Взаимовръзка между политическите/икономическите интереси и медиите

2.2. Взаимовръзка между политическите/икономическите интереси и медиите

Друг важен въпрос е взаимовръзката между политика, бизнес и медии. Отчитайки важната роля на медиите при разпространението на информация за икономическите и политическите играчи и техните дейности, няма европейска страна-членка, където политическите и/или икономическите играчи не се опитват да влияят на медийното покритие според собствените си интереси. За това могат да се използват различни инструменти: например, в някои страни на политическите партии и организации е позволено да имат лицензи за радио или телевизионни предавания или да управляват вестници. В други страни-членки това е категорично забранено (виж анализа по държави).

Приходите от реклама остават сред основните източници на финансиране на медиите и не могат да бъдат заменени лесно. Тази ситуация може да доведе до натиск и нежелано превъзходство на определени рекламодатели според избора на редакторите⁷.

Достъпът до информация за държавните дейности, особено за журналисти, е също част от картината. Свободата за получаване и предаване на информация и идеи без намесата на държавните органи е законово заложена в националното законодателство. На практика, някои медии могат да имат привилегирован достъп до информация за държаните дейности⁷.

Отделен въпрос е статутът на обществените електронни медии, които срещат редица предизвикателства, включително относно независимостта на редакторите, наемането на персонала и финансирането. В доклада на Институт “Отворено общество” (ИОО) се посочва, че обществените електронни медии в редица страни-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 год., срещат политически натиск и вмешателство, идващи от наследството на държавните медии.

2.3. Медийна концентрация

През последните десет години медийната концентрация беше важен проблем във всички части на Европа. Основното безпокойство касае възможното господство на национални и международни компании на различни пазари. В тази връзка важна роля има въпросът с аудиторията и читателите. Няколко компании могат да контролират повечето телевизионни канали и вестници, което потенциално води до огромна пазарна власт за формиране на мнение.

Прилагането на европейския закон за конкуренцията има важна роля не само по отношение на предотвратяване на създаването или злоупотребата с доминиращо положение, но и по отношение на гарантирането на достъпа до пазара за нови участници. Прилагането на Разпоредбата за сливането не позволява на концентрацията значително да пречи на ефективната конкуренция на вътрешния пазар, особено чрез създаването или утвърждаването на доминиращо положение. Прилагането на антитръстовите правила предотвратява затварянето на тези пазари за конкуренти и допринася за осигуряването на достъп на операторите до съдържанието и платформите.

Както вече споменахме в документа за проблемите на медийния плурализъм⁸, Европейският закон за конкуренцията не може да замести, нито има за цел да го прави, контрола и мерките срещу концентрацията на национални медии и да гарантира медиен плурализъм. Член 21(4) от Разпоредбата за сливанията позволява страните-членки да прилагат допълнителен контрол с цел запазване на плурализма в медиите.

Контролните механизми срещу концентрацията на медии се различават много в различните страни. В някои страни правилата за конкуренцията включват специфични разпоредби за медиите. Има редица мерки за оценката на влиянието на определена компания на пазара и ограничаване влиянието на фирмите, разпространението и дела на аудиторията, броя на лицензите, капиталовия дял, акциите с право на глас, приходите от реклама, участието в определен брой медийни сектори⁹. (виж докладите по държави).

Докато политиката за конкуренцията е централен аспект на плурализма, е много трудно да се определи колко голям е размера или по какъв начин политиката за конкуренцията подпомага или възпрепятства плурализма: редица проучвания¹⁰ вече сигнализираха, че дори ако медийната концентрация е ограничена, това не означава непременно, че медийният плурализъм е гарантиран. И самият факт, че има концентрация, не значи автоматично, че има загуба или липса на медиен плурализъм. Трябва да се вземат предвид различни аспекти.

Освен това, въпросът с концентрацията трябва винаги да бъде разглеждан в светлината на размера на определения географски или лингвистичен пазар. При по-малки пазари икономически е невъзможно разходите за реклама да издържат повече от няколко електронни медии. Например, размерът на телевизионния рекламен пазар във Финландия през 2004 год. е бил 230 милиона евро, в Унгария 242 милиона евро и в Чехия 246 милиона евро, в сравнение с размера на пазара в Германия – 4,235 милиона евро, Обединеното Кралство – 5,537 милиона евро или Италия – 4,124 милиона евро¹¹.

Сравнима е картината и за рекламния пазар при вестниците. Финландия – 444 милиона евро, Чехия – 82 милиона евро, Унгария – 103 милиона евро, в сравнение с големите пазари като Германия – 5,406 милиона евро или Обединеното Кралство – 3,453 милиона евро¹².

Оттук следва, че в малките страни външният медиен плурализъм, който има много конкурентни и разнообразни канали или права, контролирани от много различни играчи, може да бъде по-труден за постигане и затова повече трябва да се гледа вътрешния плурализъм. Вътрешният плурализъм означава или задължение по отношение на програмни изисквания или структурни задължения като състав на управляващите органи или органите, отговорни за програмите/избора на съдържание (виж раздела за вътрешен и външен плурализъм).

Фактът, че на всеки малък пазар има представени сами няколко играчи, сам по себе си не заплашва медийния плурализъм, дотогава, докогато компаниите спазват вътрешните кодекси, които насърчават различието на мнения. При тези условия, консолидирането може да изиграе положителна роля на такива пазари: чрез придобиване, инвестиции и развиване на ефективна регионална и местна вестникарска индустрия тези играчи гарантират стабилността на сектора, който след това може да компенсира концентрацията на национални ежедневници¹³.