Р е з ю м е т а н а н а у ч н и т е п у б л и к а ц и и на д-р Камелия Вунова – Нарлева



страница3/3
Дата31.12.2017
Размер447.47 Kb.
#38346
1   2   3

2.3.12. Вунова, К. СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ – ТЕОРЕТИЧЕН И ПРИЛОЖЕН АСПЕКТ. // Мениджърски решения за глобален и местен пазар в условия на криза, кн. 1, стр. 48 - 54, 2009.
(Резюме)
Приложението на стратегическите принципи на управление на хората в нестопанския и стопанския сектор води до редица предимства - повишава капацитета на отделните нестопански организации и сектора като цяло като съкращава време за вземане на решения, свързани с човешкия фактор; осигурява предварителен ,,сценарии” при възникване на непредвидими ситуации; благоприятства създаването на организационен климат и яснота при формиране на принципите на кариерно развитие на служителите; оптимизира цялостно системата на управление на човешкия фактор.

Посочените тук аргументи ,,за” стратегическото планиране, поставят пред ръководителите и професионалистите на нестопански сектор редица изисквания, свързани с усвояването и приложението на принципите, подходите и методите на стратегическо управление на човешкия фактор. Именно те са проучени и анализирани задълбочено в доклада, с цел тяхното ефективно приложение в организационен план.


2.3.13. Нарлева, К. Асоциация на възпитанниците на морско училище. СЪВРЕМЕНЕН МЕНИДЖМЪНТ В СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. // Юбилейна научнна конференция с междунарождно участие по повод на 130 годишнината от основаването на ВВМУ «Н. Й. Вапцаров» Варна, Под печат, 2011.
(Резюме)
В последните три десетилетия се води дискусия относно ефективността на ползваните ресурси в публичния сектор и частност структурите на гражданското общество. В резултат, се създава поредица от иновативни идеи, теоретични решения и приложни разработки, известни като: „Нов мениджмънт”. Той диктува съдържанието и характера на промените в институционалните организации и управление на тези структури.

Развитието на структурите на гражданското общество с цел по-висока ефективност и реорганизация, изискват теоретично познание на принципите, подходите и механизмите на този иновативен подход в управлението и оценка на управленските практики: концептуални рамки и предимства при приложение на примера на Асоциация на възпитаниците на Морско училище „Н. Й. Вапцаров”.


2.3.14. Нарлева, К. СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. // Научнна конференция на секция: «Сигурност и отбрана» към Съюза на учените в България, Военна академия «Г. С. Раковски», «Управление на знанието в системата за сигурност – наука и образование» Под печат, 2011.

(Резюме)

В доклада се изследват и анализират в теоретико-приложен аспект особеностите на управлението на човешките ресурси в структурите на гражданското общество. Развива и доказва се тезата, че в глобализиращ се свят, управлението на човешките ресурси в нестопанския сектор следва да има стратегически аспект, основат на приложение на конкретни подходи, механизми и модели.



В резултат на тяхното проучване и анализ се правят изводи и обобщения, с цел ефективното управление на човешкия капитал в структурите на гражданското общество (на примера на Асоциация на възпитаниците на Морско училище „Н. Й. Вапцаров”).
2.4. Учебници и учебни пособия
2.4.1. Вунова, К. УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ: ТЕКСТОВЕ, КАЗУСИ, ЗАДАЧИ. Издателство Висше училище международен колеж, 2009, ISBN 978-954-635-002-2.

(Резюме)
Съдържанието на учебното пособие отразява знание относно актуални теми и съвременни управленски концепции за развитие на човешките ресурси в организацията. Проучват се основни ктеми като: концептуални характеристики на човешките ресурси, стратегическо и предприемаческо управление на човешките ресурси, организационна култура и вътрешно предприемачество. Представени са редица примери от българската и международна практика по посочените направления.

С цел ефективоното усфояване от страна на обучаемите на тези иновативни управленски технологии, освен приведените каузални и други емпирични изследвания, са формирани конкретни задачи и тестове за оценка на индивидуалния принос и теоретичното познание.
2.4.2. Вунова, К. и кол. ВЪВЕДЕНИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. Издателство Е-Литера, Варна, 2007, ISBN 978-954-339-027-4.
(Резюме)
Съдържанието на това учебно пособие отразява схващането на авторите, че хората са най-важният и критичен за успеха на всяка организация ресурс, както в теорията по управление на човешките ресурси, така и в практиката на съвременните организации. Задачата е неговите ползватели да усвоят определен обем знания и умения за използване на набор от инструменти за осъществяване на това управление. 

Очакваните резултати от обучението са три. Първо, владеене на основните понятия и въвеждане в концепцията за управление на човешките ресурси. Второ, разбиране и усвояване на основните дейности, свързани с планирането, формирането, обучението, развитието, кариерата, оценяването, възнаграждаването и отношенията с хората в организацията. Трето, разбиране и оценяване на взаимодействието на управлението на човешките ресурси с другите компоненти на организацията и външната среда. 

Основните теми са 15 и са обособени в следните основни направления: концепцията за човешките ресурси (основни концепции, модели за развитие на човешките ресурси, ролята на отдела „човешки ресурси” в организацията); среда и стратегическо управление на човешките ресурси; дейности по управление на човешките ресурси; взаимодействие на системата за човешките ресурси с външната среда.
2.5. Други публикации
2.5.1. Вунова, К., Димитрова, К. НАРЪЧНИК ПО ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ. Издание: htpp://partnernet.com2011 (Цел по изпълнение на проект: „Интегрирана програма за изграждане на капацитет на НПО за ефективно партньорство с държавната администрация; Договор № 08-23-152-С-27.08.2008).
(Резюме)
Активното развитие на неправителствените организации и утвърждаването им като ключови фактори в обществения живот на страната има сравнително кратка история – от 1990 година насам. Техните приоритети и области на работа покриват широк тематичен диапазон: екология, икономика, образование, социални дейности, междукултурно сътрудничество, гражданско общество, работа с млади хора, опазване на околната среда и др. Развитието на гражданските организации и степента на тяхното участие в обществения живот на страната, освен публична визия и политическа воля, изискват привличането на знания и опит, финансови ресурси и управленски инструменти.

За изминалите години на политически, икономически и социален преход, структурите и механизмите на гражданското общество в България постигнаха сериозно развитие, съдействаха за натрупване на добър програмен опит и на полезни за обществото проектни резултати. Представителите на неправителствения сектор у нас вече са в състояние много умело да открият и очертаят проблемната ниша, да извлекат както значимите за обществото цели, така и очакваните резултати при решаване на този проблем. Същевременно, проектната история на изминалото време на преход, редицата нереализирани добри идеи и пропуснати обществени ползи потвърждават, че допълнителни знания и опит са необходими както на ръководителите на структурите на гражданското общество, така и на екипите, които реализират техните стратегии и работят за постигане на техните цели.

В особено голяма степен това се отнася до неправителствените организации, ръководени от млади хора. Над 48 % от общо 22 906 регистрирани сдружения с нестопанска цел на територията на страната към 2008 г. се ръководят от младежи или са с членове – млади хора до 35 години. Редица проучвания относно потребностите на тази целева група от обучение очертават най-важните потребности, а именно: потребност от повишаване управленския капацитет, мотивираност, гражданско съзнание на младите хора, създаване на положителен имидж на младежките структури, създаване на визия и стратегия за развитие с цел повишаване на устойчивостта и капацитета им за ефективна работа с местните власти.

Наръчникът е изготвен като практическо помагало на интегрирана програма “Управленски умения” - образователен панел : “Организационно управление” .



Основните цели на курса са: 1) да въведе участниците в съвременните възгледи за функциониране на организацията, да развие техните лидерски умения и знания, да ги подготви за ефективно управление или участие в управлението на неправителствени и граждански организации; 2) да въведе участниците в основните принципи на съвременното стратегическо управление на структурите на гражданското общество и да представи различни типове организационни структури; 3) да запознае участниците с проблемите и техниките на управление на промяната и др.
2.5.2. Вунова, К. СТРАГЕТИЧЕСКИ ДИМЕНСИИИ ПРИ ФОРМИРАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА. // Издание: htpp://geocities.com/usb.2009.

(Резюме)
Проучването има преди всичко емпиричен характер. То акцентира върху важни аспекти на релацията: „организационна култура - предприемаческо управление – вътрешно предприемачество” - резултат на изведен концептуален теоретичен модел, както и на методична схема на изследване. В следствие, се провеждат серия от емпирични проучвания на примера на нестопански организации на Р. България и се анализират резултати и обобщения, по-важните, от които са:

  • Доказана е ролята на организационната култура върху проявлението на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество в нестопанските организации, както релацията им в концепцията на жизнения цикъл на организацията;

  • Установено е влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление внестопанските организации, измеримо с конкретни организационни резултати – например удоволетворение на служителите, жизнеспособност на организацията, иноватвост на решенията и пр.;

  • Доказани са резултати от приложението на предприемаческия мениджмънт, както и факторите, „отговорни” за формиране и реализиране на предприемаческия мениджмънт, на вътрешното предприемачество и на релацията им в структурите на гражданското общество;

  • Съобразно доказаните изследователски резултати са изведени препоръки към ръководителите в структурите на гражданското общество по отношение на формиране и реализиране на процесите на организационната култура, предприемаческото управление и вътрешното предприемачество.


2.5.3. Вунова, К., Нарлев, Ю. НАРЪЧНИК ПО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Проект: „Моят малък бизнес – шанс за ново начало”. Програма на Агенцията по заетоста по Заемно споразумение със Световната банка.
(Резюме)
След приемането на България в Европейския съюз, за да оцеляват и за да се развиват, преобладаващите малки и средни фирми в структурата на фирмите в страната, следва да осъществяват процеси на преструктуриране (в сферата на хранително-вкусовата промишленост, например). Осъществяването на тези процеси в не малка степен трябва да се основава на приложение на „управленски технологии”, с акцент върху производителността, растежа, развитието на организацията, иновационната активност и не на последно място по важност - участието на служителите в тях.

Ето защо, целта на наръчника е да бадат изведени съвременни знания и предприемачески практики относно проявленията на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество, с цел ефективното приложение на тези управленски технологии в сферата на бизнеса и в структурите на гражданското общество.




1 Mair, J., Robinson, J. & Hockerts. K. (2006). Social Entrepreneurship. New York: Palgrave Mackmillan; Nicholls, A. (2008). Social Entrepreneurship: New Models of Sustainable Social Change. Oxford: Oxford University Press; Skillern, J., Austin, J. & Leonard, H. (2007). Entrepreneurship in the Social Sector. Harvard Business School, Sage Publications; Дракър, П. (2002). Иновации и предприемачество. София: Класика и стил.

2 Alvord, S., Braun, D. & Letts, W. (2004). Social Entrepreneurship and Social Transformation. Journal of Applied Behavioral Science, 40 (3), 60-82; Prabhu, G. (1999). Social Entrepreneurship Leadership. Career Development International, Vol. 4 (3), 120-145; Brinckerhoff, C. (2000). Social Entrepreneurship: The Art of Mission-Based Venture Development, New York: John Wiley & Sons; Waddock, A. & Post, J. (1995). Social Entrepreneurship and Catalytic Change. Public Administration Review, 51(5), 234-250; Mort, G., Weerawardena, J. & Carnegie, K. (2003). Social Entrepreneurship & Towards Conceptualization. International Journal of Nonprofit and Voluntary Sector Marketing. 8 (1), 76-88; Short, J., Moss, T. & Lumpkin, G. (2009). Research in Social Entrepreneurship & past Contributions and Future Opportunities. Strategic Entrepreneurship Journal, Vol. 3,161-194.

3 Примери в това отношение са: Urbano, D., Tolenado, D. & Soledano, D. (2010). Analyzing Social Entrepreneurship from an Institutional Perspective: Evidence from Spain. Journal of Social Entrepreneurship. Vol. 1. No. 1, 54-69; Ferry, E. (2005). Environmental Factors and Social Entrepreneurship. Journal of Labor Economics, 16 (1), 26-60; Phills J. (2009). Rediscovering Social Innovation. Center for Social Entrepreneurship. Stanford Social Innovation Review. May 7-8, 1-56; Mair, J. & Noboa, E. (2003). Social Entrepreneurship: How Intentions to Create a Social Enterprise get Formed. Working Paper. IESE Business School, University of Navarra. September, 54 -68; Mair, J.& Schoen, O. (2005). Social Entrepreneurial Business Models: an Exploratory Study. Journal of Public and Cooperative Economics, Vol. 4 № 610, 1-22.

Изследвания в областта на българската практика включват: Давидков, Цв. (2002). Предприемачът. Резултати от емпирични социологически изследвания, 1991, 1997. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”; Пъчев, П. (1992). Българският предприемач в профил и аванс. София: Сп. „Икономика”, 6/1992; Доклад за малките и средните предприятия 2000-2000 (2001). София: АМСП; Николов, Ст. (2004). Ценностна система и мотивация на предприемачите от българския трети сектор. София: Социологически преглед, 2/1994, 80-89. Цветков, Хр. (1997). Промяната на труда – елемент на субективния фактор. Сборник статии: ,,Човешкият фактор в прехода към пазарна икономика”, Варна: Офсет-експрес, 40-50. Драганов, М. (2001). Сборник статии: „Българският частния бизнес и кризата”. София: БАН; Коев, Й., Вунова, К., Минков, Ил. (2004). Предприемаческа и фирмена култура в прехода към пазарно стопанство. Варна: Наука и икономика; Минков, М. (2004). Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото, бизнеса. София: Класика и стил; Карабелова, С. (2004). Управление и развитие на човешкия потенциал. София: Класика и стил.

4 Относно ограниченията и възможностите на този изследователски метод за краткост на изложението вж. Желев, С. (2008). Маркетингови изследвания. Методология и организация. София: Университетско издателство „Стопанство”.

5 Изследваните лица са предприемачи-собственици, които се занимават пряко с управлението на своите фирми. Съобразно резултатите от едномерните разпределения, 96 % е относителният дял на предприемачите – собственици, чиито фирми притежават персонал от 1 до 20 души и 4 %, съответно от 20 до 100 души. 37 % от изследваните представители работят в сферата на производството, съответно 63 % - в сферата на услугите. В проучването са включени общо 16 населени места, в т.ч. 6 областни центрове и 10 градски общини. При избора на конкретните ценности, сме се ръководили от предходни изследвания на предприемаческата практика в нашата страна, систематизирани и анализирани в хронологичен ред за периода: 1990 – 2002 г., като например: Давидков, Цв. Новите предприемачи. Резултати от емпиричното социологическо изследване ,,Частния бизнес в България”. Софи - Р, София., 1993, с. 48; Пъчев, П. Българският предприемач в профил и аванс. Сп. Икономика, 6/1992, с. 17-18; Николов, Ст. Ценностна система и мотивация на предприемачите от българския трети сектор. Сп. Социологически преглед, 2/1994, с. 88-89; Тодоров, К. Предприемачество и дребен бизнес. Мартилен, София, 1997, с. 81 и др.


8Давидков, Цв. (2002). Предприемачът. Резултати от емпирични социологически изследвания, 1991,1997. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”; Пъчев, Пл. (1992). Българският предприемач в профил и аванс. София: Сп. „Икономика”, 6/1992,12-19; Доклад за малките и средните предприятия 2000-2000. (2001). София: АМСП; Николов, Ст. (2004). Ценностна система и мотивация на предприемачите от българския трети сектор. София: Сп. „Социологически преглед” 2/1994, 80-89. Цветков, Хр. (1997). Промяната на труда – елемент на субективния фактор. Сборник статии: ,,Човешкият фактор в прехода към пазарна икономика”, Варна: Офсет-експрес. Драганов, М. (Съставител и научен редактор). (2001). Сборник статии: „Българският частния бизнес и кризата”. София: БАН; Коев, Й., Вунова, К., Минков, Ил. (2004). Предприемаческа и фирмена култура в прехода към пазарно стопанство. Варна: Наука и икономика; Минков, М. (2004). Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото, бизнеса. София: Класика и стил; Карабелова, С. (2004). Управление и развитие на човешкия потенциал. София: Класика и стил.






Каталог: konkursi-proceduri -> Kamelia
konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете на гл асистент д-р инж. Георги Кънчев Люцканов
konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете и приносите в публикации на д-р инж. Емил Стефанов Барудов
konkursi-proceduri -> Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” факултет „навигационен”
konkursi-proceduri -> Конкурс за „професор" по професионално направление "Администрация и управление", научна специалност " Икономика и управление"
konkursi-proceduri -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „инженерен”
konkursi-proceduri -> На дисертационния труд
konkursi-proceduri -> Програма за оптимизация при избор и оценка на кинематиката на кораби, движещи се на догонващи се курсове
konkursi-proceduri -> Програма за оптимизация при избор и оценка на кинематиката на кораби, движещи се на догонващи се курсове
Kamelia -> Конкурс за заемане на академичната длъжност„доцент" по научната специалност 05. 02. 24 „Организация и управление извън сферата на материалното производство"


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница