Р е ц е н з и я от Проф. Жеко Димитров Байчев, двмн лту, фвм, Катедра „Акушерство, гинекология, биотехнология на репродукцията, патоанатомия и биохимия на материалите представени за участие в конкурс

ЛТУ, ФВМ, Катедра „Акушерство, гинекология, биотехнология на

репродукцията, патоанатомия и биохимия”
на материалите представени за участие в конкурс за „доцент” към секция „Репродуктивни биотехнологии и криобиология на гамети” към Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов” при БАН, обявен в Държавен вестник, бр. 40, от 28.05.2010г.
В конкурса участва само един кандидат – н.с. І ст. д-р Росен Георгиев Стефанов от секция “Репродуктивни биотехнологии и криобилогия на гамети” към ИБИР при БАН. Д-р Росен Стефанов е роден през 1969г. в гр. Търговище. Завършва магистърска степен по ветеринарна медицина през 1998г. в Тракийски университет гр. Стара Загора. През 1998г. е назначен като специалист в ИБИР при БАН, през 2001г. след спечелване на конкурс е назначен за н.с. в същия институт. В периода 2001-2008 г. израства от н.с. ІІІ ст. до н.с. І ст. През 2007г. след успешно защитена дисертация на тема „Антиоксидантна защита на сперматозоиди от видовете Ovis aries и Bos taurus при in vitro съхранение” му е присъдена от ВАК образователна и научна степен „доктор” по научната специалност „Развъждане на селскостопанските животни, биология и биотехника на размножаването”, шифър 04.02.01.

За участието си в конкурса д-р Росен Стефанов представи необходимите документи: автобиография, диплома, ДВ, списъци на научните трудове, на участия в научни форуми, справки за цитиранията, приносите, копия от научните трудове и допълнително поисканата от мен справка на публикуваните статии в списанията с общ Impact Factor 1,408. Представен е и препис-извлечение от протокол №1 на НС на ИБИР при БАН. Спазена е процедурата за участие в обявения конкурс съгласно Закона за развитие на академичния състав в Република България.

В списъка на представените публикации от кандидата по конкурса са включени 34 заглавия, от които един автореферат от защитена дисертация за присъждане на научна степен „доктор” № 1 и четири броя публикации №: 2, 3, 4 и 5, включени в дисертацията. В частта „Участия в научни форуми” са представени общо 25 заглавия от резюмета, като № 3, 4, 7, 8, 10, 11, 13-19, 23-25 са дублирани в общия „Списък на публикациите”, публикувани в списания или представени на научни форуми. В този списък останалите заглавия № 1, 2, 5, 6, 9, 12, 20-22 са резюмета, непредставени от кандидата на обявения конкурс. Независимо от положителната ми оценка за участието на н.с. І ст. д-р Росен Стефанов и колективи в научни форуми, резюмета от доклади не могат да бъдат рецензирани, а тези, представени като публикации в „Списък на публикациите”, се включват в рецензията еднократно. Ето защо на рецензиране подлежат 30 броя публикации, включително автореферат. Автореферат и 19 броя публикации са публикувани на български език, от които 8 броя в сборници от доклади на национални конференции с международно участие. 10 броя от публикациите са на английски език, като две от тях предстои да бъдат публикувани, за което има писмено уверение от приелите отпечатването им издателства. Три от публикациите на английски език са представени в списания с Impact Factor: 1 брой в сп. Andrologia и два броя в томове на БАН. Изчисленият от мен личен IF на кандидата по конкурса е 0,199. От 30 броя разработки само в автореферата си д-р Росен Стефанов е самостоятелно представен. В 5 броя публикации той е на първо място, в 5 броя на второ, и на трето и следващо в 19 броя. Това показва, че той може да ръководи научен колектив и да бъде част от него. В разработките си той участва заедно с изтъкнати наши учени, специалисти в областта на репродуктивните технологии като: М. Кичева, З. Захариев, И. Николов, М. Събев и др.

Кандидатът по конкурса представя 9 броя цитирания, като 2 броя № 6 и 9 са косвени цитирания от съавтори, участници в цитираните публикации.

Публикуваните в съавторство научни разработки на кандидата по конкурса са насочени към морфо-функционални проучвания на сперматозоиди, най-вече при кочове и по-малко при други селскостопански видове. Установени са промени и закономерности в оксидант-антиоксидантния баланс и ензимните комплекси в семенна течност. Установени са метаболитни и структурни промени при краткотрайно съхранение и криопротективни технологии на спермата. Макар и в незначителна степен, разработките обхващат стресови въздействия върху еякуляти на селскостопански животни под въздействието на сезона на получаване и технологията на отглеждане.

В основното направление сперма от кочове д-р Росен Стефанов е проучил влиянието на алкалната фосфатаза, киселинната фосфатаза, рибонуклеазата, дезоксирибонуклеазата върху основните параметри на преценка – подвижност и преживяемост на сперматозоиди. Установено е активиране на подвижността при наличие на алкална фосфатаза и незначителното положително влияние на киселинната фосфатаза, което е обяснено с механизма на разграждане на РНК, водещо до увеличаване на мотилитета на сперматозоидите (№ 6, 11, 14, 17). В това направление е изпитано влиянието на протектори лактоза, захароза, рафиноза по технология на замразяване Nagase Nina. На база на определяне на фосфомоноестеразната активност със стойности на алкалната фосфатаза и киселата фосфатаза при различни размразителни среди на захари е установено влиянието на последните за запазване активността на ензимните системи при in vitro съхранение на сперматозоидите и положително влияние върху подвижността и преживяемостта им (№ 8, 11, 14, 17).

Проучено е влиянието на антиоксидантите супероксид дисмутаза и меркаптоетанол, на активността на НАДН – теразолий редуктазната ензимна система, на LDL фракция изолирана от яйчен жълтък върху виталитета, морфологичния статус при краткотрайно съхранение и криоконсервация на семенна течност, като е установено подобряване на биологичните качества и проследените показатели на спермата (№ 21, 22, 33). За запазване на автохтонни породи овце е представено проучване за криоконсервация на сперма при използване на криопротекторна среда Triladil. Независимо от незначителното намаляване на СПНД са установени в по-малка степен промени в акрозомата (№ 19). Установено е влиянието на спермалната плазма при добавка на сепарирани протеини от сперма към отстранени от плазма сперматозоиди, промени в плазмената мембрана и вътреклетъчната структура при капацитация и криоконсервация на сперма, и е установена различна степен на ефект относно криоустойчивостта на гаметите в зависимост от молекулната маса на протеините в полза на по-ниските стойности. Транслоциране на молекулата на фосфатидилсерин се установява в апикалния регион или обхваща цялата мембрана. Тези струпвания на ФС според авторите са белег на нефункционалност на вътреклетъчните структури (№ 15, 20, 30).

Второто направление обхваща технологията на осеменяване (място на аплициране на семенната течност), съчетана с метод на асистирани репродуктивни технологии (№ 12, 13), зависимост между породен състав, обем на семенници и плодовитост (№ 9), полови рефлекси и влияние на сезона (№ 16, 23) върху основни показатели за преценка на сперма – обем, подвижност, концентрация, патологични форми. В две от публикациите (№ 7, 10) са представени резултати от изпитване на токсичен ефект на макролиден антибиотик Yvermectinum с търговско наименование Pandex. Резултатите от изследването показват, че при третиране на животните с антибиотика, както и обработката на сперма ин витро, повлияват негативно структурата, функцията и оплодителната способност на гаметите.

В колектив д-р Росен Стефанов изпитва антиоксидантния ефект на супероксидисмутаза на три среди за криоконсервация върху мотилитета и преживяемостта на сперматозоиди от биволи и добавката на антиоксидант цитохром С върху сперма на бици (№ 18, 24, 32). Получените резултати са очаквани, а именно запазване на мотилитета и преживяемостта, повишаване на плодовитостта. Подобни изследвания са правени и върху сперма от нерез (№ 26). С антиоксиданти меркаптоетанол и мелатонин резултатите са подобни.

Представени са и резултати по отношение на мотилитета и морфологичния статус на сперматозоиди от вида Cairina Moschata след протекция с LDL фракция от яйчен белтък, полиетиленгликол, тридиетиленгликол, етиленгликол и диетиленгликол (№ 27, 31). Доказанa е най-добра протекция в полза на протектора глицерол.

През 2007г. д-р Росен Стефанов защитава дисертация на тема „Антиоксидантна защита на сперматозоиди от видовете ovis aries и bos taurus при in vitro съхранение”. В разработката към двата различни вида при различни технологии на съхранение е изпитано влиянието на неензимни и ензимни оксиданти.

Авторефератът и представената „Справка за приносите” на кандидата по конкурса дават основание да приема принос 2 и 3. Установено е повишено ниво на генерираните свободни оксирадикали (СОР), довело до намаляване броя на сперматозоидите с праволинейно настъпателно движение (СПНД). Оксидативно са увредени клетъчните протеини. Доказан е антиоксидантният ефект от приложението на препарат HLSOD 103 – изолиран фумигален щам Humicola lutea 103, с ефект свързан с регулиране на оксидант-антиоксидантния баланс на клетките.

Тези приноси на защитената дисертация, обемът на изследванията, включени в нея, познаването на литературата и методологията са значим етап за израстването и научното дирене на д-р Росен Стефанов. Категоричното становище за доказване положителното въздействие на алкалната фосфатаза върху мотилитета на сперматозоиди от коч при 24 часово съхранение при температура 3-4 °C е следващ етап на положително научно дирене. Приемам и представените приноси в труд № 6.

В заключение на оценката на научните постижения на кандидата по конкурса д-р Росен Стефанов считам, че той много правилно се насочва в научно изследване на един все още нерешен проблем в биотехнологиите при размножаване на ДПЖ, изяснява важни моменти от съхранението на сперма от кочове при двете различни технологии – кратковременна и криоконсервация, както и значимостта на протекторите от ензимен и нензимен характер.

Към представянето на материалите за конкурса и научните разработки имам някои забележки, които не омаловажават научните постижения на кандидата.

• 
  Излишно представяне на списък от заглавия на научни форуми, тъй като една част от тях са публикувани и представени в общия списък на публикациите и са във вид на резюмета, а и са представени само чрез заглавия.
  
• 
  С изключение на автореферата от защитата на дисертация, в коята е включена само една самостоятелна статия, кандидатът няма самостоятелно представяне в нито една рецензирана публикация.
  
• 
  В публикация № 23 се прави паралел на стойностите на показатели, характеризиращи сперма от кочове в два различни периода от годината – извънразмножителен и размножителен период. Не е изяснена ролята на циркадианната ритмика на мелатонина.
  
• 
  В публикация № 12 при изпитване на резултати от ИО на ОВ със сперма от Австралийски кочове, аплициране на семенната течност дълбоко цервикално и интраутеринно при синхронизация, има смесване на проблема – най-доброто място на аплициране на семенната течност и пълноценност на еструса (овулацията).
  

Познавам д-р Росен Стефанов отскоро. Неговите колеги и членовете на колектива, с който е работил, оценяват положително отношението му към научната работа и научното дирене. Положителна е оценката за обществената отговорност и участието му в СУБ – секция „Ветеринарна медицина”. Положително е и това, че той отстоява възгледите си в научното дирене и в колектива, в който работи.

В заключение считам, че д-р Росен Стефанов има необходимите научни постижения в областта на репродуктивните биотехнологии и криобиологията на гаметите, изграден е като научен работник, има определен принос при проучване на морфо-функционалната характеристика на сперматозоиди при селскостопански животни, в проучване на криопротективни технологии, защитени в дисертация за научна степен „доктор”.

Д-р Росен Стефанов покрива и другите наукометрични критери на ИБИР при БАН за заемане на академичната длъжност „доцент” – участва в научни проекти, представя необходимия брой публикации и цитирания, има публикувани статии в издания с IF.

Във връзка с положителното, представено от мен в рецензията, предлагам д-р Росен Георгиев Стефанов да бъде избран за „доцент” по професионално направление Х.У. „Аграрни науки и ветеринарна медицина”, специалност „Развъждане на селскостопански животни, биология и биотехнология на размножаването”.

22.08.2011г. Рецензент: .....................................................