Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

Министерски съвет

Стенографски запис!

Заседанието започна в 12.00 часа и бе ръководено от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин

Съветът днес има необходимия кворум и може да започне заседанието си. Предлагам ви да приемем дневния ред такъв, какъвто е предложен. Има ли възражения по него? Не виждам. Потвърждаваме, че това ще бъде дневният ред.

Има две искания за присъствие на колеги,в които не са членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Преди да им кажем какво мислим, би трябвало да има единодушие, че може да има допълнително присъствие. Иначе, за ваша информация, цялото заседание ще бъде излъчвано по интернет онлайн, така че ще бъде достъпно и дискусията освен от журналистите, ще може да бъде следена от всеки, който проявява интерес към днешното заседание. Колегите, които искат да присъстват днес са господин Иван Павлов от Синдиката от Министерство на вътрешните работи и господин Антон Ластарджиев, който, доколкото разбирам, ръководи отдела за човешки ресурси в Министерството на отбраната. Отново казвам: тристранният съвет има определен формат. Този формат не включва тези господа, но ако няма възражения, ние можем да ги поканим да останат. Има ли възражения те да присъстват? Заповядайте, господин Манолов.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Аз, разбира се, нямам възражения към присъствието на посочените от Вас колеги, смея да ги нарека така. Правилника за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество, макар и формално да не допуска участие на външни лица, тук виждаме, че това съвсем не е така и не е това, което ме смущава. Ако вървим по правилника, най-нормалното би било някоя от трите страни да припознае като експерти посочените от Вас хора и те да влязат в рамките на правилата атака, както аз поканих делегатите на „Подкрепа“ - господин Валентин Попов, председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР по същата причина, защото по силата на един закон, който сега нямам намерение да коментирам, синдикатите в МВР са изключени от националния и социален диалог, а днешните ни теми са такива, че те просто не могат да заобиколят тяхното участие. Така че, в интерес на истината, аз нямам нищо против господин Иван Павлов да се счита част от делегацията на „Подкрепа“, ако някой друг не иска да го направи вместо мен. Колегата от Министерството на отбраната спокойно може да участва в правителствената квота.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря. Следвайки процедурата ,сте прав, господин Манолов. Не виждам възражения за присъствие на двамата господа на съвета. В такъв случай те са добре дошли да останат.

Създаваме възможност с един нов чл. 114а за сключване на договори за краткотрайна заетост. Това са дневни договори. Концентрираме го в много тесен сектор, който е свързан със селскостопанските работи – там, където е необходимо да се наемат много хора за кратко време тогава, когато е кампаниен характерът на работата. Трудовите договори, които се сключват, имат доста облекчения в сравнение с нормалния трудов договор. Дават възможност за работодателите да имат осигурени официални работници без да е необходимо да минават в сивия сектор от икономиката, срещу което, разбира се, предварително ще си закупуват бланките за тези договори и ще заплащат съответните осигуровки. Осигуровките не са пълни, както е за един нормален трудов договор. За еднодневните преценката е, че е необходимо по-малко видове осигуровки. Това е пенсионна и трудова злополука и професионална болест като социални осигуровки, което означава, че заетите съответно ще бъдат и осигурени срещу трудова злополука.

Дава се максимален годишен размер на тези договори, така че те да не подменят редовни трудови договори. Предлага се в един много тесен сектор да започнат. Това е по желание на работодателски организации в този сектор. Силно е подкрепено от Министерството на земеделието и храните. Идеята ни е януари да направим една равносметка и да видим по какъв начин работи този нов инструмент, който безспорно дава повече възможности за изсветляване на икономиката и мисля, че поне както го замисляме, всеки би трябвало да бъде доволен от него.

Предлагаме също така с промените работодателят да води трудово досие на работника или служителя, в него да се съхраняват всички документи, свързани с трудовото правоотношение.

С § 4 се предлага една нова алинея 6 в чл. 139, който дава по-голяма гъвкавост на работното време, запазвайки 40-часовата работна седмица, което също би било облекчение за служителите. Това става с разрешение на работодателя, така че не би трябвало да нарушава трудовите процеси.

С § 5 се дава уредба за неплатен служебен или творчески отпуск, който да се зачита за трудов стаж.

С § 6 се приема изменение, което уеднаквява платения отпуск за майчинство. Това е на работещи родители и след третото дете. Това са § 6 и 7.

§ 8 – в текста на чл. 192, ал. 1 от Кодекса на труда се конкретизира, че лицето, определено о т. работодателя да налага дисциплинарни наказания, следва да бъде с ръководни функции и т.н.

Другите изменения ги знаете, аз няма да влизам в подробности. Те са свързани с по-добрата работа и уреждане на трудовите взаимоотношения.

Мисля, че публичното обсъждане приключва и върви в момента. Тези дни ще приключи. В Надзорния съвет на НОИ от гледна точка на осигурителния институция, разбира се, беше подкрепена тази промяна в Кодекса на труда. Заповядайте, ако има по нея мнения и становища.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин вицепремиер. За нас важният въпрос с тези предложения е дали наистина стигаме до една защитена гъвкавост – такава, каквато работникът и служителят може да избере, да ползва в зависимост от неговите желания и нужди, особено второто предложение за изменение за работното време и въвеждането на допълнителни трудови правоотношения, различни от досегашните, които са третирани в закона, дали няма да отвори нова врата в спекулациите с трудовото законодателство, което, за съжаление, през последните години станаха масова практика и това е констатирано от редица проверки на нарушенията на трудовото законодателство, особено що се касае до 4-часовия работен ден и злоупотребата с него от Инспекцията по труда.

По първото предложение още няколко думи за еднодневните договори. Ние си даваме сметка, че има сив сектор немалък в България, сива икономика, която би трябвало с всички усилия сме категоричен привърженик на всички мерки заедно с прозрачния бизнес за изсветляването. Така че, от тази гледна точка и този ъгъл ние сме склонни да обсъждаме Вашето предложение и така сме го направили в работната група.

Това, което ни притеснява, е че продължава да има неяснота за това, как основни принципи се противопоставят и дори сблъскват по начина, по който са заложени текстовете в предложението за изменение в закона.

На първо място, ние искаме това да бъде ограничено до края на годината и да бъде ясно фокусирано, както е предложено, върху сектор растениевъдство. Това обаче не променя въпроса, притеснението и тревогата ни, което остава без отговор за това, как един работник ще работи, ще получава доход, трудово възнаграждение еднодневно, в същото време може да получава и обезщетение за доход, тоест обезщетение за безработица и в същото време ще може да получава и социална помощ. Тоест, възможността едновременно да мога да ползвам три различни режима на подпомагане на обезщетяване – разбирайте заместващия доход, когато съм останал без работа и на трудов доход едновременно, защото работя, внася смесване на основни принципи и създава прецеденти, които после могат да ни доведат до други проблеми, които дори сега може би не можем да предвидим.

Що се касае до работното време, основното ни притеснение е, че там, където се предлага това изменение, всъщност става дума за гъвкавост на работния ден, а интерпретацията, която се прави, иска да огъвкави работната седмица. Работната седмица е огъвкавена. Имаме режим на удължено работно време, на намалено работно време, действащ в момента и регулирано и записано как се прилага. Не е никак трудно и сложно да се въведе, когато има такава производствена необходимост, за фирмите подобен режим, както и сумираното изчисляване на работното време, което се прилага масово и с което се злоупотребява. Ние сме го доказали в нашия анализ и искаме там сериозни промени. Всъщност е друг механизъм за гъвкавост на режимите на полагане на труд в предприятията и фирмите.

Тук не говоря за срочните договори, които са налични, договори за изработка и какво ли не още, което имаме налично.

Първоначално темата беше поставена, че ние искаме да съвместим трудовия и семейния живот. Затова ние изцяло подкрепихме този подход. Това предполага априори инициативата да тръгва от работника за каквото и да било огъвкавяване, а не от работодателя, защото съвместяването на семейния с трудовия живот предполага първо аз да заявя моите семейни нужди, специфичните нужди – деца, възрасни хора в семейството и каквото е там и то да бъде водещото, в края на краищата, когато се говори за съвместяване и за огъвкавяване. Така че в тези рамки е нашето притеснение и възможността да бъде прочетен този текст или това предложение за промяна в закона, като въвеждане на сумирано изчисляване на седмична основа също ни притеснява. И без това имаме злоупотреби със сумираното изчисляване на работното време.

Ще продължи Чавдар Христов с доста аргументи по-конкретно да изложи нашата позиция.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Преди всичко искам да обърна внимание че за втори път в историята на НСТС и за първи път по време на това правителство не получаваме законопроекта такъв, какъвто той вероятно е оформен след заседанието на Комисията по трудово законодателство, което се проведе на 11-ти. Там имаше няколко спорни текста, включително по един имаше мнение против от Министерството на финансите и ние нямаме представа в момента тези текстове дали са или не са. Разбира се, ще ги видим като тръгнат за Народното събрание, но аз сега не знам как да интерпретирам например предложението, което излиза от вас да се уеднакви режимът на работещите по трудови правоотношения и по така наречените служебни правоотношения в държавната администрация по отношение на представителното облекло. Разделят се абсолютно неоснователно едните и другите работещи в администрацията по този показател. Имаше аргумент от министерството, основан изцяло на фискални съображения да не се приема тази точка. В същото време имаше намерение от вносителите да бъде заложена да влезе в действие от януари следващата година с оглед на това, да се планира необходимият ресурс. Нашето мнение е, че трябва да остане тази точка. Нека да се отложи във времето, но не е допустимо да разделяме работещи в администрациите по някакви необясними принципи на такива, които могат и имат право да носят или по-скоро да получават пари за представително облекло и на други, които нямат право и не могат да ползват представително облекло или съответните суми за него.

Ние приемаме изцяло редица предложения в голямата си част предложенията от законопроекта. Оформили сме писмено становище и ще ви го предоставим.

Смущенията идват най-вече в две посоки. Първата е 114, за което господин Димитров говори, новият режим на организация на работа. Основното нещо тук е нашата теза, че трябва да се заложи в законопроекта изрично с преходен текст, че той ще действа и съответно всяка друга правна уредба в осигурителните закони, до края на настоящата година и изрично да се подчертае, че такава идея се вкарва и такъв текст се записва в Заключителните разпоредби, за да може да има един период на наблюдение на действие на този режим и да могат да бъдат направени корекции, ако и доколкото се налага. Нека да си дадем сметка, че това, което става с чл. 114, е нетипично от гледна точка на изискванията на Закона нормативните актове. Ние уреждаме в закон един много тесен подсектор от един сектор и има в същото време тези, които не са лоши и ние приемаме, че трябва да се разшири действието и в други подсектори на този сектор. Възможно е да се появят нагласи да бъде разпростряно действието на този нов текст, на този нов режим и в други сектори. Нека да се огледа и да се види каква е връзката между трудовоправните режими и осигурителните режими, да има едно наблюдение, през което да можем категорично да кажем „да, това върши работа, няма пробойни, няма нарушение на принципи“.

Второ, Вие самият в редица Ваши публични изяви по повод на този режим заявихте, че това е един пилотен режим и ако е такъв – ние приемаме, че е такъв – нека да го наблюдаваме.

Има и редица други аргументи, по които ние сме заложили някои съображения в писменото становище.

Второ, добре би било да не даваме възможност да се разпростира тази заетост в рамките на 90, а да я ограничим до 60 дни. Нашите разчети показват, че това е достатъчен период, в който заинтересованите лица – имам предвид най-вече работещите – ще могат да се вместят в един такъв режим.

Последното, на което искам да обърна внимание, е липсата на наредба. На няколко пъти подчертавахме в Комисията по трудово законодателство, преди това и в работната група, а и Указът за прилагане на Закона за нормативните актове изисква това, когато се готви подзаконов нормативен акт, това да става паралелно и с промените в закона. Липсата на наредба, липсата на конструкция силно смущава разбирането и възприемането на текста и това носи притеснение и в колеги, и в гражданите. Затова преди да влезе законопроектът в така наречения законодателен път или пътечка, добре би било в Комисията по трудово законодателство да видим и проекта за наредба, да можем да се произнесем и по него.

Вторият въпрос, на който искам да се спра специално, е за промяната, която предлагате в чл. 139. Първоначалната идея беше да се ликвидира едно изречение в ал. 2, което дава възможност за променливи граници, но в рамките на работния ден. Имаше предложение за нова алинея, която въвежда това, за което говори господин Димитров – сумирано отчитане в рамките на седмицата. Така, както беше заложен текстът, той създаваше много проблеми. Предвид на общественото говорене, че тази промяна била и в полза на работниците, че тя целяла да осигури съвместяване на семейния с професионалния живот, на семейните и професионални задължения, ние предложихме в Комисията текст, който е изцяло почерпен от становище на Икономическия и социалния съвет на Република България по този въпрос, едно към едно буквално. Този текст дава друга идея, друга ориентация и ние приемаме, че ако с такава идея и с такава ориентация подходим към този въпрос, би било добре, би било полезно. Начинът, по който включително се преработи и нашето предложение след заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет, отново оформя един инструмент в повече за работодателя, който на всичкото отгоре не му е нужен, както спомена и господин Димитров, при наличието на чл. 136а – удължаване на работното време при наличието на ненормирания работен ден, при наличието на много, много други режими за организация и отчитане на работното време. Поради тази причина ние не можем да се съгласим с такъв текст. Най-малкото, което трябваше да бъде направено в този текст, който се предлага, е да се запише, че освен през правилник подобно нещо може да бъде уговаряно и през колективен трудов договор. Защо се отрича и отхвърля възможността по този въпрос да има договаряне – поне там, където има синдикални организации? Много моля ако вие считате, че това е възможно, допълнително да проведем обсъждане по тоя текст, за да си изчистим философията. Иначе се натрупва в обществото едно разбиране, че нещо се прави, което би било от полза за работника, той щял да разполага със свободното си време, да води детенцето на детска градина, да отиде да напазарува нещо за в къщи или в басейна да поплува, което не е вярно, което е манипулация. Съзнателна или не, е манипулация. Когато работодателят диктува всичко, когато той казва: „от този до този час“, за мен ще остане единствено възможността да видя кога да отида да си отработя часовете; иначе ме дебне опасността да ми кажат „Ти си работил по-малко, по-малко ще ти платим“. Има редица неща, които не са за подценяваме.

Последно, струва ми се, че е влязъл текстът, който е общо дело на нас с работодателите за усъвършенстване работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Имахме едно старо писмо, което сме приложили към нашето становище до господин Борисов, общо писмо от първия му мандат като премиер на републиката и там ние с колегите от работодателските организации постигнахме съгласие по редица въпроси. Сега беше заявено от господин Донев като ръководител на групата и след това и на Комисията от колегата, който води комисията, че ще бъде вкаран един текст, но има още няколко текста, които са възможни и ми се струва, че би трябвало комплексно да бъдат видени. Не сме направили предложение в нашето становище и за тези текстове. Те не са плод наше, само на КНСБ или само на работодателите. Те са плод на общо виждане, осмисляне и се надявам, че ще проявите разбиране и ще ги включите и тях.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Получих становище междувременно от Конфедерацията на работодателите и индустриалците по този законопроект също. Господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Ние също сме представили писмено становище. Затова съвсем накратко по четири пункта.

Многократно Асоциацията на индустриалния капитал в България е предлагала да се регламентира краткотрайната сезонна селскостопанска работа, тъй като сивият сектор е в най-големи размери именно там. По-рано реколтата се прибираше от бригади студенти и ученици и служещи в големите градове. Сега се прибира основно от безработни, най-вече от малцинствата, които са на някакъв вид помощи – енергийни, социални и за безработни. Точно поради тази причина те за нищо на света не искат да подписват каквито и да е документи, че са получили плащане което създава големия проблем при съответните работодатели, защото те не могат да обяснят откъде имат тези череши или грозде, с които са направили виното или компотите и т.н. При това положение съответно тези разходи без документи не се признават за разходи и се облагат с 10% данък, в най-лошия за работодателя случай – с 5% дивидент. Тоест разходите са малко по-малко от 15%. Ние подкрепяме въвеждането на този вид договори, с който може да се работи в по-пълна степен според нас само ако въвеждането им не води до отнемане на плащания, които имат тези безработни. Тоест ако те в резултат на получаване на възнаграждение официално, за което се плаща и данък общ доход и някои от осигуровките, ако в резултат на това ще се лишат или ще им се намалят социалните помощи, те пак няма да се подписват, ще се гонят по блоковете и ще се подписват такива договори само когато системата на съответния работодател за ранно предупреждаване, че се задава проверка, уведоми, че идва такава, за тоя ден ще се подпишат. Тоест трябва да сравняваме спрямо това, което имаме и всичко, което можем да вземем над него, е добре дошло. Затова нашето предложение е максимално да бъдат облекчени самите договори, тоест там да има само минимално съдържание, данни за страните, място на работа и размер на възнаграждението, кога започва, кога завършва. Важното е, че в този ден, защото ако завали дъжд или слънцето напече и спре да работи, този договор вече ще е нарушен, защото няма да е завършил, както е записано в договора.

Второ, пак повтарям, не трябва тези работници да се задължават да се отчитат в бюрото по труда. Това може да го направи работодателят. Те няма да отидат там, защото ще ги е страх, че ще се лишат от някои от осигуровките.

Трето, според нас е удачно да се натоварят с осигуровки за трудова злополука и професионална болест и здравна, без пенсионна, защото и без това не им се признава за пенсия, за стаж това време, а за няколко дена или две-три седмици само усложнява нещата и прави дотолкова по-неизгоден този договор за работодателя, че той ще предпочете старото положение. При всички случаи обаче и да не се приемат нашите предложения, ние подкрепяме тези разпоредби, за да се тества системата и да се направят изводи догодина. Разбира се, ако влязат в сила тези разпоредби септември - октомври, няма как да действат до края на годината, защото няма да са минали през теста. Много зависи кога ще влязат в сила.

Относно гъвкавото работно време ние изцяло подкрепяме предложението. То е в полза наистина на работника и служителя, но нека да не забравяме, че което е в полза на работника и служителя, генерално е в полза и на работодателя. И да се отървем от това малко окопно мислене, че работодателят е враг и той непременно цели от всяка разпоредба по всякакъв начин да създаде проблеми за работника. Ние, разбира се, нямаме възражения това да се прави по предложение на организациите на работниците и служителите. В частния сектор, между впрочем, това и сега се прави на много места, без да има такива разпоредби.

Относно предложението да се въведе трудово досие, ние бихме го обвързали с предложението за електронна трудова книжка, интернет базирана, което нееднократно сме подкрепяли и смятаме, че това е пътят, който да може работникът сам да си снема нужните данни, да си ги разпечатва, без да е нужно да усложнява допълнително документооборота.

Последно, във връзка с предложението за годишния отпуск на работещите майки след трето дете да се възстанови до две години, има един текст, който не всички го знаят, но той води дотам, че след 2-годишен отпуск за отглеждане на дете майката, връщайки се на работа, ползва още две години отпуск за сметка на трудовия колектив – нека така да кажа. Тоест, получава още две заплати без да работи от това, което са изработили нейните колеги. Ние смятаме, че това е несправедливо, защото парите не ги плаща работодателят, а ги плаща клиентът, а изработва ги трудовият колектив.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Получава още два месеца, не две години отпуск, годишния отпуск.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Да, два месеца.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Домусчиев.

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда също доста по-кратък, тъй като колегите и от синдикатите, и от АИКБ засегнаха доста обстойно тези точки.

Първо, относно предлаганите промени по чл. 107 за служителите, работещи в държавната администрация ние считаме, че осигуряването на представително облекло за тях би бил допълнителен разход за държавния бюджет, който не е оправдан, доколкото това не влияе пряко върху изпълнението на техните функции. Това е позицията на КРИБ и считам, че най-малкото трябва да се уточни за кои категории служители става дума и за какви случаи за това ще има и представително облекло, защото по същата логика след време може би ще се поискат и определен тип коли за служителите, тъй като министърът ползва такава кола и т.н. и това няма да има край с разходите за държавната администрация. Винаги сме изказвали мнението, че държавната администрация в никакъв случай не е по-лошо платена от администрация или служителите, които работят в частния сектор.

Относно създаването на новия чл. 114а, с който се регламентира краткотрайна сезонна работа и улеснената процедура за наемане само и единствено на дружества с основна икономическа дейност растениевъдство считаме, че това е привилегирован отрасъл спрямо всички останали, които имат нужда от персонал за кратка сезонна работа в рамките на един-два дни. Също така растениевъдството като понятие е много по-широко от посоченото в текста на новия чл. 114а, ал. 3 от Кодекса на труда, защото се отнася не само за плодове, зеленчуци и розов цвят, но и по отношение на други етерични, маслени култури, например лавандулата. Освен това, в случая са изключени зърнено-житните култури, влакнодайни култури, маслодайни култури и т.н. Поради това считаме, че следва да бъде заличен текстът на предложението по чл. 114а, ал. 3 в края само за прибиране на реколта от плодове, зеленчуци и розов цвят. И първото, което е - приемаме го това като някакъв пилотен проект, ако това му е идеята – е необходимо да бъде определен период от време, през който да действа, след което да се направи анализ на ефективността на приложената норма и евентуално да се въведе и в други сектори, защото наистина има и други сектори, в които това нещо би било полезно.

Относно създаването на досиета на персонала е необходимо да се прецизира какви документи точно трябва да се съхраняват в него, защото начинът, по който е формулирано, оставя възможност - специално в чл. 128б, ал. 2 - за интерпретиране от контролните органи. Във всички случаи текстът трябва да бъде съобразен със Закона за защита на личните данни. Ние също считаме, че ако в основата на тази идея стои разбирането и внедряването на стандарт за електронна трудова книжка, бихме го подкрепили, като ние участвахме и в сформираните работни групи по идеята за създаване на бърза и надеждна система за съхранение и обмен на трудовоосигурителни данни.

Също така принципно подкрепяме предложенията, свързани с възможността на въвеждане на гъвкаво работно време, но изразяваме опасение по така предложената промяна на чл. 139, ал. 3. Не подкрепяме предложението работникът или служителят сам, без съгласуване и одобрение от прекия му ръководител, да определя работното си време в рамките на не повече от 12 часа, така че в края на всяка работна седмица да е отработил законно установеното за него работно време. Според нас по-целесъобразно би било текстът да се промени, като се добави текст, че работникът или служителят могат да изразят предпочитания как точно да отработят работното време извън задължителните работни часове, но трябва да го съгласуват с прекия си ръководител, който да го одобри, за да се избегнат евентуални конфликти между колеги, ако примерно някой не иска да работи в определените часове, между ръководител и работник или служител. Гъвкавото работно време е чудесна възможност, но работното време трябва да се договори и задължително да се одобри от прекия ръководител. При липса на съгласуване ще се създадат условия за хаос и невъзможност да се планира извършването на определена работа в срок.

На последно място бих искал да обърна внимание и да подкрепя и колегите от АИКБ по така повдигнатия въпрос относно предлаганата промяна в чл. 164, ал. 1 и предвиждането й след трето дете да може да се ползва за четвърто, пето двегодишна отпуска по майчинство, тъй като се получава едно натрупване на отпуск върху отпуск на различно основание и мисля, че текстовете от Кодекса на труда в това отношение на полагащ се платен годишен отпуск следва да бъдат прецизирани и изрично да бъде предвидено, че правото на платен годишен отпуск възниква единствено при действително отработено време и не е лошо да се погледнат какви са и международните практики по този въпрос, за да направим нещо полезно.

Благодаря ви за вниманието. Депозирали сме нашето становище.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Домусчиев. Заповядайте, господин Симеонов.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Господин министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми социални партньори, улеснен съм силно от позициите, представени от колегите и от социалните партньори. Предлагаме да отпадне чл. 114а, ал. 3, да се заличи и вместо това да се напише едно ясно, легално определение на това, какво се включва в краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Няколко аргументи ще прибавя и към това, което беше казано за работното облекло. Освен че допълнителни екстри за държавните служители, като се дават, това е допълнителен разход за бюджета, освен това, че, както нерядко се случва, не е направена оценка на въздействието и какво ще струва това на бюджета, може да се направи и тогава бихме могли да преценим дали е допустимо или не, но в крайна сметка прибавя още един елемент към нелоялната конкуренция за работници между частния и публичния сектор, защото не всеки работодател може да си позволи представително работно облекло, а знаем, че има и други предимства за публичния сектор – не се плащат осигуровки не се внасят осигурителни вноски. Затова считаме, че това не бива да се допуска и сме против. Писмено ще го депозираме.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин Симеонов. Господин Бранков, заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Много кратко, господин Калфин. Представили сме писмено становище по обсъждания и внесения законопроект в НСТС. Само по два въпроса – по така наречените еднодневни трудови договори няколко съображения. Очевидно инициативата – поне така бяхме уведомени, идва от колеги работодатели, и то такива, които визират вероятно и последните промени, които бяха внесени в Наказателния кодекс, инкриминиращи така наречената осигурителна измама във високи размери. В предварителните обсъждания ние сме изразявали позицията, че тези отношения и в момента могат да бъдат регламентирани по линия на гражданско-правните отношения, където има осигурителен елемент. Така частично поне се решават въпросите, които и колегите от АИКБ споделиха. Имам предвид възможности за проблеми в рамките на работния ден, които могат да настъпят, отново, много може да се дискутира по темата доколко и в кои случаи имаме трудово отношение и в кои случаи можем да имаме, да речем, един граждански договор за изпълнение и представяне на съответния резултат, който много добре знаете, включва и осигурителен елемент за лицата.

Изразили сме известни опасения по отношение на административното и счетоводно натоварване на работодателите, тъй като това ежедневно разплащане, съответни разписки – всичко това подлежи, очевидно, на осчетоводяване по един доста по-тромав ред от едно трудово отношение, което, да речем, е без значение дали е по срочен или безсрочен трудов договор, но така или иначе отчетността при него е ясна, тя е месечна в общия случай.

Имаме известни опасения също за създаване на възможността за осигурителни измами по отношение на правото на осигуряване за трудова злополука. Дори с един работен ден, а това на полето често може да се случи, може да придобиете съответно право на обезщетение в рамките на 90 дни. Но като цяло сме подкрепили в нашето официално становище и считаме стъпката в правилна посока, и сме убедени, че оттук нататък ни е необходим един цялостен преглед на трудовото законодателство, което да даде повече възможности за гъвкава заетост многократно, известна е тази наша позиция и сме заявявали и сме го подкрепили и може да го видите и в европейската статистика – действително нашата страна е на последно място в Европейския съюз по дял на заети в гъвкави форми на заетост. Само като пример, агенциите за временна работа в Холандия например в годините на криза 2008-2013 г. бяха достигнали 10% от целия трудов пазар. В България това са не повече от две-три хиляди души. Съвършено друга тема е. Надявам се да не предизвиквам дебат по нея, но само давам като пример колко назад сме в това отношение и това при всички случаи е свързано и с действащото трудово законодателство.

Първият вариант, който беше представен, само припомням на колегите, по-скоро на експертно ниво, вместо вариантът за така наречените еднодневни трудови договори, включваше така наречените ваучери пак със същото предназначение. Практиката, която има най-вече в Унгария, знаете със сигурност и за практика и в други страни – Италия, Франция, по гроздобер това е масова практика, знаете и в Италия, и във Франция – ползването на тези ваучери, независимо от някои други затруднения, които биха създадени, необходимостта да бъдат контролирани, дори включително под режим на издаване като ценни книги, всъщност би облекчило работодателя изключително много спрямо режима, който ни се предлага.

Още един момент, който е много важен. Той частично беше засегнат от колегите. Остават много задължения по сега действащото законодателство и подзаконова нормативна уредба. Имам предвид декларациите образец 1 и 6. Няма как те да бъдат елиминирани с приемането на тази последваща наредба, която е визирана в текста, така че много от задълженията, които и в момента тежат върху работодателя или са задължени на работодателя по-скоро, те няма как да бъдат елиминирани, докато с използване евентуално на тази ваучерна система това може би щеше да изглежда по друг начин.

Тук отново е удачен моментът да припомня едно старо предложение, многократно пъти отправяно от Стопанска камара за необходимостта от преразглеждане на режима по Наредба 5 и Наредба 8 – съвместяване на текста, изискванията на двете наредби за отчитане на данни, свързани с осигурените лица, сключените трудови договори, респективно и регистрите, които поддръжа Националната агенция за приходите, тъй като това при всички случаи ще облекчи административния натиск и тежест върху работодателите по отношение на трудовите осигурителни отношения

Само няколко думи в подкрепа и на предложенията, свързани с т.нар. разпределено работно време. Аз мисля, че са излишни опасенията и досега този текст съществуваше, разбира се, уравняването ставаше в рамките на работния ден. Сега това се предлага да става в рамките на нормалната продължителност на работната седмица. Така че, в зависимост от категориите персонал – и в частния сектор, и в държавната администрация, това ще бъде една форма, която ще подкрепи, бих дал само такъв един ракурс: включително и час пик 9 часа знаете какво става в градския транспорт, по по-друг начин вероятно би изглеждала столицата, ако това предложение бъде подкрепено.

Благодаря Ви.

ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз благодаря, господин Бранков.

Господин Манолов, заповядайте.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми социални партньори, без да повтарям съображенията, които изтъкнаха колегите от КНСБ, ние също считаме, че въвеждането на тази форма на заетост ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Това е нещо, което от самото начало поддържаме. Тук се споменаха примери – в Европейския съюз къде какво било. Понякога да изоставаш в правенето на глупости е по-скоро преимущество, отколкото недостатък и недъг. Временната заетост е тази която съсипа пазара, не трудовият пазар на Европейския съюз, тази, която въведе понятието прекариат и която продължава да го развива – нещо, към което ние сега имаме намерение да се включим по различни начини от различна гледна точка.

Понеже след малко ще се занимаваме с въпроса за пенсиите, аз искам да попитам ако аз 90 дена в годината всеки ден съм брал череши, на какво отгоре това време няма да ми се зачита за трудов и осигурителен стаж? Говорихме си, господин вицепремиер ,по друг повод, за което пак ще стане малко по-късно въпрос, пак по темата за увеличаване на изискванията за набиране на осигурителен стаж. Студентските и ученическите бригади, по които всички ние сме ходили, уважаеми господа работодатели, защо да не ни се зачита за трудов стаж? Аз работил ли съм? Работил съм. Плащан ли е бил моят труд? Плащан е бил. Плащани ли са били осигуровки? Плащани са били. Аналогията с това, което говорим сега, е горе-долу стотина-процентова. Това, че отново ще има хора, които ще тичат през оградите по известяването не се съмнявайте, че ще се случи. Не се съмнявайте, че тези договори ще се отнасят за една незначителна част от хората, които ще бъдат в градината, а другите хора ще бъдат включени в системата на оповестяване или ще се окаже, че са влезли по свое собствено желание или са роднини и т.н. Нищо няма да решим с този въпрос, но нещо, което повече ме притеснява, е подхвърленото оттук-оттам намерение тази система да бъде разпростряна върху целия ни трудов пазар, господин вицепремиер. Тази система с нейните си намерения рискува да съсипе трудовия ни пазар – такъв, какъвто той го има, защото утре някой ще тръгне да го прави в строителството и в други ден ще се чуди защо кофражистите са избягали в Германия. Защото в България не може да намери кой да му върже един кофраж. Защото като го е нямало – по телефона или е казал „Иди извикай Пешо утре да вържем кофража, пък после го прати по дяволите“, ще стигнем и до тоя ден.

Между другото, има международна практика, вече изследвана това, което се случва в Англия напоследък, т.нар. зиуаос контрактс, чийто ефект върху британската икономика се твърди от хора, които са се занимавали с това (както виждате, не казвам „се доказа“, защото по тая тема винаги има повече от едно мнение), но се твърди, че те са повлияли изключително негативно на британския трудов пазар.

Ако се върнем към това, каза се и от колегите от работодателските организации, че в момента има нормативна уредба, която позволява хората да бъдат наемани по този ред, макар и по други текстове от закона, нищо не пречи тези възможности да бъдат използвани за този, който иска да ги използва. Но в този случай ние ще отворим една кутия на Пандора, дето ще се чудим после как да затваряме. Разбира се, пилотното провеждане на този експеримент би могло да ни даде някакви възможности за по-нататъшна проверка на ефектите, но така или иначе аз имам една прогноза, колегите от работодателските организации имат други прогнози, но има и вече достатъчно представителни проучвания върху практиките, които се случват от години върху европейски. Този тип заетост не е довел никъде до нищо добро. Разбирам доброто намерение да помогнем на хората, които се занимават, примерно, с бране на череши, рози и т.н. Не знам как се бере лавандула, но като знам, че растенията са едни и същи, твърде е възможно тя да се бере по същия начин.

…

Има ги и тука? Значи нещо не съм разбрал, но пак казвам: ще завърши с това, с което започнах, тъй като сме представили подробно писмено становище: това ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши и на заетостта, и на осигуряването, много основателно казаното от колегата Бранков за трудовите злополуки. Нищо тук не се споменава какъв ще бъде редът, по който тези хора ще бъдат обезпечавани с работно облекло, как ще бъдат обучавани и инструктирани, как стои въпросът с безплатната храна, защото ги прескачаме тези работи. Има неща, които се отнасят за другите форми на заетост, личните предпазни средства, транспорта от и до обекта. Въпросите са много повече, отколкото отговори към момента ние сме намерили. Мислил съм многократно и сме го говорили с господин Бранков за идеята за ваучери за заетост. Те имат други недостатъци. Във всеки случай темата заслужава внимание. Аз не отричам това, че трябва да погледнем на този въпрос по някакъв специален ред, но като че ли не е това редът. За да завърша с идеите за промяна в Кодекса на труда, въпросът за т.нар. гъвкаво работно време по чл. 139, Има твърде много сектори, в които е невъзможно това да бъде направено, да речем, уважаеми колеги, един операционен…

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: В който професорът, операторът е решил днес да си вземе почивен ден. Който ще оперира нататък? И купчина други въпроси, с чието излагане сега ще спра от уважение към министър-председателя.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря. Силен мотив за приключване на изказването, господин Манолов.

Аз благодаря на всички. Мисля, че всички взеха отношение по въпросите. Господин Христов, нещо допълнително ли? Вие взехте думата вече?

ЧАВДАР ХРИСТОВ Благодаря Ви за това, че ми напомнихте. Понеже стана дума за администрация по чл. 139, че щяло да се ползват тези променливи граници, нека да имаме предвид, че ние въобще не предвиждаме или Вие не предвиждате промени в тази посока в Закона за държавния служител, а заслужва да се мисли включително и в тази посока, ако искаме по-комплексно да прилагаме нещата.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз Ви благодаря. Правилно, и в Закона за държавния служител съответното изменение трябва да бъде направено.

Ако ми позволите, колеги, да обобщя дискусията дотук, за да минем дискусията на следващата точка.

Няколко въпроса бяха поставени, на които отговорите са ясни. Ставаше въпрос примерно за Наредба, по която ще се прилага възможността за новите еднодневни трудови договори. Проектът на наредба е готов, но нека да видим как ще изглежда законът, за да може да се разглежда наредбата. Няма как да мине преди закона. Веднага след като мине през Министерски съвет още докато е в Народното събрание, ще започнем в тристранен формат да гледаме и наредбата за прилагането, така че няма как да го пропуснем това нещо.

Работата на еднодневни договори е осигурителен стаж, не е трудов, господин Манолов. Това се признава. Има три предложения, свързани с промени в Кодекса на труда, които са Ваши общи предложения на синдикати и работодатели. Става въпрос за трудовото досие. Аз съм съгласен - знаете, има работна група, - че трябва да се мине към електронна трудова книжка, абсолютно съм съгласен с Вас и работим заедно по този въпрос. Темата за творческия отпуск и за споразуменията, които могат да се сключват между работодатели и синдикати, не едно, три от тези предложения, по които има съгласие, са включени в тази промяна.

По другите продължаваме да работим там, където постигнем съгласие, ще продължим да го правим това нещо.

Действащото законодателство си действа в момента, включително за инструктажи за работа, начин, по който се установяват трудови злополуки и т.н. Заради това не може съвсем да се опростят еднодневните договори. Трябва да има работно време, за да може да се констатира ако има и трудова злополука и подобни елементи, но те ще бъдат сложени в бланката така че надали ще нарушават много работата на работодателите.

Разбирам и напълно подкрепям опасенията, че от еднодневни трудови договори може да се разпрострат и да започнат да подменят редовни трудови договори. Затова нека да видим в този сектор, в който, между другото, не може да се подпомагат в момента работодатели. Само отварям една скоба: навсякъде действат програми за заетост, в които се подпомагат работодатели за наемане на работници. В селското стопанство не може поради няколко причини. От тази година ще се опитаме да го направим възможно това нещо. Но във всички тези селски, планински и т.н. региони, в които няма друг работодател, освен общината, ние трябва да създадем трудов пазар и трябва да създадем възможност за тези хора да работят. В случая из запазваме социалните права, които получават като безработни при положение, че са наети на един, два, пет дни, не е редно да си загубят правата. Просто минават в черната икономика, което и в момента се случва. Така че дали ще се изпълни това, за което говорят асоциациите в тези сектори, че между 60 и 100 хиляди души ще бъдат заети тази година по този начин с еднодневни договори или не, действително ще може да преценим като свърши годината и като направим оценка доколко в този сектор този вид договори с приемливи.

По останалите теми, колеги, продължаваме да работим с вас, включително и по това, как точно ще запишем в законопроекта. Аз съм склонен да приемем някакъв текст, който да е приемлив за това, че действително до края на годината се прави този експеримент, оценява се и след това решаваме следващата година как ще продължи той да работи.

Отчитам и различията – те бяха в двете различни посоки, свързани с работното облекло на трудовите и държавните служители. Това, между другото, е препоръка на Сметната палата, която казва, че не може да има различен режим между държавни служители, работещи на трудов договор. Въпросът е към кой режим ще бъдат приравнени, въпрос е действително на обсъждане. Има различия и в тристранния съвет. Нататък продължаваме обсъжданията и в Министерски съвет, и в парламента.