не­
обикновен „упоителен" ефект от газовете на металния бидон
с цимент. Монтирах си кабинетно бюро към стената в стая­
та си вкъщи, когато осъзнах чувството. Върху капака на би­
дона съвсем ясно бе указано, че циментът трябва да се
употребява само в добре проветрени помещения. Правилно
предположих, че това бе противопожарно предупреждение от
производителя.

Усещането ми припомни за странния ефект, който бях преживял в миналото, точно когато потъвах в упойката. От любопитство експериментирах множество пъти през следва­щия месец с изпаренията и получих значими резултати. Ос­вен че научих, че изпаряващите се елементи са толуол (често срещан въглеводороден перилен препарат) и ацетон (веднъж използван като упойка), направих и няколко експеримента по отношение субективните ефекти на леката упойка, използвай­ки по-малко летлив и съответно по-безопасен инхалатор -трилен. В ретроспекция резултатите от тези експерименти изглеждаха много близки до показанията на тези, които са преживявали под въздействието на ЛСД. Силно витални и съвсем не неприятни, ефектите може да са предизвикали вът­решно желание за преживявания извън онези, които бях имал дотогава.

Макар и неохотно, спрях експериментите, защото щеше да има наследствена опасност от физиологични ефекти, ако бях продължил. Въпреки че бях установил строг контрол, не бе сигурно, че той винаги действа. Но бях открил някои ин­тересни факти за анестезията, за да задоволя любопитството си. В Ирландия етер се продаваше на лъжичка от амбулант-ните търговци, които всяка сутрин го раздаваха на улицата. Едно време студентите по медицина често си правеха парти-та с етер, почти както купоните на черноборсаджийските пот­ребители на ЛСД днес. Лекарите съобщаваха, че пристрастяването към етера било нещо съвсем обичайно по онова време. Капитаните на бензиновите танкери имаха проб­леми с морската версия на виното. Когато ги събират като екипаж, тези мъже изглеждат съвсем нормални, докато не ги намерят в безсъзнание, натръшкани в багажното отделение. Наречени са „смъркачи".

П о-нататък научих за взаимодействието между спирта и другите упойващи средства. Всяка упойка прави пътека от яс­ното съзнание до състоянието на безсъзнание, отвъд което е смъртта. Работата на анестезиолога е да потопа пациента в състояние на дълбоко безсъзнание колкото се може по-бър­зо, избягвайки всякакво „насилствено" междинно състояние (което явно е областта, изследвана от мен). Техниката е па­циентът да се поддържа в състояние, близко до смъртта. Най-голямото преимущество на етера, когато той бе въведен за пръв път, бе, че той даваше по-голям контрол за степента на безсъзнание. Периодът на съзнателното състояние непосред­ствено след инжектиране на упойката бе твърде кратък, а дос­та бе разширен периодът на безсъзнателното състояние, преди да се достигне до терминалната точка (смъртта).

От своя страна периодът на състояние в пълно съзнание след поставяне на инжекцията със спирт бе твърде дълъг. Ко­гато се достигне дълбоко безсъзнание, разстоянието до тер­миналната точка е доста по-кратко. Границата е толкова тясна, че продължителното инжектиране на спирт на пациент, който е „припаднал", може да причини смърт.

Друг открит от мен факт е, че археологическите и геоло­гическите проучвания на местоположението на няколко древ­ни гръцки и египетски свещени храмове, където се намират огромно количество зрелища и чудеса, са отбелязали, че съ­ществува вероятност от поява на подземни газове, съдържа­щи нитрооксид във и около местата, където евентуално се е очаквало откриването им. Нитрооксидът е една от съвремен­ните упойки - без вкус и мирис.

Някъде около три месеца след „наркотичното" преживя­ване, което вече бе съвсем забравено, проявих голям интерес към възможностите за наизустяване на данни по време насън. Не знам какво ме тласна към този интерес. Може би това бе израстването ми отрано в академична среда, обединено с вне­запното наблюдение на методите на обучение, прилагани в началното училище на собствените ми деца.

За да изследвам потенциала на този интерес, аз напра­вих някои проучвания на съществуващото познание за буд­ното подсъзнание. Намерих поддържащи доказателства, че подсъзнанието записва всички сетивни входящи данни и в будно, и в спящо състояние. Проблемът бе следният: трябва­ше да се въведат систематизирани мисловни данни по време на сън, които да бъдат възпроизвеждани съвсем съзнателно по желание.

Ограниченият несъществен изследователски материал, който бе валиден тогава, показваше съвсем противоречиви заключения. Простото прочитане на данните на един спящ човек довеждаше до частични и непостоянни резултати. Не съществуваха сравнителни проучвания за въвеждането на данни по време на дълбок (делта) сън и по време на сънува­не.*

Не бяха правени и опити за създаването на целенасоче­но състояние на рецептивен сън чрез условния рефлекс на Павлов, който би довел до възпроизвеждане по собствено же­лание на запаметените данни.

За провеждането на това изследване в необходимия за мен план направих запис на звукове за самохипноза. По то­зи начин исках да направя тестове на различните начини за работна техника. Това сякаш бе първата логична стъпка, тъй като се получиха резултати чрез сходни поредици от хипно­тичен сън, който използвах вместо естественото състояние на сън. Причината за употребата на магнетофонните записи бе да разгранича техниките и да си осигуря идентични тестове между различни субекти. Записите бяха предназначени за употреба в тъмна стаичка, изолирана от звук и светлина.

Използваните записи бяха преднамерено прости по съ­държание. Имаше един период за възбуждане, който трябва­ше да доведе до хипнотичен сън. Като следвах това, създадох непрекъснат образец от насочващо-сугестивни записи. Те се различаваха в зависимост от теста и очакваните резултати.

*Сега вече определено като РЕМ — бързо движение на очите по време на сън. (Бел. прев.)

Например изучаването на данните се придържаше към таб­лици за умножение (от дванайсет до двайсет и четири) и към испански и френски думи и идиоми. Те винаги се придружа­ваха от внушение за пълно и цялостно запаметяване, а също и от постхипнотично внушаване, че трябва да се възпроизве­де запомненото в будно състояние чрез умствено-физически ключ към загадката (като мислене за числото 555 и петкрат­но почукване по масата с пръсти).

Всеки индуциращ запис включваше също и внушение, че субектът трябва да се усъвършенства както физически, така и умствено. Това твърдение бе нещо повече от обобщение. Не се предлагаха никакви подробности как да стане това усъвър­шенстване. И все пак, всички функционални области на тяло­то - нервна, кръвообращение, жлези с вътрешна секреция и храносмилането - трябваше да бъдат напълно „нормални", според инструкциите, препоръчани на субекта.

По този начин както здравните, така и възпроизвежда­щите внушения бяха подсилени при всяка индукция или упот­реба на записа. В светлината на последните случаи това може би е било от значение. Всеки експериментален запис бе гриж­ливо снабден с обяснителни записки. Всяка изречена дума следваше идентичен предварително установен ред и ръкопис.

В края на записа субектът бе довеждан напълно до ця­лостно будно състояние. Тук внушението бе изключително просто и ефективно, без сложни думи, които биха могли да бъдат грешно изтълкувани от субекта. Записите бяха прослу-шани от единадесет души, на възраст от седем до петдесет го­дини. Резултатите съдържаха определена потенциална стойност, с някои подобрения на техниката.

Тук му е мястото да кажа, че приложих записите експе­риментално първо и най-често на себе си. Това съвсем естес­твено ги въвлече в най-голямата област на подозрение по отношение на експериментирането извън тялото. Всички за­писи бяха проучени дума по дума, звук по звук и при ниско ниво на фона, за да се потърси ключът към намирането на възможен вторичен „ефект". Нищо такова не бе открито, оба­че подозрението остава и досега.

В очакване на някакво съотношение между ефектите, слу­чаите, характеристиките, теориите и заключенията бе предиз­викан процес на разпределяне. Съвсем скоро стана очебийно, че през този период са се състояли три етапа. Възможно е под тях да е имало и допълнителни етапи, но това остава неиз­вестно. И „началната", и крайната точка на стартовия етап са напълно изяснени.

Вибрационно-сетивният ефект бе единственият съдържа­телен симптом по време на началния етап. Въпреки това той подлежеше на развитие. Първоначалните вибрации изглеж­даха доста груби, придружени понякога от визуална пред­става за локализиран обръч от електрически „искри". Често­тата бе в порядъка на десет цикъла в секунда според измер­ваното по часовник време. Вече към края на началния етап честотата нарасна до приблизително осемнайсет цикъла в се­кунда, с много по-малък дискомфорт за физическото тяло. Този ефект бе индуциран по мое желание в около петдесет и девет процента от случаите, и то в крайната фаза на периода.

Вторият ефект бе усещането за високоамплитудно „свис тене", чувано равномерно, но постоянно от слуховите цент­рове. Веднъж установено, то продължаваше без прекъсване по време на периода. Ушен специалист диагностицира това като „чуване на кръвта през вените." Иначе чуването бе съв­сем нормално.

Отделянето от физическото тяло стана приблизително три месеца след началото на периода, и то по невнимание в първия случай. Повечето от следващите случаи бяха предиз­викани съвсем преднамерено. И винаги това се случваше са­мо, когато присъстваше вибрационният ефект. С напредване­то на периода стана по-лесно създаването на ефекта.

Никакви други очебийни или повтарящи се ефекти не бя­ха наблюдавани. Всички физиологични резултати изглежда­ха по-скоро успокоителни, отколкото изнервящи или обърк­ващи. През този етап възникнаха и редки странични ефекти на възбуждане и стимулиране, но те не бяха в силна степен. Те включваха ускорен пулс, изпотяване и сексуален отзвук.

Емоционални образци. През половината от периода стра­хове от умствена и/или физическа нестабилност доминираха. Те бяха напълно уталожени от консултации и изследвания, направени ми от медицинскии психиатрични специалисти.

Главният фактор, свързан с това, бе любопитството, ус­покоявано от силни насрещни настроения на безпокойство, свързано с неадресирано и неизследвано проучване на непоз­натото, възможна обществена и/или семейна цензура, както и страхът от невъзможността да се върна обратно към физи­ческото тяло.

Доказателството за дишане през уста бе потвърдено. „Настройването" на вибрационното състояние чрез момент­но движение на физическата челюст бе доказан ефективен ме­тод.

Стана напълно очевидно, че отделянето става само по време на вибрационното състояние. Техниката на отделяне­то се развиваше в една проста мисъл „нагоре" или „надале­че". Успешните опити показаха, че всяко нематериално дви­жение във Второто тяло бе провокирано от желание или ми­съл. Останаха неразрешени проблемите с контролираното движение в предварително определена посока и безпрепятст­веното мигновено връщане към физическото тяло.

Заключения. През този период стигнах до следните зак­лючения: 1. Наистина съществува Второ тяло, разпръснато или свързано с физическото тяло. 2. Второто тяло може да се движи и действа независимо от физическото тяло. 3. Дви­женията и действията могат да се извършват отчасти под кон­трола на съзнанието. 4. Някои сетивни входящи данни във Второто тяло се регистрират по същия начин, както и във фи­зическото, други са извън възможността за превод. 5. Някои движения във Второто тяло стават в същите координати вре-ме-пространство, както тези на физическия му двойник.

СРЕДЕН ЕТАП

(Август 1959 - септември 1962 г.)

Ефекти, Началото на периода бе отбелязано с лекия сър­дечен удар. Нямаше доказателство за взаимна връзка между експериментирането и болестта. Въпреки това отсъствието на доказателство не можеше напълно да отхвърли тази възмож­ност.

Вибрационното състояние се усъвършенства, докато нак­рая започна да се проявява само като усещане за горещина. Тази промяна бе резултат от постепенното „ускоряване" на честотата, докато не започнаха да се усещат само единични пулсации. През този период феноменът на слуховото възпри­ятие за „свистене на въздуха" остана непроменен.

Отделянето от физическото стана по-малко процедурно и по-естествено. Имах съвсем редки проблеми с връщането. Вибрационното състояние бе преднамерено възбуждано през дневните часове и ставаше спонтанно през късна нощ.

Очевидните психологични ефекти останаха същите: ни­какви изнервяния или отклонения в резултат на някои стиму­лации. Те бяха разгледани по-внимателно от гледна точка на сърдечния удар.

Експериментирането през този период бе ограничено по­ради принципната липса на възможност. Предимство имаха заниманията ми с материални дела и усъвършенстване на пре­дишна работа като вторично усилие.

Отделянето от физическото бе възможно само в тази форма на „съществуване", и то с минимално усилие. Единс­твеният физически ефект, който бе отбелязан, бе слабото чув­ство за неориентираност, замайване и лек дискомфорт за око­ло девет часа след обичайното експериментиране. Никакви специални опити не бяха осъществени, но причината за това не е известна.

В средата на периода се разболях от възпаление на хемо­роид. Приписах го на преживяване по време на опит, който проведох около четири дни преди появата на симптома. Пре­ди това не бях страдал никога от такъв медицински проблем.

Намаляха и потребностите ми за сън. Въпреки това, ко­гато се появеше нужда от сън, бе абсолютно наложително да я задоволя. Ако не го направех, получавах физическо и умс­твено неразположение. Не повече от пет минути сън обаче ме възстановяваха из основи. Единственият друг забележителен ефект, който съм записал, бе двукратната поява на цялостно­то усещане за „близка билокация"*.

Това бе състояние на пълно съзнание на равнище, къде­то цялата сетивна чувствителност към материалното обкръ­жение бе активна, макар че собственото аз бе „на една степен по-далече". И в двата случая то изискваше обмислено реше­ние за пълно интегриране с материалното обкръжение. Ефек­тът от оставането с „една степен по-далече" в друга околна среда бе и остава неизвестен. Продължаваше звукът от „свие тенето на въздуха".

Емоционални образни. Страховете, които все още се сре щаха през миналия период, бяха напълно разсеяни. Най-важ ната причина бе пълното доверие в методите, които довеж даха до мигновено връщане към физическото, и то по собст­вено желание. Нещо повече, оценката на предишните данни допринесе за възприемане на състоянието в условия на раз­витие повече, отколкото на израждане.

В същото време започнаха да се изявяват лошите страни на продължителното съществувание във физическото тяло. В резултат значително отслабна и пренебрежението към физи­ческите опасности. Причината за това не е известна.