Пътуване извън тялото робърт Монро

Температура 40° по Фаренхайт, ниска влажност, високо барометрично налягане. Използвана е техниката на броенето. Когато преброих до тридесет и едно, почувствах горещина. Освободих се лесно, като възнамерявах да посетя приятел. Приложих метода на протягането. Стори ми се, че пътувам необикновено за разстояние от пет километра... Тогава спрях. Огледах се къде съм и открих, че стоя на ръба на покрива на една двуетажна къща. Под мен изглежда бе задният й двор. Една жена работеше на двора с метла в ръка. Когато я пог­леднах, тя се обърна, за да се прибере в къщата. Точно пре-ди да влезе, нещо я накара да погледне в посоката, където стоях аз. Тя се стресна и офейка в къщата, затръшвайки вра­тата. Почувствах, че трябва да напусна, разтревожен, че изп­лаших жената. Използвах сигнала за връщане чрез физическо движение и се върнах лесно, вмъквайки се в материалното без трудности. Времето на отсъствие бе седем минути и десет се­кунди.

Коментар: Чудя се какво ли видя тя да стои върху стре­хата? Също, защо тази посока? Очевидно концентрацията ми е била отново провалена.

29 юни 1960 г. Късна вечер

Температура 70°Р, влажност — средна, барометрично на­лягане — също около средното, физически уморен. Бушува щите страсти се появиха в Точка на задържане, преди заспи-ване, при изпълнение на заплануваното посещение у д-р Ан-дийа Пухарич някъде в Калифорния. За кратко се движех на сляпо, после спрях. Четирима души бяха насядали около ма­са, трима мъже и момче на около единадесет години. Очевид­но не бе д-р Пухарич, освен ако не бе необикновена ситуа­ция. Попитах ги къде се намираха, къде бе това място, град или щат. Въпросът ми остана без отговор. Почувствах без­покойство и предпазливост от тяхна страна. Попитах отно­во. Момчето се обърна и вероятно щеше да отговори, кога­то един от мъжете извика: „Не му казвай!" Ясно бе, че по ня­каква причина са изплашени от мен. Извиних се за проявено­то безпокойство и обясних, че все още съм новак по отноше­ние на нематериалното. Обърнах се и напуснах, защото не желаех да им причинявам неудобство. Върнах се към матери­алното без да преживея нищо. Продължителност на отсъст­вието — осемнадесет минути.

Коментар: Никаква връзка с дейността на д-р Пухарич по същото време, както той ми разказа. Отново неправилна посока, без да е възможно определянето й. Защо присъстви­ето ми предизвика такива страхове?

Тази неспособност да контролирам посоката бе и оста­ва главната пречка пред възпроизвеждането на последовател­ност и повторяемост. Резултатите от тези опити доведоха до много смущения, сходни с горните, а твърде много следваха подобен шаблон. Ето такъв случай, който даде доказателст­вени данни, въпреки че включените хора не знаеха и не знаят за своето участие.

17 ноември 1962 г. Сутрин

Температура 40°Р, средна влажност, барометрично наля­гане — под средното, физически отпочинал. Започнах брое­нето за релаксация, използвах модела на мозъчния сексуален център заедно с дишане през уста, за да възпроизведа състоя­нието. За да изляза от тялото, използвах и обелването, сякаш външният пласт на материалното е бил отстранен, почувст­вах се свободен и започнах да летя из стаята. Планът ми бе да посетя Ендрю Бансън. Началото на пътуването бе бавно, за да мога да разгледам околностите, доколкото е възмож­но. Преминах бавно през западната стена, усещайки фракту­рата на всеки слой от материята на стената. Преминах в дру­га стая, обзаведена като всекидневна, после в трета — отно­во всекидневна. Нямаше никой. Скоростта стана по-бърза. Не се виждаше нищо, освен сиво-черна мъгла. Все още кон­центриран върху г-н Бансън, накрая спрях. Намерих се в стая с нормални размери, спалня с трима души в нея. Вдясно има­ше огромно легло и в него лежаха двама възрастни. До лег­лото отляво седеше малко момиче, на около пет — шест го­дини. Момиченцето погледна право към мен и каза възбуде­но: „Знам какво си ти!"

Обърнах се към нея толкова топло и нежно, колкото ми бе възможно, така че да не я изплаша, и казах: „Наистина ли знаеш? Отлично! И какво съм аз?" Тя въобще не бе изплаше­на, когато отговори: „Ти си астрален образ!" (Може и да е употребила друг израз, например „дух", но определено бе не­разбираем за нея по какъвто и да е начин.) Попитах я къде живее и коя година е в момента, но тя не можа да ми даде отговор и затова се обърнах към двамата в леглото. Опитах се да бъда внимателен, за да ги предпазя от уплаха, но бе оче­видно, че те вече са стреснати. Попитах ги коя е годината, но те сякаш не разбраха (няма знание за времето в надсъзнател-ното?). Концентрирах се върху мъжа и го питах за името му и къде живее. Отговори нервно. Махнах се, защото тревога­та му нарасна. Погледнах през прозореца, за да разпозная областта. Навън се виждаше малък покрив, като козирка на покрита тераса. Отдолу бе улица с много дървета и затреве­ни площи в средата. До бордюра бе паркирана кола, тъмна лимузина.

Усетих нужда да се върна към материалното и попитах тримата дали искат да ме видят как „се махам". Малкото мо­миче имаше голямо желание, двамата възрастни изглеждаха облекчени. Използвах техниката на протягането, изстрелях се през тавана и без проблеми се върнах към материалното. Причина за обратното връщане във физическото тяло: сухо гърло поради дишане през устата. Време на отсъствие — око­ло четиридесет и две минути.

Става ясно, че за по-солидно потвърждаване на дейност­та на Второто тяло в Място I ще се изисква по-обширно и организирано усилие. Една тема и няколко подбрани учени и психиатри не са достатъчни. Също трябва да се отбележи, че на този етап на контрол неочаквани посещения при непод­готвени хора не могат нищо да сторят. Може би ще се спече­ли повече, ако такива хора бъдат разпитани за това какво са видели и почувствали по време на чуждата поява без покана. Трудността идва при определяне местонахождението на тези хора. Горният случай е едно изключение за получаване на достатъчно данни при идентифицирането на посетеното мяс­то.

Интересно е също, когато е възможно да се определят противоречията в наблюдението на дейността в Място I, до­като действа Второто състояние. Освен в необикновените слу­чаи, „най-визуалното" предаване регистрира в нюансите от черно до бяло. Това изглежда е вярно при всякакви условия на осветяване. Въпреки че силна светлина, отразена от тъм­ната мъжка коса, създава чувството, че мъжът е повече рус, отколкото тъмен.

5 май 1961 г.

Температура 60°Р, висока влажност, барометрично наля­гане — средно, физическо състояние — неутрално. След ве­черя, ранна нощ. Планирано посещение при д-р Пухарич, из­ползвана техника — дишане с челюстта за релаксация. Дос­тигнато състояние на вибрации след някои трудности чрез техниката протягаме на 90°. Приложено обикновено издигане наум и концентрирано съзнателно желание да посетя д-р Пу­харич. След кратко пътуване спрях в стая. Имаше дълга, тяс­на маса с няколко стола и лавици за книги. Един мъж седе­ше на масата и пишеше нещо на хартия. Приличаше на д-р Пухарич, но бе по-светъл или рус. Поздравих го, а той пог­ледна нагоре и се усмихна. Заяви, че трябва да отдели пове­че време за нашия проект, извинявайки се за небрежността си. Казах, че разбирам. После почувствах, че не ми е лесно да се върна към материалното, и обясних, че трябва да напусна. Потвърди, че си дава сметка за нуждата ми да бъда по-пред­пазлив. Обърнах се и бързо се устремих към материалното. Прибрах се без всякакви трудности. Кръвообращението на дясната ми ръка бе затруднено от скованото лежане върху нея, което бе очевидната причина за обратното връщане.

Коментар: При проверката с д-р Пухарич мястото се ока­за правилно познато. Същото се отнася и за действията, но той не помнеше нищо за това мое посещение. Силна светли­на отгоре може би е причинила мисълта за „блондин".

Случилото се също илюстрира проблема с комуникаци­ята. Д-р Пухарич, съвсем буден и уведомен за специфичните опити да го „посетя", не може съзнателно да си спомни за та­кава среща. Всички други фактори бяха старателно провере­ни, с изключение на „разговора", който вече ви предадох. Та­кова нещо се случваше толкова често, че стана източник на много дискусии. Първоначално предположиха, че си измис­лям тези разговори. Изглеждаше възможно, че правейки та­ка, аз просто извиквах знанията си за човека, когото посеща вах — на подсъзнателно равнище, — за да създам тези „ав­тентични" разговори. Тази теория бе изоставена, когато мно­жество такива връзки предоставиха данни, известни единст­вено на втората страна.

Друга трудност при пътуванията из Място I е факторът време. За неудобство най-подходящите периоди за дълбока релаксация, така необходима при възпроизвеждането на Вто­рото състояние, се случват късно през нощта. Съвсем естест­вено е по тази причина да се възползвам от такива случаи, когато е възможно. Изисква се по-малко усилие и отделяне­то е малко по-бързо. Все пак физиологичните и психологи­ческите условия, помагащи да се достигне състоянието, са непредсказуеми и не напълно изучени. Тази несъгласуваност причини множество случаи, когато експериментирането за чисто доказателствени данни завършваше с провал. Човекът, който щеше да бъде посете.н не извършваше никакво друго действие, освен да лежи в леглото, сякаш е заспал, според описанията. Повечето хора представят това „действие" всяка

нощ.

И досега експериментирането при посещения в Място I е изключително важно, може би в момента дори и от по-го­лямо значение от каквито и да било други опити. Защото са­мо по пътя на експерименталните посещения в Място I мо­гат да бъдат събрани доказателствени данни за Второто тя­ло и Второто състояние. Достатъчно количество подходящи данни означава да се осъществи сериозно проучване от авто­ритетни научни групи в нашето съвремие. Само с помощта на такова задълбочено и обширно изследване може да се нап­рави пробив от революционно естество по отношение на Вто­рото тяло и да бъде приложено към основното познание на човека. Не се ли стори това, проблемът в най-добрия случай ще остане една неразгадана загадка, а в най-лошия — смеш­на и неприемлива измислица едновременно и на философа, и на учения. По тази причина най-повтаряната тема в записки­те за експериментите е: Търсете доказателствени данни.

Сега ви предлагам най-последния опит в Място I, про­веден в лабораторията по електроенцефалография в болни­цата на един от първокласните университети.

ЕКСПЕРИМЕНТ ЕЕГ - 5 (Електроенцефалография) 19 юли 1966 г.

Пристигнах в болничната лаборатория по ЕЕГ в 21 ча­са, след като карах 100 километра от Ричмънд. Нямах обик­новеното чувство за умора. Сънливостта от по-ранните ча­сове на същия ден (около 13 часа) бе напълно изчезнала . Много активен ден от около 6,30 часа сутринта.

В 21.30 ч. вечерта ми бяха поставени всички електроди от специалистката, която бе сама, когато пристигнах. Отпуснах се на едно походно легло в полузатъмнена стая, като изпол­звах възглавница и чаршаф. Бях без риза, по панталони. Пре­живях обикновената трудност да наглася удобно главата си, особено ухото си притиснато към възглавницата. Като „стра­нично спящ", нямаше значение на коя страна — всяка бе ед накво неудобна поради електродите, закрепени към ушите ми. Направих опит да релаксирам по естествен начин, но не ус­пях. Накрая достигнах частично релаксационния модел (броих от едно, свързвайки всяко число с част от тялото, за­почвайки от краката. Със затворени очи поглеждах по посо­ка на съответната част от тялото, чийто номер бях изброил, и мозъчната команда за отпускане бе мисловна). Преживях обикновените „разсейвания" на вниманието в различни мо­менти и принудих вниманието си да се върне към техниката на релаксирането. Минах през всички последователни етапи, без да се отпусна докрай. Затова започнах отново, от начало­то. След около четиридесет и пет минути, без да достигна пълна релаксация, реших да прекъсна, седнах и повиках спе­циалистката.

Бях полуседнал, пушех цигара и разговарях със специа­листката в продължение на пет до осем минути, после реших да опитам отново. След известно време, прекарано в опити да освободя ухото си от причиненото от електрода неудобс­тво, когато се концентрирах върху ухото си, за да го „вцепе­ня", имах частичен успех. Пак започнах с техниката за час­тична релаксация. На половината път през втората обиколка по шаблона се появи чувството за горещина, съзнанието ми остана будно (или поне така ми се струваше). Реших да опи­там метода на „изтъркулването" (т. е. започнах внимателно да се въртя, точно както се въртите в леглото, използвайки материалното си тяло). Започнах да чувствам, че се обръщам, и при първата мисъл аз наистина движех физическото си тя­ло. Усетих, че се претъркулвам през ръба на походното лег­ло и се стегнах за падането на земята. Щом не се ударих вед­нага, разбрах, че съм се отделил. Излязох от физическото си тяло и се отдалечих през затъмнена стая, после дойдоха два­ма мъже и една жена. „Виждането" не беше съвсем добро, но като се приближавах, се подобри. Жената — висока, тъмно­коса, на около четиридесет, седеше на канапенце или диван. Отдясно седеше мъж. Пред нея и малко вляво бе другият мъж. Всички те бяха непознати за мен. Водеха разговор, който не можех да чуя. Опитах се да привлека вниманието им, но не успях. Накрая доближих и ощипах жената (много нежно) от­ляво, точно под гръдния кош. Сякаш имаше реакция, но не и връзка. Реших да се върна към материалното за ориентация и да започна отново.

Връщането във физическото тяло бе постигнато просто, само с мисъл за връщане. Отворих физическите си очи, всич­ко бе прекрасно. Преглътнах, за да навлажня сухото си гър­ло. Затворих очи и позволих на горещината да бушува, пос­ле използвах същата техника на „изтъркулването". Този път се оставих да долетя до леглото. Снижавах се бавно и чувст­вах, че преминавам през различни кабели за ЕЕГ по пътя ми надолу. Леко докоснах пода, сетне можах да „видя" светли­ната, прокрадваща се през отворената врата към външната стая за ЕЕГ. Като внимавах да не напускам „мястото", ми­нах под походното легло и заплувах из въздуха в хоризон­тално положение, върховете на пръстите ми докосваха пода, за да пазя положението си. Минах бавно през вратата и по­търсих специалистката, но не я намерих. Не беше в стаята от­дясно (контролната стая) и излязох в една силно осветена стая. Огледах се на всички посоки и изведнъж я открих, но не беше сама. От лявата й страна, обърнат с лице към нея, сто­еше един мъж. Тя беше с лице към мен.

Направих опит да привлека вниманието й. Почти мигно­вено бях възнаграден с прилив на топла радост и щастие, че най-накрая съм постигнал това, за което бяхме работили. Тя наистина бе развълнувана. Прегърна ме възбудено и с радост. Отговорих на прегръдката и усетих съвсем слаби сексуални вибрации, на които бях в състояние почти да не обърна вни­мание. След малко се дръпнах назад и нежно сложих ръцете си върху нейното лице, по една на всяка буза. Благодарих й за помощта. Не се получи друга директна разумна и обектив­на връзка, освен споменатата по-горе. Нищо такова не бе опитано, понеже бях развълнуван, че най-накрая достигнах до отделяне и оставане „на място".

После се обърнах към мъжа. Той бе с нейния ръст, къд рава коса, част от която бе паднала отстрани на челото му. Опитах се да привлека вниманието му, но не бях в състояние да го направя. Отново, съвсем случайно, реших да я ощипя нежно, което и направих. Не предизвика никакъв отговор. Усетих нещо да ме вика обратно към материалното. Олюлях се наоколо и преминах през вратата, като се плъзнах лесно назад във физическото си тяло. Причина за дискомфорт: су­хо гърло и пулсиращо ухо.

След като се уверих, че съединяването е завършено и „чувствам" нормално всички части на тялото си, отворих очи. Седнах и повиках специалистката. Уведомих я, че най-накрая съм го направил — видял съм я, макар и с един мъж. Отго­вори, че това е бил мъжът й. Попитах дали той е бил навън и тя отговори утвърдително. Попитах защо не съм го виждал преди. Отговори, че такава била „тактиката" - външен чо­век не трябвало да вижда пациентите и опитите. Изразих же­лание да го видя и тя се съгласи.

Свалих електродите. Излязох с нея и срещнах мъжа й. Ръстът му беше колкото нейния, косата — къдрава. Разме­нихме си няколко любезности и аз си тръгнах. Не разпитах специалистката и мъжа й за нещата, които са видели, забеля­зали или почувствали. Бях напълно убеден обаче, че той бе мъжът, когото видях с нея по време на нематериалната ми дейност. Второто ми впечатление бе, че когато ги посетих, тя не бе в междинната стая, а в съвсем друга стая, стоеше пра­ва заедно с него. Трудно може да се определи дали има стрик­тно правило специалистката винаги да бъде в междинната стая. Ако тя може да бъде убедена, че в случая истината е най-важното нещо, вероятно този втори аспект може да бъ­де убедителен. Единственото доказателство, което би могло да бъде от полза, освен това, което би могла да покаже елек-троенцефалограмата, бе присъствието на съпруга. Не бях уве­домен за него преди опита. Последният факт може да бъде потвърден от специалистката.

Важни последствия: В доклада си пред д-р Тарт специа­листката потвърди, че е била във външния коридор със съп руга си в момента на отбелязване на „отделянето". Тя пот-върди също, че не съм знаел за присъствието му и не съм го рещал никога преди. Д-р Тарт установи, че ЕЕГ е показала определено необикновени и уникални графични изображения през времето на дейността.

Най-добрият начин да бъдем въведени в Място II е да си представим стая, на чиято врата има надпис: „Моля, про­верете всички материални знания тук." Ако не особено лесно сте привикнали към идеята на Второто тяло, възприемането на Място II ще ви затрудни. Сигурно е, че ще се получат емо-ционални ефекти, тъй като идеята за Място II е сериозна стъп-ка срещу всичко, прието от нас за реалност. Нещо повече, много от нашите религиозни доктрини и тълкуванията им предизвикват въпроси.

Достатъчно е само да кажем, че съвсем малка част от ви-зитите в Място II посредством Второто тяло са осигурили доказателствени данни, защото самите посещения са доста трудни за доказване. Затова голяма част от материалите за Място II са предпазлива екстраполация. Въпреки това, неколкостотин опита точно в тази област предоставят опре-делени заключения. Ако А + В = С шейсет и три пъти, същес-твува огромна вероятност и на шейсет и четвъртия път да по-лучим съвсем същия резултат.

Твърдение: Място II е нематериална среда, чиито закони за движението и материята само отчасти се отнасят и до ма-териалния свят. Това е безкрайност, чиито граници са непоз нати (поне на автора), а дълбочината и размерите й са непо­нятни за ограничената съзнателна мисъл. В тази необятност се простират всичките аспекти, които ние приписваме на рая и ада, а те не са нищо друго, освен част от Място II. Населе­на е, ако това е думата, от групи с различна степен на инте­лигентност и комуникацията с тях е напълно възможна.

Както бе отбелязано в предишната глава, в Място II принципите са променени. Времето, според стандартите на материалния свят, не съществува. Съществува последовател­ност от събития, минало и бъдеще, но няма циклично отде­ляне. Те продължават да съществуват едновременно със „се­га". Разделението от микросекунда до хилядна е безполезно. Може би други измерителни единици представят тези факто­ри в абстрактни изчисления, но не е сигурно. Законите за съх­раняване на енергията, теориите за силите на полетата, въл­новата механика, гравитацията, строежът на материята — всичко това остава да бъде доказано от тези, които са по-компетентни в съответните области.

Има само един главен закон. Той е състоянието на жи­вот — източник на съществуването. Това е живата съзидател­на сила, която произвежда енергия, от „материята" сътворя­ва форми и ни предоставя канали от усещания и комуника­ции. Подозирам, че самата личност или душата в Място II не е нищо повече от организиран вихър, основан на тези прин­ципи. Вие сте това, което мислите.

В тази среда не се намират никакви механични прибав­ки. Няма леки коли, кораби, самолети и ракети — те просто не са нужни за транспорт. Само си „помисляте" за движение и то вече е факт. Телефоните, радиото, телевизията и други­те средства за комуникация нямат стойност. Осъществяване­то на връзките е мигновено. Няма ферми, зеленчукови гради­ни, заводи и търговски предприятия. При всички експеримен­тални посещения не бяха отбелязани нужди от хранителна енергия. Ако енергията въобще се използва, не се знае как ста­ва движението й.

„Чистата" мисъл е силата, която доставя всичко необхо димо и желано, а това, за което си мислите, е матрицата на вашата постъпка, положение и ситуация в тази величествена реалност. Това по същество е посланието, което религията и философията през всичките тези години са се опитвали да пре-дадат на поколенията, макар и не съвсем пряко, а често изо-пачено. Един аспект от тази мисловна среда обяснява, много. Той е: Обичта поражда обич. Не съм си давал сметка, че има такова правило, действащо съвсем специфично. За мен то не бе ни повече, ни по-малко абстракция. Конкретизирайте го за околния свят и ще започнете да оценявате безкрайните раз-ноовидности на Място II. Сякаш вашето предназначение е из­цяло вградено между рамките на интимните и постоянни ва-ши обосновки, емоции и желания. Може би съзнателно вие не искате да „отидете" там, но нямате друг избор. Свръхсъзнанието ви (душата?) е по-силно и обикновено решава вмес-то вас. Харесването поражда харесване.

Интересна страна от този мисловен свят (или светове) на Място II е, че човек може да разбере както сериозния проб-лем, така и онова, което е дело на човешката ръка от мате-риалния свят. Тяхното „съществуване" очевидно се дължи на три източника. Първо — те са продукт на мисълта на онези, които някога са живели в материалния свят и чиито следи са останали и до днес. Това става напълно автоматично, без пре-думисъл. Вторият източник са онези, които харесват опреде-лени неща от материалния свят, пресъздадени, както изглежда, от тях, за да подобрят средата си в Място II.

Третият източник, предполагам, са същества с по-висо-ка степен на интелигентност и по-добре опознали средата на Място П, отколкото останалите обитатели. Тяхната цел ся-каш е да уподобяват материалната среда — временно, най-малкото в полза на онези, които току-що са се появили от татериалния свят — след „смърт". Целта е да се намали трав-мата и шокът за „новодошлите", които се разполагат в поз­ната среда и сред познати форми в ранните стадии на пре-въплъщението.

От този момент човек може да започне да разбира връз ката между Второто тяло и Място II, което е естествената околна среда за Второто тяло. Принципите, включени в не­говото действие, устройство, усещане и контрол, съответст­ват на онези в Място П. В такъв случай ето защо мнозинст­вото от опитите за експериментално пътуване неволно ме до­ведоха някъде в Място II. Второто тяло в основата си не при­надлежи на материалния свят. Да приложим това към посе­щенията в дома на Джордж или към други направления в ма­териалното е все едно да накараме водолаза да се спусне към дъното на океана без акваланг. Той може да го направи, но не задълго и на много пъти. От друга страна, той може все­ки ден да изминава два километра до магазина без лоши пос­ледствия. По този начин пътуването до места от материал­ния свят е „принудителен" процес за състоянието на Второ­то тяло. Като се даде възможност и за най-леката умствена релаксация, свръхсъзнанието ще ви заведе във вашето Второ тяло и в Място II. Това е съвсем „естествено" да се прави.

Нашето традиционно познание за място въобще не е при­ложимо към Място П. Изглежда, че се е навлязло дълбоко в нашия материален свят, макар че обхватът неограничено из­лиза извън разбирането. През вековете книгите са предлага­ли много теории, но ограничен брой са достигнали до съвре­менната научна мисъл.

Всички експериментални посещения в тази област помог­наха твърде малко за формулирането на приемлива теория. Най-приемливо е познанието за вибрациите на вълните, ко­ето допуска съществуването на безкрайност от светове, всич­ки действащи в различни честоти. Един от тези светове е ма­териалният. Така както разнообразните вълнови честоти от електромагнитния спектър могат едновременно да съществу­ват в космоса при минимално взаимодействие, така и светът или световете на Място II биха могли да осейват нашия свят на материалното. При много редки или необикновени усло­вия нашите „природни" сетива и измерителните прибори ка­то тяхно продължение а напълно неспособни да доловят я запишат този потенциал. Имайки предвид тази предпостав ка, въпросът „къде" лесно ще намери своя отговор. „Къде" е „тук".

Историята на човешката наука ни предлага такава пред­поставка. Не сме и знаели, че съществуват звуци извън сфе­рата на човешкия слух, докато не изработихме прибори, ко­ито да ги улавят, измерват и да ги създават. До съвсем ско­ро онези, които твърдяха, че могат да чуват това, което дру­гите не са в състояние да уловят, бяха обявявани за луди или бяха преследвани като вещици и магьосници. Ние бяхме в състояние да усещаме електромагнитния спектър само в ус­ловията на топлината и светлината до миналия век. И досе­га сме в неведение за капацитета на човешкия мозък — един електрохимически организъм в условията на предаване и по­лучаване на електромагнитната радиация. С тази незапълне­на пролука не е трудно да се разбере защо съвременната на­ука все още не е започнала да приема способността на човеш­кото съзнание да прониква в област, където никаква сериоз­на теория не е създадена.

Има толкова много информация за Място II, че ще ми бъде невъзможно да ви я представя цялата, както е в стоти­ците написани страници.

В повечето от следващите глави на книгата са включени съобщения за посещения близо и далеч в Място П. Те са сбор от последователни преживявания, които могат да покажат следата и да поставят въпроси, молещи за отговор. На всяка известна информация сигурно отговарят милиони неизвест­ни, но най-малкото тук е началната точка.

В място II действителността е съставена от най-дълбоки желания и безумни страхове. Мисълта е действие и никакви скрити пластове на условност и забрана не бранят вътреш­ния ви свят от другите. Там честността е най-добрата поли­тика, защото не може да има нищо по-просто.

При основните стандарти, описани по-горе, съществува­нето е, разбира се, различно. Това е тази разлика, която съз­дава огромните проблеми на приспособяването, дори когато опитвате да отидете там заедно с Второто тяло. Грубото чув ство, така грижливо потъпквано в нашата материална циви­лизация, е освободено с пълна сила. Да се каже, че е изуми­телно, е твърде пестеливо. В съзнателния материален живот това условие би било прието за лудост.

Първите ми посещения в Място II извадиха на показ всички потискани емоционални следи, които смътно допус­ках, че притежавам, плюс много други, за които въобще не знаех, че съществуват. Те така влияеха на действията ми, че аз се върнах напълно сконфузен и смутен към тяхното вели­чие и моята неспособност да ги контролирам. Страхът бе до­миниращата тема — страх от непознатото, от странните съ­щества (нематериални), от „смъртта", от Бог, от нарушаване на правилата, от откритията, от болката — споменавам мал­ко. Такива страхове бяха по-силни от сексуалния нагон, кой­то, вече споменах някъде, от само себе си е огромно препят­ствие.

Една по една, болезнено и с много труд, взривяващите се, неконтролируеми емоционални страсти трябваше да бъ­дат обуздани. Докато това не бе направено, никаква рацио нална мисъл не бе възможна. С непреклонна последовател­ност те започнаха да се появяват. Детето се учи да бъде „ци­вилизовано" по време на неговия растеж през детството, до­като стане възрастен човек. Подозирам, че същото се случва отново по време на адаптацията към Място II. Ако това не стане през материалния живот, то е първа точка от дневния ред след смъртта.

Оттук се подразбира, че в областите на Място II, „най-близки" до материалния свят (в честота на вибрирането?), са хората, в преобладаващата си част луди или в близко до ду­шевното заболяване емоционално състояние. За повечето то­зи факт изглежда е верен. Включени са онези живи, но „зас­пали" или дрогирани, намиращи се в своето Второ тяло, а много вероятно и тези, които са „умрели", но все пак емоци­онално потиснати. Съществува доказателство подкрепящо предишното, и последното изглежда вероятно.

Тази близка област, съвсем разбираемо, не е много при ятно място. Това е ниво или равнина, където ти „принадле­жиш", докато не научиш нещо повече. Не зная какво се случ­ва на онези, които не учат. Може би остават там завинаги. В момента, когато се откъсвате от материалното посредством Второто тяло, попадате на повърхността на този най-близък сектор от Място II. Точно тук се срещат различни видове раз-вързани личности и живи същества. Ако съществува някакъв предпазен механизъм за новопокръстените, за мен той е ос­танал незабелязан. Само по пътя на предпазливи и понякога ужасяващи експерименти аз бях в състояние да изуча изкуст­вото или може би триковете на минаването през тази област. Все още не съм съвсем сигурен за всички точки на този уче­бен процес и затова съм представил само очевидното. Какъв­то и да е този процес, за щастие аз не съм попадал на непри­ятности при тези преминавания в продължение на няколко години.

С изключение на мъчителите и няколкото преки конф­ликта, отбелязани в следващите разкази, принципната моти­вация на тези близки обитатели е сексуалното освобождение във всичките му форми. Ако бъдат приети за продукт на съв­ременната цивилизация, включително двете понятия „жив, но заспал" и „умрял", става много просто за разбиране защо е необходимо тази основна нужда, така дълго потискана, да бъде освободена. Решението е, че всички в тази област са из-кушавани сексуално в условията на материалното тяло. Не се признава, нито пък има познание за сексуалния нагон така, както той се проявява в по-далечни части на Място П. Мно­гообещаващо е, че човек ще се приучи да контролира този фактор.

Обичта поражда обич.

До днес не съм наблюдавал процеса на смъртта в нито един от опитите. Заключението, че има форма на съществу­вание в Място II, следваща по пътя на жизнената дейност в понатия материален свят, е извън всякакво съмнение. Експе-рименти, подобни на следващите, съвместими по съдържа­ние, през изминалите дванадесет години, вероятно ще бъдат

обяснени с помощта на друг вид познание. В настоящия мо­мент нищо друго не пасва добре.

Веднъж току-що бях напуснал материалното, когато усетих неистова нужда да отида „някъде". Предавайки се на това настояване, се придвижих изглежда на близко разстоя­ние и изведнъж спрях в спалня. Момче лежеше в леглото и бе само. Изглеждаше ми на не повече от десет-единайсет го­дини. Сега познатото усещане за вътрешна необятност рабо­теше по-добре, отколкото самото „виждане". Момчето бе са­мотно и изплашено и, както изглежда, бе болно. Постоях из­вестно време с него, опитвайки се да го успокоя и когато пос­тигнах това, напуснах с обещанието, че ще се върна. Обрат­ният път към материалното бе лишен от случки и не разбрах къде съм ходил.

Няколко седмици по-късно пак напуснах физическото си тяло и тъкмо започвах да концентрирам мисълта си върху оп­ределена посока, когато същото момче ми се яви. То ме ви­дя и се приближи. Бе смутено, но не изплашено.

Погледна нагоре и ме попита: „Какво правя сега?"

Веднага не можах да измисля как да отговоря, затова сложих ръка на рамото му и го притиснах успокоително. По­мислих си кой съм аз, че да давам нареждания и инструкти­рам в такъв отговорен момент? Момчето се успокои от при­съствието ми и се отпусна.

„Къде отивам?" — попита то съвсем в реда на нещата.

Казах единственото нещо, което изглеждаше логично в този момент. Посъветвах го да стои точно там, където е се­га, защото някои негови приятели съвсем скоро ще дойдат. Те ще го заведат там, където се предполага, че трябва да оти­де.

Този отговор изглежда го задоволи и аз подържах още малко ръката си около раменете му. Тогава почувствах, че се изнервям от сигнала на физическото тяло, прегърнах момче­то и напуснах. Връщайки се към физическото, разбрах, че вра­тът ми се е схванал от неудобната поза. След съсредоточава­не успях да се прехвърля във Второто тяло отново, за да по търся момчето. Беше си отишло или поне аз не го намерих.

Интересна последица: На следващия ден вестниците под­несоха историята за смъртта на десетгодишно момче след продължително боледуване. То бе починало следобед, мал­ко преди да започна опита си. Започнах да си търся прием­ливо извинение да отида при родителите му и науча повече потвърждения, а може би и да облекча страданията им, но не открих никого.

Само че дали след като сте преминали през етапа на „су­ровите емоции", ще се приближите към неизброимото разно­образие на явно организираните групи на дейност в Място II? Не е възможно да се предава и на други „реалността" на тази нематериална необятност. Трябва да се експериментира, така както е започнато от мнозина през изминалите векове. Много е важно, че в повечето от посетените места обитатели­те са „все пак" хора. По-различни в променената среда, но все пак с човешки (разбираеми) качества.

При едно от посещенията си попаднах в нещо, прилича­що на парк, с грижливо отглеждани цветя, дървета, трева и алеи, кръстосващи околността. По алеите имаше пейки и сто­тици мъже и жени се разхождаха бавно или седяха на пейки­те. Някои бяха съвсем спокойни, други — малко възбудени, а трети имаха вид на объркани и шокирани поради неориен-тираност. Държанието им бе несигурно, сякаш не знаеха как­во да правят или пък какво ще се случи.

По някакъв начин разбрах, че това е място за събрания, където новопристигналите чакаха роднини или приятели. Именно от това Място за срещи роднините или приятелите щяха да вземат всеки от новопристигналите и да го отведат Точно на онова място, на което той „принадлежи". Не можах да измисля причина, за да остана повече, наоколо не видях нито един познат, затова се върнах към материалното без ин­циденти.

Друг път съвсем преднамерено „се отделих", за да изпол­звам случая, с надеждата, че ще открия поне един отговор, който да донеса обратно. След прехвърлянето във Второто тяло започнах бързо да се движа, концентрирайки се върху мисълта, желаех да отида там, където има по-висока степен на интелигентност. Продължавах концентрирането, докато летях бързо над едно празно пространство, което сякаш ня­маше край. Накрая спрях. Бе тясна долина, която ми се видя съвсем нормална в пълния смисъл на думата. Имаше мъже и жени, облечени в дълги до глезените роби, тъмни на цвят. Този път по някаква причина реших да употребя друга так­тика. Доближих няколко жени и ги попитах дали знаят кой съм аз. Всички бяха много вежливи и се отнасяха към мен с голямо уважение, но отговориха отрицателно. Обърнах се и зададох същия въпрос на мъж в монашеско расо, който ми се стори натрапчиво познат.

- Да, познавам те — отвърна мъжът. Имаше голяма до­за симпатия и приятелство в държанието му.

Попитах го дали наистина аз самият знам кой съм. Пог­ледна ме, сякаш бе срещнал стар и близък приятел, който има амнезия.

— Ще узнаеш — засмя се кротко той. Попитах го дали знае какъв съм бил за последно. Опит­вах се да го накарам да каже името ми.

- Последно ти си бил монах в Косхоктън, Калифор­ния — бе отговорът му.

Започнах да чувствам неудобство и напуснах, извинявай­ки се, за да се върна към материалното.

Наскоро мой приятел католически свещеник провери възможността в миналото да съм бил монах. За негова ра­дост и мое учудване се оказа, че близо до Косхоктън има ма­лък манастир. Той предложи да ме заведе на посещение там, но времето (смелостта?) не ми стигна. Може би по-късно...

Бих могъл да ви разкажа за много повече преживявания, без да описвам изцяло обхвата и размерите на Място II. По­сетих група от хора, които бяха с униформи и работеха с ви­соко технологично оборудване. Представиха ми се като „Тар-гет Арми" („Целева група"), смисълът на която вече бе раз­тълкувай. Бяха стотици и всеки чакаше „назначение". Тяхна та цел не ми бе разкрита.

Друга моя визита ме отведе в добре организиран град, където присъствието ми веднага бе възприето като вражеско. Само предприемането на решителни мерки — тичах, крих се и накрая се издигнах право нагоре — ми позволи да се пред­пазя от „плен". Не зная каква заплаха съм представлявал за тях.

По такъв един директен начин проявата на агресивни действия ми даде възможност да потвърдя, че Място II не е изпълнено единствено с тишина, спокойствие и безконфлик-тност. При друго посещение бях заловен от човек, облечен според местните обичаи. Разтревожен, очаквах да видя какво ще ми се случи.

- Познаваш ли и можеш ли да си спомниш Аросио Ле
Франко? — попита ме, без да се церемони.

Все още предпазливо отговорих, че не знам.

- Сигурен съм, че ще си спомниш, ако се замислиш -
каза спокойно мъжът.

В поведението му имаше изтънчено настояване, което ме затрудни. Повторих, че не помня никого с това име.

— Все пак познаваш ли някого там долу? — попита той.

Тъкмо щях да отговоря, че не знам, когато изведнъж за­почнах да накуцвам и мъжът ме сграбчи. Той подхвана една от ръцете ми, а аз почувствах, че някой друг подхвана и дру­гата. Започнаха да ме влачат по посока на нещо, което из­глеждаше като три ясни точки светлина. Започнах да се боря и когато накрая разбрах, че губя, си спомних за ползата от сигнала „връщане към материалното". Придвижих се рязко встрани и не след дълго бях обратно в офиса си и във физи­ческото си тяло. Бяха ме объркали с някой друг.

И другото мое посещение имаше „човешки" качества. Пристигнал бях на място без особени белези и тъкмо се чу­дех какво да правя, когато една жена се приближи към мен.

- От Църквата съм и дойдох да ви помогна — каза спо­

Тя дойде съвсем близо и веднага усетих женствеността и, но се отдръпнах, защото не мислех, че Църквата има пред­вид този вид помощ. Не бях прав.

Като свършихме, аз й благодарих. Обърнах се и видях един мъж, който стоеше съвсем наблизо и наблюдаваше.

„Заговори" със силен глас, тежко и със сарказъм.

- Е добре, сега вече си готов да научиш тайните на все­
лената, може би?

Попитах го кой е, за да скрия смущението си.

• 
  Албърт Матър - почти го изстреля. Останах с впе­
  чатлението, че той вика мен с това име.
  
• 
  Надявам се, че си готов — продължи той, а гласът му
  се извисяваше от гняв. — Защото никой не си направи труда
  да ме уведоми, докато бях обратно там.
  

Други мои преживявания в Място II са били по-прия­телски, както съм отбелязал някъде. В повечето нямаше забе­лежими следи за това какво ме привлича към някои от стран­ните ситуации. Вероятно и това ще дойде някой ден.

Две необикновени повтарящи се състояния трябва да бъ­дат прибавени към обхвата на тази сфера. Много пъти дви­жението на пътуването, което обикновено е бързо и равно, бе прекъсвано от нещо, което се чувства като насилие, във вид на ураганен порив в пространството, през което човек се придвижва. Сякаш си издухан от тази неконтролируема си­ла, дръпнат наоколо както дойде, от единия до другия край, като листо във вихър. Невъзможно е да се движиш срещу та­къв порой или пък да правиш каквото и да е. Просто се ос­тавяш на потока да те носи. Накрая, но след като те изхвър­лят близо до ръба му, те пускат невредим. Няма нищо забе­лежително наоколо. Само чувстваш, че всичко това по-ско-ро е сторено от природата, отколкото от човешка ръка.

Второто състояние е знакът в небето. Наблюдавах го в пет-шест случая, когато „помощниците" ме ескортираха. Ед­на неописуема серия от недодялани символи, нанизани нап­ряко върху една арка, точно в средата на един от участъците на Място II. Движейки се през тази област, всеки трябва да заобикаля преградата, защото тя е огромна, неподвижна и неотменима.

Символите, поне според най-доброто ми „зрение", бяха груби, сякаш залепени илюстрации на мъж, възрастна жена, къща и нещо, приличащо на алгебрично уравнение. Научих историята на знака направо от единия „помощник". Разказа я с известно чувство за хумор, макар и почти извинително.

Изглежда, почти неизвестно преди колко време една мно­го богата (по какви стандарти - не се знае) и властна жена ис­кала да бъде сигурна, че синът й ще отиде в рая. Една църква предложила да й го осигури, като поискала да й се плати ог­ромна сума пари. Жената платила на църквата, но синът й не отишъл в рая. От яд и в желанието си да отмъсти тя използ­вала последното си богатство и сила, за да постави знака ви­соко в райските небеса, така че във вечността всеки, който го видел, да знаел за безчестието и мошеничеството на тази цър­ква.

Бе отлично свършена работа. Имената на жената, ней­ния син и църквата бяха изтрити от времето. Но знакът ос­танал безразличен към усилията на учените през вековете да го свалят и унищожат. Източникът на неудобството и лекият срам не бе вероломството на някаква си неизвестна секта, а неспособността на който и да е да свали знака. В резултат всички изследвания на науката в тази част на Място П задъл­жително трябваше да включват и това. Все едно някой да из­работи на ръка сплав от кобалт и мед. Ако изучавате химия, по необходимост ще трябва да включите и „нестандартния" елемент. Или ако човешка ръка би създала огромна луна и нейното сваляне щеше да е извън възможностите на нашата наука, студентите по астрономия щяха да я включват в пред­мета като някакъв обичаен факт.

Това е историята така, както ми я разказаха.

Най-голямата трудност е в неспособността на човешка­та мисъл, подготвена и поставена в условията на материал­ния свят, да приеме съществуването на това необятно Място II. Нашите млади мисловни науки на запад се стремят да от­хвърлят това съществуване. Нашите религии твърдят това в пространни изопачени абстракции. Признатите науки се про­тивопоставят на такава възможност и не могат да открият поддържащи доказателства чрез своите научни прибори за изследване и измерване.

Преди всичко съществува Бариерата. Никой със сигур­ност не знае причината за това съществуване, най-малко на запад. Това именно е екранът, който поглъща и прави неясен съня ви при събуждане, или по-точно спомена, че сте посети­ли Място II. Не трябва да допускаме, че всеки сън е творение на Място II. Но някои от сънищата може би са превод на преживяванията от Място II.

Преводът — символизмът на преживяването в Място II - не е необходима съставна част от Бариерата. По-скоро ся­каш това е усилието на съзнанието да тълкува надсъзнател ните събития в Място II, които са извън неговите възможнос­ти за сравнение и илюстриране. Наблюденията посредством Второто тяло в Място I (Тук-Сега) доказват, че най-обикно­вените функции на действията са обект на погрешно тълкува­не, особено когато наблюдението е извън контекста. Място II, среда напълно неизвестна на съзнанието, предлага по-ши­роко поле за извършване на грешки при тълкуването.

Както би могло да се подскаже, подозирам, че доста, по­вечето или всички човешки същества посещават Място II в един момент от своя сън. Защо са необходими тези посеще­ния, не зная. Може би един прекрасен ден, след някоя и дру­га година, нашите учени ще разнищят това познание и тогава ще се роди новата ера за човечеството. Заедно с това ще се появи новата наука, основаваща се върху данните от Място II и връзките ни с този удивителен свят.

Някой прекрасен ден. Ако човечеството може да чака толкова дълго.