Пътуваща изложба в рамките на Исторически проект 20. септември – 27. декември 2004

През август 2003 на среща в София участниците разработиха изцяло идеята за пътуваща изложба. Главната цел този проект беше да разгледа чувствителни и емоционални теми от историята и да популяризира интерактивни методи за преподаване на история.

Ентусиазмът на участниците направи възможно идеята за изложбата да се превърне в реалност. В продължение на няколко месеца представители от Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния и Сърбия и Черна Гора разработиха теми, оформиха национални екипи и привлякоха местни партньори за изложбите във всяка една от страните. Резултатът от целия този процес беше не само добре приета от публиката изложба, но и създаване на мрежа от опитни професионалисти в тези шест страни.

От септември до декември 2004 изложбата беше показана в шест страни и беше видяна от хиляди посетители. Публиката имаше възможност да се запознае с различни перспективи от съседните страни и да надникне отвъд предварително създаденото мнение, за да разбере, че всички ние принадлежим към една обща човешка култура. От направените коментари създателите на изложбата видяха, че хората са били провокирани и са си тръгнали са разширена визия за историята.

Хиляди хора са били хвърлени в затвора в Спач, а други изпратени в трудови лагери в цяла Албания и всички те са били смятани за потенциална заплаха за социалистическата държава. В албанската изложбата е използвана устната история, за да се постави на дискусия тази трудна и по принцип спорна тема от близкото минало, което има много общо с опита на другите страни от региона.

Оцелелите от въоръжената антикомунистическа съпротива представени в румънската изложба биха намерили много общи неща с бившите затворници от Спач, тъй като тези истории включват подобни примери за оцеляване и борба, но също и за отчаяна надежда, че режимът ще падне.

Подобна тема може да се види и в изложбата от Босна и Херцеговина. За тези, които са живели в Сараево градът се е превърнал в затвор без стени. И тук в периода на полуанархията насилието е дошло не от хора, получили одобрението на държавата (независимо от това обаче различните войски са действали уверено с мълчаливото съгласие на правителството), а по-скоро от формирования подобни на силовите спецчасти. Също като затворническите лагери обсадата на Сараево е предизвикала трайни травми и страдание, за които трябва да се говори и дискутира.

Българската изложба представи публичното лице на социализма, което е малко познато на днешните млади хора. Тя включва лични истории на хора, които са преживели младежкото социалистическо движение. Някои от тях бяха положителни, а други загатваха за тъмната скрита история на политически репресии. Положителната страна на социализма има нужда да бъде припомнена и разбрана, тъй като без това човек не може да разбере силното влияние на носталгията по това време в мечтите на обществото от региона.

Най-характерното за изложбата в Македония беше фото-конкурсът, който може би е от най-голямо значение за другите страни от региона, тъй като снимките представят теми, които са важни за всички. Темите варират от надеждата на децата за бъдещето на страната до сцени от селския живот, който постепенно е бил поставен в изолация.

Обещанието за надежда за бъдещето е много тясно свързано с изложбата от Сърбия и Черна гора, която представя студентските протести от 1996 – 1997. Студентите са се борили за демократично бъдеще и са проправили пътя за по-късните протести, които свалиха режима на Милошевич.

Докато самите изложби отразяват многообразието на региона в същото време са засегнати и много споделени основни теми. Цялата изложба беше успешна в посока събуждане на съзнанието за общо минало, с надеждата, че тези теми ще останат в общественото съзнание заради предвидимото бъдеще.

Изложбата в Албания беше направена въз основа на проект за устна история, чийто обект на изследване са политически преследвани хора, изпратени в затвора при комунистическия диктаторски режим на Енвер Ходжа. Изложбата поставя в центъра на вниманието известния затвор Спач и се опитва да покаже влиянието на тоталитарния режим върху живота на хората. Тя се състои от четири панела, книги за затвора, впечатления на студенти за трудовия лагер Спач и документален филм, създаден от екипа на проекта.

Първият панел (вж. вляво) показва карта на Албания, на която са отбелязани затворите и трудовите лагери, като някои от тях се намират в най – отдалечените региони на страната. По време на комунистическия режим е съществувала практика политическите затворници да бъдат осъждани на изгнание в отдалечени райони.
(10) Вторият панел (вж. страницата от другата страна вляво) е посветена на Спач. Той представя снимки на бивши затворници от различни слоеве на обществото – свещеници, писатели, лекари, механици, хора на изкуството, бармани и други, които са изразили открито несъгласието си с диктаторския режим. В цетъра е разположен символът на изложбата – окови от Спач, като знак на освобождението за всички, които са ги носили, а надеждата на всички е те да бъдат завинаги разчупени.

Третият панел (вж. страницата от другата страна вдясно) описва един от най-важните затворнически бунтове в Албания – в Спач 21. – 23. май 1973. Той е от особена важност, тъй като е един от първите и най-големите затворнически бунтове на политически преследвани хора в Източна Европа. На снимките се вижда издигнатото албанско знаме, но без жълтата звезда, символ на комунизма, което показва стремежа на затворниците към демокрация и свобода. Панелът показва и снимка на двама екзекутирани затворници, които по време на бунта са се борили да защитят от комунистите знамето на демокрацията. Друга снимка представя съдията, който е осъдил повторно повече от 100 затворници участвали в метежа. И накрая има снимки на затворници, които активно са участвали в бунта.

Последният панел със заглавие „Живот на свобода” (не е показан тук) описва посткомунистическия живот на бившите политически затворници. Въпреки че много хора са умрели в затворите, а други са развили психични заболявания вследствие на травматичните преживявания, все още има много бивши затворници, които се опитват да изградят нов живот с идването на промяната. Някои от тях са организирали национални и международни събития с цел представяне на историческото влияние на комунизма. Други се опитват да предадат спомените си на по-младите поколения като разказват истории, пишат книги и статии.

Двадесет души доброволно са участвали в проекта за устна история по който беше създадена изложбата. В проекта се включиха и студенти, които имаха възможност да направят интервюта и посетят затвора в Спач, като прибавиха и своите разсъждения и коментари във вид на есета, които бяха разпространени по време на пътуването на изложбата. Изложбата включва и някои от книгите, написани от очевидци, които са прекарали живота си в различни затвори на Албания.

Един от ключовите елементи на изложбата е документален филм, записан от албанския екип на проекта по време на пътуването до Спач. Филмът е една своеобразна разходка из останките на затвора и околностите и съдържа интервюта с местни жители, бивши затворници и работници в затвора.
(13) Босна и Херцеговина: „Сараево в социалистическа Югославия и по време на войната 1992 - 1995”
Изложбата от Босна и Херцеговина описва новата история на Сараево – от социалистическия период до войната 1992 – 1995, периода на възстановяване до наши дни. Снимките, постерите и филмите хвърлят светлина върху промените, които са настъпили в града, а съпътстващата информация документира историята на града.

Сараево е разположен в планинско дефиле, което се простира от изток към запад и завършва в равнината на града. През града тече река Миляка, над която се простират много мостове, използвани от местните жители като разделителни линии.

Градът е имал стратегическо положение между Далматийското крайбрежие и равнината Панония. Първото известно селище в региона датира от бронзовата епоха, където през периода Халщадт са били разположени части от стария град, западната и източната част. Ранните жители построили крепост от дърво и камък и издигнали земни укрепления. Около 400 г пр. Хр. ранните жители са асимилирани от келтите, а след това се заселили римляните.
(14) По римско време областта станала известна под името Илирия. През 1-ви век пр. Хр. тя била завладяна от римляните и по-късно присъединена към римската провинция Далмация. Крепостите в Илирия били разрушени, но пътищата станали основата на пътната мрежа в региона от по-късни епохи.

Основите на съвременния град Сараево били положени през 15. век, където Иса бей Ишакович построил първите модерни жилищни квартали около днешната султанска джамия близо до „двореца” или пък правителствените сгради от времето на Османската империя, откъдето идва и наименованието на града.

След падането на Османската империя през 1878 Босна попада под влиянието на Австро-Унгарската империя, което довело до основни промени в града – тогава са били построени нови сгради, мостове и аркади в стила на Централна Европа по онова време. През този период градът се разрастнал неимоверно много – от 21 337 жители през 1879 г. те достигат 50 000 през 1910 г. Много от снимките в изложбата показват сгради, които обрисуват уникалната архитектура от тези години.

В периода след Първата Световна война Босна и Херцеговина става част от Кралство Югославия наред със Сърбия, Хърватия и Словения, а след Втората Световна война част от Федерална Република Югославия. Няколко поредни снимки очертават исторически моменти от Сараево като илюстрират живота през социализма, когато градът е бил модернизиран и се е разширил. Забележителен е фактът, че Сараево е станал и домакин на Зимните олимпийски игри през 1984.

Друга поредица от снимки и картини описва периода на войната. Един от постерите показва главните фронтови линии в града, босненските защитници и военните части на босненските сърби, които обсаждат града. Много от снимките илюстрират разрушенията на града, запуснати и изоставени сгради и разбити от артилерийски огън къщи. Краят на обсадата на Сараево е през 1995 след като Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия и Черна Гора подписват Дейтънското мирно споразумение и различните фракции декларират примирие.

Последната поредица от снимки представя продължаващия и днес процес на възстановяване и обновление, а също и новата надежда и оптимизма на хората и потенциала им за изграждане на бъдещето.

Изложбата представя и два филма. Единият разказва за историята на Сараево, първите години и основателите на града, развитието на страната през вековете. Другият показва автентични кадри от кошмара на войната, разрушението и страданията на хората.
(15) Долу: Градската библиотека – значително разрушена от снаряд, забил се в стъкления и купол и многократно бомбардирана със запалителни бомби.
(16) Пропагандни снимки и постери и спомени на тогавашните младежи
(17) България: „Българската социалистическа младеж 1944 - 1989”
Българската изложба беше представена чрез седем панела със снимки, документи, вестници, лозунги и лични истории. Всички материали бяха от Националния Историчски Музей в София, а личните истории (устна история) подбрани и препечатани от интернет страницата www.spomeniteni.org по проект ”Аз живях социализма”. Целта на изложбата беше да създаде споделено пространство за диалог между днешните млади хора и тези, които са живели по времето на социализма. Посредством картините, снимките, лозунгите и личните истории се хвърля светлина върху социалистическото младежко движение в България. Ето и две от историите:
Никола Ставрев, бивш фоторепортер във в."Труд", София
Поздравяващата ръка

Беше традиция всяка година на Първи май - "бойния празник на труда" - в България да гостуват чуждестранни синдикални организации. Организираха им срещи с изтъкнати работнически колективи и ги водеха в подходящи предприятия из цялата страна. Гостите присъставха редовно и на традиционната първомайска манифестация в София. Някои от тях дори заемаха места на трибуната на Мавзолея, редом с първите партийни и профсъюзни ръководители. На другия ден във всички столични вестници имаше подробни репортажи от това събитие. Не си спомням коя година беше, но след една първомайска манифестация ръководителят на френска синидкална организация, с разгърнат вестник "Труд" в ръка, успя да ми покаже дискретно огромната снимка от първа страница на трибуната на Мавзолея, на която всички като по обща команда махаха с ръка. Сред приемащите манифестацията бе и френският синидкалист. Учуден, човекът ме попита: "Как така тук махам с вдигната ръка, когато изобщо не съм правил подобно движение?"

Сватбата
Годината е 1971. След задължителната ученическа бригада, с няколко приятели (за пръв път без родители - ура!) отидохме на мечтаното Черно море. Запознах се с много хубаво чешко момиче. С няколко лева в джоба (каква дързост) я поканих привечер на ресторант. Ресторантът (в Слънчев бряг, до къмпинг Емона) се казваше “Харпун”. Въпреки че заведението беше празно, келнерът безцеремонно ми заяви: “Другарче, с тази дълга коса не можем да ти сервираме.” (Всъщност косата ми едва ли е била по-дълга от десетина сантиметра.) Изглежда, смущението ми е проличало, защото чехкинчето запита какво става.

За да изляза от обидната (и за страната си) ситуация, казах:

"Келнерът искрено съжалява че не може да ни обслужи. Целият ресторант е резервиран за сватба..."

Частта за Османската империя (вж. страницата от другата страна) включва кратко описание на историята от този период и влиянието му върху модерната Македонска държава. През този период са се извършили основни етнически и демографски промени, както и трансформации от феодално устройство към ферми, управлявани от земевладелци. Тази част на изложбата беше съпътствана и от текстове за възникването на македонското движение за независимост.

Друга част от изложбата описваше с допълнителни снимки и текст ключови събития след като Македония става независима държава през 1991 – приемането на Македония за член на ООН през 1993, конфликта през 2000 – 2001 и решаването му с подписването на рамковото споразумение през август 2001. Най-новото последно събитие е кандидатурата на Македония за членство в Европейския съюз от март 2004, което поставя основите за бъдещите успехи на Македония.

Последният постер от изложбата представя ключови фигури, които са изиграли важна роля в историята на Македония и изграждането на модерната македонска идентичност. Личностите започват от Александър Македонски и стигат до Гоце Делчев, лидер на ВМРО и поета Блаже Конески, като всички те бяха представени със снимки и кратка биография.

Някои от избраните личности се оказаха спорни. Така например Александър Македонски е считан от много хора за човек с гръцки произход. Светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската азбука бяха видяни от българската публика като българи, а майка Тереза от албанската публика като албанка. Все пак всички тези личности произхождат от региона на Македония и те са нагледен пример за важната роля, която са играли всички етнически групи на Балканите в развитието на всяка една от страните.

Участниците във фото-конкурса, част от македонската изложба, са били помолени да направят снимка на тема „Македония днес”. На откриването на изложбата в Скопие, Македония бяха показани всичките двеста снимки, участващи в конкурса, а пътуващата изложба включваше четиридесетте най-добри наред с отличените победители. Фотографиите акцентираха широко върху хората и пейзажи от Македония, а подходите бяха изключително творчески, което беше една прекрасна илюстрация за креативността и многообразието на участниците. Със своите снимки фото-конкурсът беше основното събитие в македонската изложба и говореше само за себе си. Фотографията победител в конкурса се нарича „Бъдеще”, което даде и името на цялата изложба.
(24) Откъси от дневници и оръжия, използвани от партизаните
(25) Румъния: „Въоръжената антикомунистическа съпротива в Румъния 1944 - 1962”
Румънският проект за устна история имаше за цел да разтълкува миналото посредством перспективите на очевидци и участници. Трябваше да се съберат доказателства за да се даде стимул и глас на обикновените хора, които чрез думите и делата си са правили историята. Така проектът и изложбата събраха историята, видяна през очите на тези които са я правили и историята, пресъздадена в писмени документи, за да се очертае по-пълна и точна картина на миналото.

Изложбата постави в центъра на вниманието специално въоръжената антикомунистическа съпротива в следвоенния период 1944 – 1962, макар че проектът за устна история изследва събитията за периода 1939 – 1989.

По време на Втората Световна война Съветската армия постепенно налага комунизма в Румъния и другите европейски страни. С помощта на Съветския съюз румънската комунистическа партия успява да разруши стабилната политическа, икономическа и социална система и да я замени с такава по съветски модел.
(26) Новият режим наложен от Москва и комунистическата партия на Румъния предизвикал сериозно недоволство сред народа. В следствие на това хората започнали да оказват съпротива по различен начин и въоръжената съпротива в планините се оказала, че има най-голямо влияние благодарение на размаха и действията си.

Групите на съпротивата от 1944 – 1962 обикновено наброявали около десет души. Повечето от тях били млади мъже, но имало и случаи когато и жени решавали да се присъединят. Политическите им убеждения не играели съществена роля, а това което ги събирало била съпротивата срещу комунистическата система, която разрушавала всичко, в което вярвали. Групите не винаги били свързани една с друга, а много от тях възниквали напълно спонтанно в различни региони.

Реакцията на комунистическата власт била с терор и репресии и непрекъснати опити да се смажат групите особено в периода 1948 – 1953 и 1957 – 1960. Последствията са били също толкова ужасни – много от партизаните са избити, а някои от тях изпратени на доживотен затвор. Семействата са разделяни, което е оставило трайни травми, които и днес могат да се усетят.

Групите на съпротивата са действали в цялата страна и по-специално в планините и горите където държавна сигурност и полицията трудно достигали. Те нямали дългосрочен план, а се надявали че нов конфликт между Съветския съюз и Западна Европа ще бъде в помощ. Имало и такива хора, които бягали в планината за да се спасят от комунистическия гнет, но повечето от тях оставали изолирани и не се присъединявали към никоя от групите на съпротивата.

Изследването на въоръжената комунистическа съпротива започнало малко след 1989 и по този въпрос са издадени много публикации. Въпреки това все още няма единно мнение за броя на партизаните и бежанците в периода 1944 – 1962. Според повечето оценки се предполага че е имало около няколко стотици партизани и още хиляди помагачи.

Изложбата представя само една малка част от това какво представлява въроръжената антикомунистическа съпротива като исторически феномен. В целия свят е имало времена, когато са умирали хора съпротивлявайки се на режими, които им отнемали основни права и свободи. Историята на въоръжената антикомунистическа съпротива в Румъния показва, че такава саможертва никога не потъва в забрава.

Предисторията на протестите започва в ранните 90-те години, когато бивша Югославия преживява няколко поредни войни, които довеждат до жестока социална и политическа криза.

По това време Слободан Милошевич добре укрепва властта си като управляващ диктатор на Сърбия посредством потискане на медиите и елиминиране на всякаква политическа опозиция. Въпреки това интелектуалният елит, който се състоял от студенти, професори, политици и специалисти, се опитал да предизвика авторитарната власт на Милошевич чрез серия от демонстрации.
(30) Една такава демонстрация организирана от тази група се състояла на 9. март 1991 г. Въпреки това полицията, действаща по директните нареждания на Милошевич, бързо и убедително прекратила мирния протест и арестувала някои от лидерите и организаторите. Нещо по-страшно, полицията брутално нападнала протестиращите и излязла на улиците на Белград с няколко танка за да принуди хората да се разпръснат.

Студентите от университета в Белград били сред първите, които издигнали гласа на недоволството от политиката на Милошевич. Чрез протести те изразявали несъгласието си с войната, която бушувала в бивша Югославия и окупирането на медиите и полицията от Милошевич, което било от ключово значение за неговата диктатура в Сърбия. Независимо от тези борби Милошевич успешно манипулирал икономическата и политическата криза, погълнала Сърбия, за да бетонира позицията си като президент на Сърбия и фактически единствен управляващ в Сърбия.

С настъпването на 90-те години политическата и икономическата ситуация в Сърбия се влошила като предизвикала демонстрации в цялата страна в продължение на две

години 1996 г. и 1997 г. На 17. ноември 1996 г. в Сърбия се провеждат общински избори и въпреки тоталния контрол на медиите от страна на Милошевич и партията му гражданите на Белград и Сърбия успяват да изберат нови лидери. Недоволен от изборните резултати режимът на Милошевич касира изборите. Тази скандална злоупотреба с власт, която потъпкала най-основните демократични принципи, станала причина за масови протести, към които студентите официално се присъединили на 22. ноември 1996. Те изискали възстановяването на естествените им демократични права, а също и незабавната оставка на ректора и вицепрезидента на студентския съвет, които непрекъснато не вземали под внимание студентските протести.

Към студентските протести се присъединили и професори, артисти, хора на изкуството, музиканти и други изявени публични личности. Въпреки че всички демострации останали мирни насилието избухнало когато полицията излязла на улиците и умишлено нападнала гражданите. Все пак студентите успели да запазят „сръбския дух” и показали, че младите хора чрез упоритост, интелигентност и оптимизъм могат да направят света по – добро място за живеене. Дори и при очевидно непреодолими пречки студентите продължили да се борят за справедливост като в същото време запазили чувството си за хумор и надежда.

Въпреки че официално протестите завършват на 20. март 1997 борбата за демокрация продължава още дълги години след това и накрая стига до успешен край. На 5. октомври 2000 Милошевич е свален официално от власт.

В някои от страните изложбите бяха съпътствани от допълнителни семинари и събития. В Албания се състоя кръгла маса с учители по история, които дискутираха значимостта на събитията представени от изложбата и потенциала на използването на устната история като метод в преподаването. По време на Дните на ученето през целия живот в България бяха показани оригинални предмети, които бяха в основата на постерите от пътуващата изложба. Оригиналите от Националния Исторически Музей предстявляваха постери, униформи, баджове, дневници, фотографии и знамена. Изложбата в Румъния включваше излагането на допълнителни академични работи за антикомунистическата съпротива.