Р е ц е н з и я от проф д-р Евгения Калинова

Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

докторант по Съвременна история

в катедра „Нова и съвременна история“ – Исторически факултет,

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Професионално направление 2.2 История и археология

/Нова и най-нова обща история/

„АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ВОЕННИ, ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И ЧОВЕШКИ АСПЕКТИ“

за присъждане на образователната и научна степен ,доктор“
Дисертацията на Радослава Масларска е поредното доказателство, че темата за Втората световна война не губи своята актуалност и гледните точки към нея продължават да се множат. Докторантката е включила в своя изследователски периметър проблемите, свързани с един епизод от тази война, който е може би най-травматичният за българите – бомбардировките на САЩ и Великобритания от края на 1943 г. до пролетта на 1944 г.

Макар в заглавието на дисертацията да са изброени няколко аспекта на тези бомбардировки, вниманието на авторката е съсредоточено върху дипломатическите и човешките измерения, а военните са само маркирани и с основание – те са вече доста добре представени в българската историография. Това в голяма степен се отнася и до дипломатическите аспекти, макар проучването им обикновено да е в по-широките рамки на отношенията в самата Антихитлеристка коалиция и на политиката й към България. Човешките измерения обаче, както често се случва, досега са били подминавани, тъй като този тип проблеми не са сред предпочитаните от българските историци. Тук, според мен, са и основните приноси на докторантката.

Дисертационният труд е в обем от 247 с. текст и 19 приложения – общо 279 с. Значителна част от него е разработена на основата на архивните масиви в Централния държавен архив, повечето от които се въвеждат за първи път в научно обръщение. В увода на дисертацията е направен добър извороведски преглед на тези документи. В него обаче трябваше да присъства уточнението, че колекциите на Софийския градски и окръжен архив (СГОДА) и Централния държавен исторически архив (ЦДИА) вече от доста време не съществуват отделно, а са в Централния държавен архив и би било по-добре и в изложението, и в библиографията те да бъдат цитирани с актуалните им обозначения. Докторантката е включила и публикувани в сборници документи, вкл. на английски език, отнасящи се до съществени проблеми, свързани с изследването. Макар и в по-скромен обем, тя използва и статии от някои български и англоезични вестници. Добро впечатление правят уменията й да работи с мемоарни свидетелства и дневници. В библиографията към дисертацията са посочени 89 заглавия, от които 62 на български.

В структурно отношение дисертацията се състои от увод, три глави и заключение. В увода докторантката подчертава, че си е поставила за цел да приложи комплексен подход към темата за англо-американските бомбардировки, като изследва различни нейни аспекти във вътрешен и международен план. Същевременно тя обосновава и изключването от проучването на такива проблеми като чисто военните (макар и те да са в заглавието на дисертационния труд) и ефектите от бомбардировките над градовете и селата извън столицата. Последното, макар и донякъде оправдано с оглед на темата на дисертацията, за съжаление, отново оставя едно „бяло поле“ и прави невъзможна цялостната реконструкция на картината на бомбардировките. Изследователските задачи, които Радослава Масларска си поставя, включват анализ на причините за англо-американските бомбардировки и мястото им във военното планиране на Антихитлеристката коалиция; адекватността на действията на държавните и общинските институции; реакцията на населението и неговата подготвеност да посрещне голямото изпитание (с. 8).

Стремежът да се излезе извън чисто военните аспекти и да се разшири погледът в посока най-вече на мерките, които властите предприемат за защита на населението, както и на човешките измерения, вкл. на микроравнище, заслужава висока оценка. Позитивите на този подход щяха да са още по-видими, ако докторантката бе направила необходимия историографски обзор по темата. Той е още по-нужен, за да се открои какво е постигнато от българските и чуждестранните историци по въпроса за дипломатическите измерения на бомбардировките, за планирането им от бъдещите победители, за надеждите, които те им възлагат, за реакцията на българските управляващи. Само по този начин докторантката би имала реалната възможност да прецени какъв е нейният собствен принос по този въпрос.

Може би тук е мястото да обърна внимание на едно разминаване – докторантурата е в професионално направление 2.2 История и археология с уточнение, че е по „Нова и най-нова обща история“, а по същество дисертацията е разработена от гледна точка на българската история. Това разминаване можеше да се преодолее, ако докторантката беше извела на преден план темата за бомбардировките изобщо (т.е. не само над България) в стратегията и тактиката на Антихитлеристката коалиция и в този контекст бе разположила българския случай. За целта би било нужно историографско представяне на темата в чуждестранната научна литература (Р. Масларска използва такава, но в увода липсва анализ на постигнатото в чуждата историография), както и обособяване на отделна глава за съюзническите бомбардировки в политиката на коалицията. Тези проблеми са засегнати в различна степен в отделните части на изложението, но се размиват в българския контекст. Бих препоръчала в увода да се даде обосновка на структурирането на отделните глави, както и аргументи за хронологическите рамки на изследването, защото то не обхваща само времето на 11-те бомбардировки над столицата от 14 ноември 1943 до 17 април 1944 г.

Първата глава на дисертацията, озаглавена „Реалностите на „символичната война“ на Царство България срещу Великобритания и САЩ – военни, дипломатически и институционални аспекти (1941–1943 г.)“, включва два параграфа, с вътрешна граница лятото на 1943 г., която намирам за адекватна, доколкото е свързана с обрата в хода на войната. Самата глава има характер на въведение, тъй като обхваща периода от влизането на България в Тристранния пакт до началото на бомбардировките над София през ноември 1943 г. В нея е отделено място (според мен, то би могло да бъде значително разширено) на възприемането от страна на западните съюзници в Антихитлеристката коалиция на тактиката на бомбардиране на градски и индустриални центрове. Посочени са резултатите от първите бомбардировки над българска територия през пролетта и началото на лятото на 1941 г., като докторантката подчертава неподготвеността на населението за такива въздушни удари, както и слабостите на противовъздушната отбрана и недостатъчното въоръжение на българските ВВС.

На основата на архивни документи са проследени опитите на държавната власт да помогне на пострадалите и да организира защитата в случай на нови атаки чрез приемане на съответните постановления и закони и създаване на институции като Дирекцията за гражданска мобилизация. В изложението е разкрита организацията на Противовъздушната отбрана, създаването на защитни групи, подготовката на пожарните и медицинските звена, изграждането на обществени скривалища. Приведените факти са достатъчни за аргументиране на извода на докторантката, че макар и властите да разполагат с повече от две години след въздушните удари от 1941 г., те не съумяват да се подготвят напълно за бъдещите изпитания от този род, вкл. и поради германските внушения за неизбежната победа на Райха и илюзиите на българските управляващи, че обявената през декември 1941 г. война на САЩ и Великобритания ще остане „символична“ (с. 47). Впрочем, читателят би очаквал още в началото на първата глава да намери анализ на това външнополитическо решение, след като в цялата дисертация става дума именно за последиците от него.

Вторият параграф на първата глава обхваща месеците от обрата в хода на войната до началото на бомбардировките над България (т.е. от юли до ноември 1943 г.). За съжаление, в изложението този обрат е съвсем бегло представен (при това – почти в края на параграфа – с. 60–61), а именно той прави възможно бомбардирането на българската територия и както самата докторантка подчертава, кара „ръководството на държавата и общината да ускорят подготовката си за евентуални въздушни нападения“ (с. 49). Мерките, които общинските власти в столицата предприемат в сътрудничество със столичния гарнизон, са подробно проследени в архивните документи на общината. От тях е видно каква е организацията на създадените по райони защитни групи; как се прилага Законът за гражданската мобилизация; какъв е планът за евакуация на част от населението на София и за преместване на някои учреждения в провинцията.

Положителна оценка заслужава представянето на основните моменти във военното планиране на западните съюзници през 1943 г., в хода на което е решено нанасянето на стратегически въздушни удари върху Германия и нейните сателити, вкл. върху цивилно население. Подчертана е активната роля на Лондон за приемането на решение за бомбардировки над България, допълнена с позицията на САЩ. Не бих казала обаче, че причините за отношението на едната и на другата страна към България в годините на войната са напълно изяснени. Те вече са били анализирани в редица монографии и статии на български и чуждестранни автори и докторантката би могла да ги използва и отрази. Същевременно бих искала да изтъкна интересното сравнение, което тя прави между планирането на бомбардировките над Италия и на тези над България, както и между целите, които си поставят съответно американската и британската страна с използването на въздушните удари върху българското население (с. 68–69). При евентуални бъдещи занимания с темата, Радослава Масларска би могла да се съсредоточи именно върху сравнителния анализ на бомбардировките над България и тези над другите германски съюзници и последиците им и това ще бъде важен принос в осмислянето на този епизод от войната.

В центъра на дисертационния труд е втората глава, озаглавена „Битката за София – кошмарът на реалната война (1943–1944 г.). Първият й параграф е посветен на първата фаза на въздушните атаки над София, обхващаща времето от ноември до декември 1943 г. Докторантката точно аргументира определянето на София като легитимна военна цел за западните съюзници и подчертава, че целта на кампанията „не е само военно-политическа, но преди всичко е психологическа – да бъде насаден ужас сред българските граждани, за да свалят те доверието си от правителството и да искат излизане от войната“ (с. 76). Съвсем логична е предложената на с. 77 периодизация на бомбардировките и характеристиките, които авторката прави на всяка от трите посочени от нея фази.

Следващите страници в дисертацията мога да определя като приносни, защото разкриват убедително картината на последиците от първите масирани въздушни удари върху София в края на 1943 г., които водят до паника и стихийна евакуация. Проследени са реакциите както на населението, вкл. и чисто човешките им измерения, така и тези на властите – особено ролята на общината при организиране защитата на хората и запазването и възстановяването на градската инфраструктура. Важен проблем, който привлича вниманието на докторантката, е начинът, по който резултатите от бомбардировките се отразяват върху отношенията между съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Тя го проследява най-вече по публикации в западната преса, но можеше да анализира и публикуваните материали в сборника „Говори Лондон Предавания на ББС за България през Втората световна война“. Накратко е представен и ефектът от бомбите върху поведението на Турция, както и върху образа на съюзническа Германия.

Естествено, в изложението намира място и българският политически отговор – сондажи за евентуални преговори за постепенно излизане от Тристранния пакт, но при задължително прекратяване на бомбардировките, докато се водят преговорите. С оглед на историческата коректност обаче трябва да се поясни, че сондажите не започват след бомбардировките, а още от пролетта на 1943 г. В този контекст докторантката засяга и съветската позиция по въздушните удари. Позовавайки се само на една публикация на руски автор, тя твърди, че тези удари носят „определена изгода на съветското ръководство“, а „в новоразкритите съветски архиви в тях има твърде малко оценки и коментари на кремълските ръководители по този въпрос“ (с. 96). Всъщност, въпросът би трябвало да се разгледа през призмата на съветската политика към България, с която СССР има запазени дипломатически отношения и във връзка с договореностите между „тримата големи“ в Техеран. Докторантката би трябвало задължително да използва и сериозната монография на Людмил Спасов „България и СССР 1917-1944: Политико-дипломатически отношения“, както и публикации по темата на други руски историци. Включването на повече научни изследвания и документи по важната за дисертацията проблематика, свързана с плановете и действията на СССР, САЩ и Великобритания към България, ще придаде повече дълбочина и убедителност на изводите в края на параграфа.

Сериозен принос в дисертационния труд представлява параграфът, посветен на столицата и „кошмарът на бомбардировките“ от януари 1944 г. В него убедително и на основата на архивни документи, преса и мемоари е възстановена драматичната картина на София, когато животът е парализиран от многото жертви, разрушенията и паническата евакуация на жителите. Показано е как общественият, административният и икономическият живот на града замира, а ситуацията в околностите на столицата се усложнява от прииждащите хора. Много убедително са разкрити мащабите на разрушенията и трудностите от различен характер при преодоляването им (вкл. дейността на Комисарството по евакуацията), като разказът е подробен и аргументиран. Отлично са представени обществените настроения, повлияни както от падащите бомби, така и от невъзможността на държавата да окаже очакваната помощ.

В противоположна посока са оценките ми за следващия параграф на втора глава, в който на 23 страници се разглежда Върховното комисарство на военновременното стопанство. Докторантката трябва сериозно да аргументира необходимостта от включването му в изложението в толкова разгърнат вид. По същество само част от дейността на комисарството засяга темата на дисертацията и тя можеше да се включи в другите параграфи. Подробното представяне на всички аспекти на избора на Върховен комисар, на организацията на работата, на стопанските връзки с Германия едва ли допринасят за изясняване на основните проблеми на бомбардировките и последиците им. При това липсват архивни източници, не е посочено има ли други изследвания за комисарството и то е представено почти единствено чрез мемоарите на П. Аладжов, а параграфът дори и хронологически не се вписва в рамките на втората глава.

Третата глава на дисертацията започва с важен за темата изследователски проблем – опитът на България да започне преговори за излизане от съюза с Германия и предотвратяване на нови бомбардировки. Докторантката акцентира върху българо-американските контакти от края на 1943 г., но за по-дълбоко вникване в същността им бих препоръчала да се използват изследванията на В. Тошкова и по-широк кръг документи, които да представят спецификата на плана на полк. Донован за откъсване на България от Оста, мисията на Анжело Куюмджийски в Турция, съгласуването на американските намерения с Москва и реакцията на Лондон. Добре би било да се ползват и български архиви, както и сборника „Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война“. Изложението оставя впечатление за известна хронологическа разхвърляност, а има и повторения с моменти от втора глава (напр. на с. 161). За изясняване на отношението на Москва към бомбардировките от началото на 1944 г. е задължително познаването на изследванията на Людмил Спасов, документите, публикувани от Петя Димитрова и Манчо Веков и особено ценния сборник със съветски документи „Примирието между СССР, Великобритания, САЩ и България (януари – октомври 1944 г.)“, тъй като изграждането на изложението само по преразказ на документи, произлизащи от едната страна (в случая от не по-малко ценния сборник „Allied Deliberations on Bulgaria: World War II.“), не разкрива сложността на отношенията между трите водещи сили от Антихитлеристката коалиция.

Друг кръг проблеми, които привличат изследователския интерес на докторантката и са важни за изясняване на темата на дисертацията, се отнасят до решението за спиране на бомбардировките, за да се започнат преговори между България и западните съюзници за излизането на страната от съюза с Германия. Радослава Масларска прави добър анализ на американските документи от февруари-март 1944 г. и обяснява решението на Вашингтон за спиране на въздушните удари, като очертава и различията в американските и британските виждания за смисъла и обхвата на бомбардировките над България като резултат от цялостната им стратегия за следвоенното бъдеще на Балканите (с. 169–173). Подновяването на въздушните удари през март 1944 г. с основание е обяснено със забавянето и неуспеха на опитите за преговори с България. Следва успешно реконструиране на последиците от шестте тежки бомбардировки над София, продължили до 17 април 1944 г., които според Радослава Масларска, изменят из основи архитектурната среда и градската инфраструктура (с. 180–181). Според докторантката прекратяването на въздушните удари е свързано с оценката на американското командване за ефекта от тях като „военно необоснован и политически контраефективен“, тъй като увеличава антиамериканските настроения и улеснява намеренията на Москва.

Съвсем на място в дисертацията е вторият параграф, посветен на начина, по който българската пропаганда отразява въздушните битки на различните фронтове в хода на войната; подготовката на българите за бомбардировките; последиците от ударите върху София и реакцията на властите. Докторантката използва публикации в някои водещи български вестници и откроява две фази в начина на отразяване на бомбардировките от ноември 1943 г. до май 1944 г, като границата според нея е първата тежка въздушна атака от 10 януари 1944 г. Анализът и изводите за спецификата на пропагандата във всеки от двата периода са задълбочени и убедителни.

На пропагандните внушения, правени според интересите на управляващите в условията на всеобхватна цензура, Радослава Масларска противопоставя писмата и личните документи на евакуираните софиянци, както и мемоарните им свидетелства. На тяхната база, допълнена с архивни документи, тя представя постепенната нормализация на живота в столицата след бомбардировките, както и отражението й в пресата. В изпълнение на споменатите в увода на дисертацията намерения за пречупване на събитията през призмата на микроисторията, докторантката се спира и на отделни казуси, разкриващи поведението на обикновени хора, което според нея „също е подвиг“ и важен елемент от общата картина на войната.

Последният параграф е по-скоро необичаен за историческо изследване, защото представя отражението на Втората световна война в българската художествена литература. Според мен, обаче, той има своето място в дисертацията заради спецификата на нейния предмет. Бомбардировките наистина могат да се разберат по-добре, ако днешният читател съпреживее понесеното от българите в онези трагични дни. Докторантката успешно представя преживяванията на хората под бомбите, отразени в художествената литература. Все пак, смятам, че би могла да разшири този подход с включване и на други изкуства (напр. изобразително), а и по възможност да концентрира разказа само върху темата за отражението на бомбардировките, тъй като представянето изобщо на Втората световна война в литературата и изкуството е нова тема, само отчасти свързана с тази на дисертацията.

В краткото заключение са припомнени числата, свързани с жертвите и разрушенията от бомбардировките, както и трите им фази. И тук е пропусната възможността да се сравнят въздушните удари на съюзниците над България с тези, нанесени от тях над другите германски сателити.

Библиографията коректно отразява използваните архиви и литература, но едва ли е нужно да се изброяват отделните архивни единици. Под общото название „Научна литература“ са изброени разнородни издания, голяма част от които няма как да се включат в това понятие – напр. сборници с документи, мемоари и публицистика, дневници, литературни произведения. Те трябваше да се обособят по-прецизно в съответни раздели, по утвърдените начини на библиографско описване на подобен род източници. Приложенията в края на дисертационния труд са подходяща илюстрация на изложението.

Докторантката показва изградени умения за академично писане. Стилът й заслужава висока оценка. Бих препоръчала само „изчистването“ на някои неточности (напр. на с. 14 – „виенският хотел „Белведере“; с. 156 – правителството на Ив. Багрянов „се сформира на 10 юни 1944 г.“; с. 175 – „Тито се обявява в полза на свободна и независима македонска държава“). Авторефератът отразява основните моменти в дисертацията, а докторантката е представила и четири статии (три от които под печат) по темата на дисертационния труд.

Общото ми впечатление от представения дисертационен труд е положително. В него най-висока оценка заслужава изследването на подготовката на държавната и общинската власт за предизвикателствата на бомбардировките; реалните действия, предприети за защита на населението и за преодоляване на разрушенията, както и реакцията на обикновените хора, изправени пред ужаса на въздушните нападения. В този аспект трябва да се търсят и най-важните приноси на докторантката, която успява да покаже умение за анализ на разнородни източници, за да представи една подробна и въздействаща картина на изпитанията, които преживява българската столица.