Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис

“Стратегически насоки в здравеопазването”

зала “Изток”

Благодаря на Министерството на здравеопазването и на министър Радослав Гайдарски, на Министерството на труда и социалната политика в лицето на госпожа Йорданка Христова, на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на специалистите по здравни грижи.

Благодаря на синдикатите, които обикновено са инициатори на тези срещи и винаги са в помощ както и на всички останали колеги, които присъстват тук.

Не мога да не ви кажа, че инициативата за тази среща е на уважаемия доцент Атанас Щерев. Веднага приех, че всяка една дискусия, особено по тази тема и в този форум.

Мисля, че може да назове нещата и да предложи решение.

Позволете ми още веднъж да ви приветствам с “Добре дошли!” и да предоставя думата на доцент Атанас Щерев, който да изложи нещата от своя гледна точка, а донякъде и съвместните ни становища. Благодаря ви.

Тези, които управляват трябва да се вслушват в това, което казват опозицията и синдикатите. Това, което казва гражданското общество. Може всичко да не е вярно, но когато не се вслушваме въобще в думите, които се говорят, тогава почти сигурно е, че ще се направят повече грешки. На дискусията проведена вчера бяха изказани много важни съображения.

Смятам, че доктор Кацаров и доктор Кокалов, дефинираха най-точно това, което наричаме криза в здравеопазването и тя наистина е налице. Ще ви цитирам това, което беше казано вчера “Над 90 на сто от пациентите са недоволни от здравеопазването. Парите, които се вливат в здравеопазването като публични средства се увеличават. Реформите не напредват със същите темпове. Стратегията за здравеопазване година и половина след гласуване на това правителство още не е приета. Лекарите и сестрите протестират срещу проблемите, които днес са създадени. Всичко това не можем да не се нарече криза. Вярно е, че в болниците лекарите и сестрите изпълняват своите задължения, но също така е вярно, че в никакъв случай не можем да говорим за хаос. Несъмнено е, че в настоящия момент имаме криза, която трябва да преодолеем по някакъв начин.

Според нас, ще си позволя да говоря и от името на доцент Китов, който не е от управляващото мнозинство, но имаме почти еднакви схващания по проблемите на здравеопазването и тяхното решение. Ние смятаме, че има една тревожна тенденция, която е за увеличаването на средствата за здравеопазване без да се увеличават или да се натрупват реформи в здравеопазването. Веднага ще направя пример книгата “Уорд хард репорд” от 2003 година на Световната здравна организация, в която се обяснява, че за 1999 година в България се дават 5 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Огромна част, от които са публични средства за здравеопазване.

Днес можем несъмнено да твърдим, че средствата отделяни за здравеопазване от брутния вътрешен продукт са над 7 на сто. От тях само 4,3 на сто са публични средства за здравеопазване. Растежът на средствата за здравеопазване и липсата на качество, липсата на ефективност, липсата на задоволство от системата, липсата на увеличаване на качеството на предлаганите услуги крие една драма, която се изразява в това, че медицинските сестри протестират срещу ниско възнаграждение.

От друга страна, техните искания за двойно увеличаване, които са справедливи, крият един инфлационен натиск и това може да продължава до безкрай. Т.е. в увеличаването на разходите за здравеопазване трябва да има сдържащ елемент.

Необходимо е да се увеличат публичните средства за здравеопазване.

Позволяваме си да предложим пет точки като основа за дискусията днес. По три от тези точки, предварително искам да кажа, че има съгласие в Министерството на здравеопазване за провеждането на такава политика през 2007 година.

Първо, приватизация в доболничната помощ, която да стартира чрез законово премахване на мораториума върху приватизация и започване на приватизацията в доболничната помощ още през тази година. Ние предлагаме допълнително концесиониране в болничната помощ още от тази година. Това определено ще увеличи достъпа на българските граждани до здравеопазни дейности.

Обърнете внимание, че ще има един негативен ефект за увеличаване на разходите в системата на здравеопазване, това от което се страхуваме най-много. Т.е. не можем да предлагаме изолирани мерки. Трябва да ги прилагаме в пакет, за да може да се блокира нарастващото изразходване в системата на здравеопазване. Изразходване на пари без ефективност. Приватизация в доболничната помощ и концесиониране в болничната помощ, които приемаме, че ще имат не благоприятен ефект върху общите разходи за здравеопазване, но ще се увеличи достъпа на българските граждани.

Второ, още през 2007 година преструктуриране на болничната помощ с увеличаване на публичните средства за това преструктуриране. Увеличаване на публичните средства за профилактика и за продължително лечение.

От една страна, увеличаването на публичните разходи, отново има негативен ефект върху системата, но преструктурирането ще намали този ефект. Тук не може да се очаква ефект нагоре и надолу, така както е при първата мярка.

За тези две мерки имаме пълно съгласие с Министерството на здравеопазването с политиката, която възнамерява да провежда.

Трето, още през 2007 година възстановяване на договорното начало като анти монополна мярка за Националната здравноосигурителна каса и превръщането чрез законодателни мерки на Българския лекарски съюз и останалите съсловни организации в Българска лекарска камара, Българска зъболекарска камара и т.н.

Това е мярка, с която от една страна възстановяването на договорното начало отново ще има негативен ефект върху увеличаване на разходите, защото лекарите ще твърдят, че трябва все повече разходи да има в системата, но превръщането им в камара ще съсредоточи тяхната дейност предимно за качеството на медицинската дейност, а не толкова за цените и общото увеличаване на парите, което отново ще уравновеси системата. Договорното начало е изключително важно като анти монополна мярка на един монопол, какъвто в момента се явява касата. Така както има регулация на НЕК, на “Газпром” и на другите монополи в страната, трябва да има определен контрол и на НЗОК. Този пазарен контрол е само чрез противоположните интереси. Той не може да бъде друг. Не може да бъде административен контрол. За това определено казваме, че няма съгласие или поне досега не е достигнато с ръководството на Министерството на здравеопазването.

Четвърто, регламентиране на доплащането като единствена възможност за активиране на доброволните здравноосигурителни фондове. Ако някой говори за активиране на доброволните фондове без предварително да се доведе до ясно заплащане означава, че се опитва да заблуждава българските граждани. Не може да има стимул за създаване на доброволно осигуряване, ако не сте застрашен от това и ако не трябва да плащате кеш, включително и регламентиране на доплащането като медико социална помощ. Включително за хора, които сами не могат да доплащат. Това ще бъде ли функция на Министерството на здравеопазването или на Министерството на труда и социалната политика е отделен въпрос? Доплащането включително като медико социална помощ е единствената възможност да се активират доброволните фондове.

Дами и господа, обърнете внимание, че кешовите плащания на лице в нашата страна увеличават общите разходи в системата. Този натиск, за който говорим. Доброволните фондове ще намалят разходите, защото когато се плаща кешово и чрез фонд, фонда ще плати 1/3, до половината от цената, което е насочено срещу интересите на лекарите и съсловните организации. Обърнете внимание върху този баланс.

От друга страна, пазарният контрол ще се увеличи, защото не може този, който плаща доброволния фонд да няма контрола върху тези пари. Точно това е много важно. Увеличава се достъпът на българските граждани до системата, увеличава се контрола върху системата и се намаляват разходите на системата като цяло. Извинявайте, но това е толкова важна мярка, по която нямаме съгласие с Министерството на здравеопазването, но като база за преговори трябва да съществува до края и от това не може да се отстъпи. Защото, отстъпи ли се от това, отстъпва се от пазарните принципи в здравеопазването. Ще започнем един теоретичен спор – това квази пазар ли е?

Според определения на Европейската комисия това е пазар. Няма пазар, който да не е регулиран. Особено пазар като здравеопазването, оръжейния пазар, ядрения пазар и т.н. Регулациите не означават, че това не е пазар.

Пето, въвеждане на DRG системата за ограничаване на разходите в здравеопазването. Това е класическа мярка за ограничаване на всички разходи в здравеопазването, като подготовка за 2007 година, апробация за 2008 година и въвеждане през 2009 година. За това също имаме съгласието на Министерството на здравеопазването. Това е система за намаляване на разходите в системата на здравеопазване. Ето ви още една мярка, която ще сдържа тези разходи. Това е класическа мярка, наред с капитацията и доплащането за сдържане на разходите, а не административна така. Т.е. от тези пет предложения по три имаме съгласие и еднакви виждания с Министерството на здравеопазването. Ако се приемат тези пет мерки до какво ще доведат и до какви резултати ще се постигнат?

Първо, финансово балансирана система между публични и частни разходи, защото определено може да се каже, че в момента системата е разбалансирана с краен недостиг на публичните разходи за здравеопазване. Силно нарастват частните разходи за здравеопазване, което крие много конфликти.

Второ, ще доведе до подобрен достъп на българските граждани в системата на здравеопазване.

Трето, ще създаде условия за повишаване на качеството на медицинските дейности.

Четвърто, ще доведе до отговорности държавата увеличаване на публичните средства за до лекуване и профилактика и медико социално помощ и отговорност на гражданите, доплащане и доброволно осигуряване. Защото, никой не се съмнява, че отговорността трябва да бъде разделена. Държавата не трябва да се отдръпва, но не може както направи кабинета преди няколко дни. Министърът на здравеопазването предлага тотална забрана за тютюнопушенето, а Министерския съвет не я одобрява. Това поведение не е обяснимо. Отговорност на държавата и гражданите за определени мерки в системата.

Пето, крайната цел, условия за подобряване на здравните индикатори за населението. Поглеждайки статистиките на Световната здравна организация ние сме последната страна в Европейския съюз по здравни индикатори, като очаквана преживяемост, раждаемост, смъртност, заболеваемост, новооткрити заболявания на онкологични заболявания, смъртност от сърдечно съдови заболявания, тютюнопушене и т.н. Това са неща, които трябва да подобрим и не може да стане само с лозунги. Може да стане с конкретни мерки.

Най-важният резултат е крайната цел. Подобряване здравните индикатори за населението. Това ще бъде мярката, че наистина тези пет мерки, за които говорим ще действат.

Надявам се, така изброените пет точки да станат добра основа за дискусията, която ще проведем днес. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, сигурно всеки може да добави нещо. Считам, че доцент Щерев пропусна една изключително важна тема, която в момента трябва да решим, а именно лекарство снабдяването на населението във всички аспекти.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Безспорно това е една от темите.

Уважаеми господи председател, господин министър, колеги народни представители, колеги, мисля, че това, което доцент Щерев набеляза безспорно е полезно, тъй като в сравнение с дискусията вчера придава една по-добра структурираност и възможност за повече и по-ползотворни разисквания. Трябва да призная, че тук имаше въпрос от доктор Сахлим. Това са становища, които се обмислят в парламентарната група на НДСВ, но все още не са окончателни.

Вчера споменах, че обсъждането като днешното ще спомогнат за избистряне на становището както в самите парламентарни групи на коалиционните партньори, така и между нас, тъй като това е безспорно необходимо. По точките, за които доцент Щерев каза, че няма добро съгласие с Министерството на здравеопазването трябва да признаем, че понякога няма пълно съгласие с коалиционните партньори. Разбира се, че трябва най-напред между нас да има такова съгласие, но тъй като се намираме в такъв процес, който е много важен, мисля че е полезно това, което правим в момента. Да чуем мненията преди окончателно да си избистрим становищата в парламентарните групи, за да няма силово налагане на мнението на една или друга парламентарна група.

Искам да прибавя още една точка, за която и вчера стана въпрос. Тази точка беше много подробно разяснена от доктор Матеев, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи и беше свързана със здравноосигурителния модел. НДСВ още през пролетта на миналата година повдигна въпроса за увеличаване на здравноосигурителните вноски над 6 на сто с едно запазване на общата данъчна тежест. Намаляване на данъчната тежест, ако се увеличат тези здравноосигурителни вноски. В момента и от тях се поставя този въпрос. Според нас е правилен. Това, което е малко спорно и по което вчера стана въпрос е по какъв начин да се извърши т.нар. де монополизиране на Националната здравноосигурителна каса. Трябва ли това, което се увеличи над 6 на сто например до 10 на сто, трябва ли тези 4 на сто, които ще трябва всички ние да внасяме, трябва ли да бъдат управлявани задължително от досегашните доброволни фондове или това допълнително задължително здравно осигуряване следва да се управлява по друг начин? Това е един спорен момент, по който е добре да чуем мнението на всички колеги.

Разбира се, мисля че тази дискусия щ бъде полезна. Надявам се на конструктивни становища. Благодаря ви.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Великов. Убеден съм, че има още въпроси, но с оглед да бъдем малко по-конкретни предлагам, разбира се, ако не възразявате, по разискваме така предложените точки от доцент Щерев, които да бъдат като една основа. Да се направят коментари и да се опитаме да достигнем до общи решения по проблемите. Те могат да бъдат формулирани и по друг начин, но това да бъде нашата основа. Последната точка за здравноосигурителния модел е една философия на нещата, която едва ли можем в момента да изчерпим. Разбира се, ако не възразявате.

Няма да коментирам подреждането на точките. Първата точка беше за стартиране на приватизацията в доболничната сфера и концесионирането в болничната сфера като част от структурната реформа за тази година.

Колеги имате думата, могат да се поставят въпроси към министерството и да излагат концепции.

Предлагам да изслушаме министър Гайдарски, относно това, което се подготвя от министерството, за да направим коментари.

Министерството на здравеопазването предлага още през 2007 година да започне приватизация в областта на доболничната помощ. Най-вероятно с приемането здравната стратегия през следващите седмици или месец, не зная точно кога ще се приеме, защото виждате, че непрекъснато говорим за ускоряване на приемането на тази стратегия. Всеки ден възникват нови и нови проблеми, които трябва да бъдат преодолявани на базата на дискусията.

По този проблем ние нямаме противоречия. Така е предложено и в здравната стратегия – стартиране на приватизацията в доболничната помощ още през 2007 година и концесиониране. Публично-частно партньорство в здравните заведения. Мисля, че няма нещо, което да не е ясно. Ако говорим за истинска приватизация на здравните заведения вие разбирате, че това трябва да се извърши със съгласието не само на управляващите тримата коалиционни партньори, но това трябва да бъде един широк диалог от всички хора в страната.

Мисля, че и от депутатите от малцинството, защото това засяга всеки един гражданин от неговото раждане до неговата смърт.

Приватизацията за болничните заведения трябва още малко да бъде дискутирана, за да решим този проблем. По първа точка нямаме противоречия.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това са принципите. Нека ясно да назовем нещата такива каквито са. В доболничната помощ дейността е приватизирана, тя е частна. Става въпрос само за материални активи. След като дейността е частна досега бяха изкуствено забавяни, особено когато става въпрос за общинска собственост.

Според мен, нямаме разминавания във вижданията.

Искам да чуя концепцията на министерството или да дискутираме как ще се извърши концесионирането в областта на болничната помощ. Тук е въпросът за запазване на социалната дейност, за гарантиране на работещите в болничното заведение. Възниква въпросът, би следвало да има преференции на работещите как ще става концесионирането? Какви са вижданията? Кои лечебни заведения ще се предлагат за концесиониране? Има ли направена здравна карта, зная че заместник-министър Матеев работи и почти е завършена. Кои са онези, които няма да бъдат отдавани на концесия? Кои основно ще се отдават на концесия, за да се види каква е концепцията за развитие? Това са изключително важни елементи, които се отнасят за работещите в тях, както и за потребителите на медицинска помощ. Ще помоля и по тази тема да вземем отношение.

СТАЙКО СПИРИДОНОВ (Председател на Националната асоциация на частните болници в България): Добър ден, искам да коментирам по тази точка няколко неща. Разбира се, много съм доволен от това, че най-после някой започва реформи в тази насока, т.е. в приватизацията. Другата приватизация много се разминава с това, което чух преди малко с думата концесия. Разбира се, тези неща са близки едно до друго, но ние в сдружението си мислим за следното. Искам да глас да коментирам това, което коментираме помежду си в частните болници, които съществуват в България. В момента частните болници са с 840 легла и около 3 на сто от заболеваемостта се ползва в частните болници. Разбира се, това е съвсем малко и почти нищожно в сравнение с това, което се извършва в Република България. Това е така, защото 17 години няма приватизация. В момента само около 30 на сто във Франция лечебните заведения са държавна собственост.

Връщам се към предложението за концесиониране. Ние сме резервирани и скептично настроени към думата „концесиониране”.

Първо, не зная дали има стопанин, който добре да се грижи за нещо, което не е негово. Убеден съм в това, защото вече 15 години работим и се трудим в лечебни заведения, които сами поддържаме, издържаме и със средства, които се печелят от приходи от лечение на пациенти. Тази грижа ще бъде като лош стопанин в тези заведение. Концесията не може да бъде сключена за повече от 5 до 10 години.

РЕПЛИКА: Сключват се концесии и до 35 години.

СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Добре, ако се сключи и за 35 години, но това е въпрос на договаряне. Тогава поддръжката ще бъде много трудна.

Второ, конкуренцията. В момента закона и Конституцията дават равнопоставеност между всички лечебни заведения независимо от тяхната собственост. Представете си в същата община ще има лечебни заведения с частна собственост, в които са вложени милиони. В същото време с ниска себестойност общински болници ще бъдат приватизирани не като лечебни заведения, а като дейност. Тези болници ще бъдат с много ниска себестойност. Това ще доведе до не лоялна и много лошо конкуренция не само между частни, общински и държавни болници, но и между самите общински болници. Много често се споменава, че ще приватизираме губещите лечебни заведения. Какво означава губещи или печеливши лечебни заведения? Аз съм против думата „печеливши лечебни заведения” да има в България, защото такива няма. Ако има такива, означава че има два момента или някой не дава достатъчно пари за пациентите, или не дава достатъчно пари на изпълнителите на медицинските дейности. Аз мисля, че не бива да се казват тези думи в здравеопазването. В този случай приходите, които ще бъдат вкарвани в едно концесионирано лечебно заведение няма да могат да се изпълнят така както биха могли, ако е напълно приватизирано. Ние сме за пълна приватизация на лечебните заведения на пазарен принцип. Разбира се, да има преференции за работещите в лечебните заведения.

Ако приватизираме губещите лечебни заведения и станат частни това означава, ли че ще станат печеливши? Ако едно губещо лечебно заведение е губещо означава, че няма пациенти. Ако няма пациенти няма средства зад него. Следователно проблемът няма да бъде в собствеността, тъй като сме равнопоставени. Ще има проблем в дейността на самото лечебно заведение. Благодаря ви.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, тази дискусия се провежда от 2002 година. Дълбоко съм убеден, че трябва да има тотална приватизация на всичко. Тук говорим за формирането на политическа воля. Говорим за компромиси, които трябва да направим. По-добре ли е да нямаме никаква приватизация, да нямаме концесиониране и публично частно партньорство или да стоим на позицията, в която се намираме сега и само да спорим или да направим една стъпка? Може да не е най-добрата стъпка, но това стъпка напред ли е? Иначе тезите са прекрасни, да приватизираме всичко. Министерството на здравеопазването, което носи отговорност за това в момента не е съгласно. Ние предлагаме една стъпка. Приватизация в доболничната помощ и концесиониране на дейности, които се преценят. Например, високо специализирани дейности или да се концесионира дейността на болница „Света Екатерина”. Това е въпрос на този, който носи отговорност.

СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Мисля, че не бях разбран добре. Не всички болници в България трябва да бъдат приватизирани. Разбира се, здравната карта трябва да подскаже болниците, които ще останат държавни.

ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми председатели на парламентарната комисия, уважаеми господин министър, уважаеми колеги от съсловни организации, народни представители, експерти, председателю на работодателите в здравеопазването. Няма да ползвам терминологията криза в здравеопазването и изход от кризата. Да не би да получа оценка, че не зная къде е апендикса? Имаше и подобни закачки в публичното пространство, което в никакъв случай не е добре за гилдията и всички нас. Защото, когато в една система има недостиг и е наследен недостиг в управлението тази система е подложена на коментари и критики отвътре и отвън.

Уважаеми господин председател, приветствам инициативата. Вие сте се опитал да ситуирате с екипа на комисията четири теми. Ако се връщаме назад и тичаме напред без да оценяваме каква е реалността, какво е общественото здраве и че държавата ни е европейска страна и не може да се говори с ултра неолиберална терминология, всичко на масата и всичко на тезгяха. Чакайте, другари овладейте се малко. Това е здравеопазване, другари! Това е социална система. Чуваме ли се за какво говорим? Говоря с болка, но нека да бъде разбирана, безкрайно коректна.

Уважаеми господин министър, искам да ви благодаря. Днес ще връча на ръководството на парламентарната комисия становището на Икономическия и социалния съвет на Република България. Становището е по здравната стратегия изработена от екипа на министър Гайдарски преди месеци. Ще ви помоля да се запознаете. Уважаеми господин председател, дайте становището на народните представители от комисията, когато се коментира здравеопазването да не се провежда коментар за фабрика за лимонада или фабриканство. Изучавах това денонощие мислите на уважавания от мен Александър Божков, който в интервю и сайт обяснява каква е разликата между приватизация, концесиониране, дълготрайни материални активи и дейности.

Искам да говорим по същество. Организацията, която представлявам е намерила съгласието с работодателите и третия сектор. В становището уважаеми доцент Щерев, чух много от вашите послания на входа на дискусията. Много пъти съм слушал доцент Китов и му благодаря, че винаги се е отзовавал на дискусиите. В обществото трябва да се търсят идеите за решения. Ситуирайки четирите точки, които сте поставили като тема за дискусията много от тях са взаимно свързани. На края трябва да доведат до основната цел на здравната система. Тя е целта наречена обществено здраве. Превенцията и ефективността на системата към подобряване на здравето на българския гражданин. Няма място социалистическата терминология, нито либералната, за която всичко е така. Това няма да стане. Уверявам ви приятели, че Европа ще наблюдава развитието на реформите в здравната система.

Искам да кажа няколко изречения по четирите пункта, които сте фиксирали. Не мога да бъда разубеден, че има причини за днешното състояние, включително и предизвикания днес дебат. Кои са трите лоши неща? Лоша теория на промяната. Отново се правеше системата от двама, трима, петима, бащи, майки и автори от мъжки род. Лоши правила и норми на промяната и лошо изпълнение и управление на промяната. Какъв е резултатът? Драмата в гилдията. Една елитарна част от съсловието е удовлетворено от промените, но тя не прави съсловието. Има напрежение в системата и недоволство на пациентите и на трудовите хора, които представлявам и на гражданите в публични дебати и коментари.

Очевидно справедливо и медиите критикуват случилото се, това което ще се прави, че трябва да постигне такова съгласие. Съгласието трябва да се постигне на една единствена плоскост. Нарича се съгласие върху експертни прагматични решения пред медиите. Значима част от становището на Икономическия и социалния съвет беше съобразено с поправките на екипа на министър Гайдарски в днешния вариант на стратегията.

Господин министър, вместо да освобождаваме, защо не поставите стратегията на стената? Казвате, че е в сайта, но се чете от медиите. Обществото трябва да я прочете през вашата прецентация. Съсловните организации да я чуят. Да се чуе от синдикатите. Нека да я поставим на масата като фундаментален документ и върху нея да търсим съгласие. Разбрах, че министър-председателят лично се е ангажирал със стратегията. И аз ако съм министър-председател така ще направя за здравната система.

Уважаеми колеги, финансирането на здравеопазването. Нищо ново няма днес да се чуе. Кой не е убеден, че системата на здравеопазване 16 години е системно не дофинансирана. Няма държава, която прави здравеопазване, здравна система с под 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Ние отново отличници ли сме? Да. Правенето на реформата и лошата й теория позволи индивидуални и корпоративни кръгове, да се облагодетелстват дори от малките пари, с корпоративни партийни интереси. Тайна ли е това за някой? Тайна ли е, че касата няма сериозен контрол в продължение на години и че е вътре ведомствено звено? Наше право е да се произнесем върху солидарната вноска. Как да има 28 каси, след като една не може да имаме?