Публикация от списание „Летър дьо спектакъл

Играна от януари в държавния театър на град Ловеч, България постановка на Александър Чобанов, ”Границата” на Калин Илиев познава вече един неоспорим успех.

Нищо чудно: откриваме я в субтитрирана версия на Театър 14 в рамката на фестивала „Придружен/и/ от лятото”, което провокира непреодолимо желание да се поднови сезона с нея, интерпретирана на френски език, възможно най-скоро.
Темата на пиесата е онази демаркационна линия, която очертава всичко: територии, народи, вероизповедания, политически и икономически системи, възраст, пол, индивиди. Една администрация си пробива път в своята информационна система дотолкова, че преследва с гротескна пунктуалност идентичността на пола на двама млади: Теди ( Надя Стефанова), момичето е регистрирано с мъжки пол в паспорта си, а Боби (Ивайло Спасимиров), момчето с женски пол в своя. А това никак не ги улеснява, когато те решават да пресекат заедно прословутата държавна Граница. Държавата им делегира последователно четирима от най-верните представители за да „нормализират” ситуацията: обърканият митничар, паникьосаният министър от Брюксел, информатикът, схватлив пелтек на една обезпокоителна виртуална държава и психиатърът разрушител / възстановител на половата идентичност – всички те задоволително измъкващи се. Тези четири роли, играни от един единствен Веселин Мезеклиев е случаят в който откриваме един изумителен комедиант, зареден с пластичност, неузнаваем в различните си превъплъщения от роля в роля. Казват, че е един от най-добрите в България и ние искаме да вярваме в това.

Пиесата е субтитрирана, опасно предизвикателство за режисьора, когато знаем, че френския език се наслагва почти в дублиране на българския. Ако Александър Чобанов го поставя в по-голямата си част, то това е единственото качество на неговата работа. Опирайки се върху една мултимедийна сценография на /Елена Иванова/, едновременно семпла и объркваща, той проектира на сцената цялото вдъхновение, енергия, целия „сок” на метафизиката, безнадеждния нехранимайко на Калин Илиев.

Сбитата и гъвкава линия на поведение на актьорите, тяхното впечатляващо физическо присъствие, силната им експресивност са достатъчни да следим субтитрите в „бърз прочит”. Но тези думи в един непознат език маркират (носят смисъл) все пак.

Александър Чобанов сблъсква един срещу друг с подобаващ талант кремъците на абсурда и почтеното, от които извлича снопове скърцащи и красиви искрици – такива, които без да ни захапват ни жигосват трайно.