Ролята на техническия комитет по стандартизация № 16

Д. Гуленова

Държавна агенция по стандартизация и метрология

Развитието на библиотечно-информационната дейност (БИД) е тясно свързано с развитието на нейната стандартизация и колкото по-успешно се развива тя, толкова по-високо ще бъде качеството на БИД.

Голямото предимство на стандартизацията се изразява в нейния интернационален характер, което означава че това, което се стандартизира в развитите страни чрез международните и европейските стандарти, директно се въвежда в останалите страни и води до премахване на бариерите и стопяване на разликите. Не е трудно да се досетим, че за реализиране на тези процеси съществено значение има своевременното създаване на подходящи условия. Това важи с особена сила в сферата на БИД. Ето защо хармонизирането на националните стандарти с европейските и международните е неотложна задача, стояща пред изграждащото се в страната информационно общество.

Новият закон за националната стандартизация, влязъл в сила от 18 септември 1999 г. определя като основен приоритет за развитието на националната стандартизация ускореното въвеждане на международните и европейските стандарти във всички области чрез разработване на хармонизирани български стандарти.

Чисто национални стандарти ще се разработват само за обекти, които имат важно национално значение и за тях няма европейски или международни стандарти.

Стандартизацията, се посочва в новия закон, ще продължи да се развива при спазване на принципите за общо съгласие на всички заинтересовани при разработване на БДС, равнопоставеност, публичност и доброволност. На доброволността като принцип на демократичното общество, прилаган в стандартизацията, трябва да се гледа като на принцип, който още повече задължава участниците в процесите на изграждащото се информационно общество.

Не са малко новите постановки, които характеризират стандартизацията в момента. Освен новия Закон за националната стандартизация са разработени и продължават да се разработват серия от нормативни и други документи. Разработен е устройствения правилник за Държавната агенция по стандартизация (ДАСМ), приет с Постановление № 269 на МС от 30.12.1999 г., с което бившия Комитет по стандартизация и метрология се преобразува в Държавна агенция по стандартизация и метрология към МС и се формира едноличното дружество с ограничена отговорност, което да издава официалния бюлетин на ДАСМ, БДС^-ти, списанието “Стандартизация, метрология, сертификация” и други нормативни документи.

Разработени и публикувани са серия нови стандарти за самата стандартизация:

БДС 0-1:2000 Стандартизация – Част. 1: Общи положения

БДС 0-2:2000 Стандартизация – Част 2: Технически комитети по стандартизация – препоръки за работа

БДС 0-3:2000 Стандартизация – Част 3: Структура, съдържание и оформяне на български стандарти.

Тези нови стандарти са напълно съобразени с практиката на европейските и международните организации по стандартизация.

В процес на разработване са: регистъра на БДС^-ти, съдържащ определени данни за всеки стандарт и регистъра на техническите комитети за тяхното наименование, областта на стандартизация, ръководството им и др.

Предстои ежегодна подготовка, издаване и поддържане на годишен указател на БДС^-ти с помощта на компютърни средства.

Обръща се сериозно внимание на автоматизираната обработка на информацията и поддържане на националната система на ДАСМ.

Поставя се началото на разработването на национална програма по стандартизация – сбор от съответните програми на техническите комитети, която ще се публикува в официалния бюлетин по стандартизация, където ще се поместват и отчетите за изпълнението.

Важно за специалистите е новото решение за своевременно предоставяне на информация за обсъжданите и одобрените проекти на БДС на широката общественост чрез официалния бюлетин по стандартизация.

Нещо повече, въвежда се практиката заинтересовани физически и юридически лица да могат да правят обосновани предложения за разработване на нови БДС, за изменения, замяна или отмяна на действащи до съответния технически комитет, които следва да се включат в неговата програма след приемането им.

Промени се налагат и при оформянето на хармонизираните БДС^-ти с европейските и международните стандарти като в съответствие с начина на въвеждането им, са унифицирани изискванията към техните структурни елементи. Това оформяне е съобразено с въвеждането на европейските стандарти чрез превод или потвърждаване за прилагане, а при международните – чрез превод, без промени, т.е. идентично и еквивалентно с промени.

Налице са и някои положителни промени в технологията на разработване на БДС, регламентирани чрез БДС 0-2:2000. С промените се цели да се ускори този процес, който поначало е по-бавен, поради необходимостта от съгласуване на стандартите с широк кръг заинтересовани, проверки на експертите от ДАСМ и необходимото време за издаването им. Новият стандарт налага извършване на периодични прегледи на разработените БДС най-много през 5 години с цел актуализирането им. Изисква се активно да се следи и да се участва в работата на аналогичните международни и европейски технически комитети.

В изпълнение на Закона за националната стандартизация вече приключва пререгистрацията на всички технически комитети. ТК 16 направи всичко необходимо за пререгистрацията си в определения срок и е пререгистриран със Заповед на Председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

По силата на тази пререгистрация, той е единствената организационна форма в страната, определена да развива стандартизацията в областта на архивната, библиотечната и информационната дейност чрез обединяване усилията на заинтересованите организации и техните висококвалифицирани специалисти и провеждане на стандартизационна политика, съобразена с най-новите национални постановки и в съответствие с европейската и международната стандартизация в тази област.

Като се имат предвид всички нови изисквания към дейността по стандартизация става ясно, че за тяхната реализация предстои сериозна и отговорна работа пред специалистите от организациите – членки на ТК 16, пред неговия председател – доц. д-р Севдалина Гълъбова и секретар – Десислава Гуленова.

Интерес представлява постигнатото от ТК 16 до този момент. Той е създаден на 9.10.1992 г. и е един от първите регистрирани технически комитети в страната благодарение на компетентността в областта на стандартизацията и активните действия на специалистите преди всичко от НБКМ и НАЦИД (ЦИНТИ). Сега ТК 16 наброява около 30 членове, между които са голям брой библиотеки, информационни центрове, висши училища, научни институти (на БАН, НСИ и др.), компании (БТК), асоциации и съюзи, вкл. СБИР, дружества, информационни фирми, архивни организации. ТК 16 е отворен за набиране на нови членове.

През този 8 годишен период от ТК 16 са разработени над 20 БДС стандарти, като част от тях са хармонизирани с европейските стандарти (EN) като например: БДС EN ISO 2789 за международна библиотечна статистика и БДС EN ISO 9707 за статистиката на издаването и разпространяването на книги, вестници, периодични издания и електронни публикации, БДС за кодове за представяне на страни и БДС за хартията за документи и печатни издания. С международните стандарти ISO са хармонизирани БДС за транслитерация на кирилица, за трибуквен код за представяне наименованията на езиците, БДС за методите за анализиране на документи, определяне на предметна област и избора на индексиращи термини, БДС за оформяне на указатели на стандарти, БДС за оформяне на разделите и подразделите в писмените документи, БДС за оформяне на научни преводи, за статии в списания и серийни издания, за формата за обмен на терминологични/лексикографски записи на магнитна лента (MATER), за терминология-речник, за справочници за библиотеки, архиви, центрове за информация и документация и техните бази от данни и още няколко други, които са готови и предстои окончателното им одобряване от ТК 16.

Разработен е и БДС за подбрани деления на УДК, БДС за библиографско цитиране и др. В процес на разработване са още 5 нови БДС включени в програмата на ТК 16 за 2000 г. Програмата обхваща и няколко БДС, които трябва да се проверят и изменят в съответствие с международните стандарти.

Вероятно ще се наложи част от досега действащите стандарти и някои разработени на които не даде ход ДАСМ, да получат статут на отраслови стандати, когато се изясни политиката на отрасловата стандартизация (т.напр. БДС за описание на некнижни документи, за старопечатни книги и др.).

Направеното от ТК 16 не е малко, но то е само част от това, което предстои. Трябва да отчитаме реалната обстановка, която показва, че разработваните международни стандарти само от аналогичния ТС 46 към ISO, включени в неговата работна програма, са над 120. В голямата си част те са свързани с разнообразието от предлагани автоматизирани информационни продукти и услуги чрез автоматизираните БД, в т.ч. и на CD-ROM, както и чрез отворените комуникационни системи (OSI) и Internet.

За ТК 16 това означава активизиране на дейността чрез разширяване кръга на нейните членове с представители, отговорни за развитието на информационното общество в страната и преки участници в информационния бизнес, чрез осъществяване на по-тесни контакти с фондации, асоциации, чуждестранни информационни центрове, професионални съюзи и др., осигуряване участието в работата на ISO и европейската организация по стандартизация и най-вече чрез осигуряване на необходимата финансова подкрепа. Практиката показа, че в резултат на оказаната финансова помощ по програмата PHARE от ДАСМ през миналата година бяха разработени най-много стандарти.

В заключение подчертаваме че само с общи усилия можем да осигурим такова развитие на библиотечно-информационната стандартизация, което да допринесе за успешното изграждане на българското информационно общество.