Questionnaire: art nouveau related research

41, Boulevard Clovis, 1000 Bruxelles. Belgique

Mobile phone: +359 877 034767 or +32 475 45 6998, Tel./Fax: 0032 2 253 6447

email: Todorov@edpnet.be or albenadimitrovatodorov@gmail.com

Webseite: www.semaartnouveau.be

Reviewers:

1. Prof. senior research associate, I degree Margarita Ivanova Koeva – 050804, 021702

2. PhD senior research associate, II degree Krasimira Stantcheva Koeva – 050804

Предмет на проучването са декоративно-приложните изкуства в творчеството на белгийския архитект-декоратор Виктор Хорта в периода 1890-1914 г. През визията на изследователя се трасира епохата, определяща рамката на декоративно-приложните изкуства в архитектурното пространство на стила Ар Нуво (в Европа и Белгия). Предлага се дефиниция на стила като се разглежда декоративната граматика на Ар Нуво. Използва се семиотичен подход при анализа на декоративно-приложните изкуства в архитектурното творчество на В. Хорта. Декорацията и орнаментите са представени като сложни знакови системи с взаимно влияещи се връзки подчинени на дълбоки естетически и философски критерии. В разгледаните декоративни модели от жилищните системи на новатора Хорта се анализират концептуалните връзки като основна характеристика на Стил Хорта – Ар Нуво, а именно симбиозата и преливането на декоративните изкуства в архитектурната форма и художественото единство на изграденото върху този принцип пространство. Особено внимание е отделено на органичната концепция за декорация на В. Хорта и оформлението на орнамента между 1893 и 1905 г. Като се използва аналитичния инструментариум за разчитане на знаците и техните взаимоотношения в поредицата от примери се доказва как орнаментално-декоративните решения са заложени в естетическите усещания на В. Хорта и как психофизическото възприятие на декоративно-приложните изкуства в неговото творчество се обособява като инструмент за анализ на шедьоврите му. Те се явяват като подходящи обекти пораждащи многобройни стимули, които въздействат върху различни сензорни възприятия на човека. Маркира се идеята,че оценката на архитектурно-художествените творби на В. Хорта зависи от психофизиката на мненията, на афективните оценки и съждения за ценност на интерпретатора.

Идеите върху творческото мислене на В. Хорта и неговото конкретно творчество най-естествено разкриват генетичните белези на стиловата система Ар Нуво, стояща в началото на архитектурата и изкуството на миналия XX век. Динамичен фактор за декоративно-орнаменталните решения са визионерските реализации на архитекта-декоратор. Чрез разгледаните примери се достига до съществени заключения, че усетът, при подбора на материалите е вкоренен във възприятията на В. Хорта, че пространствените отношения между орнаментално-декоративните елементи и тяхната проекция в интериора на сградите се превръщат в декоративно-фасадна и интериорна система представляваща символ и модел за стил на живот.

Дисертационният труд разкрива парадигмата на представителната декоративно-орнаментална система на новатора В. Хорта. Разглеждат се символната експресивност и мултифункционалност в декоративните модели създадени от Хорта, а така също и “дама.-портрет” като “цялостно произведение на изкуството”. Извеждат се идеи как метафорите и символите са превърнати в инструменти на синтез за решенията в Стил Хорта и то най-вече при подбора и комбинирането на декоративно-строителните материали в брюкселското буржоазно жилище.

За архитект и декоратор, естет от най-висока класа, с изтънчен артистичен код като В. Хорта се утвърждава идеята, че единствено интердисциплинарният подход и анализ на творбите му могат да доведат до поставянето му на най-точното място в историята на архитектурата и изкуствознанието. Виктор Хорта без съмнение е един от главните актьори в архитектурата и приложните изкуства в Белгия (и Западна Европа) от края на XIX-то столетие и началото на авангардния XX век.

The object of research in this study is the decorative applied arts in the work of the Belgian architect and decorator Victor Horta between 1890 and 1914. The researcher traces back the period that provides the framework for the decorative applies arts in the architectural space of the Art Nouveau style in Europe and Belgium. A definition of the style is offered after examination of the decorative grammar of Art Nouveau. A semiotic approach is used in analysing the decorative applied arts in the architectural work of Victor Horta. Decoration and ornaments are represented as intricate sign systems that are mutually influencing and interrelated, subject to profound aesthetic and philosophical criteria. The studied decorative models of housing systems designed by the innovator Horta are used to analyse the conceptual relationships as a key characteristic of the Horta – Art Nouveau style, that is, the symbiosis and blending of decorative arts in the architectural form and the artistic cohesion of the space structured according to this principle. Special attention is paid to Horta's organic concept of decoration and the development of ornaments between 1893 and 1905. By applying the analytical tools of decoding the signs and their interrelation to a series of examples one can prove that the ornamental and decorative solutions are contained in the Victor Horta's aesthetic perceptions. Besides, the psychophysical perception of the decorative applied arts in his work becomes an instrument of analysing his masterpieces. They generate a host of stimuli that affect various sensory perceptions. The idea is suggested that the appreciation of Victor Horta's architectural artistic works depends on the psychophysics of opinions, the emotional and value judgements of the researcher.

Victor Horta's creative approaches and specific work reveal in a most natural fashion the genetic features of the Art Nouveau style that lies at the foundation of architecture and art of the 20^th century. The visionary applications of the decorative architect represent a dynamic factor for the decorative ornamental solutions. The studied examples lead us to essential conclusions: in Horta's perceptions there is an ingrained feel for the choice of materials. The spatial relations between ornamental decorative elements and their projection in the interior are transformed into a system of decorative façade and interior, a system representing a symbol and a model of lifestyle.
The dissertation reveals the paradigm in the representative decorative ornamental system of the innovator Victor Horta. The study examines the symbolic expressiveness and multifunctionality of the decorative models created by Horta, and also the "portrait home" as a work of art in its own right. Concepts are proposed of the way metaphors and symbols have been translated into instruments of synthesis for Horta-style solutions, notably in the choice and combination of decorative building materials in the Brussels bourgeois home. The interdisciplinary approach and analysis is the only way of finding the most exact place in the history of architecture and theory of art for a decorative architect of the highest order, a man with a sophisticated artistic code. Victor Horta is clearly among the key names in architecture and the applied arts in Belgium (and Western Europe) at the end of the 19^th and the beginning of the vanguard 20^th century.