Р е ц е н з и я от проф д-р Светла Генова Ракаджийска по конкурс



Дата01.05.2018
Размер137.41 Kb.
#67517
До СНС по “ Отраслова и фирмена

икономика” при ВАК – София
Р Е Ц Е Н З И Я

от проф. д-р Светла Генова Ракаджийска

по конкурс за придобиване на научното звание” доцент” по научната специалност 05. 02. 18” Икономика и управление на отраслите” / балнео, СПА и уелнес туризъм/, обявен от Стопански факултет на Софийски университет” Св. Климент Охридски” за нуждите на катедра” Икономика и управление на отраслите” с единствен участник Йордан Петров Йорданов, д-р по икономика.

Уважаеми, г-н Председател,

Уважаеми членове на СНС,

позволете ми да представя своята рецензия както следва:


1. Някои биографични и професионални данни за кандидата за доцент, д-р Йордан П. Йорданов
Йордан П. Йорданов е роден на 17. 04 1952 г. в град Костинброд.Семеен с две деца. Средното си образование, с квалификация среден техник по фина механика и оптика получава в техникума по фина механика и оптика “ М. В. Ломоносов” в гр. София. Висше образование с квалификация икономист получава през 1977 г. в УНСС/ ВИИ “ К. Маркс”/, гр. София, завършвайки специалността “ Управление и планиране на народното стопанство”. През 1981 г. като докторант на Ленинградски финансово- икономически институт” М. В Вознесенский” защитава докторска дисертация на тема: “ Въпроси на взаимната връзка между външнотърговските и вътрешните цени на едро в България” .Професионалният стаж на г-н Йорданов е свързан с множество институции и фирми. Започва като научен сътрудник ІІ степен в ИМОСИ – гр. София, След около година и половина работа в института, от 1983 г. до 1991 г. вече е главен специалист и главен експерт последователно в Държавния планов комитет, Държавната планова комисия и Министерство на икономиката. След това през период от две – три години изпълнява функциите на експерт маркетинг, директор и главен експерт в търговски отдел, съответно във фирмите СД”Лереа” – гр. София; “Ай Пи Ен трейдинг “ ООД- гр. София; “ Транс комплект” ООД” – София. Три години е директор на дирекция” Бизнес планиране, анализ и оценка на инвестициите” при ЦКС – гр. София. Следват позиции на координатор проучвания, развойна дейност и специални практики във “Вега Стар” ООД-гр. София; търговски мениджър и експерт маркетинг, оферти и цени във “ХДМ” ООД – гр. Хасково; консултант пазарни проучвания при “МКТ” ООД – гр. София; аналитик – проучване на пазара в “ Лидера Трейдинг” ООД-гр. София. От началото на 2008 г. г-н Йорданов посочва, че е експерт “здраве и безопасност на труда” във фирма” Валдес 96” ЕООД-гр. София , която се занимава със строителство и архитектура. От посоченото до тук се вижда, че г-н Йорданов няма пряк трудов стаж в сферата на туризма, нито специализирано образование / участвал е през последните пет години в две краткосрочни образователни специализации, свързани с туризма/. Член е на борда на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм/ БАСЕТ/. Същевременно, по представените от него материали се вижда, че той участва активно в разработването на различни проекти, изпълнявайки ролята на консултант по селски и екологичен туризъм, консултант по рекреационен туризъм, консултант по културен туризъм, консултант по маркетинг на локална туристическа дестинация, национален консултант по балниео СПА и Уелнес туризъм. В защита на консултантските умения на г-н Йорданов са представени отзиви и служебни бележки от Българския съюз за балнеология и СПА туризъм относно разработването на нова национална доктрина за развитие на маркетинга и рекламата на българския туристически продукт и за развитие на целогодишните, в т. ч. специализирани форми на балнео, СПА и уелнес туристическо обслужване в рамките на шесте планови района на България. Трябва да се отбележи, че такъв документ не е станал публично достояние; от Министерството на икономиката и енергетиката, за това, че е бил докладчик и модератор на международен форум; от Държавната агенция по туризъм за предоставянето на текстове и материали за разработването на глава” Алтернативен туризъм” към проекта за Стратегия за развитие на туризма в България за периода 2006-2009 г.; от кмета на община Банско за участие с лични разработки в проект, посветен на трансграничното сътрудничество между общините Банско и Виница/ Македония/.

Г-н Йорданов води активен научен живот. През последните шест години, той е участвал в 12 национални научни и научно- практични конференции и 8 международни. Владее английски и руски езици, които обаче не е използвал пълноценно защото в неговите разработки, с малки изключения не присъстват оригинални литературни източници от чужди автори.

От 1996 г. г-н Йорданов осъществява лекторска дейност като хонорован лектор към различни университети и колежи в страната.
2. Обща оценка на научната продукция на д-р Йордан П. Йорданов, представена по конкурса за доцент.
В два списъка кандидатът за доцент представя своите разработки/ не всички са публикувани/ в общ обем от 39 заглавия и по негови изчисления -780 нестандартни страници. По видове разработките са :

Монографии – три броя със заглавия: “ Маркетингът в българския балнеологичен туризъм”, “ СПА и Уелнес туризъм” и “СПА и Уелнес туризъм с дъх на вино и история”. Последното заглавие е представено в ръкопис, придружен от служебна бележка, че ще бъде издадео от националната лозаро-винарска камара. Първите две заглавия са отпечатани, рецензирани, но без посочване на издателство. Общият обем страници на трите разработки е 488;

Статии – 20 броя , общо 69 страници в т.ч.:

публикувани в специализираното браншово издание” Туристически пазар”/с наименование през 2006 г.” Туристически мениджмънт и развитие” – 9 броя с общ обем от 20 страници;

публикувани в сп. “Енергиен наблюдател”, издание на Кроском груп ООД – 1 брой, 4 страници;

публикувани в специализирано медицинско списание “ Клинична рехабилитация и балнеология” – 2 броя, 6 страници;

публикувани в специализираното списание” Лозарство и винарство” на Националната лозаро-винарска камара – 3 броя, 10 страници;

публикувани в академични списания:

Сп.” Икономика и управление” на ЮЗУ” Н. Рилски” – 3 броя, 22 страници като едната статия е на английски език / 2 страници/;

Сп.”Управление и устойчиво развитие” на ЛТУ- гр. София- 2 броя, 7 страници.

Трябва да се отбележи, че посочените публикувани страници не са стандартни и съответно приравнени към стандартни, страниците могат да се удвоят до 138. Въпреки това, обемът на всички статии е под обичайния минимум за такъв вид разработки.

Представени са общо пет доклада, от които един е публикуван в сборник/ публикация № 24/, този под № 26 се препокрива със съдържането на статията под №8.

Представените в списък №2 разработки на автора са с различен характер, нерецензирани, без официално потвърждение на авторско участие и приети резултати, например по проектите, по които авторът е работил. Всички те под №№ 31-39 не се рецензират.

Като учебници и учебни помагала са представени две заглавия под №№ 29 и 30: “ Валутната самоиздръжка и самофинансиране в условията на фирмена организация”- 26 страници. и “ Планиране на външнотърговската дейност” – 66 страници. И двете нямат отношение към конкурса, писани са през 1989 г. и съответно няма да бъдат рецензирани.

Кандидатът не е представил автореферата на дисертацията и публикациите към нея. Няма и изискуемия минимум от една публикация в чужбина.

В резултат на така направената справка за представените от кандидата научни разработки ще бъдат рецензирани 24 заглавия с общ обем от 626 страници.



3.Научни постижения и приноси в представените трудове
В настоящата рецензия ще се спрем основно на оценка на представените от кандидата за доцент три монографии, тъй като съдържанието на статиите и докладите е вплетено в тях.

В предговора на монографията”Маркетингът в българския балнеологичен туризъм /Философия на успешния бизнес/ на с. 7 авторът сам отбелязва: ” Текстът е скромна форма на обобщение на известни, но и на позабравени или пренебрегвани теоретични постановки и експериментално-практически резултати от десетилетни изследвания на утвърдени експерти на важни направления на националните ни природно-икономически реалности.” Именно позовавайки се на известни имена като проф. Константин Щерев, доц.Димо Караколев, доц. Стамат Стаматов, Филип Котлър и др.авторът компилира текстове, с които прави опит да докаже важността на развитието на балнеотуризма в България както и да разкрие неговите специфики, без разбирането на които не могат да се очакват задоволителни резултати.

Първоначалният прочит на заглавията на главите и параграфите, очертаващи съдържанието на книгата значително повишават интереса на читателя. Преплитат се въпроси, отнасящи се до терминологичното осветляване на разглежданото явление, до обективните предпоставки за развитие на балнеотуризма, до характеристиките на необходимите ресурси, природни и антропогенни, до представяне на международната практика в разглежданата област, до извеждане на маркетинга като основен управленски механизъм както и до формулиране на авторски виждания за съществуващите проблеми и възможностите за тяхното преодоляване. Прочитът на текста обаче не задоволява очакванията. На първо място – изключително неясен понятиен апарат. В самото заглавие на книгата фигурира определението балнеологичен

туризъм вместо утвърдилото се балнеотуризъм или балнеолечебен туризъм, термини, които присъстват в последствие в разработката. Паралелно се използват термините лечебен и възстановителен туризъм, рекреационен туризъм, медицински туризъм, курортно-лечебен и възстановителен туризъм, медицински туристически услуги, здравно-профилактични туристически услуги Използва се понятието” Национален туристически комплекс” без да се посочи какво съдържание влага авторът в него. Твърденето на с. 21, абз. 5 че характеристиката на туристите, които ползват лечебни и възстановителни услуги превръщат туризма в социален не е аргументирано.

На второ място: текстовете, свързани с оценка на пазарната среда за развитие на балнеотуризма се базират на отделни примери от туристически борси, отделни туристически фирми. Без никаква научна аргументация се декларира, че основен целеви пазар за българския лечебен и възстановителен туризъм е европейският и в частност балканският му териториален сегмент./с21,абз.2/ Такова твърдение показва, че сам авторът, който пледира за маркетингов подход в развитието на балнеотуризма не се придържа към него.В следващ абзац/с.21, абз. 5/ без подкрепата на факти се прави генерален извод, че “ контингентът на туристите или клиентите на нашита лечебни и възстановителни услуги е в сегментите на социално слабите и пенсионираните български граждани и европейци... които го превръщат в социален туризъм”.

На трето място. От гледна точка на спецификата на балнеотуризма смятаме , че текстът в параграф 2.4.” Биоклиматични ресурси като основен източник на медицинската климатология “ е излишен.

На четвърто място – извеждат се изводи и проблеми от практиката на балнеотуризма в България само на основа на мнението на автора.Така например на с. 53, абз. 1 се посочва, че хилядите, нуждаещи се българи, обхванати в програмите на НОИ към средата на 2005 г. “ не са облагодетелствани, а са просто жертви на неправилното използване на отпусканите над 10-12 милиона лева, през последните години от държавния бюджет,за лечение и възстановяване”. Не става ясно също за балнеотуризъм ли става дума или само за лечение.

На пето място. Не могат да се откроят авторскии приноси в трите глави, посветени на маркетинга на балнеотуризма. В глави трета и четвърта, в лекционен стил, се извеждат познати постановки от цитираните литературни източници. Будят недоумение формулировки на автора като “ парцелиране на пазара” с. 57 и с.118 или”Така пространствено формулираната мисия в представите на собственици и мениджъри в балнеотуризма във вид на цели за дългосрочно развитие се разработва и реализира като фирмена стратегия, с.64, абз. 1, или “ Маркетинговият подход по същество в крайна сметка изисква симбиоза между широк професионализъм или мултиспециализирана подготовка на кадрите, заети в сектора от една страна и уникалните природни дадености заедно с мултифункционална материална база от друга.”,с.71,абз. последен. Не става ясно защо авторът отнася балнеотуризма към нестопанската сфера за да ни убеждава , че и за нея маркетингът е приложим./ с.57, с.75/. Пета глава е със заглавие “ Маркетингова концепция за реализация на фирмената идея за изграждане на “ Хотел за лечебен и възстановителен туризъм”, който по наша преценка може и да не е балнеотуризъм. По наша преценка предложеният текст има характера на студентски проект с много неточности и пропуски. Отново има изключително големи лекционни текстове, няма логическа последователност р разсъжденията, липсват показатели за маркетингов анализ, предложените таблици са твърде елементарни и произволни, не произтичат от логиката на бизнеса на един балнеохотел. Не е ясно защо е отделено основно място на ресторанта, а не осигуряването, организацията, предлагането и предоставянето на балнеолечебни процедури в съответствие с предварително опознани желания, намерения и възможности на желаните клиенти - едва на с. 158 се появява позиция” балнеотерапия”.



В монографията се прокрадват текстове и за спа, и уелнес туризма.

Монографията “Спа и Уелнес туризъм”/ пазарни и технологични аспекти на развитието му в България/ според автора е книга-наръчник за подготовка на лидери. Той я определя като учебно помагало. По наша преценка , структурата на представения материал както и съдържателното представяне на СПА и Уелнес туризма трудно могат да ориентират един обучаващ се за тяхната спецификата и да го направи специалист. Логиката изисква СПА и Уелнес понятията да бъдат разтълкувани, да се разкрие същността на СПА и Уелнес продуктите и процедурите и да се посочи как те се превръщат в основна цел и съдържание на туристически пътувания откъдето да се стигне до начините за разработване и предоставяне на комплексни продукти и програми за осъществяване на СПА и Уелнес туризъм. Иначе авторът се е постарал и е събрал и обработил значителна по обем информация, включително проектни и програмни документи, свързани с предпоставките за развитие на СПА и Уелнес услугите в света и България, за динамиката на обществената среда и потребителските ценности, които определят промените в туристическото потребление на хората, за пазарната среда и маркетинговата ориентация при създаването и оферирането на СПА и Уелнес продукти и процедури в развити туристически дестинации и България. Акцентира се на кадровия проблем и ролята на държавните институции за развитие на СПА и Уелнес туризма. И в тази разработка по наша преценка няма открояване на съдържанието на понятията СПА, абревиатура, означаваща здраве чрез вода и Уелнес, абревиатура, означаваща здраве за тялото, духа и разума макар че на много места в разработката се правят едни или други тълкувания. Така например на с. 93, абз. 1 авторът пише” Световната СПА индустрия...е интердисциплинарна стопанска система с шест основни елемента на базата на които се гради палитрата от продукти, предлагани на милиони потребители по света. Основите на СПА туристическото предлатане включва съчетания на медицина, култура, козметика, хранене, фитнес,/спорт/ и природа/ дадености/.” На с. 131, абз.1 текстът гласи:” Патриархът на Уелнес концепцията, американския професор Доналд Ардел още преди тридесетина години, вкара в една на пръв поглед обикновена дума, превеждана на български с термина – добро здраве, смислов нюанс на подобряване, възстановяване на физическите, психическите и емоционалните сили на човека с цел удължаване на живота и личното му самоусъвършенстване....Започнало от издигане в култ на здравословния и природосъобразния начин на живот, Уелнес движението привлича към ценностите и приоритетите си нови и нови поддържници...” И още: “ В последните 20-30 години думата и понятието Уелнес се разглежда често като синоним или аналог на съществуващия от края на 19 век термин рекреация.” С.141,абз.6.” Приближаването и пресичането според влаганото съдържание в двете понятия: рекреация и Уелнес, става лесно даказуемо, ако се отчете припокриването в целта и основните, съставляващи нейната същност елементи,а именно: възпроизводство на физическия, психическия и духовния/ интелектуалния/ компонент на човешкото здраве./ с.143, абз.4/. Тук липсват емоциите, отразени по-горе. От гледна точка на туризма не се получава яснота за самостоятелното или взаимно обусловено развитие на СПА и Уелнес туризма. От тук по наша преценка произтичат неточностите и недостатъчно конкретизираните виждания на автора за прилагане на конкретни маркетингови модели за разработване на СПА и Уелнес туристически програми както и за изграждането на подходящи за целта туристически обекти, тяхното териториално обособяване с оглед адекватно използване на прилежащите ресурси.

Третата монография на д-р Йорданов със заглавие:” СПА и Уелнес туризъм с дъх на вино и история» заедно с текстове,познати от първите два труда, касаещи въпросите на СПА и Уелнес туризма предлага два акцента:единият е свързан с извеждане на ролята и значението на гроздето и виното като елменти на СПА и Уелнес предлагането, а вторият - с възможността за комбинирано предлагане на СПА, Уелнес и винен туризъм в райони, притежаващи необходимите за целта ресурси. Отново присъстват познатите авторски тези за богатството на българските ресурси, за неадекватното им използване, за проблемите с кадрите и необходимостта от сдружаване на заинтерисуваните страни за постигане на по-добри резултати, за пазарната среда и маркетинговата ориентация на поведението на туристическите предприятия. Значителен е обемът на емоционално обвързани текстове, свързани с разкриване на ролята на виното в битето на хората от дълбока древност/ 6000 години/ до наши дни. Отделя се повече внимание на възможностите на България за разработване на маршрути за винен туризъм и за комбинирано предлагане. И в тази разработка авторът остава верен на себе си – няма достатъчно аргументи за извежданите изводи и препоръки, често се смесват различни разсъждения като например оценка на пазарна среда и разсъждения за изискванията на маркетинга към поведението на фирмите и др. п. Обичаен похват на автора е да пише:” на база на направените анализи”, а в същност анализи няма. И в трите труда липсва икономическият аспект на изследване. Няма количествени характеристики на разглежданите явления. Правят се смели прогнози за развитието на балнео, СПА и Уелнес туризма, настоява се тези видове туризъм да се развиват приоритетно с помощ от държавата, но въобще не се споменава за някакви разчети – в какви мащаби, с какви разходи за обществото и евентуални ползи за него. Авторът развива тезата,че, разглежданите от него видове туризъм трябва да се развиват за ВИП клиенти, тоест само за високо платежни туристи, за които да се предлагат “бутикови” туристически продукти, но така влиза в противоречие с изразеното желание за мащабност на развитието на балнео, СПА и Уелнес туризма – т. е. не е аргументирал позициите си. Многократно се предлага разработване на нова законодателна и нормативна база за развитие на разглежданите видове туризъм ,но въобще не е анализиран нито един действащ национален закон или нормативен акт както и европейски такъв.Декларира се необходимост от маркетингов подход в подготовката на кадри, но не се предлага вариант за прилагането му.



4. Отражение на научните публикации на д-р Йорданов в специализираната литература.
По данни на кандидата той е цитиран веднъж от Преслав Димитров в труда му” Иновационна активност на интелектуалния капитал в туризма”цитирана е монографията “Маркетингът в българския балнеологичен туризъм.”
5.Педагогическа дейност на д-р Йордан П. Йорданов
От 1996 г. и до сега д-р Йордан П.Йорданов води лекции и упражнения пред студент от различни университети и колежи като хоноруван преподавател.В периода 1996-1998 г. е реализирал във ВСУ – Варна 600 часа приравнени към упражнения по дисциплините” Управление на изкуствата/артмениджмънт/” и “ Културен туризъм”.

В периода 2003-2004 г. името му фигурира в каталога на учебните дисциплини на НБУ, но няма представена служебна бележка за взети часове.

През учебните 2006/07 г. и 2007/08 г. кандидатът по настоящия конкурс е взел 315 часа приравнени към упражнения по дисциплината “ Индустриален маркетинг” пред студенти на Минно геоложки университет – гр. София.

През 2007 г. д-р Йорданов има сключен договор със СУ” Св.Климент Охридски” за 150 часа, приравнени към упражнения за четене на лекции и водене на упражнения по дисциплината “ Маркетинг в туризма”, но няма служебна бележка за взети часове.

Институцията, която обявява настоящия конкурс / Стопански факултет на СУ/ както и Лесотехническият университет дават служебни бележки, с които удостоверяват авторството на д-р Йорданов по няколко учебни програми, но не и за бъдещата му осигуреност с часове.

Рекапитулацията показва, че в периода 1996-2008 г. официално удостоверена е обща натовареност от 915 часа, приравнени към упражнения. В последните две години броят на часовете е 315.


6. З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Една обобщаваща преценка на кандидата за доцент д-р Йордан П. Йорданов би изглеждала така: притежава образователната и научна степен “ доктор по икономика” за дисертация, разработена по проблеми на външната търговия; представя общо 24 публикувани заглавия по проблемите на балнео, СПА и Уелнес туризма с достатъчен обем; води активен научен живот; участва като консултант в 9 проекта; чрез трудовете си и преди всичко представените монографии с общ обем от 488 страници, популяризира знание и съдейства за подобряване на политиката и практиката основно в областта на балнео, СПА и Уелнес туризма. Няма публикация в чужбина, няма участие в учебници и учебни помагала по тематиката на конкурса, официално регистрираните аудиторни часове са по- малко от изискуемите; няма официално заявена прогнозна аудиторна натовареност. Ако допуснем, че една част от несъответствията между изисквания и постигнати резултати от кандидата се дължат на документни пропуски/ за аудиторната натовареност например/ то може да се приеме, че той защитава един достатъчен минимум за да имат основание почитаемите членовете на СНС по отраслова и фирмена икономика при ВАК да гласуват положително за да бъде присъдено на д-р Йордан П. Йорданов научното звание”доцент”по научната специалност 05. 02 18. “ Икономика и управление “/ балнео, СПА и Уелнес туризъм/.

София, 04. 04. 2009 Подпис:






Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница