Р е ц е н з и я на дисертационния труд на Румяна Великова Атанасова на тема : “Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната търговия на страните от региона”за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”



Дата05.02.2018
Размер235.86 Kb.
#55315
Рецензия Румяна Атанасова

Р Е Ц Е Н З И Я

на дисертационния труд на Румяна Великова Атанасова на тема : “Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната търговия на страните от региона”за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”


Рецензент:Доц.д-р Димитър Иванов Стойков,05.02.10 ,”Св. стопанство и МИО”
Представеният ми за рецензиране дисертационен труд е посветен на твърде интересна и

актуална проблематика.Общият му обем,включителносписъка на използваната литера-тура и приложенията е 206 машинописни страници.



Актуалността на проблематиката отчасти е свързана с констатацията,че изследва-нията за икономиките за страните от Югоизточна Европа са сравнително малко и в по-голямата част от тях преобладават въпросите на сигурността .Водещи, според докто-рантката,са анализите на Виенския институт за международни икономически изследва-ния,тези на Института за изследване на сигурността в Париж,на Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел както и тези на Австрийската централна банка.От българските изследователи на тази проблематика изрично е посочен доц.Динко Динков по-специално заради обстойния му анализ на инициативите за регионално сътрудничес-тво в книгата му “Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа”/2002 г./.

Структурата на разработката обхваща увод,три глави,заключение,индекс на съкраще-нията,списък на използваната литература и 8 приложения.

В увода са формулирани предмета,обекта,основната цел и най-важните инструменти на изследването, както и основните работни хипотези.Основна цел е “да се анализира от-ражението на регионалното сътрудничество върху външната търговия и върху тър-говските потоци между страните от региона, както и да се идентифицира влияние-то на присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз /ЕС/върху отношенията с останалите страни от ЮИЕ”/ стр.5/.Пак там са формулирани и три работни хипотези:1.Нивото на регионалните търговски взаимоотношения в ЮИЕ се подобрява след възстановяването на стабилността в региона,което се изразява в пос-тепенното повишаване на стокооборота между държавите. Либерализацията на търговията допринася за по-тесни регионални търговски връзки и за икономическия растеж; 2.Присъединяването на България и Румъния към ЕС се отразява положител-но върху развитието на регионалното сътрудничество и на регионалната търговия; 3.Регионалното сътру-ничество има благоприятно въздействие върху развитието на външната търговия на България.Изяснен е и обхвата на термините “Югоизточна Евро-па” и “Западна Балкани”,използвани в дисертационния труд /стр.6/.Изрично са споме-нати и следните ограничения:1.Анализът не обхваща всички държави от ЮИЕ.Изборът е ограничен до страните в преход,които получават перспектива за членство,както и те-зи,които вече са приети за членки в ЕС;2.Анализът на търговските потоци обхваща пе-риода 2000-2007 г.

Първата глава е озаглавена “Регионалното сътрудничество в Югоизточна Евро-па”.Първият проблем с който авторката се сблъсква в тази глава е как да дефинира по-нятието регион.Според Хартата на Конгреса на местните и регионални структури в Ев-ропа регионът включва “административна власт на ниво непосредствено под нацио-налното,която притежава собствени функции в управлението и органи,назначени чрез избори.Това определение е изцяло в хармония с традиционните концепции за функции-те на националната държава.Външните отношения на тези “традиционни” структури, особено в последно време,се развиват твърде динамично,което коренно променя класи-ческите представи за ролята и функциите на нациите в международните отношения.

Най-общо,докторантката дефинира регионализма като “стратегия,следвана от дър-жавите за постигане на цели,свързани с регулирането на пазарните механизми и из-искващи намесата на няколко правителства” /виж по-подробно стр. 15/. Регионализ-мът, както и регионът,според г-жа Атанасова представляват многонационално обеди-нение.Регионът тя дефинира като “територия,в която се намират няколко държави, обединени от географска близост, исторически и културни връзки и общ икономически интерес.Те /държавите/ предприемат съвместни действия за улесняване на търговия-та и за засилване на икономическите връзки /виж стр.16-17/.Една от тезите,която док-торантката защитава е,че взаимозависимостта е една от причините за нарастването на значението на регионалното сътрудничество и регионалната интеграция.Регионът на ЮИЕ в контекста на европейската интеграция според нея е пример за икономическа взаимозависимост “периферия-център”,поради факта, че от 50 до 70% от произведени-те в региона,предимно трудоемки стоки и суровини, се изнасят за ЕС,докато в насрещ-ния износ на ЕС преобладават високотехнологичните продукти /виж стр.19-21/.

Анализирайки преференциалните регионални споразумения докторантката теоретичес-ки аргументирано анализира случаите на “създаване” и “отклоняване на търговията” /стр.22/.Освен че създават търговия,регионалните споразумения, конкретно в случая с ЮИЕ,създават предпоставка за акумулиране на допълнителен растеж и либерализация на взаимната търговия чрез снижаване на митата и прехаване на нетарифните бариери.

В тази връзка тя препраща към резултатите от изследванията на Бенедиктис,Де Сантис и Викарели,които се опитват да изчислят ефекта върху търговските потоци от разшире-нието на ЕС през 2004 г.Според тях,споразуменията за свободна търговия между ЕС и държавите от ЦИЕ имат съществено положително значение за взаимната търговия. Те-зи споразумения,според тях,стимулират вътрешнорегионалната търговия и ограничават

ефекта “център-периферия” в отношенията между ЕС и страните от ЦИЕ.В случая оба-че съществува и риска от негативни ефекти,свързани най-вече с по-ограничения паза-рен достъп на периферията в сравнение с центъра.За да избегнат този ефект държавите от периферията,според докторантката,сами трябва да станат център на двустранни, или многостранни споразумения /виж стр.28/.

ЮИЕ ,според г-жа Атанасова,не може да остане настрана от общата тенденция в свето-

вен мащаб за “регионализация “.Според нея регионалните споразумения могат да сни-жат разходите за търговия чрез хармонизиране на правилата и стандартите.Чрез нама-ляване на бариерите за търговия страните като цяло повишават разходите за внос,огра-ничават трансфера на технологии от нечленуващи в споразумението държави и пови-шават зависимостта си от износа на определени пазари.Това,естествено крие риска дър жавите,включени в споразумението да забавят,вместо да ускорят икономическия си рас теж.За да се избегне тази опасност докторантката препоръчва да се замени “затворения регионализъм” с по-отворен икономически модел.Търговията и потенциалът за иконо-мически растеж,според авторката,зависят до голяма степен от интегрираността на съ - ответните региони в основните световни пазари,в случая с ЮИЕ - от състоянието на

връзките с ЕС като основен партньор/стр.31/.

Развитието на сътрудничеството със страните от ЮИЕ и Черноморския регион безспор-но е една от приоритетните цели на външната политика на България.Именно поради то-ва нашата страна участва в регионалните инициативи, стимулиращи укрепването на връзките между отделните държави,а също така-активизиращи междурегионалното сът рудничество в областта на търговията,транспорта,енергетиката,борбата с трансгранич-ната престъпност,опазването на околната среда.Развитието на регионалното сътрудни-чество понастоящем е основен ангажимент на страните от Западните Балкани и предва-

рително условие за приемането им в Съюза.

Като начало на промените в ЮИЕ докторантката определя 1989 г. с прехода от планова

към пазарноориентирана икономика.Във връзка с това докторантката правилно отбеляз ва,че регионалното сътрудничество първоначално не среща особена подкрепа от прави-телствата на страните от региона поради съмненията,че това може да доведе до отклоне ние от основната цел-членство в ЕС.В последствие обаче същите тези страни активно съдействаха за реализирането на различни форми на сътрудничество,в т.ч.-на многост-ранното споразумение за свободна търговия.Въпреки това,към днешна дата преоблада-ват негативните оценки за състоянието на регионалното сътрудничество,както и за отно шенията на страните от региона с ЕС.По оценка на г-жа Атанасова регионът разполага със сравнително добър потенциал за развитие като пазар.Този извод следва от анализа на демографската картина,както и от информацията за БВП на страните от региона.

Регионалните инициативи безспорно влияят сериозно върху развитието на страните от ЮИЕ. В тази връзка в глава първа на дисертационния труд е отделено специално вни-мание на Инициативата за сътрудничество в ЮИЕ /план “Шифтър”/,Пакта за стабил-ност в ЮИЕ,Пакта за Черноморско икономическо сътрудничество,Съвета за регионал-но сътрудничество,както и политиката на ЕС към региона.

Планът “Шифтър” е инициатива на САЩ за развитието на Южните Балкани.Целта е

мирният процес,започнал с подписването на Дейтънското споразумение /1995/ да полу чи по-нататъшно развитие.Проектът предлага международно финансиране на няколко

значителни инфраструктурни проекта,приоритетно значение сред които заема коридо-

рът Изток-Запад,преминаващ през Албания,Македония,България,Турция и Грузия,като връзка между Европа и Кавказ.По-късно САЩ допълват тази инициатива,апелирайки за разширяване на сътрудничеството между държавите от региона.Приоритетни за тази

инициатива са шест проекта.Като особено важен докторантката посочва Проекта за

улесняване на търговията и транспорта в ЮИЕ.В него него участват Албания,Бос-на и Херцеговина,България,Хърватия,Македония,Молдова,Румъния,Сърбия и Черна го-

ра.Финансирането е от Световната банка,САЩ,Холандия,Франция и Австрия.България

изпълнява втори проект ”Улесняване на търговията и транспорта в ЮИЕ”, ,финанси-ран от Световната банка.Основната му цел е да се улесни регионалната търговия чрез подобряване на капацитета,ефективността и качеството на услугите на избрани гранич ни пунктове на външните граници на ЕС,с акцент върху трансевропейските коридори Капитан Андреево-София-Видин;Капитан Андреево-София-Калотина и коридор VІІ-река Дунав.

Като приоритетни докторантката посочва също проекта за “Улесняване на граничните преходи”,проекта “Развитие на транспортната инфраструктура”,проекта “Борба с трансграничната престъпност и корупцията”.



Пактът за стабилност в Югоизточна Европа е приет на 10 юни 1999г.и е инициати-ва на ЕС.Негов приемник от 2007 г. е Регионалният съвет за сътрудничество.Основ-на цел на пакта е укрепването на мира,стабилността и икономическо развитие на страни

те от региона.Страни бенефициенти на Пакта бяха Албания,Босна и Херцеговина,Бълга рия,Македония,Молдова,Румъния,Сърбия,Хърватия,Черна гора.Чрез представителя на мисията на ООН Косово също беше включено в инициативи на пакта.Приемането на

България и Румъния в ЕС опроверга първоначалните опасения на страните-бенефициен ти,че пактът е заместител на еврочленството.Наред с това обаче,този пакт не стана вто-ри “План Маршал”,както беше лансиран първоначално.Що се отнася до Регионалния съвет за сътрудничество,то той концетрира дейността си в шест направления:икономи-ческо и социално развитие,инфраструктура,правосъдие и вътрешни работи,сътрудни-чество в областта на сигурността,развитие на човешкия потенциал и парламентарно сът

рудничество.Общо 25 са инициативите,по които е работил Пактът и продължава да ра-

боти Съветът за регионално сътрудничество.Конкретен резултат от това сътрудничест-во е преминаването от поредицата двустранни към многостранно регионално споразу-мение за сътрудничество в рамките на ЦЕФТА.След присъединяването си към ЕС Бъл-

гария и Румъния напуснаха зоната за свободна търговия.Оценявайки участието ни в то-ва споразумение,както и цялостната му работа досега,докторантката правилно подчер-тава,че разпоредбите му са в съответствие с тези на Световната търговска организация

/СТО/,стимулират подобряването на икономическата среда в страните от региона и ус-коряват процеса на присъединяването им към ЕС.

Организация,а в последствие-Пактът за Черноморско икономическо сътрудничест-во също е обект на анализ в представената ми разработка.Когато говорим за този реги-он,трябва да имаме предвид,че става дума за територия от 20 млн.кв.км,за население от

350 млн.души и търговски стокообмен,превишаващ 300 млрд.$ годишно.Регионът е ва-жен транзитен коридор за доставка на нефт и газ от Централна Азия и Каспийския ре-гион до Европа.Същевременно това е и регионн на тлеещи конфликти. Политиката на България в региона,според г-жа Атанасова,цели намирането на оптимален баланс меж-

ду националните интереси и съюзническите ни ангажименти към НАТО и ЕС.В послед-но време регионът придобива изключителна въжност не само за страните-участнички.

По инициатива на ЕС през февруари 2008 г. стартира политиката на синергия със стра-ните от Черноморския басеин.Пак във връзка с това през декември 2008 г. Министерс-кият съвет на Р.България прие Концепция за укрепване на морската сигурност в Черно

море “Синергия на партньорските усилия” и започна консултации със заинтересовани-те страни.На срещата на лидерите на 12-те страни-членки на Пакта за черноморско ико-номическо сътрудничество /ПЧИС/ в Истамбул през юни 2007 г.като приоритетни сфе-ри на сътрудничество са определени търговията,енергетиката и транспорта.Дейността на Пакта се подпомага от изградената през 1997 г. Черноморска банка за търговия и раз витие /ЧБТР/,където България има статут на учредителка и дял от 13,5%.В развитието на това сътрудничество особено в последно време,активно участва и ЕС чрез средства-та, които са предвидени по цел 3 “Европейско териториално сътрудничество” от Поли-тиката на сближаване /Кохезионна политика/ за периода 2007-2013 г.

По отношение на външните отношения на ЕС регионът на ЮИЕ е диференциран на

страни кандидати за членство /Хърватия и Македония/ и на потенциални кандидати

/Албания,Босна и Херцеговина,Косово,Черна гора,Сърбия/.В Европейската комисия има две дирекции,които определят политиката по отношение на региона-дирекция “ Раз ширяване” и дирекция “Външни отношения”.Една от първите инициативи на ЕС беше проектът за стабилност и добросъседство,известен още като “Процесът от Ройамон”. Цел на всички инициативи е политическото стабилизиране на региона,както и стимули-рането на проекти,свързани с развитието на гражданското общество,културата и права-та на човека.През 1996-1998 г. усилията бяха насочени към развитието на гражданското общество в ЮИЕ.Стимулираше се диалога,разширяваха се комуникационните канали между различните социални групи,създаваше се мрежа от неправителствени организа-

ции.Тези действия,според дипломантката,представляваха средство на превантивната

дипломация за предотвратяване появата на конфликти между страните от региона.

Според България,процесът на интегрирането на Западните Балкани в ЕС трябва да про-дължи да се развива на основата на т.нар. Солунски дневен ред.Този дневен ред припо-ръчва на Западните Балкани да осъществят напредък в областта на образованието,со-циалното развитие и културата,както и да утвърждава толерантността в обществото ка-то цяло.Финансирането на проектите,свързани със Западните Балкани се осъществява чрез предприсъединителния инструмент на ЕС.Този инструмент замени програмите

ФАР,ИСПА,САПАРД,Инициативата на общността за реконструкция,развитие и стаби-лизиране и инструмента за подкрепа на Турция.Финансирането от предприсъединител-ния инструмент е насочено към институционално изграждане,регионално и трансгра-нично сътрудничество,регионално развитие,развитие на човешките ресурси и развитие на селските райони.Страните-потенциални кандидатки могат да ползват средства по първите два приоритета,а страните със статут на кандидати за членство-по всички.По оценка на докторантката общата финансова помощ от ЕС за Западните Балкани за пе-риода 2000-2006 г. е около 5,2 млрд.евро.Проекти могат да бъдат финансирани и по линия на Европейското териториално сътрудничество-чрез средства на Европейския фонд за регионално развитие.Най-голям интерес,предвид целите на изследването,пред ставлява Програмата за транснационално сътрудничество в Зона “Югоизточна Европа”.

Тя се финансира чрез Програмата за междурегионално сътрудничество Интеррег и по

Програмата Интеракт ІІ за оперативно съдействие.Програмата обхваща 16 страни-член-

ки,страни-кандидатки,потенциални кандидати и трети страни.

В края на първата глава докторантката обособява три нива на въздействие на процеса на разширяването на ЕС върху регионалното сътрудничество в Югоизточна Евро-па:1.Влияние върху страните,които са членки на ЕС;2.влияние върху страните-канди-датки за членство и 3.Влияние върху страните,участващи в политиката за добросъ-седство и партньорство на ЕС/стр.68/.

Като най-значителна промяна г-жа Атанасова определя нарастването на авторитета и влиянието на България и Румъния в региона след приемането им в ЕС през 2007 г. и свързаното с това усещане за реална перспектива пред другите страни от региона.Три са изгодите от присъединяването,които докторантката изтъква,споделяйки мнението на главния преговарящ с ЕС за Испания:1.Членството дава гаранция за устойчивост на де-мокрацията;2.Създава се устойчива правно-нормативна база за нормално функционира-не на пазарната икономика и 3.Гражданите,независимо от това къде живеят получават равни права с тези на местните граждани в страните,в които са емигрирали.Може да се приеме,че тези 3 причини са водещите стимули за членство в ЕС и за страните от реги-она на ЮИЕ.Що се отнася до второто ниво на въздействие би трябвало да се подчер- тае,че държавите от ЮИЕ са на различен етап в предприсъединителния процес.В тази

връзка докторантката правилно напомня,че в споразуменията на ЕС със страните от Западните Балкани е предвидено “задължение за развитие на регионалното сътрудни-чество”-нещо,което не фигурираше в нито едно от споразуменията на кандидатките за членство преди това.Регионалното сътрудничество предполага либерализация на търго-вията /ЦЕФТА/,премахване на визовите режими между държавите от региона,изграж-дане на регионален енергиен пазар,трансгранично управление на водните ресурси,сът-рудничество в областта на науката ,иновациите,информационните и комуникационните технологии,прилагането на единни критерии за хармонизация на законодателството.



Втората глава на дисертационния труд е озаглавена “Характеристика на външната

търговия на ЮИЕ в контекста на тенденциите в регионалните търговски връзки”

Първият въпрос,на който докторантката се опитва да намери отговор е действат ли в



региона специфични фактори,стимулиращи двустранното и/или многостранното съ-трудничество? Донякъде изненадващо резултатите от цитираните в тази връзка изслед

вания доказват,че в сравнение с ЕС,факторите за развитието на търговията не са по-раз

лични.Тези държави,както и останалите икономики в преход,са принудени да мобили-

зират по най-добрия начин местните и международни финансови ресурси,да стимули-рат преките чуждестранни инвестиции, да намаляват бремето на външния дълг, да ре-

шават успешно структурните проблеми на икономиката,да либерализират взаимната търговия /виж стр.86-87/.

Обект на особено внимание в тази глава е анализът на търговската отвореност и от-вореността по отношение на регионалната търговия.За целите на анализа докторант-ката използва 4 различни индекса:

-индекс на търговската отвореност /ИТО/ на всяка една от страните от ЮИЕ;

-индекс на обща търговска отвореност /ОТО/ на страните от ЮИЕ;

-индекс на регионална търговска концентрация /ИРТК/ на всяка една от страните от ЮИЕ;

-индекс на обща регионална търговска концентрация /ОРТК/ на страните от ЮИЕ.



Индексът на търговската отвореност /ИТО/ на всяка една от страните от ЮИЕ е изведен като отношение на обема на общата търговия на дадена страна за определената година към номиналния размер на брутния вътрешен продект /БВП/ за същия период.

Този индекс докторантката използва за анализ на степента на либерализация на търго-

вията и икономиката на дадената страна от ЮИЕ;

Индексът на общата търговска отвореност /ОТО/ е изведен като отношение на обе-

ма на общата търговия на всички страни от ЮИЕ през определена година към номинал-ния размер на БВП на всички страни от региона през същия период.Чрез този индекс

докторантката анализира степента на либерализация на търговската и икономическата политика на страните от ЮИЕ като цяло;

Индексът на регионалната търговска концентрация /ИРТК/ е изведен като отношение на сумата на регионалната търговия на дадената страна към сумата на общата търговия на същата страна.Този индекс докторантката използва за анализ на това,доколко конк-ретната държава е интегрирана в регионалната търговия;

Индексът на общата регионална търговска концентрация /ОРТК/ е изведен като отно-

шение на сумата на регионалната търговия на страните от ЮИЕ през дадена година към сумата на общата им търговия през същия период.Този индекс докторантката използва за измерване на средната степен на търговска концентрация на ЮИЕ /виж стр.88-90/.



По повод индексите и тяхното използване все пак бих искал да споделя следните уточ-нения:1.В първите два случая /ИТО и ОТО/ в числителя е записан обемът на общата търговия,а в третия и четвъртия-сумата от регионалния износ и внос.Според мен в об-

щия случай в числителя трябва да фигурира стойностния обем на износа и вноса /вън шнотърговския стокообмен/-в първите два случая съответно за отделно взетата държава и след това за ЮИЕ като цяло,а в третия и четвъртия случай-съответно за регионалната търговия на отделната страна и след това-за регионалната търговия за ЮИЕ като цяло.

2.Практически не е възможно използването на втория индекс-този за общата търговска отвореност /ОТО/ за анализиране на степента на либерализация на търговската и иконо-мическата политика на страните от ЮИЕ.

При анализа на търговските потоци на страните от ЮИЕ докторантката е отделила осо-бено внимание на динамикатка на износа и вноса,салдото по стокообмена,търговската отвореност и търговската политика,стоковата и географска структура на стокообмена.

По обем на външната търговия през целия разглеждан период /2000-2007 г/ Румъния из

преварва останалите държави от региона.В световния стоков износ и внос,по данни на СТО за 2006 г.Румъния заема съответно 55-то и 41-о място.Общо за периода 2000-2007 г. румънският стоков износ е нарастнал близо 4 пъти,а вносът-над 5 пъти.Така,само за периода 2003-2004 г. страната натрупва търговски дефицит в размер на около 4 млрд. евро.Не е добро състоянието и на платежния баланс на страната.Индексът на търговска отвореност на Румъния за 2000 г. е 0,6056.Общо за разглеждания период стойността на този индекс нараства до 0,7432 през 2004 г. след което намалява до 0,6834 през 2007 г. По отношение на стоковата структура на износа:Румъния изнася предимно промишле-ни стоки /79%/,горива и менерални продукти /15,4%/ и селскостопански стоки /5,4%/ от общия износ.При вноса преобладават машините и електроуредите,транспортното обо-рудване и минералните продукти.Румъния изнася главно за Италия,Германия, Франция, Турция и Великобритания,а внася главно от Италия,Германия,Русия Франция и Турция Хърватия,според докторантката,е най-динамично развиващата се държава от региона. В световния стоков износ и внос,по данни на СТО за 2006 г. Хърватия заема съответно 75-то и 61-во място.Както и Румъния,Хърватия също има сериозни проблеми с търгов-ския баланс.От30 ноември 2000 г. Хърватия е член на СТО,а от 3 октомври 2005 прего-варя за членство в ЕС.През 2000 г. индексът на търговска отвореност на Хърватия е 0,6686. и се запазва сравнително устойчив до края на периода.В износа преобладават промишлените стоки /69%/,минералните продукти /19,5%/ и селскостопанските стоки /14,6%/.Структурата на вноса е подобна на тази на износа-преобладават промишлените стоки,минералните продукти и селскостопанските стоки.По-голямата част от износа е за Италия,Босна и Херцеговина,Германия,Словения,Австрия.При вноса доминират Италия,Германия,Русия,Словения, Австрия.64% от общия износ и 70% от вноса през 2006 г. са за-и от страните-членки на ЕС.Предвид разделянето им през лятото на 2006 г. данните за Сърбия и Черна гора трудно могат да бъдат приети за достатъчно достовер-ни.В световния стоков износ и внос,по данни на СТО за 2006 г. Сърбия заема съответно 85-то и 71-о място.Индексът на търговска отвореност на Сърбия през 2000 г. е 0,6001-толкова,колкото е и на Черна гора.В структурата на износа на Сърбия преобладават

промишлените стоки,а в износа на Черна гора-стоките с ниска степен на преработка-най-вече алуминия.Основен търговски партньор и при износа,и при вноса им са стра ните от ЕС.Икономиката на Босна и Херцеговина,според докторантката се отличава с висок икономически ръст,но и с безработица достигаща до 45,5% към 31.12. 2004 г. Страната не е член на СТО,а вътрешното потребление се стимулира отчасти чрез без-възмездна финансова помощ.Индексът на търговска отвореност на страната за 2000 г.

е 0,6112.В края на периода този индекс значително превишава средното равнище за региона /виж графиката на стр.103/.В износа преобладават промишлените стоки /43%/, следвани от горивата и минералните продукти и селскостопанската продукция.60% от вноса се падат на горивата и минералните продукти.57% от износа е за страните от ЕС /25/.Македония,според г-жа Атанасова,е държавата с най-висока публична задлъжня-лост и най-висока безработица /33%през 2008 г./.Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Македония,което е в сила от април 2004 г.предвижда прогре-сивна асиметрична либерализация на търговията.Характерна за Македония е голямата миграция,в следствие на която през 2005 г. сумата на изпратените от емигрантите сред ства е по-голяма от сумата на преките чужди инвестиции.От 4 април 2003 г. Македония е член на СТО.Индексът на търговска отвореност на страната за 2000 г. е 0,9525 и е най -високия за страните от региона.В износа преобладават промишлените стоки /69,4%/. Страната внася главно горива електричество и моторни транспортни средства.Албания в продължение на години е типичен пример за автархична икономика.Индексът на тър говска отвореност е най-ниският за региона през 2000 г.-0,3711.И при износа,и при вно са доминират промишлените стоки.Делът на ЕС/25/ в общия износ превиша ва 80%.

При анализа на търговската отвореност на региона и на общото в търговската политика на страните от региона докторантката стига до следните основни изводи:

1.Страните от ЮИЕ либерализират външната си търговия по три линии-чрез преговори с ЕС,чрез двустранни и многостранни регионални споразумения,чрез присъединяване-то си към СТО.Обект на по-специален интерес в случая е регионалния аспект на либе-рализацията;

2.Изчисленията сочат,че с най-висок индекс на обща търговска отвореност през 2007 г. е България /1,23/,следвана от Македония и Босна и Херцеговина.Под средните стойнос-ти са Хърватия,Румъния и Сърбия,а най-затворена е икономиката на Албания /0,37/;

3.С най-висок индекс на регионална търговска концентрация през 2007 г.е Босна и Хер-цеговина /0,33240/,следвана от Македония,Сърбия и Черна гора,Хърватия,България и

Албания.Най-нисък през 2007 г. е делът на регионалната търговия на Румъния;

4.По отношение на макроикономическите показатели-с най-висок БВП на глава от насе лението през 2007 г. е Хърватия,следвана на значителна дистанция от Румъния.Сърбия, Черна гора и България са в една група със сходни показатели.Босна и Херцеговина,как-то и Македония образуват трета група.Последни в класацията са Албания и Косово;

5.Основен двигател на на икономическия растеж в страните от региона са преките чуж-

ди инвестици.Въпреки че като цяло регионът все още не може да привлече достатъчно

капитал,в изследването си от юни 2008 г. “Прайсуотърхауз Купърс” определя България,

Румъния и Сърбия като “златния триъгълник”,тъй като индексът ги извежда сред пър-

вите 7 държави,препоръчани за инвестиции.85% от всички чуждестранни инвестиции в

региона според изследване на “Ърнст и Янг” от октомври 2006 г. са насочени към Румъ

ния,България и Турция;

6.Напредъкът по отношение на либерализацията на търговията в ЮИЕ,по оценка на док торантката не е значителен,но все пак е обнадеждаващ.По оценка на Световната банка от 2006 г. Дания и Швеция заемат съответно първо и второ място в класацията на стра-ните,търгуващи най-активно със съседните си държави.От ЮИЕ България е на 45-то,Ру

мъния-на 72-ро,Македония-на 96-то,Албания на 100-то,Хърватия-на 109-то и Босна и

Херцеговина-на 122-ро,Сърбия и Черна гора-на 123 място от изследвани 155 държави.

/виж стр.146/;

7.Анализът доказва,че регионалното сътрудничество влияе положително върху развити ето на взаимната търговия в ЮИЕ;

8.Най-общо: сравнително ограничения обем на регионалната търговия е резултат или

от политическата нестабилност,или от преструктурирането на икономиките,или от сход

ната стокова структура и липсата на трайна вътрешноотраслева специализация,или от

лошата инфраструктура и неблагоприятната бизнес среда,или от прилаганите спрямо вноса мита и нетарифни регулатори.

Последната,трета глава на дисертационния труд е озаглавена “Влияние на регионал-ното сътрудничество върху търговията на България”.Тя е и най-малка по обем-23

страници.Обект на анализ са основните показатели за състоянието и развитието на Бъл гария,търговската отвореност и търговската политика на страната,динамиката на регио-налната търговска отвореност,търговията по страни,мерките,насочени към насърчаване на регионалните търговско-икономически връзки.

Докторантката констатира,че през разглеждания период външната търговия на Бълга-рия,както и БВП се развиват динамично.По данни на СТО за 2006 г. в световния стоков

износ и внос България заема съответно 66-то и 58-мо място.Външнотърговската ни спе-циализация,по оценка на г-жа Атанасова е нискоефективна,т.като в износа преоблада-ват продукти с ниска добавена стойност.Във вноса доминират горивата,машините и

оборудването,което според нея е добър показател,ако се приеме,че това са инвестици-онни стоки,генериращи производство.Една от характеристиките на българската външна търговия е твърде голямата концентрация върху един неголям кръг от държави-от пър-

вите 20 търговски партньори България внася 93% от всички селскостопански продукти и 99% от всички промишлени стоки.Външнотърговското салдо през разглеждания пери од е отрицателно.

България е член на СТО от 1.12.1996 г.Като член на ЕС от 1.01.2007 външните ни отно-шения в областта на търговията се регламентират от законодателството на Съюза и по-

специално от принципите на Общата търговска политика на ЕС,прилагани в съответст-вие с договореностите на СТО,а така също-на базата на двустранните споразумения на ЕС с трети страни.Търговската отвореност на България през 2007 г. е 1,2 и този показа-тел значително превишава средния за страните от ЮИЕ.За периода 2001-2007 г. Бълга-

рия има положителен баланс в търговията със страните от ЮИЕ.Индексът на регионал

на търговска концентрация за България не се отличава съществено от средния за регио-на.Що се отнася до спецификата на търговията ни с отделните страни от региона,докто-

рантката е акцентирала върху следните по-важни особености:

-Румъния е основният ни външнотърговски партньор.За Румъния изнасяме минерални горива,мед и медни изделия,облекла и аксесоари,машини,стомана,а внасяме минерални горива,стомана,руда,пластмаси.Върху развитието на двустранните търговски връзки благоприятно влияе хармонизацията на законодателството в областта на единнния вът-

решен пазар на ЕС;

-На второ място в регионалната ни търговия са Сърбия и Черна гора.В износа ни преоб-ладават суровините,материалите и стоките с ниска степен на добавена стойност.От Сър бия и Черна гора внасяме стомана,руди,пластмаси,животински и растителни мазнини.

-Македония е третият ни търговски партньор от страните от региона.България изнася ел.енергия,минерални горива,стомана,пластмаси а внася руди и концентрати на цветни метали,вино,селскостопански продукти,метални отпадъци,строителни материали.

-За Хърватия изнасяме минерални горива,месо,захар и захарни изделия,пшенични изде-лия,стомана,а внасяме минерални горива,пластмаси,електроуреди.

Според докторантката по-нататъшното развитие на стокообмена между страните от ре-гиона зависи много от подобряването на инфраструктурата,както и от по-нататъшната либерализация на търговията.Значителен е и потенциалът на чуждестранните инвести-ции.Не трябва да се забравя,във връзка с това,че фирмите-инвеститори,които влагат средства в България и Румъния са потенциални инвеститори и в Западните Балкани.

Основният извод в края на тази глава е,че либерализацията на регионалната търговия



влияе положително върху повишаването на износа на страната ни към страните от

Западните Балкани,което е потвърждение на хипотезата,дефинирана в увода,че ре-

гионалното сътрудничество има благоприятно въздействие върху развитието на външната търговия на България /стр.175/

Заключението обобщава основните изводи в текста,като наред с това акцентира върху

реалните рискове и възможности.Един от основните рискове е запазващата се все още известна политическа нестабилност в Западните Балкани.Човешкият ресурс, който е сред най-важните за икономическия растеж,липсва в стратегиите за развитие на пове-чето страни от региона.Нито една от държавите от ЮИЕ не е декларирала приоритетно развитие на високотехнологични производства,което означава ниска добавена стойност на продукцията и съответно нисък ефект от международната,в т.ч. и от регионалната търговия.

В представените ми за рецензирани материали освен дисертационния труд фигурират

и публикациите на Румяна Атанасова по темата.Това в частност са 1 монография-“Ико-номическото развитие на Югоизточна Европа”,публикувана в официалния журнал на Асоциацията на икономическите университети от Южна и Източна Европа и Черномор ския регион през 2006 г.,1 статия на тема “България с добри шансове да запази положи-

телен търговски баланс в Югоизточна Европа”,публикувана в сп.”Панорама на труда”,

бр.2/2008 г. и 1 доклад на тема:”Динамика на търговията в ЮИЕ”,изнесен на конферен цията “Европейската интеграция като двигател на реформите в ЮИЕ”,проведен в Бел -град,Сърбия на 4.04.2009 г.Последният материал не ми е представен,а другите два са

по темата на дисертационния труд.

Като цяло дисертационният труд представлява едно сериозно и задълбочено изследва-

не на една твърде сложна и вътрешнопротиворечива проблематика,свързана със състоя-нието и перспективите на развитието на региона на ЮИЕ като цяло,а така също - и на двустранните търговски отношения на България с тези държави в частност.Оценката ми за резултата от положения труд е подчертано положителна.Разработката има ясно изразен аналитичен характер.За целите на този анализ са използвани огромен брой първоизточници,в т.ч. изследвания,доклади и статистическа информация.Научният апа-рат е използван прецизно.Изводите са добре премислени,като цяло верни и добре аргу-ментирани.Езикът е ясен,а стилът-подчертано индивидуален.Разработката изобилства с примери,таблици и графики,изведени чрез конкретен анализ.Поради значителния и обем,част от тази информация е дадена в приложение в края на разработката. Резулта-тите от анализа потвърждават първоначалните хипотези,дефинирани в увода.

Разработката има и известни слабости:1.Главите не са балансирани прецизно.Последна-та, трета глава е в общ обем 23 страници,докато ориентировъчния обем на предходните 2 глави е по около 75 страници;2.Индексите,които докторантката използва за целите на анализа във втора глава не са дефинирани прецизно.Не е прецизирано и възможността за приложението им;3.Комичен е текстът на легендата към фиг.5 на стр.64,където, въп-реки че картата е черно-бяла,държавите са диференцирани по групи чрез други цветове -тъмносиньо,светлосиньо,червено,оранжево,зелено.

Според мен,в дисертационния труд на Румяна Великова Атанасова на тема “Регионал-ното сътрудничество в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната тър-говия на страните от региона “ могат да се открият следните по-важни приносни момен ти с научен и приложен характер:

1.Доразвита е представата за региона като обект на икономическа политика,предвид не

само териториалното,но и функционалното му измерение;

2.Проследена е динамиката на регионалната търговия на страните от ЮИЕ и са анализи

рани основните закономерности,свързани с това през периода 2000-2007 г.;

3.Предложен е метод на анализ,даващ възможност за точно измерване на търговската отвореност и концентрация на страните от региона през разглеждания период;

4.Сравнителният анализът на регионалната търговска концентрация на ЮИЕ,както и то зи на страните от скандинавския регион потвърждава първоначалната хипотеза,че ин-теграцията стимулира развитието на регионалното сътрудничество;

5.Изследвани са възможностите за стимулиране на стокообмена,в т.ч. чрез двустранни

и многостранни споразумения;

6.Анализът и изводите могат да бъдат твърде полезни и за практиката,имайки предвид факта,че регионът като цяло притежава значителен потенциал за развитие.

В заключение бих искал да споделя и отличните си впечатления от досегашната работа на г-жа Румяна Атанасова по темата,както и от вниманието,с които тя прие бележките, направени от преподавателите от катедра “МИО и бизнес” при вътрешното обсъждане на дисертационния труд.

Позволявам си,имайки предвид резултатите от положения труд,да предложа на уважае-

мите членове на Специализирания научен съвет по икономически теории и международ

ни икономически отношения да присъдят на Румяна Великова Атанасова образовател-ната и научна степен “Доктор”.

28.09.2009 Рецензент:.........................................................



София /Доц.д-р Д.Стойков/




Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница