Публикуваните доклади са без редакционна намеса. Те са представени на: общо заседание с тема "Държавната политика на библиотечното дело. Роля на професионалните и неправителствените организации"


Държавната политика, гражданите и публичните библиотеки



страница2/22
Дата23.07.2016
Размер1.82 Mb.
#2833
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Държавната политика, гражданите и публичните библиотеки




ст.н.с.д-р Искра Арсенова доц.д-р Добринка Стойкова


Център по наукознание и Колеж по библиотечно дело

история на науката

В целия свят публичните библиотеки са център за достъп до информация на всички слоеве от населението. Тяхната роля в периода на изграждане на информационно общество не само, че е огромна, но е и въпрос на държавна политика. В Манифеста на ЮНЕСКО за публичните библиотеки се посочва, че протича най-вече еволюция на тяхната социална роля. Към традиционните задачи от просветителски характер, съхраняване и умножаване на културното наследство се добавят и функциите на информационни центрове, предоставящи достъп до национални и световни информационни мрежи и банки от данни. Библиотекарят все по-често се нарича навигатор в океана от информация.

По сравнение с другите учреждения на културата, в България реформата се отрази най-силно и драматично на библиотеките като променя по качествен начин тяхната роля в обществото и разширява предявяваните към тях изисквания. Затова най-важните задачи на публичните библиотеки сега са осигуряването на свободен и неограничен достъп до информация и съхраняването на нейните източници. Това изменя традиционните вътрешнобиблиотечни технологии, формите на библиотечното обслужване на населението, характерът на взаимодействие с органите на властта и с различните социални групи. Публичните библиотеки в България трябва:


  1. да помагат на гражданите да ползват преимуществата на информационното общество като реализират тяхното право на достъп до информация и знание;

  2. да поддържат баланс на интересите на потребителите и производителите на информация, от гледна точка на съблюдаване на авторските права;

  3. да смекчават диспропорциите, възникнали в връзка с неравномерното развитие на информационната инфраструктура като осигуряват достъпът до информация на всеки гражданин.

  4. да неутрализират опасността от ограничаване на достъпа до отделни информационни ресурси.

От гледна точка на съдържанието на тяхната дейност публичните библиотеки в информационното общество трябва да станат:

  1. Източници на знания, творчество и непрекъснато образование за хора от всички възрасти;

  2. Инструмент за активно участие на гражданите в обществения живот и управлението;

  3. Информационна опора на икономиката и бизнеса;

  4. Място за подготовка, квалификацията и преквалификацията на гражданите;

  5. Активен проводник на историята и културата на региона;

  6. Уникално средище за съхраняване на българската идентичност, традиции и обичаи.

Засилването на активността на гражданите при ползването на публичните библиотеки изисква в тях да се намират: правителствена информация и официални публикации, закони, законодателни материали, определящи правата и задълженията на гражданите, документи на местната власт, включително такива по формирането и използването на бюджета, за системата на данъците и таксите, за реда на придобиване на лицензии, за системите за социалното и здравното осигуряване, проекти за развитието на района.

За развитието на частния среден и дребен бизнес е необходимо гражданите да имат достъп до законодателна и нормативна документация и бази данни, вкл. различни местни, регионални и други пазари.

От официална информация се нуждае всеки. Като се започне с това как да се справи с шумните съседи и се стигне до обществено национални грижи за замърсяването на природната среда.

Ето защо си поставихме за цел да проучим очакванията на читателите за превръщането на публичните библиотеки в информационни центрове и готовността на библиотеките за това.

За постигането на поставената цел проведохме социологическо изследване в 5 читалищни библиотеки в София и допитване в 2 читалищни библиотеки в страната. За да преценим възможностите на библиотеките, на този етап извършихме анализ на техните годишни отчети за периода 1990 – 1999 г. и проведохме интерюта с част от библиотекарите.

Анализът на читателския контингент показва, че жените са по-активните при търсенето и потребяването на читалищните библиотеки. Сравнително голям е делът на читателите под 14 години – учениците.

Читателският контингент е неравномерно разпределен по отношение на степента на образование. И все пак може да се отбележи, че хората с висше образование са по-активните при ползването на библиотеките и библиотечните материали.

За да се формулира ясна политика за равен достъп на гражданите до информация, би следвало да се определи какъв вид полезна практическа информация е най-търсената и по какви канали тя се разпространява. За това първата група въпроси се отнасят до установяване на интереса на гражданите към практическа полезна информация по актуални в момента проблеми.

От направеното социологическо проучване на 127 читатели на читалищни библиотеки, от които 71 жени и 56 мъже, се открои следната картина. 90% от жените и 65% от мъжете смятат, че е добре в читалищната библиотека да има информация за социалното осигуряване и за продължаване на образованието. Тук трябва да отбележим, че в областта на образованието интересите на гражданите са разнопосочни. Те се отнасят както до съществуващите в момента държавни изисквания за покриване на съответната степен в образованието, така и до броя на местата в дадено учебно заведение, условията за прием, цени на педагогически услуги, възможности за признаване на получените у нас дипломи в други страни.

40% от мъжете и 56% от жените се интересуват от курсове по езици. Докато 32% от мъжете смятат, че е добре да има информация за компютърна грамотност, то повече от 95% от жените не се интересуват от тази информация.

Отношението на мъжете и жените към възможностите за преквалификация е еднакво. По 15% от тях се интересуват от подобна информация.

Същото се отнася и за информацията за документите за работа в чужбина. Тя не предизвиква интерес у масовия български потребител на библиотечните услуги.

Близо 90% от жените и 70% от мъжете не желаят в библиотеките да намират информация за реда на отпусканите социални помощи и за реда на пенсиониране. 60% от жените и 66% от мъжете желаят да намират информация по данъчни въпроси. 100% от жените и 34% от мъжете са на мнение, че в библиотеките няма място информация за алтернативна военна служба. Сведения за правата на пациента на домашния лекар и пакета от безплатни услуги е желателно да се намира в библиотеките според 30% от жените и 30% от мъжете.

Интересно е, че почти половината от мъжете и жените смятат, че информацията за адреси и телефони за служби за аварии не трябва да се намира в библиотеката.

По въпросите за адресите и цените на услуги по домовете има разминаване в отговорите между жените и мъжете. Докато жените са против наличието на такава информация в библиотеките, то близо половината от анкетираните мъже смятат, че мястото на такава информация е в читалищната библиотека.

Втората група въпроси на анкетата се отнасят до предпочитанията на гражданите към каналите за получаване на нова практическа информация.

По тези въпроси се получиха следните данни. Информацията по практическите въпроси 25% от жените и 35% от мъжете получават от приятели. 50% от жените и 35% от мъжете са склонни да смятат, че тази информация се получава от телевизията, предимно "Нова телевизия" и от радиото (радио Дарик). Почти всички анкетирани жени и над 80% от анкетираните мъже определят вестниците като канал за получаване на практическа информация. 56% от жените и 70% от мъжете определят читалищната библиотека като информатор за практически въпроси.

Жените са по-склонни да прибягват до читалищните библиотеки при търсене на юридическа информация като закони, правилници, наредби, справочни издания. Почти 100% от респондентките отговарят с ДА. Мъжете са малко по-предпазливи в отговорите си. Само половината от тях отговарят положително. Почти всички жени и само 10% от мъжете биха търсили различни видове юридическа информация в читалищната библиотека.

Що се отнася до информацията по икономически въпроси то отговорите са по различни. Почти всички жени и повече от половината мъже не знаят, че има такава информация в библиотеката. 60% от жените и почти 100% от мъжете биха търсили икономическа информация в периодичните издания. Учудващо голям е процентът на отговорилите положително мъже и жени по отношение на използването на ИНТЕРНЕТ – почти 80%.

Почти всички мъже и жени смятат, че в читалищната библиотека трябва да има книги, справочни и периодични издания. Жените са по-напреднали във възприемането на информационните технологии. Повече от половината от тях са на мнение, че в библиотеката трябва да има CD-ROM и терминален достъп до други библиотеки.

При жените приятелският кръг е органът за информиране за инициативи на правителството. Само 40% от мъжете обаче, се доверяват на приятелите си за да научават новите правителствени инициативи. Роднините играят не малка роля при информиране за дейността на правителството. Повече от 50% от жените и 40% от мъжете са отговорили положително на този въпрос. Интересно е,че почти всички жени се доверяват на телевизията, докато при мъжете 2/3 и имат доверие. Радиото като източник на правителствена информация се възприема от половината от жените и 2/3 от мъжете. И за двете категории анкетирани вестниците са основен източник на правителствена информация. Половината от жените и мъжете смятат, че библиотеката не може да дава информация за правителствените инициативи.

Промените в българското законодателство не вълнуват особено българските граждани. Само 35% от мъжете научават за такива промени. Жените са отговорили,че не научават за промени в законодателството ни. Като основни източници за информация относно споменатите промени и двете групи са посочили телевизията, радиото и вестниците. По отношение на библиотеката отговорите се разделят на половина. Половината смятат, че библиотеката ги уведомява за промените, а другата половина, че не ги уведомява.

Информация по здравни проблеми почти всички жени получават от приятели. Мъжете по-малко се осланят на приятелска информация по здравни проблеми. Само 42% от тях се доверяват на приятелите си. Телевизията, радиото и вестниците са основните източници на информация по здравни проблеми за почти 100% от жените и 60% от мъжете. И тук библиотеката е посочена само от половината жени и мъже като източник на информация по здравни въпроси.

За промените в образованието почти 50% от жените и мъжете научават от библиотеката. И тук основните канали са телевизията, радиото и вестниците.

Какви са сега възможностите на публичните библиотеки да отговарят на очакванията на гражданите и да се превърнат в информационни центрове от нов тип. От направения анализ на отчетите за дейността на 5 читалищни библиотеки в София и 2 в страната установихме следното.

За периода 1990 – 1999 г. библиотечният фонд намалява средно с 20 %. Набавените библиотечни материали през 1999 г. са почти 6 пъти по-малко в сравнение с 1990 г. Застрашително е редуциран броят на текущите периодични издания – от 4 пъти в читалище "Наука" до 16 пъти в читалище"Светлина". Финансирането на библиотеките е най-малко в сравнение с другите дейности на читалищата.

Читалищната библиотека е основен канал за задоволяване на информационни потребности, независимо от възрастта на читателите (анкетираните са на възраст от под 14 до над 60 г.). Тя има редица преимущества. Местонахождението и е в близост до местоживеенето. Няма ограничено работно време и гражданите могат да получат квалифицирана помощ по всяко време на деня, без да се притесняват за приемен час и да бързат да се запознаят с необходимите им документи. Библиотекарите са отзивчиви и оказват безплатни услуги по търсене и намиране на необходимата информация.

В заключение смятаме, че независимо от тежкото финансово положение публичните библиотеки са в състояние да се превърнат в център за полезна практическа информация. Това се потвърждава по безспорен начин от отговорите на анкетираните, повече от половината, от които са на мнение, че читалищата играят съществена роля при тяхното информиране.

В очите на гражданите библиотеката е обществено значима и държавната политика е редно да набележи подходящи мерки за превръщането и в информационен център, за да може тя да изпълнява своите нови функции и задачи. Самите библиотекари е редно да са още по активни в търсенето на подходяща за гражданите информация от държавните институции. Полезно би било също така библиотекарите в публичните библиотеки да събират на едно място и да систематизират по подходящ за читателите начин наличната в тях полезна практическа информация. Крайно време е библиотекарите да обръщат повече внимание на рекламата на онова, което правят за гражданите.

Настоящият доклад само очертава тенденциите в очакванията на гражданите, като в отделни населени места може и да са по-слабо или по-силно изразени. Смятаме за свой дълг да поставим пред библиотечно-информационната общност за размисъл значимостта на този проблем, макар и да сме наясно, че изпълнението на най-важната социална задача – осигуряване на равни права на гражданите за оперативно получаване на информация, е възможно само при внедряване и развитие в публичните библиотеки на нови електронни технологии за обработване, съхраняване и търсене на информация, нейния обмен по надеждни канали за връзка.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница