Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на здравеопазването наредба № …/ за определяне на подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, пар. 4 на Регламент

Скорост на потока на реагента - 0,5 cm³ (ml)/min.,

Обща скорост на потока на изхода на детектора - 1,5 cm³ (ml)/min.,

Инжектиран обем - 10 µl,

Температура на елуиране - в случай на трудно разделяне, колоната се потапя в баня с топящ се лед; изчаква се температурата да се стабилизира (15 – 20 min.),

Температура на следколонния реактор - 100⁰С,

Детектор - 420 nm.

Забележка: Цялата хроматографска система и възела след колоната трябва да са добре промити с вода след използване (5.2.1). Когато системата не се използва повече от два дни, тогава промиването с вода трябва да се последва от промиване с метанол (5.2.7). Преди рекондициониране на системата, през нея се пропуска вода, за да се избегне кристализация.

5.5. Изчисления

Емулсии (5.4.2.1):

Съдържание на формалдехид в % (M/M):

В този случай формулата става:

където:

5.6. Повторяемост (¹)

За съдържание на формалдехид 0,05% разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,001%.

За съдържание на формалдехид 0,2% разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,005%.

(¹) виж ISO 5725

– Дървена бобина: външен диаметър 5 cm с централен канал с диаметър 1,5 cm. Забиват се четири стоманени пирони (както е показано на фиг. 1 и 2). Разстоянието между два пирона трябва да е 1,8 cm и те трябва да са забити на 0,5 cm от отвора на канала,

– твърда игла (тип кука за плетене) за правене на бримки с тефлонова капиляра,

- 1,6 mm тефлонова капиляра с дължина 5 m и вътрешен диаметър 0,3 mm.

За започване на “Френската плетка” тефлоновата капиляра трябва да се прокара през централния канал на бобината от горния към долния край (около 10 cm от капилярата да се показват от долния край на бобината, като така се дава възможност веригата да се издърпва по време на процеса на “плетене”); след това капилярата се увива последователно около четирите пирона, както е показано на фиг. 3.

Горната и долната части на “Френската плетка” могат да са защитени с метални пръстени и затягащи винтове; трябва да се внимава да не се пречупи тефлоновата капиляра при силно издърпване. Капилярата се увива втори път около пирона и се правят “бримките” както следва:

– долната част на капилярата се прехвърля върху горната с помощта на куката (виж фиг. 4). Този процес се повтаря за всеки пирон подред (1, 2, 3, 4 в посока, обратна на часовниковата стрелка) до получаване на 5 m или друга желана дължина на плетката.

Оставят се около 10 cm от капилярата за затваряне на веригата.

Капилярата се промушва през всяка от четирите бримки и леко се издърпва, за да се затвори края на веригата.

Методът се отнася за газхроматографско определяне на резорцинол в шампоани и лосиони за коса. Методът е подходящ за концентрации в пробата от 0,1% до 2,0% (M/M).

Резорцинол и 3,5-дихидрокситолуен (5-метилрезорцинол), добавени като вътрешен стандарт, се разделят от пробата чрез тънкослойна хроматография. Двете съединения се изолират чрез изстъргване на техните петна от плаката за тънкослойна хроматография и се екстрахират с метанол. След това екстрахираните съединения се изсушават, силилират и определят чрез газова хроматография.

Съдържанието на резорцинол в пробата, определено по този метод, се изразява в % (M/M).

Всички реактиви трябва да са с квалификация ”чист за анализ” (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Солна киселина, 25% (V/V).

4.2. Метанол.

4.3. Етанол, 96% (V/V).

4.4. Готови плаки за тънкослойна хроматография (пластмасови или алуминиеви) със силикагел с флуоресцентен индикатор. Дезактивират се както следва: обикновени плаки с покритие от силикагел се напръскват с вода, докато повърхността им стане лъскава. Напръсканите плаки се оставят да изсъхнат на въздух при стайна температура в продължение на един до три часа.

4.5. Подвижна фаза: ацетон: хлороформ:оцетна киселина = 20:75:5 (V/V/V).

4.6. Стандартен разтвор на резорцинол: 400 mg резорцинол се разтварят в 100 cm³ (ml) 96% етанол (4.3).

1 cm³ (ml) съответства на 4000 µg резорцинол.

4.7. Разтвор на вътрешен стандарт: разтварят се 400 mg 3,5-дихидрокситолуен (ДХТ) в 100 cm³ (ml) 96% етанол (4.3) (1 cm³ (ml) съответства на 4000 µg ДХТ).

4.8. Стандартна смес: смесват се 10 cm³ (ml) разтвор 4.6 и 10 cm³ (ml) разтвор 4.7 в мерителна колба от 100 cm³ (ml), долива се до марката с етанол (4.3) и се разбърква (1 cm³ от него съответства на 400 µg резорцинол и 400 µg ДХТ).

4.9. Силилиращи агенти:

4.9.1. N,O-бис-(триметилсилил)-трифлуорацетамид (БСТФАА).

4.9.2. Хексаметилдисилазан (ХMДС).

4.9.3. Триметилхлорсилан (TMХC).

5.1. Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография.

5.2. Стъклария.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. В стъклена чаша от 150 cm³ (ml) се претегля проба за анализ, с точност до 0,001 g, която съдържа приблизително 20 до 50 mg резорцинол.

6.1.2. Подкислява се със солна киселина (4.1), докато сместа стане кисела (необходими са около 2 до 4 cm³ (ml), прибавят се 10 cm³ (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (4.7) и се разбърква. Прехвърля се в мерителна колба от 100 cm³ (ml) с етанол (4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква.

6.1.3. Нанасят се 250 µl от разтвора (6.1.2) върху плаката с дезактивиран силикагел (4.4) като непрекъсната линия с дължина около 8 cm. Внимава се линията да е възможно тънка.

6.1.4. Нанасят се 250 µl от стандартната смес (4.8) на същата плака по същия начин (6.1.3).

6.1.5. На две точки от стартовата линия се накапват по 5 µl от всеки от стандартните разтвори 4.6 и 4.7, за да се улесни локализирането след проявяването на плаката.

6.1.6. Хроматограмата се развива в ненаситена вана, заредена с подвижна фаза (4.5). След достигане на фронта (12 cm), за около 45 min, плаката се изважда и изсушава на въздух. Локализира се зоната резорцинол/ДХТ на късовълнова УВ-светлина (254 nm). Двата компонента имат приблизително еднакви Rf-стойности. Ивиците се отбелязват с молив на 2 mm разстояние от тяхната външна тъмна гранична линия. Тези зони се изстъргват и адсорбента от всяка ивица се събира в шише от 10 cm³ (ml).

6.1.7. Адсорбентът, съдържащ пробата и адсорбентът, съдържащ стандартната смес се екстрахират по следния начин: прибавят се 2 cm³ (ml) метанол (4.2) и се екстрахира 1 h при непрекъснато бъркане. Сместа се филтрува и екстракцията се повтаря за още 15 min. с 2 cm³ (ml) метанол.

6.1.8. Екстрактите се обединяват и разтворителят се изпарява чрез изсушаване за една нощ във вакуум-ексикатор, зареден с подходящ сушител. Не се прилага никакво загряване.

6.1.9. Остатъците (6.1.8) се силилират, както е посочено в 6.1.9.1 или в 6.1.9.2.

6.1.9.1. С помощта на микроспринцовка се прибавят 200 µl БСТФАА (4.9.1) и сместа се оставя да престои в затворен съд в продължение на 12 h при стайна температура.

6.1.9.2. С помощта на микроспринцовка се прибавят последователно 200 µl ХMДС (4.9.2) и 100 µl TMХC (4.9.3) и сместа се загрява в продължение на 30 min при to= 60⁰С в затворен съд. Сместа се охлажда.

6.2. Газова хроматография.

6.2.1. Хроматографски условия.

Колоната трябва да има разделителна способност R, равна или по-добра от 1,5:

където:

- Пламъчно-йонизационен детектор.

Температури:

колона - 185⁰С (изотермичен режим)

детектор - 250⁰С

инжектор - 250⁰С

- Газ-носител - азот

поток - 45 cm³ (ml)/min.

Потокът на водорода и въздуха се съобразява съгл. Инструкцията към апарата.

6.2.2. Инжектират се 1 до 3 µl от разтворите, получени съгласно 6.1.9. За всеки разтвор (6.1.9) се правят по 5 инжектирания, измерват се площите на пиковете, данните се осредняват и се изчислява отношението между площите на пиковете:

S = площта на пика на резорцинола / площта на пика на ДХT.

7. Изчисление

Концентрацията на резорцинол в пробата се изчислява по следната формула:

където:

При съдържание на резорцинол около 0,5%, разликата между резултатите от две успоредни определяния, проведени с една и съща проба не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,025%.

(¹) виж ISO 5725

ХІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕТАНОЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТАНОЛ И ПРОПАН-2-ОЛ

1. Област на приложение

Методът се отнася за газхроматографско определяне на метанол във всички козметични продукти (включително аерозоли).

Могат да се определят относителни количества до 10%.

2. Дефиниция

Количеството метанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на метанола във връзка с етанол или пропон-2-ол.

Определянето се извършва чрез газова хроматография.

Използват се реактиви с квалификация “за газова хроматография”.

4.1. Метанол.

4.2. Етанол.

4.3. Пропан-2-ол.

4.4. Хлороформ, свободен от алкохоли чрез промиване с вода.

5.1. Газхроматограф с детектори:

5.1.1. Катарометричен детектор за аерозолни проби.

5.1.2. Пламъчно-йонизационен детектор за неаерозолни проби.

5.2. Мерителни колби, 100 сm³(ml).

5.3. Пипети от 2 сm³ (ml), 20 сm³ (ml) от 0 до 1 сm³ (ml)

5.4. Микроспринцовки от 0 до 100 µl и от 0 до 5 µl и газови спринцовки (само за аерозолни проби - виж процедурата за вземане на проби, съгл. т. ІІ. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, фиг. 5);

6. Процедура

6.1. Подготовка на пробите

6.1.1. Проби от аерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. ІІ. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване и след това се анализират хроматографски при условията съгл. т. 6.2.1. от настоящия метод.

6.1.2. Проби от неаерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. ІІ. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, като се разреждат с вода до съдържание на етанол или пропан-2-ол в пробата около 1-2% и след това се анализират газхроматографски при условията от 6.2.2.

6.2. Газхроматографски анализ

6.2.1. За аерозолни проби

6.2.1.1. Детектор - катарометър

6.2.1.2. Колоната с 10% Hallcomid М18 върху Chromosorb WAW 100 до 200 mesh или еквивалентна. Колоната трябва да има разделителна способност (R) равна или по-голяма от 1,5.

Разделителната способност се изчислява по формулата:

където:

6.2.1.3. Условия на газхроматографското определяне:

- Колона материал - неръждаема стомана

дължина - 3,5 m

диаметър - 3,0 mm

- Катарометричен мост - 150 mA

- Газ носител - хелий

налягане - 2,5 бара

скорост на потока - 45 cm³/min

- Температура на инжектора - 150⁰С

- Температура на детектора - 150⁰С

- Температура на колоната - 65⁰С

Измерванията на пиковите площи могат да се подобрят чрез електронно интегриране.

6.2.2. За неаерозолни проби:

6.2.2.1. Детектор - пламъчнойонизационен.

6.2.2.2. Колона с Chromosorb 105 или Porapak QS. Колоната трябва да има разделителна способност (R) равна или по-голяма от 1,5.

6.2.2.3. Условия на газхроматографското определяне:

- Колона: материал - неръждаема стомана

дължина - 2,0 m

диаметър - 3,0 mm

- Чувствителност на електрометъра - 8 х 10^-10А

- Газ носител - азот

налягане - 2,1 бара

скорост на потока - 40 cm³/min

- Помощен (допълнителен) газ - водород

налягане - 1,5 бара

скорост на потока - 20 cm³ /min

- Температура на инжектора - 150⁰С

- Температура на детектора - 230⁰С

7.1. За газхроматографска процедура 6.2.1 (колона Hallcomid М18) се използват стандартни смеси, посочени в табл.1.

В мерителни колби от 100 cm³ (ml) се отмерват по 20 cm³ (ml) етанол и се добавя метанол както е посочено в табл. 1.

Точното количество на метанола се определя чрез претегляне на пипетата преди и след всяко дозиране.

Таблица 1

Съдържание на метанол в пробата (М/М%)	Метанол сm3 (ml)	Етанол или пропан-2-ол сm3 (ml)	Хлороформ сm3 (ml) добавен до обем
Приблизително 2,5%	0,5	20	100
Приблизително 5,0%	1,0	20	100
Приблизително 7,5%	1,5	20	100
Приблизително 10,0%	2,0	20	100

От стандартните смеси се инжектират от 2 до 3 µl и хроматографският анализ се провежда съгласно условията от 6.2.1.

Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна крива при координати:

Х - ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.

У - ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).

7.2. За газхроматографска процедура 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105)

се използват стандартни смеси посочени в табл. 2.

Тези смеси се приготвят чрез измерване с микроспринцовка и пипета. Точното количество се измерва чрез непосредствено претегляне на пипетата след всяко добавяне.

Таблица 2

Съдържание на метанол в пробата (М/М%)	Метанол (µl)	Етанол или пропан-2-ол сm3(ml)	Вода сm3 (ml) добавена до обем
Приблизително 2,5%	50	2	100
Приблизително 5,0%	100	2	100
Приблизително 7,5%	150	2	100
Приблизително 10,0%	200	2	100