Библиотеките между държавната политика и обществения интерес

Библиотеките между държавната политика и обществения интерес

Д-р Ев. Русинова

Като основополагащ елемент от културно-просветната сфера библиотеката винаги е била и се намира и днес в определена зависимост от държавната политика и обществения интерес. Условно погледнато, през призмата на операционалисткия подход тя е елемент от сложно взаимодействаща си триада. Държава, библиотека и общество се намират в съподчиненост, в относителна равнопоставеност и в динамично равновесие едновременно. Идеалният случай е когато интересите и задачите на държава, библиотека и общество съвпадат напълно. На практика равновесието на системата се постига чрез успешно адаптиране на трите елемента един към друг. В условията на преход е логично да се появят големи диспропорции, водещи до деформирмация в конфигурацията. Между хоризонтите на трите основни елемента се наблюдават големи несъвпадения.

Като система библиотеката непрекъснато си взаимодейства с околната среда. Особено важни за дейностите Ј са влиянията и зависимостите, които търпи от определени външни структури. Естествено, първостепенно значение има държавата, дори в този случай взаимовръзката е и йерархично обусловена. Към днешния ден обаче тя като че ли остава единствено в този план и то с формално значение. Държавата се е оттеглила от традиционни по отношение библиотеките задължения. Новите очертания на държавната политика по отношение на библиотечната си тема, видяни през призмата на прехода са показани по един или друг начин в ред текстове – например на Искра Арсенова, Дейвид Кингам и др. Извършила се е голяма промяна. Не говорим вече за планиране, запленени от модерността на "пазарните условия", в които трябва да действаме, за да бъдем съвременни. Но вероятно трябва да си дадем сметка, че именно на едно теоретично ниво, т. е. Просто казано държавата, може да се координира дейността между различните библиотеки и глобално да се обхванат задачите и дейностите им. Така те ще бъдат не формални, а реални елементи от библиотечната система на страната, а държавата ще може да изведе и техните, и своите приоритети в рамките на дългосрочна стратегия.

Но сякаш държавата е абдикирала от своето традиционно участие в библиотечното функциониране. И обратно, не малко бяха библиотечните специалисти и работници, които виждаха либерализацията, модернизацията и свободата си в пълното дезавуалиране на държавното присъствие в библиотечната сфера. Връщаме ли се към началото? Още през 20-те години Стоян Аргиров показва както мястото на библиотеката спрямо обществото и нейните приоритети, така и изискванията, предявявани пред държавата, за да е резултатна библиотечната дейност. Като че ли миналото не е толкова далеч. Е, вече библиотеките сами решават какво ще правят и как, преценяват възможностите си (като финанси, човешки ресурси, усилия) и очакваните постижения, като се стремят към своите си крайни цели. Остава открит въпросът за ефективността при проявата на тази самостоятелност.

Нараства необходимостта библиотеката (съответно библиотечната администрация) да познава в детайли възможностите си за работа, интересите на аудиторията си, както и с кои библиотеки е уместно да се влезе в релация в смисъл на коопериране, за да се постигне максимален ефект от работата им при критичните за всички условия.

Болезнен е въпросът за финансирането на библиотеките. Средствата, които се отпускат централно, отдавна са недостатъчни. Те намаляват и в абсолютни стойности, и по отношение на покупателната им възможност. За библиотеките остава свободата да намерят изход, за да поддържат фондовете си. Комплектуването все повече разчита на обмена и дарението, а всички знаем ограниченията, пред които ни поставят тези два начина на комплектуване. Освен необходимостта да се набавя нова литература трябва да се мисли и за опазването на наличното – още едно разходно перо.

Невъзможно е да се реши и въпросът с поддържането на библиотечните сгради без достатъчно финансови средства.

Открит остава и проблемът с библиотечния персонал. Ситуацията днес, за съжаление, ни връща години назад. Не във всички библиотеки има професионални библиотекари (най-засегнати в това отношение са училищните и читалищните библиотеки). Трудните условия за работа и ниското заплащане не могат да мотивират хората да се задържат на тези работни места. Традиционното пренебрежително отношение на българското общество към професията на библиотекаря допълнително наслагва негативи върху проблема с библиотечния персонал.

Тези няколко момента: планиране; финансиране; персонал са достатъчни да илюстрират отсъствието на официална държавна политика по отношение на библиотеките днес, или по-точно казано – оттеглянето на държавата от тази сфера през последното десетилетие.

Друг основен външен фактор, с който взаимодейства библиотеката е обществото. Като надниво то също оказва определящо влияние върху нея. Това е ноторно, доколкото цялата дейност на библиотеката е ориентирана, за да задоволи интересите и изискванията на обществото. Последното при това не е абсолютно понятие, а сложна конфигурация, която влияе и като единно цяло – с модата, която налага, със средствата, които влага в библиотеките, с изискванията и очакванията към тях. Въздейства и с институциите, които създава, но и с това – в какви институции е превърнало библиотеките. Заслужава да помислим доколко библиотечната действителност е адекватна на променящите се хоризонти на очакване на обществото. Но това е поглед "отгоре".

За външния фактор е свойствена изменящата се представа за ролята на библиотеките (и на информационните им функции) в обществото. Външният фактор рефлектира и върху библиотечната теория, определя нови приоритети за библиотеките. Създава се социален климат, който не бива да се пренебрегва. Библиотеката е подложена на агресивното въздействие на околната среда. Негови следствия са тоталната промяна на вкусове, господството на моди, конюнктурно политизирани социални поръчки.

Съвсем пряко обществото влияе като ползва библиотеките. Именно в контакта читател – библиотекар се извършва и интеграцията между външния фактор (читателя като член на обществото) и вътрешния фактор (библиотекаря също със своето място в обществената система).

В технологичен план обществените изисквания към библиотеките (видяни през очакванията на читателя) са сравнително ясни и обозрими. Читателите искат бързо да си свършат работата (т.е. за кратко време); да намерят това, което търсят (т.е. точно попадение); професионален служител (компетентност и хуманно отношение); възможност за лично притежание на необходима част от фонда (т.е. достъпна размножителна техника); ползване библиотеката винаги когато им е нужна (т.е. добро работно време, респективно като тенденция – он-лайн достъп).

В един по-висок план, през призмата на лидерите на обществото изискванията към библиотеките, поне по моите наблюдения, стават по-размити. Те се поляризират между умилителното отношение към "храмовете" на книгата, "светилища на духа" и т.н. и непрофесионалните визии за библиотеката от типа на т.нар. американски "мемориъл лайбръри".

Навлизането на нови технологии, динамичната промяна на приоритети, поставящи големи предизвикателства пред традиционното четене, налагащи се нови модели на придобиване на квалификация или образование (не на последно място и все по-властно налагащото се изискване за перманентно квалифициране) са малка част от новите обществени изисквания, на които библиотеките неминуемо ще трябва да отговорят.

Нещо повече, библиотеките са принудени да проявяват повече самостоятелност и активност. Върху тях цялостно пада отговорността да задоволяват глобалните нужди на обществото. В този план те трябва да се съобразяват и с културните наслоения, и с конкретните възможности, и с перспективите. И още – решаването на проблемите трябва да се извършва с отчитането на националните мащаби, и едновременно с това, с познаване на световните тенденции. Изискванията към библиотеката се увеличават. И те се разпростират не само до нейния пряк изпълнителски персонал, но и до ръководната Ј администрация. За да получи добър прием в обществото усилието на библиотечната общност към промяна, е необходимо влизането в контакт с това общество не само по пътя на непосредствената интеракция библиотекар – читател. Точно в този пункт от огромно значение е ролята на библиотечните пъблик рилейшънс. Чрез тях до общественото мнение могат да бъдат доведени не само основните проблеми и тенденции при библиотеките, техните постижения и активност, но, чрез умела работа с медиите и да се поставят в дневния ред на обществото като приоритетни отделни библиотечни задачи и искания. Само така обществото ще бъде накарано да отдели нужното внимание на библиотечната проблематика и библиотечната тема, да се придвижи от периферното за обществото ни място към центъра на общественото внимание и дискусия.

Що се отнася до държавната политика, то нейната промяна ще дойде под влияние именно на един обществен климат, постигнат чрез ПР работа и пряк диалог между ръководителите на библиотечната общност и на големите библиотеки с надрегионално значение със съответните държавни органи и служители. Какви цели и задачи адекватно може да преследва държавата, ако не познава обществените потребности или ако бива подвеждано с оглед на конюнктурните цели на отделни личности или общности?

Държавната политика в библиотечната област трябва да се опира върху следните четири дадености: четяща публика; изградени вече библиотечни структури; специфично отношение в обществото към книгата и четенето; тенденции, които в последното десетилетие вече ясно са очертани.

Не е необходимо да се дефинират никакви особени национални задачи, извън отчитането на посочените параметри. Ролята на държавата е да дефинира за себе си моментите, дългосрочните и перспективните задачи на библиотеките в страната съобразно хоризонта на днешното общество и очертаващите се тенденции на промяна в самото него.

В този смисъл заемайки позициите на едно либералистко схващане към културната сфера, респективно и към библиотеките, държавата не само че не бива да абдикира от функциите си, но обратно, налага се да встъпи в ролята си на координатор на една политика по отношение книгите, новите медии и информационните центрове. А това може да стане и като се отчете факта, че макар и не изявена самостоятелно ние разполагаме с българска библиотечна философия. Тя се базира на утвърдени механизми, доказали своята пригодност в местни условия с десетилетия. Критичното възприемане на чужди практики и теоретични постановки ще я направи пригодна и за преходното време.

Изходът от неблагополучията в триадата държава – библиотека – общество е в установяването на концепцията за стратегическия мениджмънт (т.е. в налагането на ново управленско начало в библиотечната област, респективно във всяка една библиотека); в приложението на социологически постановки, статистически анализи и маркетингови техники по отношение на потребителя и обществената нагласа; в утвърждаването на цялостен паблик рилейшънс (връзки с обществеността, промоция, вътрешни връзки) като генерална библиотечна технология.