Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на здравеопазването наредба № …/ за определяне на подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, пар. 4 на Регламент

където:

5.3.2. Подготовка на пробата за анализ на летливите съставки чрез газова хроматография.

5.3.2.1. Принцип

С газхроматографска спринцовка се изтегля подходящо количество проба от преливния флакон, което се инжектира в газовия хроматограф.

5.3.2.2. Спомагателни приспособления

Газ-хроматографска спринцовка (с точност на пробовземането серия А2) от 25 μl или 50 μl (фиг. 5) или еквивалентна. Тази спринцовка е снабдена с ограничител в края на иглата. Спринцовката се свързва към преливния флакон чрез конектор и чрез полиетиленова тръбичка (дължина 8 mm, вътрешен диаметър 2,5 mm).

5.3.2.3. Процедура

От преливния флакон, в който е прехвърлено необходимото количество продукт, съгласно т. 5.3 се взема проба с газхроматографска спринцовка. Последната се свързва с преливния флакон, както е описано в 5.3.2.2. Отваря се вентила и се изтегля необходимия обем. Газовите мехурчета се отстраняват чрез раздвижване на буталото, при което иглата на спринцовката е насочена вертикално нагоре. Ако е необходимо спринцовката се охлажда. Когато спринцовката се напълни с необходимото количество проба без мехурчета, вентилът се затваря и спринцовката се отстранява от преливния флакон. Иглата на спринцовката се вкарва в инжектора на газовия хроматограф, вентила се отваря и пробата се инжектира.

5.3.2.4. Вътрешен стандарт

Ако се изисква вътрешен стандарт, той се въвежда в преливния флакон посредством обикновена стъклена спринцовка, използвайки конектор.

Методът се отнася за идентификация на козметични продукти, съдържащи значителни количества от свободни натриеви и/или калиеви хидроксиди и за определянето на такива свободни натриеви и/или калиеви хидроксиди в продукти за заздравяване на косата и продукти за разтваряне на кожичките около ноктите.

Свободните натриеви и калиеви хидроксиди се определят чрез обема на стандартна киселина, необходима за неутрализирането на продукта при определени условия, като резултатът се изразява в % (М/М) свободен натриев хидроксид.

Пробата се разтваря или разпръсква във вода и се титрува със стандартна киселина. Стойността на рН се записва успоредно с прибавянето на киселината: за прост разтвор на натриеви или калиеви хидроксиди крайната точка е ясно изразената максимална степен на промяната на записаната рН стойност.

Кривата на простото титруване може да се повлияе от присъствието на:

- амоняк и други слаби органични основи, които имат доста равна крива на титруване. Амонякът се отстранява, чрез изпаряване при намалено налягане, но при стайна температура.

- соли на слаби киселини, които могат да създадат много различни точки на инфлексия на кривата на титруване. В такива случаи само първата част на кривата до първите точки на инфлексия отговаря на неутрализацията на хидроксилния йон, идващ от свободния натриев или калиев хидроксид. Представена е алтернативна процедура за титруване в алкохол, където се означава прекомерната интерференция от солите на слаби неорганични киселини.

Съществува теоретична възможност, че други разтворими силни основи, напр. литиев хидроксид, четвъртичен амониев хидроксид, могат да присъстват, причинявайки високо рН, присъствието им в този вид козметичен продукт е твърде невероятно.

4.1. Реактиви

4.1.1. Стандартен алкален буферен разтвор рН - 9,18 при 25⁰C: 0,05 М натриев борат тетрахидрат.

4.2. Апаратура

4.2.1. Стандартно лабораторно оборудване

4.2.2. рН метър

4.2.3. Стъклен мембранен електрод

4.2.4. Стандартен каломелов референтен електрод

4.3. Процедура

Калибрира се рН метърът с електродите, като се използва стандартния буферен разтвор. Приготвя се 10 % воден разтвор или дисперсия на продукта, който ще се анализира и се филтрува. Измерва се рН. Ако рН е 12 или повече, трябва да се осъществи количествено определяне.

5.1. Титруване във водна среда

5.1.1. Реактиви

5.1.1.1. Стандартна 0,1 N солна киселина

5.1.2. Апаратура

5.1.2.1. Стандартно лабораторно оборудване

5.1.2.2. рН метър, за предпочитане със записващо устройство

5.1.2.3. Стъклен мембранен електрод

5.1.2.4. Стандартен каломелов референтен електрод

5.1.3. Процедура

Претеглят се между 0,5 и 1,0 g с точност 0,001 g от пробата за изпитване в 150 cm³ (ml) колба. Ако има амоняк, се прибавят няколко гранули против кипенето и се изпарява под вакуум, използвайки водна помпа, докато престане да се усеща миризмата на амоняк (около 3 h). Остатъкът се разтваря със 100 cm³ (ml) дестилирана вода и се титрува с 0,1 N разтвор на солна киселина (5.1.1.1), записвайки промяната на рН (5.1.2.2).

5.1.4. Изчисление

Идентифицират се точките на инфлексия върху кривите на титруване. Където се появи първата точка на инфлексия при рН под 7,0 там пробата е свободна от натриев или калиев хидроксид. Където има две или повече точки на инфлексия в кривата само първата е валидна. Отбелязва се обема на титранта при първата точка на инфлексия.

Съдържанието на натриев и/или калиев хидроксид (С) в пробата, изразено като % (М/М) натриев хидроксид се изчислява по формулата:

където:

Възможно е, въпреки означенията за присъствие на значително количество натриев и/или калиев хидроксид, кривата на титруване да не покаже точката на инфлексия. В такъв случай определянето се повтаря в изопропанол.

5.2. Титруване в изопропанол

5.2.1. Реактиви

5.2.1.1. Изопропанол

5.2.1.2. 1,0 N стандартен воден разтвор на солна киселина

5.2.1.3. 0,1 N солна киселина в изопропанол, приготвена непосредствено преди употреба чрез разреждане на 1,0 N воден разтвор на солна киселина с изопропанол.

5.2.2. Апаратура

5.2.2.1. Стандартно лабораторно оборудване

5.2.2.2. рН метър, за предпочитане със записващо устройство

5.2.2.3. Стъклен мембранен електрод

5.2.2.4. Стандартен каломелов референтен електрод

5.2.3. Процедура

Претеглят се между 0,5 и 1,0 g с точност 0,001 g от пробата за изпитване в 150 cm³ (ml) колба. Ако има амоняк се прибавят няколко гранули против кипенето и се изпарява под вакуум, използувайки водна помпа, докато престане да се усеща миризмата на амоняк (около 3 h).

Остатъкът се разтваря със 100 cm³ (ml) изопропанол и се титрува с 0,1 N солна киселина в изопропанол (5.2.1.1), записвайки промяната в рН (5.2.2.2).

5.2.4. Изчисление

Както в 5.1.4 първата точка на инфлексия е при рН около 9,0.

5.3. Повторяемост (¹)

За съдържание на натриев или калиев хидроксид до 5% (M/M) като натриев хидроксид, разликата между резултатите от две определения, осъществени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,25%.

(¹) виж ISO 5725

Методът се отнася за определяне и идентификация на оксалова киселина и нейните алкални соли в продукти за поддържане на косата. Той може да се използва за безцветни водно/алкохолни разтвори и лосиони, които съдържат около 5 % оксалова киселина или еквивалентно количество алкален оксалат.

Съдържанието на оксалова киселина и/или нейните алкални соли, определено по този метод, се изразява като % (M/M) свободна оксалова киселина в пробата.

След отстраняването на всякакви анионни повърхностно-активни вещества с р-толуидин хидрохлорид, оксаловата киселина и/или оксалатите се утаяват като калциев оксалат, след което разтворът се филтрува. Утайката се разтваря в сярна киселина и се титрува с калиев перманганат.

Всички реактиви трябва да бъдат с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Разтвор на амониев ацетат, 5 % (М/М)

4.2. Разтвор на калциев хлорид, 10 % (М/М)

4.3. Етанол, 95 % (V/V)

4.4. Тетрахлорметан

4.5. Диетилов етер

4.6. Разтвор на р-толуидин дихидрохлорид, 6,8 % (М/М)

4.7. Калиев перманганат, 0,1 N разтвор

4.8. Сярна киселина, 20 % (М/М)

4.9. Солна киселина, 10 % (М/М)

4.10. Натриев ацетат трихидрат

4.11. Ледена оцетна киселина

4.12. Сярна киселина (1:1)

4.13. Наситен разтвор на бариев хидроксид

5. Апаратура

5.1. Делителни фунии, 500 cm³ (ml)

5.2. Стъклени чаши, 50 cm³ (ml) и 600 cm³ (ml)

5.3. Стъклени филтри, G-4

5.4. Мерителни цилиндри, 25 cm³ (ml) и 100 cm³ (ml)

5.5. Пипети, 10 cm³ (ml)

5.6. Смукателни колби, 500 cm³ (ml)

5.7. Водоструйна помпа

5.8. Термометър, градуиран от 0 до 100^o С

5.9. Магнитна бъркалка с нагревател

5.10. Магнитни разбъркващи пръчки, покрити с тефлон

5.11. Бюрета, 25 cm³ (ml)

5.12. Конусни колби, 250 cm³ (ml)

6. Процедура

6.1. Претеглят се 6 до 7 g от пробата с точност 0,001 g в 50 cm³ (ml) стъклена чаша, довежда се рН до 3,0 с разредена солна киселина (4.9) и се прехвърля в делителна фуния със 100 cm³ (ml) дестилирана вода. Добавят се последователно 25 cm³ (ml) етанол (4.3), 25 cm³ (ml) разтвор на р-толуидин дихидрохлорид (4.6) и 25 до 30 cm³ (ml) тетрахлорметан (4.4) и сместа се разклаща енергично.

6.2. След разделянето на фазите долната (органична) фаза се отстранява, повтаря се екстракцията, използвайки реактивите посочени в 6.1 и отново се отстранява органичната фаза.

6.3. Водният разтвор се прехвърля в 600 cm³ (ml) стъклена чаша и се отстранява останалия тетрахлорметан чрез кипене на разтвора.

6.4. Добавят се 50 cm³ (ml) разтвор на амониев ацетат (4.1), довежда се разтвора до кипене (5.9) и се добавя при разбъркване 10 cm³ (ml) горещ разтвор на калциев хлорид (4.2). Оставя се да се отдели утайката.

6.5. Проверява се дали е завършено утаяването чрез прибавяне на няколко капки разтвор на калциев хлорид (4.2), оставя се да изстине на стайна температура и се разбърква с 200 cm³ (ml) етанол (4.3), (5.10), оставя се да престои 30 min.

6.6. Течността се филтрува през стъклен филтър (5.3), утайката се пренася с малко количество гореща вода (50 до 60^oС) във филтъра и се промива със студена вода.

6.7. Утайката се промива 5 пъти с малко етанол (4.3) и след това 5 пъти с малко диетилов етер (4.5). Утайката със стъкления филтър се прехвърля върху друга смукателна колба и се разтваря с 50 cm³ (ml) гореща сярна киселина (4.8) при изсмукване под вакуум.

6.8. Разтворът се пренася в конусна колба (5.12) и се титрува с разтвор на кaлиев перманганат (4.7) до леко розово оцветяване.

7. Изчисления

Съдържанието на оксалова киселина в пробата (С), изразено като % (M/M), се изчислява по формулата:

където:

4,50179 е коефициент на превръщане за оксалова киселина.

За съдържание на оксалова киселина до 5% разликата между резултатите от две определения, осъществени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,15%.

9.1. Принцип

Оксаловата киселина и/или нейните оксалати се утаяват като калциев оксалат и се разтварят в сярна киселина. Към разтвора се прибавя разтвор на калиев перманганат, който се обезцветява и причинява образуването на въглероден диоксид. Когато въглеродният диоксид преминава през разтвор на бариев хидроксид се образува млечно бяла утайка от бариев карбонат.

9.2. Процедура

9.2.1. Част от пробата, която ще се анализира, се обработва както е описано в точки от 6.1 до 6.3, така че да се отстранят всякакви налични детергенти.

9.2.2. Към 10 cm³ (ml) от разтвора, получен в съответствие с 9.2.1, се добавя шпатула с натриев ацетат (4.10) и разтворът се подкиселява с няколко капки студена оцетна киселина (4.11).

9.2.3. Добавя се 10 % разтвор на калциев хлорид (4.2) и се филтрува.

Утайката от калциев оксалат се разтваря в 2 cm³ (ml) сярна киселина (1:1) (4.12).

9.2.4. Разтворът се пренася в колбата за изпитване и се добавят на капки 0,5 cm³ (ml) 0,1 N разтвор на калиев перманганат (4.7). Ако има оксалат, разтворът се обезцветява първо постепенно, а след това бързо.

9.2.5. Веднага след добавянето на калиевия перманганат върху колбата се поставя подходящ крюмер, нагрява се леко и образуваният въглероден диоксид се събира в наситен разтвор на бариев хидроксид (4.13). Появата на млечен облак от бариев карбонат след 3 до 5 min показва присъствие на оксалова киселина.

(¹) виж ISO 5725

V. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЛОРОФОРМ В ПАСТИ ЗА ЗЪБИ

1. Област на приложение

Този метод се отнася за определяне на хлороформ в пасти за зъби чрез газова хроматография в концентрации до 5%.

Съдържанието на хлороформ, определено с този метод, се изразява като % (M/M).

Пастата за зъби се суспендира в смес от диметилформамид/метанол, към която се добавя известно количество ацетонитрил като вътрешен стандарт.

След центрофугиране част от течната фаза се хроматографира и се изчислява съдържанието на хлороформ.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.).

4.1. Porapak Q, Chromosorb 101 или еквивалентни, 80 до 100 mesh

4.2. Ацетонитрил

4.3. Хлороформ

4.4. Диметилформамид

4.5. Метанол

4.6. Разтвор на вътрешен стандарт

В мерителна колба от 50 cm³ (ml) се отпипетират 5 сm³ (ml) диметилформамид (4.4) и се добавят около 300 mg (M) ацетонитрил, претеглен с точност 1 mg. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.

4.7. Разтвор за определяне на относителния отговор на сигнала

В мерителна колба от 10 cm³ (ml) се отпипетират точно 5 cm³ (ml) вътрешен стандартен разтвор (4.6) и се добавят около 300 mg (M₁) хлороформ, претеглен с точност 1 mg. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.

5. Апаратура

5.1. Аналитична везна

5.2. Газов хроматограф с пламъчно йонизационен детектор

5.3. Микро-спринцовка с вместимост от 5 до 10 µl и деления от 0,1 µl

5.4. Пипети с вместимост 1, 4 и 5 cm³ (ml)

5.5. Мерителни колби, 10 и 50 cm³ (ml)

5.6. Шишенца за изпитване, приблизително 20 cm³ (ml), с капачки на винт, Sovirel France № 20 или еквивалентни. Капачката на винт има вътрешно уплътнение за запечатване, покрито само от едната страна с тефлон.

5.7. Центрофуга

6.1. Подходящи газхроматографски условия

6.1.1. Материал за колоната: стъкло

Дължина - 150 cm

Вътрешен диаметър - 4 mm

Външен диаметър - 6 mm

6.1.2. Пълнеж на колоната: Porapak Q, Chromosorb 101 или еквивалентни, с 80 до 100 меша (4.1), киселинно обработени.

6.1.3. Пламъчно йонизационен детектор: чувствителността му се нагласява така, че когато се инжектират 3 µl от разтвор 4.7, височината на ацетонитриловия пик да бъде три четвърти от височината на цялата скала.

6.1.4. Газове:

Носител, азот, със скорост на потока 65 cm³ (ml)/min.

Допълнителни газове: потокът от газове към детектора се нагласява така, че потокът от въздух или кислород да е 5 до 10 пъти повече от този на водорода.

6.1.5. Температури:

на инжекторния блок - 210⁰С

на детекторния блок - 210⁰С

на колонната пещ - 175⁰С

6.1.6. Скорост на диаграмата: около 100 cm/h.

6.2. Подготовка на пробата

Пробата за анализ се взема от неотворена туба. Отстранява се една трета от съдържанието, поставя се отново капачката на тубата, смесва се внимателно съдържанието, след което се взема пробата за изпитване.

6.3. Определяне

6.3.1. В шишенце с капак на винт (5.6) се претеглят 6 до 7 g (M₀) с точност 0,001 g от пастата за зъби, приготвена в съответствие с 6.2 и се прибавят три малки стъклени перли.

6.3.2. В шишенцето се отпипетирват точно 5 cm³ (ml) разтвор на вътрешен стандарт (4.6), 4 cm³ (ml) диметилформамид (4.4) и 1 cm³ (ml) метанол (4.5). Шишенцето се затваря и разбърква.

6.3.3. Затвореното шишенце се разклаща за половин час на механична клатачна машина и се центрофугира за 15 min при такава скорост, че да се получи отделяне на фазите.

6.3.4. Инжектират се 3 µl от този разтвор (6.3.3) според условията, описани в раздел 6.1. Тази операция се повтаря. При описаните по-горе условия времената на задържане имат следните характерни стойности:

метанол - приблизително 1 min

ацетонитрил - приблизително 2,5 min

хлороформ - приблизително 6 min

диметилформамид - повече от 15 min

6.3.5. Определяне на относителния отговор на сигнала

Инжектират се 3 µl от разтвор 4.7 двукратно. Относителният отговор на сигнала се определя ежедневно.

7.1. Изчисление на относителния отговор на сигнала.

7.1.1. Измерва се височината и ширината на половината височина на пиковете на ацетонитрила и хлороформа и се изчислява площта на двата пика, използвайки формулата: височината х ширината на половината височина на пика.

7.1.2. Определя се площта на пиковете на ацетонитрила и хлороформа в хроматограмите, получени в съответствие с 6.3.5 и се изчислява относителния отговор на сигнала по следната формула:

където:

Изчисляват се средните стойности на получените резултати.

7.2. Изчисляване съдържанието на хлороформ.

7.2.1. Площта на пиковете на хлороформа и ацетонитрила от получените хроматограми (6.3.4) се изчислява в съответствие с 7.1.1.

7.2.2. Съдържанието на хлороформ в % (X) в пастата за зъби се изчислява по формулата:

където:

Средната стойност на получените резултати се изчислява с точност 0,1%.

За съдържание на хлороформ до 3%, разликата между резултатите на две успоредни определения на една и съща проба не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,3%.

(¹) виж ISO 5725

VI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦИНК

1. Област на приложение

Този метод е подходящ за определяне съдържанието на цинк като хлорид, сулфат или 4-хидроксибензолсулфонат, или като комбинация от някои от тези цинкови соли в козметични продукти.

Съдържанието на цинк в пробата се определя гравиметрично като бис (2-метил-8-хинолил оксид) и се изчислява като цинк в % (М/М).

Съдържащият се в разтвор цинк се утаява в кисела среда като цинк бис (2-метил-8-хинолил оксид). След филтруване утайката се изсушава и претегля.

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Концентриран амоняк, 25% (М/М)

4.2. Ледена оцетна киселина

4.3. Амониев ацетат

4.4. 2-Метилхинолин-8-ол

4.5. Разтвор на амоняк, 6% (М/V)

Претеглят се 240 g концентриран амоняк (4.1) в 1000 cm³ (ml) мерителна колба, долива се с дестилирана вода до марката и се разбърква.

4.6. Разтвор на амониев ацетат, 0,2 М

Разтварят се 15,4 g амониев ацетат (4.3) с дестилирана вода в 1000 cm³ (ml) мерителна колба, долива се до марката и се разбърква.

4.7. Разтвор на 2-метилхинолин-8-ол

Разтварят се 5 g 2-метилхинолин-8-ол в 12 cm³ (ml) ледена оцетна киселина и се прехвърлят с дестилирана вода в 100 cm³ (ml) мерителна колба. Долива се с дестилирана вода до марката и се разбърква.

5.1. Мерителни колби 100 и 1000 cm³ (ml)

5.2. Бехерова чаша 400 cm³ (ml)

5.3. Мерителни цилиндри 50 и 150 cm³ (ml)

5.4. Градуирани пипети 10 cm³ (ml)

5.5. Стъклен филтър G-4

5.6. Смукателни шишета 500 cm³ (ml)

5.7. Водоструйна помпа

5.8. Термометър градуиран от 0 до 100^oС

5.9. Ексикатор с подходящ сушител и индикатор за влажност, напр. силикагел или еквивалентен такъв

5.10. Сушилен шкаф с регулиране на температурата до 150±2⁰С

5.11. рН метър

5.12. Нагревателна плоча

5.13. Филтърна хартия Whatman № 4 или еквивалентна

6.1. В бехерова чаша от 400cm³ (ml) се претеглят 5 до 10 g с точност 0,001 g от пробата, която трябва да се анализира (М g), съдържащи около 50 до 100 mg цинк, прибавят се 50 cm³ (ml) дестилирана вода и се разбърква.

6.1.1. Ако е необходимо се филтрува на вакуум помпа и филтрата се запазва.

6.1.2. Екстракцията се повтаря с още 50 cm³ (ml) дестилирана вода. Филтрува се и филтратите се събират.