Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



страница7/7
Дата11.01.2018
Размер0.76 Mb.
#44796
1   2   3   4   5   6   7

7.3. Отношения на собственост


Една от съществените промени, свързани с реализацията на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, е промяната в собствеността на някои водностопански съоръжения и системи, като продължение на вече стартиралите през последните години промени.

Освен като собственост – публична държавна и публична общинска, всички активи следва да се определят и като принадлежност по отрасли, например, ВиК мрежата, обслужваща подаването на вода за населението и бизнеса, е към отрасъл „Водоснабдяване и канализация”; съоръженията за напояване са към отрасъл „Хидромелиорации”; хидроенергийните каскади - към отрасъл „Хидроенергетика”; защитните диги, съоръженията за отводняване, корекциите на реки - към отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”. Важното в случая е, всички инфраструктурни обекти да бъдат обхванати, регистрирани, определени като публична държавна или публична общинска собственост и за всеки да има определен отговорен оператор за поддържането, експлоатацията и мониторинга на състоянието.



Публична държавна собственост

За да се гарантира по-доброто управление и контрол, обхватът на водите, водните обекти и водната инфраструктура - публична държавна собственост, следва да се разшири спрямо сегашната законова регламентация, като за публична държавна собственост се определят:



  • всички язовири, с изключение на тези, които общините ще запазят като общинска собственост и за които ще имат оператор за експлоатация и поддръжка в безопасно състояние;

  • всички съоръжения за намаляване на риска от наводнения извън населените места;

  • всички води, водни обекти и водохранилища, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, напояване и хидроенергетика;

  • водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи;

  • пречиствателните станции и съоръжения за води за питейно-битово водоснабдяване на населени места.

Публична общинска собственост

Определянето на обхвата на публичната общинска собственост ще е съобразено със сегашните критерии в Закона за водите, като нейният обхват ще бъде намален с инфраструктурните обекти, описани в предходната точка.

Публична общинска собственост ще са и съоръжения за пречистване на отпадъчни води от населени места, когато обслужват повече от една община. В тези случаи собствеността ще бъде на общината, на чиято територия се намира пречиствателната станция.

Собственост на активите на операторите

Активите на съществуващите оператори – ВиК, „Язовири и каскади” и държавното дружество към МЗХ „Напоителни системи”, които активи не са публична собственост (съгласно посочените по-горе критерии), ще се запазят като собствени активи – административни и други сгради, несвързани със съоръженията, техника и др.


7.4. Финансова и ценова политика


Финансова политика

Финансовата политика в областта на водите ще бъде съобразена с разбирането, че:



  • водните ресурси са общонационална собственост от най-висок приоритет за настоящето и бъдещето на държавата,

  • интегрираното им управление, включително защита от наводнения, трябва да преследва на първо място общонационалния интерес,

  • икономическите инструменти, с които ще се осъществява политиката, следва да гарантират общите приоритети и цели в сектора.

Предлаганите промени във финансовата политика се състоят основно в:

  • Акумулиране на допълнителни финансови ресурси в ПУДООС, чрез промяна на начина на определяне и набиране на такса водоползване. Определената със Закона за водите такса водоползване ще се трансформира в надбавка към цените на всички предоставяни услуги във водния сектор и ще се изчислява на база фактурирани количества вода.

  • Определяне на размера на таксите за водоползване от „Воден съвет” към ПУДООС.

  • Промени, водещи до увеличаване на инвестициите за подобряване състоянието на водната инфраструктура от операторите, чрез определяне от ДКЕВР на ниво на цените на водните услуги, отчитащи приоритетни инвестиции, одобрени като такива от собствениците на инфраструктурата.

  • Засилване на солидарността между потребителите на услуги във водния сектор в рамките на територията на един оператор.

В условията на необходимост от огромни по обем финансови нужди за водностопанска инфраструктура стриктното спазване на приоритетите при финансиране от страна на публичните институции е основен репер на политиката:

С изключително висок приоритет са инвестиционните обекти, произтичащи от изискванията на европейското законодателство: осигуряване на качеството на питейната вода в съответствие с европейските стандарти и осигуряване на отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места с над 2000 е.ж. Изграждането на тези обекти е особено важно за здравето на хората и достигане на добро екологично състояние на реките и другите водни обекти в страната, а също така предотвратява налагането на финансови санкции на страната в случай на неизпълнение на задълженията. И двата приоритета са допустими за Структурните фондове на Европейския съюз.

Поддържането в добро състояние и там, където е необходимо, изграждане на нова инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите, е приоритет, произтичащ от прогнозите за зачестяване на тези явления в европейски мащаб и опасностите от това за живота и здравето на хората и за имуществото. След 2015 г. изпълнението на Плановете за защита от наводнения ще се следи и от Европейската комисия.

Намаляването и премахването на все още съществуващите целогодишни или сезонни режими на водоснабдяване в някои населени места произтича от основното право на жителите на страната за непрекъснато водоснабдяване.

Изграждането на нови и възстановяването на хидромелиоративните системи ще придобива все по-голямо значение предвид прогнозите за нашия регион за все по-чести и по-продължителни засушавания.

Инвестициите в сектор „Хидромелиорации” и в сектор „Защита от вредното въздействие на водите” могат да се разглеждат и като мерки за адаптация към климатичните промени. Последното е важно да се подчертае, тъй като през новия програмен период ще има задължително насочване на немалка част от еврофондовете в аграрния сектор към екологични мерки, включително мерки за адаптация към климатичните промени в селскостопанския сектор.

Много важен момент за осигуряването на финансовите ресурси е точното адресиране на източниците и ясна демаркация с оглед недопускане на дублиране на възможните източници на финансиране или финансиране на неприоритетни обекти.

Необходимите средства за приоритетните инвестиционни обекти, извън осигурените чрез еврофондовете и съответното национално съфинансиране от държавния бюджет и бенефициентите, ще се осигуряват чрез цените на съответните услуги и чрез приходите от таксата за водоползване.

Операторът „Напоителни системи” ще осигурява част от необходимите средства за дейностите по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги, извън основния предмет на дейност – хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез схемата за солидарност – таксата за водоползване.

Важни индикатори за успешни реформи във финансовата политика в сектора ще са:



  • Увеличаване на размера на приоритетните инвестиции във водната инфраструктура, одобрени от „Водния съвет”;

  • Ясно разграничение на финансовите ресурси в структури, които осъществяват дейности в сектор „Води” на национално и местно равнище;

  • Насочване на финансовите средства съгласно стратегически документи и планове, защитаващи обществените интереси;

  • Създаване на условия за минимизиране на нецелесъобразното изразходване на средства при съществуващата разпокъсаност и преследване на различни интереси;

  • Създаване на стройна система за контрол на набирането и изразходването на средства и защита на интересите на населението и бизнеса от създаваните в областта на водите естествени монополи;

  • Насочване на икономическите регулации към ограничаване на оперативните разходите чрез система, която регламентира получаваните средства и увеличаване дела на инвестициите, които като насоченост и мащаб ще зависят от публичните власти, а не от операторите на търговски дружества.

Ценова политика

Основен инструмент за реализация на така формулираната финансова политика е ценовата политика.



Предвиждат се няколко съществени промени, а именно:

  • един оператор – еднакви цени на съответната водна услуга. Този подход ще премахне напълно изкуственото разделяне на разходите при доказване на цените по различни водоснабдителни системи в териториалния обхват на един ВиК оператор и ще повиши нивото на солидарност между потребителите не само на ВиК услугите, но и нивото на солидарност между потребителите на услуги, предоставяни от оператора ”Напоителни системи”. Този подход ще постави в равнопоставено положение ползвателите на водни услуги в хидроенергийния сектор.

  • всички цени във водния сектор ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора ДКЕВР.

  • ще отпадне възможността от произволно продаване на вода между субекти, които не са определени като оператори.

  • промяна в подхода за определяне на такса водоползване. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители на вода във всеки от отраслите - ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика. Както и досега, размерът на такса водоползване ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Размерът на таксата за водоползване ще отчита необходимостта от реализиране на приоритетни инвестиции, определени в интегрирания План за развитие на водната инфраструктура.

  • провеждане на политика за намаляване разхода на вода чрез ценовата политика – въвеждане на две нива на такса водоползване съобразно потребеното количество вода от домакинствата.

7.5. Информация и публичност


От изключително важно значение за подобряване ефективността в сектора е засилването на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор. Поради тази причина следва да бъдат предприети най-малко следните мерки:

  • Публично оповестяване на съответните интернет-страници на основните параметри на всички договори, сключвани между различните институции във водния сектор и операторите.

  • Задължително публикуване на интернет-страниците на дългосрочните и годишните инвестиционни програми на операторите във водния сектор по обекти, в достъпен за населението и другите потребители на услуги формат, както и на отчетите за тяхното изпълнение.

  • Подробно публично представяне на причините и очакваните резултати при повишаване на цените на услугите във водния сектор.

  • Премахване на конфиденциалността върху статистическата информация в НСИ, свързана с водния сектор.
  1. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ




Източници на финансиране по периоди

Източници на финанасиране по периоди

2013-2015

2016-2021

2022-2037

Общо за периода на Плана за действие

ОПОС 2007- 2013, включително национално съфинансиране

2 110

0

0

2 110

Съответната оперативна програма за периода 2014-2020 г., без националното съфинанасиране

2 110

3 300

0

5 410

Финанасиране от ЕС по подобие на ОП за периода след 2020 г.,без националното съфинанасиране

0

0

5 000

5 000

ЕС по други програми - например Програмата за развитие на селските региони, Оперативна програма за устойчиво градско развитие, без национално съфинанасиране

0

1 000

2 000

3 000

Инвестиции от оператори - в секторите ВиК, сектор хидроенергеника,сектор хидромелиорации и сектор защита от вредното въздействие на водите

5

900

3 200

4 105

Бюджети на централната и местната власт, включително ПУДООС

25

1 179

5 457

6 661

Общо

4 250

6 379

15 657

26 286

Индикативните финансовите средства за изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са отразени в т.8 План за действие, разработен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.

Посочените средства за изпълнение на стратегията са индикативни, при изключително висока степен на несигурност поради следните причини:

1. Периода на НСУРВС е 25 г., поради което вероятностната компонента за средносрочния и дългосрочния период е изключително голяма;

2. В краткосрочен хоризонт съществува висока степен на несигурност относно използването на средства от фондовете на ЕС през следващия планов период 2014-2020 г., според силно оптимистични прогнози изясняване на ситуацията ще е възможна не по - рано от началото на следващата 2013 г.

3. Не е възможно прогнозирането на разходната част на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в дългосрочен план, в резултат на което финансовите разчети на стратегията информират за порядъка от средства необходим за изпълнение на стратегията в дългосрочен план.

В краткосрочен план в рамките на 4 250 млн. лв. за периода 2013-2015 г. се гарантира изпълнението на четири основни цели :

- осигуряване на вода на населението и бизнеса в условията на промени на клемата, водещи до засушаване,

- запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води,

- подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата, като стопански ресурс,

- намаляване на риска от щети при наводнения

Финансирането в размер на 4 250 млн. лв. е основно с източник Оперативните програми „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони , в рамките на които са планирани 4 220 млн. лв. Дейностите свързани с реформите на ВиК сектора, в т.ч. разработване и приемане на нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България, изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната, изготвяне на отраслова стратегия за ВиК сектора, създаване на Единна информационна система за ВиК услугите, както и укрепване капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите, ще се финансират по процедура BG161РО005/11/1.3/02/28 по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” в рамките на проект „Стратегическо планиране и укрепване на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на ВиК сектора , за осигуряване устойчиво управление на ВиК инфраструктурата”. Изграждането, реконструкцията и модернизацията на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води с индикативна стойност 3 400 млн. лв. ще се осъществи чрез финансиране по ОП „Околна среда”.

Планираните инвестиции от ВиК дружествата са в размер на 5 млн.лв.

Всички останали дейности чрез, които ще се постигнат четирите основни цели на краткосрочния план за действие ще бъдат финансирани от бюджетите на централната и местната власт, в т.ч. и ПУДООС в рамките на утвърдените разходни тавани.


  1. МОНИТОРОНГ И КОНТРОЛ


За всеки стратегически документ от голяма важност е да бъде реализиран съобразно предварително поставените цели, срокове и ресурси, както и да е устойчив във времето и да развива заложените в него дейности и ефекти. За тази цел е препоръчително да се осъществява наблюдение (мониторинг) и оценка на осъществяването на документа, и да се набелязват подходящи действия – за коригиране и усъвършенстване на заложените в него дейности.

Мониторингът може да бъде дефиниран като: (а) неделима част от текущото управление на проект; (б) инструмент, подпомагащ контрола върху управлението и процеса на вземане на решения; (в) описание на събития и условия в рамките на определен период от време; (г) систематично събиране на достоверна, актуална и значима информация за напредъка, промените и последиците от предприеманите програмни действия. Тези същностни характеристики на мониторинга го определят като един от най-важните компоненти от управлението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Плана за действие в краткосрочна (2013-2015 г.), средносрочна (2016-2021 г.) и дългосрочна (2022-2037 г.) перспектива.

Оценката на свой ред е систематичен преглед на конкретните управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия върху водния сектор. Оценката на стратегията може да включва преценка на работното натоварване, оперативните процедури или персонала, но нейна главна цел си остава ефектът и въздействието от реализацията на промените във водния сектор.

Мониторингът следователно трябва да установява статуса и да проследява напредъка в осъществяването на отделните компоненти и подкомпоненти, и на Стратегията като цяло. Мониторингът също така следва да идентифицира възникващи проблеми, факторите, които ги обуславят и да подсказва възможни мерки и решения на тези проблеми. Получената информация се очаква да бъде своевременно на разположение на отговорния орган (преди всичко на МОСВ). Смисълът от това е да се даде възможност на компетентните държавни институции, ако преценят – да предприемат своевременни “коригиращи действия”, които да подпомогнат постигането на поставените в Стратегията цели.

Следва да се подчертае, че ако мониторингът се съсредоточава върху наблюдение на: (а) предприетите действия и изразходваните ресурси, (б) постиганите резултати, (в) протичането на процеса във времето, (г) постиганите въздействия, то оценката е насочена към установяване на степента, в която се постигат общите и специфичните цели на документа и включва също така систематичен преглед на конкретните управленски операции за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия.

Основните моменти, които би следвало да бъдат наблюдавани във връзка с изпълнението на настоящата Стратегия са:



  • спазване на предвидения график на дейностите;

  • обем, скорост и степен на изразходване на ресурсите;

  • постигани резултати;

  • достигане на поставените цели и въздействие на стратегическия документ.

Кога да се осъществява мониторингът? - Целта на текущия мониторинг е да отбелязва ефектите и отклоненията от планираното достатъчно рано, за да бъде възможно тяхното коригиране, преди последствията от тях да станат толкова сериозни, че да не могат да бъдат преодолени. Това, което не бива да бъде забравяно, е необходимостта мониторингът да бъде извършван достатъчно често, за да могат да бъдат коригирани отклоненията от направения план.

Основавайки се на тази методология, мониторингът и оценката за изпълнението на настоящата Стратегия предполагат следната последователност от действия:



  1. Избор на критерии и показатели за мониторинг и оценка;

  2. Мониторинг на изпълнението;

  3. Съпоставка на постигнатото с целевото състояние;

  4. Предлагане и предприемане на коригиращи действия.

Индикаторите за следене на целите и мерките в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България са дефинирани в предложения план за действие, който е неразделна част от стратегията.

Самите индикатори са в повечето случаи статистически и точно измерими и следва да са достъпни на база отчетната дейност на различните институции. Някои от показателите, сравнително малък брой, следва да се набират чрез социологически методи.

Наблюдението и мониторингът за напредъка ще се осъществяват от МОСВ, което по закон е отговорната институция за стратегическия документ. За целта, отговорната дирекция в рамките на министерството ще е отговорна за набиране на информация за целите на наблюдение на изпълнението на Плана за действие и ежегодно ще изготвя доклад. Годишните доклади ще се изготвят и публикуват до 15 май на следващата от отчетната година.

Годишните доклади ще служат като междинни оценки на изпълнението на Стратегията. В края на краткосрочния период 2015 г., както и през 2017 г., ще бъде изготвян доклад, който ще служи за актуализация на изготвената стратегия. При рязка промяна на ситуацията Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Планът за действие ще бъдат актуализирани, независимо през коя година се налага това. Докладите ще са публични, а резултатите ще се оповестяват пред обществеността.


  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


След приемането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание, ще бъдат разработени и предложени за приемане промени в нормативната уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България. Изработването на последните ще бъде извършено в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.



Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> IVodi -> NSURVS
NSURVS -> Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите
NSURVS -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води
Water -> Bic: bnbgbgsd
NSURVS -> Приложение 2 Анализ на водностопанската инфраструктура
NSURVS -> Приложение 3 Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор
NSURVS -> Приложение 4 Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница