Публикуваните доклади са без редакционна намеса. Те са представени на: общо заседание с тема "Държавната политика на библиотечното дело. Роля на професионалните и неправителствените организации"


Съюзът на библиотечните и информоционните работници през погледа на



страница9/22
Дата23.07.2016
Размер1.82 Mb.
#2833
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22

Съюзът на библиотечните и информоционните работници през погледа на

библиотечно-информационната колегия



Н.с Красимира Папазова

Д-р Константина Недкова,

Ст.н.с. д-р Мария Аргирова – Герасимова


Идеята за социологическо проучване с реалните и потенциалните членове на Съюза на библиотечните и информационните работници / СБИР / се роди в навечерието на неговия VI конгрес и по повод 10 – годишнината от основаването му. Тя бе приета от ръководството на СБИР, тъй като установяването на мнението на членуващите в Съюза и на тези, които са готови да се включат в него, или се въздържат да сторят това /поради определени причини/, играе ролята на сигурен ориентир за престижа на СБИР сред библиотечната общност на коректив на дейността му.

Методиката на изследването включва сравнително голям брой открити въпроси – 23, поради това, че сред задачите на проучването, от една страна е актуализацията на основните обективни характеристики /социално-демографски/ на членуващите в Съюза, а от друга – създаването на по-голяма възможност за нетрадиционни отговори, за свободен и по-обстоен израз на онова, което вълнува колегите в областта на професията, местоработата, професионалната и личностната реализация.

Постигната е висока възвращаемост на анкетните карти – над 80%. Надяваме се, че при следващите проучвания всеки, който желае да се включи, ще получи тази възможност. Тъй като допитването е по метода на отзовалите се, считаме че е проявен интерес и желание за активно участие в проучването като средство за открояване на проблеми, тенденции, перспективи на СБИР и на библиотечно-информационната общност у нас. Ползваме оценъчното понятие “активно участие”, тъй като на заложените в анкетните карти открити въпроси бяха дадени много и твърде разнообразни рационални и конструктивни отговори, мнения, идеи, предложения. Отговорилите на тези въпроси варират от 52% до 18%. Това богатство от предложения е показател за отговорно и зряло отношение, за съпричастност към проблемите на професионалната общност, на библиотечната професия и предизвикателство за създаване на адекватно отношение и действия от страна на държавата и на нейните институции на всички нива. Благодарим за отзивчивостта на откликналите колеги и особено на тези от тях, които споделят свои виждания, тревоги и намерения, не само от гледна точка на бъдещето развитие на нашия Съюз, но и от своя лична позиция за собственото им място в тези много отговорни процеси. Защото и в настоящето, и в бъдещето ролята на библиотечния специалист е от особено значение за обществото, към което се стремим – общество на свободен и равен достъп до информация, свободен обмен на мисли и идеи, на доброволно сътрудничество и хармонични професионални и лични взаимоотношения.

Ще ни позволите да спрем вниманието Ви само на някои най-ярко очертани тенденции, проблеми и идеи за тяхното преодоляване.

На изследването се отзоваха 294 колеги,от които 204 или 72.8% членове на СБИР и 80 души или 27.2% – нечленове.

По отношение на регионален признак респондентите се разпределят както следва: от София – 19.7%, от други градове – 76.2%, от селата – 4.1%

В зависимост от местоработата – Националната библиотека “Св.Св.Кирил и Методий” е представена с 8.5%, университетските библиотеки в София и страната – също с 8.5%, централните научни библиотеки с – 5.8%. Най-значителен е относителният дял на анкетираните от регионалните библиотеки – 37.6%, следвани непосредствено от читалищните библиотеки – 28.9%. Училищните библиотеки съставят 7.6%, преподавателите от катедрите по библиотечно-информационни науки /в София и В.Търново/ – 2.4%

Възрастовата характеристика сочи, че най-значимо е присъствието на респондентите в активната професионална и творческа възраст между 36 и 55 години – 246 души или 83.6%. Обезпокоителен е ниският процент на младите членове на СБИР – до 35 години – 9.5%.

Възрастовата характеристика кореспондира с професионалния стаж на библиотечните специалисти. Работещите над 20 години съставляват 41.4%. Непосредствено до тях с 38.7% се доближават анкетираните със стаж между 10 – 20 години.

Придобиването на библиотечно образование сочи широк спектър на институции: висше библиотечно образование, получавано в Катедрите на Софийския и Великотърновския университети и в Колежа по библиотечно дело – 26.9%; висше образование със специализация в Софийския университет – 10.2%; висше със следдипломна квалификация или библиотечен курс – 8.2%; висше библиотечно образование, получено в Институтите по културата в Русия – 3.4%. Без библиотечна квалификация са 7.2% от анкетираните.

С научни звания са 10 респонденти, а с научни степени – 21, от които двама професори.

Езиковата подготовка има следните характеристики: 55.5% само ползват чужди езици; 27.1% ползват писмено и говоримо тези езици и 17.4% – само говоримо. Най-високи са показателите на ползващите руски език – 42.7%, следвани от тези с английски език – 30.0%, френски – 12.6%, немски – 11.8%.

Информацията кои библиотечни специалисти какви чужди езици владеят и в каква степен е особено важна за Съюза при осъществяването на международни контакти, при участие в разработването на международни програми, в конференции, работни групи, срещи, командировки и др. Данните ще бъдат включени в картотеката на индивидуалните членове като важен елемент на тяхната характеристика.

Основният положителен резултат от социологическото проучване е получената богата емпирична информация, която може да се оползотвори в различни разрези, от различни гледни точки: отнасяща се до мястото, което СБИР в течение на 10 години е успял да завоюва в живота на професионалната общност, в цялото общество; до статута на библиотечната професия; до професионалното самочувствие на библиотечния специалист.

Важен момент в изследването е оценката за постигнатото от Съюза на библиотечните и информационните работници по основните програмни направления на дейност. Ето каква е очертаната картина. С най-висок престиж се ползва оценката за дейностите на СБИР, осигуряващи възможност за доброволно сътрудничество и свободен обмен на мнения между колегите – 38.8%. На втора позиция е дейността по разработване и осъществяване на програми и проекти по най-актуални проблеми на библиотечно-информационните дейности – /32.0%/. Като полезна и много необходима е откроена издателската дейност на СБИР – /27.2%/. По отношение издигане статуса на библиотечния и информационния работник е изразена малко по-резервирана оценка. Една трета от респондентите я квалифицират като сравнително добра с отговора “отчасти“. Близо една четвърт от респондентите очакват решаване на възникналите професионални проблеми в отделните библиотеки, т.е. защита на техните интереси. Прави впечатление, че сред въздържалите се от конкретни оценки “не мога да преценя” с най-голям относителен дял е дейността на СБИР за развиване на по-интензивни международни връзки и сътрудничество. Както вече посочихме, издателската дейност е откроена като полезна и необходима, за тези, които я познават. Но 41.2% от анкетираните не дават никакъв отговор, което се дължи вероятно на това, че изданията на СБИР не достигат до всички, въпреки усилията да се изпращат до голяма част от библиотеките – централните научни, университетските, регионалните библиотеки, големите градски читалищни и значително по-малко в училищните.

Друг много съществен пункт в методиката на изследването е въпросът за организационната структура на Съюза и пряко свързаната с нея степен на активност на членуващите в СБИР на национално и регионално равнище. Многоцветната палитра от мнения и препоръки дава основание за извода, че в бъдеще има с какво да се обогати действащата сега организационна структура, че има какво да се промени, да се развие по посока активизиране членовете на СБИР, а също и за привличане на наши колеги от средата на по-младите, активни студенти по библиотечно-информационни дейности; колегите с идеи, богат професионален опит и знания.

Друг съществен за по-нататъшната дейност извод се отнася до индивидуалните желания и готовност у колегите – респонденти да станат инициатори на различни прояви. А чрез отделни въпроси се установи кои биха били бъдещите автори на публикации в изданията на СБИР и какъв е тематично-проблемният спектър, по който те са подготвени.

Ако трябва да се изгради рангова скала на въпросите, които най-силно вълнуват респондентите и по които те изразяват своето отношение чрез мнение, оценки и препоръки, тя има следния вид:


  • Издигане статуса на библиотечно-информационните специалисти и участие в разработването на национална библиотечна политика и на съвременна нормативна база.

  • Организиране на непрекъсната квалификация на национално и регионално равнище и създаване на Образователен център.

  • Усъвършенстване на организационната структура на базата на комплексни критерии, създаването на нови секции по библиотечни дейности и мрежи и активизирането на съществуващите, формирането на проблемни групи по най-актуалните въпроси на библиотечната теория и практика.

  • По-ярко присъствие в медийното пространство на дейността на Съюза и библиотеките.

  • Защита на професионалните интереси.

  • Политика на партньорство и диалог на регионално, национално и международно равнище – със законодателните и изпълнителните структури на властта, с неправителствени организации, с частния сектор, с видни личности; между библиотеките и информационните центрове в страната; със сродни организации и международни библиотечни структури.

В заключение ще посочим, че резултатите дават основание да направим няколко основни извода:

– през 10-те години на своето съществуване СБИР завоюва място на единствената професионална организация, на привлекателна професионална среда за свободен обмен на мнения и идеи, обединяваща специалисти с висок професионализъм, коректност и компетентност, ръководена от екип, включващ изявени личности в областта на библиотечно-информационното дело. Според изследването основният мотив за членство в СБИР – е необходимостта и полезността на тази единствена професионално-творческа организация;

– едно от големите постижения на СБИР е стимулиране на участието на специалисти и отделни библиотеки в разработване на проекти и програми в областта на библиотечното законодателство, автоматизирането на библиотечните процеси, опазването на библиотечните фондове и др.;

– СБИР стана инициатор на организирана непрекъсната квалификация на национално и регионално равнище и се оказа единствената институция, която проявява постоянна грижа за навременното професионално информиране и адаптиране на библиотечно-информационните специалисти;

– значителен успех на СБИР е издателската дейност. В годините, когато се получи вакум в професионалния печат, само изданията на СБИР, подпомогнати от Фондация “Отворено общество” и други спонсори, осигуряваха необходимата актуална информация в областта на библиотечната теория и практика. Според изследването те предизвикват голям интерес и желание да бъдат издавани по-често.

Искам да споделя желанието на изследователския екип /н.с.Красимира Папазова, д-р Константина Недкова, ст.н.с. д-р Мария Аргирова – Герасимова и Дима Господинова/ резултатите от проучването да станат повод за конструктивни обсъждания и решения в регионалните дружества и библиотеки.

Ще подготвим издание, което в пълен вид ще представи основните резултати от социологическото проучване – за всички, които се интересуват и за тези, които по силата на обществените си отговорности са длъжни да се запознаят с тази информация.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница