Пу “паисий хилендарски ” курсова работа по фондови борси

Оптимизмът на централните банки

Независимо от това, повечето ръководители на централни банки считат, че става въпрос за временен спад, отразяващ нарастващия стремеж от страна на глобалните инвеститори за избягване на прекомерния риск, а не промяна във фундаменталните фактори.

Според представители на Федералната резервна система, Бенк ъф Ингланд и ЕЦБ, сегашният спад не налага корекции в лихвената политика на централинте банки.

От друга страна, повечето от финансовите анализатори споделят мнението, че в момента определящ е психологическият фактор. Въпреки фундаменталния или техническия анализ, които не показват особени причини за безпокойство, финансовите играчи се влияят силно от преобладаващите емоционални настроения и слухове.

Все пак вече се очертават определени напрежения. Те са свързани с практиката на т. нар. carry trade. Това е финансова стратегия, при която се привличат заемни средства от държави, характеризиращи се с ниски лихвени проценти и се инвестира на пазари, гарантиращи висока доходност.

В частност, държавите от еврозоната считат, че значителни заемни ресурси, предоставени в йени се инвестират на европейските фондови пазари, което е една от причините за известно надценяване на акциите на европейските пазари.

Кери търговията създава връзка между валутните курсови и борсовите индекси. В частност, от Графика №2 може да се види, че сривът на фондовите пазари от 27 февруари се съпровожда с обезценяване на долара по отношение на йената. Премината е дори важната психологическа граница от 116 йени за долар.

ГРАФИКА №2

Валутен курс йена-долар



ГРАФИКА №3

Валутен курс йена-евро


Както се вижда от Графика №3, спадът засяга и еврото, което поевтинява от 160 до почти 150 йени. Спад към йената отбелязва и британския паунд.

При това, покачването на йената не можа да бъде спряно дори от повишаването на лихвените проценти от Японската централна банка, повишeние, което, в международен контекст, увеличава относителните разходи при финансиране в йени.

Други валути, поскъпнали в периода на глобалния борсов спад, са рублата и тайванския долар.

Последици за финансовите пазари и България

Покачването на йената, вероятно, не е временен процес, независимо от това, че сравнително добрите данни за развитието на американската икономика, публикивани в началото на март 2007 г., възстановиха частично позициите на долара. Това се потвърждава от съобщението на Чикаго Меркантайл Ексчейндж, че повишава минималните размери на паричните гаранции за фючърсна търговия с йени, поради очакваната висока нестабилност на пазара в близките няколко месеца.

Освен частните играчи, валутните курсове се влияят и от действията на централните банки. Това се отнася особено за такива институции, като Китайската централна банка, Японската централна банка и Централната банка на Тайван, които заедно контролират над една трета от световните валутни резерви. Корекции в техните валутни портфейли са друга вероятна причина за обезценяването на долара, еврото и паунда.

Тук също се очертават интересни процеси. На първо място, бяха потвърдени плановетe за създаване на специална китайска държавна инвестиционна корпорация, която да управлява най-голямия валутен резерв в света - китайския, възлизащ на над един трилион долара.

Бъдещата агенция ще се старае да диверсифицира инвестирането на китайските резерви, отчитайки възможностите за по-висока доходност. Това е съществена промяна в стратегията на Китай, ориентирана до сега главно към инвестиции в амеликански ценни книжа. Трябва да се отбележи също, че стратегията на други страни със значителни резерви, като Сингапур и Русия, е подобна на китайската. Това означава по-голяма несигурност и нестабилност на глобалните капиталови и валутни пазари.

Спадът на фондовите пазари обаче открои едно ново явление. Това е рязкото нарастване на броя на индивидуалните играчи на валутния пазар през последните дни. В частност, броя на индивидуалните потребители на FOREX услуги в Япония през февруари м.г. се увеличи три пъти в сравнение със същия месец 2006 година, а само новите потребители нарастват с 60%, при дневен обем на търговията от над 800 милиона долара.

Засилването на интересеса към валутния пазар не е случаен процес. Ако спадът на фондовите пазари може да обхване всички пазари, поради очакванията за забавяне на растежа в рамките на цялата световна икономика и повишената чувствителност към риска, то това не се отнася до валутните пазари.

Причината е ясна - поевтиняването на една валута означава поскъпване на друга и обратното. Следователно, глобален спад на валутните пазари е невъзможен. Освен това, в епохата на книжните пари без обезпечение (fiat money), единсвената номинална котва на валутната система е политиката на централинте банки.

Тази политика е силно синхронизирана като цели - повечето банки фиксират целевото ранище на инфлацията на 2%, като се стараят също така да противодействат на прекомерните колебания на валутните курсове.

Следователно, в периоди на финансова нестабилност можем да очакваме корекции на валутните курсове, но в определени рамки. Валутният пазар, следователно, дава възможност, при правилна оценка на стратегическите фактори, за печеливши операции при сравнително нисък риск.

Тези наблюдения потвърждават тезата на Рудигер Дурнбуш за особената роля на валутния пазар в глобалната икономика.

Това обстоятелство има решаващо значение точно тогава, когато преобладаващият спад на фондовите борси практически не позволява реализиране на печалби, особено в краткосрочен план.

Какви са изводите от всичко тава за българските финансови инвеститори?
ГРАФИКА №4

Реален ефективен валутен курс на лева и индекса СОФИКС

Причината за това може да се види от Графика №4. По вертикалата е нанесен индекса СОФИКС, а по хоризонталата реалния ефективен курс на лева. Последният отразява съотношението между инфлацията в България и страните с развите пазарна икономика, както и курса на лева към еврото, долара и други валути, в зависимост от структурата на външната търговия на България. Реалният ефективен курс се изчислява регулярно и може да бъде намерен на сайта на БНБ.

Както се вижда от графиката, СОФИКС нараства с увеличаването на реалния ефективен курс, при това, връзката е достатъчно силна- R квадрат е над 0,9.

Първо, спадането на курса долара и еврото към йената означава по принцип обезценяване и на лева, а следователно е сигнал за спад и на българския фондов пазар. Трябва да се отчита обаче, че валутната структура, на базата на която се изчислява реалния ефективен курс на лева, се базира на външната търговия на България.

Япония и йената не са представени при изчисляването на този курс, както може да се види от сайта на БНБ, но за сметка на това фигурира Китай и китайската валута.

Курсът на йоаната, въпреки либерализацията на валутния пазар, не е в пълно степен свободно плаващ, а може да се причисли към т.нар. плаващи паритети. Това означава, че централната банка на Китай фиксира централен курс, около който са възможни колебания в рамките на 3% нагоре и надолу.

Последният отчита както дългосрочни фактори, така и търсенето и предлагането на валутния пазар, в това число и операциите на самата Китайската народна банка (People’s Bank of China) на открития пазар. В началото на март беше отбелязано известно поскъпване на еврото и незначително поскъпване на долара.

Всичко това означава, че липсват ясни и еднозначни сигнали от глобалните валутни пазари към българския капиталов пазар, т.е. поскъпването на йената се компенсира от обезценката на йоана.

Остава единствено нарастващата неопределеност. СОФИКС до голяма степен повтаря реакциите на европейските капиталови пазари- първоначален спад (виж Графика №5), последван от възстановяване, но без достигане на равнището преди сътресенията.
ГРАФИКА №5

Динамика на СОФИКС от началото на 2007 г.

Второ, за българските инвеститори, както и за всички останали в условията на глобалната финансова икономика, валутните пазари са реална алтернатива на капиталовите¹.

Следователно, можем да очакваме, че българските портфейлни инвестиции извън страната, които през последните години нарастват, също ще претърпят структурни изменения.

Можем да очакваме, че делът на парите, инвестирани от български граждани на международните валутни пазари ще нарастне, за сметка на портфейлните инвестиции на международните фондови борси.

Освен това, като цяло, финансовите потоци към и извън страната ще бъдат по-ликвидни и нестабилни.

ГРАФИКА №5

Валутни депозити и портфейлни инвестиции на български резиденти извън страната /по данни на БНБ/

Този извод се потвърждава от Графика №5. Както се вижда, валутните депозити на български резиденти са много по-мобилни и интензивни, в сравнение с портфейлните инвестиции.

При това, динамиката е често в противоположни направления, т.е. нерядко портфейлните инвестиции се репатрират в страната, докато валутните изтичат и обратното. Освен това, към края на 2006 г. интензивността на колебанията на валутните потоци нараства и вече силно превишава тази на портфейлните.
Графика № 6 Сравнение на трендовете на СОФИКС за 2006, 2007 и 2008

Както отбелязахме, правителствата и централните банки на развитите страни взимат антикризисни мерки или поне се опитват да анализират причините и последиците от финансовата криза. България също би следвало да анализира последиците за българската икономика. Засега са ясни две неща:

• 
  притока на външни капитали - начин за финансиране на инвестициите в частния сектор и компенсиране на дефицита по текущата сметка, който става все по-проблематичен и рисков. България трябва да се замисли върху стимулиране на вътрешните спестявания.
  

• 
  Рестриктивната парично-кредитна политика, провеждана чрез поддържането, от страна на БНБ на изключителни високи минимални задължителни резерви на търговските банки, както и политиката на фискални излишъци (фискалните излишъци са вътрешни спестявания, инвестирани извън страната като валутни резерви) на правителството, създават условия за нарастваща зависимост на инвестиционния процес от притока на чуждестранен капитал.
  

Ето защо, прословутата макроикономическа стабилност, изразяваща се в ненормални за една бедна страна фискални излишъци, се оказва на практика ахилесовата пета на българската икономика. Без корекция на фискалната и монетарната политики, България е заплашена от хронична финансова нестабилност.

Причината за закъснението в официалното обявяване на рецесията е, че NBER не ползва стандартното правило, по което се водят икономистите - две поредни тримесечия на отрицателен растеж, а доста по-сложен набор от инструменти, които измерват икономическата активност. По официалните данни до третото тримесечие на 2008 брутният вътрешен продукт продължаваше да расте, и според изследователската агенция, основната причина да оповестят становището си е бил спадът в заетостта . Обикновено се приема, че когато официално се обяви рецесия икономиката вече оформя дъно или дори е започнала да изплува.

Шумът около финансовите пазари и икономическото положение на света отново е на лице . Този път редом с лошите новини на фронта се срещат и добри отзиви. Това донякъде помага на чуждите индекси да се опитат да търсят някакво равновесно състояние. Американският Dow Jones Industrial Average загуби 1.04% от стойността си и затвори на нива от почти 8327 пункта. Основният азиатски показател Nikkei225 също се свива с 2.51% до 8460 пункта след рязък спад в края на седмицата. Само европейските борси, и то ако съдим по най-видния представител FTSE100, се представят добре. Индексът бележи ръст от 5.51% до 4087.8 пункта. За съжаление българските пазари не успяват да се възстановят толкова бързо. Така акциите на Българската фондова борса (БФБ) започнаха да се възстановяват леко , но впоследствие последваха посоката на чуждите борси и заличиха всичко, което бяха спечелили през дните на възход. Теглилката на сини чипове SOFIX завършва на ниво от 598.5 пункта, което е спад с 1.52%. По-широкият BG40 също не остава по-назад и изгуби 1.6% до 159.1 пункта.

Изключителната връзка между световните фондови пазари продължава и България не е изключение от този процес. Връзката на БФБ с големите чуждестранни фондови пазари отново се доказа. При спад или нарастване на основните индекси на международните борси на следващия ден индексите на БФБ чинно ги следваха почти неотклонно и често с доста по-резки движения. Докато световните индекси се колебаеха в рамките на 1% и очертаха тенденция надолу, българските показатели се ширеха в коридор от -2.6% до 3.2% и показаха лека тенденция за нарастване. За петте сесии на периода SOFIX успя да завърши на зелено с ръст от 0.7%. По-голямо беше покачването при индекса на дружествата за инвестиране в имоти BGREIT - над 1%, като така отново изплува над стартовата си стойност от септември 2007 г. По-широкият BGTR30 се покачи с 2.1%. Само BG40 завърши с понижение от 2.25%.

Всяка негативна сесия на Wall Street се пренася почти огледално като понижение на акциите в Азия, а след това и в Европа. Дори региони с по-ясно изразени местни особености като Южна Америка, Китай, Русия и др. остават изцяло под влиянието на глобалните настроения. В този контекст, у нас на този етап по-вероятен остава сценарият за нови дъна на родните индекси. Нищо обаче не е сигурно, докато не излязат всички отчети за третото тримесечие на публичните компании. Този процес се очаква да започне по-активно следващите седмици .Последния месец е в който финансовата криза прерасна и в политическа. Посоката на движение на световните фондови и стокови борси зависеше не от икономически данни, а от новините от американския Конгрес за обратите с плана за 700 млрд. долара за спасяване на Уолстрийт. И след като икономиката се провали, на 29 септември политиката направи същото. Все пак имаше шанс да се поправи през октомври месец, когато долната камара на Конгреса се опитваше за втори път да приеме плана. Законът също окуражаваше Американската комисия по ценни книжа и фондови борси да преразгледа прилагането на правилото за оценка на активите според текущата им пазарна цена. Мярката е много спорна, тъй като от една страна прилагането й води до спирала на обезценка на активите и по-нататъшно спадане на доверието във финансовата система.

От друга страна, ако правилото отпадне, финансовите институции могат да декларират на практика нереални стойности на притежаваните от тях ценни книжа и така само да удължи кризата и несигурността.

Вероятно най-важната добавка в плана е повишаването на

гаранциите по депозитите, с което цели да се предпазят банките от бягството на вложителите. Въпреки това, има вероятност и тази стъпка да се окаже негативна, ако банките започнат състезание за привличане на повече депозити.

На този фон философските спорове дали спасяването на банки е социализъм, а случващото се е правосъдие, застигнало алчността на Уолстрийт, изглеждат не на място и не на време. А би трябвало да успокоят пазарите. Около месец преди изборите за президент в САЩ проблемите на пазарите се превърнаха в нова арена на диспута между кандидатите на демократите и на републиканците Барак Обама и Джон Маккейн. Маккейн обяви, че кризата на Уолстрийт се е задълбочила заради слабия контрол над банките, които са ставали все по-алчни. Той обяви план за нов контролен орган, който да следи ипотечните и финансовите компании. Страстите на Маккейн дори стигнаха дотам да нападне съпартиеца си Кристофър Кокс, председател на Комисията по ценни книжа и фондови борси (SEC). Кандидатът на демократите Барак Обама също призова за по-строг контрол над финансовите групи и обяви, че ще отпусне финансова помощ на закъсалите семейства и регионални правителства. Щабът на Обама предвижда и данъчни съкращения за средната класа, с които да стимулира икономиката.

Въпреки нуждата от капитал, все по-малко фирми излизат на борсата, уплашени от липсата на инвеститори, слабия глобален растеж и кредитната криза. До края на юли тази година на борсите в цял свят са били набрани 75.9 млрд. долара от 499 предлагания, а само преди година сумата беше двойна - 167 млрд.

долара от 1055 листвания, показват данни на консултантската компания Dealogic. Точно преди година настъпи ипотечната криза отвъд океана и капиталовите пазари изпаднаха в шок, от който не могат да се съвземат и досега. В началото на 2008 г. досега в САЩ е имало едва 42 борсови дебюта за около 30 млрд. долара, от които голяма част беше набрана от IPO на картовия оператор Visa през март (виж графиката). Тази си остана и единствената хитова сделка на годината.

VISA набра през 17.9 млрд. долара - най-голямото първично предлагане в американската история.
А какво ще стане оттук нататък, само времето ще покаже.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. 
   http/www.le monde.fr
   
2. 
   hhtp/www. francepresse.fr
   
3. 
   http/ www.echo.fr