Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областен управител област разград част ІII план



страница1/4
Дата17.08.2017
Размер0.52 Mb.
#28175
ТипАнализ
  1   2   3   4


Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ОБЛАСТ РАЗГРАД

Част ІII
ПЛАН

ЗА ЗАЩИТА

ПРИ ЯДРЕНА ИЛИ РАДИАЦИОННА АВАРИЯ

В ОБЛАСТ РАЗГРАД


РАЗГРАД

2 0 1 2г.

1. Анализ и оценка на риска от ядрена и радиационна авария



Радиационна авария в АЕЦ Козлодуй.

При възникване на авария в един от реакторите на АЕЦ не са застрашени от попадане в зони с висока мощност на дозата (от 0,15 до 0,05 sv) на радиоактивно замърсяване населените места от областта. Същите не са застрашени и от попадане в зони с по ниска мощност на дозата - до 0,05 Sv на радиоактивно замърсяване.

Най-вероятните направления на разпространение на радиоактивния облак, съгласно средногодишната метеорологична прогноза са: Козлодуй - Кнежа (35-40% от случаите), Козлодуй - Монтана (35-40% от случаите), Козлодуй - Борован (8-10% от случаите) и Козлодуй - Крайова (8-10% от случаите).

При средногодишна скорост на приземния вятър от 2 м/сек. (8, км/час) утаяването на радиоактивните аерозоли по следата на радиоактивния облак на територията на 30-километровата зона ще започне след около 10 часа, а на територията ИЗВЪН тази зона - след около 20-24 часа ( за територията на областта ).

При разрушаване на топлоотделящите елементи и стопяване на активната зона в атмосферата могат да се изхвърлят големи количества изотопи на техногенни радионуклиди Йод 131,133 и 135 (40%),Цезий 134 и 137 (30%), Телур 132 (20%) и в по-малки количества на изотопите на Стронций 89 и 90, Рутений 103 и 106 и други.

При ядрена авария в АЕЦ с реактор тип "КАНДУ" ( реактори на АЕЦ „Черна вода” в Република Румъния) е възможно:

- разхерметизиране на активната зона и изхвърляне на ядрено гориво в околната среда;

- изтичане на топлоносителя и / или забавителя./. При това ще се отделят същите изотопи, както и при авария в АЕЦ "Козлодуй". Затова при трансграничен пренос от Румъния на територията на нашата област ще се прилагат и същите защитни мерки. Поради това, че като забавител и топлоносител се използва тежка вода при авария е възможно да се получи допълнително изхвърляне на тритий в околната среда под формата на пари. В този случай валежите ще утежнят радиационната обстановка, като основното замърсяване може да се очаква във водните басейни, подпочвените води и питейните водоизточници.

Радиационното замърсяване се определя от характера, мащабите и степените на натрупване на радиоактивни вещества върху различните видови повърхности и обекти.

Наличието на радиоактивно замърсяване обуславя радиационната обстановка, която от своя страна се определя от характера, мощността и степените на радиационно заразяване на обекти, влияещи върху здравето и жизнената дейност на населението.

Радиационното заразяване има следните параметри:

*характер - първично (в момента на утаяване) и вторично (след определен период);

*мащаби – заразена площ (km2) и въздух (km3).

*степени – количество йонизираща енергия.

Радиоактивното замърсяване води до облъчване на човека (лъчева болест).

При утаяване на радиоактивните вещества се получава радиоактивна следа, разпределена според мощностите на експозиция на зони на радиоактивно замърсяване.

-зона на радиационна опасност (М) – 0,014 gGy/h;

-зона на умерено заразяване (А) – 0,14 gGy/h;

-зона на силно заразяване (Б) – 1,4 gGy/h;

-зона на опасно заразяване (В) –14 gGy/h;

-зона на извънредно опасно заразяване (Г) – над 0,014 gGy/h;

Във връзка с организирането и провеждането на СНАВР при радиационна авария в АЕЦ радиационната следа се районира на:

-зона на санитарна защита (зона на реактора) – 2,5÷3 km;

-зона на непосредствено следене – 30-километрова зона;

-зона на наблюдение – над 30 km.


Радиоактивно замърсяване с радиоактивни вещества в Област Разград е възможно да възникне в резултат на радиационна авария в АЕЦ “Козлодуй” и/или трансгранично замърсяване в резултат на авария в АЕЦ на съседни или други страни. Отдалечеността на територията на областта от местоположението на която и да е АЕЦ, независимо дали на територията на нашата страна или извън нея, налага планирането само на такива мероприятия, които са характерни за СНАВР в зоната на наблюдение.

При възникване на авария в един от реакторите на АЕЦ най-вероятните направления на разпространение на радиоактивния облак, съгласно средногодишната метеорологична прогноза са: Козлодуй - Кнежа (35-40% от случаите), Козлодуй - Монтана (35-40% от случаите), Козлодуй - Борован (8-10% от случаите) и Козлодуй - Крайова (8-10% от случаите). При средногодишна скорост на приземния вятър от 2 м/сек. (8, км/час) утаяването на радиоактивните аерозоли по следата на радиоактивния облак на територията на 30-километровата зона ще започне след около 10 часа, а на територията ИЗВЪН тази зона, т.е на територията на областта - след около 20-24 часа.

При мониторинга на замърсяванията е необходимо да се следи за замърсявания с тритий.

Радиационни аварии могат да възникнат и по време на превоз на свежо и отработено ядрено гориво.


2. Мерки за предотвратяване или намаляване на риска при ядрена и радиационна авария

Съгласно чл. 5 от ЗЗБ защитата от ядрена и радиационна авария в област Разград се осъществява чрез:

-провеждане на превантивна дейност;

-провеждане на дейности по защитата;

-координация на действията на единната спасителна система;

-подпомагане и възстановяване при ядрена и радиационна авария.



Организацията и провеждането на радиационното наблюдение и оповестяване (РНО) на територията на областта.

Целта на организацията и воденето на РНО е:

-Своевременното откриване на радиоактивно замърсяване на територията на страната;

-Информиране на изпълнителната власт за наличие на радиоактивно замърсяване на територията на страната;

-Спешно оповестяване на населението на Република България за опасността от радиоактивно замърсяване.

Ръководството и контролът на организацията и провеждането на РНО на областно нива се осъществява он Началника на ОУПБЗН-Разград



Организация на радиационното наблюдение

Директорът на ГДПБЗН-МВР утвърждава „Списък на постовете за радиационно наблюдение (ПРН)” (Приложение № 1) който задължително съдържа следните графи:

- Уникален номер на ПРН;

- Местонахождение/ Област, Община, Населено място /

Постовете за РНО се разполагат на специално определена площадка.

Площадката за разполагане на ПРН трябва отговаря на следните изисквания:

- да е разположена на открито;

- да е оборудвана с неметална маса за поставяне на прибора, с височина 70-100 см.



-да има табелка, указваща № на поста и нивото на нормалния гама-фон за района.

Естественият радиационен фон се измерва на ПРН;

-с изправен и еталониран дозиметричен прибор, с който е оборудван ПРН;

-на масата с която е оборудван ПРН, или на височина 70-100 см от повърхността на земята;

-в системната единица [μSv/h]. Ако приборът с който е оборудван ПРН измерва в [mR/h], стойностите се преобразуват в [μSv/h] (Приложение № 2).

Стойностите на измерения радиационен фон от ПРН се записват в „Дневник за отчитане измерванията на радиационния фон от пост за радиационно наблюдение №...” и се изпращат в оперативно комуникационно-информационен център (ОКИЦ) на ОУПБЗН-Разград.

Данните за радиационната обстановка на територията на областта се събират и обобщават в ОКИЦ. Информацията постъпва от ПРН и се записва в „Дневник за отчитане измерванията на радиационния фон от постовете за радиационно наблюдение в област Разград”.

Началникът на ОУПБЗН-Разград организира и контролира провеждането на радиационното наблюдение и оповестяване на територията на областта.



Провеждане на радиационното наблюдение

Измерванията на ПРН се извършват само от определените длъжностни лица, които измерват, съхраняват стойностите от измерванията и предават резултатите в следната последователност:

- Измерват стойността на естествения радиационен фон на ПРН три пъти в денонощието: към 05:00, 12:00 и 18:00 часа.

- Записват стойностите от измерванията в „Дневник за отчитане измерванията на радиационния фон от пост за радиационно наблюдение №...”

Събирането, обобщаването и архивирането на информацията от ПРН в областта се извършва от дежурния служител в ОКИЦ на ОУПБЗН-Разград в следната последователност:

- Събира информацията за радиационния фон от ПРН в областта до 18:30ч.

-Обобщената информация се нанася в „Дневник за отчитане измерванията на радиационния фон от постовете за радиационно наблюдение в област Разград” и се архивира на магнитен носител.

Данните от ежедневното измерване на радиационният фон се съхраняват в ОКИЦ на ОУПБЗН-Разград на хартиен и магнитен носител за срок от 1 година.



Усилен режим на радиационно наблюдение

При измерване на стойности на естествения радиационен фон, превишаващи три пъти и повече нормалния радиационен фон за даден ПРН и основните граници на дозите (Приложение № 3), се въвежда усилен режим на радиационно наблюдение два етапа:

Установяване достоверността на измерването:

-Длъжностното лице, измерило стойности на естествения радиационен фон, превишаващи три пъти и повече нормалния радиационен фон за ПРН, докладва незабавно на дежурния служител в ОКИЦ.

-Дежурният служител в ОКИЦ уведомява Началника на ОУПБЗН-Разград.

-Началникът на ОУПБЗН организира повторно измерване на радиационния фон в този пост от специалист по РХБЗ, с друг дозиметричен прибор, за потвърждаване на достоверността на резултата. При необходимост нарежда извършване на извънредно измерване на съседните постове за определяне границите на района с опасно повишен радиационния фон.

-При потвърждаване на измерените стойности, дежурният в ОКИЦ уведомява Началника на ОУПБЗН-Разград.

- Началникът на ОУПБЗН-Разград разпорежда на дежурния в ОКИЦ да уведоми незабавно Оперативния дежурен в НОКИЦ.

Въвеждане на усилен режим на радиационно наблюдение

Усилен режим на радиационно наблюдение се въвежда от Директора на ГДПБЗН-МВР за:

- Определен/определени ПРН;

- ПРН от една, или няколко области;

- Всички ПРН на територията на страната.

В постовете с повишен радиационен фон, за които е въведен усилен режим на радиационно наблюдение, измерванията се извършват всеки час, за което се докладва незабавно, до спадането на радиационния фон в нормални граници.



Ред за оповестяване при „опасност от радиоактивно замърсяване”

Оповестяването на населението в опасно замърсените райони се организира от кметовете на общини след получаване на сигнал от ОКИЦ на ОУПБЗН-Разград

След подаване на сигнала началникът на ОУПБЗН-Разград определя мероприятията за незабавно провеждане за защита на населението и ги свеждат до дежурните в ОКИЦ.

Мероприятията за защитата на населението се изпращат до кметовете в засегнатите кметства и общини и до органите на Единната спасителна система.


3. Мерки за защита на населението.

Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:

- авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;

- авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ);

- радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;

- радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се складира скрап;

-. радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;

- радиационна аварийна ситуация с ИЙЛ на граничните контролно-пропускателни пунктове;

- радиационна аварийна ситуация, свързана със злонамерено използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.

При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация от аварийният център на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) или НОКИЦ, както и от другите компетентни органи, дежурния в ОКИЦ уведомява за инцидента и аварията началника на ОУПБЗН, а по негово разпореждане – областния управетел и/или другите компетентни съставни части на ЕСС и органите на изпълнителната власт и координира спасителните дейности на основата на стандартните оперативни процедури.

Кметовете на засегнатите общини при получаване на информация за авария и инцидент оповестяват населението.

Ръководителят на СНАВР, въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол, съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и МЗХ взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:

- използване на ИСЗ на населението чрез организиране на пунктове от кмета на общината за раздаване на ИСЗ, както и уведомяване на населението от кмета на общината за реда за осигуряване с ИСЗ;

- укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;

- провеждане на йодна профилактика (Приложение № 4) след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната здравна инспекция (РЗИ);

- временно извеждане или евакуация.

Участващите в спасителни дейности и дейности за намаляване и ликвидиране на последиците подлежат на периодичен медицински контрол по време на работа и на заключителен – след приключване на аварийната обстановка.

3.1. Защита на обекти от критичната инфраструктура, включително и собственост или стопанисвани от ОУПБЗН.

Защитата на обектите от критичната инфраструктура, включително и тези, собственост или стопанисвани от ОУПБЗН се извършва чрез дезактивация и други защитни мероприятия.

На дезактивация подлежат помещения, сгради, местност, техника и апаратура, както и хора, за които степента на замърсяване е над възприетите норми.

След провеждане на дезактивация радиоактивното замърсяване трябва да се намали в границите на възприетите норми. Това може да се постигне, чрез подбор на най-подходящите методи на дезактивация в зависимост от обекта.



3.1.1. Дезактивация на транспортни средства и другите видове техника.

*дезактивация чрез измиване с водна струя.

Първоначално струята се насочва към върха и постепенно се премества надолу, като се обръща особено внимание на жлебовете, каналите и труднодостъпните места.

Този начин е прост и лесно осъществим.

*обработване с водни дезактивиращи разтвори и едновременно изтриване. Дезактивация с водна пара.

Замърсените повърхности се напръскват с разтвор, а след това се изтриват с четка и парцали.

Детайлите, които има опасност да корозират от разтвора, се избърсват със сухи парцали.

Разтворите се приготвят от повърхностно активни вещества (0,3÷0,5% перилни препарати или сапун) с добавка на комплексообразуващи вещества (0,7% хексаметафосфат, оксалинова киселина и др.)

При възможност дезактивацията може да се извърши и с водна пара.

Максималния коефициент на дезактивация в този случай се постига за около 15 sek., а при използване на разтвори с миещи средства това време е 2 min.

Съчетаването на пара с дезактивиращ разтвор дава още по-добри резултати.

*дезактивация чрез измиване с разтворители и едновременно изтриване.

Когато липсват дезактивиращи разтвори и вещества, дезактивацията може да се извърши и с разтворители (бензин, петрол, дизелово гориво), като за целта тампони от парцали или конци се потопяват в разтворител и с тях се изтриват замърсените повърхности.

Тампоните се сменят периодично.

По този начин могат да се дезактивират пластмасови, метални и боядисани дървени повърхности, но не се препоръчва за порьозни повърхности.

След като повърхностите се почистят с тампоните, напоени с разредител, те се изтриват със сухи парцали или конци.

Използваните тампони се събират на определено място.

Разтворителите са пожароопасни и трябва да се вземат необходимите мерки по безопасност.

*дезактивиране чрез измитане на праха и избърсване.

Най-простия, но малко ефективен начин, защото радиоактивните частици падат върху хора и машини.

Замърсените повърхности се измитат с метла или се почистват с четка, след което се избърсват с влажен парцал, а през зимата се натрупват с рохкав сняг.

3.1.3. Дезактивация на сгради.

*Целесъобразно е само ако сградите имат гладки страни, и се извършва като те се измиват с вода, съдържаща повърхностно активни вещества или комплексообразуващи вещества.

Отпадъчните води се събират в хранилища или предварително се поставят попиващи материали (трици, талаш, парцали, и др.), които след попиване на водата се събират и съхраняват в хранилища за замърсени материали.

Горещите частици прилепват плътно към повърхностите и това затруднява дезактивацията, особено на грапави повърхности или такива с пореста структура.

*Стените на вътрешните стени и пода се забърсват с тампони, напоени с разтвор на миещи препарати във вода или разтвор на комплексообразуващи вещества във вода.

Периодично тампоните се сменят, а употребяваните се събират в хранилища за замърсени материали.

Този начин на дезактивация се препоръчва за боядисани с латекс, блажна боя, за шпакловани или покрити с фаянсови плочки стени.

Ако помещенията са измазани с много грапава обикновена мазилка, не може да се прилага този начин на дезактивирани и хората временно трябва да напуснат такива помещения (докато радиацията спадни до безопасно ниво).

*След авария в АЕЦ, прозорците на сградите се уплътняват с дунапрен или други подходящи материали, а пред входната врата се поставя мокър парцал за избърсване на обувките при влизане отвън.

Прахът в жилищата и работните места се почиства ежедневно, като употребените парцали или съдържанието на торбата на прахосмукачката се събира в хранилища за замърсени материали.



3.1.4.Дезактивация на почва и терени.

*Силно замърсена почва се дезактивира, като се изгребе с техника повърхностен слой с дебелина 5÷10 mm и се насипе слой от инертни материали (сгурия, глина, пясък, чакъл) с дебелина 10÷15 mm.

*Радиоактивния прах може да бъде засмукан от гладки повърхности с мощни прахосмукачки.

*Поради малките си размери утаените горещи частици и други радиоактивни аерозоли могат отново да се вдигнат във въздуха и да се предизвика вторично замърсяване.Ето защо, в населените места, се препоръчва по-често измиване на улиците.


3.2. Защита на населението.

3.2.1. Лечебни мероприятия при попадане на радиоактивни вещества в организма.

В случай на голяма авария в АЕЦ, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества, едва ли може да се очаква в първите часове да се даде точно информация за радиационната обстановка. От друга страна много е важно след колко време ще започнат защитните мероприятия за хората, които ще попаднат в замърсения район.



*До получаване на дозиметричните данни за фактическата радиационна обстановка за населението, попадащо в зоните на радиоактивно замърсяване:

-измиване с вода и течни миещи препарати на всички открити части на човешкото тяло (по време на миене не се допуска търкане и втриване в кожата на препарати или нараняване). След измиването е добре да се извърши дозиметричен контрол. Миенето продължава 15÷20 min.;

-промиване на носът и очите с натрие карбонат (в една чаша вода се поставя една чаена лъжичка натриев карбонат). Разтворът се впръсква с пипета, като за очите струята се насочва от вътрешния към външния ъгъл на окото;

-попадналите в стомашно-чревния тракт радионуклиди трябва да се отстранят, с промивка на стомаха с 2÷3 литра хладка вода или се предизвиква повръщане по механичен начин (като се бръкне с пръст в устата) или като се погълнат медикаменти (апоморфин). След изпразване на стомахът, се поглъщат и адсорбенти (активен медицински въглен, пектин и др.).

Очистването на стомашно-чревния тракт продължава с поглъщане на слабителни средства. За тази цел могат да се използват магнезиев или натрие сулфат (приемането на рициново масло за очистване е противопоказно).

Като се изпразнят червата се прави клизма.

-дихателната система също се почиства, като носоглътката и устната кухина се промиват с разтвор на натриев карбонат. Прилагат се и отхрачващи средства.

*Следващите мероприятия трябва да се прилагат, ако хората действително са попаднали под въздействието на изхвърлените от аварията радионуклиди:

-приемане на комплексообразуващи съединения, които образуват с някои радионуклиди комплексни съединения, които се отделят лесно от бъбреците. Някои от тези съединения са слабо токсични или взаимодействат слабо с различните биосурбанти. В това се състои е ефектът на медикаментите, образуващи комплексни съединения с радиоизотопите. Тази ефект е налице, ако е избързано и не е допуснато радиоизотопите да влязат в химична връзка с отделните съставки на тъканите.

-изотопно разреждане със съответен стабилен изотоп или аналог, използван при блокиране действието на йод-131 (131І). Веднага, след като бъде почистен стомахът и направена клизма, се взема през устата стабилен йод под формата на таблетки от калиев йодит (при установените норми и процедура), или няколко капки йодна тинктура в чаша с вода (на малките деца могат да се намажат ходилата на краката с йодна тинктура). По този начин организмът се насища с нерадиоактивен йод и включването на йод-131 (1`31І) е силно намалено, а с това се предпазва щитовидната жлеза.

-хемодиализа за отделяне на някои радионуклиди от кръвта (този метод е приложим при поглъщане на големи количества, когато човек е в близост от аварията) приложена в първите 4 часа от поглъщането им за да се избегне тяхната реакция с различните тъканни компоненти. Методът е приложим само в отделни случаи.

-приемане на диуретични средства за предизвикване обилно уриниране и отделяне на радионуклидите. Така се намалява степента на резорбация на радионуклиди в бъбреците.

-прилагане на диета с ниско съдържание на калций, довеждаща до освобождаването му от костите (а заедно с него и натрупаните радионуклиди на стронций-90 (90Sr).



Тази диета предизвикваща декалцинация на организма, както и разгледаните специални средства за отстраняване на погълнатите техногенни радионуклиди, трябва да се прилагат под непосредствено наблюдение на медицинско лице.

*Ако човек има открити рани по тялото си, през тях също могат да проникнат радионуклиди и да влязат в кръвта.

За да се предотврати това, раната се промива обилно с подходящ разтвор и се превързва със стерилна превръзка.

Ако раната е дълбока и голяма, а радионуклидите са с голям период на полуразпадане, тя се обработва хирургически.

*Особени грижи трябва да се положат за хората, които се намират в 30-километровата зона:

-след извеждане от зоната незабавно им се прави санитарна обработка (отстраняване на замърсените дрехи и обувки и измиване с течаща вода и сапун). При остатъчно замърсяване при повторна дезактивация се използват 3% разтвор на лимонена киселина, комплексообразуващи разтвори, калиев хиперманганат и др.

-хората, показали първите симптоми на лъчевата болест се изпращат в медицински заведения за лечение, а върху останали през следващите дни се извършва динамично наблюдение за евентуално проявяване на лъчевата болест.

На дезактивация подлежат помещения, сгради, местност, техника и апаратура, както и хора, за които степента на замърсяване е над възприетите норми.

След провеждане на дезактивация радиоактивното замърсяване трябва да се намали в границите на възприетите норми. Това може да се постигне, чрез подбор на най-подходящите методи на дезактивация в зависимост от обекта.


Каталог: files -> info pages
info pages -> Възнагражденията на Секционните избирателни комисии ще се изплащат на 11 и 14 ноември 2011 г
info pages -> Кметства в общината Телефонен код Служебен телефон
info pages -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
info pages -> Технически спецификации технически изисквания за безоловен бензин а – 95Н
info pages -> Програма за развитие на читалищната дейност в община град добрич 2015
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница