Пътят, и истината, и животът



Дата22.07.2016
Размер170.79 Kb.
Слава на Исус Христос!

ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ЖИВОТЪТ”

Поздрави…

Бих желал да отворим Библиите си и да се спрем на няколко истории свързани с живота на Исус тук на земята.


Първата история – записана в евангелието на Марко.10:17-22 (Мат.19гл./Лука.18гл.)

Исус често обичаше да пътува.

- Вие обичате ли да пътувате?

Пътуването е изключително младежки акт. Който каже “път” – казва “младост”!

Любопитството, вкусът към риска, привлекателността на приключението, желанието за промяна надделяват при младите хора над спокойствието и сигурните навици, които са по вкуса на по- зрелите. Обича да пътува този, който е готов да се премества и следователно да се постави на мястото на другия, да се изследва, да се променя, да се учи.

И Стария и Новия завет са изпълнени с пътувания. Те правят Библията жива и интересна. Като че ли, по някакъв не напълно обясним начин, пътуванията спомагат за развитието на христоподобен характер, докато уседналия живот затруднява този процес.



"И когато излизаше на пътя, някой се завтече и коленичи пред Него и Го попита:

- Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?”

Трудно е да се постави по- важен въпрос и да се формулира по- добре. Въпросът е пълен с младост – динамичен, ударен, дързък. Този млад, интелигентен човек, наследник на голямо състояние, въпреки всичко в живота се чувства неудовлетворен. Богатствата му осигуряват земния живот, но не и вечния. Той няма мир – и не живее пълноценно. Притесненията и неудовлетворението парализират ентусиазма и силите му. Доброто е, че е искрен и търси помощ.

Да, всички ние твърде често имаме нужда от помощ за много проблеми в живота!

Не е нито срамно, нито глупаво да си го признаем!

Всъщност, още от най- древни времена, за да направят взаимопомощта си още по- сигурна древните сключвали помежду си договори, спогодби, завет.

БЕЗ СКЛЮЧЕН ЗАВЕТ – НЯМАЛО СИГУРНОСТ, НЯМАЛО МИР! КОЛКОТО И СИЛНИ ДА СА БИЛИ ЛИПСАТА НА ЗАВЕТ Е ОБРИЧАЛА ХОРАТА НА НЕСИГУРНОСТ И СМЪРТ!

Тази истина е толкова голяма, че я намираме и на страниците на Библията.

В кн.Битие.15гл. ние четем как преди повече от 3400г. Бог сключил завет с Авраам – бащата на вярата. Завета с Бога включвал обещания от Божия и от човешка страна, обвързаност, приятелство.

Завета с Бога винаги има само една формулировка – “АЗ СЪМ ТВОЙ БОГ – ТИ СИ МОЙ СИН; ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!” От наша страна, приемането, че Бог е Наш Баща, Наш Творец и произтичащото послушание към Неговите разпоредби. От Божия страна – признаването ни като Божии синове и дъщери – част от семейството на Бога и осигуряването на необходимата грижа, помощ и закрила за нас.

Бог даде и думите на завета – Изх.34:28 В еврейският език не е обичайно да се казва “10-те Божии заповеди”, а “Думите на завета”. Божиите заповеди всъщност са клаузите на завета – точките на договора с Бога.

Всъщност младежът бе коленичил пред Исус с молба за помощ:

- “Не мога да се примиря, че животът ми може да приключи чрез смъртта в момента, когато най- малко го очаквам. Какво трябва да направя за да си осигуря вечния живот?!”

Онова, което разбираме е, че Исус му дал отговор в две части.

Бог, Който желае нашето щастие, ни предлага най-добрата житейска философия. Ти познаваш Свещените Писания. Несъмнено знаеш наизуст и заповедите – "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не пожелавай; Почитай баща си и майка си".

Когато чул отговорът – младежът, донякъде разочарован, силно възкликнал:

Учителю, всичко това съм опазил от младостта си! Опитвам се да правя това от детството си. Знам добре, че човечеството щеше да е по- щастливо ако всички уважаваха заповедите, но що се касае до мен – усещам желание за нещо повече!”

С изказването Си, Исус дефинирал пътя на спасението и живота – 10-те Божии заповеди, не като система от правила и вярвания, но по- скоро като развиване на коректни взаимоотношения. Не като послушание на нещо написано, но като вярност – от любов към Бога, което предполага да живеем същата тази любов и в човешките си взаимоотношения. Но младежът явно не го разбрал и затова възкликнал така непринудено.

За да разберем това разминаване м/у разбиранията на двамата, трябва видим какъв смисъл древните хора влагали в думата “закон”.

На еврейски език думата е “тора”.“Яара” – хвърлям, с цел да посоча посоката, ориентация, посока, път. За това евреите не казват “да пазим закона”, а “да ходим в закона”. “Ор” – светлина. В смисъл светлина по пътя.

На гръцки език – думата за закон е “номос” – правило, порядка, норма. Вече се губи смисъла на ориентация и посока.

На латински език - думата за закон стана “лекс” – буквата, написаното, “Ако не е написано не е закон!”- казвали Римляните.

Повлиян от обществото, богатия младеж гледал на Божия закон - 10-те Божии заповеди като на правила или норма за изпълнение. Чрез себезадоволяване и стриктна подчиненост на традицията богатия младеж силно укрепил себелюбието си. Неговият висок пост и богатства оказали фино и зло влияние върху характера му. Именно те измествали Бога от чувствата му. Онова, което му липсвало било Божията любов в душата му. Ако това не би се променило – цялото му естество щяло да се поквари.

Затова “Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай”.(Марк.10:21)

Ако това, което имаш, не те прави щастлив, сподели го, изостави го за нещо по- добро и ела и Ме следвай! Остави всичко, което ти пречи – Ела и Ме следвай!” – Това е истинското изпълнение на закона – това е пътят на скъсване със себелюбието, това е пътят на любовта! Това е Исус. В тесния смисъл на думата християнин е този, който следва Исус, а не някакви норми, догми или традиция!

Законът не е норма за изпълнение, а път, път който ни води при Бога. Йоан.14:6(а) “Аз Съм Тора!”

10-те Божии заповеди – Законът, е пътят на следването на Исус, пътят на себеотрицанието, пътят на любовта. Законът не ни заповядва да следваме някои религиозни практики, но Една Личност. Законът не изисква безусловно подчинение на една традиция, а изживяване на една лична опитност на вяра и любов от Бога.

Към бедност или към богатство бе поканен богатия младеж? Неговото разоряване ли му желаеше Исус или тъкмо обратното? Думите на Исус достигнаха сърцето му. От кое да се откаже? Четем в кн. Ж.Ис.287_

Управникът бързо осъзна значението на Христовите думи и се натъжи. Ако бе оценил стойността на предложения дар, би станал веднага един от Христовите последователи. Бе член на почетния еврейски съвет и Сатана го изкушаваше с ласкателни перспективи за бъдещето. Младежът искаше небесното съкровище, но искаше също и временните предимства, които богатствата биха му донесли. Съжали, че съществуваше такова условие. Желаеше вечния живот, но не искаше да направи жертвата. Цената на вечния живот изглеждаше прекалено голяма и той си тръгна натъжен, “защото беше човек с много имот”.

Твърдението, че бе опазил Божия закон, бе измамно. Той показа, че богатствата бяха негов идол. Не можеше да пази Божиите заповеди, докато светът стоеше на първо място в чувствата му. Обичаше Божиите дарове повече, отколкото техния Дарител. Христос му бе предложил приятелството Си. “Следвай Ме!” - каза Той. Но Спасителят не означаваше за него толкова много, колкото собственото му име сред хората и колкото притежанията му. Да захвърли земното си съкровище, което бе видимо, и да го замени с небесно, което бе невидимо - това беше прекалено голям риск. Той отказа предложението на вечната Любов и се отдалечи, а след това светът щеше да получи неговото поклонение.

Хиляди минават през това изпитание, притегляйки на везните Христос и света, и мнозина избират света. Като младия управник и те отблъскват Спасителя, казвайки в сърцата си: “Аз не искам този Човек да бъде мой водач!”

Бог ни е дал правило за поведение, което всеки един от служителите Му трябва да следва. То е послушание към Неговия закон. Не просто законническо послушание, но послушание, водещо към живот, и се отразява върху характера. Бог е установил Свой стандарт за характера на всички, които биха станали поданици на Неговото царство. Само онези, които ще станат съработници на Христос, само онези, които ще кажат: “Господи, всичко, което имам и всичко, което съм, е Твое!”, само те ще бъдат признати за Божии синове и дъщери. Всички трябва да имат предвид какво означава да желаеш Небето и да го пропуснеш поради някои обстоятелства тук долу. Помисли какво означава да се каже “не” на Христос. Управникът отговори: “Не, аз не мога да Ти дам всичко.” Казваме ли и ние същото? Спасителят предлага да сподели с нас Божието дело, делото, което Бог ни е дал да вършим. Предлага да използваме и дадените от Бога средства, за да извършим Неговото дело в света. Само в този случай Той може да ни спаси”.

Поканата към богатия младеж бе поканата и към Авраам, описана в кн.Битие.12гл. “Излез от дома си и ме последвай!” И Авраам тръгна. Това беше поканата на Исус Навин към всеки един от народа – Ис.Нав.24:15

“Ела и Ме следвай! И Аз ще те обогатя и ще имаш вечен живот!” е поканата на Исус към всеки един от нас. Никога не гледайте към Закона като към правила или норма, а като на път към и след Христос! Ап. Павел пише Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа”. (Гал.3:24а)

За да живеем, в любовта Си към нас, Бог ни предлага завета Си – 10-те Божии заповеди. Цялостното изпълнение, всичко което изисква закона е да познаем Исус и да го следваме. Изборът всякога е наш! В Божиите очи единствено Любовта е изпълнението на Закона.



Римл.13:8-10 “Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона”.

Нашата втора история откриваме в Евангелието на Йоан.4:3-26

Отново Исус е на път. Съдбата и мисията Му е свързана с пътуването. Пътуване, където ритъмът и крачката са белязани от сърцето и диханието на другите около него. Този път, пътят му преминава през Самария – път, по който, според Йосиф Флавий, повечето юдеи избягвали да минават.

Антагонизмът м/у юдеи и самаряни започва от една наследствена война м/у синовете на цар Соломон. Началото на този политически конфликт е загатнат в 3Царе.2гл. По- късно този конфликт прераства и в религиозен, като се изостря още по- силно през Асирийския период, когато населението трябвало да се смеси с депортирани езически колонии 4Царе.17гл. Разделението станало необратимо при завръщането на юдеите от вавилонски плен, когато Юда отхвърля помощта на Самария относно възстановяването на храма Ездра.4гл. В 108г. пр.Хр. юдеите разрушили храма в Самария. По времето на Исус ортодоксалните юдеи третирали самаряните като еретици и ги считали за по- нечисти дори от езичниците. Това е видно от едно изказване в юдейските среди по онова време: “Има два народа, които мразя, и трети, който не е мой народ: Обитателите на планината Сеир, филистимците и умопобъркания народ, който обитава Сихем”(Сирах.50:25,26).

Фактът, че Исус не показал никакъв предразсъдък към самаряните бил напълно необикновен!

Още по необикновено било, че Исус разговарял с жена и то насаме. Според традицията, мъж да разговаря с непозната жена било унизително. В предписанията на юдейската религиозна литература от онова време откриваме, че мъжът трябвало да благодари на Бога всеки ден поради три причини – “защото съм роден израилтянин, защото не си ме родил жена и защото не съм ненормален”. От друга страна благоприличието забранявало на мъж да остане насаме с жена за по-дълго време и да разговаря на четири очи с нея.

С един замах Исус разсякъл тези “Гордиеви възли” на национализма и традицията, за да даде път на любовта. Онова, с което този път се срещнал Исус по кръстопътя на живота била една неутолима жажда в сърцето на тази жена – “самарянката” (ние дори не знаем нейното име).

Несъмнено красива жена, предизвикателна чрез арогантната си и самотна походка на блудница; - отхвърлена от обществото, но по своему дръзка, тази жена била дошла на кладенеца във време, когато никоя от останалите жени от града не идва. Социалния статус на една жена по онова време, в онова общество зависел до голяма степен от мъжа й, но ето, че самарянката била поела инициативата на личния си живот в свои ръце. Прочула се е, че прави неща, които никой не смее да прави, тя бе надхвърлила обичайното право, което ограничавало до три броя на омъжванията позволени на една жена.

И ето тя пристигнала при кладенеца – точно на обед, мълчалива, придружена само от сянката си и от звъна на гривните си, докато върви и сваля от рамото си своята стомна. Спира се до Исус и не казва нито дума.

- “Дай ми да пия!”

Тя е дръзка, но ето, че този непознат юдеин е още по- дързък от нея! Думите на чужденеца й изглеждат твърде прости за да ги вземе буквално. В Сихар почти всички любовни истории започват с едно “жаден съм”. “Дай ми да пия” е парола толкова стара, колкото народа й. Да искат вода от жена близо до кладенец, това в Ориента правят обикновено мъже, които желаят и нещо повече. Именно така се запознаха Исаак и Ревека (Бит.24гл.), родителите на същия този Яков, до чийто кладенец те сега стояха.

Жената вярва, че това може да е срещата й със съдбата. Едвам прикриваща своите копнежи, тя започва да кокетничи, говорейки за водата, както би говорила за дъжда или за хубавото време. Говори, за да заблуди, че не се вълнува. Но непознатият не търси една нестабилна и нощна връзка. Исус ще й даде възможност да направи една наистина съдбоносна среща под силните лъчи на обедното слънце.



- “Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.}+ вода”.

Неразбирайки напълно думите на Исус, със сърцето си, присъщо на жена, самарянката разбрала, че непознатия не се интересува нито от водата в кладенеца, нито от нея като жена. Усещайки необикновена дълбочина в думите на Исус, лекият й - закачлив маниер на говорене започнал да се променя. Въпросът на непознатият криел духовни измерения и това силно заинтригувал духът й. Една мисъл като светкавица преминала през нараненото й сърце – “Този човек сякаш чете в душата ми?! “

- “Нима ти си по- велик от баща ни Яков? – Кой си Ти, страннико?!”

Исус не отговорил веднага на въпроса кой е, но с внушителна сериозност казал: "Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот."

Жаждата на душата! О-о, как бе жадувало сърцето й за истинската любов! Тя копнеела за връзка и любов с човек, който да насити нуждата на душата й. 5 пъти опитвала и оставала все така жадна.

Исус погледнал самарянката в очите и й казал: - “Отиди, повикай мъжа си!”

Самарянката почувствала, че Исус слиза все по- дълбоко в тайните на сърцето й. Сега тя била убедена, че този чужденец я познава напълно. Самарянката нямала съпруг. Имала е пет и повече не вярва в брака, не вярва на мъжете. Да, тя бе едно страдащо същество! Едвам успяла да промълви: “Нямам съпруг!”

Петима мъже си имала и този, когото сега имаш не ти е мъж! Пет съпруга – пет незаздравели рани. Значи си изстрадала толкова разочарования? Не е чудно тогава, че за да не страдаш повече се ангажираш все по- повърхностно! Пет погребани мечти, пет пустини там, където един ден беше посадила градини. И оттогава не желаеш да се ангажираш. Но жаждата ти продължава. Ако повече не вярваш в любовта на мъжете, не е ли защото си се надявала и търсила една никога не пресъхваща любов?!”

Пред ясновидството на своя загадъчен Събеседник самарянката загубила своята убедителност и снела суетната си маска, за да разкрие своето наранено детско сърце.

- “Ти говориш като пророк – е-е, добре нека да говорим за религия. Не съм практикувала, но винаги съм искала да вярвам. Но в какво да вярвам? На кого да вярвам? Вие юдеите казвате едно – самаряните казват друго”.

Още повече, религиозните лидери са винаги мъже, а самарянката ги познава достатъчно добре и не им вярва – нито на думите, нито на начина по който те интерпретират нещата – още по- малко нещата свързани с Бога!

- “Господине, на кого да вярвам? На кого? – На юдеите или на самаряните?”

Исус схванал маневрата. И тъй като убежденията Му не били нито юдейски, нито самарянски, Той й отговорил, избягвайки алтернативата:

Бог Е извън религиозните системи и много над човешкото ограничено мислене. За да го срещнеш не е необходимо да ходиш по височините на планини или до храма. Достатъчно е да стигнеш до най- дълбокото на твоето желание за любов! Търсене на поклонение на Бога без опит да се достигне Духа и Истината е ненужно. Ти имаш тази жажда в душата си и само Този, Който се извисява над всички храмове и над всички планини, може да задоволи тази неутолима жажда и да направи да процъфти твоя живот!”

Самарянката въздъхнала и казала:

Зная, че един ден ще дойде Месия (който се нарича Христос); Когато той дойде, ще ни изяви всичко”.

Исус отговорил: “Този момент дойде! Аз, Който разговарям с тебе, съм Този!

Направено е голямо откровение. Самарянката има толкова много въпроси, но наблизо се чуват гласове. Учениците на Исус се връщат. Пред изумените им погледи една жена преминава тичешком покрай тях, незнайно защо изоставяйки своята празна стомна до стената на Якововият кладенец.

Самарянката бягала за да сподели своята житейска опитност не защото научила нещо, а защото срещнала Истината в лицето на Исус. Бягала, защото не била жадна! Бягала, защото намерила извора на живата вода! Бягала, за да стане първата християнска мисионерка в историята.

Исус казва още в Йоан.14:6(б) - “Аз съм и Истината!”

Ако имате финансова възможност и желание за път, може да посетите Якововия кладенец в Израел. Той съществува и в наши дни, запазен в подземието на една църква на кръстоносците, изградена в/у руините на един византийски храм от ІV-ти век сл.Хр. Само, че новото му име е “Кладенецът на Самарянката”. А ако имате желание да пиете от същата жива вода, от която пи самарянката в онзи горещ ден – идете при Исус и пийте даром от водата на Живота!

Йоан.7:37+Откр.21:6 Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие”.На жадния ще дам даром от извора на водата на живота”.

Исус е Истината за сърцето и душата ни! Ж.Ис.95:1

Хората общуват с Небето не чрез търсене на свята планина или свят храм. Религията не трябва да бъде ограничавана до външни форми и церемонии. Религията, която идва от Бога, е единствената, която води към Бога. За да Му служим правилно, трябва да бъдем родени от Божествения Дух. Това ще очисти сърцето и ще обнови ума, давайки ни нови способности да познаваме и обичаме Бога; ще ни дари с доброволно послушание към всички Негови изисквания. Това е истинското поклонение. То е плод от делото на Светия Дух. Чрез Духа се произнася всяка искрена молитва и Бог приема такава молитва. Когато една душа се стреми към Бога, делото на Духа се проявява и Бог ще се открие на този човек. Такива поклонници търси Той. Очаква ги, за да ги приеме и да ги направи Свои синове и дъщери”.

Да служиш на Бога в “дух и истина” е повече въпрос на поведение и искреност към Бога, отколкото на стриктна правоверност. Верността към светлината получена при личните срещи на душата с Исус е винаги по- важна от външните форми на практикуваните религиозни култове.

Макар, че времето напредна – ще се спрем и на нашата трета история. В нея Исус се изявява като Живота.

Тя се намира в евангелието на Йоан.8:2-11.

Картината била ужасяваща. Трепереща млада жена, свита на кълбо в/у настилката, покрусена от срам и ужас; група жестоки мъже, които са я влачили по пътя, лишени от капчица човешка милост, стиснали камъни в ръцете си; и Исус. Тя била обвинена в престъпването на седмата заповед.

- “Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?”

Зад престорената им почит към Бога се откривал дълбоко стаен заговор. Жената била само примамката, жертвата трябвало да е самия Исус. Капанът изглеждал ловко заложен. Каквото и да кажел Исус е щял да бъде обвинен за своите думи, като нарушител на реда. Ако откаже да се произнесе, щял да бъде обвинен в страхливост и непоследователност.

Моисеевият закон изисквал съпругът да обяви изневярата на жена си и още, и двамата прелюбодейци да бъдат убити с камъни. Тези два факта явно не били налице, което означавало, че според цитирания закон, тази група мъже няма власт над обвинената нито от името на закона, нито от името на собствената си добродетел.

Спорът следователно не бил юридически – да се защити определена идея, а морален – да се защити една личност. И Исус го направил. Навеждайки се надолу, започнал да пише с пръст по земята.

През булото на разрошените си коси жената забелязала, че сред тази глутница от дебнещи погледи, този млад учител не я гледал. Едва сега тя си дава сметката, че преди го е виждала и слушала вече, скрита в многолюдната тълпа. Този млад учител е толкова различен – ето и сега не я гледа дори. Има моменти, когато най- голямото доказателство за уважение към човешкото същество се изразява в това да не го гледаш. За тази жена, цялото уважение на света се криело зад тези наведени очи, втренчени в земята. Но защо мълчи?

Изведнъж Исус се изправил и гласът Му се откроил ясно:



- “Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея”.

След това Исус отново клекнал и продължил да пише по земята. (? е пишело?)

Тежка тишина завладява групата. Убита с камъни! Нима така щеше да завърши краткия фарс на живота й?!

Разгневени от мълчанието на Исус, няколко мъже се приближили и погледнали към написаното на земята. Прочетеното се оказало достатъчно да изпуснат камъните от юмруците си. Треперещи от грях и срам, едни поради написаното, други поради страх от това, което би могъл да напише, всички бързат да напуснат мястото, оставайки обвинената сама в присъствието на своя Съдия.



- “Къде са тези, които те обвиняваха? Някой осъди ли те?”

Треперейки, жената се огледала. Наоколо имало само камъни в/у мрамора на изпразнения площад.



- “Никой, Господине!”

- “Иди си и не съгрешавай повече! Аз също не те осъждам.”

Свикнала да бъде отхвърляна след употреба от мъжете и завистта на жените, тя често бе чувала думите “иди си”. “Не съгрешавай повече” й бе казвано стотици пъти – от гневните упреци на роднините, до яростните проповеди на свещениците. Но думите “не те осъждам” – тя никого не бе чула някой да й говори с такъв тон. Тези думи означават, че някой й вярва, че някой разбира борбите й, че някой я обича и й помага истински.



- “Иди си – Аз вярвам в твоето покаяние!”

Жената се изправя. Нови чувства са нахлули в душата й. Довлечена за да бъде убита като животно, тя си тръгва изпълнена с достойнство и чест. Божият мир е завладял сърцето й и от този момент тя знае, че за нея е започнал нов живот.


Скъпи приятели, на страниците на Новия Завет са описани около 180 различни по- важни моменти от живота на Исус Христос тук на земята. Този час ние се спряхме само на три от тях.

Когато ние четем Библията и размишляваме в/у извършеното от Исус ние се потапяме в един нов свят – света на Бога, света на Любовта.



1Тим.1:15 Исус Христос дойде да спаси грешни хора, теб и мен. Според еврейската мисъл грехът засягал връзката на човека с Бога. Да живееш в грях е преди всичко “да си неверен на завета, да предадеш любовта или да се отделиш от обществото”. Злото около нас ни заразява и също както неуважението към законите на природата предизвиква неумолимо екологично неравновесие, разрушаване условията на живот и накрая унищожение; така и нарушаването на законите, определящи функционирането на човешкото същество, предизвиква неизбежно загуба на равновесие в психическата хармония, морален упадък, духовно отслабване, социално заразяване и в крайна сметка – нарушаване на хармонията.

Като противовес на греха Бог ни предлага Своя вечен завет с нас. Неговият изпълнен с любов, Бащински призив към нас е – “Покайте се и повярвайте благовестието, защото Божието царство наближи!” (Марко.1:15)

В тези думи, Исус е вложил идеята за едно връщане назад, за изоставянето на един погрешен път на развитие, за една промяна в ориентацията ни.

Жизнено важното решение за нас, според Писанието, не е да решим да спазваме закона – както правеше Богатия младеж, нито да се кланяме на Бога в точно определена църква – както мислеше Самарянката, нито да се чувстваме осъдени грешници, подобно на блудницата, а да се обърнем към Исус. Да се върнем при Него, да го познаем, да приемем Неговия мир в сърцето си, да бъдем изпълнени с Любовта му, която Той щедро даряваше – тази опитност за нас е единственото доказателство, че с нас се е случила промяната, че сме преминали от смърт към живот.

Исус казва: “Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът!”

“Пътят”, не като правила и закони, а като ориентация към Него, “и Истината” – не като религиозни знания, а като жива опитност на душата ни с Исус, “и Животът” – славната опитност на нашето възстановяване по Божий образ и подобие.

Раздялата с Исус е раздялата с Любовта и Живота. Богатият младеж погина, защото избра да обърне гръб на Исус. Самарянката и жената хваната в прелюбодейство – ще бъдат спасени за вечността – защото приеха Божията любов към себе си в лицето на Исус. И тримата бяха грешници, и тримата бяха искрени в търсенето на щастието в живота си, и тримата бяха срещнати по пътя на живота си от Исус. И когато Го срещнаха – Го оцениха. Един го отхвърли, а двама го приеха.

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име!” (Йоан 1:12)

Подобно на това ще бъде и с нас. Исус ще спаси напълно, всички, които полагат доверието си на Него! Но Бог няма да насили никого, дори за нашето върховно добро.

Връзката ни с Исус или ще расте и утвърждава, ако ли не, тя ще намалее и ще умре. Това, което Бог иска е нашия напредък, но Той не може да попречи на нашия упадък. Бог не ще наруши елемента на свободата в нашия живот и вяра. Като създадени да живеят свободни, изборът и отговорът ни всякога ще си останат наши!

Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно”. (Йоан.10:10)

Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог: и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот”. (1Йоан.5:21)


25.04.2003г.

гр.София


Кр.Карев





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница