Р е з ю м е на горскостопанския план на тп „дгс пазарджик”

Общата площ на стопанството е 28867,8 хектара. Залесената площ е 26417,9 ха, незалесената дървопроизводителна площ е 814,0 ха, а недървопроизводителната - 1635,9 ха. Лесистостта на стопанството е 24,2%.

Горските територии от района на ТП ДГС “Пазарджик” в преобладаващата си част са разположени в Ихтиманска Средна гора и северните склонове на Западни Родопи и попадат на територията на три общини: град Пазарджик, град Септември и село Лесичово.

Физико-географска характеристика на стопанството:

Държавното горско стопанство “Пазарджик” се намира в три различни по своите физико-географски условия райони: Родопски, Средногорски и Горнотракийски. Според горскорастителното райониране на България, територията на ДГС “Пазарджик” попада изцяло в Тракийската горскорастителна област – подобласт Горна Тракия и Западни Родопи.

Релефът в град Пазараджик е изцяло равнинен, характеризира се със силна разчлененост, създадена от дълбоко врязана хидрографска мрежа с голяма гъстота на реките и доловете. Разликите в надморските височини са твърде големи - най-високата точка е в Родопския горски масив - 1593 м н.в. (връх Милеви скали), а най-ниската - 176 м н.в., където р. Марица напуска територията на горското стопанство. Горите в района на ДГС “Пазарджик” са разположени в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 m н.в. и в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 m н.в.). Горските площи са предимно на стръмни (21-30^о) – 43,1 % и наклонени (11-20^о) терени – 35,8 %. Много стръмните (над 30^о), полегатите (5-10^о) и равните (0-4^о) терени заемат съответно 11,4%, 5,4% и 4,3% от дървопроизводителната площ стопанството. В Горнотракийската низина теренът, върху който са разположени горите, е равнинен (покрай реките Марица, Тополница, Луда Яна и Ели дере) и слабо хълмист.

Източниците на почвена влага за растителните формации са главно падащите валежи. Трите основни реки, които минават през територията на ДГС “Пазарджик” – р. Марица, р. Тополница и р. Луда Яна и техните притоци, са със силно променлив воден режим. През пролетта те са пълноводни, а през лятото дебитът им силно намалява. Върху по-голямата част от речните им легла е извършена корекция, в резултат на което водният им поток е регулиран.

Почви - В ДГС “Пазарджик” са формирани четири основни типа почви - алувиални, канелени горски, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви, представени със своите подтипове, като най-разпространена е канелената излужена горска почва, която заема 18226,8 ха или 69 % от общата дървопроизводителна площ на горското стопанство.

Растителност - Според схемата на горскорастителното райониране, площта на ДГС “Пазарджик” попада в Тракийската горскорастителна област (Т), подобласт Горна Тракия (ГТ) и Западни Родопи (ЗР). За района на ДГС “Пазарджик” са определени и картирани 23 типа месторастения. Във вертикално направление площта попада в следните подпояси:

• 
  Т-I. Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 m н.в.)
  

• 
  Крайречно, влажно на алувиална почва (наситена блатна и ненаситена алувиална почва) (дренирано тополово) - С₃ (51) - Това месторастене е установено върху 33,9 ха, която е 0,1% от дървопроизводителната площ на ТП ДГС “Пазарджик”.
  
• 
  Крайречно, свежо на алувиално-ливадна почва (наситена алувиална почва) (типично тополово) - Д₂ (52) - Този тип месторастене заема 351,5 ха, което е 1,3% от дървопроизводителната площ на горското стопанство.
  
• 
  Крайречно, свежо на алувиална почва (ненаситена алувиална почва) (дренирано тополово) - С₂ (53) - Това месторастене е установено върху 440,9 ха, която е 1,6% от дървопроизводителната площ на ТП ДГС “Пазарджик”.
  
• 
  Крайречно, свежо на алувиално-делувиална почва (ненаситена алувиална почва) (условно тополово) - В₂ (54) - Месторастенето е с площ 20,2 ха, която е 0,1% от дървопроизводителната площ на стопанството.
  

• 
  Свежо до сухо, на излужена канелена обикновена горска почва - С_2,1 (56) - Това е едно от най-често срещащите се месторастения на територията на горското стопанство. Заема 4190,6 ха, което е 15,4% от дървопроизводителната площ.
  
• 
  Сухо, на силно излужена канелена обикновена горска почва - В₁ (57) - Това е сравнително често срещащо се месторастене на територията на горското стопанство. Заема 3181,6 ха или 11,8% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи, за които има отделен ГСП.
  
• 
  Сухо, на канелена обикновена горска почва - С₁ (59) - Това месторастене заема 324,7 ха – 1,2% от дървопроизводителната площ на ТП ДГС “Пазарджик”.
  

• 
  Свежо до влажно, на обикновена канелена горска почва - Д_2,3 (62) - Това месторастене заема 506,3 ха или 1,9% от общата дървопроизводителна площ на ДГС”Пазарджик”.
  
• 
  Свежо до сухо, на обикновена канелена горска почва - С_2,1 (63) - Това месторастене е установено върху 21,6% от дървопроизводителната площ на стопанството , като се изключат териториите на напоителни системи.
  
• 
  Сухо, на канелена обикновена горска почва - В₁ (64) - Това месторастене е установено върху 7,7% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи.
  
• 
  Свежо, на рендзина почва - С₂ (121) - Това месторастене е от групата на интразоналните месторастения. Заема 292,6 ха или 1,1% от дървопроизводителната площ.
  
• 
  Сухо, на рендзина почва - АВ₁ (122) - Това месторастене заема 682,4 ха или 2,5% от дървопроизводителната площ.
  

• 
  Т-II. Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 m н.в.).
  

• 
  Свежо до влажно, на канелена обикновена горска почва - СД_2,3 (67) - Това месторастене е установено върху 302,4 ха или 1,1% от дървопроизводителната площ.
  
• 
  Сухо до свежо, на канелена обикновена горска почва - С_1,2 (142) - Това месторастене е установено върху 7,4% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи, за които има разработен отделен ГСП.
  
• 
  Сухо до свежо на канелена обикновена горска почва - В_1,2 (68) - Това месторастене заема 193,1 ха, или 0,7% от дървопроизводителната площ.
  
• 
  Свежо до влажно, на кафява горска ненаситена почва - СД_2,3 (70) - Това месторастене заема10,7% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи, за които има разработен отделен ГСП.
  
• 
  Свежо, на кафява горска наситена почва - С₂ (71) - Това месторастене заема 7,4% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи, за които има разработен отделен ГСП.
  
• 
  Сухо до свежо, на кафява горска наситена почва - В_1,2 (72) - Това месторастене заема 237,8 ха или 0,9% от дървопроизводителната площ.
  

• 
  Свежо, на кафява горска ненаситена почва - Д₂ (73) - Най - голяма част от площта на този подпояс е заета от това месторастене, а 5,1% от дървопроизводителната площ на стопанството без територията на напоителни системи.
  
• 
  Свежо, на кафява горска наситена почва - С₂ (75) - Това месторастене заема 33,5 ха или 0,1% от дървопроизводителната площ.
  
• 
  Свежо до влажно, на кафява горска наситена почва - С_2,3 (76) - Това месторастене заема 180,8 ха или 0,7% от дървопроизводителната площ.
  

• 
  Типове ерозирани месторастения в долния пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
  

В долната част на средния планински пояс от 700 до 900 м н.в. преобладават издънковите дъбови насаждения. Участие имат също и букът, келявият габър и др. Създадените култури са от бял и черен бор, по-малко от зелена дуглазка, акация, бреза и зимен дъб.

На височина над 900 м н.в. естествената дървесна растителност е представена от чисти семенни букови и смесени букови и с участие на ела, зимен дъб, габър, благун и други насаждения. По-малко е участието на издънковите букови насаждения. Създадените култури са предимно от бял бор и зелена дуглазка, по-малко е участието на ела, бук, бреза и др.

Характерна особеност за цялото горско стопанство е отсъствието на естествена иглолистна растителност, което се дължи на изолираността на Средна гора. Основните дървесни видове са бял бор, черен бор, ела, смърч, бук, зимен дъб, габър, и др. Те образуват предимно чисти насаждения, но също и смесени смърчово-борови, борово-смърчови, елово-буково-смърчови, елово-смърчово-борови. Дъбовете и габъра в ниските части (до 900-1100 м н.в.) се срещат в издънкови чисти или смесени насаждения. В резултат на извършените залесителни мероприятия на горското стопанство се развиват и по-голяма част от внесените по изкуствен път дървесни видове - зелена дуглазка, атласки кедър, бреза, сребролистна липа.

От храстовата растителност общо за горското стопанство се срещат шипка, трънка, къпина, глог, смрика, дрян, драка и др., а от тревните видове – еньовче, здравец, иглика, жълт кантарион, коприва, лудо биле, мащерка, бял равнец, риган, горска ягода и др.

Основните дървесни видове са бял бор, черен бор, ела, смърч, бук, зимен дъб, габър, и др. Те образуват предимно чисти насаждения, но също и смесени смърчово-борови, борово-смърчови, елово-буково-смърчови, елово-смърчово-борови. Дъбовете и габъра в ниските части (до 900-1100 м н.в.) се срещат в издънкови чисти или смесени насаждения. В резултат на извършените залесителни мероприятия на горското стопанство се развиват и по-голяма част от внесените по изкуствен път дървесни видове - зелена дуглазка, атласки кедър, бреза, сребролистна липа.

В Родопите се срещат над 2000 видове растения, от тях 90 са балкански ендемити. В иглолистния горски пояс (развит само в Западните Родопи) при 1300 -1600 м н.в. широко разпространени са иглолистните гори (смърч, бял и черен бор, ела) и по-малко буковите гори. Вторично са разпространени храсталаци от сибирска хвойна, тревни формации (обикновена полевица, картъл, власатка и др.). Във вътрешността на Западните Родопи са запазени интересни реликтни растения.

• 
  Оливиеров минзухар (Crocus olivieri ) – В Пазарджишка област се среща на Бесапарските ридове. Видът е реликт и балкански ендемит, включен е в Червената книга на България с категорията „застрашен”, защитен е от законите за биологичното разнообраие.
  
• 
  Родопска горска майка (Lathraea rhodopea) - Реликт е и балкански ендемит – расте само в Родопите.
  
• 
  Тракийска овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica) - Застрашен вид. Български ендемит. Включен е в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория застрашен.
  
• 
  Родопско омайниче (Geum rhodopaeum) - Многогодишно тревисто растение. Рядък вид. Български ендемит. Расте из влажни планински ливади и мочурливи места с кафяви горски почви. Среща се в ливадни съобщества заедно с други тревисти предимно житни видове.
  
• 
  Родопска мишовка (Minuartia rhodopaea) - Многогодишно тревисто растение. Рядък вид. Български ендемит. Расте по скалисти места и терени с плитки скелетни почви от 150 до 300 м н.в. Има оптимално развитие и добра численост на популациите. Размножава се със семена.
  

• 
  Родопско еньовче (Galium rhodopeum Velen.) - Видът е балкански ендемит, терциерен реликт, включен е в ЗБР и Червена кига на България т. 1 с категория „застрашен”.
  
• 
  Блатно кокиче (Leucojum aestivum) - Видът е лечебно растение, включено в Червената книга на България като „рядък вид” и в Червения списък на България като „уязвим”. В Пазарджишка област се среща в ЗМ „Свети Георги” край с.Варвара.
  
• 
  Текирска мишорка (Gypsophila tekirae Stef.) - Видът се среща само в ниските части на северните склонове на Бесапарските ридове, между жп спирките Хаджиево и Синитево, на жп линията София – Пловдив и никъде другаде по света. Находището на вида се намира на около 6 км от Пазарджик. Малка част от находището на вида попада в ЗМ “Огняново-Синитевски рид”, цялото находище попада в орнитологично важно място Бесапарски ридове и флористично важно място „Бесапарски ридове” и ще бъде обявено за защитена зона по Натура 2000. Видът е реликт, включен е в Червения списък на България с категорията „критично застрашен”, а в Червената книга на България с категорията „рядък”, защитен е от закона за биологичното разнообраие. Вклчен е в списъка с видове, чиито местообитания са приоритетни за включване в мрежата от Важни места за растенията (флористично важни места).