Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на здравеопазването наредба № …/ за определяне на подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, пар. 4 на Регламент

Претеглят се 2,0 g Nitrin^ с точност 0,001 g и се прехвърлят количествено в мерителна колба от 100 cm³ (ml). На капки се прибавят 4,3 cm³ (ml) разредена солна киселина (3.2) и се разклаща. Долива се до марката с метанол и се разбърква, докато разтворът стане напълно бистър. Разтворът се съхранява в тъмна стъклена бутилка (4.3).

4. Апаратура

4.1. Стъклени чаши, 50 cm³ (ml).

4.2. Мерителна колба, 100 cm³ (ml).

4.3. Тъмна стъклена бутилка, 125 cm³ (ml).

4.4. Стъклена плочка, 10 х 10 cm.

4.5. Пластмасова шпатула.

4.6. Филтърна хартия, 10 х 10 cm.

5. Процедура

5.1. Част от пробата за изследване се разстила равномерно върху стъклената плочка (4.4), така че да покрие повърхността с дебелина на слоя не повече от 1 cm.

5.2. Филтърна хартия (4.6) се напоява с дестилирана вода. Разстила се върху пробата и се притиска с пластмасова шпатула (4.5).

5.3. Изчаква се една min. и в центъра на филтърната хартия се накапват:

– две капки разредена сярна киселина (3.1)

– две капки реактив на Nitrin^ (3.4)

5.4. След 5 до 10 sec. филтърната хартия се отстранява и се разглежда на дневна светлина. Присъствието на нитрити се установява от червеникаво-пурпурно оцветяване.

Ако съдържанието на нитрити е ниско, след 5 до 15 sec. червеникаво-пурпурното оцветяване се променя в жълто. Тази промяна се наблюдава едва след 1 до 2 min., когато количеството на нитрити е голямо.

Интензивността на червеникаво-пурпурното оцветяване и времето, което протича до промяната му в жълто, може да даде указание за съдържанието на нитрити в пробата.

Б. Определяне

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на нитрити в козметични продукти.

Съдържанието на нитрити в пробата, определено съгласно този метод, се изразява в % (M/M) натриев нитрит.

След разреждане с вода и избистряне, присъстващите нитрити реагират със сулфаниламид и N-1-нафтилетилендиамин и се измерва оптическата плътност на полученото цветно съединение при дължина на вълната 538 nm.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Избистрящи реактиви: съхраняват се в хладилник и са устойчиви в продължение на една седмица.

4.1.1. Реактив Carrez I:

Разтварят се 106 g калиев цианоферат(II) (K4Fe(CN)6.3H2O) в дестилирана вода до 1000сm³ (ml).

4.1.2. Реактив Carrez II:

В мерителна колба от 1000 сm³ (ml) се разтварят 219,5 g цинков ацетат (Zn(CH3COO)2.2H2O) и 30 cm³ (ml) ледена оцетна киселина и се долива до марката с дестилирана вода.

10 сm³ (ml) от този разтвор се разрежда до 500 сm³ (ml) с дестилирана вода; 1,0 сm³ (ml) от последния разтвор = 10 µg NaNO2

4.2. Разтвор на натриев нитрит:

В мерителна колба от 1000 сm³ (ml) се разтварят 0,500 g натриев нитрит в дестилирана вода и се долива до марката с дестилирана вода. 10 cm³ (ml) от този разтвор се разреждат до 500 cm³ (ml) с дестилирана вода; 1 cm³ (ml) от последния разтвор съдържа 10 µg NaNO2.

4.3. Натриев хидроксид, 1 N

4.4. Сулфаниламид хидрохлорид, 0,2% (M/V)

В 1000сm³ (ml) колба се разтварят 2,0 g сулфаниламид в 800 cm³ (ml) вода при нагряване. Охлажда се и се добавят 100 cm³ (ml) концентрирана солна киселина при бъркане. Долива се до марката с дестилирана вода.

4.5. Солна киселина, 5 N

4.6. Реактив N-1-нафтил, приготвен непосредствено преди употреба.

В 100 cm³ (ml) мерителна колба се разтварят 0,1 g N-1-нафтилетилендиамин дихидрохлорид в дестилирана вода и се долива до марката.

5.1. Аналитична везна.

5.2. Мерителни колби от 100, 250, 500 и 1000 cm³ (ml).

5.3. Градуирани пипети.

5.4. Мерителни цилиндри от 100 cm³ (ml).

5.5. Нагъната филтърна хартия, свободна от нитрити, диаметър 15 cm.

5.6. Водна баня.

5.7. Спектрофотометър с кювети с дебелина на слоя 1 cm.

5.8. рН-метър.

5.9. Микробюрета от 10 cm³ (ml).

5.10. Стъклени чаши от 250 cm³ (ml).

6. Процедура

6.1. Претеглят се около 0,5 g (M) с точност до 0,0001 g от хомогенизираната проба, прехвърля се количествено с топла вода в стъклена чаша от 250 cm³ (ml) (5.10) и обемът се довежда приблизително до 150 cm³ (ml) с топла дестилирана вода. Чашата (5.10) се поставя във водна баня (5.6) при 80⁰С за половин час, като се разклаща периодично.

6.2. Охлажда се до стайна температура и последователно, при разбъркване се добавят 2 cm³ (ml) реактив Carrez I (4.11) и 2 cm³ (ml) реактив Carrez II (4.12).

6.3. Прибавя се разтвор на натриев хидроксид (4.3) за довеждане на рН до 8,3 с рН-метър (5.8). Съдържанието се прехвърля количествено в мерителна колба от 250 cm³ (ml) и се долива до марката с дестилирана вода.

6.4. Съдържанието се разбърква и се филтрува през филтърна хартия (5.5).

6.5. С помощта на пипета (5.3) се прехвърля в мерителна колба от 100 cm³ (ml) (5.2) не повече от 25 cm³ (ml)) от бистрия филтрат (V). Долива се с дестилирана вода до обем 60 cm³ (ml).

6.6. След разбъркване се добавят 10,0 cm³ (ml) разтвор на сулфаниламид хидрохлорид (4.4) и след това 6,0 cm³ (ml) 5 N солна киселина (4.5). Разбърква се и се оставя да престои 5 min. Прибавят се 2,0 cm³ (ml) реактив N-1-нафтил (4.6), разбърква се и се оставя да престои 3 min. Долива се с вода до марката и се разбърква.

6.7. Приготвя се празна проба чрез повтаряне на операции 6.5 и 6.6 без прибавяне на реактив N-1-нафтил (4.6).

6.8. Измерва се (5.7) оптическата плътност при 538 nm на разтвора, получен съгласно 6.6 спрямо празната проба (6.7) като контрола.

6.9. По стандартна крива (6.10) се отчита съдържанието на натриев нитрит в g/100 cm3 (ml) разтвор (М1), което съответства на отчетената оптическа плътност в 6.8.

6.10. Изготвя се стандартна крива, като се използва 10 µg/cm³ (ml) разтвор на натриев нитрит (4.2) за концентрации 0, 20, 40, 60, 80 и 100 µg натриев нитрит на 100 cm³ (ml).

7. Изчисление

Съдържанието на натриев нитрит в пробата в % (M/M) се изчислява с помощта на следната формула:

в µg;

При съдържание на натриев нитрит около 0,2%, разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля абсолютна стойност от 0,005%.

(¹) виж ISO 5725
ХІ. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДЕН ФОРМАЛДЕХИД

1. Област на приложение

Този метод описва идентификация и два начина за определяне, съобразно присъствието или не, на източници на формалдехид. Той е приложим за всички козметични продукти.

1.1. Идентификация

1.2. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион

Този метод е приложим, когато формалдехидът е използван самостоятелно или с други консерванти, които не са източници на формалдехид.

Когато това не е изпълнено или резултатите надвишават максимално допустимите концентрации, трябва да се използва следващия метод за потвърждение.

1.3. Определяне в присъствие на източници на формалдехид.

В посочения по-горе метод (1.2), по време на дериватизацията източниците на формалдехид се разцепват и това води до твърде завишени резултати (свързан или полимеризиран формалдехид).

Необходимо е да се отдели свободният формалдехид чрез течна хроматография.

2. Дефиниция

Съдържанието на свободен формалдехид в пробата, определено съгласно този метод се изразява в % (M/M).

3.1. Принцип

Свободният и свързаният формалдехид в сярнокисела среда променят цвета на реактива на Schiff в розов или лилав.

3.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а), а водата - дейонизирана.

3.2.1. Фуксин

3.2.2. Нaтриев сулфит кристалохидрат (Na₂SO₃.7H2O)

3.2.3. Концентрирана солна киселина (d = 1,19)

3.2.4. Сярна киселина, 1М

3.2.5. Реактив на Schiff: 0,1 g фуксин (3.2.1) се претегля в чаша и се разтваря в 75 cm³ (ml)вода при 75⁰С. След охлаждане се прибавят 2,5 g натриев сулфит (3.2.2). Долива се до 100 cm³ (ml). Използва се до две седмици.

3.3. Процедура

3.3.1. Претеглят се 2 g от пробата в стъклена чаша от 10 cm³ (ml).

3.3.2. Прибавят се две капки сярна киселина (3.2.4) и 2 cm³ (ml) реактив на Schiff (3.2.5). При използване този реактив трябва да е абсолютно безцветен. Разклаща се и се оставя да престои 5 min.

3.3.3. Ако се наблюдава розово или лилаво оцветяване в рамките на 5 min, формалдехидът присъства в количество, по-голямо от 0,01% и трябва да се определи по метода за свободен и свързан формалдехид (4) и, ако е необходимо, по метод (5).

4.1. Принцип

Формалдехидът реагира с пентан-2,4-дион в присъствие на амониев ацетат, като образува 3,5-диацетил-1,4-дихидротолуидин. Той се екстрахира с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.

4.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а), а водата - дейонизирана.

4.2.1. Безводен амониев ацетат.

4.2.2. Концентрирана оцетна киселина, d²⁰₄ = 1,05.

4.2.3. Пентан-2,4-дион, прясно дестилиран при намалено налягане 25 mm Hg, 25⁰C – не трябва да има никаква абсорбция при 410 nm.

4.2.4. Бутан-1-ол.

4.2.5. Солна киселина, 1 М.

4.2.6. Солна киселина, 0,1 М.

4.2.7. Натриев хидроксид, 1 М.

4.2.8. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба, съгласно Европейската фармакопея (1g/50 cm³ (ml) вода), 2-ро издание 1980, част I-VII-I-1.

4.2.9. Формалдехид, 37% до 40% (M/V).

4.2.10. Стандартен разтвор на йод, 0,05 М.

4.2.11. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М.

4.2.12. Реактив Пентан-2,4-дион:

В мерителна колба от 1000 cm³ (ml) се разтварят: 150 g амониев ацетат (4.2.1), 2,0 cm3 (ml) пентан-2,4-дион (4.2.3) и 3,0 cm³ (ml) оцетна киселина (4.2.2). Обемът се довежда до марката с вода (рН на разтвора–около 6,4). Този реагент трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба.

4.2.13. Реактив (4.2.12) без пентан-2,4-дион.

4.2.14. Формалдехид-стандарт: основен разтвор

В мерителна колба от 1000 cm³ (ml) се наливат 5 g формалдехид (4.2.9) и се долива с вода до марката.

Концентрацията на разтвора се определя както следва:

Вземат се 10 cm³ (ml), прибавят се 25 cm³ (ml) от стандартния разтвор на йод (4.2.10) и 10 cm³ (ml) разтвор на натриев хидроксид (4.2.7). Оставя се да престои 5 min.

Подкислява се с 11 cm³ (ml) HCl (4.2.5) и се определя излишъкът от йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.2.11), като се използва разтвор на скорбяла (4.2.8) като индикатор.

1,0 cm³ (ml) 0,05 M изразходван разтвор на йод (4.2.10) е еквивалентен на 1,5 mg формалдехид.

4.2.15. Формалдехид-стандарт: работен разтвор

Основният разтвор на формалдехид се разрежда последователно 1/20 и 1/100 с вода.

1,0 cm³ (ml) от този разтвор съдържа около 1,0 µg формалдехид.

Изчислява се точното съдържание.

4.3. Апаратура

4.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.3.2. Филтър за разделяне на фазите, Whatman 1 PS (или еквивалентен).

4.3.3. Центрофуга.

4.3.4. Водна баня, нагласена на 60⁰С.

4.3.5. Спектрофотометър.

4.3.6. Стъклени кювети с оптичен път 1,0 cm.

4.4. Процедура

4.4.1. Подготовка на пробата:

В мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претегля с точност до 0,001g количество от пробата (g), съответстващо на предполагаемо съдържание на формалдехид около 150 µg. Долива се с вода до марката и се разбърква (разтвор С).

(Проверява се дали рН е близко до 6; ако не е се разрежда с разтвор на солна киселина (4.2.6).

В ерленмайерова колба от 50 cm³ (ml) се прибавят: 10 cm³ (ml) от разтвор С, 5 cm³ (ml) реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 cm³ (ml).

4.4.2. Сравнителен разтвор

Възможното влияние, дължащо се на фоновото оцветяване на изпитваната проба, се отстранява със следния сравнителен разтвор:в ерленмайерова колба от 50 cm³ (ml) се прибавят: 10 cm³ (ml) от разтвор С, 5 cm³ (ml) реактив (4.2.13) и дейонизирана вода до краен обем 30 cm³ (ml).

4.4.3. Празна проба

В ерленмайерова колба от 50 cm³ (ml) се прибавят: 5 cm³ (ml) реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 cm³ (ml).

4.4.4. Определяне

4.4.4.1. Смесите от 4.4.1, 4.4.2 и 4.4.3 се разклащат. Ерленмайеровите колби се потапят във водна баня при 60⁰С точно за 10 min. Охлаждат се за 2 min. в ледена баня.

4.4.4.2. Прехвърлят се в делителни фунии от 50 cm³ (ml), които съдържат по 10 cm³ (ml) бутан-1-ол (4.2.4). Всяка колба се промива с 3 до 5 cm³ (ml) вода. Сместа се разбърква енергично в продължение на точно 30 sec. Оставя се да се разслои.

4.4.4.3. Бутан-1-ол–фазата се филтрува в кюветите на спектрофотометъра през филтър за разделяне на фазите (4.3.2). Може да се използва и центрофугиране (3000 rpm за 5 min).

4.4.4.4. Измерва се абсорбцията А1 на пробата (4.4.1) спрямо стандарния разтвор (4.4.2) при 410 nm.

4.4.4.5. По същия начин се измерва абсорбцията А2 на празната проба (4.4.3) срещу бутан-1-ол.

Забележка: Всички тези операции трябва да бъдат проведени в рамките на 25 min от момента, в който ерленмайеровите колби са поставени във водната баня при 60⁰С.

4.4.5. Стандартна крива

4.4.5.1. В ерленмайерова колба от 50 cm³ (ml) се прибавят: 5 cm³ (ml) от разредения стандартен разтвор (4.2.15), 5 cm³ (ml) реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 cm³ (ml).

4.4.5.2. Продължава се, както е описано в 4.4.4 и се измерва абсорбцията срещу бутан-1-ол (4.2.4).

4.4.5.3. Процедурата се повтаря с 10, 15, 20 и 25 cm³ (ml) от разредения стандартен разтвор (4.2.15).

4.4.5.4. За получаване на нулевата стойност (съответстваща на оцветяването на реактивите) се процедира както в 4.4.4.5.

4.4.5.5. Построява се стандартна крива, след като от всяка от абсорбциите, получени в 4.4.5.1 и 4.4.5.3 се извади нулевата стойност.

Законът на Beer е валиден до 30 µg формалдехид.

4.5. Изчисления

4.5.1. Изважда се А2 от А1 и от стандартната крива (4.4.5.5) се отчита количеството С на формалдехида в разтвора на пробата (4.4.1) в µg.

4.5.2. Изчислява се количеството на формалдехида в пробата (% М/М) с помощта на следната формула:

където:

4.6. Повторяемост (¹)

За съдържание на формалдехид 0,2%, разликата между две успоредни определения, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,005% за определянето по колориметричния метод с пентан-2,4-дион.

Ако определянето на свободен формалдехид води до резултати, по-високи от концентрациите, предвидени в Приложение № 4, т. 5, например:

a) между 0,05% и 0,2% неозначени в етикета на продукта;

b) по-високи от 0,2% в продукт, независимо означен или не в етикета на продукта, трябва да бъде приложена процедурата съгласно т. 5, дадена по-долу.

5.1. Принцип

Отделеният формалдехид се превръща в жълто лутидиново производно чрез реакция с пентан-2,4-дион в реактор след колоната и полученото производно се определя по абсорбцията при 420 nm.

5.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за ВЕТХ.

5.2.1. Вода с качество за ВЕТХ или с еквивалентно качество.

5.2.2. Безводен амониев ацетат.

5.2.3. Концентрирана оцетна киселина.

5.2.4. Пентан-2,4-дион (съхраняван при 4⁰С).

5.2.5. Безводен динатриев фосфат.

5.2.6. Ортофосфорна киселина, 85% (d = 1,7).

5.2.7. Метанол с качество за ВЕТХ.

5.2.8. Дихлорметан.

5.2.9. Формалдехид, 37 до 40% (W/V).

5.2.10. Натриев хидроксид, 1 М.

5.2.11. Солна киселина, 1 М.

5.2.12. Солна киселина, 0,002 М.

5.2.13. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба съгласно Европейската фармакопея (виж 4.2.8).

5.2.14. Стандартен разтвор на йод, 0,05 М.

5.2.15. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М.

5.2.16. Подвижна фаза: воден разтвор на динатриев фосфат (5.2.5), 0,006 М, доведен до рН 2,1 с ортофосфорна киселина (5.2.6).

5.2.17. Реактив за следколонна дериватизация: в мерителна колба от 1000 cm³ (ml) се разтварят: 62,5 g амониев ацетат (5.2.2), 7,5 cm³ (ml) оцетна киселина (5.2.3) и 5 cm³ (ml) пентан-2,4-дион (5.2.4). Долива се до марката с вода (5.2.1). Този реактив се съхранява на тъмно. Време за съхранение: максимум 3 дни при 25⁰С. Не трябва да се наблюдават промени в цвета.

5.2.18. Формалдехид-стандарт: основен разтвор

В мерителна колба от 1000 cm³ (ml) се наливат 10 g формалдехид (5.2.9) и се долива с вода до марката. Концентрацията на разтвора се определя както следва: вземат се 5 cm³ (ml) от разтвора, прибавят се 25 cm³ (ml) от стандартния разтвор на йод (5.2.14) и 10 cm³ (ml) разтвор на натриев хидроксид (5.2.10). Оставя се да престои 5 min. Подкислява се с 11 cm³ (ml) HCl (5.2.11) и се титрува излишъкът от стандартния разтвор на йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (5.2.15), в присъствие на разтвор на скорбяла (5.2.13) като индикатор. 1 cm³ (ml) разтвор на йод (5.2.14) е еквивалентен на 1,5 mg формалдехид.

5.2.19. Формалдехид-стандарт: разреден разтвор

Основният разтвор се разрежда с подвижна фаза (5.2.16) до 1/100-на от неговата първоначална концентрация. 1 cm³ (ml) от този разтвор съдържа около 37 mg формалдехид. Изчислява се точното съдържание.

5.3. Апаратура

5.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.3.2. Помпа за ВЕТХ, без пулсации.

5.3.3. Помпа без пулсации за ниско налягане за реактивите (или втора ВЕТХ помпа).

5.3.4. Инжекционен дозаторен кран с 10 µl капиляра.

5.3.5. Следколонен реактор, състоящ се от следните компоненти:

- тригърлена колба от 1 dm³ (l),

- нагревател за колби от 1 dm³ (l),

- две колони Vigreux с минимум от 10 тарелки, с въздушно охлаждане,

- капиляра от неръждаема стомана (за топлообмен) 1,6 mm с вътрешен диаметър 0,23 mm, дължина 400 mm,

- тефлонова капиляра 1,6 mm с вътрешен диаметър 0,30 mm, дължина 5 m (Френска плетка) виж Допълнение 1,

- един Т-образен съединител без мъртъв обем (Valco или еквивалентен),

- три съединителя без мъртъв обем,

или: един следколонен модул Applied Biosystems PCRS 520 или еквивалентен, снабден с реактор от 1 cm³ (ml).

5.3.6. Мембранен филтър с размер на порите 0,45 µm.

5.3.7. SEP-PAKR С18 cartridge (филтриращ патрон) или еквивалентен.

5.3.8. Готови колони:

– Bischoff hypersil RP 18 - type NC ref. C 25.46 1805 (5 µm, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm)

– Dupont Zorbax ODS (5 mm, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm)

– Phase SEP, spherisorb ODS 2 (5 µm, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm)

5.3.9. Предколона:

Bischoff К1 hypersil RP 18 - ref. К1 G 6301 1805 (5 µm, дължина 10 mm, или еквивалентна).

5.3.10. Колоната и предколоната са свързани посредством система Ecotube (ref. A 15020508 Bischoff) или еквивалентна.

5.3.11. Апаратурата (5.3.5) се сглобява, както е показано на блок-схемата в Допълнение 2.

Връзките след дозатора трябва да са възможно най-къси. Стоманената капиляра между изхода на реактора и входа на детектора е предназначена да охлажда реакционната смес преди измерването и температурата в детектора не е известна, но е постоянна.

5.3.12. Детектор за УВ и видимата област.

5.3.13. Пишещо устройство.

5.3.14. Центрофуга.

5.3.15. Ултразвукова вана.

5.3.16. Вибрационна бъркалка (Vortex или еквивалентна).

5.4. Принцип

5.4.1. Стандартна крива

Тя се получава чрез нанасяне на височините на пиковете като функция от концентрацията на разредения формалдехид-стандарт.

Приготвят се стандартни разтвори чрез разреждане на стандартния разтвор на формалдехид (5.2.19) с подвижна фаза (5.2.16): 1 cm³ (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 cm³ (ml) (около 185 µg/100 cm³ (ml), 2 cm³ (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 cm³ (ml) (около 370 µg/100 cm³ (ml), 5 cm³ (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 25 cm³ (ml) (около 740 µg/100 cm³ (ml) и 5 cm³ (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 cm³ (ml) (около 925 µg/100 cm³ (ml). Стандартните разтвори се съхраняват до 1 h при лабораторна температура и трябва да бъдат приготвени, непосредствено преди употреба. Линейността на стандартната крива е добра за концентрации между 1 и 15 µg/cm³ (ml).

5.4.2. Приготвяне на пробите

5.4.2.1. Емулсии (кремове, база за гримове, очни линии)

В колба със запушалка от 100 cm³ (ml) се претегля с точност до 0,001 g количество от пробата (М), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид от 100 µg. Прибавят се 20 cm³ (ml) дихлорметан (5.2.8) и 20 cm³ (ml) солна киселина (5.2.12), точно измерени. Разбърква се с вибрационна бъркалка (5.3.16) и с помощта на ултразвукова вана (5.3.15). Двете фази се разделят чрез центрофугиране (3000 rpm/2 min.). Междувременно филтруващия патрон (5.3.7) се промива с 2 cm³ (ml) метанол (5.2.7), след което с 5 cm³ (ml) вода (5.2.1). 4 cm³ (ml) от водната фаза се пропуска през филтруващия патрон, отделят се първите 2 cm³ (ml), а останалата фракция се събира.

5.4.2.2. Лосиони, шампоани

В колба със запушалка от 100 cm³ (ml) се претегля с точност до 0,001 g количество от пробата (М), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид от 500 µg. Долива се с подвижна фаза (5.2.16) до 100 cm³ (ml). Разтворът се филтрува през филтър (5.3.6) и се инжектира или пропуска през филтруващия патрон (5.3.7), кондициониран както по-горе (5.4.2.1). Всички разтвори трябва да се инжектират веднага след приготвянето им.

5.4.3. Хроматографски условия:

Скорост на потока на подвижната фаза - 1 cm³ (ml)/min.,