Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



Дата22.07.2016
Размер199.9 Kb.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"

София 1303
бул. “Ал. Стамболийски” № 62-64
тел. 926-10-10, факс 926-14-40
Изх.  №  91-01-123/23.05.08

ДО
РАЙОННО /СТОЛИЧНО/ УПРАВЛЕНИЕ
”СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ”
гр. …………………………………

 

ОТНОСНО: извършването на проверки на данните, подадени на основание чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с изплащането на паричните обезщетения на осигурените лица от средствата на държавното обществено осигуряване

На основание чл. 1, ал. 2 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), при изчисляването на паричните обезщетения и помощи се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При извършването на проверките на подадените от осигурителите и самоосигуряващите се лица данни с Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” имайте предвид следното:



І. Срокове за подаване на декларацията

На основание чл. 10, ал. 1 от НИИПОПДОО, документите по чл. 3-5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и техните филиали задължително, след като са подадени данните с Декларация образец № 1. Сроковете за подаването на декларацията са обвързани със сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7 от КСО и са както следва:

1. Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца;

Пример: Възнагражденията за месец януари са начислени на 5-то число на месец февруари и се изплащат на 10–ти февруари. Дължимите осигурителни вноски се внасят при изплащане на възнагражденията, а декларация обр. № 1 се подава на следващия ден. В случай, че начислените възнаграждения за месец януари не се изплатят през месец февруари, дължимите осигурителни вноски следва да се внесат до края на месец февруари, а декларация обр. № 1 да се подаде не по-късно от 1 март.

2. Самоосигуряващите се подават данни до 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. Срокът за внасяне на дължимите осигурителни вноски за тези лица е до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

3. За наетите без трудови правоотношения възложителите на договорите подават данните не по-късно от 10 дни след срока за внасяне на осигурителните вноски, а той е 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнагражденията.

ІІ. Попълване на данни за дните в осигуряване през месеца

Данни за дните в осигуряване се попълват в точки от 16 до 16.8 вкл. на декларацията.

1. В точка 16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски” се попълват дните с осигурителни вноски, за които е изплатено/начислено възнаграждение или е упражнявана дейност по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Такива са: отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от КСО.

2. В точка 16.2 „Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А, се попълват дните във временна неработоспособност поради болест, гледане на болен член от семейството, бременност и раждане, санаторно-курортно лечение, карантина с право на обезщетение. При попълване на данните в тази точка не се включва първият работен ден от временната неработоспособност, за който работодателят е изплатил възнаграждение на лицето.

3. В точка 16.3 “Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане”, се попълват дните по:

а) чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) – в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

б) чл. 164а от КТ – в отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство;

в) чл. 165 от КТ - неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

г) чл. 167 от КТ - отпуск при смърт или тежко заболяване на родител;

д) чл. 167а от КТ - неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

В случаите, при които осигурените лица нямат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, в т. 16.3 се попълват и тези дни.

Тази точка се попълва и от самоосигуряващи се лица, които ползват аналогични права.

4. В точка 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж” се попълват работните дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, когато лицата нямат право на парично обезщетение, неплатен отпуск до 30 работни дни за една календарна година, който се зачита за осигурителен стаж, и др. дни в осигуряване без осигурителни вноски.

5. В точка 16.5 “Дни в трудова злополука, с изключение на дните, посочени в т. 16.А”, се попълват само дните във временна неработоспособност поради трудова злополука с право на обезщетение, а в точка 16.6 “Дни в професионална болест, с изключение на дните, посочени в т. 16.А”, се попълват дните във временна неработоспособност поради професионална болест с право на обезщетение. В тези точки се попълват и дните във временна неработоспособност поради трудова злополука или поради професионална болест след прекратяване на осигуряването, но само в случаите, при които временната неработоспособност е възникнала преди 1 януари 2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата. При попълване на данните не се включва първият работен ден от временната неработоспособност, за който работодателят е изплатил възнаграждение на лицето.

6. В точка 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” се попълват данни за броя на дните през месеца, за които работодателят е изплатил възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност.

Т. 16.А не се попълва, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване, когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове, в случаите на чл. 42, ал. 2 от КСО, както и в случаите на бременност и раждане. Самоосигуряващите се лица също не попълват т. 16.А, тъй като паричните обезщетения за целия период на временна неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО.

7. Данните за отработените часове през месеца се попълват в точка 16.7 “Отработени часове – общо”. Попълва се общият брой отработени часове през месеца, включително броят отработени часове извънреден труд, отразен като такъв във ведомостите за заплати, и броят часове за времето на платен отпуск. Когато през месеца, за който се подават данните, лицето има отработени часове нощен труд, включително извънреден нощен труд, при попълване на данните часовете нощен труд се превръщат в дневни по реда на чл. 140, ал. 1 от КТ и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В т. 16.7 не се включват часовете, съответстващи на дните, попълнени в т. 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО”. В случаите, при които има попълнени данни в т. 16.А, но няма попълнени данни в т. 16.1, не се попълват данни в т. 16.7, освен когато е положен извънреден труд през почивни дни и официални празници.

В точка 16.8 “Часове положен извънреден труд” се попълва само броят на отработените часове извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни, положен при спазване на разпоредбите на КТ или на други специални закони.

Осигурителите попълват данни за отработените часове в точки 16.7 и 16.8 на декларацията само за лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони.

За лицата, които не работят през всички работни дни от месеца при подневно отчитане на работното време, включително за членове на управителни и контролни органи и за работа на изборни длъжности, задължително се попълват данни в т. 14 “Ден, от който осигуряването е възникнало” и в т. 15 “Ден, в който осигуряването е прекратено”. Попълнените данни в тези точки трябва да съответстват на броя на дните в осигуряване, попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16. В т. 15 се попълва последният ден в осигуряване. Когато осигуряването продължава от предходен месец, а в текущия месец, за който се подават данните, има прекъсвания и възобновявания на осигуряването, първата позиция на т. 14 е празна, а в първата позиция на т. 15 се попълва първото прекъсване.

8. Попълване на данни в точка 16 “Дни в осигуряване – общо”.



Позиция 1

- попълва се 0, ако лицето е осигурявано през всички работни дни от месеца;

- попълва се 1, когато са попълнени данни в точки 14 и 15 от декларацията, т.е. лицето не е осигурявано през всички работни дни от месеца.

Позиции 2 и 3

Попълва се в две позиции общият брой работни дни в осигуряване.

В определени случаи се допуска в позиция 1 да е попълнено 0 (лицето е осигурявано през всички работни дни през месеца), но общият брой работни дни в осигуряване да бъде по-голям или по-малък от броя на работните дни по календар. Това са случаите, при които по КТ е обявен неприсъствен ден за определени лица, какъвто е Денят на народните будители – 1 ноември. Министерският съвет също може да обяви еднократно за официални празници дни за честване на определени професии.

Позиция 4

- попълва се законоустановеното работно време за длъжността.



Позиция 5

- попълва се дневното работно време в часове на осигуреното лице по трудовия му договор. Когато дневното работно време по трудовия договор е различно през отделните дни в месеца, се попълва среднодневното работно време в часове. В случай, че при изчислението се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.



Пример:

Лице е наето на работа на 4-часов работен ден при законоустановено работно време за длъжността 8 часа. Лицето е работило през всичките 21 работни дни от месеца. Т. 16 се попълва така – 02184.



Пример:

Работник, който не работи при условията на чл. 142, ал. 2 от КТ, през месец март е работил 8 дни при законоустановено работно време 8 часа, като е изработил общо 40 часа, както следва:

03.03. – 8 часа

от 05.03. до 08.03. вкл. – по 2 часа на ден

10.03. – 8 часа

24.03. – 8 часа

31.03 – 8 часа.

Лицето е работило при различно дневно работно време през отделните дни в месеца и за попълване на данни в позиция 5 на т. 16 трябва да бъде изчислено среднодневното работно време. Среднодневното му работно време в часове е 5 часа (40 часа : 8 дни = 5 часа).

Данните трябва да се подадат така:

- в т. 16 “Дни в осигуряване – общо” – 10885

- в т.16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски” – 8 дни

- в т.16.7 “Отработени часове – общо” – 40 часа

В случая задължително в т. 14 и т. 15 от декларацията трябва да се посочат дните, през които лицето е било на работа, както следва:

- в т. 14 “Ден, от който осигуряването е възникнало”- 03, 05, 10, 24, 31;

- в т. 15 “Ден, в който осигуряването е прекратено”- 03, 08, 10, 24, 31.

Когато в една декларация не могат да бъдат отразени всички периоди на започване и прекъсване на осигуряването през месеца, за лицето се подават две или повече декларации. В първата декларация, освен дните в осигуряване, се подават данни за размера на осигурителния доход за дните, посочени в т. 16.1 от декларацията. В нея се подават и данни за пълния месечен размер на брутното възнаграждение и нетното възнаграждение. Във втората декларация се подават данни за останалите дни в осигуряване и съответстващия на тях осигурителен доход.

Когато през месеца лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, броят на дните в осигуряване, попълнен в т. 16.2, съответно точки 16.5 или 16.6 и т. 16.А от декларация обр. № 1, трябва да съответства на броя дни в т. 3 от “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” от декларативната част на болничния лист. За периодите на отпуск за бременност и раждане паричните обезщетения се изплащат изцяло от средствата на държавното обществено осигуряване и данните, попълнени в т. 16.2 в декларация обр. № 1, трябва да съответстват на данните, попълнени в т. 3 от “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист.

ІІІ. Попълване на данни за дните в осигуряване за работещите при сумирано изчисляване на работното време

1. При сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график в рамките на един месец, броят на отработените часове от лицето, без часовете, положени като извънреден труд, трябва да е равен на броя на работните часове по календар за същия месец, т. е. на месечната норма работно време. Отработените часове в повече от месечната норма следва да бъдат оформени като извънреден труд. В тези случаи отработените и други дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1 от декларацията, и дните във временна неработоспособност в точки 16.2, 16.5 и 16.6, се получават като съответните часове, след превръщане на нощните в дневни, се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. При остатък, равен или по-голям от половината от работното време на лицето по трудовия му договор, се извършва закръгляване към по-голямото число. Сборът от дните, попълнени в точки от 16.1 до 16.6 вкл. и в т. 16.А, трябва да бъде равен на броя на работните дни за съответния месец, вписани в позиции 2 и 3 на т.16. Когато отработените часове, заедно с часовете във временна неработоспособност и други, са повече от месечната норма работно време, отработените в повече часове се посочват в т. 16.8 като извънреден труд, ако са платени като такъв.

2. При сумирано изчисляване на работното време за по-дълъг период от един месец, данните за осигуряването се подават с Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” с попълнен код 16, включително и за лицата, работещи по условията на първа и втора категория труд, в т. 12 “Вид осигурен”, а в т. 16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва 20000. Точки от 16.1 до 16.8 вкл. не се попълват. Попълват се и всички останали данни в точки от 17 до 34 вкл. от декларацията. При попълването на декларация образец № 1 след изтичането на периода на сумираното отчитане, се извършва преизчисление и прехвърляне на часовете от графика и съответстващия им доход съобразно работните дни по календар. За всеки месец от периода на сумираното отчитане се подава отново декларация обр. № 1, с попълнен код 16 в т. 12 “Вид осигурен” и попълнена буква “К” в т. 1 “Код корекция”. В т. 16.1 се попълват за всеки месец преизчисленият брой работни дни в осигуряване и в т. 16.7 - преизчисленият брой работни часове. В месеците, през които лицето е било във временна неработоспособност, се попълват преизчислените дни във временна неработоспособност в т. 16.2. В този случай се попълват и данни в т.16.А. Сборът от дните, попълнени в точки от 16.1 до 16.6 вкл. и в т.16.А, трябва да бъде равен на работните дни за съответния месец. Общият брой отработени часове през месеца (вкл. и часовете извънреден труд) се попълва в т.16.7. Когато при преизчислението след превръщане на нощните часове в дневни се получат изработени часове над определената норма часове за периода на сумираното отчитане, часовете, получени над нормата, са извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ в края на отчетния период, ако не са начислени във ведомостта за други месеци от периода. Часовете положен извънреден труд се включват в т.16.7 и се посочват отделно в т. 16.8 в декларация обр. № 1 за последния месец от сумираното отчитане. В коригиращите декларации се попълват и всички останали данни в точки от 17 до 34 вкл. от декларацията.

ІV. Попълване на данни за осигурителния доход в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19”

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. За всички лица, които през месеца са били в отпуск за временна неработоспособност, при попълване на данни за месечния осигурителен доход в т. 21 се включва и изплатеното от осигурителя възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност на основание чл. 40, ал. 4 от КСО.

За лицата с попълнен код в т.12 “Вид осигурен” – 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11, 16, 17, 24, 25, 26, 72, 82 и 83 се попълват данни в т. 21 и когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени.

От 1 януари 2008 г. на основание § 1, т. 26, б. ”з” от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с оглед данъчното облагане, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са определени като трудови правоотношения. С промяната в данъчното законодателство след 1 януари 2008 г. доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол не се считат за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. В тази връзка от 1 януари 2008 г. осигурителният доход на тези лица е полученото или начислено, но неизплатено брутно възнаграждение.



V. Попълване на данни за нетното възнаграждение в т. 34 “Нетно възнаграждение”

За всички лица, които са осигурени за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или фонд “Трудова злополука и професионална болест”, в декларацията се попълват данни за нетно възнаграждение.

1. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НИИПОПДОО, за работещите по трудови, служебни и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.



Пример:

Лице, родено преди 1 януари 1960 г., работи по трудов договор на 8-часов работен ден при условията на трета категория труд. За месец януари 2008 г. лицето има отработени 17 дни и 5 работни дни е било във временна неработоспособност. За отработените дни е получило трудово възнаграждение в размер на 850 лв. За първия работен ден от временната неработоспособност на лицето е изплатено на основание чл. 40, ал. 4 от КСО брутно възнаграждение в размер на 50 лв. (850 лв. : 17 р. д. = 50 лв.). Осигурителният доход, който трябва да се попълни в т. 21 от декларация обр. № 1, е 900 лв. (850 лв. + 50 лв. = 900 лв.).

Нетното възнаграждение за месец януари се изчислява, като брутното трудово възнаграждение, вкл. трудовото възнаграждение за първия работен от временната неработоспособност, се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.

Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10.6 % за ДОО плюс 2.4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 117 лв. (900 лв. х 13 % = 117 лв.)

Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 733 лв. (850 лв. – 117 лв. = 733 лв.). Дължимият данък е в размер на 73.30 лв. (733 лв. х 10 % = 73,30 лв.)

Нетното възнаграждение е 709.70 лв. (900 лв. – 117 лв. – 73, 30 лв. = 709, 70 лв.). Сумата от 709,70 лв. се попълва в т. 34 на декларация обр. № 1.

Съгласно новия текст на чл. 17, ал. 4 от НИИПОПДОО, изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по КТ, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от ЗДДФЛ, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.

С направената промяна, в сила от 11 март 2008 г., при доплащания или коригиране на възнаграждения на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1–4, 6, 8 и ал. 2, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода след 31 декември 2006 г., се променя не само осигурителният доход за съответния месец, но и нетното възнаграждение.



Пример:

Лице, родено преди 1 януари 1960 г., работи по трудов договор на 8-часов работен ден при условията на трета категория труд. Брутното трудово възнаграждение на лицето за месеците януари, февруари и март 2008 г. е по 750 лв. на месец. С изплащане на трудовото възнаграждение за месец март на лицето е изплатено и допълнително материално стимулиране за месеците януари и февруари в размер на 600 лв., по 300 лв. на месец. Лицето е работило през всички работни дни на месеците януари, февруари и март. В случая с подаване на данните с декларация обр. № 1 за месец март е необходимо да се подадат и коригиращи декларации за месец януари и месец февруари.

При подаване на данните за месец март следва да се има предвид:

Осигурителният доход за месец март е 750 лв. и тази сума се попълва в т. 21 от декларацията.

Нетното възнаграждение за месец март се изчислява, като брутното трудово възнаграждение се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък по ЗДДФЛ.

Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10.6 % за ДОО плюс 2.4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 97.50 лв. (750 лв. х 13 % = 97, 50 лв.).

Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 652.50 лв. (750 лв. – 97,50 лв. = 652,50 лв.). Дължимият данък е в размер на 65,25 лв. (652,50 лв. х 10 % = 65,25 лв.).

Нетното възнаграждение е равно на 587.25 лв. (750 лв. – 97,50 лв. – 65,25 лв. = 587,25 лв.). Сумата от 587,25 лв. се попълва в т. 34 на декларация обр. № 1.

При подаване на коригиращи декларации за месеците януари и февруари следва да се има предвид:

В т. 21 осигурителният доход следва да се коригира на 1050 лв.

За месеците януари и февруари е необходимо да се коригира и нетното възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение, от което следва да се определи нетното възнаграждение за всеки от тези месеци, е също 1050 лв. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е по 136.50 лв. (1050 лв. х 13 % = 136,50 лв.)

Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 913.50 лв. (1050 лв. – 136,50 лв. = 913,50 лв.). Дължимият данък е в размер на 91.35 лв. (913,50 лв. х 10 % = 91,35 лв.).

Нетното възнаграждение е равно на 822.15 лв. (1050 лв. – 136,50 лв. – 91,35 лв. = 822,15 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на коригиращите декларации за месеците януари и февруари се попълва сумата 822,15 лв.

При начисляване и изплащане на трудови възнаграждения и допълнително материално стимулиране след 1 януари 2008 г., отнасящи се за 2007 г., изчисляването на авансовия данък за определяне на нетното възнаграждение се извършва по таблицата към чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона към 31 декември 2007 г. Дължимите осигурителни вноски се изчисляват също в размерите и съотношението, определени за 2007 г.

2. За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

Пример:

Управител на търговско дружество, роден преди 1 януари 1960 г., е получил възнаграждение по договора за управление за месец март 2008 г. 1500 лв. Възнаграждението е в по-голям размер от минималния осигурителен доход за длъжността, която заема лицето, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.

Осигурителният доход, който се попълва в т. 21 от декларация обр. № 1, е 1500 лв.

Нетното възнаграждение за месец март се изчислява, като полученото възнаграждение се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.

Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10,6 % за ДОО плюс 2,4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 195 лв. (1500 лв. х 13 % = 195 лв.).

Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 1305 лв. (1500 лв. – 195 лв. = 1305 лв.). Дължимият данък е в размер на 130.50 лв. (1305 лв. х 10 % = 130,50 лв.).

Нетното възнаграждение е равно на 1174.50 лв. (1500 лв. – 195 лв. – 130,50 лв. = 1174,50 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на декларация обр. № 1 се попълва сумата 1174,50 лв.

Когато през 2008 г. на лица, работещи по договори за управление и контрол, се начисляват и изплащат възнаграждания, отнасящи се за периода до 31 декември 2007 г., при изчисляването на нетното възнаграждение възнагражденията не се намалява с авансов данък и разходи за дейността. Дължимите осигурителни вноски се определят в размерите и съотношението, определено за периода до 31 декември 2007 г.

Когато през 2008 г. на лица, работещи по договори за управление и контрол, се изплащат възнаграждания, отнасящи се за периода до 31 декември 2007 г., начисляването на които е станало преди тази дата, нетното възнаграждение не се преизчислява.

С направената промяна, в сила от 11 март 2008 г., при доплащания или коригиране на възнаграждения на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода след 31 декември 2007 г., се променя не само осигурителният доход за съответния месец, но и нетното възнаграждение.

При доплащания или коригиране на възнаграждения, на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода преди 1 януари 2008 г., нетното възнаграждение не се променя. Доплатените суми за тези периоди се включват при образуването на нетното възнаграждение в месеца на изплащането.

3. За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

Когато след 11 март 2008 г. на тези лица се доплащат възнаграждения, отнасящи се за периода след 1 януари 2007 г., нетното възнаграждение не се преизчислява. Съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ задължението за удържане/внасяне на авансовия данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от него е в месеца на придобиване и няма основание за преизчисляване на нетното възнаграждение.

При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.

Пример:

Лице, родено след 31 декември 1959 г., за месец март 2008 г. е получило трудово възнаграждение в размер на 1700 лв. и от средствата за социални разходи на осигурителя - 500 лв.

В т. 21 от декларацията се попълва осигурителен доход 1700 лв.

В т. 19 от декларацията се попълва 300 лв. (сумата на месечния осигурителен доход надвишава 2000 лв. и сумата на социалните разходи трябва да се ограничи на 300 лв.).

Нетното възнаграждение се определя, като полученото възнаграждение, без да се включват изплатените суми за сметка на социалните разходи, се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.

Размерът на дължимите осигурителни вноски върху изплатеното трудово възнаграждение за сметка на лицето са 8.6 % за ДОО плюс 2,4 % за здравно осигуряване и 2 % за ДЗПО, или 221 лв. (1700 лв. х 13 % = 221 лв.).

Размерът на дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето върху сумите, изплатени за сметка на социалните разходи, са 6. 8 % за фонд “Пенсии”, 2,4 % за здравно осигуряване и 2 % за ДЗПО, или 33.60 лв. (300 лв. х 11,2 % = 33, 60 лв.).

Общо дължимите осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице за месец март 2008 г. са 254.60 лв. (221 лв. + 33,60 лв. = 254,60 лв.).

Облагаемият доход е равен на сумата от трудовото възнаграждение и сумата, изплатена за сметка на социалните разходи- 2200 лв. (1700 лв. + 500 лв. = 2200 лв.).

Размерът на данъчната основа е 1945.40 лв. (2200 лв. – 254,60 лв. = 1945,40 лв.). Размерът на дължимия данък е 194.50 лв. (1945,40 лв. х 10 % = 194,50 лв.).

Нетното възнаграждение е равно на 1250.90 лв. (1700 лв. – 254,60 лв. – 194,50 лв. = 1250,90 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на декларация обр. № 1 се попълва сумата 1250,90 лв.

VІ. Попълване данни за лица, които работят по повече от едно правоотношение през месеца

1. За работниците и служителите, които през месеца работят при двама работодатели, всеки работодател подава данни за дните в осигуряване, осигурителния доход, дължимите осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ. Работодателите, наели лица по втори или допълнителен трудов договор, независимо от категорията на полагания труд, подават данните с попълнен код 04 в т. 12 “Вид осигурен”.

2. За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход:


  • при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 “Вид осигурен”. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.

  • във всички останали случаи данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 “Вид осигурен”. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.

И в двата случая (по т. 1 и т. 2), ако лицето е било във временна неработоспособност или бременност и раждане, дните с право на обезщетение се отразяват в т. 16.2, съответно т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А от декларацията за всяко трудово правоотношение. За времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 от КТ по две правоотношения, тези дни се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете по едно от основанията, на другото основание да упражнява трудова дейност. В тези случаи за основанието, на което се упражнява трудова дейност, се подава декларация обр. № 1 по общия ред.

3. Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд “Пенсии”, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен” попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

4. Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и са осигурени по трудово правоотношение или по договори за управление и контрол върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 «Вид осигурен» . Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”. Когато лицето е във временна неработоспособност или бременност и раждане, се попълват данни за дните с право на обезщетение в т. 16.2 от декларацията.

Когато за времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ чрез работодателя или възложителя на договора за управление и контрол, при подаване на данни с декларация обр. № 1 дните по чл. 53 от КСО се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете при работодател или възложител по договор за управление и контрол, да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. В тези случаи за упражняваната трудова дейност от самоосигуряващото се лице декларация обр. № 1 се подава по общия ред.



5. За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 «Вид осигурен». В случай, че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 «Данни за осигуреното лице». Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията, а дните във временна неработоспособност по всички договори се отразяват в точки 16.2, 16.3, 16.5, 16.6 и 16.А.

Нагоре


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница